yamaha

И аз се радвам, когато съм помогнал със съвет на някого, още повече ако се окаже адаш. В интерес на истината малко след оня клип, Джеръми Сий пусна втори, в който по аналогичен начин изброява някои други по-силни страни на DGX-670 пред FP-30X, но те са най-вече в областта на аранжора, цветния екран, повечето саунди и все неща, които нямат пряка връзка с пианото като чист инструмент. Що се отнася до броя саунди - по дефолт "старият" FP-30 имаше 35 броя, но впоследствие се оказа, че има вграден GM модул с още 128 бр. (нещо, което са пропуснали да споменат в ръководството), на който инструментите му може да се превключват през MIDI-USB връзката. В новия модел са добавили още 20-тина саунда, но предполагам, че и него са го снабдили с подобен GM/GS модул, чрез който може да се свири с доста повече инструменти.

Да, и аз се усетих, затова добавих онова второто с опцията да попита тук преди да купи. А що се отнася до това колко от съвременните модели с 5 октави и нормални клавиши нямат динамична клавиатура - ще се изненадаш, но са доста и даже някои сайтове като Мюзикер имат специален раздел за такива и предвид неговия PSR-90, с който е разполагал досега, напълно е възможно бюджетът му да е ограничен дотолкова, че да попадне точно на някой без динамика.

Има и по-тежки мануали - на моя аранжор ръководството му е по-обемисто и от Библията (1000+ страници). Обикновено към всяко едно упътване има отделно приложение с една миди таблица подобна на тази, в която може да се провери какво точно се поддържа. Тъй като touch response е базова функция, обикновено тя се поддържа почти винаги, но тъй като в случая говорим за най-бюджетните кийборди, възможно е някъде да има и изключения - при свирене да имаш динамиката на клавишите, но към midi-out канала да не се предава, само че това би трябвало да е доста рядък случай, евентуално при доста стар модел или пък при някой китайски 'no name'. P.S. Ако вземеш нещо бюджетно от новите модели (Ямаха, Касио,...), може да бъдеш абсолютно сигурен, че ще се поддържа, но ако купиш някакъв много стар модел втора употреба или пък кийборд с незнайна марка, тогава е добре да се провери за всеки случай...а и не пречи отново да попиташ тук във форума преди да купиш нещо - има много колеги, дето са съвсем наясно с материята и отговорите им ще са ти от полза.

Ще можеш разбира се - това все пак се подава в реално време като миди данни. Само преди да вземеш каквото и да е, изтегли му мануала и провери какъв вид миди данни се поддържат, тъй като някои от най-евтините модели имат известни ограничения в таблицата, а други дори нямат и миди интерфейс.

Понеже следя доста канали в Youtube, където редовно правят всякакви сравнителни тестове на аудио апаратура, ще си позволя да поместя един клип на Джеръми Сий, който се занимава най-вече с кийборди. За късмет последното му видео от онзи ден прави сравнение на опциите точно на тези два модела и напълно съвпада с моите наблюдения. Предполагам нямаш проблеми с английския и ще разбереш защо и той предпочита Роланда пред Ямахата.

Няма защо. Препоръчах FP-30x, тъй като щом става дума за обучение по пиано, реакцията на клавиатурата е много важна. Споменах, че Ямахата не е с най-реалистичната клавиатура и въпреки, че в сравнение с предишния модел са добавили софтуерно някои звуци, доближаващи саунда към този на акустичното пиано (напр. key-off), тя все пак си остава с базовата механика с двата сензора, докато Роланд още в предишния си модел бяха вградили трети сензор. Може и да знаеш, но ако не - третият сензор позволява по-прецизна работа при бързите повторения на един и същ клавиш и докато с FP-30x вероятно няма да имаш проблеми да изсвириш в темпо 'Хора на ловците' (примерно), с DGX-670 доста ще се озориш, ако изобщо успееш.

На начинаещия пианист надали ще му трябват аранжименти, така че от двата модела бих ти препоръчал този на Роланд. И двата са последните модели на фирмите, но както споменах, се класифицират като различен тип инструменти - като пиано, Ямахата е базово такова, с най-евтината GHS клавиатура (имам предишния модел DGX-660, който е със същата клавиатура), докато Роланда си е чисто пиано с малко по-добра клавиатура ; Ямахата има аранжор (разширен в новата версия спрямо старата), който вероятно няма да ти трябва за целта (свирене и обучаване), Роланда няма аранжор, но като чисто пиано е доста добър инструмент ; и двата модела имат добавени екстри и увеличена полифония спрямо предишните им модели ; Ямахата е тежка (22 кг.) и трудно се мести, за разлика от Роланда. И двата модела доскоро ги нямаше все още по магазините и се поръчваха предварително - в последните няколко дена не съм проверявал, но е възможно и сега положението да е същото. Звукът и на двата инструмента е добър, въпрос на предпочитания е кой повече ти допада, затова послушай малко тестове в Youtube (има достатъчно). За начални занимания всеки от двата инструмента би свършил работа, но предвид гореказаното, аз бих заложил на Роланда. П.П. Преди малко проверих в Томан и видях, че Роланда вече го имат на склад, Ямахата не...а и като бонус Роланда е значително по-евтин.

Щом ти трябва само за базова хармония, а врътките и плъзгачите не те интересуват, тогава всяка клавиатура с нормални клавиши и миди интерфейс би ти свършила работа. Близост до усещането за пиано надали ще усетиш, така че взимай някаква - ето колегата по-горе каза, че ARTURIA-та е добра.. Ако ти е скъпа, има детски аранжори на Касио за по стотина долара (примерно CT-S200), ако са ти много клавишите, за 50-тина долара има разни китайски опростени миди контролери, на които освен USB-то, даже са им сложили и старата миди-петица. И други опции имаш...Берингер правят миди контролери, твоите предложения от първия пост също остават...даже не знам за едната хармония какво толкова се чудиш.

Е нали това е идеята на миди контролера - да има максимално много копчета, потенциометри и слайдери. ...а и тази няма чак толкова много, колкото ти се струват...имам един моторизиран миди контролер, който няма клавиатура за свирене - само той има 2 пъти повече "копчелъци".

В този клас пиана не слагат най-реалистичната и скъпа хамър механика, но все пак е с 3 сензора, така че като цяло е добра.

Да търсиш от клавиатура с 49 клавиша за 150 лв. най-близко усещане до това на пиано е меко казано мисия невъзможна...поне аз не съм срещал досега такова нещо.

Не се хващай за примера с лентата на колегата - това беше просто още един пример за чувствителността в слуха на хората или просто за психоакустиката. А иначе разбира се, че най-важното е как звучат "на нула" дадени слушалки, монитори или някой микрофон. След това сигналът може да бъде манипулиран било с EQ, сонаруоркс-а (който аз не ползвам) или с нещо друго, но това е някакъв вид закърпване на положението, дължащо се на неравномерността в излъчването на конкретния уред или помещението, в което се слуша, затова и хората му предложиха различни марки, които имат по-равен бас...това, което малко го дразни в неговите DT770.

При покупка на слушалки (и не само), вариантът с пробването е най-подходящ, стига да има тази възможност. Понеже от година-две купувам разни неща (не музикални) от Емаг, ми прави впечатление, че секцията им "Разопаковани" е доста обемиста и пълна с най-различни продукти и тъй като доста мои познати също купуват неща от там, стигнах до извода, че всъщност само част от продуктите в тази секция са върнати, защото са проявили някакъв дефект още в началото или пък човекът просто не е харесал уреда. Доста от познатите ми поръчват наведнъж всичките няколко модела между които се колебаят от "нещото" (телефон, телевизор и т.н.), защото Емаг не задава въпроси, когато в 30-дневен срок върнеш безплатно купеното и затова те предпочитат да изпробват различните харесани модели и да си оставят само този, дето най им допада. Така че ако съответният магазин поддържа тази опция и разполагаш с повече средства, винаги е за предпочитане да си вземеш наведнъж Аудио-Техниката, Ямахата и каквото още решиш и можеш, да им направиш сравнителните тестове и да си оставиш само чифта, дето най-много ти е харесал.

Само да добавя за психоакустиката, че съм бил свидетел и на по-драстични случаи, когато за MP3-ка с битрейт 96 kbit/s един колега упорито твърдеше, че тя е оригинала, а не съответния WAV файл. Или пък друг колега преди доста години, дето правеше някакви песни при мен, все не харесваше саунда дето чува и имаше постоянни и меко казано странни изисквания към звука, който искаше да получи в главата си и накрая когато му казах, че аз ще съм само 'инструмента в ръцете му', а той ще ми казва какво точно да направя - след многократните "вдигни тука 3 децибела...смъкни там 2 децибела...дай малко среда..."..., накрая го попитах "Така харесва ли ти вече?", на което получих отговор "Е това е друго нещо!"...само дето колегата не беше забелязал, че преди да започна да мърдам това и онова, тайничко бях натиснал байпаса. Та много неща на психическа основа могат да виреят в главата на човека и зависят от множество фактори. Иначе по темата, по-горе бях препоръчал ATH-M40x, не защото имам такива слушалки и ме кефят, а защото съм изгледал/изслушал множество сравнителни тестове на мониторни слушалки и този модел ми се е оформил като един от най-реалистично препредаващ оригинала във всякакви стилове. И други марки/модели ми харесаха, но при тях забелязах, че не са чак толкова универсални в различните стилове, а само в някои, докато 40-ката се справя достатъчно равно и с жица, и с глас, и с EDM.

Щом не хващаш разлика, ползвай 8-те волта, хем няма много да ти загрява лятото.

Да, понякога в спецификациите на уредите е указано в какви граници на напрежението може да работят безопасно, но понякога този малък толеранс от волт или малко повече изобщо не е споменат никъде и въпреки това уредът може да няма никакъв проблем с леко промененото напрежение. Проблемът е, че ако колегата не измери двата си адаптера с товар подобен на неговия ефект, няма как да знае измереният волтаж без товар с каква стойност надолу ще се промени. Все пак мисля, че дори и изобщо да няма възможност да измери напреженията им, може да пробва поне 8-волтовия адаптер дали ще му стигне напрежението, но пак напомням преди това да погледне поляритета на едното и другото.

Със сигурност тук има доста хора, които на "ти" със захранвания и всякакви схеми (че даже по съвпадение свирят и на китара), така че и те ще се обадят вероятно. Аз мога да ти дам съвет само от личния си опит с адаптери, захранващи други уреди, различни от китарен ефект. Има някои адаптери, които доста стабилно държат дефолт-напрежението си дори и при натоварване, а има и такива, например повечето китайски, които първоначално дават конкретен волтаж, който при натоварване може да падне даже с 4-5 волта. И понеже почти всички при натоварване падат повече или по-малко, добре е да се измерят под товар, но ако нямаш тази възможност, замери твоите 2 адаптера така както са си с най-прост мултицет и ако напрежението не се разминава много драстично от това, което им е написано, първо пробвай с 8-волтовия, понеже ефектът ти съвсем спокойно може да проработи и с около 8 волта (ако е показал около 10V "на празно", не се плашѝ) ; от друга страна ако 10 волтовият при замерване без товар е дал примерно 13 волта, по-добре не рискувай с него, че да не вземеш да прецакаш ефекта. Не си казал колко ампера са адаптерите, но ако са в порядъка на 1-2 ампера и 10-волтовият е показал 11-12 волта без товар, би могъл да пробваш и него ако ефектът не е харесал 8-волтовия...само внимавай и за поляритета, виж къде е плюса на ефекта и респ. кой е плюса на буксите на адаптерите, че някои уреди имат "вътрешен" минус или пък някои адаптери имат копче за нормален/обратен поляритет. П.П. Само да добавя, че принципно уредите имат известен толеранс +/- на входа и могат да работят нормално с някой и друг волт разлика, но все пак изчакай някой от техничарите да се изкаже да не би да има нещо специфично при китарните ефекти, за което не знам.

Гледам, че jabs се е усмихнал на поста ми. Когато го писах, исках да добавя, че възрастта понякога засяга и някои неща в долната част, но понеже съм възпитан, реших все пак да не го пиша.

С двете свързвания в цитата няма да направиш много - с моно китарния кабел баланс няма как да стане (особено пък от RCA изход), а по същата причина от RCA към XLR (дори и с правилното окъсяване) баланс отново няма как да се получи. Може по някое време докато пробваш различни връзки шумът и да понамалее, но връзката така или иначе ще си остане небалансирана. П.П. Ако не смяташ да сменяш интерфейса ти остава да опиташ с максимално къси кабели, които внимаваш да не вървят успоредно на токови такива или пък да минават в близост до някой трансформатор например...или пък да вземеш от някой колега за проба едно HD400 (или подобно на друга фирма) и да видиш дали няма да реши проблема.

За максимално линейни слушалки моят избор би бил Audio-Technica ATH-M40x. С малко повече ниски са по-високите цифри в тази серия, които също може да ти допаднат, но сам знаеш, че слушалки и колони се взимат след като ги чуеш и ти харесат лично на теб.

Само да вметна, че възрастта засяга горната, не долната част.

Абе "общоприети"...ама като си бос по темата (като мен тогава) може да направиш голяма глупост и после отново да разкачаш всичко. Тогава (2000 г.) нямаше много информация като днес и бях накупил сумати 10 см плоскости стиропор да ги слагам навсякъде зад стените и под пода като един от слоевете и добре, че си направих труда да направя тестове на чуваемост между помещенията преди да съм закрил всичко, понеже се оказа, че целите плоскости действат като резонатор и не намаляват, а усилват отражението (и в двете посоки) дори и зад стена. И...'айде всичко по обратния ред - сваляй, изхвърляй, после купувай вата и т.н. А за оня мат'рял от сайта с голямото обиране на ниските - да, добре изглежда на хартия и снимки, но и цената му е подобаваща. Разбира се хората имат различни финансови възможност и за някои сигурно няма да е проблем да го ползват навсякъде в помещенията си, но мисля, че ватата също върши хубава работа за целта за много по-ниска цена. Даже си мисля, че ако не се фиксираме на конкретните херци и говорим чисто синтетично за обезшумяване и поглъщане на звук - ако се купи количество вата за същата цена, която струват ония графитни панели вложени в онова помещение, везните ще наклонят в полза на ватата, тъй като за цената на космическите панели ще е купено индустриално количество вата, а принципът на поглъщането на звук от ватата (и не само) е "колкото повече-толкова повече".

Хммм...не съм изгледал още горния клип, но на линка над него цъкнах - там има една компютърна графика, дето досущ прилича на правенето на моите помещения преди 20 години. Същата концепция - повдигане на пода със скара, листове в празните пространства, с разликата, че при мен ватата е поне двойно повече по обем от оня CAW (заради съседа отдолу), стените са по същия начин, отгоре нямам съседи, но пак го изолирах с цел най-вече елиминиране на шумове отвън-навътре, дебели стъкла под ъгъл едно спрямо друго, акустични панели (повече в студиото, по-малко в контрол рума) и т.н., и т.н. Явно съм уцелил без да искам правилния път, понеже тогава не вдявах много от акустика, неудобството е само, че се скъсяват помещенията от всички страни...и си е играчка де, особено ако трябва и да режеш стената за прозореца между помещенията. Въпреки това ми се струва, че задачата на TONY не е чак толкова сложна и скъпа, леко кофти е съотношението на размерите на помещението му (4.5х2м) - малко като цяло и най-вече това, че е тясно и дълго, но не мисля, че ще се бори в него да вземе Грами, така че като му сложи панели тук-там и го напълни с мебели и апаратура, все ще го докара до що годе нормално слушане.

Въпреки, че не е стъклена вата, по-добре да не прави теста с дишането. Тъй като отдавна съм се занимавал с ватата съм забравил различното обемно тегло на каква визуална плътност отговаряше, но както казваш, за неговите цели му трябва нещо средно - хем да не е като камък, че да му отразява вместо да поглъща, хем да не е толкова рехава, че да изглежда като пълнеж за възглавница. Външно трябва хем да е пореста, хем да може да задържи формата на листа, понеже нали е за окачане все пак.