Evtim Djerekarov

Звукът зависи от още неща - дали китарата е фалшива, дали не дращи някое прагче, дали е прав грифа.. това са само най-основните неща, които съвсем спокойно може да не са наред, при евтин сериен инструмент, избран по картинка.

Може би е същият човек във варнениския магазин, който преди 5-6 години по новогодишните празници ми продаде звукова карта, за която пропусна да каже, че не става за свирене в реално време, а също пропусна и да ми даде слушалките, които промоционално вървяха с нея. Ако е той, може да е само жалко, че още работи там.

Вадиш все по-интересни сентенции. Естествено, че комунистическият морал не допуска харесването на китари Стаг. Истината е, че това с марките в ниския клас е напразно дрънкане. Едни може да са малко по-добри от други, но правилото за хубавата бройка винаги взима голям превес. Затова е добре, да се пробва това, което ще се купува. Освен това, купуването на евтина акустична китара, без значение от марката, никога не е голяма грешка, когато е избрана добре свиреща бройка без проблеми. Все пак, когато дадеш примерно 150 лева, няма как да се минеш с 1500. Доста по-болезнен е случаят със относително скъпа китара, която не свири много по-добре от евтина китайска дъска. Купувайки такава тояга, човек се минава понякога с доста пари. За съжаление, всеки от нас е виждал такива случаи неведнъж. И понякога собствениците са много горди с избора си.

Изборът на китара от разстояние, винаги е компромисен вариант. Забелязвам, че не пропускаш, да споменеш thomann в почти всяка тема, дори връзката да е доста косвена.

Ако не си го сторил, прочети темата отначало. В нея се съдържат част от отговорите. Колкото до пиленето - продават се специални пили за fret crowning, които са обли. Трябва с нещо (маркер, примерно) да си маркираш върха на прагчето(след левелинг), така, че да не препилваш самия връх (да си остане тънка белязана линия на върха на коронката).

Това е силно пожелателно твърдение. Струната е защипана по-назад от мястото, където стъпва върху нъта. Заключванията, бидейки метални отливки, не винаги са идеален вариант за всички случаи. Освен това, при тях няма възможност за толкова специфични корекции, както при обикновените нътове.

Ще се заоблят за прилично кратко време, което може да довете до нежелано пропадане на струните.

Мисля, че и епоксидно лепило (примерно поксипол) ще свърши работа, а и няма да залепне твърде агресивно за дървото, което улеснява махането му (и махането на нъта) при нужда. Освен това, при изсъхване, то става доста по-твърдо от ПВА лепилата, което мисля, е добре за преноса на звука. Относно настройването - винаги, когато се сменят струни (с друг размер, но дори с друг тип/марка), се налага пренастройване на интонациите и потенциално - корекция на нъта, ако държим на голяма вярност при свирене на първите позиции. Височината, на която се намират струните над първо прагче, е много важен параметър, за верността на китарата на първите позиции, точно както интонациите влияят на верността й на високите позиции. Този факт много често се пренебрегва, а в други случай (китарата е със заключване и флойд) - корекции във височината на нъта са още по-сложни. За най-верен инструмент е добре, не само струните да са на оптимална височина при нъта, но понякога и да има лека, едва забележима вариация във височините (дълбочината на канала) на всяка индивидуална струна. Може това да звучи като вманиячаване, но на практика говорим за корекция с 2-5 цента, което не е никак малко, особено ако обичате да свирите повечко акорди, където леките фалшове стават очевидни. Както може би е ясно на повечето от вас, настройване, близко до идеалното е възможно да се направи за точно определен тип струни, при точно определен сетъп(височина на струните, натегнатост на шиша и т.н.) и точно определен строй. При по-сериозни промени (друг размер струни, друг строй, драстично различен сетъп) най-често се налага слагане и пренарязване на нов нът. Всичко друго е малък или голям компромис.

Именно, оцветяването на тона е целта на повечето бустери. Някои не харесват това, което бустерчетата правят със звука, но на други това им е отличителния саунд. Но предвид изказаните анти-педалче мнения, мисля, че не е никак продуктивно, да се разглежда темата с бустерите само в случая, в който те се включват в глава, която има турбо-хипер-много гейн. Все пак, макар преобладаващата част от форумните участници да са метъли, не бива да се забравя, че има и немалко хора, които не биха си и помислили, да ползват такъв усилвател.

Не знам ,аз досега съм свалял бои само с внимателно шкурене, но при някои инструменти(байндинг, орнаменти, особени дъги и вдлюбнатини във формите и нарочни ръбчета) може да се окаже доста трудоемко занимание, особено когато не искаш да повредиш нещо, или да сътвориш неравна повърхност.

На демотата звучи доста прилично, до колкото може да се прецени от тях.

Старите БГ китари са лепени с туткал - я добър, я претоплян/прегарян 100 пъти, при неизвестни условия и старание. Та не е ненормално, да им се разлепват сглобките. Отделно, честотата на тези проблеми малко или много се увеличава със стареенето на инструмента(при много стари инструменти и лши условия на съхранение, има случаи и на пукнатини в самото дърво), а тези соц. китари не са произвеждани никак скоро. Разбира се, винаги има и ограничена възможност, при тези атмосферни условия, това да се случи и със класен инструмент(особено стар), но затова има и ремонтни/реставрационни дейности. За грижата за инструмента, съм 100% съгласен с изказаните мнения.

В зависимост от големината на желания изходен ток, може да се изработи и устройство, което се побира в обема на батерия от 1.5 волта, и да може да се поставя на нейно място.

Най-добре го дай на някой, който знае как да извади жака, или ако не става - да смени буксата с нова.

Т'ва е женски жак, братче, като захапе и не пуща! Можеш да пробваш, както ти казаха, да го извадиш отпред с пинсета или нещо такова. Ако съвсем не ще и буксата е от посочения долу тип или подобен, можеш да пробваш да я разпробиеш внимателно отзад с нещо тънко и да пробваш да избуташ остатъка от жака. http://www.parts-express.com/Data/Default/Images/Catalog/Original/092-120_HR_0.jpg

Може да е от онзи тип, които се запоява направо за платката.

Понеже както стана ясно, от тази тема ми дойде муза, та направих едноватово дискретно(от транзистори) усилвателче, базирано на LM386. Отпред направих "инструментално предусилвателче" чрез JFET транзистор, след това - гейн потенциометър и bright ключе, после плавно меко ограничаване и накрая - именно крайното стъпало, пак с меко ограничаване (така самото крайно стъпало участва в създаването на изкривявания - точно както в старите, маломощни лампови усилватели с или без ООВ). Ето малко снимчици: Както можете да видите, съм снимал от страната на усилвателя. Голямата купчина транзистори са маломощните транзистори от принципната схема на LM386, 4-те диода на по-преден план са за генератора на ток и за "bias spreader"-а, a крайните транзистори са BD139, подбрани с усилване по ток 250-260 на 10 милиампера. Големите кондензатори в средата на платката, не са тези, които филтрират захранването, както може би предполагате, а са в изхода на усилвателя. Първо сложих по-малкият (470uF/25V)но след като останах малко разочарован от първоначалния резултат (малко ниски заради капацитета, и чуваемо глухи високи, предполагам заради качеството на кондензатора), запоих ultra LOW ESR 50-волтов кондензатор, с който усилвателя звучи много чуваемо по-добре. Прав е валяка, за размера и напрежението на компонентите! Друго, което забелязах в процеса на работа е, че в това приложение, керамичните кондензатори някак си не звучат много добре, поради което заместих всички важни от тях с по-високоволтови(100-250VDC, каквито имах под ръка) зелени "metalized polyester" кондензатори и още веднъж се убедих в правотата на твърдението на валяка. Но противно на някои крайни манияци обаче мисля, че правилният избор не е толкова въпрос на цена, колкото на... правилен избор. Виждате някои светодиоди и диоди, които участват в мекото ограничаване (в ООВ). На най-заден план се вижда един самотен полеви транзистор, които е предусилвателят. След него има филтър, "gain" потенциометър и "bright" ключе, след което има мекоограничаваща секция, след която е усилвателят, който също има мекоограничаваща ООВ. На снимката се вижда потенциометърът, ключа, входната букса, клемите за говорителя и захранващата букса. Нещото се захранва с 12V. Отдава около 1W Синус в 8 Ома, като при силно изкривени сигнали, мощността достига около 1.3 - 1.5W. На 4 ома, би трябвало да отдава съответно 2W-3W, обаче нито съм го тествал, нито съм гледал, дали на BD139-ките им влиза такъв вариант в SOA-то. Какво остана - а, да, най-важното - звука. Изненадан съм - положително. Включвам джаджата в кабинетчето на едно усилвателче Randall KH15, което има толкова чувствителен говорител, че когато се свири, този 1 ват не позволява в стаята да се говори (а тя е 20-ина квадрата). Звука е доста приятен, като ако свирите само с джаджата(без педалче отпред) гейна е от чисто до среден крънч. Любопитно е това, че заради мекоограничаващите вериги, с намаляване на волюма на китарата(или гейна на усилвателчето), звука много се изчиства, без обаче да затихва значително като сила. Това по принцип е доста желано, но особено много в този случай, в който мощността е ограничена, и трябва да звучите силно през цялото време, за да се чувате добре, без през цялото време да звучите изкривено. Усилвателчето звучи доста балансирано - без гадното свистене и жужене, характерно за голямото мнозинство китарна транзисторна техника. На по-чисто звучи сладко изкривено, с чуваем придатък от допълнителни хармонични, без обаче да са прекалено много и да мътят звука. На крънч звучи рязко и стегнато, но без да съска и трещи дразнещо. Цяла вечер с голям кеф свирих на тази играчка. Големият контраст със звука на почти всичко бюджетно транзисторно, до което съм се докосвал, затвърждава в мен съмненията, че транзисторните китарни усилватели в голямата си част, се произвеждат между другото и никой не отделя кой-знае колко за нови разработки в тази сфера(ако въобще, предвид непроменящата се схемотехника). Често казано, всички практиз транзисторни усилвателчета (включително този KH15) звучат много по-"транзисторно" и мътно от това прототипче, сглобено ей-така, между другото. Няма да крия, че при разработката му са правени някои трикове, що се касае до плавността на ограничението. Не мога да твърдя, че звучи точно като лампа(най-малкото, защото не това е идеята на това малко проектче), но мога да кажа, без да преувеличавам, че звучи много далеч от повечето масови транзисторни усилвателчета, и относително доста по-близо до ламповите или моделиращи такива. Ако има заинтересовани хора с прилично звукозаписно оборудване(особено ако обичат да свирят демонстрационни клипчета ), не е проблем да го сложа в кутийка и да го заснемем/запишем за доброто на форума. Но трябва да не иска да свири метъл на презентациите - това усилвателче не е никак хай-гейн. ------------------------ Следващият път, когато имам време, мисля да направя няколко такива крайни стъпала, като този път да гоня мощности от около 20 вата синус, което ще рече около 25-30 вата с "крив" сигнал. Могат да се пробват много варианти - -Диодите да се заместят с VBE умножител. -с драйверни транзистори или тройка -с комплементарно крайно стъпало. -с Sziklai крайно стъпало. -с мосфет крайно стъпало -с "изключително стръмен" JFET VAS, биас-нат по специфичен начин. -и т.н. и т.н. След това, може да се сравнява, да се слуша.. а бе, занимавки .

386 се ползва в много популярни схеми на мини усилвателчета, не защото никой не се е сетил, че може да ползва TDA. 386 просто изкривява по-малко дразнещо, заради относително малкия си вътрешен коефициент на усилване и специфичната, относително минималистична вътрешна схема. Разбира се, може да се направи и с TDA, но за постигане на аналогичен ефект, трябва да се предвиди съответното оформяне/ограничаване на сигнала преди това.

Сигурно здраво замирисва на озон в стаята!

Зависи от целите, които се гонят. Транзисторният(дискретен) вариант, може да се направи така, че да отдава и по-значителна мощност.

Ако някой реши да си прави дискретен вариант, да внимава със стойността на R6(на моята схема от първа страница). При ток на генератора 10мА, се получава много голям ток на покой на крайните транзистори. Най-добре е, да се сложи един тример 1К, който шунтира едно съпротивление, да кажем 680 ома, и да се върти, до получаване (и стабилизиране - токът плава нагоре при загряване на крайните транзистори), на ток на покой на крайните транзистори (или консумация на схемата, което в случая е почти същото) в границите 40-150мА (на вкус, това все пак е китарджийска схема). При работа на батерии, естествено, трябва да се направи компромис с тока на покой, за сметка на по-ниската консумация.

Кутията изглежда добре обработена, обаче има ли смисъл да утежняваш захранване за ефекти толкова много? Все пак, не е твърде голямо инженерно предизвикателство, да се направи захранване и за 4-5(че и 8-10 с повечко напън) ефекта, което може да се побере в по-голям джоб на яке. А ако се ползва импулсна схема - дори в джоб на паналон(с малко, зор, де ). В такава кутия може да се смести захранване за повечко ефекти, с повече екстри(опции, защити, индикации).

Така е, но специално при китарната апаратура(която има определено усилване, а хай-гейн апаратурата - значително), има определен теоретичен минимален шумов праг, под който не може да се падне (освен с мащабни топологии, като паралелни групи, които на практика никой усилвател за китара не ползва), а специално при хай-гейн, този шумов праг е напълно чуваем, и сравним(не повече от 10-40 децибела) по-тих от полезния сигнал по време на свирене. Всеки, който свири, знае много добре, как звучи по време на паузите един драйв канал, без нойз гейт. Разбора се, ако човек иска да вярва на разни лъскаво звучащи спецификации и купешки аудиофилски фрази, винаги може да си въобразява каквото си иска. Например, един относително технически грамотен човек никога няма да повярва в 24-битови, че дори 32-битови АЦП-ЦАП, или поне ще знае, че дори при най-скъпите и качествени от тях, всичко след 20, максимум 22 най-старши бит, е чисто и просто шум (21 х 6 = 126 dB). Например, шума на един резистор 1 килоом, при стайна температура и широчина на честотната лента от 20 килохерца, е -122.7dbU / 124.9dBV. Тези прости истини често се пренебрегват от несъобразителните "специалисти" и се говорят какви ли не празни приказки (някои от които водят до правене на огромни разходи). Затова, за да може човек да прави правилна преценка в света на аудиотехниката, който както знаем, е пълен с дилетанстски(но много убедени) мнения и спекулации, е необходимо да има поне основни технически и математически познания, както и относително широк и безпристрастен поглед върху историята на аудиотехниката. Много хора смятат, че имат основни(че и средни, а някои - добри) познания по аудиотехника и електроника, само защото умеят да говорят с гръмки фрази, притежават малко техника, имат трима приятели - аудиофили, които много ги разбират тия неща, и си купуват аудиофилски списания ежемесечно. Не, че добрият озвучител/студиен работник задължително трябва да е отличен инженер, или пък всеки добър инжинер е идеален тонрежисьор, но който претендира за добри технически познания, трябва да ги има, поне на основно ниво. Това, освен всичко друго, ще му помогне да има представа къде е границата, между реалните ползи и ненужните разходи.

Никое захранване не може да отстрани шума, който апаратурата сама генерира (особено апаратура, като китарната, с повечко усилване). Някои типове шум са резултат от самия начин на работа на апаратурата (ако щеш, от самият начин по който работи света на квантово ниво), и няма начин, по който този шум да бъде изваден/отстранен, поради математическата му непредвидимост/произволност. Поради тази причина, последното нещо, което може да махне шума от апаратурата е захранването й. Захранването може само да потисне влиянието (до колкото има влияние през захранването) на външни смущаващи източници (най-често от захранващата мрежа - нискочестотен мрежов брум). Друго изискване е, самото захранване да не генерира твърде много собствен шум. Но да махне шума, който апаратурата (нейната аудио-част) сама генерира - не може. Надявам се, че сега обяснението ми е по-ясно.

изтърках я малко..