Koobenot

^ Подсети ме за една гавраджийска песен именно с този стил, където доста умело се подиграват с цялата култура.

^ @musicman Ето този вехт тупуз, BOSS GT-8, после от двата изхода в миксера. В случая e достатъчно щото ползвахме само EQ/Compressor/Chorus, нито IR-и, нито стъргалки. Ако си любопитен мога да ти експортна от DAW-а как звучи, но не е много очарователно ...

Освен това ако арта е супер специфичен, примерно лого на банда да речем, такъв инструмент после по-трудно се продава заради силната персонализация. Абсолютно същото е и с лепене на щампи по предната кожа на касата на барабаните, после трябва да се сменя цялата кожа.

Тоя сигурно е бил някаква роднина на Боб Дилън с тея текстове и това изпълнение ...

^ Народът е казал: "Човекът прави дрехата.", аз бих казал: "Музикантът прави кавъра." Сега ще дам два примера и веднага ще ме разбереш.

^ Че тия, които го правят разсъждават върху музиката като бизнес или нямат висок ценз за професионализъм.

Ето интервю с Митко Пайнера, може да го чуете как разсъждава и мисля по отношение на чалгата като бизнес.

Новият плъгин на Ноли, за всички мЙетъли, трашъри, екзорсисти и джентъри ...

А иначе сама по себе си "чалгата" освен като музикален стил може също да се разглежда и като естетическо понятие за нещо пошло и изкуствено, чиято единствена цел е да изкарва пари или да носи слава. Например: чалга в облеклото – ботокс, силиконови гърди, екстеншъни, много грим и т.н. чалга в джаза – има цяла гвардия от критици, която смята, че Франк Синатра е умишлено пробутван от неговите хора, за да популяризира джаза и да изкарва пари от него, нищо, че не е на нивото на Нат Кинг Кол/Ал Джеро/Ела Фицджералд и т.н. чалга в хард рока – единствената причина за съществуването на Bon Jovi комерсиален проект, който да изкарва пари с хард рок музика ... те и затова Steel Panther се подиграват с тях и имат парче, което доста прилича на Livin' On Prayer Изобщо в по-широк философски смисъл може да я открием не само като ритми базирани върху балканска/ориенталска музика с някой фолклорни елементи, а като начин на мислене и естетическо търсене.

На Fishman тоя пасивен адаптер дето пробвах беше наистина ялов, не съм го мерил със спектрален анализатор, но над 8kHz мога да се обзаложа, че нямаше нищо, звучеше като кънтри/блус китара от 30-те, което за онази естетика е супер, но се проваля в 90% процента от съвременните нужди. Подозирам, че съм казал глупост, на електрическа китара ми е ясно как се мерят адаптерите с ДММ, но явно тук не става.

^ Това си е решение на коелгата, аз съм ги ползвал единствено за експерименти и свестен резултат трудно може да се докара ... пък за на живо как ще се мести с този цирк от кабелаци само той си знае ...

Част от рападжиите също са на челни места по кретения на текстовете, както нашенските, така и тези отвъд Океана ... Даже ония ни бият в някои случаи по простотия и пошлост.

Освен това според мен от чисто пазарна гледна точка успяха да уцелят идеалната максима в периода 2005 г. та чак до сега – докато повечето поп/рок/фънк и др. изпълнители се молиха наляво-надясно някой да им купува музиката през Интернет или пък да продават дискове, Пайнер съвсем сами си качваха цялата музикална колекция по тракерите или я пускаха напълно свободно в YouTube/Vbox7, нито санкционираха, ако някой я прекопира или разпространява, понеже перфектно знаеха, че българин пари за музика няма даде, с малките изключения, когато някой не разбира и примерно си купи някакъв диск от бензиностанцията да речем. Всички останали постъпления идваха от участия по чалготеките, концерти, както и реклами в самата телевизия и спонсори. Мисля, че няма друг музикален жанр, който успя да усети маркетингово тази лавина и това също допринесе за комерсиалният им успех. Напоследък времената се попромениха, българите се научихме да даваме пари за Спотифай, част от чалга изпълнителите се отделиха и си отвориха собствени продуцентски къщи, но единствено тези, които могат да си го позволят финансово.

Мнението ти абсолютно резонира с моето. Още преди години имаха 4K видеоклипове, дето и до ден днешен се смятат като "иновация" и "голямо постижение" за някои продукции, а качеството на саунда като АЧХ/динамика/стерео спкетър е наистина много добро. Ако човек има нервите и може да го понесе спокойно може да си сравнява собствените миксове с техните (пак с уточнението, че говорим за качество на звука, а не естетика на текстовете и музиката).

^ От гръцката музика знам само основните хитове, обаче има едно парче дето много ме кефи, че дори май са ползвани VST барабани, на клипчето зървам Superior Drummer, но е много майсторски направено.

Като гледам ги навират около бриджа от долната страна, но без проби няма да стане, а и не знам колко лесно можеш да ги местиш и тестваш в различни позиции преди окончателното залепване (ако ще има такова).

Аз също реших да помисля по въпросът на темата и реших, че музика правя преди всичко за собствено удовлетворение. Не съм професионален музикант, понякога ми се е случвало и да изкарвам пари с това, но не се прехранвам по този начин. Просто като се прибера вкъщи има някакъв малък гласец, който ме кара отново да седна да творя. Дали съм най-добрият и уникален кийбордист – в жилищната кооперация може би, в пределите на държавата ни най-малко, борбата под слънцето е безмилостно жестока и не всичко опира до майсторство в днешни дни – за да си успешен трябва шоу и пазар, как ще стане, всеки си има формула и това пак не е гаранция. Колко артисти през годините правят хит и повече никога не чувам за тях? Онзи дето пя Гангнам Стайл изби рибата, например. По въпросът с 10-те процента по-голямо качество от амп/техника и т.н., ако е за запис, аз не бих си лишил публиката от това. Щом ме кефи и си струва и те трябва да го чуят, все пак след като приключим с моето удовлетворение, всеки артист иска да бъде ако не забелязан, поне разбран. Дали обаче всеки път ще мъкна най-качественият си гиър за всяка изява? Едва ли ... БТР дойдоха преди няколко месеца в родния ми град, на центъра се събраха 30-40 души, всички бяха с Хеликс процесори в централното ... и какво? Някой хвърля ли камъни по Славчо, че не бил с лампов амп? Не мисля ... хората се зарадваха, макар че направиха компромис с музикалната техника (от пуристична гледна точка), нито саундът им е бил ялов, нито хората са останали недоволни.

@TONY Мисля, че колегата @yamaha ми отгатна тезата. Аз не се наемам да коментирам кой лейбъл твори по-добра Балканска музика, напълно е възможно споменатите от теб Паник Платинум и Бодега вижуълс да предоставят по-добър продукт от Планета Пайнер, песните, които си споделил са добре изпяти, спор по този въпрос няма. Смисълът на моя коментар беше друг. Представи си, че си продуцент и искаш да правиш парчета като на споменатите от теб певици. Ами такива туториали в YouTube просто няма, независимо дали става дума за зейбекико/сиртаки/турбофолк/манеле или нашенския поп-фолк. Просто няма. Няма да видиш клипове със заглавието "Как да смесим бозуки в съвременно гръцко парче", "Как да смесим електронни и акустични барабани за съвременен поп-фолк" и т.н. Ако някой прави нещо, той или е част от лейбъл или работи на частно. Личната ми теза е, че пазарът е консолидиран и малък и няма кой да ти издава тайни кое и как се прави, за да не му вземеш хляба. Хайде сега сравни това с една метъл банда – Перифери, да речем. Не само, че ти продават merchandise, албуми, аксесоари и т.н., ами дори ти продават таблатурите за повечето албуми, виртуални ампове, VST библиотеки за басът на Ноли и т.н. .... Защо ли? Може би, защото фен базата има интерес да се научи да звучи така, както и те имат виждането и манталитът да си споделят "тайните". Факт е, че много по-малка част от феновете на балканските стилове биха се интересували, как се прави този стил, но дори и да има такива отъпкана пътека няма.

Ползвал съм Fishman Neo-D SingleCoil, не останах особено очарован и имаше нужда от допълнително предусилване, независимо от сравнително високата цена. Първият вариант с пиезото + микрофона обади сравнително по-добре, но трябва да се разпробива инструмента.

^ Е, то ако иска да изкара свестен звук след това пиезо със сигурност ще трябва предусилвател + DI BOX, иначе "трикът", който аз съм правил и не препоръчвам на никого, с цел горе-долу да се изкара някакъв звук в PA, е висок подаден гейн + екстремни EQ подавания на среди и високи +12dB ... , което е симптом за несъгласуван импеданс и брутални липси в АЧХ. Би трябвало да могат да се измерят с мултиметър.

^ Около бриджа, със сигурност. Аз бих проверил на емперичен принцип къде ще обадят най-добре и същевременно да е ергономично решение, т.е. да не ми пречат докато свиря.

Ето и демонстрация на горният кит с микрофона:

За какво ще го ползваш това пиезо – записи/жива свирня? Ако е за записи според мен по-добре инвестирай в някакъв евтин кондензаторен микрофон + аудио интерфейс. За жива свирня, аз съм доволен от този кит, намира се за 15-20 долара: Тия пиезота, дето се лепят според мен ще изкарат някакъв звук, обаче дрънчат и плякат, освен това ще трябва и някакъв предусилвател след тях. Зависи също и какво е качеството на китарата, ако е някаква Кремона/Орфей от големият сняг на 69 г. спокойно може да я озвучаваш и с РЕСПРОМ микрофон във ВЕФ усилвател. Дай малко повече инфо за инструмента и по възможност ни запиши с мобилния си телфон как звучи, да чуем заслужава ли си усилията. То към днешна дата мобилните телефони дръпнаха вече като качество на хардуера и слагат нелоши кондензаторни микрофони в тях, че дори и стерео. Същият кит го имат и с микрофон, цените отново са сходни. Микрофонът върши работа, но имай предвид, че поставянето му в корпуса е пипкава процедура и при по-големи нива на усилване се получават микрофонии/бучалки. Скоро зададох въпрос именно по темата с гумените демпери, все още нищо не съм поръчвал, като дойде нещо и направя тестове ще дам повече информация.

Това според мен може да е така само до известна степен. За музиката, до някъде, може би. Текстовете обаче? Сигурен ли си, че можеш да имаш същата експлицитна лирика както през 90-те? Ами ако текстовете ти са като тези като на Бичето? Лейбълът ще допусне ли такива тектстове или по-скоро ще ти променя текстовете, че да се вписваш в статуквото? Това според мен важи за индивидуалните артисти/рок/поп/рап или местата където нещата вървят на самотек и пак зависи от дъжавата/жанра. Скоро говорих с един познат дето твори в поп-фолк/народна музика и човекът спомена, че Пайнър специално трудно можеш да им стъпиш на малкият крак за този жанр конкретно. Финансовите инжекции,с които разполагат като частна фирма им дават достъп и до качествен мастъринг, и до добри семпли, както и плащат достатъчно добре на своите миксинг инженери/продуценти и всички хора замесени по веригата, че едно парче да стане хит. И интересното е, че са затворен пазар, няма да намериш туторил в YouTube "как да направим бийта да звучи като този на Галена", затова и хората се оплакват, че трудно могат с един кийборд да пресъздадат съвременно парче в кръчмата, затова и тази музика има своят живот в дискотеките. Това същевременно обаче не означава, че трябва да хвърлим всикчо по дяволите и да не творим, щото "големите го правили еди как си". При повечето останали жанрове ситуацията е деценентралицирана – един записва, друг смесва, трети мастерира. Сега вече дали музиката ще е комерсиално успешна зависи от изискванията на пазара, Спотифай статистики, YouTube трендове и т.н. На този въпрос може да отговори някой маркетолог по-скоро.