yamaha

Не може просто физически да преместиш диска на друг компютър и да разчиташ, че всичко ще върви както е вървяло на оригиналната машина, освен ако не става дума за някоя portable-версия. Освен това повечето от софтуера на трети страни, какъвто се явява и рийзъна, разчита на различни шеърнати уиндоуски библиотеки, а когато имаш пренасяне на диск в нова машина с различни компоненти (и с други различия) без преинсталация на всичко, вероятността за получаване на конфликти и проблеми тук-там е огромна.

Ммм даааа, преразказът си е шедьовър отвсякъде, даже май ще тръгва нов комикс по случая.

А каква е разликата? Вярно, чух ги само по веднъж и не на мониторни колони....и най-вероятно си въобразявам, но долният микс ми допадна една идея повече, въпреки че и двата ми звучат практически еднакво.

Много я мъчиш тая китара...май ти трябва още една...с повече струни.

Ахъм...и даже ще са доволни ако все пак имат по няколко фена.

И аз съм почти така - на интрото Fender-а, оттам нататък Gibsona. Ай стига с тия аграрни теми...

Със сигурност във времето ще го дообучат още по-прецизно и ще го направят съвсем ефикасно. А как точно го пробва на life? Би ли споделил с какъв сетъп...

Абе..."честни", за мен това си е недоглеждане и някой не си е свършил работата, още повече че дори и на поточната линия да са допуснали клавиш с външен дефект, постфактум в клипа можеха да го закрият за секунди с някой редактор - все пак говорим за голяма фирма с претенции, която навсякъде ръси суперлативи колко хубави продукти прави, а в рекламния си триминутен клип, където работниците пипат с бели ръкавици, а роботи опаковат пианата, допуска макар и дребни недоглеждания. Ама карай...явно само мен ме дразни, понеже аз съм си такъв...не знам как се нарича - дребнав или перфекционист, но все тая...

Обикновено в тази тема давам съвети на всеки, който пита нещо, но сега не смятам да го правя, понеже нямам много впечатления от тази китайска фирма. Все пак ще поразсъждавам на база това, което знам и ще се поставя на мястото на колегата ако аз имах неговата дилема, а ако той извлече за себе си нещо полезно от моите разсъждения...ок.... Щом говори за мито и ДДС, значи няма да го взима от някой вносител тук, а ще си го поръчва директно от Алибаба или от самата фирма. И тук идва първото ми чудене - ако след сглобяването на това пиано нещо не му е наред или пък след малко ползване нещо му стане, а на едно пиано с 88 клавиша, 3 педала и софтуер могат да му се появят доста проблеми, какво ще правя ако установя примерно, че някой клавиш заяжда, потъва или пък някой сензор не му работи? В Китай ако съм е лесно, но тук как ще му ползвам гаранцията и кой сервиз ще се съгласи да го ремонтира гаранционно? Все пак това е китайска фирма на няма и 15 години и надали има верига от сервизи в Европа. ОК, ако се опра на твърдението, че преди време MAYGA са работили с южнокорейците за около 3 години, да предположим, че на пианото нищо няма да му има и няма да се повреди в следващите години, но от друга страна - ще имам ли завишени претенции към инструмента, в смисъл да очаквам прецизна клавиатура и хубав саунд (+ разни технологични бонуси)? Слушах/гледах "двата клипа", за които вероятно споменава колегата - един китаец с дънки и очила, свирещ не съвсем прецизно, демонстрира моделите. Не съм съгласен, че звучи като CLP-775, реално е доста далече от клавиновата и в ниския, и във високия регистър, а от втора октава нагоре си звучи определено "постно". Личното ми мнение е, че клавиатурата позволява доста нюанси, но същите тези нюанси мога да ги имам и от най-елементарната двусензорна GHS на Ямаха. И като стана дума за сензорите - споменатото CLP е с GrandTouch, която е трисензорна, докато и двата китайски модела най-вероятно са с по 2 сензора. Казвам "най-вероятно", защото никъде в спецификациите не видях да пишат нещо за това, а ако бяха с по 3, със сигурност нямаше да пропуснат да се похвалят. Отделно на рекламния им клип от фабриката за момент се вижда разглобена клавиатура и там определено са си 2 сензора. И понеже съм си така устроен - да чувам и виждам разни подробности, на които останалите обикновено не обръщат внимание, пак на рекламния им клип видях един от белите клавиши с козметичен дефект, който бяха подготвили за монтаж...вярно, няма как да знам дали качественият им контрол не го е бракувал по-късно, но да го оставиш на рекламен клип, където всичко трябва да е идеално, някак си не ми се струва много професионално. Та това са в общи линии разсъжденията ми ако аз се двоумях между китайско пиано и нещо марково. Нямам нищо против китайците, понякога имат хубави и сполучливи неща, понякога не, но и едните и другите винаги външно изглеждат добре, защото ония са царе на копирането и дизайна. Основният проблем е евентуалното ползване на гаранцията тук + чуденето как пианото ще се държи в по-дълъг период, а другото (звук и клавиатура) евентуално би могло да се преживее предвид ниската цена...която все още даже не я знаем колко е с митото, пътните и ДДС-то.

В днешно време е лесно някой да ти оправи фалшивото, а момчето дори не пее толкова фалшиво (то и песента е доста лесна за изпяване), но ако само точното пеене правеше човека певец, аз сигурно щях да съм Павароти. За мен пеенето е най-сложният музикален "занаят" и да кажем - авторът си изпява как да е своята песен, AI му я вкарва в тоналността, обаче ако споменатата емоция, останалите щрихи + всичките малки неща, които правят певеца професионалист все пак не достигат на автора, тогава песента му пак ще звучи посредствено с неговия глас. Разбира се тая гад AI-то се развива много бързо и в скоро време покрай това да му оправи фалшивото, ще може да му оправи и настроението в гласа, дикцията и каквото още трябва, но това вече минава в категорията "дълбоко чийтване" и не виждам никакъв смисъл да се правиш в клипа на такъв, какъвто не си и никога няма да бъдеш...то не стига фотошопа и всякакви други ефекти върху някои изпълнители, че като ги видиш на живо не може да ги познаеш, понеже си ги виждал само на клип, та сега и 'аудио-фотошопа' върху гласа си да го оставиш на AI-то, просто защото имаш тази възможност...не знам, за мен това си е едно самозалъгване какво всъщност представляваш. В днешно време малките се хвърлят на всичко, дето блести, без значение как - да кажем, тоя пич (дето свири по-добре, отколкото пее) ще направи примерно някаква песен, ще я даде на AI или на някой такъв като мен да го направи на това, дето не е, след това ще снима клип, някой друг ще направи с видеото същото, което е правено и с аудиото, после песента ще бъде качена във всички платформи, ще натрупа огромен брой гледания/слушания, защото крайният продукт, макар и неистински ще е добър, пичът ще стане за нула време звезда и не съм сигурен дали в процеса на времето няма да забрави кой какво е правил върху гласа и картината му и да си повярва, че е много велик.

И един съвет към новонавлизащите в тази област, за да не изпадат в нашето положение когато и ние сме започвали... Ако не разбирате много от марки, модели и спецификации, избягвайте покупките втора употреба и не се лъжете от описанието на продавачите...или поне попитайте тук във форума дали нещо си заслужава или не. В случая онова на линка, нито е пиано/синтезатор, нито е висок клас както го е описал продавача. Оставям настрана годината на производство (някъде около 2005-та), което пък води до някои допълнителни размишления. За 20 години много неща могат да се случат на един кийборд, най-малкото пластмасата остарява и става податлива на пукнатини, а в този кийборд почти всичко е от пластмаса (за гумичките под клавишите не искам да споменавам). Отделно моделът е толкова стар, че звукът му не може дори да се доближи до този в днешните най-евтини модели кийборди на Касио, отделно с полифония от 48 гласа надали може да направиш много с аранжора, който пък е толкова елементарен, че....всъщност размишленията са излишни, защото в 2005-та такова беше положението, а и Касио много дръпнаха от тогава. P.S. И понеже съм си доста пунктуален, сега забелязах в горния си пост малка грешка в годините...всъщност първите два PSR-а ги взех в 1991-ва, а SQ16 и SY85 ги взех в следващата 1992-ра. По това време нямаше специализирани магазини и в Пловдив ги доставяше "на частно" Евгени - братът на Ванко 'Филибето', който пък живееше в Германия и му ги изпращаше от там по заявка, а разплащанията естествено бяха в дойче марки.

Вие сте хора разглезени от живота. По стечение на обстоятелствата и възрастта ми, такова като това на Koobenot, само че аналогово, имах когато вече бях тийнейджър и на него пишеше "Сделано в СССР", просто защото по онова време друго нямаше. Още по-късно пък, от един оказион (да, имаше тогава едни такива магазини) си купих едно Касио с малки клавиши като това от поста на RaverWild и бях много впечатлен, защото когато включиш тембър на "пиано", наистина се чуваше подобно на пиано. А когато през 1990-та вече можеше да се купуват и западни стоки (в началото малко трудно, но все пак ставаше), взех 2 бр. PSR-500, които в сравнение с Касиото ми се сториха супер професионални кийборди...поне в рамките на следващата година, когато установих, че не са чак толкова професионални и в 1991-ва взех една PSR-SQ16 и един синтезатор SY-85, които пък от своя страна ми се сториха извънземни, в сравнение с предишните 2 PSR-a...та така...и като знам какъв път съм минал от тогава и досега...и като си спомня как съм започнал в онова далечно време и какво съм си мислил тогава...само мога да кажа "О, свещена простота...".

Това имах предвид - ако забележиш нещо с ушите, потвърди го с уреда, а не обратно.

Първо тествай "на уши" и след това с уред...щото има и едно, дето се казва психоакустика...и друго, дето му викат "въображение".

Не са го пели при мен...и даже не ги познавам. То в днешно време вече почти не останаха невъзможни неща и това включително също мога да го направя, но за да стигна до поносим краен резултат ще ми коства много време, а време в момента нямам никакво, отделно задачата не е платена (то и за такава глупост не виждам кой би дал пари изобщо), така че реших проблема по друг път - хем няма да има артефакти, хем пътят се явява 'шорткът' и няма да ми отнеме много време. П.П. И пак по въпроса за обучението на AI - в моя случай дори нямаше и да има нужда да го обучавам темброво като знам до какво ниво са стигнали във ваденето на гласове и инструменти. Достатъчно беше да му изсвиря по MIDI женската партия и да му кажа, че това искам да остане, пък ако иска мога и да му помогна още, като му изсвиря и мъжката партия, която да махне (проблем евентуално би се получил ако има и инструмент, който е в унисон с мъжкия вокал, но това се решава лесно). Чакам кога някой ще се сети да въведе това улеснение за всички нас и като гледам с какво темпо напредват, мисля, че ще е скоро.