Топ потребители

Snarky Puppy - Lingus (Cory Henry's solo Guitar Cover) Спомен от най-трудното соло, което някога съм свирил.

Бъдете живи и здрави, много музика и вдъхновение! И някакъв гиър ако изпадне - няма да го върнем

*** TEASER TRAILER *** Човек и добре да живее, рано или късно почва да прави студио... пак В моя случай за втори път Ако е рекъл Господ и не ме пуснат дивите, до края на годината това (и още куп железа): ще отиде тук: Смятам да снимам и публикувам цялата епопея, защото след нея или ще съм много, ама много хепи, или ще се мръдна напълно. Така че както се казва: stay tuned guys

То тая тема стана малко "свободни размишления", та ще се включа и аз с малко спомени и тъй като има вероятност аз да съм един от най-дъртите членове на форума, на който не му се четат пенсионерски спомени от рода "а какво беше едно време", нека ги пропусне. Преди '89-та с жена ми бяхме започнали да правим кариера като клавирно дуо към "Главна дирекция Музика", имаше едно време такава организация, която прекрати съществуването си след 1989-та, явяваш се на конкурс, свириш, одобряват те или не и след това ти уреждат ангажименти из страната. Та по онова време изнесохме трицифрено число концерти на 2 пиана или 4 ръце къде ли не, а когато всичко се прекрати изведнъж след 'промените', купихме 2 електронни клавира и набързо адаптирахме класическия материал за електрониката. Идеята беше да не губим инерцията и връзките, които вече си бяхме създали в много градове и градчета. Интересно, че успешните концерти, бисовете и т.н. от всичките тези години съм ги забравил тотално, но все още помня идеално провалите (бяха 2 бр. - на централния площад в Свищов и в едно голямо пловдивско село). И двата фала реално бяха заради дадена грешна информация от страна на организатора на събитието, но в крайна сметка си го отнесохме ние като изпълнители. Свищовският фал няма отношение към темата за фолка, затова разказвам само за другия. В началото на 90-те ни потърси някакъв, дето искал да събере в ресторанта хора от цялото село по някакъв повод и идеята му била този път музиката да е по-различна от това, дето в селото слушали всеки ден - чалга и народна музика. Казахме му какъв репертоар имаме - няколко часа адаптирани класически парчета и час-два ресторантски репертоар - евъргрийни основно + някои по-подвижни парчета. Човекът каза "идеално - идвайте", ние се замъкнахме с апаратурата, нагласихме я и започнахме с фонова музика докато се събираха по масите. Докато свирихме, определено ги гледах, че скучаеха по масите и им стана по-интересно чак когато започнаха да хапват и пийват....абе нещо като в "Оркестър без име" когато свиреха и никой не им обръщаше внимание. По едно време някои (явно от интелигенцията в селото) станаха и започнаха да играят на танцувалните парчета, ама рехава работа...4-5 двойки най-много ; останалите се наливаха вече с третата ракия и бистреха политиката на висок глас. След още час, ония с третата ракия вече бяха на петата и започнаха да пристигат с поръчки от рода "Знаете ли я тази..." (от чалга репертоара) или пък "Ай, изсвирете нещо по-така..." (пак от чалга репертоара). Излишно е да казвам, че нямахме нито едно парче от този вид и усетихме, че нещата няма да свършат добре, когато един почти на зиг-заг се домъкна до нас и вика "Ай' тогава Изсвирите барем едно 'Оро" (с капс лока се опитвам да предам диалекта ). Жена ми по това време вече искаше да събираме нещата и да се махаме, като дори не искаше уговорената сума за вечерта, но аз като по-тактичен реших да спасявам положението, защото из чантите с апаратурите носех и един дек, та отидох до оня организатора (вече съм забравил кмет ли беше или просто беше решил да възпитава неуспешно съселяните си с различна музика) и му казах да донесе някоя касета с чалга, народна музика или к'вото там слушат в това село. След 10 минути касетата вече вървеше, ония тутакси скочиха да играят, по някое време тръгна някакво право сватбарско хоро, ония се навързаха...и пак се почна с поръчките, ама в друга област. Идва някой почерпен и поръчва да кажем на микрофона, че "'Орото е за еди кой си"...след малко идва друг и поръчва да кажем на микрофона, че "Орото е за еди кой си" (друго име). Казвам аз, а оня първият пристига моментално и започва да се кара с мене защо съм съобщил че "Орото е за друг, след като не е свършило още...". Ей такива работи...После след като всичко приключи по малките часове, половината вече си тръгнаха, а по масите останаха само допиващите, гледам седи един от ония с поръчките и реших да замажа положението - отидох на масата му и му викам...така и така, тази вечер нямахме готовност с музиката, защото тоя вашият (организатора) ни ангажира за участие с друг вид музика, защото искал да направи по-различно мероприятие от това, дето го правите тука всеки ден, а оня вика "Не го слушай него, ние тука си слушаме наш'та музика дето си я познаваме". Иначе по-конкретно за темата със съвременните аранжименти в народната музика, не искам да звучи като някаква хвалба, но такива аранжименти започнах да правя още в 1992-ра, веднага след като бях взел кийбордите, един синт и един семплер (тогава не работех с компютър). Не знам дали защото бях млад, но тогава много ми се работеше и вадех страшно много неща за кратко време. Разбира се като класически музикант започнах с кавъри на класически парчета, но малко след това изкарахме един сборен диск (матрично CD, тогава все още нямаше записвачки да си го записваш сам) с инструментални композиции, между които имаше и 2 народни обработки - "Рипни, Калинке" в хард рокаджийски вариант (беше над 5 минути) и "Пустоно лудо и младо" в денс вариант, които тогава доста ги въртяха из радиостанциите, защото беше нещо ново като визия върху народната музика. Даже по време на световното през 1994-та, ОББ имаше една реклама, която вървеше преди и между полувремената на всеки мач, която я озвучаваха с началните ми гайди от "Рипни, Калинке". Та още от онова време си имах афинитета към съвременните обработки и дори бях направил "Девойко, мари хубава" в стила на "Children" на Робърт Майлс много преди Ирина Флорин да се сети да изкара "Цвят лилав" в подобен стил. Сега вече нещата са лесни - всички имаме компютри, саунд библиотеки, изкарваме як саунд и само трябва да ти работи инвенцията, за да се сетиш да изкараш нещо, дето не е правено досега, което всъщност е доста трудно. Но пък от друга страна покрай шкартото, чувам и много добри съвременни обработки, правени от хора, които знаят какво правят и са добри музиканти с въображение. Айде да спирам вече, че ми писна да пиша.

Има съществена разлика между профилирането на Kemper и моделирането при Tonex (и Neural Amp Modeler например). Първото е до голяма степен алгоритмично, базирано на data points, докато при Tonex и другите от типа е neural network based, което е съвсем друга базова технология и теоретично ( а и на практика) доста по-добра. С напредването и развитието й - защото има още много накъде, нещата съвсем ще задобреят.

Посредствен инструмент, точно като този, в името на когото е създаден. Струва колкото парите си. Ако ми го подарят - ще го взема ... за разпалки на барбекюто и от любов към въпросния ...

Ако има примеси на конски цвик, произвеждан в квартал "Хиподрума" в среброто, в тайно съотношение, представляващо трансцедентално число, което може да бъде корен на полином, много по-добре изпъкват басите на високите честоти и звукът става по-кристален от ледена мастика и същевременно по-сладък от мед, защото така се смазва по-добре кристалната решетка на медта на всички проводници във веригата чак до електроцентралата (за това трябва време!) и така препуска по-мазно тока, без да се търка в атомите на металите и да създава нелинейни изкривявания!

Моля, не пропускайте да тествате и следните евтини алтернативи: ПП. Понеже винаги има някой дословно четящ - ТОВА РАЗБИРА СЕ Е ШЕГА Използвайте само правилно оразмерени бушони за правилните цели.

https://n-audio.net/clients/

Лично за мен това беше едно от най-запомнящите се участия. Светлинното шоу, многото хора и интересното място определено допринасят за страхотната атмосфера.

Което пък води до извода, че поне Томан няма да фалират в близко време.

Off/ Като човек с достатъчно години зад гърба си, помня всички тези безсмислени табели със соц. лозунги окачени по стените на различни предприятия и учреждения. Конкретно това словосъчетание с нечленувания живот също го помня, но помня и една негова разновидност, която веднъж видях окачена на стената на някакво предприятие някъде из кърджалийско и ме е яд, че тогава нямаше телефони и цифрови апарати, за да го увековеча. Там селата са изцяло с турско(-говорящо) население, които говореха с акцент българския и имаха доста пропуски при съчетанието на думите в изречение. Та явно някой селски кмет беше решил да следва партийната линия и беше окачил табелка с надпис "БЕЗ ТРУД ЖИВОТА НИТО Е КРАСИВ, НИТО НИЩО!"...явно го беше написал по памет от горния лозунг. П.П. Аааа, да...всички тези табелки бяха метални, поне тези дето съм виждал и помня - тогава не пестяха материала и всяка табелка тежеше подобаващо.

За това нямам опасения, ще дойдат 10-15 човека и това е

- Do you like Pink Floyd music? - I didn't know her last name until now... 😆

В интерес на истината малко са хората, на които имам доверие да дам инструмент, но има такива и съм го правил, но като цяло:

Томан смъкват цените на доставките до 9.90 EU за България! https://www.thomann.de/blog/en/inside/lower-shipping-costs-in-8-additional-countries/

То това е целта - нали така Ако всичко звучи както трябва - значи е както трябва.

Изпълнение от откриването на учебната година в XI ОУ "Николай Лилиев", Стара Загора.

Cort KX1 махагоново корейче.

На 15 август е роден Oscar Peterson. Винаги съм се кефил да свиря пиано партии на китара. По този случай:

Преди 30 години бях изолирал цял апартамент с корк - ама целия, дори коридора и входната врата, но ако е тънък, полза много няма...и като влизах в апартамента, малко се чувствах все едно влизам в някоя пещера. Иначе е красиво де, ако говорим за външния декоративен корк над другия отдолу (бях взел някакъв испански). А за пирамидите - май бъркаш вътрешното акустическо оформление с шумоизолацията. Това са 2 съвсем различни процеса когато ги осъществяваш и единственото общо между тях е принципът за количеството материал - "колкото повече - толкова повече". Имам неприятен опит със стиропор на листове (за звукоизолация) когато бях започнал да си правя студиото. Бяха ми останали много листове 2х1м с дебелина 6 (или 8 см., забравил съм вече) и реших да го оползотворя като допълнителен слой зад стените. Оказа се, че така на листове ефектът е по-зле, в смисъл че се получаваше резонанс в някои ниски честоти и усилване на звука, вместо обратното и се наложи да го махна всичкия и да мина основно на вата...много вата. А тоя пич със стиропора, ако наистина е сложил 50 см., може и да не даде резонанс на такава дебелина (особено ако е цял блок или залепени един за друг листове), но пък да скъсиш с по метър помещението на срещуположните стени...или трябва да ти е доста голямо, или да си голям ентусиаст...или и двете. При мен го има другия момент, че където и да съм бил, винаги съм бил на последен етаж, та този проблем със съседите отгоре, дето го имаш ти, при мен не е съществувал, но пък съм имал съседи отдолу и принципът за "пода", прилича малко като при този на "тавана". Когато човек ходи (особено с обувки или пък жена с токчета)...или пък мести някаква мебел, имаш пряк контакт на това, дето се мести - с пода, а в твърдите тела звукът се разпространява многократно по-бързо и по различен начин, отколкото във въздуха, така че се налага физически да изолираш с гума или някакви тампони, всички тези листове, дето си налепил на тавана, защото дори да се опират само на няколко точки в гипсокартона (примерно), през тези точки ти се пренася доста от звука и пак стига до тебе. Не съм правил досега никъде нищо с гипсокартон, затова нямам опит с него, но пода ми мога да го дам за пример - под него има изградена скара, в които отсеци е натъпкано голямо количество вата и като казвам "натъпкана", имам предвид не наредени листове, а ръчно съм ги тъпкал до откат, докато повече не може да поеме. Самата скара пък съм я изолирал от оригиналния под (преди ремонта) с гумени подложки, за да не предава надолу тропането и ходенето. Ефектът е много добър - в 3 през нощта (най-продуктивното ми време ) мога да пускам монитори + големи боксове (ако работя някакъв денс) с прилични децибели, без да будя съседа отдолу. Разбира се всичко това си има цена - помещението ми е скъсено от всяка една стена, а за да влезеш в него, трябва качиш "стълбичката" на издигнатия под. Освен това всеки градус остава в помещението и лятото без климатик е абсурд да преживееш, но пък зимата може и да не го пускаш много и да се отопляваш само от топлината, дето излиза от усилвателите, ако имаш много като мен. Така че всичко си зависи доколко искаш да намалиш шума, който влиза, респ. и който излиза от помещението - ако не е много, няма нужда да правиш някакви еквилибристики, но ако държиш ти самият да вдигаш джангър през нощта или пък ония над теб са прекалено шумни...трябва да вземеш по-сериозни мерки, защото физичните закони са си все още същите.

Няма как да стане само с изолация на тавана. Каквото и да се сложи само на тавана, ефектът ще е минимален - материали от типа на "дунапрен, стиропор и фибран" - даже не влизат в този разговор. За да има ефект трябва да се направи "стая в стаята". Аз имам по-лек вариант реализиран в домашното студио със специализиран винил, вата + гипс картон навсякъде, но без плаващи рамки и тампони, за които вече може @jabs да даде повече информацията. Моят по-лек вариант, който не е евтин също, изолира достатъчно за моите нужди, но ударни шумове, ниски честоти и като си "крещят" комшиите се чува - и аз бях наясно с това предварително. За да стане както трябва изисква доста ресурс.

Съгласен съм с musicman - от известно време нещата в тази област се развиват с такава скорост, че след някоя година може и да няма нужда от звукозаписни студия.

Какво значи повече компресия? Сложи един компресор отпред и готово. Иначе без да се моделира самия усилвател е трудно да се предположи, коя точно марка лампи ще даде търсения резултат - с други думи въпрос на експеримент, който като всички експерименти може в крайна сметка - колкото и лампи да завъртиш да няма резултата, който търсиш. Принципно, за да работи по начина, по който са го обявили означава, че има определени параметри на крайното стъпало (ерго изходния трансформатор и напреженията), които са компромисни, а не оптимални за даден импеданс, както по принцип се правят нещата.

Определено си по-търпелив от мен. Проблемът е, че алгоритмите от ден на ден стават все по-съвършени и все по-трудно разпознаваеми дали пеят хора или не. Изкуството и многогодишното обучение + къртовския труд на много музиканти вече съвсем започна да се обезличава и имам чувството, че след известно време ще останат само концертиращите изпълнители, които пеят на живо, а останалото дето е на запис, просто съм го отписал още отсега.

Свидетел съм на българската поп, рок музика от 70-те и 80-те години и не помня да е имало нито известни, нито полуизвестни блус групи, но почти всеки поп, рок музикант и най-вече китарист посвирваше блус теми и даже се опитваше да ги "пробутва" през някакви самодейни изяви. Не помня блуса да е бил забраняван, но като че ли нямаше традиция у нас. Слушаше се най-вече "Пърпъл, Бийтълс, Назарет, Цепелин, Сабат, Юрая и Стоунс. Чак след прожекциите в началото на 80-те на някои филми като "Шоу на колела"(Уили Нелсън), "Плешивото куче" и "The Band", се появи по-голям интерес към блуса. Когато свирех по соц. ресторанти през 80-те често допълвахме репертоара с някои известни блус парчета и прекалявахме с блус схеми, които намразих и до сега. Тогава се запознах и с Камен Кацата, който пееше само блус. Една вечер го качихме на сцената в типична чалга кръчма в Костинброд, където изрева известния хит "Гучи-кучи мен" и пияниците ни облепиха с оплюнчени банкноти, след което изгониха с ритници някакви милиционерчета. Това беше 1982г. Снимката е от там. Аз съм в ляво приклекнал.

Не го слушай Koobenot - той чува разни неща в кабелите, дето ние не ги чуваме. Вземи си нещо стандартно...не най-евтиния и не някакъв непременно скъп, примерно кабелите на Proel или Cordial от Динакорд ще ти свършат работа и не са скъпи на метър.

На мен не ми миришат. Участвал съм 1979г. на Джаз Джамбуре-Варшава.От първи до пети джаз преглед в София с оркестър Русе на Петър Петров-парчето. Тогава други бяха времената-не лоши за музикантите.

Ммм даааа, преразказът си е шедьовър отвсякъде, даже май ще тръгва нов комикс по случая.

Българска Музикална Работилница 12.04.2025, Joy Station 10:00 – 18:30 Вход свободен https://www.bgmuzikalnarabotilnica.com/

Jeff Beck - Cause We've Ended As Lovers (Guitar Interpretation) Този път с Fender Stratocaster Custom Shop Limited Edition 1957. Апаратурата, която използвам е същата, но интрото го правя с volume pedal на Boss (FV-30) вместо с потенциометрите на китарата: Fender Stratocaster Custom Shop Limited Edition 1957 Seafoam Green Mesa Boogie Lonestar Special 1X12 JHS Double Barrel TC Electronic Flashback X4 Delay Strymon Flint Reverb Boss Volume Pedal FV-30 Вариантът с Gibson Les Paul Standard 60s Honey Amber: Кой вариант ви допада повече?

Ами... ако го правиш за забавление и престиж, тогава има смисъл. Познавам човек, който има студио, но парите идват от птицефермата на баща му. Аз също имам малко ТВ студио, но помещението и оборудването са моя собственост и в събота или неделя се забавлявам с разни неща. Дори понякога каня гости за подкаст, инфлуенсърки и т.н. : -) Ако го правиш за да изкарваш пари, с които да живееш и да си посрещаш разходите... тогава няма никакъв смисъл. А ако искаш да печелиш, т.е. да ти остават пари за инвестиции в студиото и то след като си платиш всички житейски разходи... просто забрави! Чували сте правило: ако с бизнеса си няма да печелите поне три пъти повече от досегашната си работа, тогава не я напускайте. С други думи - първо започни да печелиш от студиото три пъти сегашната си заплата, а след това напускай работата си 🙂

Много интересна тема - чак сега я видях. 90% от мотивацията ми да творя музика и звук е за себе си, а 10% за всеки добре дошъл. Вече не ме интересува никаква музикална мода и никаква комерсиална и финансова причина. Отдавна се уверих, че ако аз си харесвам музиката, която създавам, то със сигурност и много, много други слушатели ще я харесат. Затова и моята най-любима сцена е уличната и най-вече парковете. Само така мога да разбера, дали случайният слушател безпристрастно харесва музиката ми. Достатъчно ми е да видя, че хората се заслушват с интерес, а още по радостно е, ако някой дойде, пусне някоя монета и каже - "благодаря ви за хубавата музика, ваша ли е, не сме чували такава". Докато в клубовете част от слушателите идват с предварителна нагласа, защото те познават и в повечето случаи дори и да не те харесват, просто се забавляват и ти ръкопляскат от куртоазия. Ако не са те харесали - тихичко ти се надсмиват зад гърба ти.

Знаех си аз, че ще стигнем до стадионите 😀

Да допълня и уточня малко. 1. Ламповите усилватели ВИНАГИ внасят изкривявания. Това е пряко свързано с предавателната характеристика на трансформаторите - тя е с хистерезисен характер и си е доста комплексна величина. Особено при насищане на магнитопровода - тогав става съвсем "мазало". 2. Човешкото ухо е изключително чувствително към изкривяванията. Затова и освен кривите на Флетчър-Мънсон за еднакво възприятие на гръмкостта на звука, има куп други измерваеми характеристики, най-важната от които си остава THD (total harmonical distortion). За пример - една радиоточка свири субективно силно, защото възприемаме изкривяванията като "сила" на звука. Като съберем 1 и 2 - получаваме отговора на въпроса "Защо лампов усилвател свири по-силно от транзисторен" Успех на всички!

Здравейте, приятели, След дългогодишно отсъствие се завръщам с един кратък китарен инструментал: Записът е правен изцяло в домашни условия с вярната Cort Z42. Както винаги, продукцията е напълно самостоятелна. Постарал съм се да има сравнително богат аранжимент, което беше предизвикателство към микса, но сами ще прецените как се е получило. Надявам се да изслушате парчето докрай! Линк към всичките ми публикувани парчета Благодаря за вниманието!

И една пресъздадена класика, за всички фенове на 80-те.

Не ти трябват никакви педали за Кемпера, освен неговият си kemper remote който е педалиера за управление на главата + 1-2 експрешън педала. Има заводски вградени туб скриймъри, ако ти се налага, но повечето хай гейн профили нямат нужда. МНОГО важно е ако ще си ползваш кемпера с китарен кабинет да си заредиш т.нар. "директни" профили. Т.е. при снемането на "отпечатък" от усилвател, да е ползван само усилвател през външен товар вместо кабинет. Това е така, защото когато се прави модел през глава И кабинет, тогава ако и ти го включиш в кабинет става доста зле звука. По принцип кемпера има бутон, от който уж можеш да изключиш кабинет симулацията, но мисля че е най-добре да се ползват "чисти" профили.

За съжаление преди няколко месеца осцилоскопа ми се спомина и го метнах в кофата (беше от 1994-та). Но понеже скоп ми трябва може би 2-3 пъти в годината реших че няма смисъл да си купувам истински и затова взех един детски от надАли Експрес. Добре изглежда, идните дни ще гледам да го тествам в полеви условия. Дано не гръмне при първото ровичкане в амп.