Evtim Djerekarov

По принцип, макар, че често е по-практично, да се ползват аналогови измерителни прибори, а разработката на цифрови такива (или покупката) е свързано с време / по-сериозни суми, все си мисля, че цифровите се четат по-лесно, и са по-приятни за работа. Освен това, ако се отдели време за разработка (да се програмира контролер), повечето контролери имат АЦП, които са 10-14 битови, с честоти на дискретизация в границите на 100-5000ksps, което позволява не само да се измерват средни стойности, а и амплитудни/ефективни такива, както и активна/реактивна мощност/power factor, пулсации и т.н., което мисля, е повече от полезно, за лабораторни цели. Ако тази тема ви е интересна, мога да направя специализирана тема за такъв уред, в който да го разработим съвсем отделно (аз пописвам за популярните MCU, макар да съм ги занемарил и за мен това би било полезно упражнение). Друго, което може да се направи (разбира се, за бъдещи реализации, за да не се разточваме много) е, както беше споменал, импулсен блок, като първично захранване, който следи желаното изходно напрежение, така, че да прави пад на напрежение върху регулатора в рамките на 7-15V, за оптимална ефективност и сериозни изходни токове на по-ниски напрежения. Аз имам известен опит с направата на SMPS. Панела изглежда доста добре. Размерът също е добър, предвид размера на трансформаторите, които ще трябва да се вместят вътре. На моята скица мисля, да сложа допълнителните захранвания встрани(отляво или отдясно) по цялата височина на устройството.

Темата е твърде обширна, за да може да се обобщи така лесно. Може да се направи какво ли не, в зависимост от различни неща. Направи си първо задание и блок схема(какво и как може да се програмира, матрица на превключване, бюджет, други спецификации), пък после може и да обсъдим възможности.

Споделяш ненужни детайли, които са по скоро обект на самото проектиране, което не намирам за твърде интересно. Въпросът ми е, какво точно трябва да превключва и как (схема, блок схема, примерно приложение). Така зададена темата ти е нещо като: "Искам да си направя ракета, която отгоре е червена, а отдолу е оребрена". Ама каква ракета, тенис ракета ли, космическа ракета ли, не става ясно. Техническите детайли са на едно ниво по-ниско от функционалната спецификация. Без ясна функционална спецификация, техническите детайли са напълно излишни. Ппримерно, ако не харесваш миди, значи и самия фактически превключващ лупер, трябва да е твое производство, и съответно педалиерата ще може да се ползва само с него. Освен това, кабелът може да е двужилен (земя, захранване и модулиращ сериен цифров сигнал, по жицата на захранването). Дори за двупосочна комуникация, пак може да се измисли само с два проводника. Да не говорим, че възможно решение и и някакъв Wireless модул.

Без предложение, как превключва, може да ни звучи по много съвсем различни начини.

Предполагам, че ако се разрови човек, може да открие ключове, които са с гарантирана определена надеждност. Разбира се, може и с клеми. Ето моето предложиение, което подлежи на ревизии(и на начертаване в сериозна програма): Мисля, че се разбира достатъчно ясно идеята. Ако се сметне за необходимо е възможно, земята(шаси) също да си има бушон(стига това да не създава рискове).

Защо са необходими клеми за обратна връзка? Ако е само, за да може единият канал, да следи другия, ми се вижда по-практично, да е реализирано вътрешно, с ключ. За келвиновите контакти? Предполагам, да. Предполагам, GND в случая е шаси. Не е ли по-добре, ако с ключ се избира, дали GND е свързана за някоя от клемите, или цялото захранване "виси". Разбира се, в този случай, може би трябва да се предвиди по-сложна комутация, за да не могат да се правят глупости. С клеми също става, и може би е по-добре от електрическа гледна точка, но някак си, не е оригинално, според мен. Валяка ще каже, как стоят нещата от електрическа гледна точка, обаче на мен лично, най-логично и просто ми се вижда всички силови клеми отпред, както и FB клемите, да са с щекери тип "банан", а входа за аварийно изключване, да е с BNC конектор. Възможно е също, FB клемите да са умишлено различни, за да не се бъркат при включване.

И за мен Sprint Layout не е проблем. Corel също може да се ползва. Нека уточним някои неща. Примерно, какво потенциометри(евентуално галетни превключватели) смятате, да се ползват. Като габарит, имам предвид.

Ако за изходното променливотоково съпротивление разчитаме главно на изходните филтрови кондензатори и в по-малка степен - на регулатора, то мисля, че могат да се ползват и ОУ на Microchip от серията МCP, които отстъпват дори на 741 по GBWP(150-300kHz), но имат доста малки напрежения на асиметрия (150-300 микроволта, по спомен, заедно с плаването от времето и температурата). ПС: Сега ги прегледах, оказва се, че главният им недостатък за нашето приложение, са ниските захранващи напрежения (до 5.5-6V), което би изисквало известно преизчисляване на схемата. Иначе, ето ги, за сравнения: MCP6072-E/SN MCP619-I/P - http://store.comet.bg/Catalogue/Product/16034/ MCP617-I/P - http://store.comet.bg/Catalogue/Product/15658/ Ако се сещате за по-подходящи ОУ с подобно напрежение на симетрия и близки цени, пишете. Има ли конкретна причина, да се избере именно 358, освен относително големия диапазон на входното напрежение и приличния output swing. Защото, напрежението на несиметрия при него е доста средностатистическо. Примерно 5532(който е оптимизиран за аудио и не е особено подходящ за такива приложения)има 4 пъти по-малък offset.

Няколко въпроса: -В спецификацията не е указано изходно съпротивление, както и как то се променя с честотата. Изходният филтров кондензатор става (поне, ако е идеален) прогресивно по-нисък импеданс с нарастване на честотата, погледнато в изхода. От друга страна, усилването на ОУ спада с нарастване на честотата, съответно спадат възможностите му за потискане на високочестотни колебания в изхода. Гледайки схемата, все ми се струва, че ОУ няма никаква високочестотна компенсация. Не знам дали това е, защото схемата изглежда нестандартно и не мога да си представя еквивалентната променливотокова схема, или наистина ОУ работят с максималния им възможен коефициент на усилване по напрежение, до високи честоти. Тъй като биполярният транзистор и мосфетите имат някакви паразитни капацитети, а огромното усилване на ОУ означава, че със съответният коефициент, той ще усилва и собствения си шум, ми се струва, че въпреки наличието на изходен филтров кондензатор, фазата в един момент ще се завърти и ще предизвика поне генерации с определено ниво (а е твърде възможно тяхната амплитуда да се ограничава и от токовата защита, която се активира на всеки "фронт" на генерациите). Та затова, да попитам, не е ли добре, все пак инвертиращият вход на "напрежителния" оу да е свързан към общия проводник през някакъв резистор, и от изхода му да имаме някаква ООВ по прав и променлив ток, така че да зададем неговото усилване за ниски честоти и спадането на това усилване с честотата. Как мислите, дали би се получил проблем, или такова компенсиране само би влошило изходното съпротивление и точността на уреда? -Потенциометърът за регулиране на напрежението, струва ми се, не трябва да е линеен, или ако е линеен, схемата около него трябва да е по-сложна(ако искаме лийейна зависимост, де).

Ето извадка от моя вариант, в който е показано управлението по ток. Главната разлика от твоята версия е, ползването на 5V опорен източник, но що се отнася до схемата за ограничаване по ток, може да се ползва широка гама от опорни напрежения, стига да е оравилно оразмерен делителя с потенциометрите. Друга разлика е, че ползвам 0.1-омов шунт. В този вид, при ползване на 5-волтов опорен източник, потенциометърът променя ограничението на изходния ток в границите 0-3А. По-рано стана въпрос за напрежението на несиметрия на ОУ. Как мислите, дали не е от полза, да се ползва ОУ с изводи Offset Null, на мястото на U1, и да има многооборотен тример за нулиране на несиметрията? Така, грешката поради несиметрия, би могла да се подобри десетократно (а тя не е малка, ако приемем 5 миливолта несиметрия, в обсижданите схеми това означава 50mA грешка). Ако тримера е настроен правилно, това може да смъкне грешката от 1.6% (за целия обхват), на 0.16%. *R12 е останал погрешка. Щом е ще се започва с конструкцията, мисля, че е добре да се начертае примерен преден панел. На който му се чертае/рисува да казва, ако не, може и аз да се пробвам.

Наистина, и аз не се загледах. Това може да се оправи, като се постави предпазен ценеров диод между базата и емитера, и се сложи токоограничаващ резистор последователно на базата, както знаеш. Аварийната защита е много гот. Можеш да я направиш блокираща(с бутон за освобождаване), като добавиш и един PNP транзистор, който трайно повдига потенциала на базата на Q4( lactch схема ), на принципа на тази. http://www.electro-tech-online.com/attachments/bjt_latch-jpg.43084/

След като поумувах малко, надрасках това. Не съм изчислявал всичко, тъй като нямам безкрайно време за целта, но просто нахвърлях една схема. Като гледам вашите решения, май изглежда доста подобно. Някои неща (втория MOSFET) не са нарисувани, за прегледност. В случая се ползва опорен източник - интегрална схема, 5V. U2 буферира нейното напрежение(не знам дали е нужно, просто обикновено ОУ са двойни, та да няма един ОУ фира). Резисторите R2 и R8 са за случай, в който се откачи плъзгача на потенциометър, и придържат изх.напрежение/ток към минимални стойности. ОУ е избран според това, което имам в програмата(иначе си е 358). Притеснява ме, че ОУ, който регулира изходното напрежение(всъщност, и "токовият"), няма никаква компенсация и е възможно, да се получат генерации, които импулсно да отпушват и запушват мощният транзистор.

А не е ли възможно, да ползваме компаратор/ОУ с BALANCE/Offset null изводи. Не съм се заглеждал в тези данни на популярните ИС, обаче, ако има схема с гарантиран относително малък offset drift с времето, то ОУ с външна балансировка, би бил добро бюджетно решение. Вярно е, че прецизността в случая не е водеща, особено предвид факта, че всичко се донастройва с потенциометър, обаче с оглед на факта, че вероятно в уреда ще има някаква индикация на тока/напрежението, мисля, че би било полезно, ако тези показания са верни, поне в рамките на 1-2%, най-малкото, защото е практично (не се пречкат допълнителни уреди за наблюдение на тези величини).

3A/0.05R = 0.15V, което е пад от 150 mV за максималният ток. Напрежението на несиметрия между входовете на LM358N е в границите 2-7mV.

Шунтовете не са ли обикновено със стойности, доста по-малки от въпросните 0.5 ома?

http://www3.vbox7.com/play:a9d78880fb?p=user&id=4340031

Е, ако приемем, че радиаторът не е прекомерно голям, какво е решението? Дори да се сложат 2 пъти повече резистори, отдаваната мощност ще се запази подобна, въпреки, че ще има известно подобрение, заради двойно по-ниската отдавана мощност във всеки резистор, при сумарно два пъти по-малко Rth. Дали обаче няма решаващият фактор все пак, да е радиаторът - можеш да сметнеш, ако това ти се струва приемлива идея. Друг вариант би бил, намаляване на стойността на резистора, за сметка на промени в "токовата" част на регулатора, което пък може да създаде проблеми с напрежението на несиметрия на входовете на ОУ(но пак трябва да се сметне). Ако ти се смята - кажи. Ако не - пак кажи, и мога да се пробвам утре.

За по-непретенциозна китара, може би това е разумна цена, да. Въпреки, че всеки лютиер си има политика (и качество). Добрите лютиери не сменят никак нескопосано. Но често на фабрични китари се наблюдават доста нескопосани поставяния. А за смяната на струни - така е. По-често - по-добре.

Има нещо, наречено най-разговорно надница, което има определен минимум, предвид стандарта на живот. Разбира се, може да има и всемогъщи лютиери, които сменят прагчета за 1-2 часа. Не знам обаче, дали искате да си дадете китарата точно на тях. Разбира се, човек винаги може да ползва и услугите на западни и американски лютиери, ако в БГ му е скъпо. Може и да се пробва сам - ако е сръчен, може и да му се получи. Пък може да си свири и така - все някак ще свири, ще си вдигне струните повечко и готово - 20 години няма да сменя прагчета. Ако пък при по-евтини инструменти, на човек му се струва твърде много да плати 100лв. за ремонт на китара, която струва 250 - може да я изхвърли и да си купи нова. И това е решение. Но да работи човек цял ден за 30 лева, при положение, че има и консумативи - няма никакъв смисъл - има и доста по-лесни начини от лютиерството. При това - лютиерството е пипкава и творческа работа. Че ако е много, човек да прибере 60-70 лева за ден пипкава работа, колко трябва платим за 20-минутна консултация при адвокат - 5 лева? Или софтуерна фирма, да ви барне едно модулче за wordpress-а за ден-два, за 20-30 лева, а?

Мисълта ми е, че може да се направи така, че регулаторът да допуска по-високи изходни токове при ниски изходни напрежения, така, че ако при 60 волта, регулаторът позволява 0-3 ампера, то при 10 волта, те са да кажем 10-15 ампера. Разбира се, кое и доколко е възможно, много зависи от "black box" решението и в частност - стойността на най-малкото входно напрежение. Но дори да вземем center-tapped варианта, да кажем с намотки +-33 волта, то щом трансформаторът е достатъчно як за 60V, 3A(180W), то може да се очаква, че е достатъчно як и за 30V, 6A(180W), така, че дори в това решение, има смисъл регулаторът да е направен така, че да ограничава до 6A всички напрежения до 30 волта и после линейно да смъква ограничението от 6 до 3A, за изходни напрежения от 30 до 60 волта. Не знам дали е твърде лесно, това да се реализира с аналогови средства, но не би трябвало да е твърде сложно.

За топлинната защита е ясно. Мисълта ми беше, че няма да е зле, на ниски напрежения захранването да може да отдава и по-значителни токове. 1V, 3A не звучи много гот. За тестване на много неща (примерно пелтие елементи), трябва да се осигурят относително ниски(1-14V) напрежения при по-значителни (1-20A) токове. Още един въпрос - предвижда ли се някакво значително охлаждане на "токоизмерващия" резистор, също предвижда ли се, той да е съставен от множество паралелни/последователни резистори. Неговото нагряване е в състояние да доведе до значителни грешки в измерването и плаване на граничния изходен ток.

Това от кой вестник е?

Още 5 стотинки по темата: -Чудя се, ако регулиращите елементи са мосфет транзистори, не може ли да измерваме тока (който е общ за целия контур) в техните дрейнове, вместо в сорсовете, за да не влошаваме (или за да влошаваме значително по-малко) изходното съпротивление на захранването. -Както вече писах, според мен, освен ограничението по ток, трябва да има ограничение по мощност. Ако да кажем, максималната изходна мощност е 200W и мощните транзистори са способни на значителни токове(особено при ниски напрежения, където сме в SOA), то на ниски напрежения може да отдадем значителни токове(на цената на по-добро филтриране): 5 волта и надолу - 40 ампера. 10 волта - 20 ампера. 20 волта - 10 ампера. 40 волта - 5 ампера. 60 волта - 3.3 ампера. Дори да приемем, че 40 ампера е твърде много, но мисля, че може да се допусне 10-20 ампера ток при ниски напрежения, особено с по-горе обсъжданите нововъведения, особено пък ако имаме повечко вторични напрежения на трансформатора.

Обмяната на знания и опит е нещо коренно различно от обмяната на ноу-хау. Все пак, помислете колко хора, от активно пишещите в този форум, си споделят на драго сърце схемите, и ще се убедите, че е така. Има по-популярни информации, които често се разискват, и много хора ги знаят. Когато обаче се опре до по-специфични познания, до които човек трудно е достигнал, нещата изглеждат различно. Освен това, обмяната на знания няма нищо общо със създаването на машина за копи-пействане. Това не са познания, това е папагалска история. Аз дадох напълно достатъчно нишани, за да може човек, който все пак се занимава с електроника, да разбере. Е, не е схема за директно копиране, но нали за познания си говорим. А и g_vayov вижте, колко схеми публикува - рай! Истината е, че твърде малко от участниците ги е еня за познанията. Когато се публикува някаква схема - край - няма коментари, няма разисквания, на начинът й на работа, на предимствата, недостатъците. Все пак, ако напишете "Lab Power Supply Schematic" в търсачка, ще имате достатъчно добри идеи за копиране, В тази тема, по-скоро си обсъждаме реализации и възможности. Който разбира (и го интересува познанието) може да извлече напълно достатъчно от нея.

Преди да се подменят прагчетата, в зависимост от състоянието им, те могат да се изравнят(leveling) 1-2(3) пъти и да се направи сетъп на китарата. Когато се износят прекомерно много, обаче, се налага подмяната им с нови. Изравняването е по-евтина процедура от смяната. Добрата смяна на прагчета е пипкава и относително времепоглъщаща процедура. Поради тази причина, цената за смяна на прагчета най-често варира в границите 100-150 лв. (към момента), а за скъпи инструменти - и повече.