Топ потребители

Бъдете живи и здрави, много музика и вдъхновение! И някакъв гиър ако изпадне - няма да го върнем

Ако не беше svet.k, щях да кажа, че в този форум само мен ме тресе GAS-a. Взех си ей този звяр да не кажат после Цецо и Никсъна, че нямам лампи Звучи убийствено, има два канала, които имат по два режима и реално стават четири. Има повече гейн от колкото е разрешено. Страхотен амп, само че не е възможно да се свири на повече от 1-2 ако искаш да не ти паднат прозорците. И това на 10W. Хубавото е че звучи добре и на "ниски" нива. Даже има и load box вграден.

Посредствен инструмент, точно като този, в името на когото е създаден. Струва колкото парите си. Ако ми го подарят - ще го взема ... за разпалки на барбекюто и от любов към въпросния ...

Fender Stratocaster Made in Japan 1994 с hardtail bridge, DiMarzio адаптери и Emerson електроника. Има работа по нея и ще трябва да се сетне, но като цяло я намирам за голяма находка.

@musicman не си само ти Наскоро закупих два педала (колекционирам си бустове) и един усилвател. Ефектчетата са JHS Moonshine v1 и Xotic BB Preamp (special chrome edition). Муншайна уж е тюбскриймър, ама не баш. Доста натопорчен е, особено в единия от двата режима. BB Preamp-a е много готин драйв, който не акцентира средните честоти и става супер за буст. В момента даже ми е на борда. Усилвателя, който купих е Splawn Nitro 100w EL34. Викат, че не са убаЙ, щот не ги карат много. На мен ми допадна, понеже исках да имам един Hot Rodded Marshall в арсенала. Справя се супер, пробвах го на живо вече. Рита адски здраво, има много ниски и доста гейн дори и само с 4 предусилвателни лампи. Много е силен, усилването едва ли ми е на 2 на скалата.

За това нямам опасения, ще дойдат 10-15 човека и това е

- Do you like Pink Floyd music? - I didn't know her last name until now... 😆

В интерес на истината малко са хората, на които имам доверие да дам инструмент, но има такива и съм го правил, но като цяло:

Бихте ли ми обяснили какви са тези "съвременни правила за нотация", както и кога, и кой точно ги е въвел без да разбера? Това много ми прилича на разгорялата се преди години дискусия за 'правилото на пълния член' - понеже много малко хора знаели кое се членува и кое не, имаше предложение просто да го махнат и навсякъде да имало само кратък член, тъй като така или иначе хората не били наясно, пък и не желаели да се научат. Паузите са си нотни знаци, напълно равностойни с нотите и останалите елементи, и без тях няма как да получиш времената на един пълен такт. Интересно ми е при дълга и силно раздробена поредица от ноти, разделени с паузи, как ще се ориентираш кога точно да спреш и кога да продължиш? А ако има точки до нотите и паузите...или пък са с по 2 точки? Или ако си в някой "дълъг" размер позволяващ множество 16-тини, 32-рини или още по-кратки ноти и паузи? Или ако имаш партитура, където в един момент свирят едни инструменти, а другите паузират или се вмъкват между тях? И още безброй примери могат да се измислят, така че няма нужда да се осланяме на шестото си чувство и да гадаем "какво е имал предвид композиторът", щом може просто да имаме паузи на нужните места.

Скоро след това окончателно реших, че ще се занимавам с музика. 2012 година един съфоромник и съгражданин - malkin71 направи проект "Джаз училище" в Стара Загора, в който бях одобрен след кандидатстване. В него няколко изявени имена от сцената в България - Николай Карагеоргиев, Мирослав Турийски, Александър Леков, Михаил Йосифов... Възможно е да пропускам някой. Дойдоха в Стара Загора и в рамките на няколко седмици обучаваха одобрените в проекта и това завърши с концерт. Тогава се запознах с един от моите учители - Николай Карагеоргиев. Той ме открехна' към джаз и съответно теория и към това да разбираш какво свириш и да знаеш предварително как ще прозвучи преди да го изсвириш... Както и много други неща... 2013 започнах да се подготвям за кандидатстване в Музикалната академия в Пловдив. Ходих на Солфеж в Стара Загора. В крайна сметка кандидатствах и ме приеха - Поп и джаз изпълнителско изкуство с електрическа китара. Първоначално учител по китара ми беше Веселин Койчев, от който също научих не малко неща. Но след втори курс отново бях при Николай Карагеоргиев, от който вече за по-дълго време преподаване научих изключително много неща... Четвърти курс втори семестър започнах да ходя по кораби и юни като се върнах имах завършващ концерт. След това септември записах музикална педагогика, която завърших ходейки и по кораби. Миналата година спрях с корабите, защото не виждам развитие там и изпускам много възможности в България. От тази година станах учител по музика в общообразователно училище на 3 до 7 клас... Това е сбития преразказ...

Спомен от едно мъчение...

Е па, вдигни си го

Не бийте вестоносеца 😀 Изкуственият интелект се прави от компании, в които се наливат много пари. Това е бизнес. На никого не му дреме за изкуството.

Извънземната ни бригада издаде албум с десет песни. Всичко е направено в най-добрите традиции на Do It Yourself практиките - музика, аранжимент, запис, смесване. Може и по-добре - учим се, следващата продукция се надявам да е на по-високо ниво. Единствено за мастеринга избрахме външен изпълнител (https://www.trakworx.com/) и честно казано сме доста доволни от резултата Албумът в YouTube: https://www.youtube.com/playlist?list=OLAK5uy_lyewn7e7xuri12njdRJEvB3Hzs2oSwLgo Албумът в Spotify: https://open.spotify.com/album/0OuWYPPJQVu3yAokUaUzsP?si=qOJTemqeQ7KZtzDo7JPvxA Ако някой има предпочитание за друга стрийминг платформа за слушане (Tidal, Deezer, Apple Music, Pandora, Amazon и др.) може да избере от този линк: https://linktr.ee/aliensinsearch Много бих се радвал ако ви хареса, но дори и да не е така пишете коментари - интересно ще бъде да чуем мнения Записите и видеоклиповете са осъществени с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма "Дебюти".

Питаш, искаш акъл, отговаряме, не четеш. Казахме ти стари системи на 5г. и надолу изобщо недей гледа, защото няма да ти върши работа и са пари на вятъра. Ти пускаш комп от 2013-та... Преди някой и друг месец купувахме едно геймърско компче, беше под 1000 лева и беше от 2021-ва. По-нов комп от това в общия случай ще е осезаемо по-скъп, освен да уцелиш супер далавера без да искаш, което не е много вероятно. За възрастта на машините можеш да се ориентираш по модела на процесора - пишеш го в Гугела и гледаш от коя година е. Първо това гледай, преди да сравняваш гигабайти и гигахерци. А всичко на възраст над 5г. е излишно да го гледаш. За Уин10 LTSC ти го казвам като човек инсталирал около 2 милиона ОС-а от 90-та година насам. Както искаш действай, разбира се, то е важното на теб да ти харесва. Но особено не за последен модел машина и която е за сериозна работа и на която искаш да изсмучеш максимум производителност... това е.

Ммм даааа, преразказът си е шедьовър отвсякъде, даже май ще тръгва нов комикс по случая.

Българска Музикална Работилница 12.04.2025, Joy Station 10:00 – 18:30 Вход свободен https://www.bgmuzikalnarabotilnica.com/

На място или докато караш колата? Докато работи двигателя (ако не е електричка) или само с околния шум? Това вкарване във филми отдавна го гледам при някои хора и няма избиване от главата, щото си е почти като при плоскоземците и кемтрейлсовците - няма спасение. A за яките кабели, свързващи системата в колата с колоните, които насочват електроните по много специален начин, който така подобрява звука, че...за тях пък изобщо не искам да говоря, щото им трябвало малко време за разсвирване, но пък като загреят направо...

Ами... ако го правиш за забавление и престиж, тогава има смисъл. Познавам човек, който има студио, но парите идват от птицефермата на баща му. Аз също имам малко ТВ студио, но помещението и оборудването са моя собственост и в събота или неделя се забавлявам с разни неща. Дори понякога каня гости за подкаст, инфлуенсърки и т.н. : -) Ако го правиш за да изкарваш пари, с които да живееш и да си посрещаш разходите... тогава няма никакъв смисъл. А ако искаш да печелиш, т.е. да ти остават пари за инвестиции в студиото и то след като си платиш всички житейски разходи... просто забрави! Чували сте правило: ако с бизнеса си няма да печелите поне три пъти повече от досегашната си работа, тогава не я напускайте. С други думи - първо започни да печелиш от студиото три пъти сегашната си заплата, а след това напускай работата си 🙂

Жълто-оранжевият звяр в действие - Gibson Les Paul Standard 60s Honey Amber. Нещо като демо. В началото използвам JHS - Double Barrel на първите два трака, после използвам Blues Breaker часта на Double Barrel + Friedman BE-OD и после демонстрирам чиста китара и впоследствие драйв от JHS-a. Софтуерни корекции няма. Ривърб има малко от кубето, което е Mesa Boogie Lonestar Special. Delay от TC Electronic Flashback X4, но трудно осезаем. Всички китари от 2016 насам ми ги сетва Дилян Обретенов - Диката. Смятам, че когато нещо се върши качествено, си струва да се спомене. Изключителелно доволен съм от всички ремонти, сетове и профилактики, които е направил през годините. Последно беше съвсем наскоро за Фендера и този нов Гибсън.

Знаех си аз, че ще стигнем до стадионите 😀

Да допълня и уточня малко. 1. Ламповите усилватели ВИНАГИ внасят изкривявания. Това е пряко свързано с предавателната характеристика на трансформаторите - тя е с хистерезисен характер и си е доста комплексна величина. Особено при насищане на магнитопровода - тогав става съвсем "мазало". 2. Човешкото ухо е изключително чувствително към изкривяванията. Затова и освен кривите на Флетчър-Мънсон за еднакво възприятие на гръмкостта на звука, има куп други измерваеми характеристики, най-важната от които си остава THD (total harmonical distortion). За пример - една радиоточка свири субективно силно, защото възприемаме изкривяванията като "сила" на звука. Като съберем 1 и 2 - получаваме отговора на въпроса "Защо лампов усилвател свири по-силно от транзисторен" Успех на всички!

NGD... Гледам, че така е модерно да се пише... Добре дошла у дома - Gibson Les Paul Standard 60s Figured Top Honey Amber

Здравейте, приятели, След дългогодишно отсъствие се завръщам с един кратък китарен инструментал: Записът е правен изцяло в домашни условия с вярната Cort Z42. Както винаги, продукцията е напълно самостоятелна. Постарал съм се да има сравнително богат аранжимент, което беше предизвикателство към микса, но сами ще прецените как се е получило. Надявам се да изслушате парчето докрай! Линк към всичките ми публикувани парчета Благодаря за вниманието!

И една пресъздадена класика, за всички фенове на 80-те.

Не ти трябват никакви педали за Кемпера, освен неговият си kemper remote който е педалиера за управление на главата + 1-2 експрешън педала. Има заводски вградени туб скриймъри, ако ти се налага, но повечето хай гейн профили нямат нужда. МНОГО важно е ако ще си ползваш кемпера с китарен кабинет да си заредиш т.нар. "директни" профили. Т.е. при снемането на "отпечатък" от усилвател, да е ползван само усилвател през външен товар вместо кабинет. Това е така, защото когато се прави модел през глава И кабинет, тогава ако и ти го включиш в кабинет става доста зле звука. По принцип кемпера има бутон, от който уж можеш да изключиш кабинет симулацията, но мисля че е най-добре да се ползват "чисти" профили.

С колегата @RevelanFriedman един новогодишен кавър. Аз съм на клавишите, той на китарата. Приятно слушане! https://adilo.bigcommand.com/watch/r_5U1xi5 SoundCloud link:

Аз го слагам преди драйва. Защото съм металист Реално, хората го ползват преди или след драйва. Преди - ако искаш да получиш повече драйв, след - ако искаш да усилиш нивото на драйва без да му даваш още кривоч. Примерно класиката в хай-гейна е да пуснеш един Tube Screamer преди усилвателя (преампа) и китарата ти е готова за смесване, защото TS-a има специфични характеристики, които режат ниските и добавят среди. TS-a в този случай е бустер, слагаш гейна на 0. Някои хора ползват бустер за да си вдигнат нивото, примерно по време на соло. Тогава го слагаш след драйва. Ако ползваш усилвател е след драйва и преди усилвателя. А на въпроса дали преди или след дивей, ревърб, определено преди. Дилея и ревърба са винаги последни във веригата. Освен ако не правиш някакви експериментални звуци. Но идеята на буста е да усили сигнала, или да добави малко гейн към драйва.

За съжаление преди няколко месеца осцилоскопа ми се спомина и го метнах в кофата (беше от 1994-та). Но понеже скоп ми трябва може би 2-3 пъти в годината реших че няма смисъл да си купувам истински и затова взех един детски от надАли Експрес. Добре изглежда, идните дни ще гледам да го тествам в полеви условия. Дано не гръмне при първото ровичкане в амп.

Трябва да спрем шерването с линкове, защото не остават за дълго. И направо да дам пример с един култов разговор, който мернах във ФБ. Става дума за новото парче на Контрол - Няма време (непременно го чуйте):

Вероятно знаете, но има AI специализиран в писане на поезия, докато текста, който публикувах, е от AI с общо предназначение. За професионалните музиканти и изпълнители може и да е дразнещ, но почти всички, на които показах текста на песента, го харесаха, демек - публиката. Въпреки това днес остро порицах AI и му казах да редактира песента. Ето какво ми написа: Куплет 2: Това все едно Анчев го е писал, И с нашите думи, нов стил e сътворил. Но въпреки бурите, ние сме неустрашими, С любовта в сърцата, заедно сме непоклатими.

Майсторски клас на Цветан Недялков, част от Sofia Guitar Fest. Джем по покана на Димитър Кърнев, който също направи майсторски клас. Little 🪽

Спомен от Pink Floyd Tribute - 23.02.2024 - Joy Station

Няма разлика в Capture платформата, има нови ефекти и дългоочаквания Live editor, с който като правиш нещо в софтуера, директно можеш да го тестваш на педала, без да се налага да минаваш през 5 екрана, да го съхраняваш, презареждаш и т.н. Аз много често съм споменавал, че Null тестовете - за мен - са с много относителна тежест в тази работа. За мен е много по-важно как се "усеща" усилвателя, как реагира на (аналогови) педали пред модела, на Volume на китарата, динамика в работата с пръстите/перото и така. Tonex & Neural към момента са най-добре (пиша за софтуера, не за хардуерните устройства). NAM (Neural Amp Modeller-a) може да е топ в null тестовете, но при свирня въобще не реагира, според мен, по правилния начин. И както обикновено - истински усилвател с колона с микрофон си остава "топ"-а

Един от китаристите, които супер много ме кефят и пропуснах по-горе е Грегори Кох. Подборът му на тонове, chicken-picking, бендове и свирене извън/във тоналността е супер оригинален и изключително самобитен. Кънтри, блуграс, шъфъл, слоу блус, рок, джаз, шред на моменти и амалгамата, която създава от тях е неповторима и всичко това само от едно Теленце! А пък, че е много забавен пичага изобщо да не говорим.

Ето една песен, която ремиксирах със семплирана библиотека на Native Instruments "Picked Acoustic". Много е реалистична и приятна като звук, но си личи. Прекалено и клинично чиста е. THE LETTER - Acoustic version (made with Native Instruments "Picked Acoustic" library) Доста си играх, за да добавя моменти, които да разчупят темата и да маскират еднообразността на семплите. Стана добре, но не е максимумът, който може да се изкара от това. Надявам се да ви хареса. Иначе ето оригиналната и първоначална версия на песента: THE LETTER - Original version

Едно от най-интересните и любими неща за мен е записът на акустични китари. Акустичната китара е един от най-динамичните инструменти, като детайлите са безброй и вие сте ги изброили по-горе. Подходът при семплирането трябва да е "non-linear", подобно на summing алгоритмите и за по-голям реализъм. Има чудесни библиотеки на акустични китари, но те се ползват повече за съпорт към аранжименти. Все още не са достатъчно добри да заместят основни партии, понеже накъртват на семплер и са еднообразни. Реализъм от семплер изисква и много време за МИДИ програмиране, което е толкова много, че понякога е по-лесно да се запише истинска китара, отколкото да се опитваме да изкараме реализъм от семплирана такава.

Тук е удобен момент да ви разкажа една невероятна история, която ще промени живота ви: Първата ми китара беше един Stagg за 120 лв. (ако не се лъжа) и на нея учих А-то и Б-то на музиката, като май никога не стигнах много по-далеч от Ж, да речем. Но както и да е, друга ми е мисълта. Беше някаква канска мъка да се свири на нея - болка, ама болка, и си мислех, че е защото съм начинаещ. В един момент реших да сменя струните, които бяха ръждясали и един приятел ми каза - е, сигурно са деветки, купувай там един комплект за 10 лв. и дай да ги сменя. Сложихме деветките и бриджа се разпадна, защото се оказа, че китарата е била с 12-60 или нещо подобно, сетната в до - нещо, което предишният собственик не е сметнал за важно да спомене на 13-годишно чаве, което не е хващало китара в живота си. Ама пък от тогава май не са ме боляли пръстите при свирене. P.S. Сетих се за тази история преди две-три седмици, когато водих един страт (но не на Stagg) за сетъп и понеже е с оригиналния 7.25 инча радиус, глъхнеха бендовете около 15 праг. Затова я сетнахме с по-висок екшън и до голяма степен решихме проблема. Дадох си сметка обаче колко съм се разглезил, щом дори такъв що-годе нормален сетъп сега ми се струва висок. 13-годишният аз плюе върху слабостта ми, а даже не свиря с ония безумни свръх-мега-хипер-ниски екшъни, където с един бенд хващам пет струни.

Според мен си е някаква стандартна гумена история, която играе ролята на най-елементарна запушалка, така че просто гледай за правилния размер и да е гъвкав материала, че да не пада от отвора. Взимай една от Амазон или пък от китайците...все тая...те амазона обикновено препродават китайските от Али-то...с надценка...

Нямам опит с текстилните бои, но ако не запълват порите, вероятно няма и да променят много характеристиките на поглъщане/отражение, но пък разсъждавайки логически...всяка боя добавя отделен слой, иначе нямаше да се нарича "боя", така че не знам. По-добре да го облече в тънка пореста материя, а ако примерно става дума за някое мазе и не му пука много за външния вид, може да си го ползва и в оригиналния вид.

Стигнах до същия извод. Преди доста време ми беше мания полифоничното (пръстово) свирене на китара. Тъй като не намирах достатъчно интересни ноти, които да бъдат по силите ми, (и не изглеждаше да мога да композирам нещо особено) реших да пиша програми, които композират кратки пиески. Основните принципи бяха такива: избрах си определена проста форма - канон (от 2 до 4 гласа), задавах последователност от акорди (хармонични функции) към които да се придържат гласовете, последователност от силни и слаби метрични моменти, синкопи, определен звукоред, тоналност, правила за гласоводене (от учебниците по полифония). В рамките на зададените правила програмата построява различни случайни вариации и пише нотите. Това не може да се нарече изкуствен интелект, но бях много изненадан когато разсвирих някои от първите получени композицийки - увличаха ме и в тях се усещаше някакво чувство, което не се знаеше от къде се е взело и не го бях предвидил. Стигнах до мнението, че музиката е нещо като природна стихия, която може да се прояви не само чрез човека, но и по друг начин. И в крайна сметка, ако най-важното е да се получи интересна музика, няма значение дали я е написал човек или компютър. Сега вече не придавам значение на подобни компютърни експерименти. Повече ценя свободната импровизация и търсенето на собствен стил. Друг въпрос е за отношението към автора и слушателя. Когато например един учен открива природните закони, той не казва "аз съм велик творец и написах този природен закон", а по-умерено - "открих този природен закон, който съществува" Защо и за музиката да не се казва така: "авторът намери, откри тази интересна музика". Ако изкуственият интелект може да замени композитора, със сигурност няма смисъл да бъде написана и програма, която да замени слушателя - един изкуствен интелект да пише музика, а друг изкуствен интелект да я слуша, а пък хората да бъдат изолирани (не).

Едно любимо соло от любимо събитие...