yamaha

Разбира се - всеки е решил за себе си на какви нива точно да записва, съобразявайки се с компонентите на сетъпа си. Освен това изобщо не говорех за гонене на "нулата", а за избягване на прекалено ниските нива най-вече при 16-битовия запис (справка: горния ми пост) и при запис с такъв интерфейс, мнението ми продължава да е същото. Веднага обяснявам защо - 16-те бита (особено при евтините карти) реално не са пълни 16 защото имаме вътрешни загуби предвид използваните компоненти, които не са от най-качествените. По-скоро бихме говорили за чисти 15 бита, които могат да бъдат ползвани.Като знаем, че всеки 6 децибела под нулата се равняват грубо казано на по 1 бит, при постоянен запис в областта -12...-18 реално ползваме още по-малко битове от "наличните" за визираната евтина карта. Това е доста опростенческо обяснение, но исках да го кажа съвсем накратко. Теорията обаче е вярна и се покрива с практиката, затова когато при 16-битов запис пиковете ти стигат до -6 децибела и малко нагоре си е ОК и нищо не криви и не се компресира, стига останалите компоненти да са настроени подходящо (предусилвателят, нивата на миксера, разстоянието на пеещия до микрофона и т.н.). И пак казвам - при скъп качествен интерфейс дори и с по-малко битове или при 24-битов запис няма проблем да държим по-ниски нива, защото там просто имаме достатъчно аванс - в първия случай всичко е направено както трябва, а във втория просто имаме битове в резерв, респ. повече хедрум в ниската област. А за запис на класическа музика или някои акустични инструменти си е задължително да държим ниски нива, но тука случаят не е такъв - просто имаме инструментал и запис на вокал. P.S. Не искам да споря с никой, всеки си има негово мнение, аз просто изразявам своето. P.P.S. Ама много съм прост - сега видях, че съм употребил цели 4 пъти думата "просто" в поста си.

И като го конвертираш в стерео, наистина ли мислиш, че става стерео? Просто правиш копи/пейст от единия канал в другия и пак си остава моно, само че нали после му слагаш ефект, който автоматически го поразбива из каналите, а и принципно водещият вокал е добре да си стои по средата и само ривърба да го "носи" по малко вляво и вдясно...все пак някой вокалист като се изправи пред публиката нали стои в центъра на сцената, а не се е забил някъде в ъгъла. А по въпроса за нивáта - казаха ти го вече, няма как да се даде унифицирано за всички ситуации. Копчето е затова, за да се върти наляво и надясно в зависимост какво и как записваш. Следи да нямаш пикове при записа и след като нямаш индикатори на самия аудио интерфейс - гледай си индикаторите в софтуера докато записваш и ако в силните части доближават опасно нулата, просто го намали. В интерес на истината имам известни различия с мнението на Baby Thomas относно децибелите на пиковете, освен ако не се записва 24-битово - тогава може да си разрешиш да загубиш някой и друг бит при ниски нива на запис, но при 16-битов запис да записваш най-силното място с -12 или дори по-ниско - според мен това е грешен подход. Класическата музика също се записва на съвсем различни нива от поп музиката, но предполагам, че не записваш класическа музика.

Тоналността е ре минор, но тъй като в някои части на света фолклорната музика се основава на пентатоника, гледай флейтата ти да може да свири "ре-фа-сол-ла-до" ; вярно, към 3.30 в преходната част се чува и едно "ми", но не го мисли много...ако има и ми - хубаво, ако няма...ще го преживееш - все пак ония са 4 човека и могат да свирят с различни флейти.

То и в квадро да го конвертира, все ще си е моно...на 4 канала.

Когато се прилага за целия вокален трак, "де-есването" върши работа ако проектът не е с голяма значимост, но внимавай какъв праг на "де-есване" ще определиш, тъй като процесът неминуемо засяга и останалите полезни звуци - просто потърси златната среда...хем да махнеш това дето трябва да се махне, хем да не засегнеш чувствително останалото. Когато обаче се гони максимално качество, съветът ми е да отделиш повече време и да обработиш персонално всяко "ссс" и "шшш" със съответния алгоритъм. Друг е въпросът, че претенциите на хората варират в широки граници и за някои е съвсем достатъчно дори да обработят вече смесения финален трак (вокал+инструментал) и да останат доволни от резултата.

Смяташ да си правиш "монитори" с широколентови говорители, за да миксираш на тях и да очакваш реалистичен звук като от монитор - правилно ли схванах?

Само дето 1 бройка струва повече, отколкото му е бюджета и за двата. Обикновено в тая сфера важи максимата, че получаваш такова качество и функционалност, колкото пари си дал за него.

Нищо не пропускаш. Просто вече има достатъчно разнообразие на всякакви класове пиана и кийборди - Thomann даже имат и по-евтино пиано с 88 клавиша + хамър, което съвсем се вписва в бюджета ти.

А според в днешно време, когато сумати народ ходи из улиците с телефони за по 1000 лева е малко несериозно да запишеш детето си на пиано и да определиш 500 лева бюджет за инструмента, с който то трябва да се упражнява. Не ме разбирай погрешно, не искам да ти броя парите, но за бюджет 500 лева да търсиш нещо "качествено и близко до усещането на акустично пиано" е много трудна работа, освен ако не купиш нещо втора употреба, само дето секънд хенда на нещо с толкова много клавиши крие доста рискове. Моето мнение е, че щом става дума за детето ти и то не за някаква лиготия, а за нещо смислено и дълго като процес във времето - към тия 500 лева дето си отделил, събери още 300 и му купи на детето едно нормално пиано с 88 клавиша и хамър механика...вече има достатъчно хубави евтини пиана на различни фирми. Аз лично за тази сума бих заложил на Корг В1 - не съм му пипал клавиатурата и нямам представа как репетират клавишите, но поне като саунд ми се вижда съвсем добре за парите си, камо ли ако го сравняваме с пиано саунда на Касиото, което си харесал. https://www.youtube.com/watch?v=zjh8PXT8kqA

А може и да е някаква тъпа грешка, а ние тук да си гадаем какво означавало. Най-добре задаващият въпроса да даде един скрийншот на това дето е гледал или поне да обясни къде точно го е гледал.

То само количеството да беше...понякога за 3 минутно пеене съм правил по няколко хиляди манипулации докато "нарисувам" гласа така както трябва да изглежда като височина на тоновете, динамика, глисанди, тембър, дикция, изграждане на мелодични линии и всякакви други неща, които реално пеещият е трябвало да направи. И това всичкото преди етапите на микса и мастера, които след завършването на предишния етап вече ми се виждат доста бързи за довършване.

Ами най-вероятно с някой софтуерен честотен анализатор каквито има в изобилие. За отправна точка - като правило мъжките "ссс"-та са около 4.5 килохерца, а "шшш"-тата са около 3.38, докато при женските вокали същите звуци се намират малко по-високо - респ. 6.78 и 5 килохерца, но реално всеки един de-esser ги има и като шаблони.

Изчетох премеждията ти и честно казано ми е много жал за тебе и жена ти, понеже съм живял на доста места, вкл. и по апартаменти в блокове и знам какво е да имаш съседи, които не се съобразяват по никакъв начин с околните в шумово отношение. По въпроса с обезшумяването - разбира се най-добре е "стая в стая" (вкъщи имам 2 такива помещения и почти няма звук, дето да влезе или излезе), но не всеки има възможност да го направи, а и наистина помещенията се скъсяват от всички страни, пък и това обикновено се прави при доста по-сериозно обезшумяване. Ако ще правиш само тавана и едната стена, това е малко половинчато решение, защото макар и по-малко, другите стени също ще продължат да пренасят звука отгоре, но пък от друга страна казваш, че са тухлени и дори и пак да чувате телевизора им - ако е в някакви приемливи децибели (разбирай - тихо и отдалече), мисля че вече ще може да го преживеете. Ватата винаги е била универсалното решение за повечето от честотите, така че наблегни на нея ; пряк контакт на стената/тавана с конструкцията която ще държи ватата също е добре да няма (гума или др. обиращ вибрациите материал върши работа). Относно гипсокартона, за който споменаваш - досега не съм слагал и нямам впечатление как се държи като отделен пласт в обезшумяването когато е на голяма плоскост. Искам обаче да споделя, че когато навремето правех едното от помещенията за студиото, освен вати, гуми, различни слоеве пластове и какво ли още не, бях решил един от пластовете по стените, да бъдат стиропорни плоскости - просто ги имах в наличност, пък и по логиката, че още един различен като материал слой няма да е излишен, прецених, че мога да загубя още десетина сантиметра от вътрешните размери. И понеже след слагането на всеки един слой, аз веднага тичах в контрол рума и започвах да правя тестове как е повлияло слагането на поредния слой, какво беше учудването ми когато се оказа, че стиропорът, когато е на големи и добре пресовани плоскости, всъщност започва да вибрира и реално усилваше доста честоти, вместо да ги спира. След което разбира се махнах целия сложен стиропор, но имай едно наум да не стане нещо подобно и с гипсокартона ако е на големи плоскости, макар че при него е по-малко вероятно да се получи предвид разликата като материал спрямо стиропора. И понеже много се разписах, за финал ще кажа че колко много неприятности и средства можеха да бъдат спестени ако всички хора бяха коректни, съобразяваха се с желанията на околните и в случаи като твоя, вечер просто слушаха по-тихо или на слушалки.

Не го мъчи много. Нека просто го изпее с чувство, а останалото се оправя - сам спомена, че музиката е по-важно да вълнува, отколкото да е нещо суперкачествено, но мърляво изпято.

Обикновено винаги е 'хардуерен' проблем - колегата вече ти каза как да го решиш. Аз само ще добавя, че някои хора по дефолт си имат повече "сссс" и "шшшш" в дикцията, както и че някои евтини микрофони също могат да го подсилят. Последното пък ме подсеща да попитам с какъв микрофон записваш?

Второ изпълнение от форума днес, което да ми хареса...сега остава да го запишеш не със саунд от стаята и да му предадеш малко студиен вид.

А според мен парчето си е ОК така - изпято е добре, смесено е добре, има плътност и като цяло може да му се направят много малко забележки. Харесва ми.

Ако не намериш подходяща оферта - прати ми ги да ти ги оправя.

Всеки който е наясно колко секунди има минутата, знае какво е bpm и поне елементарно се оправя с музикалните термини, не би трябвало да се чуди повече от...4 секунди.

Защо ти трябва да буташ тракове, след като казваш, че вече си ги синхронизирал някакси? Онова с бутането "на ухо" или със стойност е само временно решение да можеш все пак да работиш междувременно, докато си решиш генерално проблема.

Сега забелязах, че в самата тема си писал 900s, значи най-вероятно имаш предвид S900 и понеже напоследък влизам рядко във форума, ще се опитам да ти дам някакъв съвет, че не знам кога пак ще влезна. Ако не е някакъв скрит дефект, който се е проявил впоследствие, най-вероятно нещо се е бъгнала я след токов удар или друга подобна причина. Първоначално може да се опиташ да я ресетнеш като при изключено състояние натиснеш най-дясното "до" (за последния клавиш 'до' става дума) и докато го държиш натиснат, включваш и самия клавир - така ще ресетнеш всички системни функции до "заводското" им състояние. Ако не помогне, опитай се да вкараш и изкараш няколко пъти с жак там, където се включват двата педала (отзад до миди-тата), защото ако нещо по пластините вътре е опряло и правят контакт е възможно да дава подобни неща, които описваш. Ако и това не помогне, като предпоследна стъпка би могъл да си изтеглиш от сайта на Yamaha последния фърмуер и да ъпдейтнеш твоя. А последната стъпка мисля, че сам я знаеш - сервиз. Това поне се сещам на първо четене, ако някой друг се сети още нещо - да пише.

Знам доста PSR модели, но не се сещам да има 900С, да не би да имаш предвид S900?

Вероятно е латенцията на аудиото - на първо време докато си решиш окончателно проблема, премести го няколко пъти с малки стъпки докато го синхронизираш на слух и отбележи с колко си го преместил когато ти звучи добре. После при всеки запис просто мести записаното аудио с тази стойност и междувременно се поразгледай из опциите на драйвера дали няма някакъв офсет, който да зададеш още при записа, че да не си играеш всеки път с местенето.

Да не търсиш с някоя търсачка от миналия век? Написах само "Montage 6" и 4-ят поред резултат ме препрати тук.

Що да не става...то си е техника, практика и натрупване на умения - при някои заемащи малко време, а при други много. Тъй като си в началния стадий, просто имаш нужда от специалист, който да ти изглади поне по-големите проблеми и да ти поразвие малко гласа, но всичкото това само ако имаш много голямо желание и търпение да го издържиш, понеже вероятно няма да има само пеене на песни, ами и солфеж, елементарна теория и т.н. Така с пеене сам вкъщи трудно ще се получат нещата без външна намеса и някаква систематика...то дори и след вокалния педагог, пак няма да пропееш като Орлин Горанов, но във всеки случай поне вече няма да го даваш толкова речитативно.