Evtim Djerekarov

В зависимост от големината на желания изходен ток, може да се изработи и устройство, което се побира в обема на батерия от 1.5 волта, и да може да се поставя на нейно място.

Най-добре го дай на някой, който знае как да извади жака, или ако не става - да смени буксата с нова.

Т'ва е женски жак, братче, като захапе и не пуща! Можеш да пробваш, както ти казаха, да го извадиш отпред с пинсета или нещо такова. Ако съвсем не ще и буксата е от посочения долу тип или подобен, можеш да пробваш да я разпробиеш внимателно отзад с нещо тънко и да пробваш да избуташ остатъка от жака. http://www.parts-express.com/Data/Default/Images/Catalog/Original/092-120_HR_0.jpg

Може да е от онзи тип, които се запоява направо за платката.

Понеже както стана ясно, от тази тема ми дойде муза, та направих едноватово дискретно(от транзистори) усилвателче, базирано на LM386. Отпред направих "инструментално предусилвателче" чрез JFET транзистор, след това - гейн потенциометър и bright ключе, после плавно меко ограничаване и накрая - именно крайното стъпало, пак с меко ограничаване (така самото крайно стъпало участва в създаването на изкривявания - точно както в старите, маломощни лампови усилватели с или без ООВ). Ето малко снимчици: Както можете да видите, съм снимал от страната на усилвателя. Голямата купчина транзистори са маломощните транзистори от принципната схема на LM386, 4-те диода на по-преден план са за генератора на ток и за "bias spreader"-а, a крайните транзистори са BD139, подбрани с усилване по ток 250-260 на 10 милиампера. Големите кондензатори в средата на платката, не са тези, които филтрират захранването, както може би предполагате, а са в изхода на усилвателя. Първо сложих по-малкият (470uF/25V)но след като останах малко разочарован от първоначалния резултат (малко ниски заради капацитета, и чуваемо глухи високи, предполагам заради качеството на кондензатора), запоих ultra LOW ESR 50-волтов кондензатор, с който усилвателя звучи много чуваемо по-добре. Прав е валяка, за размера и напрежението на компонентите! Друго, което забелязах в процеса на работа е, че в това приложение, керамичните кондензатори някак си не звучат много добре, поради което заместих всички важни от тях с по-високоволтови(100-250VDC, каквито имах под ръка) зелени "metalized polyester" кондензатори и още веднъж се убедих в правотата на твърдението на валяка. Но противно на някои крайни манияци обаче мисля, че правилният избор не е толкова въпрос на цена, колкото на... правилен избор. Виждате някои светодиоди и диоди, които участват в мекото ограничаване (в ООВ). На най-заден план се вижда един самотен полеви транзистор, които е предусилвателят. След него има филтър, "gain" потенциометър и "bright" ключе, след което има мекоограничаваща секция, след която е усилвателят, който също има мекоограничаваща ООВ. На снимката се вижда потенциометърът, ключа, входната букса, клемите за говорителя и захранващата букса. Нещото се захранва с 12V. Отдава около 1W Синус в 8 Ома, като при силно изкривени сигнали, мощността достига около 1.3 - 1.5W. На 4 ома, би трябвало да отдава съответно 2W-3W, обаче нито съм го тествал, нито съм гледал, дали на BD139-ките им влиза такъв вариант в SOA-то. Какво остана - а, да, най-важното - звука. Изненадан съм - положително. Включвам джаджата в кабинетчето на едно усилвателче Randall KH15, което има толкова чувствителен говорител, че когато се свири, този 1 ват не позволява в стаята да се говори (а тя е 20-ина квадрата). Звука е доста приятен, като ако свирите само с джаджата(без педалче отпред) гейна е от чисто до среден крънч. Любопитно е това, че заради мекоограничаващите вериги, с намаляване на волюма на китарата(или гейна на усилвателчето), звука много се изчиства, без обаче да затихва значително като сила. Това по принцип е доста желано, но особено много в този случай, в който мощността е ограничена, и трябва да звучите силно през цялото време, за да се чувате добре, без през цялото време да звучите изкривено. Усилвателчето звучи доста балансирано - без гадното свистене и жужене, характерно за голямото мнозинство китарна транзисторна техника. На по-чисто звучи сладко изкривено, с чуваем придатък от допълнителни хармонични, без обаче да са прекалено много и да мътят звука. На крънч звучи рязко и стегнато, но без да съска и трещи дразнещо. Цяла вечер с голям кеф свирих на тази играчка. Големият контраст със звука на почти всичко бюджетно транзисторно, до което съм се докосвал, затвърждава в мен съмненията, че транзисторните китарни усилватели в голямата си част, се произвеждат между другото и никой не отделя кой-знае колко за нови разработки в тази сфера(ако въобще, предвид непроменящата се схемотехника). Често казано, всички практиз транзисторни усилвателчета (включително този KH15) звучат много по-"транзисторно" и мътно от това прототипче, сглобено ей-така, между другото. Няма да крия, че при разработката му са правени някои трикове, що се касае до плавността на ограничението. Не мога да твърдя, че звучи точно като лампа(най-малкото, защото не това е идеята на това малко проектче), но мога да кажа, без да преувеличавам, че звучи много далеч от повечето масови транзисторни усилвателчета, и относително доста по-близо до ламповите или моделиращи такива. Ако има заинтересовани хора с прилично звукозаписно оборудване(особено ако обичат да свирят демонстрационни клипчета ), не е проблем да го сложа в кутийка и да го заснемем/запишем за доброто на форума. Но трябва да не иска да свири метъл на презентациите - това усилвателче не е никак хай-гейн. ------------------------ Следващият път, когато имам време, мисля да направя няколко такива крайни стъпала, като този път да гоня мощности от около 20 вата синус, което ще рече около 25-30 вата с "крив" сигнал. Могат да се пробват много варианти - -Диодите да се заместят с VBE умножител. -с драйверни транзистори или тройка -с комплементарно крайно стъпало. -с Sziklai крайно стъпало. -с мосфет крайно стъпало -с "изключително стръмен" JFET VAS, биас-нат по специфичен начин. -и т.н. и т.н. След това, може да се сравнява, да се слуша.. а бе, занимавки .

386 се ползва в много популярни схеми на мини усилвателчета, не защото никой не се е сетил, че може да ползва TDA. 386 просто изкривява по-малко дразнещо, заради относително малкия си вътрешен коефициент на усилване и специфичната, относително минималистична вътрешна схема. Разбира се, може да се направи и с TDA, но за постигане на аналогичен ефект, трябва да се предвиди съответното оформяне/ограничаване на сигнала преди това.

Сигурно здраво замирисва на озон в стаята!

Зависи от целите, които се гонят. Транзисторният(дискретен) вариант, може да се направи така, че да отдава и по-значителна мощност.

Ако някой реши да си прави дискретен вариант, да внимава със стойността на R6(на моята схема от първа страница). При ток на генератора 10мА, се получава много голям ток на покой на крайните транзистори. Най-добре е, да се сложи един тример 1К, който шунтира едно съпротивление, да кажем 680 ома, и да се върти, до получаване (и стабилизиране - токът плава нагоре при загряване на крайните транзистори), на ток на покой на крайните транзистори (или консумация на схемата, което в случая е почти същото) в границите 40-150мА (на вкус, това все пак е китарджийска схема). При работа на батерии, естествено, трябва да се направи компромис с тока на покой, за сметка на по-ниската консумация.

Кутията изглежда добре обработена, обаче има ли смисъл да утежняваш захранване за ефекти толкова много? Все пак, не е твърде голямо инженерно предизвикателство, да се направи захранване и за 4-5(че и 8-10 с повечко напън) ефекта, което може да се побере в по-голям джоб на яке. А ако се ползва импулсна схема - дори в джоб на паналон(с малко, зор, де ). В такава кутия може да се смести захранване за повечко ефекти, с повече екстри(опции, защити, индикации).

Така е, но специално при китарната апаратура(която има определено усилване, а хай-гейн апаратурата - значително), има определен теоретичен минимален шумов праг, под който не може да се падне (освен с мащабни топологии, като паралелни групи, които на практика никой усилвател за китара не ползва), а специално при хай-гейн, този шумов праг е напълно чуваем, и сравним(не повече от 10-40 децибела) по-тих от полезния сигнал по време на свирене. Всеки, който свири, знае много добре, как звучи по време на паузите един драйв канал, без нойз гейт. Разбора се, ако човек иска да вярва на разни лъскаво звучащи спецификации и купешки аудиофилски фрази, винаги може да си въобразява каквото си иска. Например, един относително технически грамотен човек никога няма да повярва в 24-битови, че дори 32-битови АЦП-ЦАП, или поне ще знае, че дори при най-скъпите и качествени от тях, всичко след 20, максимум 22 най-старши бит, е чисто и просто шум (21 х 6 = 126 dB). Например, шума на един резистор 1 килоом, при стайна температура и широчина на честотната лента от 20 килохерца, е -122.7dbU / 124.9dBV. Тези прости истини често се пренебрегват от несъобразителните "специалисти" и се говорят какви ли не празни приказки (някои от които водят до правене на огромни разходи). Затова, за да може човек да прави правилна преценка в света на аудиотехниката, който както знаем, е пълен с дилетанстски(но много убедени) мнения и спекулации, е необходимо да има поне основни технически и математически познания, както и относително широк и безпристрастен поглед върху историята на аудиотехниката. Много хора смятат, че имат основни(че и средни, а някои - добри) познания по аудиотехника и електроника, само защото умеят да говорят с гръмки фрази, притежават малко техника, имат трима приятели - аудиофили, които много ги разбират тия неща, и си купуват аудиофилски списания ежемесечно. Не, че добрият озвучител/студиен работник задължително трябва да е отличен инженер, или пък всеки добър инжинер е идеален тонрежисьор, но който претендира за добри технически познания, трябва да ги има, поне на основно ниво. Това, освен всичко друго, ще му помогне да има представа къде е границата, между реалните ползи и ненужните разходи.

Никое захранване не може да отстрани шума, който апаратурата сама генерира (особено апаратура, като китарната, с повечко усилване). Някои типове шум са резултат от самия начин на работа на апаратурата (ако щеш, от самият начин по който работи света на квантово ниво), и няма начин, по който този шум да бъде изваден/отстранен, поради математическата му непредвидимост/произволност. Поради тази причина, последното нещо, което може да махне шума от апаратурата е захранването й. Захранването може само да потисне влиянието (до колкото има влияние през захранването) на външни смущаващи източници (най-често от захранващата мрежа - нискочестотен мрежов брум). Друго изискване е, самото захранване да не генерира твърде много собствен шум. Но да махне шума, който апаратурата (нейната аудио-част) сама генерира - не може. Надявам се, че сега обяснението ми е по-ясно.

изтърках я малко..

Тъй като характерното звучене на този чип идва не толкова от крайното стъпало или VAS, а в много голяма степен от нетипичното първо стъпало, ако прибегнем до крайни форми на ентусиазъм, може да се направи вариант с MOSFET крайни транзистори и/или JFET диференциална двойка( за сектаджиите ). Разбира се, тъй като това не е чип, има доста да се мачват транзистори . От друга страна пък, китаристите си харесваме четни хармоници, та дисбалансът не е непременно нещо лошо...

Всъщност, не винаги е излишно, да се участва в такива теми. Без значение, дали авторът ще прочете написаното, когато човек помисли върху даден проблем, стига до нови неща. Ето например, днешното вечерно размишление върху LM386 ме доведе до доста интересни експерименти и резултати - нещо, което едва ли щеше да стане, ако не беше тази тема. Ще споделя част от това, до което достигнах, за да накарам съфорумците да мислят по свои решения, а и да се вдъхновяват. Вдъхновен от идеята да направя дискретен вариант на интегралната схема и след изчитане на няколко статии по въпроса, нарисувах и изсимулирах това: С тази схема, могат да се постигнат 1.5W изходна мощност на 8 ома, при 15 волта захранване и около 30-50% КПД. С малки до умерени промени по нея, могат да се постигнат и по-големи мощности(10-50W). Това е вътрешната схема на LM386 в дискретен вариант и малко добавени компоненти, с известни уговорки. Например, схемата не изобразява кондензаторът C4, който ограничава усилването на второто стъпало (VAS) при високи чесоти. Кратък анализ обаче показва, че поставянето му (и то с нетипично значителна стойност) не само подобрява стабилността на схемата, но и ограничава честотната лента на усилвателя до около 8-10 килохерца, след което усилването му започва да спада с 6 децибела на октава. Това е повече от полезно за китарен усилвател, където говорителите така или иначе не могат да възпроизведат почти нищо над 10 килохерца с голяма амплитуда, отделно съставките в тези честоти, когато имат значителни амплитуди, са по-скоро неприятно звучащи и нетипични за китарния звук. Разбира се, стига да постави кондензатор със стойност над 100-200 пикофарада, човек може да експериментира по вкус. Генераторът на ток, който съм сложил, е настроен за относително значителен ток от 10 милиампера, което е нетипично за самата 386, но това е последица от ползване на други (средно)мощни транзистори с по-малко усилване, както и от желанието да имаме по-добро поведение в горната полувълна. Може да се експериментира, като запалените могат дори да си сложат буфер на VAS стъпалото, Vbe умножител, както и драйверни транзистори. Друго интересно наблюдение е, че усилването на стъпалото се увеличава с намаляване на R3, но намалява с намаляване на R5. Това означава, че ако сложите ограничителна верига между точките FB1 и FB2, можете да постигнете по-меко ограничаване с нарастване на амплитудата(наред с други ползи). Аз направих малки промени по схемата, както и свързах специфична ограничителна верига, след което сеших да чуя своето решение. Не съм нарисувал точно него, не е твърде трудно да създадете ваше решение, но съм доста приятно изненадан от начинът, по който звучи. Прекарах няколко семпъла през GuitarRig кабинет, а също така оставих суровите, от изхода на схемата. Според мен, звучи много добре, (изслушайте затихването в края на най-набримчения семпъл). Имената на файловете показват какво е средностатистическото входно пиково ниво на по-тихата, и на по-силната(акордова) част от семпълчето. Предвид, че това е усилвател на мощност, според мен изкривява много по-добре от множество ефекти, които уж са предназначени именно за това. С някои филтри/модификации/еквилайзер, и един входен буфер, на базата на тази разработка, може да се получи страхотно(евентуално включваемо-двустъпално за хай-гейн) усилвателче, потенциално - с не толкова малка мощност. Ще се радвам на коментари и дискусия - резултатът много ми се понрави!

Точно така е! При 8-омов товар в режим мост (графиката за 4-омов товар) и 12 волта захранване, имаме 0.3W(на чип) при 3% изкривявания и при гранична разсейвана мощност от 1.2 вата на чип. Това прави само 0.6 вата изходна мощност, за мостовата схема. Това означава, че трябва да имаме максимално изходно ниво от 1.55 волта пик (на половинка), или 3.1 волта пик общо върху говорителя. При коефициент на усилване 20, това означава, че входното ниво не трябва да превишава 77 миливолта пик, което трябва да е гарантирано от схемата на предусилвателя (а в случая не е). При силно изкривен (правоъгълен) сигнал, усилвателят може да отдаде до 1.2 вата в говорителя. Доста по-практично е, да се ползва само един чип с 8-омов товар. Така може да се постигне изходна мощност от 0.7 вата при 12-волтово захранване, при 0.8 вата разсейвана мощност и при по-малка опасност от повреда, поради превишено входно напрежение. При силно изкривен, почти правоъгълен сигнал, в този вариант, усилвателят може да отдаде до около 1.56 вата в говорителя. Друг вариант, за хора, които обичат да експериментират, е дискретен усилвател(от транзистори), базиран на принципната схема на 386. Това начинание ще изисква малко играчка, но би позволило да се направи и по-мощен вариант на усилвателя. Ето един хубав линк по този въпрос: http://www.electrosmash.com/lm386-analysis

Много е важно да ползваш именно LM386N, защото той има максималнодопустима разсейвана мощност от 1.25 вата, за разлика от чиповете с наставка М и ММ, които имат съответно 0.7/0.59 вата. Трябва също така, да вземеш чипове от известен производител, не някакви незнайни ментета. Освен това, много хора твърдят, че е малко прекалено, да се ползва тази ИС на 4 ома (или което е същото, на 8 ома в мостов режим). Има много случаи на опечени Lm386 в мостов режим, когато се ползват с 8-омов говорител, при 12 волтово захранване. http://www.diyaudio.com/forums/chip-amps/74714-parallel-lm386.html Мисля, че е критичния режим, в който можеш да ги ползваш е със захранване около 7-8-9 волта в мостова схема, при това, с термоконтактна подложка и паста под чиповете и с охладителен радиатор върху чиповете. Последното е превантивна мярка, но няма гаранции, че ще свърши добра работа, поради високото топлинно съпротивление Rth на самият корпус на чипа(няма изведени метални охладителни контакти, а е обикновен DIP корпус). Колко точно може да издържи чипа в дългосрочен план, трябва да се установи с експериментиране. Послените изводи освен това означават, че трябва да стабилизираш захранването, защото ако просто ползваш китайски 9-волтов адаптер, той може да дава до 12-18 волта на празен ход, а в зависимост от мощността му, може да дава най-различни изходни напрежения под товар, особено ако е леко натоварен, което означава, че съвсем лесно можеш да си опукаш 386-ците, ако не внимаваш. СХЕМАТА НА УСИЛВАТЕЛЧЕТО НА ВСИЧКОТО ОТГОРЕ ПРЕДВИЖДА 4-ОМОВ ГОВОРИТЕЛ, КОЕТО Е ПОВЕЧЕ ОТ ИЗНАСИЛВАНЕ НА ЧИПЧЕТО. Не съм работил с 386, но възможен вариант е, да се ползват 4 чипа с балансиращи резистори, като два по два си поделят тока на товара.

Да не би, шишовете на адаптерите да са различно високи (staggered polepieces) и да са най-ниско именно тези под 2-ра струна? Ако е така, може да се наложи да направиш компромис с височината на тая струна.

Никое захранване не решава проблема със шумовете. Последните обикновено се генерират от самата апаратура. Захранването решава предимно проблема с мрежовия брум, и евентуално с граунд лууповете.

Дай да чуем! Много ми е любопитно. Пробва ли го, на репетиция или на живо, да се види дали успява да пробие в саунда (голям проблем на огромна част от транзисторната апаратура).

http://www.runoffgroove.com/littlegem.html Друга, не-мостова схема, на усилвател с LM386. Характерно за тия схеми е, че самият LM386 умишлено участва в създаването на изкривявания(затова се ползва точно този чип), които са приятни, в сравнение с други маломощни интегрални аудио усилватели.

Не искам, да те обезсърчавам, но помисли внимателно, дали си струва. Ако имаш мерак за самодейност, за мен е много, много по-добре, да си вземеш небоядисан, без прагчета и т.н. кит за сглобяване, и да направиш него. Така, ако се справиш добре ще имаш много по-прилична китара от тази кремона. Преди години се занимавах с такива дъски, обаче да ти каза, чети джанти на москвич, няма смисъл да слагаш.

Въпросът е сложен и знаеш, че в подобни теми, няма еднозначен отговор. Като си намалиш волюма на китарата до край, има ли брум? А ако оставиш кабела, да "виси", без включена китара в него? А ако свържеш активното жило на кабела със неговата "земя"(демек, да окъсиш кабела откъм "китарната" страна, докато е включен в зв. картата)?

Единственото, което можеш да направиш в този случaй (поне от по-простите неща) е, да си поиграеш с височината на адаптера и типа струни.

Да не стане грешка, че аз често се мотая с жълти фанелки, както от MMG отбелязаха последния път .