Leaderboard

На място или докато караш колата? Докато работи двигателя (ако не е електричка) или само с околния шум? Това вкарване във филми отдавна го гледам при някои хора и няма избиване от главата, щото си е почти като при плоскоземците и кемтрейлсовците - няма спасение. A за яките кабели, свързващи системата в колата с колоните, които насочват електроните по много специален начин, който така подобрява звука, че...за тях пък изобщо не искам да говоря, щото им трябвало малко време за разсвирване, но пък като загреят направо...

Ами... ако го правиш за забавление и престиж, тогава има смисъл. Познавам човек, който има студио, но парите идват от птицефермата на баща му. Аз също имам малко ТВ студио, но помещението и оборудването са моя собственост и в събота или неделя се забавлявам с разни неща. Дори понякога каня гости за подкаст, инфлуенсърки и т.н. : -) Ако го правиш за да изкарваш пари, с които да живееш и да си посрещаш разходите... тогава няма никакъв смисъл. А ако искаш да печелиш, т.е. да ти остават пари за инвестиции в студиото и то след като си платиш всички житейски разходи... просто забрави! Чували сте правило: ако с бизнеса си няма да печелите поне три пъти повече от досегашната си работа, тогава не я напускайте. С други думи - първо започни да печелиш от студиото три пъти сегашната си заплата, а след това напускай работата си 🙂

Отдавна не съм посвирвал блусче... Ако някой реши да се включи, това е тракът:

Дойде ми новата играчка RIGOL DHO804 Digital Oscilloscope Ето го до стария ми осцилоскоп:

Понеже не разполагам с много време, ще го обясня накратко, а съм сигурен, че във форума има много колеги, които ще ме допълнят. Първо - инструментите, за които става дума не са синтезатори, а аранжори. Сетовете, които се продават са предназначени за определени модели и почти винаги продавачът указва за кои модели са съвместими неговите сетове, но не разчитай на пълно съвпадение между различните модели, тъй като винаги има разлики спрямо оригиналния модел, на който е правен сета и прозвучаването му на някой друг модел от същата фирма...като цяло са ползваеми на модел от друга серия и въпреки, че повечето от тях имат конвертор - напълно възможно е някои инструменти да са други, дръм сетовете да не съвпадат и балансът между инструментите да не е този, който би трябвало да е, но това се поправя с известни редакции в самия инструмент. Сетовете, за които питаш какво са - това са различни ръчно правени стилове (ритми), които обикновено вървят комплект с някои пак ръчно "докарани" специфични саунди, които аранжорът би трябвало да си ги намери сам в сета. Моделът, който си избрал е любителски, така че не разчитай на нещо кой знае какво и най-вече на звуковото съвпадение с горната PA серия на Корг, защото разликите или по-точно липсите в ЕК-50 на това, което има про-серията са твърде много.

Джем с Ангел Демирев на негов майсторски клас.

За студио - в България според мен няма особено значение локацията, за репетиционна - има. Сега ще се аргументирам. При студийни неща ходиш на определено място заради експертизата на определен човек ... прост пример. Купи примерно един компресор 1176/LA2A и го дай на Бай Иван, дето цял живот кара булдозера на ВиК-то в Долно Нанагорнище ... ами много ясно, че ще го гледа като объл камък. Айде сега се замисли за един човек с експертиза, дори без външни бутикови компресори, който знае какво прави ... ами че тука куп съфорумници се изредиха на времето да ходят да свирят в navilata.com, нито е на централно място, нито е топ локация, но има хора с акъл там, които ще ти свършат работа – влизаш, свириш/пееш и излизаш с добър запис. При репетиционната идеята е по-ориентирана посока удобство и трябва да предложиш удобства. Айде да се взема аз за пример – свиря основно кийборди, пея, понякога и китара. Като ида в твоята репетиционна, трябва да ми предложиш PA система, като е зима да не е кучи студ, да мога да се разбера с тебе за дата, ден и час и да си ми удобен … няма да бия 9 дена пък с камили да идвам да репетирам при теб, само и само, щото акустиката ти е "Abbey Roads запис на барабани". Та дефинирай добре какво си намислил да правиш, две дини трудно се носят под една мишница. Ако ще е Хисаря, действа здраво в посока експертиза, креативност и избутани проекти, да може хората да идват при теб заради твоят почерк, ако ще отваряш репетиционна, трябва да си достъпен и да доставяш добра услуга на добра цена – по-скоро тук бих заложил на Пловдив ... и те така.

Ситуацията май клони към "двама са малко, трима са много". И единият вариант има предимства и недостатъци, и другият също. В Пловдив няма как да преустроиш апартамента си в това, което искаш, по обясними причини. Ако вземеш помещение или помещения под наем, ако наемът е малък, локацията вероятно ще е лоша и обратно. Освен това да влагаш немалко средства в направата на специализирани помещения, без някаква предварителна гаранция за възвръщаемост, после всеки месец да ти върви сума за наема, която отлита безвъзвратно, а накрая просто напускаш и пак нищо не е твое...не знам, не ми се струва добра идея. Според мен смисъл има само ако помещенията са си твои и не се харчиш всеки месец, а и неведнъж съм бил свидетел как някой развива бизнес някъде под наем, по някое време му тръгва бизнесът и следващата година наемодателят вече му иска друг наем. А щом можеш в Хисаря да си направиш това, дето ти се иска (вероятно много по-евтино и лесно, отколкото в Пловдив), защо не хванеш за начало ония от "15-те лалета" на Мими и Развигор, дето всяка година се явяват на конкурса там...и са много народ, готова клиентела с мерак да си запише песен. После като те научат, ще започнат да идват и други, индивидуални или групи...само не съм сигурен относно репетиционната дали изобщо ще тръгне като такава, понеже студио в Хисяря е едно, но репетиционна там малко съмнително...пак не знам де, нямам много поглед върху местната самодейност.

^ В България мисля, че за този стил библиотеките, семплите и стиловете се изработват от специалисти и понякога ентусиасти. В светът на Ямаха доколкото съм запознат един от нашенците достоен за уважение е Михаил Гаджев.

Аз съм далеч от темата, но бих допълнил също да видиш модели съдържащи думата "oriental" - KORG имат такива модели аранжори. Разликата между същия който не е "ориентал" и "ориенталния" е, че в "ориенталния" има повече инструменти насочени за правене на поп-фолк/маанета/индийско/арабско/и тн. Прегледай в тубата видеа на такива аранжори и чуй какво могат да правят. Нямам никаква идея дали хората в България правещи поп-фолк ги ползват, но пък то и зависи точно какво би желал да правиш, щото аз не съм слушал поп-фолк от години, но мернах няколко клипа и виждам, че бая се е променил към по-дискотечно и електронно. Поне това е моето впечатление. Аз ако бих правил такава музика, определено бих желал машината ми да има приятна гайда и кавал, но ако ще се целиш в по-електронен звук, тогава е друго. Чуй кое какво може да прави и на тази база реши.

In the quiet words of the Virgin Mary - Come again? В смисъл - Thru изхода в 100% от случаите е директно, буквално, свързан към входа - и никой не го крие - то и така си пише Какъвто е сигнала на входа, такъв е и на Thru - таз трагична физиономия, с молебен за View-та - ай стига Ако DI сигнала страда, проблемът е че не знаем какво правим със сигнала по принцип, а не че Thru изхода е проблем.

На калпавия фен Зак Уайлда му виновен...

Няма нужда да се печата със сито или да се гравира директно върху шасито. Отрязваш на лазера отделен панел с размерите и отворите на лицето и от там вече: 1/ ако е от неръждавейка (0,6-0,8мм) може да се гравира или 2/ го даваш на прахово и после печаташ. 3/ Може да се печата и направо върху неръждавейката (долу на снимката). Има такива принтери, които печатат върху всякакви повърхности с височина до 5 см.

Това е на кантар дали е за тук или за Музикалните поздрави, но няма друг човек освен Ууди Гос, който като удари cowbell с палка публиката да изпада в екстаз ...

Истински случай от преди 2 седмици. Колега диджей се оплаква, че звукът му станал по-мътен и в крайното стъпало на системата няма атака. Отивам на инспекция и какво да видя – кабелът за 220V едвам се крепи към контакта. Само със смяната на кабела всичко светна. Както казваше един колега музикант: "Коварното нещо при аналогивият звук е, че можеш да имаш амп за 5 хил. лв. и един пиклив кабел за 2.50 лв. e достатъчен да прати всичко по дяволите ... "

Според мен определено може да влияе. Ако съчетаеш гнусен кабел от НЕ-медни жички и/или гаден припой от онзи дето смърди на котешка пикня и/или позакъсан кабел, от който са останали само 1-2 "косъмчета"... Скоро оправях една такава китара и масата на единия адаптер така го бяха "запоили". Звучеше меко казано странно и пускаше всякакви гнусни звуци и шумотевици. 🤮

Аз от два месеца работя с BOSS IR200 и Ако нещо съм разбрал, то е че – така наречените "каптчъри", са трето поколение на..., а първо поколение са "мелотрон", второ "семплер". Разполагахме(1988г) с активният 12битов семплер EMAX на Emu sistems, а след това и с пасивният 16битов"PROTEUS". Имах късмет още през 1987г с голям зор да се сдобия с РОКМЕН състейнър, с който освен ел. китари великолепно съм записвал и класическа китара директно от пиезото. За справка на звука долу в подписа ми "Есенна импресия"1989г. А, ето и как ми е звучала китарата(Йолана) с този РОКМЕН заедно с EMAX в една свободна импровизация.

Не са го пели при мен...и даже не ги познавам. То в днешно време вече почти не останаха невъзможни неща и това включително също мога да го направя, но за да стигна до поносим краен резултат ще ми коства много време, а време в момента нямам никакво, отделно задачата не е платена (то и за такава глупост не виждам кой би дал пари изобщо), така че реших проблема по друг път - хем няма да има артефакти, хем пътят се явява 'шорткът' и няма да ми отнеме много време. П.П. И пак по въпроса за обучението на AI - в моя случай дори нямаше и да има нужда да го обучавам темброво като знам до какво ниво са стигнали във ваденето на гласове и инструменти. Достатъчно беше да му изсвиря по MIDI женската партия и да му кажа, че това искам да остане, пък ако иска мога и да му помогна още, като му изсвиря и мъжката партия, която да махне (проблем евентуално би се получил ако има и инструмент, който е в унисон с мъжкия вокал, но това се решава лесно). Чакам кога някой ще се сети да въведе това улеснение за всички нас и като гледам с какво темпо напредват, мисля, че ще е скоро.

Колегата @RevelanFriedman ни светна, че TONEX Editor е излязъл и може capture-ите да се модифцират в реално време:

Така и предположих...щом ще ходиш чак до Хималаите за сол, колко му е да прескочиш до Иракли за малко пясък, така или иначе ти е по път.

Намерих къде е и стана доста по-добре, направо супер Трябва да пробвам в колата как ще е, дали трябва да го включвам и изключвам...

^ Сори, Рафо, ако съм те подвел, посипвам си ритуално главата с хималайска сол и пясък ...

Билети - https://www.eventim.bg/bg/bileti/koncert-na-rok-grupa-faktor-sofiya-sofia-live-club-667607/event.html?ca=1&fbclid=IwY2xjawJKRAxleHRuA2FlbQIxMAABHRZxUow2S4YBLhC5GtyN90RkiMzhS7UHr_IPb6nH9kOqBnRaKumrQ2bkcA_aem_VavUnMwqMdUQOlM4c1pF5Q

Колкото по-малка pF стойност има един кабел - толкова по-добре! Ако ти е твърде оцъклено винаги можеш да коригираш с тон потенциометър, EQ в баса или ампа, дори позицията на микрофона. Обаче изяде ли ти честотите кабела... game over - няма как да ги възпроизведеш от въздуха.

Основните причини да сменя стария DS1054Z с новия DHO804 са: - наистина на моменти много бавен интерфейс - тръгнеш да местиш някой канал по вертикала и наистина чакаш да се случи... - 12 бита срещу 8 бита; - с една идея по-висок максимален семплинг - 1,25Gs/s срещу 1Gs/s; - по-ниско ниво на собствения шум - повече от 2 пъти го меря. При разкачени сонди и двата сетнати за сонди 10х и на 5mV/d развивка, стария е към 10mV pk-pk, новия е под 5mV pk-pk; - тъч скрийн с по-ясна и контрастна картина с по-висока разделителна способност; - стария се хаква до 4х100MHz, новия до 4х200MHz - опция да му сложиш Wi-Fi USB карта на новия, без да опъваш кабели към компа и HDMI изход за по-голям монитор, както и подръжката на клавиатура и мишка - то си е SBC вътре с аналогова част и Андроид 7... Вече няколко човека правят подобрения на графичния интерфейс. Вентилаторите и на двата са досадни, но и за двата има вече модификации за по-тихи вентилатори. Новия има и VESA 100x100mm за монтаж към подвижно рамо, което мисля да се възползвам в един момент. А, щях да забравя - новият е с USB-C захранващ адаптер и е галванично разделен от земята - в комплекта си дават допълнителен заземителен кабел. Така може да се мери без проблем във високоволтовата част на импулсни захранвания след изправителния мост без никакви грижи - там със заземен осцилоскоп не става!

Никой не говори за съпротивление - пише капацитет (при кабелите е в рамките на пикофаради на метър) и това оказва влияние върху високите честоти в зависимост от дължината на кабела. Все едно си вързал кондензатор към изхода на адаптерите. Стандартна физика.

Да, кабелите могат да променят звука най-вече при пасивни инструменти(китари и басове) и при по-голяма дължина на кабела. Всяка марка и модел кабел си има специфичен капацитет на единица дължина - колкото по-голям е той, толкова по-глухо звучи кабела при еднакви други условия - дължина и апаратура, т.е. повече орязва високите честоти. Самата спойка ако е напълно изправна - не би трябвало да влияе осезаемо на звука, тъй като при еднакви други условия(кабел, жакове, апаратура) спойките имат твърде малка площ. Но знае ли човек, ако набарате супер-дупер-хипер отвратителен припой от магазин за левче, може и да има разлика Не съм го тествал, но примерно се получава студена спойка в единия жак на китарен кабел - реално от спойка се превръща в кондензатор. Входовете на китарните апаратури са предимно високоомни - по 1 мегаом, че и нагоре. В тоя случай, дори и да не се мери съпротивление в двата края на кабела, то той сигурно ще звучи и то с променен звук - ще му липсват ниски честоти примерно, ако не и ниски среди. За това от опит ви казвам - качествения припой има огромно значение за качеството на спойките, от там и качествен звук, според класа на използваните кабели и жакове/чинчове/букси... Ако опитате да запоите кабел към някоя клема на жак/букса и не става - леко надраскайте покритието на клемата. Евтините букси/жакове са нещо като хромирани и се поят по-трудно. И не дръжте повече от 2-3 секунди поялника долепен до клемите на буксите/жаковете, че стават едни веселби с пластмасовите изолации в тях...

Представляват комбинация от определени ритми и инструменти, които са подходящи за дадена песен. Ако си представим, че примерно искаш да свириш "Шампанско и сълзи" един сет се състои принципно от: Интродукция Основна мелодия Куплет Припев Koда/финал/край на песента Преход между частите Освен това в сета имаш и основния инструмент, който ще ти свири мелодията - акордеон, синтезатор, зурна или нещо подобно според зависи. Идеята е, да можеш да сменяш между частите динамично като лявата ти ръка свири акомпанимент, а дясната ти свири мелодията и като работиш в кръчма може лесно да правиш китки от парчета – от тая един куплет от оная друг куплет или пък да повториш нещо, да поздравиш някого и т.н. комбинациите са безброй ... Има и по-прости сетове – ако да речем свириш "Кючек девятка", може в сета да е зареден единствено ритъм с по-ниска и по-висока динамика ... там вече се разчита на теб да солираш и да правиш отсвири. Ето пример за нещо подобно – цък. Доколкото знам, най-популярните за PA сериите се предлагат по разни Фейсбук групи и тук също имаме тема за PA серията. За този специално мисля, че се качват по USB. Обаче внимавай! За разлика от Yamaha философията, където всичко ти е дадено от производителя и шансът да омажеш вътрешната операционна система е по-малък, при Korg имаш много по-голяма свобода да сменяш, подменяш и качваш и можеш, ако не разбираш или ако качиш неподходящ сет, да прецакаш цялата операционна система на клавира. В най-добрият случай инструментите няма да са балансирани и ще трябва да донастройваш ... ако нямаш опит най-добре се свържи с някой, който познава Korg-овете добре. Като за старт според мен е окей. Флагманът на Korg за тези неща със сигурност е серията PA ... но не това е най-важното. Според мен най-важното е да развиеш подходяща техника на дясната си ръка, която до известна степен се доближава до акордеонното тоноизвличане, но има и свои специфики, както и преливките между тоновете с pitch bend-а, за да звучи фолкаджийски. Трудно мога да ти помогна защото не творя в такъв стил, но доколкото съм гледал уроци за хора, отсвири, поп-фолк и т.н. в YouTube има доста. Като тези например – цък. Другото вече е практика и какво искаш да постигнеш – дали само вкъщи или в заведение. Според мен след време ако задобрееш и искаш да се изявяваш по-професионално, ще трябва и по-добър клавир, като нещо от PA сериите, засега според мен и този ти е достатъчен ... ако си упорит в определен момент ще му усетиш лимитите и ще вземеш по-добър. Успех!

Абсолютно вярно, макар че не съм дългогодишен запоявач съм тествал доста кабели през живота си и разлики има, но са субтилни. Ще се опитам да се аргументирам. Според мен най-лесно се забелязват разлики при аудио кабелите за пускане на музика – примерно лаптоп към миксер, връзка тип 3.5 mm стерео малък жак към 2x1.4" моно жак. При тестове на такива кабели с еднаква дължина от различни марки, да речем с бюджет 20 лв. за кабел съм установил, че при материал с добра спектрална картина, примерно Hotel California от лайвът Hell Freezes Over, Мichael Jackson, Dark Side of The Moon, Daft Punk - R.A.M. и т.н. забелязвам, че единият кабел има повече бас и високи от другия ... но разликите със сигурност са от порядъка на десети от децибела. Дори да си играя да правя опитни постановки със спектрален анализ ми се струва, че нищо няма да измеря, защото разликата е наистина субтилна и е в микронюанс, по-скоро се "усеща", отколкото да се чува. Колкото до кабелите със златни накрайници това вече е чиста доза аудиофилщина. Ако всички други елементи по веригата се перфектни и с нулеви загуби, та в този кабел да ми е проблема, окей ще дам няколко хиляди за тоя кабел, ама при положение, че пускам през тези кабели pro consumer техника с компромисно изпълнение, файдата от това злато бива загубена някъде из безбройните конвертори, филтри, захранвания с установени загуби, че я присъства в крайният резултат я не ...

Любимият ми момент с тази формация (Fusion Reactor) и един от любимите ми цялостно в музикален аспект.

За да не се повтаряме с писанията, понеже надали ще кажем нещо по-различно, хвърлете един поглед на тази тема и мисля, че ще си изясните какво ви трябва. Там е писано достатъчно и за дигиталните пиана, и за акустичните, и за лошите съседи, че даже и за "задръстените" учителки, живеещи все още в миналия век (да ме прощават тези, които са се разпознали). А иначе 3000 лв. е добра сума за ново дигитално пиано от средния клас, но със старо не рискувайте, освен ако не е много изгодно като цена и в идеално състояние на всеки един клавиш, сензор и т.н. Отделно се предполага, че "втората употреба" най-вероятно ще е и по-стар модел, а технологията в тази област се развива много бързо, така че най-добре ново с гаранция от магазин. А когато си изясните какво точно ви трябва, тогава можем и да дадем допълнителни съвети.

^ Към днешна дата студията са нужни според мен за: запис на барабани – ако нямаш MIDI барабани вкъщи и искаш истински звук на добре настроени и изсвирени барабани, без студио много ташкън работа ... има толкова неща, които трябва да бъдат спазени, като подбор на микрофони, акустика на помещение, в последствие phase alignement, гейтове, EQ, компресия, като същевременно целият инструмент (комплектът барабани) трябва да звучи хем като цяло, хем отчетливо всеки елемент ... доста по-сложна задача от това, да боцнеш една китара в един интерфейс и само да й подбереш добри ампове, било то и VST-та профи запис на браси – вкъщи обикновено записваме с SM57 в максимално глухо помещение, за да вкараме супер сухи сигнали и после да ги третираме както искаме ... обаче. Хубавото помещение дава естествен обем още от записа и с подходящ кондензаторен микрофон в готино помещение няма какво да пипаш много-много после в микса продуцентска дейност – вкъщи може да записваш и смесваш вечно, но втори чифт опити уши винаги са добре дошли ... било то една партия да се изпее още веднъж, за второ мнение, креативен подход към цялата песен и най-важното, че човек с опит може тези идеи да ги материализира изключително бързо, а не като си науми нещо да попаднем в ситуацията "това EQ го гласях 2 дена, щото не го познавам" ... Та такива работи ...

Обещах да дам отзив и ето ме тук. Пианото пристигна още в събота. Беше извън наличност, защото нямат тройна педалиера. Ще я поръчаме по-нататък, защото започват да я използват едва във втори клас. Ами какво да кажа, впечатлени сме! Не бяхме виждали нищо подобно. Клавиатурата е невероятна, нищо общо със стария ни аранжор. Детето казва, че прилича на акустичното пиано в училище, но клавишите се натискат една идея по-трудно от рояла, на който свирят на продукции. Видях, че силата на натиск може да се регулира в настройките. Единственото нещо, което бих дала като минус, са високоговорителите. По точно това, че са от долната страна. И по този начин звукът някак си се "разлива". Но като цяло сме много много доволни и още веднъж изказвам благодарността си към Вас!

Сервиза на Динакорд е за стоки в гаранция.Ремонтите се извършват щото няма накъде.Следгаранционно е вече Услуга за която нямат договор с Вас и учтиво Ви пращат за нов продукт.Колкото до тия предаватели и приемници на line 6 не са някаква супер мега гига технология хвърляй смело и си купи нови от китайците не са кой знае какъв разход.Очевидно предишния собственик е пълнил в кашона всичко,което Не работи вместо да го изхвърли.

Мога да напиша много за сервиза" Динакорд"!!!...преди12 години си купих KorgM1!.....имах проблем KorgM1 спря да свири,отидох в сервиза на "Динакорд"от там ми казаха следното..*цитирам дословно*този KorgM1 e много стар-то няма части кой знае какво се развалило,подари го на някой за части? и други глупости!!!.......в крайна сметка се намери човек🌟 който се справи с проблема!...имаше проблем с *ЧИП*който беше заменен ремонта ми струваше смешните 30лв!!!....Приятелски съвет сервиза на "Динакорд" -Не!Не!Не!...........

Не знам как е сегашният бизнес със студиата, но ми се струва, че е зле. Беше златна мина в края на 80-те и 90-те, когато студийната апаратура беше безумно скъпа и трудно достъпна. Аз и още двама съдружници с голяма упоритост и много тежки лични жертви, успяхме тогава 87-ма година да направим студио "ДИЛЕМА", а после "СубДилема" и "DS music". В началото бяхме две или три такива в цяла България. Скъсвахме се от работа, та даже се и разболях тежко, след което изхарчих парите за скъпо лечение и завинаги напуснах този сектор. Та, искам да кажа, че при такова изобилие от всякакви студия напоследък, май не е време за сериозен и печеливш бизнес. Очаквам, че скоро и някои музикални магазини ще затварят филиалите си, поради наводняване с евтини инструменти втора употреба, ама дано не съм прав.

90+% да, даже практически е сигурно "да", но за всеки случай съм си оставил вратичка, ако купиш и пак не се намерят по закона на Мърфи. Все пак фирмата е стабилна и е предвидила всичките тези отделни покупки на трансмитери и ресийвъри. Преди много години бях купил от китайците някакъв UHF единичен хедсет - предавателят за кръста + "диадемата", който даже можеше да мести честотите, след това купих отделно и приемника му, мислейки си, че все ще си намерят честотата, но уви - минах през всеки един мегахерц и килохерц без никакъв ефект, но тук говорим за китайска стока, която никога не е ясна каква ще излезе до момента, в която я получиш и започнеш да я пробваш, дори и да си я купил в комплект, така че примерът ми отново не е релевантен. В интерес на истината и между китайците има изключения, най-вече при фирми, които държат на продукцията си, но извън Китай не са много известни. Koobenot знае, че напоследък понакупих малко евтини микрофони за разни детски концерти (да не ме е яд като счупят нещо) - с дръжки, хедсетове, че дори и двойка 'брошки'. Та между моделите имам 2 комплекта на G-MARK, която ме изненада приятно не само с добрия си звук, но и че честотата няма нужда да я местиш (макар, че може), а само насочваш микрофона или предавателя на хедсета към майката и по IR те си уеднаквяват честотите ако са различни.

Признак за тотална некомпетентност по темата ... но това е положението ... Опасна плоскост, инструментът трябва да е добър, но не "по-по-най" за тази възраст. Децата са уникални. Едни са прекрасни последователи и слушат всичко, което им се каже от учителя и изпълняват ясни инструкции. Други са самонадеяни и цял живот си я карат по тяхната ... аз май съм от вторите. Ако щете вярвайте, в школата мисля, че бях последен по успехи, все неподготвен, все нещо недоразбрал, недочул, недоизсвирил ... в последствие разбрах защо, обаче. Не съм имал учител/ментор в живота, който да ми е "отворил очите", ходил съм на уроци по пиано, но те бяха по-скоро мъчение, разбрах, че сам уча най-много и най-добре, а ако има неясноти, един форум е достатъчен ... затова съм и тук да помагам с каквото и колкото мога, така както ми е било помогнато на мен, не веднъж при това. Та с прости думи казано – разгледайте инструменти, но не прекалявайте. Момичето е първи клас, толкова вода има да изтече за идните години, че е комично. От онази школа, за която говоря и до ден днешен аз съм единственият човек, който все още се занимава с музика, така че времето ще покаже ...

Еей страхотни сте, много ми хареса парчето, а клавирът е жесток, китарата също ми хареса Има за всекиго по нещо, малко рок, малко блус и дори прогресив.

Искам да насоча вниманието, към нещо, което е определящо за Дайм. И което не съм прочел друг да споменава. Даймбег и неговият транзисторен тон и цялата Пантера хава, зависят от перфекната симбиоза на Дайм с брат му Вини. Един път китарният звук е перфектно напаснат със звука на барабаните и още по важно, тези двамата свирят като един. Ето защо, няма как да има Пантера без братята Аббът ( комерсиалната хава със Зак Уайлд , който е некомпетентен да изсвири едно към едно рифовете на Дайм и си свири някакви си негови вариации около Дайм, за мен е Закк Розова ПаМтера трибют, а не ПАНТЕРА!) * Закк е китарен бог, когато си свири собствените парчета, тук спор няма. И още искам да кажа . 90-те години започнаха с Черният албум на Металика. Направи ги светови звезди и даде достъп на по-твърдият метъл до радиото и МТВ. А пък Пантера от глем рок банда фенове на Кис, се трансформират в Каубойците от Ада, албум, който звучи, като някаква доста по яка Металика. После се появи сиатълецът Кърт Кобейн и изпрати за 10 години мейнстрийм метълът в нокдаун ( без Металика, те си бяха ок през 90-те, но все пак се пробваха и в олтърнатив стил - Until it slip примерно) На Пантера , грънча не се отрази никак. Те си прокараха грув метъла , като стил . Към който се закачи и напусналият Джудас прийст , Роб Халфорд. Той направи Файт и Халфорд бенд, също грув метъл проекти и един Two ( май беше с Трент Резнър). Fight band's origins date back to 1991 after Halford attended a Pantera show during their tour supporting Cowboys From Hell. Being inspired by their sound, he invited them to tour with Judas Priest in Europe, befriending them in the process to help his desire for a more aggressive American metal sound. During the early rehearsal sessions for the Operation Rock & Roll tour, Halford started writing material of his own, influenced by the hardcore direction of upcoming American metal bands of the 1990's. What would've been just a solo project while remaining in Judas Priest, his relationship with the band deteriorated, resulting in his departure Fight на Халфорд е силно повлиян от Пантера, имат общи концерти. А китариста на Файт ( двата албума, които оставиха са великолепни) Russ Parrish, днес се е трансформирал в глем метъл звездата -Satchel и е направил Steel Panther - пак Пантера, ама глем , с малко самоирония и пародия на Глема от 80-те и 90-те.

https://youtube.com/shorts/H8BXNVr0nsg?si=AK6kl8eHloc-yVZD

Страхотно!

Ама никак - направо изпушват от раз и вече нямаш лента. В интерес на истината съм виждал някои по-нови модели, които са ги направили така, че да не им пука дали има или няма фантом. Не са, но и дори тия на 48 волта понасят толеранс, понеже ако замериш на различни уреди с фантом (аудио интерфейси, миксери, предусилватели, отделни уреди и др.), ще видиш, че някои подават 48, други 46, 45 или даже по-малко, а микрофонът си работи еднакво на всичките места. Даже съм си правил опити с потенциометър да понижавам плавно 48-те волта да видя кой микрофон кога ще спре да работи и се изненадах, че повечето си работят и с много по-ниско напрежение, макар и да са правени за 48 волта. А до колко над тия 48 волта могат да стигнат, това не знам, понеже не съм го опитвал, щото си харесвам микрофоните.

Една супер интересна статия, която всеки си струва да прочете, нямам нищо общо с автора, но има много интересни подробности ... – източник: Пишем тази статия в резултат от многобройните молби от наши клиенти за повече информация за усилвателите и крайните стъпала. Много от клиентите търсят специфична техническа но и търговска информация защото вече в 2020г настъпиха наистина сериозни промени за усилвателите, и в техническа, и откъм икономическа страна. В 2020 година вече марковите усилватели все повече губят своята привлекателност, и конкурентност, и все повече на пазара се налагат всякакви други китайски усилватели.Често се случва и те да доминират над марковите особено в случая когато са подбрани правилно. Пазара през 2020 година коренно се различава отпреди 10-15 години, когато доминираха предимно марковите усилватели и стъпала. Отделно от това, започва все по често се налага, изключително неприятната за клиента практика, да се пишат повече ватове на усилвателя, и това много обърква клиента. При нас заради спор, се наложи да измерим 5 различни усилвателя на 5 марки (известни и популярни на нашия пазар) и 4 от тях показаха сериозно занижение, като една от тях показа повече 2 пъти по малко от написаното - което е изключително фрапиращо. Безспорно китайските стъпала с тяхното разнообразие и цена, все повече привличат, и целта на тази статия е да научи клиента да различава подходящия усилвател, да придобие елементарни познания и да може да прецени, дали си заслужава парите, и дали ще върши работа. Започваме с елементарните разлики и основни технически правила. Усилвател е доста общо понятие – затова правим уточнение че ресийвър или хай фи усилвател – това е някакъв усилвател+предусилвател честотни корекции няколко входа радио и други. Крайно стъпало – това е наистина професионален усилвател – който няма нищо друго освен два потенциометър за звука и толкоз. За сметка на това той е голям тежък и притежава всички видове защити и е предвиден за тежък режим на работа. В случая ние обсъждаме само и единствено крайни стъпала. Опростено казано най-масовото крайно стъпало работи с 2 захранващи напрежения - две рамена и две групи транзистори – съответно за положителната полувълна, а другата за отрицателната.На изхода на усилвателя, двете полувълни се събират, и се получава целия сигнал. Съответно всяко рамо, работи със своята си група тразистори, за положителната и за отрицателната полувълна - като всичко е напълно симетрично. Вече повече от 50 години е установено че описания по горе усилвател работещ в клас АВ е най добрия за звука(според музикантите), и се е превърнал в стандарт и еталон. Всички други се сравняват по него. Съответно след като 50 години вече се използва този метод, той е усъвършенстван непрекъснато, и непрекъснато сравняван с цифрови усилватели (клас D) както и с всякакви други. И е установено че клас АВ е най добрия усилвател на звук, и най вярно усилва звука. Въпреки всички тези достойнства той не се е наложил навсякъде, и често се конкурира с цифровите усилватели. Причината е както техническа, така и икономическа, и ще обясним подробно защо е така. Реално стандартния усилвател клас АВ работи отлично с мощности 200-300-до 500W. Може и повече - но вече тръгват проблемите, които с нарастване на мощността стават доста сериозни. Основния проблем е с разсейването на топлината, и обезпечаване на сигурен режим, при по високи мощности-примерно над 500W. Да се направи крайно стъпало 1000-2000W по тази стандартна схeма е много трудно.Даже и да наредиш много транзистори(да разпределиш товара), пак не се получава добре и нямаш сигурност. Затова американците(така се твърди) са измислили нов трик и това е клас Н/G усилвателите. Стъпалата реализирани по тази схема имат пълните достойнства на клас АВ, но греят много по малко, и са много по ефективни.Това съответно веднага рефлектира върху сигурността - те работят безпроблемно при мощности от порядъка на 1500-2000W. Басовите стъпала работят в този режим.Затова и ще ги обясним по подробно. На практика идеята е много проста: Имаме стандартен усилвател клас АВ, но вече имаме 4 захранващи напрежения. Съответно две напрежения(ниско и високо) за положителната полувълна, и две напрежения(ниско и високо) за отрицателната полувълна.Напълно симетрични помежду си. Усилвателя има две групи транзистори, но върху тях има още по една група свързана последователно.Долните две групи си работят с ниското напрежение, а горните две с високото.Идеята е че горните групи се включват само когато сигнала превиши определена сила. Реалния ефект е че имаш примерно 1000W усилвател, но грее като 500W-ватов. Мислите че това е малко? Автоматично отпадат половината радиатори, половината вентилатори, половината транзистори(почти). Съответно всичко е разтоварено, и почти не се поврежда, а работят яко, и в тежък режим. По цена реално излиза по евтино от "стандартния" 1000ватов. Отделно от това - всичко е облекчено.Захранването е разпределено по равномерно (много е важно), филтриращите кондензатори са 4 групи, и съответно спада на напрежение е много по малък. Минуса му е че е по усложена схемата и е по трудна за ремонт. Освен това е тежък, много тежък – когато е в стандартно изпълнение с трансформатор. На практика този тип усилвател работи от дълги години, и доказал се е, и ще продължава да работи. Реално ако искате да ползвате сигурен усилвател, за сравнително малко пари - това е Вашия тип. Допреди десетина години скъпите маркови усилватели почти всички бяха изградени по тази схема. И държаха стабилно висока цена. Много работеха, почти без откази,и все в тежък режим. А какво означава тежък режим?! Ами образно казано това е: Дискотека на брега на морето, и диджея (ядосан от нещо си), напъва с всичка сила басовите стъпала (по едно стъпало за две двойни 18-ки/4oмов режим), всички лимитери светят, клипа отдавна е достигнат, ама може още.Съответно атаката започва към 12 вечерта, и завършва около 4 сутринта. И за капак – температурата е около 35 градуса - нищо че е нощ. И някаква сервитьорка хвърлила някаква омазнена покривка върху стъпалата, и допълнително затруднила охлаждането. Какво толкова? Нали има гаранция? Да му мисли шефа..или онези от сервиза... Това са тежките режими за усилвателите. С това трябва да се справят, и затова трябва да имат резерв от мощност/ама заради пустите му пари – няма да усилваме толкоз нали? Затова е добре усилвателя да бъде такъв клас Н. Обикновенно ги произвеждат на две стъпки през 40-50волта. Примерно: усилвател над 1000W има ниско захранване +/_ 50V и високо захранване +/_100V. Тогава целия усилвател ще има параметрите на мощен усилвател(над 1000W), но ще грее като за малък усилвател(като за 50V). По рано на пазара се срещаха и с три стъпки.Реално това са 6 захранващи напрежения примерно 2x40V ,2x80V,2x120V , но те са силно усложнени, и почти изчезнаха от пазара, или поне ние вече не ги срещаме. А и с течение на годините е установено че две стъпки е напълно достатъчно.Няма смисъл от повече. Ако трябва повече мощност – прилагат се други варианти. Всичко изглежда добре, но на пазара излизат китайците, и нищо вече не е същото. Към 2016-2018 година, полека лека китайците започнаха да налагат своя версия на прочутия клас Н. Която е толкова опростена и толкова ефективна, че само в рамките на броени години започна да се налага масово и да се усвоява. На практика тяхната идея е следната: Най обикновен стандартен клас АВ усилвател и 4 захранвания - две ниски 50V(примерно) и две високи 100V, като ниското е подадено директно към усилвателя, а високото е подадено през един мощен IRGBT транзистор (като ключ буквално), управляван от най прост компаратор(или друго) . И просто като дойде по силен сигнал, този IRGBT транзистор като клапан, се отпушва, и пуска и високото напрежение, само докато има нужда от него. Това е. Просто и елементарно. Това е доста нова модернизация(как по рано не са се сетили) и нашата практика е установила, че е в пъти по добра от чистия американски клас Н/G защото: Първо: Усилвателя е напълно стандартен – прост за ремонт и много сигурен.Да не забравяме основното правило- Простите системи работят по сигурно и по дълго от сложните. Второ: Китайците подбират много мощен IRGBT транзистор който работи само в два режима напълно затворен и напълно отворен – това означава много лек ключов режим и почти няма повреди и като за капак е много евтин ! Управлението му също. Трето: При китайската версия, всички тразистори работят едновременно и постоянно, и равномерно си разпределят товара във всеки един момент. Докато при нормалния клас Н не е така. Долната група транзистори е 5 броя(примерно), която работи с 50волта постоянно, и 3броя за горна група /отгоре винаги са по малко транзистори, защото просто натоварването на горната група е по малко от долната група. Четвърто: Ако случайно се случи "клапана" IRGBT да не работи – то усилвателя ще продължи да работи, па макар и неефективно, но изпълнителя ще си изкара участието – това е лично наше мнение базирано на многократни ремонти. И най накрая – цената. Според китайските производители тази версия е по евтина, защото този модул с IRGBT тразистора, реално се комбинира със съществуващите вече разработени усилватели, и готови платки и модели.То реално се получава нещо като стандартизация и на всеки "стандартен" усилвател може да му се добави IRGBT транзистор и този усилвател рязко си повишава качествата. И често за конструктора, или вносителя остава правилно да подбере, и конфигурира модулите и захранването. Това рязко снижава цената и хич не е за подценяване. На практика точно този вид стъпала убиха конкуренцията. Затова нашето мнение е че този вид усилватели ще става все по търсен все по популярен. Съществува и клас G разновидност на клас Н.Те са много близки, и няма особена разлика, и често се бъркат кое какво точно е.Но и сякаш няма особено значение.Защото принципа е един и същ а методиката на оценяване на класовете вече се пообърка а и учебници за новите усилватели не се пишат.Или поне ние не сме срещали.Толкова бързо се сменят технологиите. Захранването на крайните стъпала Това е изключително важно да се знае, защото от захранването зависи реалната мощност на усилвателя, както и вероятността му за повреди, и не на последно място – цената. Ако производителя или вносителя тръгне да намаля цената, то обикновенно първо орязват захранването. Реално то е по скъпо от електрониката, и всичко останало. От него зависи и как ще се държи усилвателя при токови удари, или при нестабилно захранване, което много често се случва. И така първо разглеждаме стандартното изпълнение на захранването с трансформатор. Стандартната схема се състои от трансформатор, който да намали 220V до подходящите напрежения, и после следва изправяне с грец схема, и накрая са филтриращите кондензатори. Перфектна схема - изпитана с годините и почти няма дефекти – а ако има то се оправят бързо и качествено. И питате защо се разваля тази традиция?! Ами много просто. С нарастване на мощността, почват да се появяват сериозни недостатъци. Например при първоначално включване на усилвателя, той дърпа от мрежата страшно много ток, за по малко от секунда(заради голямата индуктивност на трафа и зареждането на кондензаторите), този краткотраен ток/пик, е толкова е голям, че предизвиква искри, изгарят бушони и други. Поради тази причина – всички крайни стъпала са снабдени със специална електроника за мек старт. На практика ,когато щтракнеш копчето – за 1-2 секунди, на усилвателя се подава първо 80-100 волта, и едва като преминат преходните процеси, вече се подава пълното напрежение 220 волта. Тази схема се реализира чрез реле което шунтира резистор или термистор за 1-2 секунди. Грец схемата няма да я коментираме – там няма проблеми, но ще кажем няколко думи за филтриращите кондензатори. Реално това са много важни елементи, които изглаждат мрежовото напрежение, и от тях зависи правилната работа на стъпалото. Допреди 10-15 години при тях важеше правилото „колкото повече - толкова по добре” - и ако в домашните усилватели слагаха(и сега слагат) 10 000µF - то в стъпалата трябва да са неколкократно повече по пътя на стандартната логика. Но с течение на времето, тази теория не се оказа вярна, и започнаха да намалят кондензаторите. Затова в наши дни, маркови крайни стъпала имат "смешните" капацитети от порядъка на 4700µ 5600µ или 6800µ. Нерядко това предизвиква негодуванието на старите майстори с думите: - Еееее глей ги какви миниатюрни кондери сложили, а какви пари искат.Едно време какви големи кондензатори имаше, и какви истински усилватели правеха... Ами то и едно време какви майстори имаше...Чудо... Значи истината е по средата някъде, и все още се водят спорове, дали трябва да има големи капацитети, но в 2020 година вече, благодарение на години експлоатация, почна да се очертава истината. Според физичните закони, колкото е по мощен усилвателя, толкова повече ток трябва. Респективно повече ток, означава по голям заряд, сиреч повече микрофаради. Ако микрофарадите са малко – ами тогава захранващото напрежение няма да бъде равно, и ще има пулсации. А пулсациите означават нестабилна работа, и шум в усилвателите. Обаче, вече е доказано при крайните стъпала, че за да има малки пулсации/шум, е по важно да има качествен захранващ трансформатор. Или филтрацията зависи най вече от комбинацията от трансформатор и капацитети. Ако трафа е слаб, или неподходящ, няма смисъл от голям капацитет на кондензатора – защото просто няма да се зарежда достатъчно. Затова вече се прилага формулата: Качествен мощен трансформатор и умерени стойности на кондензаторите (не повече от 10 000µ) на рамо/група. Отбелязваме и друг много важен фактор при намаляване на капацитета – това е рязко облекчава системата за мек старт. По малък пусков ток, съответно по малко проблеми.Хич не е малко. Често се слагат по два по малки кондензатора, вместо един по голям. Идеята е повишаване на сигурноста – едва ли и двата ще се дефектират едновременно. Освен тези стандартни филтриращи кондензатори има още едни доста по малки -220-470mF които са сложени директно на платката в непосредствена близост до крайните транзистори.Наричат ги "бързи" и тяхната цел е да оберат бързите кратки пулсации предизвикани преди всичко от високочестотните драйвери. И сега стигаме до последния - но и най важен елемент – захранващия трансформатор. Едно време са били всякакви, но с течение на времето са се наложили тороидалните /кръгли трансформатори, заради качествата си. Този уж елементарен елемент, е най важния в усилвателя, и трябва да му се обърне сериозно внимание. Транформатора за крайни стъпала, е изчислен и оразмерен по различен начин от универсалния тороидален трансформатор. Подходящия трансформатор, е предвиден с точно определен спад на напрежението, при максимална мощност – както и точно определено съотношение на първичната намотка. Това последното, е особено важно, и затова ние например, като поръчваме на производителя да направи стъпало за нас – ние знаем точните съотношения, така че по лесно да се понася нестабилността на мрежата, защото практиката е показала че цялата озвучителна апаратура се разнася, по различни обекти, и се оказва че точно където ще се работи, мрежата е слаба и има проблеми. Това веднага се отразява на работоспособността на усилвателя. Между другото, това е слабото място на много маркови апаратури – те са предвидени да работят при стабилна мрежа – това обаче в България, особено по селата, е трудно реализируемо. Всеки трансформатор има спад на напрежението, като го натовариш максимално. И точно тук тръгват разликите. Евтините или неправилно изчислените трансформатори, имат сериозен спад достигащ 40-50%. Правилно изчисления и качествен има спад около 10-20%. Защо е важно да се знае това? За да се прецени реалната мощност на стъпалото, и да се разбере кога търговеца, или производителя те лъже например. Невъзможно е да има голяма мощност и да има малко захранване. И веднага може да се сметне приблизително: Заглеждате се по крайно стъпало 2х1000W/4ома – научавате че захранващото напрежение е примерно 2х60V(пише го на трафа) – умножавате по 1.4 и получавате 2х +/_84V – това напрежение е максималното което се подава на усилвателя и според таблиците отговаря на 840W/4ома. Обаче това е идеален вариант, който е невъзможен, и трябва да се отчете спада на напрежение минимум 10% и се получава около 700W реална използваема мощност. Нищо че на усилвателя пише 1000W.Това е реалната мощност и то ако всичко е наред а то никога не е. На по калпавите усилватели, спада е от порядъка на 30-40%, така че реално ще получите около 500W при пълно натоварване на двата канала. Реално почти два пъти по малко от обявените 1000W. Това са масово използвани търговски трикове – нали всеки има право на оцеляване. Ако в мрежата има 200 волта вместо 220 - допълнително свалете още 10% и става отчайващо. Вече е ясна ролята на трансформатора за мощността – ще добавим че това е една от най скъпите части, даже китайците не могат да ги направят евтини. Трябва качествен магнитопровод, медна жица, и прочие. Няма какво да откраднеш,да орежеш, или да икономисаш без да осакатиш стъпалото. Това е и най стабилното и качествено захранване за усилватели, но има един огромен проблем за големи мощности. Големите размери и най вече теглото. Реално това тежи най много в стъпалото, и много отблъсква потребителите, защото: ”Абе аз съм музикант - не съм културист да нося тежести”. И понеже музикантите културисти са изключително малко – производителите почнаха да мислят, как да направят стъпалото по леко и приятно за носене. И какво измислиха?! Измислиха цифровите усилватели. Това нещо цифров/дигитален усилвател е много общо понятие и се налага да го уточним. Може цифрово/дигитално/импулсно да бъде или захранването, или самия усилвател, или и двете заедно. Сиреч три различни варианта има.Всеки със своите особености. Първоначалната идея при стъпалата, беше да се замести с импулсно захранване, само и единствено тежкото и обемно трансформаторно захранване, без да се пипа усилвателната част. И стъпалото ще стане леко, и това няма да се отрази на звука. Поне така беше на теория. Ама на практика се получава друго. Оказва се че импулсното захранване наистина е леко, малко, и евтино, но пък в замяна се получиха много други недостатъци. На първо място уточняваме че стъпалото е особен вид консуматор, който в един момент почти нищо не консумира, ама в следващия момент иска пълната мощност, и това за частица от секундата. Тези огромни промени в натоварването -това е много тежко изискване за захранването. Към това трябва да се добавят и още куп други изисквания – и в един момент се оказва че импулсното захранване, става доста сложно и скъпо. Трудно се прави такова захранване, и малко производители го умеят. И вече нещата стават други. Затова трябва много внимателно да се подхожда към този тип усилватели.Може много неща да се кажат за тях и затова ние ще обобщим накратко азбучните истини засега само: -Трябва да се знае какво точно е "цифровото" - дали това е захранващата част или самия усилвател или и двете заедно.Има съществена разлика -Съществуват продукти при които дигитализацията е неизбежна - просто няма избор и това са например активни тонколони(нямат място за голям усилвател) както и всякакви преносими апаратури където теглото е решаващо -Известно е че поради особеностите цифровия усилвател не понася така претоварванията както аналоговия и това е една от основните разлики - поради тази причина там където има огромни разлики в изходните нива-примерно при високите почти винаги се избира усилвател клас АВ докато примерно при баса почти няма разлика дали усилвателя е D или AB.Допълнителен аргумент е и че басовата секция винаги са големи мощности и там дигитализацията е особено ефективна. -Съществува мнение сред клиентите че цифровите усилватели имат ограничен "програмиран" живот.То между другото това твърдение важи за всички цифрови устройства и си има своето логично обяснение.Известно е че в цифровата и импулсна техника качеството на кондензаторите играе важна и съществена роля.На практика от тях зависи живота на устройството.И ако производителя е вложил качествени и издръжливи кондензатори то и живота на устройството ще бъде такъв.Естетвено това важи не само за цифровите усилватели ами и за лаптопите за телевизорите и за всичко. -Имаме клиенти които цял живот се занимават с музика и те твърдят че има осезателна разлика между цифровия усилвател и стандартния.Т.е има разлика в звука.Не всички я чуват но почти всички стари и опитни музиканти усещат тази разлика.Още не е установено напълно на какво се дължи.Но твърдо е установено че захранването играе много важна роля. Както казва един техник музикант: Импулсното захранване има и волтове и ампери - ама ако трябва мигновено да дръпнеш голяма мощност - тези ампери идват с закъснение, докато при транформаторното захранване те са винаги на разположение. Естетвено това е само теория засега и предстои да се провери на практика. Усилватели клас TD . Това е един много рядък клас и много малко потребители притежават такъв тип усилватели - но според нас това е най съвършения усилвател и единствено високата цена спира популярността му. Измислен е от една шведска компания Lab gruppen - и техните усилватели работят на този принцип. Реално това на практика са скъпите концертни усилватели - най често четириканални. Първа тази компания успя да набута 10 киловата мощност в малък усилвател.И не само че успя ами усилвателите и работят качествено и имат сигурен режим на работа. Най разпознаваемия им модел е четириканалния усилвател FP10 000 Легендарен модел.За всичко става - всякакви комбинации се правят с него. На практика това са 4 канала по 2500Вата.Истински 2500 вата умножени по 4. Как са успели да го постигнат ли?! Усилвателя е най обикновен клас АВ - захранването е импулсно - и интересното е че захранващото напрежение(+/_150V направено от импулсно захранване) посредством полеви транзистор(като импулси) и се подава към усилвателя според нивото на сигнала.Като има някакво предварение примерно 3-4 волта.По този начин усилвателя получава захранване само колкото му е необходимо - да възпроизведе качествено сигнала. Захранването буквално следва сигнала. Благодарение на това - почти няма никакви греене.На практика дали е напълно натоварен или не е натоварен температурата му е една и съща. Понеже усилвателя не се товари - сигурността му е много висока.Съответно са по малък брой транзистори и по малки радиатори. Недостатъците му са че е много сложен за ремонт.Много много труден. И скъп .Затова е по слабо разпостранен. Следва продължение.... Лято 2024 дописване... Усилвателите клас Н вече масово навлязоха на пазара придобиха огромна популярност и затова искаме да дадем повече информация конкретно за тях... Най популярни (и стабилни) това са клас Н в две стъпки.По прости за изпълнение и са по сигурни... Стъпките на практика определят ефективноста - няма смисъл да правиш клас Н за по малко от 600-700W/4 ома примерно..Отделно колкото повече стъпки имаш - толкоз си по ефективен... Така че клас Н има смисъл там където захранването е над +/_ 100V . И тогава първата стъпка е около половината напрежение тоест - 50 волта...И реално усилвателя грее и има загуби като усилвател на +/_50V което е доста ефективно. Изобщо вече е ясно че оптималното напрежение между стъпките е около 45-60 волта. Следователно ако захранването на усилвателя е над +/_ 150V -тогава стъпките трябва да бъдат 3...(през 50 волта). По отношение на надежноста на този тип захранване... След години експлоатация и продажба на стотици усилватели може уверено да се каже че това е един от най надежните варианти. На практика схемата е изключително проста : Най обикновен компаратор LM311 на единия му вход се подава сигнала от изхода на на другия вход е напрежение за сравняване.И ако сигнала е по голям от сравняваното напрежение компаратора отпушва "ключа" и се подава пълното захранване (вторите 50волта). "Ключа" обикновенно е някакъв полевак с примерно 200V/70-100А монтиран до крайните транзистори. И това е цялата технология. Колкото е по просто - толкова е по надежно. Много много рядко се случва да изгори полевия транзистор - той обикновенно е презапасен от мощност не е скъп има го в търговската мрежа и е лесно за ремонт. При "китайския" вариант на клас Н - захранването се подава на всички крайни транзистори независимо дали е първа стъпка 50 волта или втора стъпка 100волта. И както казахме по горе - мощноста се разпределя много равномерно. А самия усилвател си е най обикновен стандартен като клас АВ но с повечко крайни...Технологично усвоен напълно и познат на потребителите... Кога един усилвател клас Н е сполучлив? Когато конструктора е опитен и оптимално е подбрал качествено захранване, разделянето на стъпките, броя на крайните транзистори, и някои други подробности. И най накрая - субективния фактор (или е спорно дали е субективно). Звука на такъв усилвател е страхотен. Наистина е отличен.Нямаме клиент който да се оплаче че не го харесва. Няма засега. Този усилвател почнаха да го купуват за вкъщи - при това масово... Когато измерим 500 вата усилвател класD и 500W клас Н на осцилоскопа - амплитудата е една и съща.Перфектна и на двата усилвателя..Но на слух - разликата е драстична. Защо има такава огромна разлика при положение че синусоидата е еднаква - не може да се обясни.. с технически аргументи Или както каза един специалист: Нищо не може да победи комбинацията от 4 захранващи групи съчетани с много крайни транзистори(скорост на нарастване)

И една пресъздадена класика, за всички фенове на 80-те.