Evtim Djerekarov

Е, Гала кафето е къде-къде по-добре от да кажем, Драго чая, според мен де, иначе всеки си има вкус. Пък и сладурана винаги е била (пак според мен). Иначе, какво да кажа - чакам, да дойде денят, в който ще отида до някоя от големите вериги, да си взема 1-2(3?) вида все още непробвано мляно кафе. Вече имам таман 4 различни 250-грамови кафета, които не ми харесват много. Като станат 10-15, сигурно ще се кротна. Така де, или ще си намеря не твърде скъпо, но вкусно кафе, или ще се пие Нова Бразилия, която не е рекордно вкусна, но е относително приятна и прилично евтина.

Да ти кажа, сега съм доста зает, да намеря време за такива неща, но не се знае дали няма да изтрещя по някое време. Това, в което не намирам логика, е съвсем произволното съотношение цена/качество на готовото, мляно кафе. Примерно, нека вземем НБ за някакво средностатистическо евтино кафе, което има що-годе приемлив аромат и балансиран вкус. То е на цена 10-15 лв. за килограм. GIMOKA Gran Gala също е от евтините кафета, но е по-скъпо от НБ поне с 20%, но по моя скромна преценка, се пие много мъчно... От друга страна, примерно като ходих то Hit, взех от тяхното евтино "ташак-кафе" KEF, ей така, да го пробвам. Въпреки, че струва стотинки и е малко по-горчивичко, все пак го намирам за къде-къде по-приемливо от GIMOKA-та която пробвах. Bianchi Silver(само робуста)/Gold(30% арабика) е съвсем малко по-скъпо от GIMOKA-та, за която говоря и има умерен аромат - много напомнящ НБ, но като че ли малко по-благороден. Bianchi Black (70% арабика) е още малко по-скъпо и предполагам, че трябва да е по-добре. Jacobs monarch е двойно по-скъп от NB Gold, но честно казано, не намирам особена разлика. Някои казват, че като са го правели извън БГ е било по-хубаво. Много хора ми препоръчват Eduscho Cafe A La Carte Aulese - било с умерен вкус, като NB, но с по-приятен, по-изискан аромат. Пробвали ли сте? Отностно кафето на зърна - защо взимаш от англия? В БГ фиричка ли продават? Off: Не знам дали скоро ще вземем печка за кафе, но от много време ми трябва печка за равномерно препичане на брашно (за домашна боза) - някъде дали продават такива идиотщини?

Мисля, че е предимно робуста баразилията. От друга страна, бианчи силвър е 100% робуста, но съвсем не прави толкова каймак и пяна. Ясно, значи ако искам по-различна цедка за тази машинка, трябва да има направисисамстване.

^ Трябва да се допитаме до кофеиновото министерство, за становище по казуса.

Четох малко трикове при работа с еспресо машини. И възникват някои въпроси. Примерно, почти навсякъде пише, че оптималната екстракция, се получава при налягане 8-10 bar. От друга страна, повечето домашни машини се рекламират като такива с помпа 15bar. Това горе-долу кореспондира с теорията, че при нормална цедка (7-8 грама кафе) и нормално смяно кафе, при около 8-10 бара налягане, в чашата трябва да потекат 2 oz(60 милилитра) за около 27 секунди. При моята машинка, 60 грама потичат за 20 секунди с повечето мляно кафе, което може би наистина значи, че налягането е над 10 бара, по-скоро наистина 14-15. Добре ли е това, според по-опитните кафеджии и има ли смисъл да смъквам налягането, отваряйки тръбата за пара, така, че да гоня време от 27 секунди за 60 милилитра, или по-скоро няма смисъл човек да се захласва толкова. Друго, което четох е, че ако разделим тези 27 секунди на три периода по 9 секунди, то в първата третина изтичат повечето киселини и аромати, във втората третина - захари и карамел(сладостта), в третата - по-слаба част на кафето, съдържаща горчивина. В зависимост от това, какъв вкус гоним и с какво кафе разполагаме, можем да пуснем първите 2-3 секунди да изтекат във ваничката, и/или да прекратим по-рано екстракцията. Друг въпрос, който искам да задам е, за цедките и пяната. Първо, продават ли се някакви по-особени цедки (за евтините домашни машинки), които правят повече каймак и изобщо какви разновидности цедки има. Другият важен въпрос е, каква е връзката между типа кафе и количеството каймак. При мен, новата бразилия прави къде-къде повече каймак от което и да е другo кафе, което пробвах.

Днес пробвах Bianchi Silver - то е само Робуста. Вкусът му е доста умерен - като горчивина/киселост е около новата бразилия, но има малко по-благороден аромат. Следващият път, ще пробвам и Bianchi Gold, което се води смес от арабика и робуста. Пробвали ли сте го?

@bluelemon: Пълен маниак! Трябва някой път да поканиш на кафе!

А бе това, с новата Бразилия е странна хава. Хем относително евтино кафе, хем като че ли не лошо. Не знам как са с повтаряемостта само. За капсулите, и аз съм чувал много добри мнения - някога имахме такава машина в офиса, но тогава не обръщах голямо внимание на вкуса на кафето. Шварца също е хубаво кафе, обикновено по-леко от другите. А за еспресотата, какво ви е мнението, какво пиете, кои марки. Как ги намирате като вкус? Примерно, на пръв поглед, аз намирам Бразилията за умерена, леко препечена. Черната GIMOKA - много горчива - хем от сорт ROBUSTA, хем нарочно препечена. Golden нещо си от лидъла - киселеещо. Якобса - умерен, не твърде далеч от Бразилията. Чибо - не знам точно от кой вид правихме, ама малко ми киселееше. Кое кафе, според вашият опит, се доближава до Бразилията като вкус(умерено, нито много горчиво, нито кисело), но има по-благороден аромат? Обмислям и варианта, да меля и да правя смески от "зърнени" кафета. Знаете ли някакви трикове при правене. Примерно, аз научих това, от приятел - стар кафеджия: Повечето еспресомашини имат помпи с налягане 15 бара. Много производители на кафе обаче, препоръчват по-ниско налягане - 8-10 бара и по-дълго време на екстракция, за оптимален вкус. Моята машинка има ръчно управляем клапан за пара. В зависимост от това, колко човек го отвори (в режим кафе, не в режим пара), тръбата почва да изпуска част от водата (в нарочно приготвен за целта буркан) и по този начин се смъква налягането в цедката. По този начин, се постигат различни привкуси, от едно и също кафе.

Здравейте, По пример на темата за фотоапаратите, крайно време е, да има и тема за кафето. От известно време се ползваме с еспресо машинка, та да не ходя сънен от кревата до магазина сутрин. По принцип често обичам сутрешното кафе - нещо като ритуал е това. Предполагам, че във форума има и много по-запалени кафеджии от мен, та правя тази тема, да си говорим за кафето. Предлагам, фокусът на темата да е кафето от еспресо машини, но може да говорим и за шварц/джезве и т.н. Наблюденията ми върху пазара на кафе е, че въпреки, че цената на едро е около 60 цента за килограм, мляното и опаковано кафе рядко е по-евтино от 8-10 лева за килограм, като най-масовите кафета, обикновенно попадат в диапазона 10-20 лв/кг, а луксозните достигат и неразумните 200 лв/кг. Пробвахме няколко различни кафета през последните седмици, като Jacobs Monarch, Espresso Bar(Lidl) и някакво Golden нещо си, пак от Lidl, което май е за джезве, смляно е по-едричко. Естествено, тествахме и въздесъщото Nova Brasilia Classic и черната опаковка Nova Brasilia Gold. Току що тествахме и Gimoka Gran Gala, което ни се стори доста горчивичко. Гледам, че на пазара се предлагат най-различни марки кафе, като Bianchi, Lavazza, Spetema с други кафета, които са неколкократно по-високи цени от масовите нашенски кафета. От друга страна, най-масовото кафе Nova Brasilia, макар не блестящо, като чели е така подбрано, че най-добре пасва на средностатистичесия очакван вкус от "КАФЕ" в България. Кажете вие, как пиете кафе, какво предпочитате, откъде го купувате.

Ако може да вложи повече в нещо качествено - със сигурност ще е добре. Ако пък иска да отдели 400-лв - пак ще е класи над раздрънкана соц. кремонка. Та то от онези китари, без харчове за стягане, 1 от 10 изобщо може да се каже, че свири. Другите дрънчат, фалшивеят, изкривили са се, или пък са направени от дебел шперплат, който просто звучи като шкаф. Голяма рядкост е, примерно, да попаднеш на добре поддържана и добре сетъпната Кремона Лилия или Роза, примерно, някои от които имат приличен звук за свирене.

^Купуването на китари от този клас е достатъчно евтино, за да може човек да си ги закачи на стената за красота, ако иска. Няма такова нещо, като "да си узрял, че да притежаваш китара за 400 лева". Дрънкането на кухарки от онзи тип, когато бяхме тийнейджъри, най-много да те откаже да свириш. Дрънкането на такива китари (поради безпаричие) не е повод за гордост, или причина за демонстриране на целомъдрие. Истината е, че 400лв. не са никак много за инструмент - толкова струват инструментите от най-нискък клас, които обикновено не могат да бъдат много повече от "учебни".

^като слушам тази музика и се сетих, за Ambient саундтракът на една от любимите ми игри Deus Ex - един от най-добрите и добре пасващи саундтракове на игри, които съм чувал (редом, примерно с Little Big Adventure 2). Музиката в Deus Ex не е записана и смесена, а е в .mod(.xm) тракерски формат, който се смесва от процесора в релано време (защото музиката е динамична и се променя в зависимост от действието). Ето целия саундтрак:

Това е нищо, виж това:

^Стига с тия пикапи, де . Адаптер е достатъчно разбираема дума. Темата е дъвкана много, ама някак си не е много гот, като на амплифайъра трябва да му се чейнджват електролитик капеситъри, и като му пращтят потеншиомитърите и има хъм в пауър съплая.

Ами, занеси я на някой, който разбира. Ако си от София, можеш да наминеш да я погледна, когато и ако решиш.

Публикуваната схема е схемата на крайното стъпало(на две различни крайни стъпала, едното на базата на операционен усилвател, другото - дискретно изпълнение). Проблемът може да е от крайното стъпало, може да е от предусилвателя пред него. Човекът, който го оправя, може първо да провери това. Гледайки PDF схемата, няма да е зле, да се провери, как се държат напреженията около Т8 / OP1.

Това предполага, че си има отделен потенциометър(китара тип LP). Най-вероятно, потенциометърът е за смяна.

^Мухахахаххахахахахахха!

Причините могат да бъдат както в силата на натискане, така и в неизправности по инструмента (лош сетъп, или пък дефект). Най-лесният начин, да разбереш какво й е, е да я занесеш на добър лютиер. Ако си от София, може да се видим, да ти я погледна и да ти кажа, какво мисля, както предполагам, могат да направят и други.

Та това е Лев Паркетников!

Трудно е, да изпълниш тази песен, без да се сцепиш от смях в средата...

Честно казано,ако всичко е идеално наместено, не ми идват идеи. Но ако не се стигне до решение, може да я погледна. Нали сме почти съседи...

Резултатите са много интересни! Обичайната схема ли ползваш, или сте обсъждали някакви значителни модификации?

Смесването на ламповa и solid-state технология, със сигурност има своите вреди или ползи, в зависимост от целите и вкуса. Би било крайно некоректно, такава апаратура да се търгува като изцяло лампова, и да се набляга на това при рекламата. Ламповият пуризъм също има своите странности, както всяко едно друго течение във всички сфери на живота. Има случаи, където по ред причини(исторически, естетически, звукови) е неудачно, да се ползват полупроводникови елементи(дори и когато са реализирани толкова добре, че да не се открие звукова разлика). Има обаче и много преувеличения в тази посока, на които интернет читателите често стават жертва. Аз мисля, че истината, както обикновено, е в средата. Като човек, който подразбира от схемотехника, а и като китарист, който често свири с JCM900, JCM800 2203, JTM30, JTM60, бих направил обосновано предположение, че макар операционните усилватели да са компромисно-спестителско и може би не много удачно решение, клипинг секцията не е - гонен е различен звук - за радост на едни и разочарование на други. Дори от хронологическа гледна точка, не може да не се отбележи, известното модно залитане по солид-стейт и цифрови звуци през втората половина на 80-те и през 90-те години, която заедно с други, нетехнически фактори е създала нови течения в музиката. След това, особено в последното десетилетие, се наблюдава едно връщане към "корените" на китарната апаратура, поради ред причини, за съжаление обаче, без това да донесе толкова оригинални течения в музиката, както по време на предишната, гореспомената промяна. Тези факти, за мен означават, че в крайна сметка, макар и важно, техниката е нещо второстепенно в правенето на музиката, поне що се отнася до тези фини нюанси в нея. А всяка епоха носи своя дух, в който техниката е просто обстоятелство. Увековечаването на техниката и нейното обожествяване, или пък нейното оплюване, не е точно нещото, което създава изкуство, или пък пречи на неговото създаване. Крайната вманиаченост по техниката, както и нейното обожествяване, от една страна е характерно за хората, които се интересуват от нея, от друга страна е сериозен инструмент в маркетига й. Разбира се, всеки може да стигне до свои заключения, в съзвучие със своите убеждения.

^^ Прав си за мощността, Но главно що се отнася до консумацията. Като се има предвид потенциално лошата чувствителност на говорителя на най-евтините 15-ватови усилвателчета, а и изискването (да се свири в стая), също качеството, с което евтините усилвателчета свирят на силни нива, мисля, че критерият "мощност" не е от толкова голямо значение, колкото изглежда на хартия. Както стана дума в темата за LM386 - и с 1W успявам да дразня съседите, при чувствителен говорител. Иначе - при Капъша се продават едни малки усилвателчета на батерии, които звучат доста прилично. Малин (Hillbilly) има едно такова и си забива блусче с него доста приятно. Мисля, че е GLX MGB-10 или MGB-20: На записа е малко изцъклено на драйв, но може да се настрои и другояче. Мисля, че 10-ката ползва батерии 4хАА, а 20-ката - 8хАА. Ако търсиш някакво "баш" решение - Roland Cube Street - но там цената е друга.