Evtim Djerekarov

Тъй като характерното звучене на този чип идва не толкова от крайното стъпало или VAS, а в много голяма степен от нетипичното първо стъпало, ако прибегнем до крайни форми на ентусиазъм, може да се направи вариант с MOSFET крайни транзистори и/или JFET диференциална двойка( за сектаджиите ). Разбира се, тъй като това не е чип, има доста да се мачват транзистори . От друга страна пък, китаристите си харесваме четни хармоници, та дисбалансът не е непременно нещо лошо...

Всъщност, не винаги е излишно, да се участва в такива теми. Без значение, дали авторът ще прочете написаното, когато човек помисли върху даден проблем, стига до нови неща. Ето например, днешното вечерно размишление върху LM386 ме доведе до доста интересни експерименти и резултати - нещо, което едва ли щеше да стане, ако не беше тази тема. Ще споделя част от това, до което достигнах, за да накарам съфорумците да мислят по свои решения, а и да се вдъхновяват. Вдъхновен от идеята да направя дискретен вариант на интегралната схема и след изчитане на няколко статии по въпроса, нарисувах и изсимулирах това: С тази схема, могат да се постигнат 1.5W изходна мощност на 8 ома, при 15 волта захранване и около 30-50% КПД. С малки до умерени промени по нея, могат да се постигнат и по-големи мощности(10-50W). Това е вътрешната схема на LM386 в дискретен вариант и малко добавени компоненти, с известни уговорки. Например, схемата не изобразява кондензаторът C4, който ограничава усилването на второто стъпало (VAS) при високи чесоти. Кратък анализ обаче показва, че поставянето му (и то с нетипично значителна стойност) не само подобрява стабилността на схемата, но и ограничава честотната лента на усилвателя до около 8-10 килохерца, след което усилването му започва да спада с 6 децибела на октава. Това е повече от полезно за китарен усилвател, където говорителите така или иначе не могат да възпроизведат почти нищо над 10 килохерца с голяма амплитуда, отделно съставките в тези честоти, когато имат значителни амплитуди, са по-скоро неприятно звучащи и нетипични за китарния звук. Разбира се, стига да постави кондензатор със стойност над 100-200 пикофарада, човек може да експериментира по вкус. Генераторът на ток, който съм сложил, е настроен за относително значителен ток от 10 милиампера, което е нетипично за самата 386, но това е последица от ползване на други (средно)мощни транзистори с по-малко усилване, както и от желанието да имаме по-добро поведение в горната полувълна. Може да се експериментира, като запалените могат дори да си сложат буфер на VAS стъпалото, Vbe умножител, както и драйверни транзистори. Друго интересно наблюдение е, че усилването на стъпалото се увеличава с намаляване на R3, но намалява с намаляване на R5. Това означава, че ако сложите ограничителна верига между точките FB1 и FB2, можете да постигнете по-меко ограничаване с нарастване на амплитудата(наред с други ползи). Аз направих малки промени по схемата, както и свързах специфична ограничителна верига, след което сеших да чуя своето решение. Не съм нарисувал точно него, не е твърде трудно да създадете ваше решение, но съм доста приятно изненадан от начинът, по който звучи. Прекарах няколко семпъла през GuitarRig кабинет, а също така оставих суровите, от изхода на схемата. Според мен, звучи много добре, (изслушайте затихването в края на най-набримчения семпъл). Имената на файловете показват какво е средностатистическото входно пиково ниво на по-тихата, и на по-силната(акордова) част от семпълчето. Предвид, че това е усилвател на мощност, според мен изкривява много по-добре от множество ефекти, които уж са предназначени именно за това. С някои филтри/модификации/еквилайзер, и един входен буфер, на базата на тази разработка, може да се получи страхотно(евентуално включваемо-двустъпално за хай-гейн) усилвателче, потенциално - с не толкова малка мощност. Ще се радвам на коментари и дискусия - резултатът много ми се понрави!

Точно така е! При 8-омов товар в режим мост (графиката за 4-омов товар) и 12 волта захранване, имаме 0.3W(на чип) при 3% изкривявания и при гранична разсейвана мощност от 1.2 вата на чип. Това прави само 0.6 вата изходна мощност, за мостовата схема. Това означава, че трябва да имаме максимално изходно ниво от 1.55 волта пик (на половинка), или 3.1 волта пик общо върху говорителя. При коефициент на усилване 20, това означава, че входното ниво не трябва да превишава 77 миливолта пик, което трябва да е гарантирано от схемата на предусилвателя (а в случая не е). При силно изкривен (правоъгълен) сигнал, усилвателят може да отдаде до 1.2 вата в говорителя. Доста по-практично е, да се ползва само един чип с 8-омов товар. Така може да се постигне изходна мощност от 0.7 вата при 12-волтово захранване, при 0.8 вата разсейвана мощност и при по-малка опасност от повреда, поради превишено входно напрежение. При силно изкривен, почти правоъгълен сигнал, в този вариант, усилвателят може да отдаде до около 1.56 вата в говорителя. Друг вариант, за хора, които обичат да експериментират, е дискретен усилвател(от транзистори), базиран на принципната схема на 386. Това начинание ще изисква малко играчка, но би позволило да се направи и по-мощен вариант на усилвателя. Ето един хубав линк по този въпрос: http://www.electrosmash.com/lm386-analysis

Много е важно да ползваш именно LM386N, защото той има максималнодопустима разсейвана мощност от 1.25 вата, за разлика от чиповете с наставка М и ММ, които имат съответно 0.7/0.59 вата. Трябва също така, да вземеш чипове от известен производител, не някакви незнайни ментета. Освен това, много хора твърдят, че е малко прекалено, да се ползва тази ИС на 4 ома (или което е същото, на 8 ома в мостов режим). Има много случаи на опечени Lm386 в мостов режим, когато се ползват с 8-омов говорител, при 12 волтово захранване. http://www.diyaudio.com/forums/chip-amps/74714-parallel-lm386.html Мисля, че е критичния режим, в който можеш да ги ползваш е със захранване около 7-8-9 волта в мостова схема, при това, с термоконтактна подложка и паста под чиповете и с охладителен радиатор върху чиповете. Последното е превантивна мярка, но няма гаранции, че ще свърши добра работа, поради високото топлинно съпротивление Rth на самият корпус на чипа(няма изведени метални охладителни контакти, а е обикновен DIP корпус). Колко точно може да издържи чипа в дългосрочен план, трябва да се установи с експериментиране. Послените изводи освен това означават, че трябва да стабилизираш захранването, защото ако просто ползваш китайски 9-волтов адаптер, той може да дава до 12-18 волта на празен ход, а в зависимост от мощността му, може да дава най-различни изходни напрежения под товар, особено ако е леко натоварен, което означава, че съвсем лесно можеш да си опукаш 386-ците, ако не внимаваш. СХЕМАТА НА УСИЛВАТЕЛЧЕТО НА ВСИЧКОТО ОТГОРЕ ПРЕДВИЖДА 4-ОМОВ ГОВОРИТЕЛ, КОЕТО Е ПОВЕЧЕ ОТ ИЗНАСИЛВАНЕ НА ЧИПЧЕТО. Не съм работил с 386, но възможен вариант е, да се ползват 4 чипа с балансиращи резистори, като два по два си поделят тока на товара.

Да не би, шишовете на адаптерите да са различно високи (staggered polepieces) и да са най-ниско именно тези под 2-ра струна? Ако е така, може да се наложи да направиш компромис с височината на тая струна.

Никое захранване не решава проблема със шумовете. Последните обикновено се генерират от самата апаратура. Захранването решава предимно проблема с мрежовия брум, и евентуално с граунд лууповете.

Дай да чуем! Много ми е любопитно. Пробва ли го, на репетиция или на живо, да се види дали успява да пробие в саунда (голям проблем на огромна част от транзисторната апаратура).

http://www.runoffgroove.com/littlegem.html Друга, не-мостова схема, на усилвател с LM386. Характерно за тия схеми е, че самият LM386 умишлено участва в създаването на изкривявания(затова се ползва точно този чип), които са приятни, в сравнение с други маломощни интегрални аудио усилватели.

Не искам, да те обезсърчавам, но помисли внимателно, дали си струва. Ако имаш мерак за самодейност, за мен е много, много по-добре, да си вземеш небоядисан, без прагчета и т.н. кит за сглобяване, и да направиш него. Така, ако се справиш добре ще имаш много по-прилична китара от тази кремона. Преди години се занимавах с такива дъски, обаче да ти каза, чети джанти на москвич, няма смисъл да слагаш.

Въпросът е сложен и знаеш, че в подобни теми, няма еднозначен отговор. Като си намалиш волюма на китарата до край, има ли брум? А ако оставиш кабела, да "виси", без включена китара в него? А ако свържеш активното жило на кабела със неговата "земя"(демек, да окъсиш кабела откъм "китарната" страна, докато е включен в зв. картата)?

Единственото, което можеш да направиш в този случaй (поне от по-простите неща) е, да си поиграеш с височината на адаптера и типа струни.

Да не стане грешка, че аз често се мотая с жълти фанелки, както от MMG отбелязаха последния път .

Първо трябва да се помолиш. Мисля, че заигравка с дибли, по-скоро ще ти създаде промбели, отколкото ще извлечеш ползи. Аз просто бих го залепил и евентуално, ако обема позволява, бих се опитвал да заздравявам после. Това поне би гарантирало, че слепката ще е прилична.

Чи кфо й е на фафлата. Мноу си е фкусна! Тая цялата тема е майтап, нали?

Как можа да пропуснеш културата/бахура?

Може би, трябваше да се каже: "Учени установиха, че музикантите използват две и повече полукълба на мозъка си".

Не знам, дали напластяването на ПВА лепило и "талаш", би увеличило здравината чувствително. За да има смисъл, трябва да се отстрани лаковото покритие отвътре, по кухините. Ако кухината е достатъчно голяма, мисля, че цялата(по стените), може след залепването да се обмаже с "фибростъкло", направено от плат(примерно плат от стъклени нижки, не знам как точно се казва), и епоксидна смола. Така отвътре ще има относително здрава и еластична "черупка".

Мисля, че ако успееш да го стегнеш добре, едно залепване с хубаво PVA лепило, ще бъде напълно достатъчно здраво.

Шеллак е особен вид смола с животински произход(мисля, от насекоми), която се разтваря в спирт. Старите цигулки, например, са с шелаково покритие. Тогава още е нямало нитроцелулозен лак. http://en.wikipedia.org/wiki/Shellac Не разбирам, чий е цитатът и чий-отговорът. Ако бисерът се крие в отговора - не е толкова смешно, че да е достойно за тук.

Според мен, пропускаш най-лесното - да отидеш примерно при Капъша с китарата и да пробваш да си намериш нът за няколко лева. Предполагам, има и в други магазини. Почти сигурен съм за MMG и Русинов(до консервата). Може и на други места да има. Колкото до джолана - ако човек разполага с материал и малко инструменти и не е твърде несръчен, изработката на такова нещо няма да му отнеме повече от половин-един час, ако е много муден - два, което е по-бързо дори от ходенето и връщането до музикален магазин, ако живееш в крайните квартали.

Хайде сега, грифа да няма само широчина? Ако искаш верни тонове в началото на грифа, почти невъзможно е, без лютиер да го пипне(или собственика, ако знае какво да пипа). Има различно високи прагчета, различно дълбоки канали за нита, а също и различна дъга на грифа, поради различни предпочитания. Всички варианти, ако се гони перфекционизъм, изискват малко или много, различен нът. Поради същата причина, новите инструменти от магазина често имат нужда от сетъп. Та, според мен, и ТОМАН не е универсално лекарство - пенкилер, за каквото го представяш.

Има се предвид това, че едни процесори звучат по-добре при хай-гейн от други, или по-точно(според мен), че някои процесори стават само за хай-гейн и най-точно, само за домашен хай-гейн. Това е нормално - всеки, който се интересува от ефекти за китара знае, че най-трудно се имитира(посредством транзистори, но донякъде важи и за моделиращите усилватели)именно лампово крънч звучене, докато почти чиста и силно изкривена китара, по-често(малко или много) могат да се изимитират с по-прости средства. Това е и в пълно съзвучие с наблюдаваната тенденция, че евтините процесори често се ползват за домашно свирене на метъл тресни, но твърде рядко - за по-лека музика. Процесорите, които убедително се справят с по-леко крънч и овердрайв звучене, често са доста по-скъпи и сложни, някои дори имат лампи.

Чие е това творение?

Ако все пак прибегнеш до "направи-си-самстване"(твое или на някой друг), вземи специализиран материал. Както вече писах, в английския ebay има трипластов материал(3-ply pickguard material), обикновено на доста прилични цени.

Fats, ти да не си рекламно лице на томан? От томан има смисъл да се поръчва, само е абсолютно сигурно, че пасва. При китари с неясен производител и неясни размери, може да се окаже, че поръчаният пикгард не върши работа. Ще трябва да те разочаровам и да ти кажа, че в България едва ли има хора, които серийно произвеждат пикгарди(ах, каква изненада). За сметка на това, съм готов да ти предложа много добро качество, ако си поръчаш 10000. Ако ти трябва единична бройка, най-добре е да се обърнеш към някой от именитите лютиери, аз лично мога да препоръчам Диката(http://dikaguitars.com/) и Коцето Димитров(http://www.kdbasses.com/).