Evtim Djerekarov

Не разбирам много добре принципа на тази "импулсност", за която говориш. Не знам и по коя схема работиш, аз гледам lbz_111114. До колкото виждам на схемата, за напрежение, пресъздаващо падът на напрежение върху полевия транзистор, отговаря транзисторът Q4 и резисторът R10(повторител). Това кара точката в долният край на R10 да понижава напрежението си, спрямо това на катодите на тиристорите, с увеличаване на този пад. Когато разликата в тези напрежения превиши ценеровото напрежение на D5, през него започва да тече ток, който "отнема" все повече ток от генератора, смъквайки напрежението в "емитера" на генератора на ток, докато през D3 вече не може да тече достатъчен ток, че да поддържа активният тиристор отпушен. В началото на всяка полувълна, съответният тиристор се отпушва тогава, когато входното напрежение достигне стойност, достатъчна да накара генераторът на ток, да влезе в "регулация" на тока, и се запушва всеки път, когато ценеровият диод D5 се отпуши, поради достигане на "граничен" пад върху полевият транзистор. Макар запушването на тиристорите, поради стръмността на характеристиката на ценеровият диод, да може да има характер, близък до импулсния, кое е нещото, което гарантира достатъчна рязкост на включване. Характеристиката на генератора на ток? характеристиката на D3, D2, D6? Питам, за да си го изясня добре, а и да го обсъдим. В осцилограмите се вижда, че при по-ненатоварени режими, тиристор не се отпушва на всяка полувълна, а понякога се изисква да "минат" няколко полувълни, за да се включи някой от тиристорите. Макар това да не излага полевия транзистор на голям стрес(очевидно, малка консумация в тези режими), има ли някаква практическа причина, да искаме по възможност, тиристорите да се отпушват на всяка полувълна, така че напрежението върху полевия транзистор да няма колебания с толкова голям размах?

Аз не мисля, че му трябва настройка. Няма ли си ръководство? Не видях никъде описание, как се ползва. Вероятно трябва да завъртиш копчето в позиция за измерване на ток, а след това, не знам, може би трябва да натиснеш FUNC докато накъде на дисплея стане ясно, че медиш DC ток. След това направи теста с измерване на тока на батерия 9V през резистор 10К, уредът трябва да покаж около 900 микроампера(напрежението на батерията, разделено на 10000).

Макар и с проблеми, които са по-скоро нормални при прототипна работа, се радвам, че проекта е няколко крачки преди завършване!

Аз не съм в състояние, да ти дам съвет, в който съм абсолютно сигурен. Ако искаш, помоли K.D. ако има желание, да се включи в темата - ще стане интересна и информативна, защото проблемът е сложен.

Не знам, дали е разумна инвестиция, предвид не твърде високият клас на прибора, но въпреки това - сега би трябвало да е по-точен.

Е, разбира се, че няма да ползва компоненти, като усилвател са $3000. Но въпросът ми беше друг - какви са компонентите. Резисторите може да струват по 2 стотинки и пак да не са лоши (примерно RW6MF). Кондензаторите също може да са качествени и некачествени, подходящи или неподходящи за дадено приложение, и това не винаги е свързано с прекомерно раздуване на цената. Затова те попитах, за резистори (въглеродни, метал-филм, мощност..), кондензатори (керамика, полиестер, марка) и т.н.

Транзисторните ефектчета са съвсем друга краста. Иначе, за ламповият вариант - ясно. Дими, може и това да са стойностите на транзисторите. Направи ли теста с 9-волтовата батерия, за който ти писах? Какъв уред ползваш? Просто искам да сме сигурни за транзисторите, за да не смятам глупости.

Можеш ли да бъдеш по-детайлен в това мнение. В смисъл, кое според теб не беше "скъпо". Трансформатори, кондензатори, лампи? Какви бяха? А според теб, какви трябва да бъдат?

Предвид характерът на проблема и неговата сложност, съм скептично настроен относно оправянето му с подръчни средства, стил "хоби в спалнята". Разбира се, винаги можеш да си изобретиш някакви установки, например, за гладко шкурене в една равнина, или пък за гладко изравняване на повърхност с длето, оберфреза и т.н. Много е вероятно обаче, да се окаже, че инвестицията ще излезе по-скъпа от това, да дадеш инструмента на някого. Ако разгледаш например, KD Зона, ще видиш, че К. Димитров се занимава с най-разнообразни ремонти. Възможно е, да се съгласи да направи нещо по тази китара. Можеш да говориш с него, за да видиш дали ще стигнете до консенсус.

По принцип, всичко може да се направи, особено ако този, който ще го прави, може да го направи. Лепилните шевове ми изглеждат ужасни, дори в здравите части. Та.. не знам. В смисъл, мога да дам 1000 предложения, как да се действа, но почти всяко предложение ще е еднакво смислено, поради плачевното състояние на инструмента. Ти можеш да си измислиш още толкова и сам. По-важният въпрос е, сам ли искаш да правиш нещо, или искаш да дадеш на друг да опита. Важно е да кажеш също, какъв опит имаш с материята. Която и да е интервенция по този инструмент, няма да е лесна и ще изисква опит и материална база. Авторът на китарата, не иска ли да се пробва да си я възстанови?

Почнах да смятам и 18-волтов вариант на схемата (който има и малко допълнителни усложнения, като регулируемо сорсово напрежение, но като цяло се стремя да избегна прекалено усложняване на схемата и въвеждане на отрицателни преднапрежения, за да си остане все пак схемата някакво подобие на leegazzy. Засега, идеята е, да се ползва BF245C за входен транзистор, поради голямата си отсечка, а за следващите стъпала да ползвам J201. Засега, в главата ми се върти показаната долу схема, която обаче няма съвсем същата предавателна характеристика като ламповият вариант, но въпреки това е почти идентична до около 1.8-2 волта пик, което е в общи линии приемливо за китарно входно стъпало и е много по-добре от J201 входното стъпало, на повечето схеми. Разликата в характеристиката се дължи и на фактът, че гоня определен ток на покой, който ката стъпалото да създава хармоници, по-близки до ламповите, при малки входни амплитуди около тази работна точка. Сорсовото напрежение вероятно ще се осигурява посредством тример и кондензатор, или тример, емитерен повторител и кондензатор(и). Динамичният диапазон е много подобен на ламповият вариант, като транзисторното стъпало "реже" малко по-рано. При малки сигнали, разликата в коефициентите на усилване е 17 пъти, а при големи входни сигнали и видимо ограничение - около 22 пъти, което е съвсем приемливо близко, до отношението между захранващите напрежения на ламповото и транзисторното стъпало (21.3 пъти). Ето схемата на първото стъпало: Стойностите на някои компоненти трябва да бъдат закръглени до най-близките стойности. (или двойка паралелни или последователни стандартни стойности, които дават стойност, близка до посочената). Това са амплитудночестотните и фазовите характеристики при AC анализ на ламповото(зелено) и транзисторното(синьо) стъпало, в изходите им: Това е Transient анализ, при вход синусоида, с честота 1 килохерц, при амплитуди 0.5V и 3V(където вече имаме изкривявания). В стъпалото има някои пропуснати ефекти(примерно, решетков ток), с цел, да се запази схемата относително проста. През идните дни, мога да публикувам и останалите стъпала едно по едно, докато стане цялостна схема. Разбира се, ще се радвам ако и други се включат в разработката. Всякакви критики, похвали или просто мнения са добре дошли!

Много гот!

Ей сега гледам и схемата на Wampler Plexi - ами с този J201 на входа, схемата направо ще изкара динамиката на две плексита, може и на четири! Хубаво е така, човек да се занимава да си прави ефектчета, обаче без сериозни промени, няма да се доближи много до някакво приемливо емулиране на популярни драйв канали(ако в крайна сметка, цели това). Някак си, откакто станаха популярни JFET ефектите, нета се напълни с всякакви схеми (някои-фабрични) на най-разнообразни JFET жужалници, повечето от които приличат на емулация само схематично. Просто виждам така... книжката с илюстрации-карикатури на издателство "Млад Техник", озаглавена "Аз емулирам лампов усилвател" 1-во издание. Изобщо, JFET решенията, както стана ясно, са сложни, поради голямата нееднаквост на транзисторите. Ако трябва почти всеки транзистор да се ползва, то може да се направи методология, която е девет пъти по-дълга при фаза "разработка". Поради следните причини: -Филтърът след всяло стъпало е товар за транзистора. Решението с "импедансоопределящо" съпротивление или буфер след транзистора, което би позволило да се ползва всеки път еднакъв пост-филтът има недостатъци, които влошават точността на емулацията (това как филтърът товари предходният транзистор влияе на формата на сигнала в дрейна, което не би се случило, ако го буферираме или олекотим товара, което би влошило точността на емулацията). -Други подобни причини... Затова, ако разделим транзисторите на три класа по стръмност, а оттам всеки клас стръмност на три класа по отсечка, то за всяко стъпало и последващ филтър, бихме имали по девет варианта, като си избираме вариант, според транзисторът, с който разполагаме. "Разделянето" на стъпалата може да става посредством помощен разделителен резистор 33-68К на входа на всяко стъпало. Това не би имало значителен ефект върху точността на емулацията, понеже така или иначе, импедансът на решетката на оригиналният(лампов) вариант е висок, а решетковите токове са пренебрежими, от гледна точка на това, до колко те товарят предходното стъпало. Така може да се постигне автоматизиран подход за серийно производство, като главното усложнение е: 1. по-дългата фаза на разработка. 2. необходимостта от измерване на транзисторите. 3. Сложност при "зареждане" на компонентите в поточната линия. При големи бройки (серийно производство) това не е голям проблем, понеже първо ще се селектират транзисторите, а после просто ще се пуснат девет различни "рън-а" на поточната линия, всеки с различни стойности на компонентите. Виждате, че има решение, но то е по-сложно. при бутиковата работа, тия проблеми не са големи и са решими лесно, понеже така или иначе се губи време за ръчна изроаботка.

Не винаги е възможно, един транзистор да се вкара в режим, само чрез регулиране на дрейновото съпротивление (тримера). В случая с тези стъпала, режимът(дрейновият ток на покой) се определя от съпротивлението долу, в сорса. То (заедно с някакво евентуално преднапрежение на гейта, което в тия схеми няма възможност да се регулира) определя токът на покой на транзистора, при липса на входен сигнал. Токът на покой, умножен по дрейновото съпротивление (тримера), дава какъв пад на напрежение ще имаш върху тримера, оттам, какво ще е дрейновото напрежение на покой. Ако например сорсовото съпротивление е такова, че токът на покой е 400uA, то за да постигнеш 5 волта на изхода(дрейна) при захранване 9 волта, трябва да настроиш тримера за дрейново съпротивление Rd = U / I = (9-5) / 0.0004 = 4 / 0.0004 = 10K. Има обаче случаи, в които поради сорсовото съпротивление, транзисторът е или напълно запушен, или работи в режим на насищане. В тези случаи, не можеш да регулираш почти нищо с тримера. За да излезеш от тази ситуация, трябва да промениш сорсовото съпротивление. В единият от случаите, можеш да направиш нещо с увеличаване на захранващото напрежение, но това като цяло не е оптимален начин за справяне с проблема. Освен това, JFET(а и биполярните) транзисторите работят така, че дрейновият ток се мени много слабо с промяна на захранващото напрежение (в пентодната част на характеристиката, в която най-често се ползват). Ако увеличаваш него, да кажем 2.5 пъти, трябва пропорционално (пак 2.5 пъти) да намалиш капацитета на сорсовия конданзатор(ако има такъв). Ако пък намаляваш Rs, трябва пропорционално да увеличиш Cs. Като цяло, ако вземем например J201, който има по-малка отсечка и дрейнов ток от 5457, но аналогична стръмност, то той(J201) ще изисква неколкократно по-голямо сорсово ( а и дрейново) съпротивление(и пропорционално по-малък сорсов кондензатор), отколкото стъпало с 5457, за постигане на аналогичен резултат. Разбира се, поради по-малката си отсечка, стъпалото с J201 ще постига същият изходен размах с по-малък входен сигнал, но от друга страна, ще има по-ограничен входен динамичен диапазон (стъпалата, които ще имат голям входен размах, като например входното, е по-добре да ползват транзистор с по-голяма отсечка Vp). За всеки случай, за избягване на грешки, проверявай, когато на схемата сигналът от предходното стъпало минава през кондензатор, а гейтовите резистори на стъпалото са към земя, трябва на гейта да имаш 0 волта при липса на входен сигнал. Ако измериш напрежението на гейта и напрежението на сорса, то ще получиш входното напрежение Vgs. Полевият транзистор работи така, че токът Id зависи от Vgs, като когато Vgs е 0, дрейновият ток е максимален, а когато гейта става по-отрицателен спрямо сорса, токът намалява, докато се достигне напрежението Vp(индивидуално за всеки екземпляр), когато транзисторът е на практика запушен и дрейнов ток не тече. Цялата работа е, че тези схеми са изчислени-недоизчислени за определени транзистори, които както виждаш, силно се разминават по параметри. Освен това, всеки си пробва с каквито транзистори си иска, в резултат на което се получава добре познатият ташак. И то не само що се отнася до работната точка, а до още много неща. Точно поради тази причина, неколкократно те подканих да измериш транзисторите, които ще ползваш, за да мога да изчисля стойностите приемливо близко.

Няма да е никак лошо. Аз ще запазя семплите, може да ги пуснем през драйв канала на различни EQ настройки и да ги запишем, както изкарани през SEND, така и (ако има техническа възможност) от кабинета. Така в бъдеще може да се оформи и спийкър симулатор.

В резултат на моите намерения да направя няколко платки за този ефект, ето какво направих, с чисто статистическа цел (всеки, който се занимава с това е добре да си измерва транзисторите). Показани са Idss, Vp и стръмност(не точно стръмност, а просто числото Vp/Idss за по-лесно смятане, така че игнорирайте мерната единица, mS и смятайте величината за безразмерна). Долу има средна, максимална и минимална стойност за трите параметъра. Измерени са 12 транзистора J201: Вижда се, че пиковите отклонения могат да достигнат 40+ процента от средните стойности, а средните отклонения са около 15-25%. Въпреки това, до колкото тези 12 броя могат да служат за представителна извадка на партидата, "стръмността" не варира с повече от 15-ина процента. Направих тази снимка, за да се убедят любителите, че както няколко пъти споменах в други теми, параметрите на JFET транзисторите се разминават от бройка до бройка (понякога доста). Имайте предвид, че по принцип точно показаните транзистори са от хубава и предвидима, доста еднаква партида. Да знаете, какви партиди има.... Не съм измервал триоди в количества, но предвид многото брандиращи фирми, голямото излъскавяване на опаковките и малкото на брой заводи, това, което чета във форумите, а и това, което Валяка казва, почвам да оставам с впечатление, че по отношение на повтаряемостта (а при лампите - и качеството), в последно време лампите са станали по-бетер от JFET транзисторите.

Благодаря ти, старая се. Има и още по-адванцед методи, върху които работя. Мисля, че поне що се отнася до предусилвателите, постигането на доста готин звук с транзистори не е чак толкова огромно предизвикателство. Виж-върху крайни стъпала (върху прецизна имитация на лампови такива за китарни цели) не съм работил много, но предполагам, че и там има съответните трикове. Ако някой има LEGACY VL100/212 и възможности за целта, бих му пратил чистите семпли, да ги прекара през драйв канала и да ги извади през "Send" на усилвателя и запише.

Е, реалният амп има и крайно стъпало. Ние симулираме LEAD предусилвателя. Има още нещо - не знам с какво ниво свириш(в смисъл, какво е нивото на сигнала на изхода от адаптерите ти, когато удряш струните по-силно). Та.. симулацията си е симулация. После, като се пробва, е друго. Въпреки, че не съм гледал захранването на предусилвателя, може и то да прави sag.

Хванах 22-секундна част от твоята ритъм партия и я прекарах през (засега симулираният) JFET ефект, моделиран по (SPICE симулатия на) предусилвателя на LEAD канала на Carvin Legacy VL100 / VL212 (Схемата, която Delta даде горе). Не съм свирил с Legacy, но ти като бивш притежател, трябва да можеш да прецениш, дали е близо. Поне по филтри и форма на ограничаване, JFET вариантът е много близък до ламповият. Направих един SoundCloud плейлист, в който ще добавям още семпли с времето. Първо са семплите при три различни нива на гейна, прекарани през Gratifier Speaker симулатора на GuitarRig5(Почти изцяло на микрофон Б). След това съм дал и директните семпли от симулацията, за да може всеки да си ги прекарва през каквото иска. Не мога да отгатна как точно са настройките на потенциометрите, но линейните от тях - Bass и Treble са на средна позиция, Presence е над средата, Volume е на макс, а средите не съм сигурен на колко са, но не са в крайна позиция. Ето го плейлиста: Дими, как ти се струва, като степен на близост до това, което симулира? За всички, които се интересуват, бих ви подканил да преслушате и директните семпли. Как ви се струва - не твърде "транзисторни" количества висши хармонични, а? При това, без гейна да е малко...

Най-добре е, при прототипна работа, да правиш ефекта стъпало по стъпало и посредством усилвателче (през последователни резистор и кондензатор, примерно 33К / 220n), да слушаш какво става във всяка точка. Можеш да си направиш пробка, която от другата страна е кабел към входа на усилвателя. Откъм тестовата страна, можеш да направиш щипка, която се закача за "Земя" на ефекта, и активно жило (пробка като от мултицет, или защипваща такава, като сигнала минава, както писах, през кондензатор и резистор, за да се развърже по прав ток усилвателя от ефекта). Така можеш да слушаш напрежението във всяка точка. А като ползваш програма-осцилоскоп за звукова карта (примерно), можеш и да наблюдаваш сигнала(поне променливотоковата му съставка). По принцип, разработих схема, която доста близко наподобява Legacy и има твърде малко общо с Leegazzy(всъщност, почти нищо) - ползва 18V захранване и отрицателни преднапрежения 0 до -1 волт, транзистори КП303Е и J201, обратни връзки за потискане на нежелани висши хармоници, по-подходящи работни точки, "решетково" ограничаване, правилно оразмерени филтри и т.н. По-късно ще пусна семпли от неговата SPICE симулация, с моя известен "mmmbop" семпъл(тук нямам свястна звукова карта). Във връзка с това, искам да те попитам, възможно ли ти е, да запишеш два-три семпъла с дължина около 15-23 секунди (малко ритъм, соло..) с неща, които обичаш да свириш, когато тестваш апаратура. Биха били много полезни, защото така мога да прекарам звука през моите симулации и да го публикувам след обработката. Мисля, че и на теб ще ти бъде интересно. Ако можеш да ми направиш тази услуга и да пратиш чисти(необработени) семпли от китарата на поща evtaka кльомба а бе ве bg, ще бъда много благодарен, а и за да върна услугата, през идните дни ще ти сметна по-правилни стойности за leegazzy-то!

Аз даже имам проекто-схема за друг прототип, но той вече не може да се нарече Leegazzy. Ползва КП303Е за първо стъпало и J201 за следващите. Налбантов, да те питам, оригиналният усилвател наистина ли имаше такова неприлично количество гейн, каквото ми излиза на симулациите. Според това, което аз получавам, усилвателят е имал достатъчно гейн за хеви метъл, дори на гейн 1-2. Не е ли шумничък при набримчен гейн?

E, тогава можеш да си поиграеш. Ако имаш неясноти по смяната на прагчетата, питай. Но първо изгледай множество клипчета по темата "guitar refret" и изч3ети каквото можеш.

Така е. Най-издайнически пак е последният акорд, този път в нек записа. Явно някои неща започват да си личат, когато звучат повече тонове.

Ако трябва да има гейн, колкото оригинала, то е добре първият транзистор, да е 5457, 4393, КП303Е или нещо подобно, за да се справи с динамичният диапазон на китарата(Разбира се, стъпалото трябва да е оразмерено по съответният начин), а последващите стъпала трябва да бъдат реализирани с J201 или още по-добре - с по-стръмни транзистори с малка отсечка(Голям Idss от сорта на 1-2-3mA, при отсечка Vp от 0.5-0.8V). Това е необходимо по следните причини: -Първото стъпало трябва да започва да криви при входни сигнали с амплитуда поне 2 волта, но дори след това, да не реже съвсем рязко. Освен това, ако оригиналната схема се храни с напрежение 385 волта, а транзисторната - с 9, то това означава, че за да имаме подобно изкривяване, първото стъпало трябва да има около 385/9 = 42 пъти по-малко усилване, за да може да се постигне аналогичен динамичен диапазон. -Следващите стъпала трябва да имат усилвания, еквивалентни на тези в ламповият първообраз. Например, при около 1 волт вход, на второто стъпало на ламповият вариант, се появява сигнал с амплитуда 42 волта, а при сериозно претоварване с 5-волта вход - 120 волта. При един аналогичен транзисторен вариант, захранван от девет волта, тези изходни напрежения към входното стъпало биха били съответно около 1.2 / 3.1V. Вижда се, че за да имаме аналогичен динамичен диапазон при 40-ина пъти по-малка входна амплитуда, трябва да имаме относително стръмен транзистор с къса отсечка. Ако например ползваме 5457, подбран с параметри, близки до 2.15mA/1.36V, то подходяща схема на първото стъпало била тази (R2 може да се замени с 5К тример): Разбира се, има някои недостатъци или по-скоро усложнения: -Изисква отрицателно напрежение, което трябва да се направи с помощна интегрална схема. Реално всяко стъпало би изисквало различно напрежение, което ще рече, че и за това трябва да има тример. -Стойностите трябва да се закръглят до най-близките ( R6 е сложен наместо gain потенциометъра, все едно че е усилен на макс, а последният най-вероятно ще трябва да е 10К или 15К ако се намери). -Умишлено изходният филтър е двойно по-нискоимпедансен от това, което човек би изчислил. Това е, защото при нормално изчисление, изходната форма на сигнала при високочестотен сигнал със значителна амплитуда, започва да се разминава. Това се получава, поради разликите между анодните характеристики на лампата и дрейновите характеристики на транзистора (последния работи в т.нар. пентоден режим). В резултат на това, изходното ПРОМЕНЛИВОТОКОВО съпротивление на транзистора, не се мени с моментната амплитуда на сигнала по същия начин, по който това става при триода. Освен това, зависимостите са силно нелинейни. Затова, през по-сериозното натоварване на транзисторното стъпало, се постига приемлив компромис. От гледна точка на проектирането, за най-верни резулатати е най-подходяща следната процедура: 1. Прави се идеен симулиран проект със осреднени параметри на транзисторите. 2. Подбират се подобни транзистори, като се сортират близки транзистори за всяко стъпало. 3. С осреднените транзистори за всяко стъпало се препроектира схемата, чрез симулация. 4. Произвеждат се бройки. Така се пести време, иначе ако човек трябва да смята всеки ефект....

Според мен, първата на записите е Vester, а втората - Гибито. Аз по какво познах - звученето на последният акорд и малко преди него, на бридж адаптер. Хапливостта и блясъкът на Гибсъна трудно се бъркат. Но трябва да се признае, че не звучат много далече. Наистина, както върбанов казва, ако адаптерите се сменят с гибсънски... Състейна подобен ли им е?