Топ потребители

Бъдете живи и здрави, много музика и вдъхновение! И някакъв гиър ако изпадне - няма да го върнем

*** TEASER TRAILER *** Човек и добре да живее, рано или късно почва да прави студио... пак В моя случай за втори път Ако е рекъл Господ и не ме пуснат дивите, до края на годината това (и още куп железа): ще отиде тук: Смятам да снимам и публикувам цялата епопея, защото след нея или ще съм много, ама много хепи, или ще се мръдна напълно. Така че както се казва: stay tuned guys

То тая тема стана малко "свободни размишления", та ще се включа и аз с малко спомени и тъй като има вероятност аз да съм един от най-дъртите членове на форума, на който не му се четат пенсионерски спомени от рода "а какво беше едно време", нека ги пропусне. Преди '89-та с жена ми бяхме започнали да правим кариера като клавирно дуо към "Главна дирекция Музика", имаше едно време такава организация, която прекрати съществуването си след 1989-та, явяваш се на конкурс, свириш, одобряват те или не и след това ти уреждат ангажименти из страната. Та по онова време изнесохме трицифрено число концерти на 2 пиана или 4 ръце къде ли не, а когато всичко се прекрати изведнъж след 'промените', купихме 2 електронни клавира и набързо адаптирахме класическия материал за електрониката. Идеята беше да не губим инерцията и връзките, които вече си бяхме създали в много градове и градчета. Интересно, че успешните концерти, бисовете и т.н. от всичките тези години съм ги забравил тотално, но все още помня идеално провалите (бяха 2 бр. - на централния площад в Свищов и в едно голямо пловдивско село). И двата фала реално бяха заради дадена грешна информация от страна на организатора на събитието, но в крайна сметка си го отнесохме ние като изпълнители. Свищовският фал няма отношение към темата за фолка, затова разказвам само за другия. В началото на 90-те ни потърси някакъв, дето искал да събере в ресторанта хора от цялото село по някакъв повод и идеята му била този път музиката да е по-различна от това, дето в селото слушали всеки ден - чалга и народна музика. Казахме му какъв репертоар имаме - няколко часа адаптирани класически парчета и час-два ресторантски репертоар - евъргрийни основно + някои по-подвижни парчета. Човекът каза "идеално - идвайте", ние се замъкнахме с апаратурата, нагласихме я и започнахме с фонова музика докато се събираха по масите. Докато свирихме, определено ги гледах, че скучаеха по масите и им стана по-интересно чак когато започнаха да хапват и пийват....абе нещо като в "Оркестър без име" когато свиреха и никой не им обръщаше внимание. По едно време някои (явно от интелигенцията в селото) станаха и започнаха да играят на танцувалните парчета, ама рехава работа...4-5 двойки най-много ; останалите се наливаха вече с третата ракия и бистреха политиката на висок глас. След още час, ония с третата ракия вече бяха на петата и започнаха да пристигат с поръчки от рода "Знаете ли я тази..." (от чалга репертоара) или пък "Ай, изсвирете нещо по-така..." (пак от чалга репертоара). Излишно е да казвам, че нямахме нито едно парче от този вид и усетихме, че нещата няма да свършат добре, когато един почти на зиг-заг се домъкна до нас и вика "Ай' тогава Изсвирите барем едно 'Оро" (с капс лока се опитвам да предам диалекта ). Жена ми по това време вече искаше да събираме нещата и да се махаме, като дори не искаше уговорената сума за вечерта, но аз като по-тактичен реших да спасявам положението, защото из чантите с апаратурите носех и един дек, та отидох до оня организатора (вече съм забравил кмет ли беше или просто беше решил да възпитава неуспешно съселяните си с различна музика) и му казах да донесе някоя касета с чалга, народна музика или к'вото там слушат в това село. След 10 минути касетата вече вървеше, ония тутакси скочиха да играят, по някое време тръгна някакво право сватбарско хоро, ония се навързаха...и пак се почна с поръчките, ама в друга област. Идва някой почерпен и поръчва да кажем на микрофона, че "'Орото е за еди кой си"...след малко идва друг и поръчва да кажем на микрофона, че "Орото е за еди кой си" (друго име). Казвам аз, а оня първият пристига моментално и започва да се кара с мене защо съм съобщил че "Орото е за друг, след като не е свършило още...". Ей такива работи...После след като всичко приключи по малките часове, половината вече си тръгнаха, а по масите останаха само допиващите, гледам седи един от ония с поръчките и реших да замажа положението - отидох на масата му и му викам...така и така, тази вечер нямахме готовност с музиката, защото тоя вашият (организатора) ни ангажира за участие с друг вид музика, защото искал да направи по-различно мероприятие от това, дето го правите тука всеки ден, а оня вика "Не го слушай него, ние тука си слушаме наш'та музика дето си я познаваме". Иначе по-конкретно за темата със съвременните аранжименти в народната музика, не искам да звучи като някаква хвалба, но такива аранжименти започнах да правя още в 1992-ра, веднага след като бях взел кийбордите, един синт и един семплер (тогава не работех с компютър). Не знам дали защото бях млад, но тогава много ми се работеше и вадех страшно много неща за кратко време. Разбира се като класически музикант започнах с кавъри на класически парчета, но малко след това изкарахме един сборен диск (матрично CD, тогава все още нямаше записвачки да си го записваш сам) с инструментални композиции, между които имаше и 2 народни обработки - "Рипни, Калинке" в хард рокаджийски вариант (беше над 5 минути) и "Пустоно лудо и младо" в денс вариант, които тогава доста ги въртяха из радиостанциите, защото беше нещо ново като визия върху народната музика. Даже по време на световното през 1994-та, ОББ имаше една реклама, която вървеше преди и между полувремената на всеки мач, която я озвучаваха с началните ми гайди от "Рипни, Калинке". Та още от онова време си имах афинитета към съвременните обработки и дори бях направил "Девойко, мари хубава" в стила на "Children" на Робърт Майлс много преди Ирина Флорин да се сети да изкара "Цвят лилав" в подобен стил. Сега вече нещата са лесни - всички имаме компютри, саунд библиотеки, изкарваме як саунд и само трябва да ти работи инвенцията, за да се сетиш да изкараш нещо, дето не е правено досега, което всъщност е доста трудно. Но пък от друга страна покрай шкартото, чувам и много добри съвременни обработки, правени от хора, които знаят какво правят и са добри музиканти с въображение. Айде да спирам вече, че ми писна да пиша.

Има съществена разлика между профилирането на Kemper и моделирането при Tonex (и Neural Amp Modeler например). Първото е до голяма степен алгоритмично, базирано на data points, докато при Tonex и другите от типа е neural network based, което е съвсем друга базова технология и теоретично ( а и на практика) доста по-добра. С напредването и развитието й - защото има още много накъде, нещата съвсем ще задобреят.

Посредствен инструмент, точно като този, в името на когото е създаден. Струва колкото парите си. Ако ми го подарят - ще го взема ... за разпалки на барбекюто и от любов към въпросния ...

Скоро след това окончателно реших, че ще се занимавам с музика. 2012 година един съфоромник и съгражданин - malkin71 направи проект "Джаз училище" в Стара Загора, в който бях одобрен след кандидатстване. В него няколко изявени имена от сцената в България - Николай Карагеоргиев, Мирослав Турийски, Александър Леков, Михаил Йосифов... Възможно е да пропускам някой. Дойдоха в Стара Загора и в рамките на няколко седмици обучаваха одобрените в проекта и това завърши с концерт. Тогава се запознах с един от моите учители - Николай Карагеоргиев. Той ме открехна' към джаз и съответно теория и към това да разбираш какво свириш и да знаеш предварително как ще прозвучи преди да го изсвириш... Както и много други неща... 2013 започнах да се подготвям за кандидатстване в Музикалната академия в Пловдив. Ходих на Солфеж в Стара Загора. В крайна сметка кандидатствах и ме приеха - Поп и джаз изпълнителско изкуство с електрическа китара. Първоначално учител по китара ми беше Веселин Койчев, от който също научих не малко неща. Но след втори курс отново бях при Николай Карагеоргиев, от който вече за по-дълго време преподаване научих изключително много неща... Четвърти курс втори семестър започнах да ходя по кораби и юни като се върнах имах завършващ концерт. След това септември записах музикална педагогика, която завърших ходейки и по кораби. Миналата година спрях с корабите, защото не виждам развитие там и изпускам много възможности в България. От тази година станах учител по музика в общообразователно училище на 3 до 7 клас... Това е сбития преразказ...

Което пък води до извода, че поне Томан няма да фалират в близко време.

Off/ Като човек с достатъчно години зад гърба си, помня всички тези безсмислени табели със соц. лозунги окачени по стените на различни предприятия и учреждения. Конкретно това словосъчетание с нечленувания живот също го помня, но помня и една негова разновидност, която веднъж видях окачена на стената на някакво предприятие някъде из кърджалийско и ме е яд, че тогава нямаше телефони и цифрови апарати, за да го увековеча. Там селата са изцяло с турско(-говорящо) население, които говореха с акцент българския и имаха доста пропуски при съчетанието на думите в изречение. Та явно някой селски кмет беше решил да следва партийната линия и беше окачил табелка с надпис "БЕЗ ТРУД ЖИВОТА НИТО Е КРАСИВ, НИТО НИЩО!"...явно го беше написал по памет от горния лозунг. П.П. Аааа, да...всички тези табелки бяха метални, поне тези дето съм виждал и помня - тогава не пестяха материала и всяка табелка тежеше подобаващо.

За това нямам опасения, ще дойдат 10-15 човека и това е

- Do you like Pink Floyd music? - I didn't know her last name until now... 😆

В интерес на истината малко са хората, на които имам доверие да дам инструмент, но има такива и съм го правил, но като цяло:

Бихте ли ми обяснили какви са тези "съвременни правила за нотация", както и кога, и кой точно ги е въвел без да разбера? Това много ми прилича на разгорялата се преди години дискусия за 'правилото на пълния член' - понеже много малко хора знаели кое се членува и кое не, имаше предложение просто да го махнат и навсякъде да имало само кратък член, тъй като така или иначе хората не били наясно, пък и не желаели да се научат. Паузите са си нотни знаци, напълно равностойни с нотите и останалите елементи, и без тях няма как да получиш времената на един пълен такт. Интересно ми е при дълга и силно раздробена поредица от ноти, разделени с паузи, как ще се ориентираш кога точно да спреш и кога да продължиш? А ако има точки до нотите и паузите...или пък са с по 2 точки? Или ако си в някой "дълъг" размер позволяващ множество 16-тини, 32-рини или още по-кратки ноти и паузи? Или ако имаш партитура, където в един момент свирят едни инструменти, а другите паузират или се вмъкват между тях? И още безброй примери могат да се измислят, така че няма нужда да се осланяме на шестото си чувство и да гадаем "какво е имал предвид композиторът", щом може просто да имаме паузи на нужните места.

Спомен от едно мъчение...

Преди 30 години бях изолирал цял апартамент с корк - ама целия, дори коридора и входната врата, но ако е тънък, полза много няма...и като влизах в апартамента, малко се чувствах все едно влизам в някоя пещера. Иначе е красиво де, ако говорим за външния декоративен корк над другия отдолу (бях взел някакъв испански). А за пирамидите - май бъркаш вътрешното акустическо оформление с шумоизолацията. Това са 2 съвсем различни процеса когато ги осъществяваш и единственото общо между тях е принципът за количеството материал - "колкото повече - толкова повече". Имам неприятен опит със стиропор на листове (за звукоизолация) когато бях започнал да си правя студиото. Бяха ми останали много листове 2х1м с дебелина 6 (или 8 см., забравил съм вече) и реших да го оползотворя като допълнителен слой зад стените. Оказа се, че така на листове ефектът е по-зле, в смисъл че се получаваше резонанс в някои ниски честоти и усилване на звука, вместо обратното и се наложи да го махна всичкия и да мина основно на вата...много вата. А тоя пич със стиропора, ако наистина е сложил 50 см., може и да не даде резонанс на такава дебелина (особено ако е цял блок или залепени един за друг листове), но пък да скъсиш с по метър помещението на срещуположните стени...или трябва да ти е доста голямо, или да си голям ентусиаст...или и двете. При мен го има другия момент, че където и да съм бил, винаги съм бил на последен етаж, та този проблем със съседите отгоре, дето го имаш ти, при мен не е съществувал, но пък съм имал съседи отдолу и принципът за "пода", прилича малко като при този на "тавана". Когато човек ходи (особено с обувки или пък жена с токчета)...или пък мести някаква мебел, имаш пряк контакт на това, дето се мести - с пода, а в твърдите тела звукът се разпространява многократно по-бързо и по различен начин, отколкото във въздуха, така че се налага физически да изолираш с гума или някакви тампони, всички тези листове, дето си налепил на тавана, защото дори да се опират само на няколко точки в гипсокартона (примерно), през тези точки ти се пренася доста от звука и пак стига до тебе. Не съм правил досега никъде нищо с гипсокартон, затова нямам опит с него, но пода ми мога да го дам за пример - под него има изградена скара, в които отсеци е натъпкано голямо количество вата и като казвам "натъпкана", имам предвид не наредени листове, а ръчно съм ги тъпкал до откат, докато повече не може да поеме. Самата скара пък съм я изолирал от оригиналния под (преди ремонта) с гумени подложки, за да не предава надолу тропането и ходенето. Ефектът е много добър - в 3 през нощта (най-продуктивното ми време ) мога да пускам монитори + големи боксове (ако работя някакъв денс) с прилични децибели, без да будя съседа отдолу. Разбира се всичко това си има цена - помещението ми е скъсено от всяка една стена, а за да влезеш в него, трябва качиш "стълбичката" на издигнатия под. Освен това всеки градус остава в помещението и лятото без климатик е абсурд да преживееш, но пък зимата може и да не го пускаш много и да се отопляваш само от топлината, дето излиза от усилвателите, ако имаш много като мен. Така че всичко си зависи доколко искаш да намалиш шума, който влиза, респ. и който излиза от помещението - ако не е много, няма нужда да правиш някакви еквилибристики, но ако държиш ти самият да вдигаш джангър през нощта или пък ония над теб са прекалено шумни...трябва да вземеш по-сериозни мерки, защото физичните закони са си все още същите.

Съгласен съм с musicman - от известно време нещата в тази област се развиват с такава скорост, че след някоя година може и да няма нужда от звукозаписни студия.

Какво значи повече компресия? Сложи един компресор отпред и готово. Иначе без да се моделира самия усилвател е трудно да се предположи, коя точно марка лампи ще даде търсения резултат - с други думи въпрос на експеримент, който като всички експерименти може в крайна сметка - колкото и лампи да завъртиш да няма резултата, който търсиш. Принципно, за да работи по начина, по който са го обявили означава, че има определени параметри на крайното стъпало (ерго изходния трансформатор и напреженията), които са компромисни, а не оптимални за даден импеданс, както по принцип се правят нещата.

Не го слушай Koobenot - той чува разни неща в кабелите, дето ние не ги чуваме. Вземи си нещо стандартно...не най-евтиния и не някакъв непременно скъп, примерно кабелите на Proel или Cordial от Динакорд ще ти свършат работа и не са скъпи на метър.

В стара тема в друг форум, човек пита за по-маломощна алтернатива на dual rectifier. Втори отговор: "Once you find a good rectum fryer, it's difficult to accept substitutes."

На мен не ми миришат. Участвал съм 1979г. на Джаз Джамбуре-Варшава.От първи до пети джаз преглед в София с оркестър Русе на Петър Петров-парчето. Тогава други бяха времената-не лоши за музикантите.

Всичко е постижимо, стига да има желание и възможности. Ако ме питате като баща, който от 7 години всеки ден вози детето си на училище по един час във всяка посока, има ли смисъл.... не няма, детето се изморява страшно много. При вас не знам как ще бъде, не пречи да опитате. Онлайн уроците са хубаво нещо, но не и за начинаещи. Ще трябва да водите детето при учителя. И разбира се твърде рано е да разберете дали ще иска да се занимава с това като професия. @lyubohar, съжалявам че така се е получило при теб, обаче има и доста примери в обратната посока. Освен това според мен с навлизането на изкуствения интелект, едно от нещата, които за в бъдеще хората ще бъдат незаменими е изкуството. Така че никой не знае какво ще бъде след 20 - 30 години за нито една професия.

Ммм даааа, преразказът си е шедьовър отвсякъде, даже май ще тръгва нов комикс по случая.

Българска Музикална Работилница 12.04.2025, Joy Station 10:00 – 18:30 Вход свободен https://www.bgmuzikalnarabotilnica.com/

В матрицата #matrix #funny #reality #lol #BG.mp4

В днешно време е лесно някой да ти оправи фалшивото, а момчето дори не пее толкова фалшиво (то и песента е доста лесна за изпяване), но ако само точното пеене правеше човека певец, аз сигурно щях да съм Павароти. За мен пеенето е най-сложният музикален "занаят" и да кажем - авторът си изпява как да е своята песен, AI му я вкарва в тоналността, обаче ако споменатата емоция, останалите щрихи + всичките малки неща, които правят певеца професионалист все пак не достигат на автора, тогава песента му пак ще звучи посредствено с неговия глас. Разбира се тая гад AI-то се развива много бързо и в скоро време покрай това да му оправи фалшивото, ще може да му оправи и настроението в гласа, дикцията и каквото още трябва, но това вече минава в категорията "дълбоко чийтване" и не виждам никакъв смисъл да се правиш в клипа на такъв, какъвто не си и никога няма да бъдеш...то не стига фотошопа и всякакви други ефекти върху някои изпълнители, че като ги видиш на живо не може да ги познаеш, понеже си ги виждал само на клип, та сега и 'аудио-фотошопа' върху гласа си да го оставиш на AI-то, просто защото имаш тази възможност...не знам, за мен това си е едно самозалъгване какво всъщност представляваш. В днешно време малките се хвърлят на всичко, дето блести, без значение как - да кажем, тоя пич (дето свири по-добре, отколкото пее) ще направи примерно някаква песен, ще я даде на AI или на някой такъв като мен да го направи на това, дето не е, след това ще снима клип, някой друг ще направи с видеото същото, което е правено и с аудиото, после песента ще бъде качена във всички платформи, ще натрупа огромен брой гледания/слушания, защото крайният продукт, макар и неистински ще е добър, пичът ще стане за нула време звезда и не съм сигурен дали в процеса на времето няма да забрави кой какво е правил върху гласа и картината му и да си повярва, че е много велик.

На място или докато караш колата? Докато работи двигателя (ако не е електричка) или само с околния шум? Това вкарване във филми отдавна го гледам при някои хора и няма избиване от главата, щото си е почти като при плоскоземците и кемтрейлсовците - няма спасение. A за яките кабели, свързващи системата в колата с колоните, които насочват електроните по много специален начин, който така подобрява звука, че...за тях пък изобщо не искам да говоря, щото им трябвало малко време за разсвирване, но пък като загреят направо...

Ами... ако го правиш за забавление и престиж, тогава има смисъл. Познавам човек, който има студио, но парите идват от птицефермата на баща му. Аз също имам малко ТВ студио, но помещението и оборудването са моя собственост и в събота или неделя се забавлявам с разни неща. Дори понякога каня гости за подкаст, инфлуенсърки и т.н. : -) Ако го правиш за да изкарваш пари, с които да живееш и да си посрещаш разходите... тогава няма никакъв смисъл. А ако искаш да печелиш, т.е. да ти остават пари за инвестиции в студиото и то след като си платиш всички житейски разходи... просто забрави! Чували сте правило: ако с бизнеса си няма да печелите поне три пъти повече от досегашната си работа, тогава не я напускайте. С други думи - първо започни да печелиш от студиото три пъти сегашната си заплата, а след това напускай работата си 🙂

Много интересна тема - чак сега я видях. 90% от мотивацията ми да творя музика и звук е за себе си, а 10% за всеки добре дошъл. Вече не ме интересува никаква музикална мода и никаква комерсиална и финансова причина. Отдавна се уверих, че ако аз си харесвам музиката, която създавам, то със сигурност и много, много други слушатели ще я харесат. Затова и моята най-любима сцена е уличната и най-вече парковете. Само така мога да разбера, дали случайният слушател безпристрастно харесва музиката ми. Достатъчно ми е да видя, че хората се заслушват с интерес, а още по радостно е, ако някой дойде, пусне някоя монета и каже - "благодаря ви за хубавата музика, ваша ли е, не сме чували такава". Докато в клубовете част от слушателите идват с предварителна нагласа, защото те познават и в повечето случаи дори и да не те харесват, просто се забавляват и ти ръкопляскат от куртоазия. Ако не са те харесали - тихичко ти се надсмиват зад гърба ти.

Знаех си аз, че ще стигнем до стадионите 😀

NGD... Гледам, че така е модерно да се пише... Добре дошла у дома - Gibson Les Paul Standard 60s Figured Top Honey Amber

И една пресъздадена класика, за всички фенове на 80-те.

Не ти трябват никакви педали за Кемпера, освен неговият си kemper remote който е педалиера за управление на главата + 1-2 експрешън педала. Има заводски вградени туб скриймъри, ако ти се налага, но повечето хай гейн профили нямат нужда. МНОГО важно е ако ще си ползваш кемпера с китарен кабинет да си заредиш т.нар. "директни" профили. Т.е. при снемането на "отпечатък" от усилвател, да е ползван само усилвател през външен товар вместо кабинет. Това е така, защото когато се прави модел през глава И кабинет, тогава ако и ти го включиш в кабинет става доста зле звука. По принцип кемпера има бутон, от който уж можеш да изключиш кабинет симулацията, но мисля че е най-добре да се ползват "чисти" профили.

С колегата @RevelanFriedman един новогодишен кавър. Аз съм на клавишите, той на китарата. Приятно слушане! https://adilo.bigcommand.com/watch/r_5U1xi5 SoundCloud link:

Аз го слагам преди драйва. Защото съм металист Реално, хората го ползват преди или след драйва. Преди - ако искаш да получиш повече драйв, след - ако искаш да усилиш нивото на драйва без да му даваш още кривоч. Примерно класиката в хай-гейна е да пуснеш един Tube Screamer преди усилвателя (преампа) и китарата ти е готова за смесване, защото TS-a има специфични характеристики, които режат ниските и добавят среди. TS-a в този случай е бустер, слагаш гейна на 0. Някои хора ползват бустер за да си вдигнат нивото, примерно по време на соло. Тогава го слагаш след драйва. Ако ползваш усилвател е след драйва и преди усилвателя. А на въпроса дали преди или след дивей, ревърб, определено преди. Дилея и ревърба са винаги последни във веригата. Освен ако не правиш някакви експериментални звуци. Но идеята на буста е да усили сигнала, или да добави малко гейн към драйва.

За съжаление преди няколко месеца осцилоскопа ми се спомина и го метнах в кофата (беше от 1994-та). Но понеже скоп ми трябва може би 2-3 пъти в годината реших че няма смисъл да си купувам истински и затова взех един детски от надАли Експрес. Добре изглежда, идните дни ще гледам да го тествам в полеви условия. Дано не гръмне при първото ровичкане в амп.

Трябва да спрем шерването с линкове, защото не остават за дълго. И направо да дам пример с един култов разговор, който мернах във ФБ. Става дума за новото парче на Контрол - Няма време (непременно го чуйте):

Спомен от Pink Floyd Tribute - 23.02.2024 - Joy Station

Фънк в нощта...

Няма разлика в Capture платформата, има нови ефекти и дългоочаквания Live editor, с който като правиш нещо в софтуера, директно можеш да го тестваш на педала, без да се налага да минаваш през 5 екрана, да го съхраняваш, презареждаш и т.н. Аз много често съм споменавал, че Null тестовете - за мен - са с много относителна тежест в тази работа. За мен е много по-важно как се "усеща" усилвателя, как реагира на (аналогови) педали пред модела, на Volume на китарата, динамика в работата с пръстите/перото и така. Tonex & Neural към момента са най-добре (пиша за софтуера, не за хардуерните устройства). NAM (Neural Amp Modeller-a) може да е топ в null тестовете, но при свирня въобще не реагира, според мен, по правилния начин. И както обикновено - истински усилвател с колона с микрофон си остава "топ"-а

Един от китаристите, които супер много ме кефят и пропуснах по-горе е Грегори Кох. Подборът му на тонове, chicken-picking, бендове и свирене извън/във тоналността е супер оригинален и изключително самобитен. Кънтри, блуграс, шъфъл, слоу блус, рок, джаз, шред на моменти и амалгамата, която създава от тях е неповторима и всичко това само от едно Теленце! А пък, че е много забавен пичага изобщо да не говорим.

Ето една песен, която ремиксирах със семплирана библиотека на Native Instruments "Picked Acoustic". Много е реалистична и приятна като звук, но си личи. Прекалено и клинично чиста е. THE LETTER - Acoustic version (made with Native Instruments "Picked Acoustic" library) Доста си играх, за да добавя моменти, които да разчупят темата и да маскират еднообразността на семплите. Стана добре, но не е максимумът, който може да се изкара от това. Надявам се да ви хареса. Иначе ето оригиналната и първоначална версия на песента: THE LETTER - Original version