Evtim Djerekarov

David Lee Roth от VH?

Осите на потенциометрите могат да станат по-къси, като се сменят потенциометрите(а те обикновенно не са скъпи при тези апаратури). С спридобиване на необходимите познания и опит(или вграждане на подходящ готов модул и подходящо екраниране), трансформаторът може да бъде сменен с импулсно захранване, което е значително по-леко.

4х3=12 3х2=6

Аз не мисля, че можеш да купиш точно такова изделие. Относно недостатъците - не знам какво имаш предвид, но при едно добре обмислено решение, трябва недостатъците да са пренебрежимо малки и да не обезмислят изделието(а всяко нещо има свои недостатъци, особено в потребителския ценови клас). Без да съм запознат с това, което си наравил, бих предположил, че след време ще ти се прииска да смениш крайното стъпало с по-китарджийско такова, че дори и лампово. Като изключим това - машинката изглежда ОК. Може би най-големият недостатък(до колкото виждам на снимките) е липсата на управляема комутация. Но това е поправимо.

Като ги скъсяваш, измисли си постановка, която ги държи здраво в основата на осите, за да не ги раздрънкаш от рязането.

Сами по себе си, адаптерите не са лоши, точно както летите джанти, не са лоши сами по себе си. Сега, не знам дали има голям смисъл да ги слагаш на Москвич - с тях или без тях, той мерцедес няма да стане и в този смисъл упражнението, според мен, попада по-скоро в категорията на полусмислените занимавки. Единствената полза, според мен е, че след време, когато вземеш по-добра китара, можеш да й трапосаш адаптерите. Но това е според мен. Иначе, дали адаптерите са добри, зависи предимно от това, какво искаш да свириш с тях. За едни хора, това са най-добрите адаптери на света, за други - няк'ви там активни адаптери. В света на китарите, адаптерите и хардуера няма по-добри и най добри. Има евтинджос, средна работа и оттам нагоре започват качествените неща. Но кое е добро и кое не е, е въпрос на личностни нагласи и предпочитания. В този смисъл, най-добри няма. Да не говорим, че специално при китарите, добро е повече въпрос на избор на конкретна китара, отколкото на марка и модел(изключвам къстъм шоповете, Suhr и т.н.). Аз лично съм останал с добри впечатления от Seymour Duncan Blackouts AHB-1, главно защото ми звучат по-безшумно, но това са по-скоро краткотрайни впечатления от домашно свирене, което съвсем не е същото като да кажем дългогодишно свирене по шумни гигове. EMG 81/85 не са много шумни, но когато се свири с hi-gain апаратура, имат чуваем принос в общия шум в паузите, който за мен, е по-дразнещ и всепоглъщащ от дружелюбния тих 50-херцов брум на обикновените пасивни хъмбъкери. Разбира се, сигурен съм, че из форума има по-заклети ползватели на активни адаптери от мен, които имат какво да кажат.

Засега изглежда много гот, поне колкото може да се види от снимките. До колкото виждам, май са били от някаква полза нашите разговори за предусилвателите . Тествал си нещата поотделно преди сглобката, нали?

^ Ц, т'ва е женската логика, до колкото помня.

По принцип, на акустичната китара, нямаш копчета за електрониката отпред, така, че може да свириш и наобратно (в левичарска позиция) ако размениш местана на струните, но с някои уговорки): -Вероятно така китарата ще свири по-фалшиво, защото магарето долу, както и това горе са направени така, че струните да са си подредени нормално. За да свири добре китарата, много вероятно е, да се наливо да я дадеш на лютиер, които да ти подмени двете магаренца и да ги прореже както трябва. Рабира се, може да си вземеш и китара за левичари. Конкретно този стаг не е точно най-добрата концертна китара, но често казано, мисля, че е на приемливо ниво за първоначално свирене. Можеш да разгледаш какво се предлага от марки като Stagg, Washburn, Fender, Walden, Yamaha и други - поне що се отнася до модели в по-нисък ценови диапазон, обаче най-важното е избора - две китари от един и същи модел могат да звучат съвсем различно, освен това едната може да е изработена идеално а другата да има дефекти, някои от които почти непоправими. Поради тази причина, може да се каже, че повечето добри китари (особено в този клас) са по-скоро върпрос на конкретен екземпляр, отколкото въпрос на модел и марка. Ако не можеш да свириш, накарай някой батко, които смяташ за добър китарист, да ти избере.

Описвал съм процеса многократно из форума, но рядко ми обръщат внимание на тия писания, сигурно защото са специализирани, а и начинът ми на писане по технически въпроси често звучи като учебник по инженерна наука от 50-те години. 1. Настрой си китарата и октавите съвсем точно с прецизен и бързореагиращ тунер (примерно, AP Guitar Tuner). 2. Натистни с нормална сила всяка струна 1-во прагче, евентуално и второ и виж какви са отклоненията от желания тон. 3. Интерпретирай резултатите. 3.1 Ако на свободна струна и на 12-то прагче си съвсем точен, а на 1-во тона е по-висок(най-обичайния случай, който ще наречем случай А), то тогава струната(или целия нът, ако няма възможност да се вкопава струната в нъта, примерно при флойд роуз) трябва да се вдълбае по-ниско, така, че струните да слязат по-ниско до прагчето. --------------------------------------------------- *Преди да вдълбаваш, виж как са всички струни, за да разбереш, дали феноменът е само при една струна, или при всички(или поне при всички от едната страна на грифа). Така ще проличи дали не става дума за дефектна, стара или некачествена струна. Най-добре се пробва на нов комплект(с какъвто по принцип свириш на тази китара). *След като видиш как се държат всички струни, сам преценяваш дали да вкопаеш целия нът(или да издълбаеш по-дълбоки каналчета на всички или някои струни в нъта) или това е необходимо само за една струна или за струните само от едната страна на грифа. Дори при идеален гриф, обикновено се оказва, че 2-ра струна трябва да е малко по-ниско от останалите. Това не се усеща при свирене, защото разликата е десети от милиметъра. --------------------------------------------------- 3.2 При случай Б (свободни струни са ОК, както и на 12-то прагче, но на 1-во тона е нисък), може да се наложи да повдигнеш каналчето на струната(чрез запълване, примерно) или нъта(чрез подлагане или смяна), по аналогия на горните писания. 3.3 Може да имаш случай В, при който струните вече почти са опрели в 1-во прагче, но тона на него все още е много висок, макар, че на свободни струни и 12-то прагче всичко е ОК. В този случай, самия нът е монтиран/изрязан на неправилно място и тогава е необходимо малко да се издълбае каналчето в грифа за него, така че самия той да се приближи малко повече до 1-во прагче(по посока, успоредно на струните, не да се вкопава още в дълбочина). Този дефект е рядък, но все пак срещан. --------------------------------------------------- *Преди да сe пристъпи към тази стъпка, трябва да се види, дали самия нът не е неправилно оформен, така че струните да стъпват много навътре в него, а не близо до ръба му(където го напуска струната). --------------------------------------------------- 3.4 Случай Г е по-рядък. Характерно за него е, че при вярна свободна струна и 12-то прагче, макар, че струните са вдигнати много над 1-во прагче, тона на 1-во прагче все още е много нисък. Тогава се налага обратно изместване на нъта, малко по-надалече от 1-во прагче. --------------------------------------------------- *Случай В и Г могат да се коригират и без да се реже/наставя фингърборда, като се изработи нът, който леко застъпва фингърборда, или пък му се явява малко продължение(виж Earvana). *Важно е да се провери как са тоновете и на 2-ро и 3-то прагче, за да не се окаже, че просто 1-во не е на правилното място(много рядко, но ако е така, цялото тестване се обезмисля). *При случаи А и Б, които са най-чести, китарата може да звучи вярно като пиано, само чрез въвеждане на минимални разлики във височините на отделните струни над 1-во прагче. При неправилни положения на нъта, може да се работи с комбинация от случаите А и В, или Б и Г. --------------------------------------------------- Когато всичко при нъта е наред, това носи със себе си още едно предимство - седлата на интонациите долу на бриджа се подреждат като по учебник, когато се настройват октавите - като на картинката: Ако струните са съвсем ОК, а седлата не се подреждат така при верни октави, това най-често свидетелства за проблеми при нъта.

^ Но като се зарови човек в историята: http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2&oldid=6195405 Хахахха, има и още редакции: http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2&direction=next&oldid=5755635 Ако ги разлистите редакциите, ще се сцепите от смЕх.

При Капъша има едни ламаринки с процеп, които пречат да си нараниш фингърборда, като оправящ коронките. За оптимално оправяне на коронките, в stewmac продават специализирани вдлъбнати пилички. Разбира се, може и с обикновени пилички, но трябва да се внимава, знаеш. За да не предобриш коронките, можеш да си маркираш върховете на прагчетата с някакъв маркер, че да не им пилиш баш върха. След "коронясването" е хубаво да изгладиш и полираш наранената от пилата повърхност със 2-3-4 размера шкурки или със специализирани инструменти, а след това, да полираш(може и с полирпаста, примерно).

Може да му извадим схемата и да видим на какво прилича.

Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0 Някой зевзек е направил редакцийка!

Добре е ! Имаш пъргави пръстчета, това е хубаво, може да се очаква значи в скоро време да чуем и по-инструментално сложни изпълнения .

Ами.. пробвайте да минете, когато има трафик. Често казано, най-разумно е, да я няма. Но общината си е измила ръцете.

Магистрала "тракия":

Програми има много.. Като за начало прочети уводните статии в раздел китара, отбелязани най-горе като важни. Иначе най-общо казано ти трябва ASIO драйвер като Asio4All и някакъв софтуер за симулация на китарни апаратури(GuitarRig 5, Amplitube 3, Revalver 3, Overloud и други). Забележка: Със софтуер не е така яко, като с истинаска апаратура, а със евтина звукова карта - съвсем. Ако можеш вземи си някакво усилвателче. Най-малкото, ще можеш да свириш с него и извън къщи. Иначе, добри резултати със софтуер се постигат най общо казано, с хубав аудио интерфейс и хубави монитори, а може би дори хубав предусилвател преди интерфейса. Тия неща струват много повече от евтин китарен усилвател, а често пъти повече и от доста скъп и хубав такъв.

Има, има...

Малине, никой не казва, че ламповите усилватели не са гот. Просто темата е за евтини усилватели, а те обикновенно са транзистори. Темата НЕ Е и за усилватели на старо или за такива, взети на далавера. Също така не за изграждане на мнение за усилвателите като цяло. По-скоро става дума за тема, сравняваща евтините усилватели на пазара. Хайде да има и такава тема, и по възможност тя да не е пълна със стандартните овчи мисли за транзисторните и ламповите усилватели, които присъстват в почти всяка техническа тема.

Да, по принцип е добре да се вписваме в ограниченията на заглавието. Предпоженият Peavey Envoy мисля, че е правен с Transtube технологията. С тази технология се прави Peavey Blazer / Rage 158, който мисля, че се вписва в бюджета. Освен предложеното от мен усилвателче KH-15, което е една прекрасна джаджка за стайно метъл свирене, мисля, че Randall имат и други подобни усилвателчета, които може би си струва, да се чуят. Roland MicroCube са интересни, както вече споменахме. От моделиращите усилватели, веднага се сещам за Peavey Vypyr, който може да се намери за 250-300 лв. Нямам мнение за малките Marshall/Park усилвателчета, нека ако някой е ползвал такова, да пише.. Иначе съм свирил с гореизброените усилвателчета и имам следното мнение: MicroCube лично на мен повече ми харесва от Vypyr. Последният има повече възможности, но ми се струва по-"цифрово" звучащ. TransTube технологията на Peavey има овердрайв с доста добра артикулация, но леко странен войсинг(драйва звучи малко странно понякога) и в повечето такива усилватели липсва някакъв много хай-гейн звук. При умерен гейн, мисля, че свирят добре, а и понасят бустер педалчета пред драйв канала им. KH-15 звучи не по зле от TransTube ампчетата, като може би единствения му недостатък(предвид класа и целта) е малко прекалено яркия чист канал, с който понякога трябва доста да си намалите тона от китарата. Въпреки това, той е много подходящ за звънливи и по-прости метъл секвенции(предполагам, че това му е идеята). Драйв канала му обажда относително добре и има и BOOST функция за още повече драйв. На мен лично това усилвателче ми звучи най-добре на драйв канал (без BOOST, с драйв около или малко над средата), като пред усилвателчето се сложи някакъв по-благо звучащ овердрайв/дисторшън педал, също с драйв около средата. Така в крайна сметка се получава хай-гейн звук, който звучи много по-благородно, има доста "аванс" откъм допълнително изкривяване при по-силна динамика на свирене и като цяло липса на силно изразено транзисторно съскане и трещене.

Наистина, Roland Micro Cube не са ама никак лоши, aко говориш за тях! До автора: ако си заинтересован в звука на KH-15 и си от софия, може да ти дам да пробваш. А предполагам, може и в магазина. Пробвай и роланд-а. После, сравнявай с останалите подобни...

Преди известно време си взех за тих домашен практиз едно кубенце Randall KH-15 (Kirk Hammet Signature). Кубенцето е 12W и е мъничко, но си има два канала(за съжаление без footswitch), като мръсния канал има и boost. Говорителчето е 6-инчово, но кабинетчето е closed back и когато го поставите до стената, е способно да извади разумно количество ниски честоти, което е много гот за такова малко усилвателче. Овердрайв канала може да се нарече по-скоро дисторшън канал, защото не е твърде подходящ за свирене, да кажем на блус, но за метъл рифове, особено при стайни нива на свирене, при които характерното транзисторно съскане не е чуваемо, усилвателчето свири много приятно. Освен това, когато намалите волюма на китарата си, дисторшъна се поизчиства приятно, което е по-скоро рядкост за такъв клас усилвателчета. Със сигурност, ако искате да записвате нещо, това не е усилвател, който ще свърши работа, но за домашно свирене, мисля че е много адекватно, за хората които обичат 80-тарско хеви-метъл звучене. Освен това (не че това му е идеята), говорителя е доста чувствителен и ампчето свири много силно (повечето време свиря с него на волюм около 1, за да не тормозя съседите). Драйвът на усилвателчето е сравним с някои по-бутикови JFET-транситорни педали. Всъщност, самото то използва предусилвател с JFET транзистори (2SK30A). Предвид факта, че педалчетата с подобен драйв обикновено струват над 200лв, мисля, че за незаангажираш домашен практиз с хеви метъл звук, усилвателчето е много подходящо.

Хахах.. яката работа!