Evtim Djerekarov

И за мен Sprint Layout не е проблем. Corel също може да се ползва. Нека уточним някои неща. Примерно, какво потенциометри(евентуално галетни превключватели) смятате, да се ползват. Като габарит, имам предвид.

Ако за изходното променливотоково съпротивление разчитаме главно на изходните филтрови кондензатори и в по-малка степен - на регулатора, то мисля, че могат да се ползват и ОУ на Microchip от серията МCP, които отстъпват дори на 741 по GBWP(150-300kHz), но имат доста малки напрежения на асиметрия (150-300 микроволта, по спомен, заедно с плаването от времето и температурата). ПС: Сега ги прегледах, оказва се, че главният им недостатък за нашето приложение, са ниските захранващи напрежения (до 5.5-6V), което би изисквало известно преизчисляване на схемата. Иначе, ето ги, за сравнения: MCP6072-E/SN MCP619-I/P - http://store.comet.bg/Catalogue/Product/16034/ MCP617-I/P - http://store.comet.bg/Catalogue/Product/15658/ Ако се сещате за по-подходящи ОУ с подобно напрежение на симетрия и близки цени, пишете. Има ли конкретна причина, да се избере именно 358, освен относително големия диапазон на входното напрежение и приличния output swing. Защото, напрежението на несиметрия при него е доста средностатистическо. Примерно 5532(който е оптимизиран за аудио и не е особено подходящ за такива приложения)има 4 пъти по-малък offset.

Няколко въпроса: -В спецификацията не е указано изходно съпротивление, както и как то се променя с честотата. Изходният филтров кондензатор става (поне, ако е идеален) прогресивно по-нисък импеданс с нарастване на честотата, погледнато в изхода. От друга страна, усилването на ОУ спада с нарастване на честотата, съответно спадат възможностите му за потискане на високочестотни колебания в изхода. Гледайки схемата, все ми се струва, че ОУ няма никаква високочестотна компенсация. Не знам дали това е, защото схемата изглежда нестандартно и не мога да си представя еквивалентната променливотокова схема, или наистина ОУ работят с максималния им възможен коефициент на усилване по напрежение, до високи честоти. Тъй като биполярният транзистор и мосфетите имат някакви паразитни капацитети, а огромното усилване на ОУ означава, че със съответният коефициент, той ще усилва и собствения си шум, ми се струва, че въпреки наличието на изходен филтров кондензатор, фазата в един момент ще се завърти и ще предизвика поне генерации с определено ниво (а е твърде възможно тяхната амплитуда да се ограничава и от токовата защита, която се активира на всеки "фронт" на генерациите). Та затова, да попитам, не е ли добре, все пак инвертиращият вход на "напрежителния" оу да е свързан към общия проводник през някакъв резистор, и от изхода му да имаме някаква ООВ по прав и променлив ток, така че да зададем неговото усилване за ниски честоти и спадането на това усилване с честотата. Как мислите, дали би се получил проблем, или такова компенсиране само би влошило изходното съпротивление и точността на уреда? -Потенциометърът за регулиране на напрежението, струва ми се, не трябва да е линеен, или ако е линеен, схемата около него трябва да е по-сложна(ако искаме лийейна зависимост, де).

Ето извадка от моя вариант, в който е показано управлението по ток. Главната разлика от твоята версия е, ползването на 5V опорен източник, но що се отнася до схемата за ограничаване по ток, може да се ползва широка гама от опорни напрежения, стига да е оравилно оразмерен делителя с потенциометрите. Друга разлика е, че ползвам 0.1-омов шунт. В този вид, при ползване на 5-волтов опорен източник, потенциометърът променя ограничението на изходния ток в границите 0-3А. По-рано стана въпрос за напрежението на несиметрия на ОУ. Как мислите, дали не е от полза, да се ползва ОУ с изводи Offset Null, на мястото на U1, и да има многооборотен тример за нулиране на несиметрията? Така, грешката поради несиметрия, би могла да се подобри десетократно (а тя не е малка, ако приемем 5 миливолта несиметрия, в обсижданите схеми това означава 50mA грешка). Ако тримера е настроен правилно, това може да смъкне грешката от 1.6% (за целия обхват), на 0.16%. *R12 е останал погрешка. Щом е ще се започва с конструкцията, мисля, че е добре да се начертае примерен преден панел. На който му се чертае/рисува да казва, ако не, може и аз да се пробвам.

Наистина, и аз не се загледах. Това може да се оправи, като се постави предпазен ценеров диод между базата и емитера, и се сложи токоограничаващ резистор последователно на базата, както знаеш. Аварийната защита е много гот. Можеш да я направиш блокираща(с бутон за освобождаване), като добавиш и един PNP транзистор, който трайно повдига потенциала на базата на Q4( lactch схема ), на принципа на тази. http://www.electro-tech-online.com/attachments/bjt_latch-jpg.43084/

След като поумувах малко, надрасках това. Не съм изчислявал всичко, тъй като нямам безкрайно време за целта, но просто нахвърлях една схема. Като гледам вашите решения, май изглежда доста подобно. Някои неща (втория MOSFET) не са нарисувани, за прегледност. В случая се ползва опорен източник - интегрална схема, 5V. U2 буферира нейното напрежение(не знам дали е нужно, просто обикновено ОУ са двойни, та да няма един ОУ фира). Резисторите R2 и R8 са за случай, в който се откачи плъзгача на потенциометър, и придържат изх.напрежение/ток към минимални стойности. ОУ е избран според това, което имам в програмата(иначе си е 358). Притеснява ме, че ОУ, който регулира изходното напрежение(всъщност, и "токовият"), няма никаква компенсация и е възможно, да се получат генерации, които импулсно да отпушват и запушват мощният транзистор.

А не е ли възможно, да ползваме компаратор/ОУ с BALANCE/Offset null изводи. Не съм се заглеждал в тези данни на популярните ИС, обаче, ако има схема с гарантиран относително малък offset drift с времето, то ОУ с външна балансировка, би бил добро бюджетно решение. Вярно е, че прецизността в случая не е водеща, особено предвид факта, че всичко се донастройва с потенциометър, обаче с оглед на факта, че вероятно в уреда ще има някаква индикация на тока/напрежението, мисля, че би било полезно, ако тези показания са верни, поне в рамките на 1-2%, най-малкото, защото е практично (не се пречкат допълнителни уреди за наблюдение на тези величини).

3A/0.05R = 0.15V, което е пад от 150 mV за максималният ток. Напрежението на несиметрия между входовете на LM358N е в границите 2-7mV.

Шунтовете не са ли обикновено със стойности, доста по-малки от въпросните 0.5 ома?

http://www3.vbox7.com/play:a9d78880fb?p=user&id=4340031

Е, ако приемем, че радиаторът не е прекомерно голям, какво е решението? Дори да се сложат 2 пъти повече резистори, отдаваната мощност ще се запази подобна, въпреки, че ще има известно подобрение, заради двойно по-ниската отдавана мощност във всеки резистор, при сумарно два пъти по-малко Rth. Дали обаче няма решаващият фактор все пак, да е радиаторът - можеш да сметнеш, ако това ти се струва приемлива идея. Друг вариант би бил, намаляване на стойността на резистора, за сметка на промени в "токовата" част на регулатора, което пък може да създаде проблеми с напрежението на несиметрия на входовете на ОУ(но пак трябва да се сметне). Ако ти се смята - кажи. Ако не - пак кажи, и мога да се пробвам утре.

За по-непретенциозна китара, може би това е разумна цена, да. Въпреки, че всеки лютиер си има политика (и качество). Добрите лютиери не сменят никак нескопосано. Но често на фабрични китари се наблюдават доста нескопосани поставяния. А за смяната на струни - така е. По-често - по-добре.

Има нещо, наречено най-разговорно надница, което има определен минимум, предвид стандарта на живот. Разбира се, може да има и всемогъщи лютиери, които сменят прагчета за 1-2 часа. Не знам обаче, дали искате да си дадете китарата точно на тях. Разбира се, човек винаги може да ползва и услугите на западни и американски лютиери, ако в БГ му е скъпо. Може и да се пробва сам - ако е сръчен, може и да му се получи. Пък може да си свири и така - все някак ще свири, ще си вдигне струните повечко и готово - 20 години няма да сменя прагчета. Ако пък при по-евтини инструменти, на човек му се струва твърде много да плати 100лв. за ремонт на китара, която струва 250 - може да я изхвърли и да си купи нова. И това е решение. Но да работи човек цял ден за 30 лева, при положение, че има и консумативи - няма никакъв смисъл - има и доста по-лесни начини от лютиерството. При това - лютиерството е пипкава и творческа работа. Че ако е много, човек да прибере 60-70 лева за ден пипкава работа, колко трябва платим за 20-минутна консултация при адвокат - 5 лева? Или софтуерна фирма, да ви барне едно модулче за wordpress-а за ден-два, за 20-30 лева, а?

Мисълта ми е, че може да се направи така, че регулаторът да допуска по-високи изходни токове при ниски изходни напрежения, така, че ако при 60 волта, регулаторът позволява 0-3 ампера, то при 10 волта, те са да кажем 10-15 ампера. Разбира се, кое и доколко е възможно, много зависи от "black box" решението и в частност - стойността на най-малкото входно напрежение. Но дори да вземем center-tapped варианта, да кажем с намотки +-33 волта, то щом трансформаторът е достатъчно як за 60V, 3A(180W), то може да се очаква, че е достатъчно як и за 30V, 6A(180W), така, че дори в това решение, има смисъл регулаторът да е направен така, че да ограничава до 6A всички напрежения до 30 волта и после линейно да смъква ограничението от 6 до 3A, за изходни напрежения от 30 до 60 волта. Не знам дали е твърде лесно, това да се реализира с аналогови средства, но не би трябвало да е твърде сложно.

За топлинната защита е ясно. Мисълта ми беше, че няма да е зле, на ниски напрежения захранването да може да отдава и по-значителни токове. 1V, 3A не звучи много гот. За тестване на много неща (примерно пелтие елементи), трябва да се осигурят относително ниски(1-14V) напрежения при по-значителни (1-20A) токове. Още един въпрос - предвижда ли се някакво значително охлаждане на "токоизмерващия" резистор, също предвижда ли се, той да е съставен от множество паралелни/последователни резистори. Неговото нагряване е в състояние да доведе до значителни грешки в измерването и плаване на граничния изходен ток.

Това от кой вестник е?

Още 5 стотинки по темата: -Чудя се, ако регулиращите елементи са мосфет транзистори, не може ли да измерваме тока (който е общ за целия контур) в техните дрейнове, вместо в сорсовете, за да не влошаваме (или за да влошаваме значително по-малко) изходното съпротивление на захранването. -Както вече писах, според мен, освен ограничението по ток, трябва да има ограничение по мощност. Ако да кажем, максималната изходна мощност е 200W и мощните транзистори са способни на значителни токове(особено при ниски напрежения, където сме в SOA), то на ниски напрежения може да отдадем значителни токове(на цената на по-добро филтриране): 5 волта и надолу - 40 ампера. 10 волта - 20 ампера. 20 волта - 10 ампера. 40 волта - 5 ампера. 60 волта - 3.3 ампера. Дори да приемем, че 40 ампера е твърде много, но мисля, че може да се допусне 10-20 ампера ток при ниски напрежения, особено с по-горе обсъжданите нововъведения, особено пък ако имаме повечко вторични напрежения на трансформатора.

Обмяната на знания и опит е нещо коренно различно от обмяната на ноу-хау. Все пак, помислете колко хора, от активно пишещите в този форум, си споделят на драго сърце схемите, и ще се убедите, че е така. Има по-популярни информации, които често се разискват, и много хора ги знаят. Когато обаче се опре до по-специфични познания, до които човек трудно е достигнал, нещата изглеждат различно. Освен това, обмяната на знания няма нищо общо със създаването на машина за копи-пействане. Това не са познания, това е папагалска история. Аз дадох напълно достатъчно нишани, за да може човек, който все пак се занимава с електроника, да разбере. Е, не е схема за директно копиране, но нали за познания си говорим. А и g_vayov вижте, колко схеми публикува - рай! Истината е, че твърде малко от участниците ги е еня за познанията. Когато се публикува някаква схема - край - няма коментари, няма разисквания, на начинът й на работа, на предимствата, недостатъците. Все пак, ако напишете "Lab Power Supply Schematic" в търсачка, ще имате достатъчно добри идеи за копиране, В тази тема, по-скоро си обсъждаме реализации и възможности. Който разбира (и го интересува познанието) може да извлече напълно достатъчно от нея.

Преди да се подменят прагчетата, в зависимост от състоянието им, те могат да се изравнят(leveling) 1-2(3) пъти и да се направи сетъп на китарата. Когато се износят прекомерно много, обаче, се налага подмяната им с нови. Изравняването е по-евтина процедура от смяната. Добрата смяна на прагчета е пипкава и относително времепоглъщаща процедура. Поради тази причина, цената за смяна на прагчета най-често варира в границите 100-150 лв. (към момента), а за скъпи инструменти - и повече.

Нямам нищо против, да се видим. И за мен, уикенда е приемливо. Ето, най-простото, което успях да измисля. Може да се преработи и за биполярен транзистор. Най-общо казано, в контролната схема трябва да има усилвател, който твърдо (ключово) включва или изключва транзистора, като трябва да се предвиди някакъв тригер на Шмит или друг хистерезисен механизъм, за да може напрежението на включване да е по-високо от напрежението на изключване. Включващото напрежение трябва да бъде поне с Vgs(on) и някой друг волт отгоре по-високо от максималното желано изходно напрежение..

Май не останаха много варианти. Ако последователното свързване е нежелателно, остава паралелното, което пък има два варианта: -Превключване според изходното напрежение -Превключване според изходния ток(загубната мощност остава същата, поне на пръв поглед). Възникна още един въпрос: Ако силовата част е способна на големи изходни токове при ниски изходни напрежения, не е ли от полза, освен ограничаване по ток, да имаме ограничение по мощност, с трети индикатор, така че на ниски напрежения, да можем да имаме и по-значителни изходни токове?

Ето един вариант, с твърде много (4) вторични намотки на трансформатора(и изправители/филтри към тях). Схемата е за илюстративна цел, някои компоненти са пропуснати. На графиката се вижда мощността, отдавана в товара(синьо) при промяна на изходното напрежение от 0 до 21 волта и обратно. Със зелено е отбелязана мощността, разсейвана от най-горния транзистор, а с лилаво - мощността, разсейвана от най-долния. Не знам дали Валяка има предвид нещо такова, или друг принцип.

Без да знам какво точно има предвид валяка, един от вариантите за намаляване на разсейваната мощност при ниски изходни напрежения, е нещо такова:

Сещам се за какво говориш, и то все пак има нещо общо с клас G схемата, която постнах горе. Но щом не искаш да го обсъждаме - ОК. Може и лично, въпреки, че не знам, дали все пак авторът не иска да си сподели схемата.

Чудя се, не е ли възможно да има повече вторични намотки на трансформатора и да се комутира между тях, в зависимост от желаното изходно напрежение, така, че да не се получава твърде голям пад върху транзисторите. Ето например, крайното стъпало на един Class G усилвател, където идеята е подобна.