От известно време наблюдавам как някакви хора се оплакват от това, че изкуствения интелект се обучава с песни запивани и издавани от изпълнители, на които не им се плаща за това, че изкуствения интелект се обучава с техните песни.
И вчера във Facebook попаднах на една българска група, която е написала следното:
И се замислих, аз ли не разбирам или какво изобщо става. Събрах най-любезния си тон и отговорих следното:
Интересно ми е какво мислите вие по този въпрос. Ето моите малко по-груби разсъждения:
Без да искам да обидя никой, ама това е най-абсурдното оправдание някой да не твори, което съм чел през живота си. Даже направо не мога да повярвам че някой може да измисли такова нещо. Нека сравним фактите. “отказваме да участваме в среда, в която творческият труд се използва за обучение на системи за генериране на музика без ясни правила, прозрачност, съгласие и справедливо възнаграждение за авторите и изпълнителите”. Искам да попитам как се учим ние, хората да “генерираме” музика? Не е ли точно по същия начин. Слушаме любимите си групи и първоначално опитваме да подражаваме на тях - свирим техни кавъри. След това измисляме “наши” парчета, но не можем да избягаме от влиянието на групите от които сме се учили. Вие не сте ли минали по този път? Минали сте. Всички сме минали от Бах, Моцарт и композиторите преди и тях, до Бийтълс, Пърпъл, Мейдън и който се сетите. Всеки се е учил от някой преди него. И в такъв случай е логично да ви попитам: Колко пари платихте вие на вашите любими групи, за това, че сте се учили от тях?
Да кажем, че на запад това горе-долу е регулирано. Там хората си купуват музиката, която слушат в магазина и парите отиват при изпълнителите. Или си купуват транскрипции на любимите си песни или албуми от музикалните книжарници, парите от които отиват също при групите или изпълнителите. Аз не знам на каква възраст сте, но аз (на 52 г.) като малък, та до преди 15 години някъде не съм имал нито една оригинална касета или компакт диск. Да не говорим за ноти или табулатури. По това време имаше “студиа” за запис, където даваш касета и ти записват нещо от техния каталог. След това торенти и т.н. Нито стотинка, цент или евро не е отишло по сметката на някоя група. Ноти и песни? От Славейков. Преснимани. После на “Синьото” кафе имаше школи на Трой Стетина - пак преснимани. После Юбиса Бизнес и др. Забележете, до тук тук говорим за това за което съм дал пари. За касетите записани при приятели или нотите преснимани от приятели няма никави дадени пари. Та тези хора в някакъв друг свят ли са живели? Какъв е техният принос за благосъстоянието на любимите им групи от които са се учили? Имаше ли “ясни правила, прозрачност, съгласие и справедливо възнаграждение за авторите и изпълнителите”? Техният музикален напредък не се ли е изградил върху “труда на хора, които нито са попитани, нито защитени”? Отношенията между творците и групите от които са се учили бяха ли “поставени върху ясна, етична и справедлива основа”? Къде е “защита на авторството, човешкото творчество и правото всеки творец да знае кога, как и за какво се използва неговият труд” преди изкуствения интелект?
Съжалявам, обаче смятам позицията на тази група за безпринципна и откровено лицемерна.
Кажете ми "къде бъркам"?
