Evtim Djerekarov

Недей да звучиш като оплаквачка. Голият ентусиазъм е необходима предпоставка, но може да те докара само до някъде. После започва да се изисква по-голяма подготовка (теоретична и материална). В подкрепа на моето мнение, ще те питам: -Тъй като темата е от 2009 година, за 5 години, колко сериозни производители на адаптери се нароиха у нас, така, с гол ентусиазъм? -Колко хора са се изтреляли в орбита, от гаража си? Та съжалявам, обаче ако човек вижда само част от истините (защото примерно, неприятните не му харесват), няма да стигне далече. За изграждане на разбиране, не се изисква само ентусиазъм и експериментиране в стил "дай да видим какво ще стане". Изисква се учене, наблюдение, анализ, заключение. Неща, които изискват време, търпение и акъл. Иначе, само с гол ентусиазъм, човек става чичка на средна възраст, който разбира от всичко, но не знае нищо. Познато, нали? Българският дзен! По въпроса - изобщо не знам, за кои комплекти говориш. Най-лесно е да ползваш алнико магнити, които са на мястото на шишовете в адаптера. Интересна идея е, шишовете да са стопорни винтове, в единия край на които да има цилиндрично парче алнико или неодимов магнит. Така можеш да ги приближаваш и отдалечаваш от струните. При средностатистическия хъмбъкер, магнитите са отдолу, като с единия си полюс се допират до редичката винтове на едната бобина, а с другия полюс - до винтчетата на другата бобина. Когато магнитите са повече от един (поради липса на дълъг магнит), за целта се ползват контактни железни пластини, между които са наредени магнитите.

Имаше една така надписана снимка на Айнщайн: Let n = optimal number of guitars, x = current number of guitars; Then n = x + 1...

В тоя ред на мисли - и аз мога да се препоръчам като един от "безкрайно полезните" хора в тая част - но все ми се струва, че всеки може да си направи специализирана тема за самопредставяне, а и форумът предлага други форми на комуникация, за да е необходимо всеки да се рекламира във темите. Предвид, че съм от най-активните ползватели на форума, представи си как би изглеждал той, при такава рекламна политика. Нещо си в грешка. До колкото разбирам, не си на 16 и не ти отива да пишеш така на някой, когото не познаваш. Някой път може да се запознаем, ако е рекъл господ. Може би мненията ми понякога изглеждат скептично и някак си не толкова "positive", колкото напоследък стана модерно, но голямата част от тях са почерпени от относително дълъг за моята възраст(около 10-годишен) опит с ремонтиране на музикални инструменти (и тяхната "електроника"), а и също на дълги практически и теоретични занимания с електроника, също на дълги беседи с някои от най-уважаваните в този форум лютиери и инженери (последните от които съм сигурен, че разбират повече от електроника, от лютиерите, по принцип). Точно за това съм длъжен да предупредя за потенциалното разочарование от подобна операция, което може да произтече, ако по принцип всичко в китарата сега е ОК. Все пак, това е една силно надценена(от гледна точка на ползата й) процедура, която не е безплатна. Няколко пъти съм я правил доста старателно и добре на различни инструменти, като в един от случаите разликата беше по-скоро от по-доброто преопроводяване, отколкото от самата екранировка, а в другите случаи е спорно, дали имаше разлика. В един от случаите, клиентът като че ли остана разочарован, въпреки, че го бях предупредил. Нека не забравяме, че известно количество брум, както и шума при пускане на струните са нещо нормално. Едно са лъскавите картинки и комерсиалните видеоклипове, снимани в екранирани студия и обработвани с постобработки, съвсем други са електромагнитните и токозахранващите реалности в средностатистическия апартамент. Затова мога да попитам автора няколко неща, които дават насоки: -Какво става като завъртиш щепсела на усилвателя? -Ако вдигнеш целия кабел от земята? -Самата апаратура, бруми ли, като в нея не е включен кабел. -Пробвал ли си с друг вид (като марка, на външен вид) кабел? -Можеш ли да запишеш проблема, за да можем да го чуем? Според мен, най-доброто, което може да се направи е, да се отиде на място, за да се види каква е причината за възникналия проблем. Носенето на китарата на лютиери по принцип не е лоша практика и има известен шанс, да разреши проблема, но по принцип е частично решение. Това(пробването на място) е цялостно решение, което би стеснило сферата на предположенията и би оптимизирало скоростта (и разхода) по евентуално решаване на проблема.

Много хубаво полуобосновано предположение. Откъде да знам, какво ще или няма да направи. А ти откъде си сигурен. Пък и той - как ще прецени - със специализирана апаратура ли? Аз имам практика - предупреждавам. И ако клиентът иска - ОК - може и да стане малко по-добре, евентуално, пък и ще знае, че е направено всичко. Но той дали така постъпва - не знам. Във всеки случай, обещанията за вълшебни подобрения, които често се ръсят тук, са нереалистични. Пък и много бързо съзряхте къде точно е проблема - изобщо, и на мен ми се иска, да имах такива ясновидски способности, ама уви.. Тези мантри "екранирай, екранирай" и други подобни, които често се повтарят по папагалски, не са много полезни, а и не разкриват особено префесионално отношение към материята. Малко WS Телешоп става. Тъй като все пак са ме уважили с някаква титла в този форум, няма как да пропусна да внеса малко реализъм.

Аз не гадая, просто споделям опит. Ако разликата беше така ушевадна, както всички твърдят, всички китари щяха да се екранират с мед фабрично. Освен това, медта не е феромагнитен материал и не влияе по никакъв начин на магнитното поле. По-подходящ материал би бил сандвич от парамагнитен и феромагнитен материал. Въпреки това, екранировката няма как да покрие адаптерите, които трябва да "чуят" колебанията в магнитното поле, породени от движението на струната в него.

Не я обвинявам, а я обявявам за до голяма степен безмислен разход, без голяма полза, а в много случаи - без никаква. Понеже често тя се представя като много необходима панацея, съм длъжен да спомена тия неща.

До колкото разбирам, китарата не е станала по-малко екранирана от смяната на усилвателя. Причината може и да е в усилвателя. Но това не означава задължително, че новият е проблемен. Различните усилватели имат различни филтри в предусилвателите си, които в немалка степен определят как ще звучи усилвателят и какво поведение ще има (това, заедно с различно подбраните работни точки и различните коефициенти на усилване, определя как звучи един предусилвател, колко драйв има, как реагира). Ако филтрите са така подбрани, че усилват честотен спектър, който е по-ошумен, или пък предусилвателят има по-значителен коефициент на усилване, това означава, че той би звучал по-шумно, при същото количество входни шумове, в сравнение с предишния усилвател. Има немалко случаи, в които дори даден чист канал, звучи по-шумно, от даден драйв канал, защото предусилвателят на чистия канал, например, за да създаде "блясък" в звука, усилва много "средно-високочестотния" спектър, за чийто шум ухото е най-чувствително.

Много се говори за това екраниране, обаче ползата от него е силно хипотетична, особено при китари с хъмбъкери. "Разлика в пъти" е просто изхвърляне. Някой друг децибел - евентуално, ако нещо в китарата не е било свързано както трябва. При добре опроводени китари - разликата варира от едва доловима, през въображаема, до чисто успокоение, че имаш екранирана китара. Адаптеруте "чуват" много брум, поради начинът им на работа, а брумът, прихванат от свързващите проводници е много по-малко. Няма как адаптерите хем да работят, хем да чуват само полезния сигнал. Ако не вярвате, прекъснете активния проводник от адаптера, сложете голямо съпротивление към земя на мястото на адаптера и чуйте колко ви бруми "електрониката".

Още малко офтопик: Наистина, силно пожелателно е, да има двойна изолация. Предвид фактът, че това са изисквания, би трябвало да се спазват, но все си мисля, че се намират начини за тяхното заобикаляне (или както е най-често срещаната ЕС практика, всичко е ОК на хартия, но иначе с практическа проверка, никой не се занимава). Ето, например, едно захранване на Behringer пулт, разглобено. И при по-добри марки, положението не е много по-розово. http://www.diyaudio.com/forums/parts/145150-upgrading-behringer-bcd2000-project-need-help-advice.html Не знам за вас, но ми се струва, че показаният трансформатор не е много различен от който и да е АТХ/Лаптопски трансформатор. Дори ако се загледате в Application Note-овете на големите производители, касаещи проектиране на галванично развързани незаземени захранвания за различни устройства и разгледате главите за Winding Plan, ще видите, че препоръките не кореспондират много стриктно с гореспоменатите изисквания.

Мислейки в тази посока, а и предвид факта, че КПД на такива захранвания не е фатален показател, може би най-надеждното решение е тороидална сърцевина с физически отделени намотки - всяка изолирана и откъм сърцевината, и отгоре. Така няма да се постигне идеално малка утечна индуктивност, което верояно ще изиска двуключова топология, прав конвертор или полумост (за да се ограничи напрежителния стрес върху входните ключови транзистори), но ще се получи прилично надеждно захранване. За съжаление, двуключовите топологии изискват по-сложно управление, което прави невъзможно използването на популярните самоосцилиращи схеми. Въпреки това, тази топология не е много по-скъпа. С такова (импулсно) решение могат лесно да се навият и повече вторични намотки, за множество галванично развързани захранвания, както и вторични намотки за различни изходни напрежения.

Захранване за ефекти е, но в случая с импулсните захранвания, повредите не настъпват задължително в резултат на прекомерно голяма консумация, а при недобро изпълнение - дори на празен ход. Веднъж съм виждал цъфнал като конфета импулсен трансформатор EI-35 на марково импулсно захранване - в резултат на рязък скок в мрежовото напрежение - не в резултат на прекомерно голяма консумация. Всичко в компютъра и цялата периферия беше повредена. Е - никой не иска да държи китара, включена в такова устройство в такива моменти. Затова мисля, че изолацията на трансформатора трябва да е много надеждна.

На хартия всичко изглежда много хубаво, но не е ясно, в какви точно условия, и при спазване на какви нормативи, ще се ползва устройството. Примерно, в огромна част от случаите няма нито ДТЗ, нито истинска земя. Отделно, този род устойства обикновено не са заземени, поради практически съображения, свързани с потенциално замърсена/ошумена земя. Поради тази причина, все ми се струва, че преоразмеряването не е излишно.

Проблемът с импулсните захранвания за китарни цели е, че често трансформаторчетата са малки, а бобините се налага(поради високочестотният характер на трансформатора) да се навиват една върху друга (а не на отделни секции на макарата), което в повечето случаи означава известен компромис с пробивното напрежение и способността за безпробивно устояване на критични режими. Имайки предвид, че китарата крие по-голям риск от токов удар от да кажем, персонален компютър, за направа на сигурен импулсен трансформатор за тази цел се налага преоразмеряване на сърцевината и изолационните слоеве, може би и на сечението на първичните проводници. Също, трябва да се има предвид огнеупорността и механичната устойчивост на изолационните слоеве (с цел избягване на пробив през трансформатора при непредвидени обстоятелства, като пробив на първичния ключ или прегряване). Повечето маломощни топологии (Flyback, едноключов Forward), за по-евтино, ползват 600-волтови ключове, които при критични режими (завишено мрежово напрежение при 220V мрежа), работят на границата на допустимите си напрежения, а понякога и с контролирани периоди на лавинни пробиви(при недооразмерен snubber, за по-малки загуби). Този факт, комбиниран с мижави трафчета, изолирани с няколко слоя Mylar лепенка, са рецепта за токови удари, при неоптимални обстоятелства. Бушоните не винаги могат да предпазят от такова стечение на обстоятелствата, защото в зависимост от посоката на включване, може да се окаже, че бушонът е свързан към нулевият проводник. В тази връзка, бих попитал по-опитните от вас, каква изолация би следвало да се използва за тези случаи? Каква изолация може да осигури, освен високо пробивно напрежение, също и устойчивост на високи температури и механични усилия (примерно, взривяване на първичния проводник между слоевете).

Звукът зависи от още неща - дали китарата е фалшива, дали не дращи някое прагче, дали е прав грифа.. това са само най-основните неща, които съвсем спокойно може да не са наред, при евтин сериен инструмент, избран по картинка.

Може би е същият човек във варнениския магазин, който преди 5-6 години по новогодишните празници ми продаде звукова карта, за която пропусна да каже, че не става за свирене в реално време, а също пропусна и да ми даде слушалките, които промоционално вървяха с нея. Ако е той, може да е само жалко, че още работи там.

Вадиш все по-интересни сентенции. Естествено, че комунистическият морал не допуска харесването на китари Стаг. Истината е, че това с марките в ниския клас е напразно дрънкане. Едни може да са малко по-добри от други, но правилото за хубавата бройка винаги взима голям превес. Затова е добре, да се пробва това, което ще се купува. Освен това, купуването на евтина акустична китара, без значение от марката, никога не е голяма грешка, когато е избрана добре свиреща бройка без проблеми. Все пак, когато дадеш примерно 150 лева, няма как да се минеш с 1500. Доста по-болезнен е случаят със относително скъпа китара, която не свири много по-добре от евтина китайска дъска. Купувайки такава тояга, човек се минава понякога с доста пари. За съжаление, всеки от нас е виждал такива случаи неведнъж. И понякога собствениците са много горди с избора си.

Изборът на китара от разстояние, винаги е компромисен вариант. Забелязвам, че не пропускаш, да споменеш thomann в почти всяка тема, дори връзката да е доста косвена.

Ако не си го сторил, прочети темата отначало. В нея се съдържат част от отговорите. Колкото до пиленето - продават се специални пили за fret crowning, които са обли. Трябва с нещо (маркер, примерно) да си маркираш върха на прагчето(след левелинг), така, че да не препилваш самия връх (да си остане тънка белязана линия на върха на коронката).

Това е силно пожелателно твърдение. Струната е защипана по-назад от мястото, където стъпва върху нъта. Заключванията, бидейки метални отливки, не винаги са идеален вариант за всички случаи. Освен това, при тях няма възможност за толкова специфични корекции, както при обикновените нътове.

Ще се заоблят за прилично кратко време, което може да довете до нежелано пропадане на струните.

Мисля, че и епоксидно лепило (примерно поксипол) ще свърши работа, а и няма да залепне твърде агресивно за дървото, което улеснява махането му (и махането на нъта) при нужда. Освен това, при изсъхване, то става доста по-твърдо от ПВА лепилата, което мисля, е добре за преноса на звука. Относно настройването - винаги, когато се сменят струни (с друг размер, но дори с друг тип/марка), се налага пренастройване на интонациите и потенциално - корекция на нъта, ако държим на голяма вярност при свирене на първите позиции. Височината, на която се намират струните над първо прагче, е много важен параметър, за верността на китарата на първите позиции, точно както интонациите влияят на верността й на високите позиции. Този факт много често се пренебрегва, а в други случай (китарата е със заключване и флойд) - корекции във височината на нъта са още по-сложни. За най-верен инструмент е добре, не само струните да са на оптимална височина при нъта, но понякога и да има лека, едва забележима вариация във височините (дълбочината на канала) на всяка индивидуална струна. Може това да звучи като вманиячаване, но на практика говорим за корекция с 2-5 цента, което не е никак малко, особено ако обичате да свирите повечко акорди, където леките фалшове стават очевидни. Както може би е ясно на повечето от вас, настройване, близко до идеалното е възможно да се направи за точно определен тип струни, при точно определен сетъп(височина на струните, натегнатост на шиша и т.н.) и точно определен строй. При по-сериозни промени (друг размер струни, друг строй, драстично различен сетъп) най-често се налага слагане и пренарязване на нов нът. Всичко друго е малък или голям компромис.

Именно, оцветяването на тона е целта на повечето бустери. Някои не харесват това, което бустерчетата правят със звука, но на други това им е отличителния саунд. Но предвид изказаните анти-педалче мнения, мисля, че не е никак продуктивно, да се разглежда темата с бустерите само в случая, в който те се включват в глава, която има турбо-хипер-много гейн. Все пак, макар преобладаващата част от форумните участници да са метъли, не бива да се забравя, че има и немалко хора, които не биха си и помислили, да ползват такъв усилвател.

Не знам ,аз досега съм свалял бои само с внимателно шкурене, но при някои инструменти(байндинг, орнаменти, особени дъги и вдлюбнатини във формите и нарочни ръбчета) може да се окаже доста трудоемко занимание, особено когато не искаш да повредиш нещо, или да сътвориш неравна повърхност.

На демотата звучи доста прилично, до колкото може да се прецени от тях.

Старите БГ китари са лепени с туткал - я добър, я претоплян/прегарян 100 пъти, при неизвестни условия и старание. Та не е ненормално, да им се разлепват сглобките. Отделно, честотата на тези проблеми малко или много се увеличава със стареенето на инструмента(при много стари инструменти и лши условия на съхранение, има случаи и на пукнатини в самото дърво), а тези соц. китари не са произвеждани никак скоро. Разбира се, винаги има и ограничена възможност, при тези атмосферни условия, това да се случи и със класен инструмент(особено стар), но затова има и ремонтни/реставрационни дейности. За грижата за инструмента, съм 100% съгласен с изказаните мнения.