CyberGene

Музиката не ми е интересна, влизам в тоя форум за лаф моабет. Всички инструменти са ми гадни…

Тези всичките обложки и аз съм ги гледал. Вероятно имат предвид Fender (Rhodes) Piano, но нещо някъде се е загубило между преводите, спомените и печатницата.

Добре дошъл, хубава идея! Редактирах ти поста, защото беше постнал линк към средата на видеото и прецених, че вероятно си го направил без да искаш и го направих да си започва отначало. Ако е било нарочно, ми кажи да го върна както си беше.

Готина версия! Осъвременена, макар че наистина ми изглежда почти изцяло секвенирана, а те само леко добавят това-онова. Иначе всички култови музиканти от оная епоха в днешно време са преминали или на уъркстейшъни от типа на Кронос/Монтаж/Фантом, или са с компютри и софтуери. Не че има лошо, но според мен онези времена, в които е трябвало да се борят с нестабилни аналогови синтезатори, които не са в строй и не са перфектни, както и истински електромеханични инструменти като Роудс, Клавинет, Хамънд и т.н. вкарваха повече топлина и човешко в музиката. Но такива са времената, пък и те са възрастни хора, не съм сигурен, че са толкова пъргави и съобразителни на сцената като едно време – да сменят бленди, ефекти и т.н.

Понеже „Зимна къща“ ми е много любима, наскоро питах Румен Бояджиев-син за някаква информация как е направена основната бленда, която звучи малко като окарина. Бях почти сигурен, че става дума за семплер или някакъв цифров синтезатор и бях изключително учуден, че всъщност баща му е ползвал Minimoog. Аз, понеже имам Behringer Model D, което е много успешна хардуерна реплика на Minimoog и го познавам доста добре, не можех да си обясня как е постигнал това звучене, но след малко експерименти разбрах: звукът не е нищо особено като патч – просто един осцилатор с триъгълна вълна (звучи почти като синусоиден сигнал), но особеното е така да се свири с него, че да се натискат по два клавиша едновременно с лека разлика във времето между тях. Понеже това е монофоничен синтезатор, се чува винаги по-ниският клавиш от два натиснати, но понеже има зададено портаменто се получава скок от висок звук към нисък – приплъзването на височината на тона в атаката, както и после се пускат двата клавиша пак с лека разлика във времето, но в обратен ред, за да може при отсвира да „подскочи“ височината на звука. Трябваше ми бая време да свикна на такова свирене, защото не е много интуитивно, аз съм свикнал на полифонични инструменти, където всеки натиснат клавиш се чува и ми беше трудно да натискам два клавиша и да ги държа с идеята после при отпускането да предизвикам портаменто 😀 Така че донякъде и музикалният професионализъм на ФСБ допринася за красотата на това парче, не толкова самият Minimoog, който е доста примитивен в много отношения (без да го критикувам, защото ми е любимият синтезатор!)

Не че е невъзможно, но много ме съмнява Колкото и да са големи ФСБ, това е Джордж Дюк, заобиколен от най-големите звукоинженери и продуценти, някак да закъса точно за семпли на Румен Бояджиев ми се струва от типичните български фантастични изсилвания, с които се постига обратен ефект на желания 😀

На ФСБ слабо няма! 🤘🏻Какъвто и инструмент да са хванали, са направили чудеса с него. Иначе аз много харесвам един албум A Brazillian Love Affair на Джордж Дюк, в който го включва тук и там, има едно парче прелюдия към друго, което е само соло CP70:

Yamaha CP80 е просто нещо като пиано с пикъпи, има един доста тънък и специфичен звук, странно ми е, че си се впечатлил от него, аз на много малко записи го харесвам как звучи. С него не става почти нищо, не е синтезатор с различни бленди. Просто някакъв опит да се направи по-преносимо пиано, явно от времената преди да се появят синтезаторите със семпли и стейдж-пианата. Въпреки това тежи страшно много и доста бързо е излязъл от употреба. Вече ако говорим за CS-80, това е съвсем друга работа, това е един от най-култовите полифонични аналогови синтезатори, популярен с това, че се ползва от Вангелис в саундтрака на Blade Runner с един много дълбок брас, на който филтърът се отваря от полифоничен афтъртъч. Струвал е на цената на малък апартамент за времето си и не съм много сигурен, че в България сме имали такъв, според мен се бърка с кашона CP80.

Весели празници, малко със закъснение отговарям, но добър избор си направил. И аз това бих препоръчал 👍🏻

Ти от некво майтапчийско клипче си извел теория за упадъка на вселената, човек 🙄 Ще го отдам на ш*****а Ковид изолация. Peace and take it easy ✌🏻

Ноти има от векове, а звукозапис от над 100 години. Изброените музиканти са от по-скорошни времена. Понеже са споменати предимно блусари, а тази музика е импровизационна – ми там няма какво да се нотира. Не говорим за симфонии все пак.

Има и преносими варианти от двайсетина години – популярни са като лаптоп/ноутбук, разгъва се като книга, на батерии и тежат по 1-2кг.

По принцип стари аналогови синтезатори в момента се продават наистина на ненормални цени. Има разни изтрещели маниаци, които дават луди пари. Но не мисля, че някой в България би го купил. Може да се пробваш в eBay.

Преди няколко седмици на път за морето осъзнах, че съм си взел цялата преносима хамалогия за еспресо, но съм забравил самото кафе вкъщи 😀 Купих кафе на зърна от ОМВ, имат два вида, по-скъпият е моносорт от Колумбия, 13лв, ако не се лъжа. Приятно изненадан бях, кафето беше печено 2-3 месеца по-рано и си беше съвсем прилично, тъмно печено – по българския вкус 😉 Очаквах нещата да са много зле. После като се прибрах вкъщи и на Павонито си ставаше екстра. Ако сте закъсали, там е добър вариант: 24 часа в денонощието из цялата страна 😀

Има си тема за търсене на сетове, линк към нея има в първата тема. Предлагат ти се и варианти.