yamaha

И най-важното е да схванеш разликата между 32-битова 'дума' с фиксирана запетая и аналогичната й 32-битова с плаваща. В първата имаш нули и единици в комбинации, които се кодират по прост начин и в зависимост от комбинирането могат да достигнат максимум до 192 db чисто теоретично, което също е ужасно много, предвид, че ако чуеш от метър такъв интензитет, най-вероятно ще останеш глух за постоянно...докато при втората кодирането и алгоритъмът са различни и от там идва целият този бонус с "безкрайния" хедрум.

А аз обратно - с годините май опростявам аудиоинтерфейсите. Допреди 3-4 години все още записвах на 8-канален интерфейс (карта на слот + външен бокс), но установих, че рядко ми трябват повече от 2 микрофонни входа по едно и също време и минах на външни USB аудиоинтерфейси с по-малко входове. Вчера отново разслиствах в Томан USB интерфейсите и за пореден път се убедих, че за съвсем народни цени човек може да се обзаведе с достатъчно качествен интерфейс, а предлагането на модели от различните фирми е наистина огромно. Да, яко е ако работиш с аналогов миксер и вкараш на 8 канала всеки от 8-те изхода, които да си ги регулираш със слайдерите, но ако не записваш много хора наведнъж, същото с тия 8 канала може да го правиш и постфактум с някой моторизиран контролер, вързан към DAW. @Koobenot, схвана ли все пак начина на действие на 32bit float? На мен още в самото начало също ми беше малко трудно да навляза в материята, понеже математиката не ми е много любима, а принципът най-добре се обяснява математически, но в края на краищата го разбрах и без много математика. На оня линк към SD са го обяснили съвсем разбираемо - реално в DAW получаваш разновидност на 24 бита, които са във формата на 32-битов файл, който съдържа цялата допълнителна информация за практически безкрайния хедрум и която информация впоследствие можеш да манипулираш така, че да вкараш недобре записан по нива запис в правилните норми. Разбира се може да ти изкриви още на ниво 'микрофон' (ако е с нисък SPL), а иначе самите предусилватели на уредите, които са пригодени да записват на 32bit float са с максимално голям диапазон на динамиката и затова в рекламата на SD не пропускат да напишат, че техните гонят 142+dB. Та реално в тази 32-битова "дума" пак имаш кодиране с нули и единици, но не така просто както са познатите комбинации от нули и единици в 32, 24, и 16-битовите целочислени "думи", а първият бит е ориентира за + или -, след това следват 8 бита за екпонентата и останалите битове до края определят мантисата. (да ме простят математиците ако не използвам правилните термини ). Всъщност ето я и графиката на една такава 32-битова "дума"...

Реалното време ти дава повече свобода, защото всеки момент може да смениш друга хармония ако те кефи повече, отделно че в повечето клавири пак може да си запишеш прогресията като основа и после да не я свириш. А за неклавиристите...и за тях са измислили лесното дори и в най-елементарните самосвирки - 1 клавиш->мажорен акорд ; 1 бял+1 черен вляво -> минор ; 2 бели с черен -> септакорд...и т.н....може и да бъркам комбинациите, понеже никога не съм ги ползвал. Като цяло си е въпрос на лично предпочитание, защото и двата метода имат предимства и недостатъци - примерно ако хармониите ти са на гъсто, а темпото бързо, винаги има шанс да засегнеш някой съседен клавиш и от там хармонията ти да отиде по дяволите, но пък това е рискът на живото свирене, докато на BiB каквото му е написано, това ще свири, но пък трудно ще го накараш в последната секунда да смени нещо, освен ако не си го вързал по MIDI.

Абе аз с компютъра отдавна мога от речитатив да направя песен, но все още не съм се научил да вкарвам допълнително настроение и "feeling" там дето го няма. А това с мастеринга наистина е яко - в днешно време всеки го прави или най-малкото е чувал за него, пък и самата дума звучи някак респектиращо, все едно някакъв вълшебен майстор ползва процес, който може да обърне на 180 градуса една скапана песен и да я направи перфектно звучащ хит. П.П. А на бате Пешо му предай поздрави от мен ако го видиш - познаваме се от другия музикантски форум, в който преди години бях рецензент на авторските им творби...не знам дали ще се сети след толкова години. То от там излезе и Стрезов също, на който някои от вас със сигурност ползват саунд библиотеките му.

Сега видях, че си добавил още писания към един от постовете си по-горе, които не съм видял (там дето ти затлачвала машината) - в този случай веднага след записа и събирането от тейкове на най-добрата версия си правиш траковете на 24 бита и олекотяваш цялостното възпроизвеждане...или пък по-маловажните тракове временно ги "скриваш" за процесора, за да не ги просвирва, но не с мюте-то разбира се. А наистина в миналото когато нямаше компютри и до големите студия можеха да се доберат само групите с най-добрите и богати продуценти, конкуренцията беше такава, че на пазара оставаха само най-добрите. Студийното време е било много скъпо и никой няма да те чака да си репетираш ненаучените неща там. Именно поради това някои големи и известни групи от миналото като ги слушаш на live звучат като един и практически идеално, защото толкова са репетирали репертоара си, че няма как да е по друг начин - или си много добър, или пазарът те изхвърля. Сега не е така, играят много странични финансови интереси, а и с цифровата технология нещата стават много по-лесно, независимо от недобрия изходен материал. Ако знаеш колко пъти съм чувал репликата "Карай, с компютъра ще го оправиш после", когато съм поисквал някой да изпее още един тейк...

Според мен повечето е "за добро". Да, сега едно такова елементарно снаждане на мястото между двата тейка на горния клип може да се осъществи за секунди и с няколко клика на мишката, че даже и да сбъркаш нещо, имаш опцията да се върнеш назад, докато там undo нямаш и снажданията са малко като поговорката "3 пъти мери, един път режи". Щото може и да си го маркирал правилно (особено ако записът ти е на по-висока скорост, където имаш повече толеранс), но въпреки това преди да хванеш резачката е добре да врътнеш напред-назад няколко пъти и да се увериш на 100%, че именно това е най-правилното място.

Аз също съм с това мислене - техниката вече е достатъчно мощна, а аудиоинтерфейсите достатъчно хубави и евтини и човек не трябва прекалено да се фиксира на най-новото поколение на еди какво си и да влиза в разни филми, мислейки си, че като си купи най-последното, музиката му автоматически ще стане с 5 нива по-яка. Все пак най-важното е да правиш добра музика, а техниката е само средство, с което да постигнеш резултата и не е необходимо да харчиш хиляди долари за да изкараш някоя хубава и добре записана/обработена песен. А като спомена тейп машините - да, днес вече всичко го има като емулации, което много улеснява целия процес, но пък от друга страна ме кара да се замисля колко години вече съм натрупал в тоя живот, предвид, че разни такива операции в миналото ми се е случвало да правя многократно, пък макар не и на Студер или друга голяма машина. (Off - баси колко дълъг и едновременно кратък е животът всъщност ).

Тука вече спокойно мога да спамя, понеже в китарния раздел почти не пиша, а точно там се заформи приказката покрай интереса на колегата към новата генерация Скарлет. За това, което попита по-горе и се чудеше как може да стане - лесно се разбира когато се сетиш за диапазона по време на запис при различна битовост. Предполагам се сещаш за правилото "всеки бит=6 децибела", от което се знае, че при 16-битовия запис, чисто теоретично имаш 96dbFS...разбира се имаш известни загуби в електрониката, но говорим при идеалните условия. При 24-битовия запис на теория имаш 144 dbFS (24*6), а при 32-битовия с фиксирана запетая - хедрумът ти е вече 192, което е предостатъчно много. При 32-битовия запис с плаваща запетая обаче нещата с хедрума стоят по по-различен начин и там теоретично може да имаш над 1500 dbFS, което на практика е безкрайно ако го сравним с горните цифри. Всъщност ето тук например е много кратко и съвсем ясно обяснено това, за което си говорим, а в Youtube има много клипове, където може да видиш на практика как записан сигнал с тотални изкривявания влиза в нормите и звучи идеално чисто след като смъкнеш нивата му. Неудобството е, че 32-bit float файл заема малко повече място, но при днешните огромни дискови пространства това не го смятам за някакъв проблем, а и винаги на всеки един етап можеш да си направиш файла отново 24 или 16 битов, в зависимост от твоите нужди. ---------- В предишния си пост мернах, че съм написал SSL като SLL - срамота, точно една от фирмите, на които винаги съм гледал с голям респект още от аналоговите времена.

Явно не си следил новините от последната година. Предполагам, че скоро ще видим и други производители на микрофони, които да копират принципа на RODE NT1 (5th), както и все повече аудиоинтерфейси, подобни на Zoom UAC-232 например. За мен това са полезни екстри най-вече за по-мързеливите (или някои начинаещи), на които не им се следят нивата по време на самия запис. А по принцип дори и на "обикновен" интерфейс с 24 битов запис, човек с малко опит лесно би следил входното ниво без да допуска клипове, да не говорим пък ако е с някой интерфейс на Steinberg или SLL SSL примерно, които са 32-битови, макар и само целочислени. Няма да ти давам статийки или видеоклипове с тестове, защото вече има безброй, а само най-долу ще пейстна рекламата на RODE, от която ще ти стане ясно това, за което си говорим. Иначе на ЛС, когато си говорихме за балансираните кабели, ако си спомняш ти казах, как може да постигнеш до голяма степен и то само с $5 капиталовложение, ефекта на 32-битовия запис с плаващата запетая с всеки двуканален интерфейс без значение от битовете му - ноухау, което открих случайно, мъчейки се да заобиколя недостатък на един от моите интерфейси. П.П. Не знам дали тази тема и този раздел са най-подходящите за отворилата се дискусия, понеже 32-bit float запис не е това, което го има в почти всеки DAW пак като 32-bit float, защото първото е още на входа, а с другото само се осъществяват вътрешните изчисления за по-голяма прецизност и затова ако някой модератор (може и ти ) прецени, че другаде е по-подходящо - да мести смело.

Линк към старата тема - цък. Off/ А най-добре с някой микрофон като петата генерация на NT1 или пък с някой от по-новите аудиоинтерфейси, поддържащи 32-битов запис с плаваща запетая, където изобщо няма да ти пука за изпържения сигнал, понеже след записа просто ще го смъкнеш до необходимите ти нива. П.П. Иначе методът на де-клипа в RX е много далече от горния принцип - в първото има само опит да се маскира непоправимото, докато във второто то пак си е там, че и за постоянно даже, но е някъде във вътрешните данни, които ти може да манипулираш и сам да си избереш правилните нива постфактум.

Човекът не е влизал във форума от десетина години, така че май е по-добре да му пишете на имейла, който е оставил в първия си пост, ако разбира се все още е актуален - jhon1n2y@abv.bg

Абсолютно съм съгласен с теб - що неща съм накупил през годините, дето никога не ми се е наложило да ги ползвам, но преди покупката ми се е струвало, че не мога да живея без всяко едно от тях. Ако имаш пряка нужда от отделен аудиоинтерфейс и свободни 400 кинта - вземи си четвъртата генерация на 2i2, но ако това, през което записваш сега те урежда (май то също поддържаше 24-битов запис), не си харчи парите излишно. Иначе в новата версия спрямо предишната малко са вдигнали почти всяка цифра в данните - децибели, диапазон на усилване и т.н., сложили са още някое и друго копче, микрофонните входове вече не са комбинирани и са преместени отзад, добавили са някакъв аутогейн, чрез който не би трябвало да имаш премодулации и казват, че уж били преработили и еъра спрямо този в 3-тата генерация. Ако все пак шопинг терапията много те натисне, разгледай преди това ревютата на 4-тата генерация в youtube - в последните 2 седмици се скъсаха да тестват и коментират новата скарлет генерация.

Ползват, защото си пестят времето, но както каза колегата Koobenot - материалът може да е най-различен както в частта с музиката, така и с тоя, който говори. С автоматичния метод нещата обикновено се получават, но в доста случаи малко грубо и всичко си зависи на кой какви са му претенциите и доколко критичен е материалът, по който се работи. Аз понеже "много обичам" да си губя времето с всякакви неща, почти никога не ползвам сайд чейн, а предварително подготвям едното и другото и после само ползвам автоматизация. Знам, че на всеки не му стига времето и му се иска да натисне 1-2 копчета, дето да му свършат работата, но ако се търси прецизен резултат, поне в настоящия момент с натискането на няколко копчета няма как да се получи. Имам предвид, че на този етап AI не е навлязъл масово в целия музикален софтуер и повечето модули за автоматична обработка работят все още на старите принципи. Мога да дам и конкретни примери...вариантът със сайд чейн компресията мисля, че го изяснихме - алгоритъмът не се интересува от характера на музиката, тембърът и спецификите на гласа и творческото виждане на смесващия - просто когато се заговори, музиката пада до ограничения лимит. С Аутотюн и Мелодайн положението е същото - имат си копчета за глобално "нагласяне" в правилните тонове, както и опция да работят риълтайм в DAW, но резултатът е много далеч от моите изисквания за перфектно обработен глас, да не говорим пък за случаи, когато певецът има множество проблеми в интонацията. А дори и да вземем автоматичния модул за туширане интензитета на дъховете във вокалния трак - поне тези, с които аз съм запознат винаги работят на подобен принцип, който никак не се справя добре с вокалист или говорещ, който на някои места диша шумно, а на други тихо, но дразнещо и с хрип или пък на места където има нещо, което наподобява вдишване и е с подобна сила, но всъщност е нещо друго. Така че предпочитам да си обработя материала по моите разбирания и с моето виждане за максимално близо до перфектното, отколкото да си спестя времето и после да ме е срам от това, дето ще дам като завършен трак. Вероятно когато и споменатите модули станат достатъчно интелигентни и започнат да мислят като мен и да чуват, че едното е дъх, а другото не...че преходът между двата уж идеално изпети тона всъщност е отвратителен...тогава и аз само ще натискам копчетата, защото всичко ще е станало толкова интелигентно, че вече няма да има нужда от такива като мен и всеки ще си го прави за половин час вкъщи, но на този етап така стоят нещата. На колегата препоръчвам сайд чейн ако това дето смесва не е много важно (примерно някой клип за утюб) и гласът просто трябва да се чува с музиката, а ако иска повече прецизност - да пусне целият материал да върви и да ползва автоматизация, но да не го прави директно във видеоредактора, защото там аудио функциите винаги са орязани и надали изобщо ще намери автоматизацията в неговия. А ориентировъчните нива, за които пита, най-често са разположени в ушите на всеки - ако говоренето се чува добре, а музиката не дразни, значи нивото е правилно.

А "йониката" определено не е правена в Източна, а в Западна Германия и така като я гледам е най-вероятно Hohner Pianet N.

Абе щом сте говорили и за любов, значи срещата определено е минала добре...само да не е била еднополова, че става малко съмнително защо наистина нямате снимков материал. П.П. Шегичка.