Evtim Djerekarov

Теоретичната страна на въпроса и обучения слух, безспорно са от изключителна важност. Но не по-назад е и чисто механичната страна на нещата. Ти практикуваш ли някакви упражнения, специално за трилери. Някой знае ли приятни и занимателни такива? Аз примено в момента си дрънкам "The Trooper" на мейдън, където в основния риф има едни такива триоли (да, три удара/ шест тона са, а не са два/четири, както повечето хора ги свирят). Те са прилично бързички и трудно се наместват във времето, чисто мехаснично. Отделно, солото на Мъри е изпълнено с доста трилери.

Отговорниците на този сайт обикновено са заети хора, които не могат да се занимават със 100 неща едновременно, отделно явната благотворителност си е жива далаверка за някои вечно нуждаещи се. Точно поради тази причина, никой не ходи да раздава безплатни банички навред из градовете и селата - много крайно нуждаещи се ще се нароят. Това е като детската мечта - магазин за безплатни играчки. Утопия. Някои хора и от комунизма най-мило си спомнят безплатния обяд, а за всичко останало имат къса памет. Благотворителноста по принцип е въпрос на лично решение и виждане. Плюс това, истинската благотворителност е анонимна. Ако помагаш на някой, само за да се похвалиш на всички, колко си великодушен, това е все едно, да не виждаш смисъл да даряваш, ако никой не разбере. Малко като телевизионните предавания за благотворителност - разни кифли правят демонстрации. Цирк. Може би, все пак е добре човек поне малко да познава този, на който ще подарява музикален инструмент. Не знам аз как бих постъпил. Може би бих минал през някое читалище, да си харесам някой, който ми се струва музикален и тогава бих му ги дал. Или, ако познавам преподавателя добре, бих му ги дал, той да реши на кой да ги подарява.

Знаем се с повечето от вас, аз свиря отдавна, но този въпрос дълго време ме мъчи и се чудя, как е най-добре да подходя, та реших да ви попитам. Става въпрос за бързи трилове (последователни hammer-on-и и pull-off-и). Ама наистина бързи. Като на Zakk Wylde и Randy Rhoads, та дори Dave Murray(който не е чак толкова светкавично бърз, но пък може да свири така по цял ден, без да изпусне или замаже удар). Те заедно с форшлагите в някои фрази, винаги са ме забавяли, когато трябва да са много бързи/кратки, и съм се принуждавал да ги разреждам, което обикновено звучи дървено, в най-добрият случай, не блестящо. Визирам и случаите, когато триловете не могат да се изсвирят с най-бързият пръст (обикновенно безименния), а често се налага да се ползват другите пръсти (а и понякога струната е свободна, не е натисната на някое прагче с показалеца). Забелязал съм, че някои хора (обикновено тези с холеричен темперамент и не много висок ръст) имат много бързи ръце по природа и могат да правят повтарящи се движения с голяма бързина (примерно, да потропват по нещо). За съжаление аз (както и голямата част от хората) не съм от изначално бързите и всеки по-бърз пасаж изисква упражняване. Все ми се струва обаче, че именно по триловете, може да се познае кой по принцип си е бърз в ръцете. Някои хоря ги правят много бързо и без да практикуват упражнения. И тук идва въпросът ми, към по-опитните китаристи (или към тези, които се справят добре с триловете, а най-добре да дадат мнение и тези, които са се научили с времето). Има ли специализирани упражнения, с които човек може значително да си ускори триловете и има ли специфични неща, които трябва да се гледат, когато се работи върху тази техника?

Че се различава, спор няма. JFET емулаторите са си отделен клас педалчета. Но може и доста по-добре. Пак с транзистори.

Звучат като default примерни семпли, от папка Projects на популярна програма за редактиране на музика. Явно фокусът при писането им е бил "Какво може Reason", но честно казано, аз лично ги намирам за монотонни и не са ми никак интересни. Тъй като виждам, че си на 18, бих те посъветвал, както да слушаш (и анализираш) повече музика, така и да се образоваш, колкото ти е възможно (освен по-изучаваните хармония, елементарна теория, така и полифония, композиционни похвати, аранжимент, музикален анализ и т.н.). Много е гот, да се прави "спална музика", демек, от спалнята, обаче според мен, имаш доста път за извървяване, докато постигнеш по-хитово звучене. И се надявам, да го извървиш.

Не знам колко става(всъщност знам, в момента имам един вкъщи), обаче според мен dr. Boogie го докарва само на текстура на звука. Звучи приятно, но звукът му е абсолютно един и същи през цялото време. Като динамика, няма нищо общо с лампов усилвател (дори много намален като сила). Изобщо, добре оформен, но скопен, стерилен звук, без почти никаква промяна, без значение как точно свирите. Освен това, с прекалено много гейн и доста транзисторно трещене. В сравнение с този ефект, лийд каналите на много лампови усилватели са си направо крънч.

Не точно. За да се каже, че нещо е наистина готино, трябва човек да обича да свири с него и да може да го ползва в основния си звук (на живо, на запис). Подобни камиончета често са нещо като компромисен вариант, имитиращ нещо си, горе-долу.

Именно. Точно тази схема на Dr. Boogie звучи толкова близо до Mesa, колкото добрите стари DoD DeathMetal и Boss Metalzone. Само текстурата на звука е малко по-"лампова", ама - дотам.

Не мисля, че ще има голяма качествена разлика, предвид ползването на същата методология и 5-стъпалният подход. Според мен, това с JFET заместителите стана цяло едно "Happy Transistor" течение. Не е необходимо, човек да има IQ 180, за да се досети, че щом ламповите усилватели, макар различни, все си звучат като лампови усилватели, то е много вероятно всички ефекти, базирани на една и съща технология, да имат сходства в звученето си. По същият начин тези JFET ефекти, без да се прибягва до селективни ООВ, FeedForward техники, плавно ограничаване и други методи за снижаване на висшите хармонични съставки на стъпалата, които усложняват схемата и я правят доста по-трудоемка за проектиране и анализ, просто няма как да звучат по-различно от ... JFET стъпала по схема общ сорс. Търсенето на "идеалният филтър", или "идеалното стъпало" при тези схеми, е същото като търсенето на "идеалният диод" при ОУ схемите - все не звучи баш като лампа. Правдоподобното симулиране на триодни стъпала, поне що се отнася до очакванията на китаристите, изисква неколкократно по-сложен подход. И е съвсем естествено да е така, тъй като предавателните характеристики на полупроводниците, по нищо не си приличат с триодните.

Не съм правил точно тази схема, но съм правил няколко от другите реплики, проектирани по същата методика. Този тип педали звучат значително по-близко до лампите, от да кажем, повечето педалчета, направени с ОУ или биполярни транзистори. Въпреки това, звука не е съвсем близко до ламповото звучене, поради ред причини, между които неправилно подбраната работна точка на транзисторите(с оглед получаване на определен хармоничен спектър), отделно от това, прекаленото количество хармонични, характерно за този тип "директна смяна" на лампи с JFET не позволява ефектът да звучи достатъчно прозрачно, което оставя малко от онази "транзисторна мъгла". Като цяло се получава ефект, който на тихо звучи съвсем близко до ламповия му събрат, но при шумно свирене, транзисторното трещене започва да си личи и да дразни малко или много.

Описаният проблем, поне що се отнася до това, че при максимално усилен и намален волюм потенциометър има най-малко брум, е нормален - ако брума е в допустими количества. Без обаче да се чуе за какво количество брум става дума, не може да се каже много повече. Може и да има някакъв проблем.

При адска обстановка съм съгласен, че може да има известен положителен ефект, макар, пак да не е универсална панацея (заради обстановката).

^^ Викаш, предложението звучи, като от разведена жена на петдесет и нещо .

Мога да опитам, а и мога после да споделя какво е било, дали сме успели да се справим и т.н. Обаче никой не е искал такова нещо от мен, засега.

За пълно избавяне от проблема, трябва поне два пъти на ден да се пие чай от мащерка, майчин глист и жужебрумче.

Тогава, се замасяват! Всъщност, засега не сме чули нищо, че да може да преценим мащабът на проблема.

Не мисля, че шума, който се появява, когато се пуснат струните, подлежи на екраниране. Те, така или иначе, струните са заземени през бриджа, но шума пак си го има. Влияние има и фактът, че китарният кабел има немалък капацитет, който не представлява кой-знае колко висок импеданс за по-високи честоти.

Платките изглеждат много добре!

^ Това не са ли ония унгарски машини, разработени за целите на олимпиадата в СССР през 80-та година?

Тия неща се преценяват трудно в магазин, освен ако не те включат в хубав усилвател и не те оставят малко на спокойствие да си посвириш. Включване в пръдливо комбо, при висене на главата, както обикновено става, не върши добра работа. Пък има усилватели, в които човек не би направил много голяма разлика между които и да е две китари. Затова, най-добре е, който ще купува, да пробва надълго и нашироко.

До колкото разбрах от клипчето, всеки ключ е независим и може да бъде включен/изключен.

В първия мой вариант, говорех просто за леко усложнен(заради диодите на схемата) тригер на Шмит и Flip-Flop за всеки бутон, като тригера управлява и усилвателя, и flip-flop-а на светодиода. Това е балъшко решение, което обаче може да работи прилично надеждано, ако разбира се, усилвателят има някакво зададено начално състояние при включване. Така, индикаторите просто ще се превключват включено/изключено при натискане на съответният педал, без това да има нещо общо с усилвателя, а тригерът на Шмит ще предотвратява грешки и ще управлява едновременно и усилвателя, и flip-flop-а на светодиода.

Като за начало, трябва да си наясно как трябва да работят индикаторите и какво трябва да означава тяхното светене. Ако е това, за което си мисля, има две решения: -Независима логика в педалиерата, която обаче по никакъв начин не е свързана с усилвателя, и ако усилвателят не превключи заедно с логиката в педалиерата, смисълът на индикацията ще се обърне наопаки, до повторно такова "разминаване". В този случай, педалиерата ще изисква външно захранване, но няма да има промени по усилвателя. -По-сложният вариант изисква извеждане на още кабели за индикациите, от самия усилвател, което е сложна модификация, предполагаща модифициране на усилвателя, и както валяка каза - извеждане на куплунг с повече проводници. Няма лесно решение на проблема, тъй като двете активни жици на кабела се ползват само за командване на усилвателя, а по тях вероятно не се връща никаква информация за текущото състояние на усилвателя, което да бъде индикирано в педалиерата.

Само схема на суича, не е достатъчна, за да се прецени добре, дали ще работи. На мен ми изглежда, че това са незадържащи ключове. Според мен, суича работи така: -Вътре, в усилвателя, към двата активни проводника има pullup резистори. -Ако на червения проводник, потенциалът падне близо до 0V, а на синия си остане високо, това сигнализира смяна на режима. -Ако на синия проводник, потенциалът падне близо до 0V, а на червения си остане високо, това сигнализира за "Down". -Ако на двата активни проводника, напрежението падне до около 0.65V, това означава "UP". На пръв поглед, на мен ми изглежда така, а и ми изглежда, че това са моментни бутони и при освобождаване на бутоните, потенциалът и на двете жици си остава висок, което изключва възможността да се ползват светодиоди. Ако имате друго виждане - пишете.

2014 Misheard Lyrics Compilation: