Leaderboard

Нещо ново и от мен:

Понякога намесването на ренесансови астрономи може да доведе до решението на потенциален проблем ... в Кръстова вада.

Без да се замислям, веднага препоръчвам за учител от Пловдив колегата Николай Карагеоргиев - @kolio_k, човек с много опит свирил китара със знайни и не знайни светила у нас и отвъд граница, от когото можеш да научиш много.

Увод Да си представим следният имагинерен субект - Бай Иван Мастърбъса . Той има домашно студио за запис в някоя безизвестна софийска маза и може да записва барабани, бас, китари, кийборди, вокали, браси и т.н. Един прекрасен ден при Бай Иван Мастърбъса на гости идва изгряващата траш-метъл банда Демоническа Злоба, която иска да запише новият си албум - в това число барабани, бас, китари, вокал. Да си представим, че Бай Иван разполага с нужната техника за звукозапис и има многоканална карта Focusrite, кабели, горе/долу добри микрофони и студиен компютър с DAW, където ще съхранява записания материал. Да речем, че Бай Иван е решил да се заеме със записа на барабаните. Мастърбъсът се почесва по челото, пуска едно кафе в control room-а и се залавя за работа да реди стойки, микрофони, да мери с рулетката разстоянието от overhead-микрофоните до соло барабана, да застели килим в студиото и след 2 часа псуване, потене и тест дали има сигнали в аудио интерфейса, Бай Иван е готов да записва. Да речем, че пред Бай Иван стои следната верига от процеси: изпълнение → звукозапис → смесване → мастеринг → издаване Пред него обаче стои и избора как да процедира със записите. Стратегия 1 - Сухи сигнали Да си представим, че Бай Иван е решил да вземе сигнала от микрофоните и да ги пусне директно в многоканалния интерфейс. От интерфейса е регулирал правилно gain-а и вижда, че има сигнал в DAW-а. Натиска копчето record и записва цялата песен. Барабанистът пристига да чуе резултата и не остава очарован - всичко звучи сухо, няма кохезия, цвят, обем и плътност. Какво прави Бай Иван? Вади любимите plugin-и на Waves и почва да реди по всеки канал - auto-align, EQ, compression, harmonic excitement, слага шина с verb-обе и подава част от сигналите към нея. Бай Иван е добър инженер и е предвидил preset-и, така че процесът става полуавтоматично и с донагласяне. В крайна сметка, нещата зазвучават така както му се иска след серия стъпки. Все пак обаче, CPU-то на компютъра му е сериозно набримчено след всичките тези плъгини, освен това той си е поиграл да натъмани звука. Резултат има и материалът е готов за мастеринг и издаване. Предимства пълна свобода на действията - със сухи сигнали можем да правим каквото намерим за добре, лесно да им променяме местата, начина на работа и т.н. неограничени възможности по отношение на ефекти - рутирането, подбора, броят и схемата на свързване няма значение, стига DAW-а да го позволява и CPU-то да не сдохне 🥲 независимост от външни хардуерни модули - EQ, компресори, verb-ове и т.н. обратимост на приложената обработка - ако Бай Иван обърка нещо, винаги има on/off switch на плъгина или пък ако барабаниста Пешо Парадидъла дойде и каже, че иска соло барабанът да звучи като продънена поцинкована кофа, бай Иван ще изпсува и ще промени chain-а на snare bus-а. консистентност във времето - ако той се съобрази с тези фактори, един проект пуснат преди 5 или 10 години, все ще звучи еднакво относително безшумен и чист сигнал - Focusrite-а разполага с достатъчно добри предусилватели, които стерилно и чисто да запишат подадените им сигнали без излишни артефакти бюджетно решение - много е вероятно софтуерната имитация на даден хардуерен модул да е по-евтина и така да се спести някакъв бюджет, като се инвестира само в интерфейс/кабели/микрофони и лицензи Недостатъци нужда от стабилна конфигурация - ако Пешо Парадидъла иска докато записва да чува process-нат сигнал от барабаните си, то тогава бай Иван трябва да осигури ниска латенция докато плъгините са пуснати. Без добра конфигурация шансовете за гличове/забавяния в слушалките на Парадидъла нарастват и е възможно Бай Иван да отнесе и някоя и друга псувня, ако се случи нещо подобно докато Пешо записва двойна каса в 64-тини процесорно време - след толкова VST ефекти по каналите, подаване на сигнали към parallel bus и сложно рутиране, бедното CPU може да грохне и да се проявяват гличове/артефакти или дори целият проект да не тръгне; все пак умните DAW-ове имат механизми при render да ги изолират тези неща и да bounce-нат възможно най-чисто обработения материал зависимост от лицензи и съвместимост на VST плъгините с OS - дори Бай Иван да е хрисим гражданин и да си купува целият софтуер легално, може определен плъгин да не върви на определена OS/DAW или да има проблеми с лиценза ... всеки производител на VST плъгини предоставя някакъв механизъм за поддръжка, но обикновено системите са различни и няма унифицирано решение - я license manager, я iLock, я нещо друго и т.н. технологично време за смесване - дори Бай Иван да има готови preset-и, все пак той трябва да подготви сесията, да отрегулира нива и да вкара плъгините в техния оптимален работен режим възможност за софтуерни грешки/проблеми - ако пусне проекта след 5 години и поради някаква причина HDD-то е сбозило или пък по погрешка е изтрит някакъв файл/плъгин, сесията няма да звучи по същия начин. Обикновено всеки умен DAW има механизъм за справяне с тези проблеми като показва какво липсва, но пак остава действието в ръцете на инженера да иде и да открие решение Стратегия 2 - Хибриден вариант Минала е някоя и друга година, бай Иван е посъбрал някоя стотинка и вече не се вълнува прилежно да съхранява заготовки от VST вериги и да трепери от нерви, дали утре ще му тръгне DAW сесията с всичко заредено. Изградил си е методология на работа и при всяка звукозаписна сесия прилага сходни настройки на EQ и баланс. Затова решава да задели 2200 лв. и да си купи един Soundcraft Signature 22 multi-track, 22 канален миксер с 22 канален USB интерфейс, в който ще закачи не само всички сигнали от барабаните, ами дори цялата банда, отново ще запише многоканално, ще направи някаква базова EQ корекция на всички елементи от записа в самият миксер, предусилвателите на миксера ще оцветят по някакъв начин сигнала и DAW сесията ще придобие по-завършен вид още преди да е тръгнал да прилага операции в DAW-а. Освен това Пешо Парадидъла ще получи по-добър сигнал в слушалките си още преди наличието на плъгини и шансовете Мастърбъса да отнесе някоя псувня намаляват. Нека да помислим какво ще се случи в този вариант. Предимства разтоварване на системни ресурси - веднъж оцветен и обработен сигнала ще са му нужни и по-малко последващи обработки в DAW - по-малко плъгини, по-малко загубено процесорно време, резултиращо в по-лесен мониторинг, респективно по-малко вероятности за гличове софтуерни проблеми решаване на честотния баланс по-рано във веригата - преди Бай Иван разчиташе на верига от плъгини, които ще му наместят всеки елемент от веригата, а вече разполага с предварително смесен сигнал, идващ от миксера, ментално се чувства по-спокоен, работи с по-добри сигнали, по-голяма увереност и са му нужни по-малко корекции по-добър мониторен сигнал, който да раздаде на записващите музиканти внасяне на "характер" по-рано във веригата - предусилвателите на всеки миксер си имат собствен характер, който често води до комбинация от определена стерео/честотна/хармонична картина, която трудно може да се постигне със софтуерни плъгини и всъщност е обяснение за един от митовете, че "аналоговият звук бил по-добър от дигиталния" ... просто в този тип устройства обработката на сигнала се случва още преди същия да се е стоварил на хард диска, което в сравнение със стерилния Focusrite спестява последваща верига от плъгини, които да изимитират тозиму характер Недостатъци възможност за грешки, при които няма пълна обратимост - Бай Иван може да забрави някой low-cut филтър на някой от каналите на миксера и така ще внесе сигнал, който е неподходящо срязан, да речем като записва каса. После има да псува при смесването и трябва или да възстановява тези честоти с harmonic excitement/sub-harmonic generation или да замества цялата каса с тригери/софтуерни семпли или пък да си е измислил някое EQ, което звучи добре в режим соло, но в тандем с другите сигнали на записа изобщо да не приляга на цялостният звук относителна зависимост от характера на записващото устройство - може предусилвателите на въпросния миксер да "оцветяват" сигнала по начин, който на Бай Иван не му се нрави и да китарите му да звучат изпържено ... а веднъж оцветен, сигнала трудно се прави стерилен, в някой ситуации дори може би невъзможно, ако има изкривявания. В други ситуации е възможно просто да са зле проектирани и да шумят сервизиране на записващото устройство - колкото и да е, миксерите са си хардуерни модули и си искат нужната поддръжка - да не прашасват, може някой фейдър/потенциометър да почне да пращи, трябва да го пръсне човек с контактен спрей, да спре някой елемент, който трябва да се замени ... всичко това е свързано с нерви, време и финанси, които Бай Иван трябва да предвиди цена на записващото устройство - все пак Бай Иван трябва да задели левец да го купи този миксер, ако иска да процедира по този начин и доста често това удоволствие струва по-скъпо от аудио интерфейс в същия ценови клас Стратегия 3 - Напълно обработени И така, минали са вече 30 години откакто Бай Иван записва мастити изпълнители от бранша, станал е местен корифей, взема проекти дори отвъд Океана, които му носят достатъчно финанси да има добър живот и да си купува каквито си неща намери за добре, било то в личен или професионален план. Бай Иван е купил в хода на годините камара хардуерни модули, предусилватели, API конзола, Distressor/LA2A/1176 комресори, Pultec/API/други бутикови еквилайзери, външни reverb модули, Eventide H3000, patch кабели, въоръжил се е до зъби с всякакви бутикови микрофони в изобилие и срещу Бай Иван Мастърбъса няма проект, който да му се опре на малкия пръст. Изтествал е всичките си микрофони във всички комбинации с наличната си техника, пробвал е безброй варианти по позиционирането им по сета барабани и знае какво точно иска да постигне. Междувременно е сменил студиото с по-голямо, което е акустично третирано и спокойно може да записва с широкоспектърни кондензаторни микрофони звукa на помещението, защото той е естествен и приятен, а и няма bleed от външния свят, заради добрата звукова изолация, както в старото му студио. Работи с подготвени музиканти, които идват, знаят какво искат, нарисували са му диаграма на свързване на устройствата, не пеят/свирят фалшиво, имат ясна визия за звука си и крайният резултат, тъй че неговата работа е да направи запис на цялата постановка. Предимства постигане на перфекционизъм на ниво запис - всичко е отрегулирано предварително посредством всички хардуерни модули, Бай Иван е сложил няколко Distressor-a по барабаните, EQ-та, гейтове, sub-kick и целият комплект си идва напълно смесен и готов за еxport. Пешо Парадидъла не се сърди вече, а докато отпива чаша английски чай, слушайки творението на Мастърбъса, му разказва за живота на Майк Портной и искреното му възхищение от възможността да крачи по тази земя и да слуша творбитe му напълно разтоварване на CPU - целият processing става във външните модули, било то с reamping или записвайки сигнала вече обработен. Компютърът служи като склад/носител за вече напълно смесен сигнал, единствено Бай Иван трябва да се погрижи за automation на фейдъри по каналите и евентуално някакви супер-базови корекции без да прилага основна обработка изцеждане на онези липсващи 10% - и до ден днешен битува мнението, че дигиталните аналози на хардуерните модули не пресъздават напълно оригинала, така че Бай Иван като един вeздесъщ пурист и перфекционист ползва абсолютно външни хардуерни модули, които да му направят сигнала такъв, какъвто той винаги си е представял 100%-во изместване на отговорността по обработката от софтуерните към хардуерните модули - той е свикнал с тях, звукa им, характера им, по-лесно му е да ги настройва и манипулира отколкото да си играе и цъка по менюта изключителна бързина при продукцията - процесът на смесване и запис са напълно слети и една добре записана сесия, автоматично става и добре смесена сесия, което елиминира един от процесите във веригата Недостатъци възможност за грешки, при които няма обратимост - ако в горния пример с хибридния вариант, единствено смесителният пулт внася цвят в записаният сигнал, тук вече има пълна зависимост на хардуерните модули; едно зле отрегулирано ниво някъде по веригата и всичко се проваля пълна зависимост от характера на записващите устройства - бай Иван трябва да се съобрази с това как звучат индивидуалните елементи по веригата, кое какво прави със сигнала, за да може да е доволен от крайния резултат, който е почти необратим сервизиране на записващите устройства - ако Бай Иван при хибридния вариант трябваше да се грижи само за сервизирането на миксера, сега трябва да е наясно със сервизирането на десетките устройства в студиото му, както и правилното им свързване по отношение на patch кабели, отрегулиране на нива и куп други изненади, като шум, спиращи лява/дясна страна и т.н. цена на записващото устройство - ако в хибридният вариант Бай Иван е похарчил 2200 лв. за миксер и още 200 да речем за кабели, сега цената на цялото удоволствие от техника + студио + третиране е да речем ... 100K. Готов ли е да я плати и дори да го направи, би ли могъл да използва наличният му хардуерен арсенал на 100%? сложност на постановката - стени от техника, множество patch кабели, които без нужното документиране/сервизиране резултират в пълен кошмар за инженера Заключение Може би всеки един от вас припознава себе си в една от горните картинки или в някой нюанс измежду тях, все пак ситуациите и героите са имагинерни и се опитват да обобщят някакви философски и стратегически положения при продуцирането на материал. Въпросът е кое е проработило във вашия случай и къде се виждате по трите оси. Лично аз усещам, как бавно, но славно съм се запътил към втората, Дай Боже всекиму един ден да се добере до третата както ментално, така и финансово. 🤨

Ами, момчета (и момичета), Kali Audio LP-6 v2, наистина звучат доста, доста добре, още повече, ако им се приложат EQ настройките от спинорама (които имат минимален, но все пак осезаем ефкт). Не мога да кажа "как" звучат добре с някакви много описателни изречения, мога само да кажа, че звучат доста неутрално, без да натъртват нищо, но без нещо да липсва, което е точно това, което мониторите трябва а правят. Интересно е това, че тези монитори имат някакъв по-особен фазоинвертор с "неправилна" форма, който явно има нещо общо със скоростта на въздушния поток - направен е така, че да не "диша" порта. Друго интересно мое наблюдение е, че woofer говорителя е доста "корав", което се дължи или на избраното акустично решение (на въздухът в кутията, така да се каже), или на магнитната система (самия говорител). Каквото и да е, вероятно този говорител е доста "корав" със слабо изразени механични резонанси в честотите, които възпроизвежда, което загатва за по-добър "контрол" в областта на ниските честоти, или поне така звучи при слушане. Въпреки фазоинвертора, нямаме нито гърлено, бумтящо звучене, което се чува при толкова много от мониторите в и дори над този ценови клас. Хубаво е, че порта е отпред, така че мониторите могат да се ползват и до стена. Отзад има дип-превключвател с 10-ина ключета, които се конфигурират различно, в зависимост от това къде и как сте разположили мониторите (на стойка, до стена, на смесителен пулт и т.н.). Интересно наблюдение е, че и гореспоменатите Edifier MR4, поне след прилагане на еквилайзера от spinorama, звучат, хайде не еднакво, но като изключим не чак-толкова плътния бас, доста подобно на тези Kali, с уговорката, че Edifier-ите са малки колонки, които съвсем не могат да свирят толкова силно, колкото тези, и звучат мъничко по-малко детайлно. Въпреки това, тези Edifier-и, като слушателски experience, поне на мен ми звучат по-добре, по-прозрачно и по-фокусирано от нампример Alesis Active Monitor 1 MK3, Swissonic ASM-7, дори някои ползвани монитори като Yamaha HS-7 (тях пък Swissonic до голяма степен ги имитират), да не говорим за Presonus Eris E3.5 и други подобни. Което може да бъде само хубаво, защото това са евтини колонки и техните разработчици са се справили повече от добре. Само може да се съжалява, че в Европа не могат да се купят Neumi BS5P, които са също толкова евтини, а след запушване на портовете и леки нагласистики стават прекрасно линейни в диапазона 100Hz - 16kHz, с нелинейност видимо от под +- 1dB. Друго какво да кажа за Kali-тата - сетих се - вертикално са по-насочени, трябва ухото ви да е на около нивото на високочестотния говорител, но хоризонтално излъчват широко, можете да се местите настрани без осезаема загуба на високи. Така че "sweet spot-а" им е широк настрани.

Това ми е една от любимите симфонии (на един от най-любимите ми композитори), благодаря за линка 🙂 Слушал съм я безброй пъти в най-различни изпълнения. Но въздействието е още по-силно, ако човек прочете историята на премиерата на тази симфония в Ленинград – тя е силно разтърсваща и дори доскоро си мислех, че мога да я предложа на Нетфликс да я екранизират, но за съжаление покрай последните геополитически борби това вече няма как да стане, тъй като ще се интерпретира като опит да се представя Русия в положителна светлина, но да не захващаме тая дълга тема... Който иска, може да прочете цялата история за тази премиера тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Leningrad_première_of_Shostakovich's_Symphony_No._7 Накратко: Шостакович завършва симфонията в момент, в който Ленинград е под продължителна немска обсада и целият град с жителите е в пълно изтощение. Решава се, че симфонията ще се ползва с цел психологическа война срещу противника и повдигане на морала на руските войници, затова ще се изпълни наживо от обсадения Ленинград. Произведението е мащабно, но в града почти няма останали живи музиканти. Ходи се от врата на врата да се търсят доброволци, като за участие им се предлага скромна дажба, понеже към тоя момент гладът е масов. Зимата е много тежка, събират се за репетиции в залата, в която няма отопление и осветление, слагат предварително затоплени тухли до музикантите, някои музиканти не доживяват до премиерата. За самата премиера руските войски предприемат операция срещу немците, за да могат да ги отблъснат и да спечелят известно време тишина, в която ще могат да излъчат изпълнението по високоговорителите. По време на изпълнението някои музиканти припадат от изтощение... Изобщо емоционалната сила на това изпълнение е невероятно и дори самите немци признават, че са изненадани и дори подтиснати от куража на руснаците и невъзможността да бъдат пречупени. Абе, прочетете статия от Уикипедия, изключително интересна е 🙂 Само за информация, първата част започва със заемки от от мелодия от "Веселата вдовица" на Лехар, в която Шостакович представя настъпващата немска армия, приповдигната и весела, изгражда се почти като болерото на Равел, като обаче настроението става все по-минорно и застрашително, а към края вече оркестърът пресъздава и предупредителни сирени. Симфонията завършва триумфално, разбира се. Ух, разприказвах се, ама мога много да говоря за тази симфония и любовта ми към музиката на Шостакович 😀

Според някои е забавно, според други е простотия, но от седмица насам започнах рубрика "Един басист разказва..." в Metal Hangar 18. Може да видите първата история от серията, а после ако ви хареса по етикета да прочетете и останалите до момента. Имам още 15-тина замислени, тъй че следете

^ Има нещо в касата което не ми харесва едни високи ... не знам от моите слушалки ли е ама ... И аз да постна нещо - част от нещо което правих за приятел - аранжимент и записване. Общо взето барабаните редене - миди. Китарите записах директно в картата ефекти от samplitude - програмата с която съм свикнал и записвам. И миди клавиатура за синтовете. Смесване на слушалки за 50лв. Akg-k55 - после накрая си пускам на diy мониторите за леки корекции. Миксче

Дойде китарката. Перфектна е. Корейска. Търсих под лупа нещо криво - няма. От нът до сетъп - всичко е перфектно. Равни прагчета, няма бъждене, звучи супер. Евъртюна е уникален и елементарен за работа и ужасно комфортен за ръката. Абсолютно на секундата ми пасна. Не знам дали си въобразявам, ама предишната някак си по-дървена я усещах в сравнение с тая.

Ето тук можете да сравнявате и преглеждате ИЗМЕРЕНИТЕ параметри на много озвучителни тела. Изключително полезен сайт: https://www.spinorama.org/

Аз мисля, че причината е друга. NAMM традиционно беше място и време за представяне на нови продукти от класни музиканти и презентатори. Само че в днешно време тая роля е иззета от безбройните ютюбъри, които правят достатъчно добри ревюта и продукция. При това положение производителите могат да пускат продукти когато си поискат и да знаят, че в рамките на часове инфлуенсърите ще са ги показали на милиони последователи. Няма смисъл от изложения вече.

^ Много интересен откъс, благодаря. Колкото повече чета изобщо за героизма и мъките, през които са минали хората при тази обсада, се чувствам все по-нищожен. Живеем в съвсем различни времена, в които всичко ни е даденост и не можем да осъзнаем какви бруталии е имало до съвсем скоро. Баба ми, лека ѝ пръст, като ми е разказвала за бомбардировките през ВСВ и как са ходили да се крият по бункерите… А ние българите почти не сме били засегнати от войната. По-старото поколение са от друго тесто, ние сме някакви лигльовци.

Хахахаха🤣 Абе тоя път мисля, че случих на бройка. Наистина са я докарали. Веднага смъкнах екшъна много ниско да видя докъде може - никъде няма бъзззз, те направо струните залепнаха за грифа и пак нямаше 🤪. Ама го вдигнах, че с 9-ките е прекалено.

Седмица по-късно... Никой, абсолютно никой: Voidhanger: Не, не, връщам я тая китара, то се е видяло!

Едните слушалки са ти 250 ома, другите да кажем 20. Нищо няма да изпуши, но предполагам, че на 250 омовите няма да се чува почти нищо, докато на 20 омовите ще ти изкърти главата. Тъпо е това решение. Вземи един слушалков с отделни изходи, има евтини. Връзваш го към някой от AUX-овете и в него включваш свирещите хора. Така те могат да имат отделен микс от твоя. Ти си слушай през мониторния изход на миксера.

А имаш ли подръка толкова много слушалки (и съответните преходници) за извършване на експеримента?

Пешо Парадидъла е същият като Ларс НАП-стера (през деня бачка като счетоводител в НАП), само че е Пешо Парадидъла и може да праска 64-тини на касите в темпо 240, докото Ларса вече се ограничава с триолкови 16-ти на слабо време и при 180, 190 бпм вече сдава багажа!

Забрави, че трябва да са сресали килима! За мен слушането на музика на "флат" студийни монитори (по принцип) е супер, въпросът е, че се чуват всичките бъгове на запис/смесване/мастъринг с тях и някои неща са направо неслушаеми. Потвърждавам инфото че народът масово е глух, включително някои музиканти. Пък какво остана за "простолюдието"... За съжаление...

Имам приятел който искаше съвет от мен да си вземе хубави колонки за вкъщи за слушане на музика. Препоръчах му и си взе студийните монитори осмички YAMAHA HS8. Та последния път като отидох у тях слушаше на малка блутут колонка през телефона - било му по-удобно 😭.

Да и аз съм правил разни китки от различни песни за участия на някой. Но като се появи нещо с графика на умрял пациент и динамика 0дб - толкова прекомпресирано че....няма какво да направиш общо взето освен да му свалиш нивото слухово до другите тракове и леко честотно ако може. Инъче аз смесвам на правени от мен монитори - говорителите са същите като на Lipinski L-505 - нискосредно честотните.

^ За толкова пари, толкова 😆

Смесвам много рядко, понеже си имам друга работа, но има едни проекти(сурови тракове на групи на мои приятели), на които мисля скоро да се поупражнявам с новите монитори. Иначе, слушам за кеф, както и свиря на китара с разни симулации през мониторите. Слушането е най-разнообразно и е за удоволствие, като включва аудиофилски неща като Focal JMLab, минава през метъл и рок, популярна музика и разбира се - класика. Прав си за проклятието - с хубави озвучителни тела, човек често доста се мръщи на звука от тубата.

Чудесно описание. Можеш ли да ни разкажеш малко в какъв контекст ги ползваш - смесване на музика, слушане на всякакви неща, пуристко наслаждаване на Dire Straits - Brothers in Arms с уиски в ръка и пура? Както писахме в темата за слушалките и звуковите карти, качественият звук е благословия и проклятие ...

Честита, Жоре, със здраве да си я ползваш! Ама тез хора от Гибсън защо са обърнали нек адаптера

При бридж Евертун настройките се правят от бриджа не от ключовете.Те не играят и затова няма нужда да са заключващи.Дано да съм бил полезен,предстои да разберем.

От тая гледна точка да, ама от друга страна кога ще имаш възможност да се снимаш със Джейкъб Колиър и Стиви Уондър да ти рекламира Спектрасоникс и да го гледаш от половин метър? Или пък да идеш и да пипнеш новия Nord, да идеш на концертите, да хапнеш кюфте ... Сборджийската красота се губи според мен.

Всичко може да се свърже към всичко и с обикновена тел. Не става въпрос физически дали може или не може. Електрически не е правилно, което рефлектира върху качеството на сигнала, звука и отношението полезен сигнал / шум. Можем да навлезем и в по-големи детайли - защо това е така, да приложим измервания и картинки от осцилоскопи, THD характеристики и какво ли още не, но аз специално, така като чета, първо не виждам смисъл и второ - всеки сам си преценя....

Какъв е тоя кабел 1.5мм2, рекордоман от хоремага ли използваш?!!??! Има си някакви общоприети правила и стандарти. Спазвайте ги максимално и ще имате минимални проблеми.

Update - още по-добър евтин вариант са новопоявилите се Edifier MR4. Дори във фабричния си вид, звучат по-добре, отколкото Alesis M1MkIII, Presonus Eris 3.5, както и други евтини монитори, а са доста по-евтини от тях. Изключително малки! Честотната им характеристика влиза в 3-4dB ръкав от 60 херца до 20kHz, което е много добре за толкова малки колонки, особено в ниските честоти. Имат и waveguide дизайн, поради което липсва характерния нискочестотен пик, характерен за много от нискобюджетните монитори с фазоинвертори. Не бумтят, високите са добри, правят приятна сцена. Естествено, не са твърде силни, но са много добри за смесване в стая или стаичка, или просто за турбо компютърни колконки. До определено ниво, свирят и с доста ниски изкривявания. Имат няколко леки неравности (много по-малки от на други евтини монитори) в АЧХ, който могат да се поправят с еквилайзер, така че колонките да се вкарат в +-2dB ръкав, което си е прекрасно. На Win7-11, може да се качи Equilizer APO и неговия графичен интерфейс Peace Equalizer (правят EQ на изходите на саундкартата, само за ASIO трябва човек да си сложи EQ на мастер трака). EQ Може да се конфигурира така: 1: Low Shelf Fc 123 Hz Gain +3.00 dB 2: Param Fc 245 Hz Gain +0.51 dB Q 2.92 3: Param Fc 590 Hz Gain -1.63 dB Q 2.97 4: Param Fc 1186 Hz Gain -1.09 dB Q 3.00 5: Param Fc 3128 Hz Gain +2.97 dB Q 2.20 6: Param Fc 6170 Hz Gain +1.67 dB Q 3.00 7: Param Fc 12872 Hz Gain -3.44 dB Q 1.61 Измервания: https://www.erinsaudiocorner.com/loudspeakers/edifier_mr4/ https://www.audiosciencereview.com/forum/index.php?threads/edifier-mr4-review-budget-monitor.29068/

Мани, то това с адаптера е най-малкото! Отзад са забравили да я боядисат и цялата е черна 😕

Отиваме на друга марка и друга форма, но има нови Ibanez Prestige (произведени в япония) за 2800лв-3000лв, като тази цена включва и твърд куфар, който само той май беше към 300лв в магазина. Не е LTD, но очевидно за тази цена може да се вземе японска изработка.

Реално погледнато, кленов топ и абаносов фретборд не са неща които трябва да правят цената каквато е. Китари с тези две спецификации посочени в търсачката на томан започват от около 1000лв. А всъщност има ли въобще LTD което е с истински flamed/quilted топ, или всички са отгоре с фурнир? Бях чл че даже и E-II моделите не ползват истински такъв топ. Но, дори и да греша, както каза един съфорумник по-назад в темата, цената започва доста да се доближата до такава на японска китара.

След последния ъпдейт на форума, проблемът вече не фигурира.

Да де, просто слагането на нови струни е по-лесно 😁 Последната бройка от тоя модел се продаде и в Томан, а утре щях да поръчам. Същата я има в музикер - пак последна бройка, ама нещо ми е съмнителна цялата работа. Иначе цената е доста по-ниска от тази в Томан. И куфар съм харесал, за да е по-сигурно, ама не ги знам как опаковат. Жената от чата ми каза, че даже съвсем безплатно техник може да я прегледа за дефекти, да я сетне дори, което ми звучи твърде добре, за да е истина. Отделно, заглеждам и тоя модел: ESP LTD MH-1000 Evertune Dark Brown Sunburst Макар, че повече харесвам лес полките, тая ми се види много удобна и красива също. А и я намерих от частно лице, чистак бърсак с твърд куфар за 950 евро, което е мега оферта. Само дето е с активни EMG-та, но пък те ми звучат екстра честно казано. Май започвам да се предавам и да харесвам активните адаптери. Fishman Modern също ме кефи как звучи. Та дилемите и чуденките са големи, щото много хубави китари има и не мога да реша 😆 Всичко ми харесва.

Повечето "големи" марки изобщо не бяха на тоя NAMM, така че кого точно да снимат... Казват, че една от основните причини са извънземните цени. Освен дето няма особен смисъл и файда вече. Идеята на тези изложения е дилърите да се срещнат с производителите. Но вече с Интернет комуникациите и презентациите нещата са много по-различни. От нямане с какво да пълнят хазната даже тази година са пуснали билети за "простолюдието" (досега е било само за дилъри и медии). Но то като няма много изложители... главно малки фирмички и 2-3 от по-големите. Ще видим по-натам как ще е.

Пак ще напомня, че въпросният малък миксер според мен е DBX GORACK-V - 253.00лв

Аз на твое място, честно казано, бих инвестирал в една транзисторна апаратурка за бас нещо ей такова да речем или някоя от по-скъпите серии. Щом си с народни оркестри, не ти трябва звуково налягане като при металистите и дори апаратура с по-малък говорител ще ти свърши работа. Това с DI BOX-а в централното е супер вариант, ако озвучителя има добра система и с добри ниски, но в повечето случаи читалищните изпълнения са на принципа "грамофон свири - майка плаче" - както сам спомена идват с каквото намерят под ръка, пукащи кабели, компромисни пращящи миксери, дори по селата и до ден днешен на сбора свирят Респром/ВЕФ, та тая бас китара ако щеш с платинени накрайници да ти е DI BOX-а, пуснат в централното ще някакъв ад. Така с апаратурката където и да идеш ще знаеш, че бас китарата ще звукне, пък озвучителят вече ако е грамотен да я озвучава, ако ли не - чисто акустично/unplugged ще си посвирваш и готово. IMHO ("по моето скромно мнение")

Пробвахте ли безплатния амп моделър? Като за без пари направо е трепач, даже бих казал, че не отстъпва по нищо на другите. Е, няма джиджан външен вид, но все пак това не е важно. www.tonehunt.org

https://www.facebook.com/bluelemonofficial/ търси вокалист! Пловдив! Информация, контакти и музика може да намерите на страницата на групата. 🍋🤘

Субективно е, ще рече, че има добра отчетливост и позициониране на отделните елементи в стерео картината, както и добра прозрачност, без прекомерно маскиране на едни инструменти от други.

Пробвай се в Алибаба ще е към 250 лева плюс доставка защото е един брой.Но пък е пълен комплект ключове,адаптри,бридж,струни всички винтове за пет струнен бас си е оферта.Има опция за всякакъв материял има чат и предполагам вървят всякакви пазарлъци.Успех.

Минавам само да кажа, че от Англия съм закупил много голяма част от китарната техника която използвам.

Къде трябва да стигне сигнала на този бас? Иначе - не, не става така - общо взето, каквото написа Koobenot с някакви дребни корекции...

Само с "хакерско връзване" на женски XLR номерът няма да мине. Без да съм много вещ в звукотехниката, за да получиш качествен балансиран сигнал, в схемата ти на свързване трябва да имаш поне следните компоненти: схема за съгласуване на входния импеданс (input impedance matching circuitry)- съгласува високия импеданс на изхода на бас китарата с ниския импеданс на входа на DI-схемата трансформатор - преобразува небалансирания сигнал с висок импеданс в балансиран сигнал с нисък импеданс, като същевременно осигурява изолация на земята и намаляване на шума цъкалка за "земята" (ground lift switch) - изключва заземителната връзка между бас китарата и смесителната конзола или аудио интерфейса, което може да помогне за намаляване на бръмченето от заземяващата верига, причинено от разликите в потенциала на земята между различните части на оборудването Да речем, че polarity switch/pad switch и допълнителен "небалансиран" изход (втори) няма да се имплементират ... ами неоправдано е, трябва цялата тази галимация да я нагъжвиш някак си в платката на бас китарата, а и тоя траф тежи, инструментът ще стане още по-тежък. Да не говорим, че класическия DI BOX е окомплектован в метален корпус, който да служи като "Фарадеев кафез" ("Faraday cage") и да отстрани интерференции/жужалки/бръмчалки и прочие. На кратко: цялото упражнение ми се струва безсмислено.

И аз обичам хубава дървесина, но ако аз исках по-ясен тон първото нещо което щях да сменя е адаптера. Смяната на адаптер влияе според мен в пъти повече от смяна на дървесина. Инъче от JAF съм взимал супер качествен американски орех, но е на обкрайчени талпи и ще ти дойде множко като количество една талпа защото бяха доста дълги.

Къстъма ми е много по-добър от къстъма ти 😆 Или как смених гибсъна си за трето ESP:

Моля, не наричайте повече, човекът сторил това лютиер! Посоката ви е горе-долу вярна! В зависимост от вашите умения и условия, препоръчвам! Шкурене до дърво, мокрене, пак шкурка , кит, байц с подходящия цвят, лак(по възможност нитроцелулозен) няколко ръце.