Leaderboard

Един портокал си взех, че от доста време ме сърбеше. Яде ефекти за закуска. Признавам си - за дуум го взех, а се оказа че умее всичко.

През септември нов проект с моето скромно участие излезе на светло. Групата се казва Aliens In Search Of Space Nar, което ясно показва и стиловата ни неуравновесеност Първото ни парче можете да чуете и видите тук, а до края на годината се надяваме да пуснем още поне 2: Aliens In Search Of Space Nar са: Итън Шейбър - вокал и китара, познат и от проекта Selqnin Dion Михаил Михайлов - китара (също и китара в One Day Less) Николай Иванов - ударни инструменти (също и със Soundprophet) Явор Разбойников - бас китара

Класациите на Rolling Stone са неразбираеми за нас и често изглеждат глупави, поради няколко причини: - Първо, хората които пишат в Rolling Stone действително познават или са познавали тези хора, което придава много тежък личен елемент. - Второ, те си живеят в един много малък балон и в този малък балон Джони Мичъл е по-влиятелна, отколкото Ричи Блекмор или Дейвид Гилмор, поради простата причина, че вторите просто не са били част от този конкретен американски социален кръг. - Трето, никога не е ясно какво точно се опитваш да докажеш с тези класации. Техническа грамотност? Бързина? Колко хора си вдъхновил да хванат китара? Колко си променил музиката след себе си, като си добавил своя собствен стил? Ако ще са само първите две, там ще бъде пълно с YouTube китаристи, които вероятно не съм чувал (освен едно японче с едни едноминутни видеа, което гледам с кеф). Ако ще е за вдъхновения брой хора - ами сигурно Джон Ленън, Джими Хендрикс и Кърк Хамет наистина ще свършат повече работа от Гътри Гован, Стийв Вай и Джо Сатриани. - Четвърто, въпреки че третото важи, важи по-голямото правило, че тези класации насочват интерес към издание, което отдавна е минало пика на интереса към себе си. Много пъти съм мислил какъв би бил най-добрия начин да се направи такава класация и в крайна сметка съм стигнал до заключението, че няма оптимален вариант. Ако се питат музикални професори, забравете за повечето рок китаристи. Ако се питат просто фенове, особено онлайн, е ясно какво ще стане - просто някоя група ще мобилизира феновете си по-добре от другите. Ако се питат музикални критици, попадаме пак в проблемите от точка едно и две - тези хора си живеят в много малък балон, концентриран в САЩ и който британец е успял да стигне оттатък океана. Така че може би най-добре е просто да има списък с имена, а не класация. И тогава пак ще има множество проблеми, но поне най-основният ще бъде решен - да се премахне въпроса "ама защо този е 50-и, а онзи е 43-и". Един пак в тубата го беше синтезирал добре - за Rolling Stone е важно отгоре да е Джими Хендрикс, а останалите са си наистина по-скоро списък. Този същия ги беше наредил по собствен вкус и не се беше справил особено по-добре. Гътри Гован може да е невероятен китарист, но за най-велик май се изисква нещо по-различно. Какво точно обаче, това е въпросът.

Докато се сетя за "I am the passenger..." откриващата строфа - "полудЕх" ... време си е за гинко билоба...

Може пък сисийвърът да е някакво ново устройство, което, например, не прави нищо, но има копче.

^ отговорът е изключително професионален -благодаря реших проблема с една програма studio music Music Studio v9.2.0 | Sofeh Sunrise

Сравнение - Fender Stratocaster vs Gibson Les Paul Pink Floyd - Another Brick In The Wall (Guitar Solo) 1. Fender Custom Shop Limited Edition 1957 Stratocaster Relic Faded Aged Seafoam Green 2. Gibson Les Paul Studio 2000 И с двете китари свиря с еднаква апаратура и конфигурация. Усилвател: Mesa Boogie Lonestar Special 1X12 Ефекти: JHS - Double Barrel V4 - Blues breaker on Red Wampler - Ego Comressor TC Electronic Flashback Delay X4 Strymon Flint on 70s reverb Записано със Shure SM-57 и Sennheiser E906 вдясно и ляво. Приятно слушане!

Много му нисък екшъна на този бе. 🤣

Още няколко значими според мен китаристи, невключени в списъка: Greg Howe, Tony MacAlpine, Kiko Loureiro, John Petrucci, Joe Bonamassa, Tommy Emmanuel, Al Dimeola, Marty Friedman, Zakk Wylde, Andy James.

Интересно ми е ако "свирачът" е член на оркестър от група мургави, дали пак ще му идва циганско или вътрешно ще му се ще да сложи тук-там още малко синичко, жълтичко и една лента виолетово около пич бенда. (сори за офтопика, може да го изтриеш после ). П.П. И като свирите на живо с тия цветни клавири и усилватели сега ще трябва да мислите и за дрехите си, че да сте в тон с апаратурата.

Не бих се занимавал със странни бои, особено ако е зор да се купи и е скъпо. По-добре с медно фолио за екраниране. Самото екраниране обаче има особености и операцията трябва да се направи като хората. Зависи и какви са кабелаците и схемата. Също така в повечето случаи файдата от екранирането е минимална, като няма и гаранция, че изобщо нещо ще стане. Примерно китара с два хъмбъкера и ширмовани кабели... да не говорим пък ако е с активни адаптри - силно се съмнявам да постигнеш нещо.

Софтуера на Korg - Black Friday, -50% https://www.korg.com/us/news/2023/1113/?fbclid=IwAR2Bu1Or6HtXfJxXVQx1xG9pT-wuHWJH9hedjv_xbPLrmV_3v_k0qY9wgBM

Аз стигам до извода че това е относително за всяка марка и дори за конкретен модел. Но от всички Индонезийски китари до които съм се докоснал от към контрол на качеството тази не само удари дъното, направо изкопа ново дъно.

https://audioplugin.deals/product/augmented-strings-intro-by-arturia/ Augmented Strings Intro by Arturia безплатно за ограничен период от време

Към описаното за разликата между акустична и класическа китара на колегата, бих искал да добавя още нещо: Класическата китара е с найлонови струни, а акустичните са с метални. Наилоновите струни са по-лесни за натискане. Металните са по-звънливи и затова много хора ги предпочитат. Поставянето на метални струни на класическа обаче би повредило инструмента заради по-голямата им обтегнатост, за каквато не е предвидена класическата китара. Фингърборда (дъсчицата под струните на която са набити прагчетата) на класическите струни е плоска и грифът често е малко по-широк от на акустичните китари. Фингърборда на акустичните китари е с лек радиус. Това малко или повече обуславя различна постановка при свирене. Предвид посочените разлики, както вече беше казано, най-добре е да посочите каква музика харесва съпругът ви за да ви насочим към по-адекватен избор.

Повече работа с метроном й трябва, иначе е 6!

^ Кажи го на Стив Вай това ...

Здравейте, преди няколко месеца започна моето приключение с пианото и по препоръка на Koobenot взех CASIO CTS-1, от който съм много доволен и благодаря още веднъж за препоръката! Всеки път, като отида на урок по пиано, обаче, преживявам един малък шок от твърдата клавиатура Искам да продължавам да се занимавам, и щерката също, и затова искам да се ъпгрейдна на хамър клавиатура с повече възможности (бленди, звуци и тн). Не искам да сменям инструмента в следващите една-две години и затова си мисля, че може би трябва да взема среден клас. Разбира се, това зависи и от бюджета. Моят бюджет е 1800 лв, но нямам против да похарча и по-малко. Ще съм благодарен, ако препоръчате среден клас стейдж пиано / клавир с прилична хамър клавиатура и добри възможности за звукозапис / авторска музика. Благодаря предварително! Жоро

Вероятно си се объркал от онази ЛС комуникация, в която стана дума за ES520, защото постът ми излезе доста дълъг. Там бях говорил, че детето беше започнало с P-45 като първо пиано, а след като напредна и започна да печели конкурсите, техните му взеха "стационарен" Kawai, но тъй като така или иначе си имаше нужда и от преносим модел, след като опита стационарното, което беше натъпкано с всякакви акустични емулации, а и клавиатурата му нямаше нищо общо с базовата GHS на P-45, майка му каза, че иска да разкара ямахата и да вземе нещо преносимо пак на Kawai и аз просто й препоръчах средния модел от ES-серията. А там аз бях споменал, че като посвирих малко на стационарното - то ми хареса, не само че беше с по 3 сензора, но и наистина даваше добра обратна връзка, а иначе на ES520 дори не съм опитвал каква му е клавиатурата.

Едно време препоръчвах Kawai, но вече не бих препоръчал, доста хора се оплакват от качеството, имат доста дефекти, иначе вносителят за България е много свестен тип и не би правил проблеми за сервиз и такива неща. В днешно време всички пиана са от прилични нагоре, така че с никое няма да се сбърка. Аз лично в последно време съм фен на Ямаха, те също така са и може би пианата с най-малко дефекти и проблеми, без да имам обективна статистика, съдейки единствено по темите за проблеми в големи американски форуми. П.П. Между другото, бих препоръчал да се чете и проучва повече в западни форуми, не в българските. Тук няма чак толкова много хора с опит и интереси в дигиталните пиана, получава се доста субективизъм, пристрастия... Аз лично съм сменил над 20 дигитални пиана от всички марки, имал съм от най-евтините до най-скъпите и ми е хоби постоянно да пробвам всякакви нови дигитални пиана където и когато мога, но предполагаемо когато човек има някакви възможности в България, това почва да дразни и се почват едни излишни коментарчета, така че в общи линии съм се отдръпнал от препоръките за дигитални пиана

Прекрасно свирене, и двете китари ми харесват! Интересен факт е, че всъщност оригиналът е записан на Gibson с P90-s, сиреч – средно-аритметичното между двата записа - цък.

Мерси! Ще има, но е малко сложно - в момента записваме албум, а певецът е в родния си Ню Йорк за още известно време. Иначе имаме и идеи за някакви по-нестандартни прояви - примерно да каним хора на мини концерти в студиото/репетиционната ни. Отделно се ослушваме за някакви съвместни свирения на живо с други банди, но и това няма да е скоро

С фендера звучи по-автентично според мен. Иначе и двете китари звучат страхотно. Свиренето е перфектно.

Ясно е, че всеки има различни критерии, кръгозор, стилов афинитет, личен вкус и т.н., но класацията е откровено малоумна. Мисля дори, че е по-трагична от предишния Top 100, който бяха... изсрали... Освен типично надценените им любимци (от сорта на Джак Уайт), "еднодневки" с една песен и половина или някакви анонимници, които дори комшиите в квартала им не ги знаят че свирят на китара, се наблюдават меко казано покъртителни липси или недомислици в подредбата като: 237 Jennifer Batten 205 Eric Johnson 197 Nuno Bettencourt 186 Steve Lukather 136 Joe Perry 131 Dimebag Darrell 127 Steve Vai 105 Slash 99 Tosin Abasi 96 Mark Knopfler 94 Joe Satriani 75 Ritchie Blackmore 61 John Mayer 35 Eric Clapton 33 Brian May 28 David Gilmour По-надолу не съм ги броил като недомислици, очевидно е невъзможно да се подредят "правилно", но пък беше пълно с някакви излишни (поне сред първите 30) хора. А липсват имена като Andy Timmons, Gary Moore, Guthrie Govan, Paul Gilbert, Steve Morse, Yngwie Malmsteen... BTW включени са 50 мадами (нещо твърде кръгло, ще каже човек че са гонили бройка), което не е зле (или пък неочаквано с оглед тенденциите напоследък), но едно 90% от тях са изсмукани от пръстите колкото да се включат девойки в списъка. Очевидно има поне 5-10 дами от сорта на Дженифър Батън, Лари Бразилио или Нили Брош (последните 2 даже ги няма в списъка), които свирят за трима, но ако някой ми покаже 50 на брой мадами да свирят по добре от Гътри Гован или Анди Тимънс ще си призная, че съм в грешка. https://www.rollingstone.com/music/music-lists/best-guitarists-1234814010/andy-summers-3-1234815076/

Ами драмата е, че декември е лудница при пощи и куриери и всички стават супер немарливи към пратките. Плюс всичко се бави и т.н...Особено, ако ти се налага да връщаш нещо с БГ пощи. За по-големи и скъпи неща винаги им досаждам да ми пращат бланк за връщане с UPS, а не стандартния с пощата.

Ще оставя тук малко отзиви. За втори или трети път вече ми дават кодове за отстъпка, "в знак на благодарност" че съм написал ревю на закупен продукт - 40лв за поръчка над 585лв, и още един за 50лв при поръчка над 975лв. Наскоро се възползвах от "гаранция за цената". Харесах си един мултиефект който в томан беше 582лв, а при тях 711лв. Причината да не го поръчам от Томан беше че имах споменатия ваучер за 40лв, и щях да добавя някаква дреболия за да стигна стумата за да позлвам кода. Разгледаха и отговориха на запитването на следващия ден, и бяха коригирали цената - 579лв. Поръчах го и си ползвах кода и всичко точно. Но след два дена видях че имат промоция важаща само за уикенда, и същия процесор се предлагаше на 545лв. Писах им пак, тъй като имат политика, ако купиш нещо и то бъде намалено ти възстановяват раликата (не знам дали връщат пари или ти само дават код за стойността). Получи се малко тъпа ситуация, защото няма кой да ми отговори през уикенда, а промоцията важеше само за уикенда. В понеделник се опитаха са излязат с нещо от рода "не виждаме такава намалена цена", но след няколко имейла ми пратиха още един код на стойност 40лв и без условия за стойност на поръчката (реално можеше да платя 0лв ако купя нещо за точно 40лв). Ползвах го за да си взема и калъф за процесора. Та впечатленията ми са че предлагат някакви благоприятни условия, но понякога трябва да си доста настоятелен и нахален защото малко се опитват да се направят на ударени, а аз реално не съм искал нищо повече от това, което те са си описали в условията. Друг казус - за съжаление трябваше да направя рекламация за една китара, както описах тук. Като попълвах формата за връщане посочих че продукта е дефектен. И сега се замислям дали не трябваше просто да избера опция за връщане без причина. Целия процес отнема време, което разбирам, и не се съмнявам че ще ми върнат парите. Но сега след като вече получиха китарата обратно миналата седмица - "Изпратихме вашите стоки за диагностика в оторизиран сервиз. След като установим дали става въпрос за отстраняем или непоправим дефект, ще разрешим рекламацията ви." днес ще стане седмица от както китарата пристигна при тях. Искам да попитам ако някой е връщал инструмент, дали отново се минава през такава едноседмична (или повече, знам ли) диагностика ако се върне без причина? В случая посочих че си искам парите, а не да ми пратят друга китара. Но попитах и потвърдиха че не изпращат нова докато не мине целия процес да я получат обратно дефектната и да направят тази невероятна диагностика за да потвърдят дефекта (който в случая се вижда с просто око и без да се разглобява нещо). Попитах тъй като от други магазини съм имал проблем с дефектен продукт и някои директно пращат нов още като регистрират рекламацията, без да чакат стария обратно, но явно за китара не е приложима практика.

А защо трябва да е нова? Ако успееш си намери стар Jackson DK27. Японски са, имах такъв преди 10тина години и ме е яд, че го продадох за 700лв. Бях го смъкнал в Сол# и се държеше отлично. Иначе @Trysth продава един LTD баритон, мисля 400 модел.

Ето го и моят списък с хора, които смятам, че пипат интересно, нестандартно и технично: Mike Keneally, Misha Mansoor, Mark Holcomb, Monte Montgomery, Scott Henderson, Mike Stern, Cory Wong, Tosin Abasi, Tim Henson, Dave Weiner.

С оглед на това, че Енгълчето ми е червеничко🤣 Имам някаква слабост към бордо и червеното като цяло.

Ами от разни свирачи съм чувал, че червеното им идва твърде циганско, но при Норд избор няма – или си оставаш чАрвен или трябва да играе четката. Аз бидейки кийбордист нямам такива угризения, имам един червен Роланд и си го възприемам като Ферари.

Ясно, зачудих се да не е ентусиазъм както при Норд потребителите дето от червен го боядисват в черен.

Да бе, как ли не е тръгнал да си играе с четката - има си го в 2 цвята.

Но като няма къде да пробваш в България какво правиш - поръчваш и чакаш една седмица да дойде, пробваш и виждаш че не става, чакаш една седмица да дойде куриер да я вземе, чакаш още една седмица да стигне обратно в магазина, чакаш още една седмица да ти върнат парите. И един месец сумата за китара ти е замразена, и после пак цялото това нещо може да се повтори.

Без да съм голям виртуоз на китарата и с риск да ме нахейтите си мисля, че целият казус може да се реши много лесно, чисто теоретично – отиваш и пробваш на място и каквото ти е на душа, плащаш и си тръгваш. Покрай тази криза и проблемите с доставките на техника упражнението става една идея по-сложно и трябва да се поръчва отдалечено. Все пак, искам да похваля две фирми, при които според мен качеството съществува независимо от ценовият диапазон – PRS и Solar ...

Здравейте, Продължавам да търся в интернет негодна за употреба електрическа китара и така попадам на някои интересни, поне за мен, неща. Тази тема не е точно музикална, но е свързана с музиката, и по-точно с едни устройства, които китаристите често са използвали в миналото. Предполагам, че сега всичко това се прави с компютри. Първият педал, на който попаднах, беше описан в една статия и там се казваше, че е бил използван от Ван Хален – MXR Phase 90. В общи линии, това беше достатъчно за да направя веднага една калпава печатната платка за проба и ето както се получи на този етап J

И 50% намаления на доста софтуер в сайта на Артурия https://www.arturia.com/products/v-collection/buy

Това се предполагаше още от самото начало. Принципно така стоят нещата при всички евтини устройства от ниския клас, но няма как да очакваш повече за цената, която струва, понеже аз всеки ден оставям повече само като вляза в някой хранителен магазин и не излизам кой знае с какво. За тия 30 лева са му вградили кодеците, направили са му кутийка с надписи, сложили са му батерия, чинчове и голямо лъскаво копче и...стига толкова, че даже и работи представи си. Edit: Ха-хааа...чак сега го забелязах...пустите му китайци, редовно го правят.

^ Аз имам вкъщи такава Филипс машина (само че е модел 5400) която взех доста намалена. И въпреки това бих казал че не си струва парите. Избрах модел с LatteGo приставката за да прави сама пяна, за приятелката, тя пие само купичино. На вкус според мен го докарва. Аз много-много кафе с мляко не пия, но съм забелязал че след като е направено с пара на пяна придобива един доста специфичен вкус който е по-различен отколкото просто да си сипеш прясно мляко в кафето. Плюс - всичко е автоматично. Минуси: Пяната въобще ама въобще не е толкова гъста и плътна като капучино направено от бариста в заведение. Нямаш опцията някога да ползваш кран за пара, ако вземеш с lattego приставка, само това е - избираш модел със или без и няма как да смениш приставката. Приставката трябва да се мие след всяко ползване - напълно обезсмисля автоматизацията. Има машини които сами правят пятан, но каната с млякото е отделно, да си я държиш в хладилника, може би това е по-адекватния вариант. Примерно в офиса имахме някакво Делонги, горе-долу два пъти по-евтина машина. Носил съм си кафе от вкъщи и на вкус Филипса го прави по-хубаво. Кафемелачката на Филипса е по-тиха (не съм замервал децибели но все пак си е шумна, може да те събуди сутрин). Помпата на Филипса е неприемливо шумна предвид цената, и съм виждал много по-евтини машини които работят по-тихо. От една страна - пълна автоматизация. Ставаш сутринта, натискаш едно копче и имаш хубаво кафе. От друга страна - иска си поддръжка (чистене и смазване на групата, чистене на машината вътре където се закача групата) която е доста досадна като дойде време. Тъй като вкъщи сме само двама, отпадъчното кафе хваща мухъл докато машината каже че е пълна. Мен чеснто казано не ме кефи. За тези пари има голям избор, и има дори еспресо машини със автоматична мелачка. За някои е досадно да плакнат ръкохватката след всяко кафе. За мен е МНОГО по-досадно да чистиш и да смазваш групата на робота, дори и да е веднъж на два месеца. И машината заема прекалено много място. Ако ти трябва машина за само две-три кафета на ден просто няма смисъл от такъв робот. В офиса където сме 50 човека има логика.

Като чета горните писания излиза,че напразно съм учил 20г.свирене на цигулка. Можело е да свърша тази работа за 2-3 години и да не си губя времето. Нищо,мечтайте си и след това може да кандидатствате във Виенската филхармония. Те там всички са се научили за отрицателно време!

Аз съм явно вече от старото поколение и нещо не мога да разбера смисъла от това да се гледат видеа, в които някой обяснява 30 минути как да направиш три последователни клика 😀 Ще перифразирам един стар лаф: Два дни гледане на видео тюториали в YouTube спестява 10 минути четене на документация 😛 Не ми обръщайте внимание, наясно съм, че и да мрънкам, и да не мрънкам, хората вече не четат документация... Тези DAW-войни са пълна загуба на време, ама и това е сега голяма мода. Навремето почнах с Cakewalk във времената на Windows 95, (P.S. глупости, всъщност ползвах Cubase още на Уиндоус 3.11, добре си спомням) след това ползвах Cubase пиратски, след което минах на Мак и си купих Logic Pro, но междувременно съм ползвал Ableton Live, който ми е идвал безплатно в олекотена версия с най-различни аудио продукти и инструменти. Все тая, всичките са еднакви. Всеки от тях става за всякаква музика и всеки от тях идва с доста голям набор отлични вградени инструменти и ефекти, има си и много добри third-party ефекти и инструменти, като всичките те могат да се ползват във всеки DAW. Изобщо... напълно безсмислени спорове, ама лаф да става 🍻

Първо обновление на MIDI интерфейса от 35 години насам 2 days ago MIDI 2.0 интерфейсът бележи голям напредък в музикалните технологии Асоциацията на производителите на музикални инструменти и оборудване прие нова спецификация 2.0 на интерфейса MIDI – 35 години след разработването на MIDI 1.0. Според асоциацията, това е „най-големият напредък в музикалните технологии през последните десетилетия”. Основна характеристика на MIDI 2.0 са двупосочните съобщения. Новият стандарт позволява на устройствата да обменят заявки помежду си и да се конфигурират в зависимост от получените отговори. Благодарение на този механизъм, устройство с поддръжка на MIDI 2.0 може да разбере, че друго устройство не поддържа MIDI 2.0 и автоматично преминава в режим MIDI 1.0. Протоколът MIDI 2.0 не е свързан с определен интерфейс в транспортния слой, но ще разчита основно на USB връзка. Разредността на съобщенията се увеличава от 7 до 32 бита – по-точно до 128 бита, тъй като съобщението може да съдържа до четири 32-битови думи. Това също е възможност за предаване на по-подробна информация към MIDI контролера и подобряване на синхронизацията. Въведен е механизъм на профили, който позволява динамично конфигуриране на устройството за конкретно приложение. Чрез съобщенията Property Exchange може да се обменя подробна информация за свойствата на устройството. Броят на каналите в една връзка е увеличен от 16 на 256 (16 групи по 16 канала). Интерфейсът 2.0 е обратно съвместим с предишната версия, тоест съществуващото оборудване и програми ще работят с новото оборудване и програми. Освен това някои иновации ще работят дори на устройства, които поддържат само MIDI 1.0.