Evtim Djerekarov

Ако не се захласнеш много с пиленето, може и да стане, но после следва боядисване. Това й е най-малкият проблем, обаче. За 150-200 кинта има доста по-прилични китари от нея.

Не ми се иска да зацапвам подредената тема с общи технически приказки, ако искаш да продължим темата за ефекта, предлагам, да направиш отделна тема (освен, ако Сънчо не иска да остане в неговата), но като цяло, не съм голям любител на PT-базираните ефекти. Чисто субективно, тези базирани на BBD, ми звучат по-добре. Разбира се, изключвам Lell CZ и някои други ранни цифрови ефекти, които по-скоро ми харесват като звук. През последните месеци, през дъцете ми минаха няколко (Little Angel Chorus, PT Delay и други) ефекти, базирани на тази схема и честно казано, не останах впечатлен. Не знам, дали е заради самата ИС, или заради останалата схемотехника.

Така е! Освен това, трябва да се сметне и времето за разработка. Като за начало е добре, да се поставят изисквания. Колко дълго трябва да може да се ползва на акумулатори, при каква мощност?

Нищо де, на всеки се случва да не съобрази нещо. Ако се върнем на първия пример с подточките, е съвсем очаквано: Докато през резистора(1R) тече ток 10А, имаме пад на напрежение 10V, или моментна мощност 100W. Тъй като това се случва в 10% от времето, усреднената мощност за целия период е 10W.

Формулата за изчисляване на RMS стойност на сигнали с такава форма е RMS = Ipeak * sqrt(D/3) http://bbs.dianyuan.com/bbs/u/39/1141871556.pdf В посоченият от теб случай (8А, 0.47R, 2.5ms, 10ms), това ще рече 2.5W. Всъщност, въпросът не е толкова маловажен, и не касае само въпросното съпротивление. Може да се окаже, че дори ESR на филтровите кондензатори може да разсее значителна мощност и да намали живота им, ако тези неща не се имат предвид. По принцип, не е случайно това, че повечето импулсни захранвания комутират относително малки токове с голяма честота в силовата си част. Комутирането на значителни токове с ниска честота, е по принцип по-лошо решение. Затова си мисля, че ако е възможно пререгулаторът да се направи така, че все пак да се отпушва на всеки полупериод, това би било хубави, поради ред причини.

Специално за правоъгълна вълна, с някакъв коефициент на запълване D (от 0 до 1) и "амплитудна" стойност Von, RMS стойността се изчислява като Von * sqrt(D) http://en.wikipedia.org/wiki/Root_mean_square Обърни внимание също така на един любопитен факт - във втория пример горе (с идеалният генератор на ток, двата резистора и кондензатора), можеш да черпиш максимум 1А RMS от кондензатора, без значение какво товарно съпротивление (на мястото на "втория" 10-омов резистор) имаш. Ако той е 10-омов, както в примера, КПД е 10%. Ако е 1 ом - 1%. Чак при 100 ома имаме КПД 50%. (Това е, при идеален генератор на ток и идеален кондензатор с голям капацитет). На пръв поглед, тези неща са доста противоположни на интуитивните. И аз случайно се зарових в тоя въпрос.

Правя последен пост на тема 0.5-омовия резистор - не искам да звуча, все едно пиша уроци по електротехника, но искам да съм сигурен, че сме се разбрали. Надявам се, че и тези постове са от полза за темата. Нека вземем следните примери. През един 1-омов резистор тече: а) 1А постоянен ток. б) 10А импулсен ток, с коефициент на запълване 10%. И в двата случая, средния ток за по-дълъг период от време е 1А. Обаче, в първия случай RMS стойността на тока е 1А, а във втория - 3.162А. Понеже мощноста, разсейвана от съптотивлението, расте с квадрата на тока през него, то при 1A RMS ще имаме 1W, докато при 3.162A RMS - 10W - десетократно по-голяма разсейвана мощност! Ако от един идеален генератор на ток като от подточка б), зареждаме един кондензатор през 10-омов резистор, а от кондензатора към земя имаме друг 10-омов резистор за товар, то средният ток и през двата резистора ще е 1А, но RMS стойността през първият, ще е 3.162А, докато през вторият - 1А. В резултат на това, единият резистор ще разсейва 100W, а другият - 10. Затова се опасявам в по-горните постове, за КПД и големите зарядни токове. Примерно, в дясната снимка на първия ред от последния ти пост, триъгълно-изглеждащите пикове на тока, имат средна височина около 2.1 деления, което е около 8.92А. Ако приемем, че цялата ширина на пика (долната страна на триъгълника) е 1.8ms, а периодът е 10ms, то съпротивлението ще разсейва към 5W!(не знам, какво съпротивление ползваш). А при 15А пик, примерно, особено при по-широки импулси? Всъщност, стрелям малко на посоки, но е добре, да се предвидят (ако вече не са) тия неща, особено при гранични режими.

Токът изглежда в допустими граници. Да не би да си сложил C1 = 2200uF? Някак си, не виждам как с 2А ток (дори постоянен), ще се промени напрежението на 4700-микрофарадов кондензатор с 8 волта за 6-7 милисекунди. Засега изглежа, че вторият пререгулатор работи при по-малки токове на тиристора и може би до някъде по-предвидимо. Мерлил ли си, какво КПД се получава? Не знам, как точно си ги мерил(може да изпускам нещо), обаче, ако мериш напрежението върху резистора директно, то две деления при 2V/Div са си 4 волта, което при 0.47R са 8.51А. Изпускам ли нещо в постановката?

Е добре, де, 35 . Не бива, да се забравя, че тиристорите са за около 10-12А (макар и за 120А еднократен пик), а като гледам осцилограмите, нещо не се отпушват на всеки полупериод, което ще рече... огромен заряден ток. Поправете ме, ако греша, ама така ми се струва. Обърни внимание, че на осцилограмите напрежението на трафчето кляка, което малко облекчава нещата, обаче при много "корав" трансформатор, не знам.

Да, да... Чудя се, какво е нещото, което ограничава зарядния ток на C1(и началният, и последващите повторения, все пак, както се вижда на осцилограмите, има сериозна разлика в напрежението на C1 в "разредено" и "заредено" състояние), така, че да не унищожи тиристорите. Индуктивността на трансформатора? Примерно, при тази осцилограма: се вижда, че напрежението в изхода "скача" с около 8 волта, за около 7 милисекунди. Ако филтровият кондензатор е 4700uF, то може да се направи предположение, че пиковият ток през отпушеният тиристор е около 6-9А(в зависимост от формата на пика, който се получи, ако трябва да заредим кондензатора от генератор на постоянен ток за това време, трябват около 6А) . При тази графика положението е подобно: (около 5 волта за около 4 милисекунди). Представи си, какви биха били тия зарядни токове, при входно напрежение, да кажем 50+ волта..

Дали можеш да снимаш осцилограма, на пада на напрежение върху 0.5-омовия резистор, по възможност, когато пре-регулатора е натоварен?

А няма ли опасност, от значителни токове през тиристорите и от много значително разсейване от 0.5-омовия резистор, поради значителният капацитет на C1 и относително големите токове, които го зареждат и могат да направят и значителни падове върху въпросното съпротивление? Този кондензатор представлява товар с много нисък импеданс, ефективно звързан паралелно на "полезния" товар, който може да погълне огромни токове, по време на преходните процеси.Все пак, макар "зарядните" периоди обикновено да са по-кратки, така получаващият се "Duty Cycle" е, така да се каже, линейна величина, докато мощността, разсейвана от резистора,расте с квадрата на тока през него.

Добре е, грифът да се настрои, да е плосък, когато (ако е необходимо) се пилят прагчетата, но не е задължително, да се пилят всичките наведнъж, с нещо голямо. Това понякога е и нежелателно, защото прагчетата са най-нагъсто към последните и ако човек не натиска правилно, ще си изяде най-много първите прагчета, което обикновено е обратното на това, което трябва да се направи. Все пак, струната, ако опира някъде, опира в следващото прагче, от което произтичат разни умозаключения. Разбира се, накрая трябва да се възстановят коронките, без обаче от това прагчето да става по-ниско(маркиране на върха и т.н.).

^Много е гот. Само името е малко подвеждащо.... Свири много интересно. Със свой стил и явно, специфични за него техники. Неговият шред не е типичният шред с много пикинг. Ползва особени "полу-дабълхенд" техники и наистина звучи много различно от приетото. Според мен е важно, всеки да се стреми да има уникални неща в свиренето си, за да е интересен. Така или иначе, големите шредъри, рядко могат да си свирят един на друг нещата.

Искам да те питам - поразучи ли уреда. Примерно, ако завъртиш голямото копче в позиция A(за мерене на ток), как се сменя какво искаш да мериш (прав.променлив ток) - с копчето FUNC ли? Предполагам, че с копичето RANGE се сменят обхватите ръчно.

Ако моите приблизителни сметки са верни, то за отпушване на тиристор, входното напрежение (Tr1, Tr2) трябва да е с около 3.2 волта по-високо от изходното (Csns), а за запушването му е необходимо разликата в тези напрежения да е около 8.1 волта. Разликата между тези напрежения е приблизително равна на ценеровото напрежение на диода. Правилно ли смятам, или изпускам нещо.... (падовете на изходния и "управляващият" ток върху съответните резистори съм ги игнорирал) Гледам, че в тестовите снимки, тези събития възникват при напрежения, някъде около 5/12 волта в едни резултати, и около 4/9 в други.

Не разбирам много добре принципа на тази "импулсност", за която говориш. Не знам и по коя схема работиш, аз гледам lbz_111114. До колкото виждам на схемата, за напрежение, пресъздаващо падът на напрежение върху полевия транзистор, отговаря транзисторът Q4 и резисторът R10(повторител). Това кара точката в долният край на R10 да понижава напрежението си, спрямо това на катодите на тиристорите, с увеличаване на този пад. Когато разликата в тези напрежения превиши ценеровото напрежение на D5, през него започва да тече ток, който "отнема" все повече ток от генератора, смъквайки напрежението в "емитера" на генератора на ток, докато през D3 вече не може да тече достатъчен ток, че да поддържа активният тиристор отпушен. В началото на всяка полувълна, съответният тиристор се отпушва тогава, когато входното напрежение достигне стойност, достатъчна да накара генераторът на ток, да влезе в "регулация" на тока, и се запушва всеки път, когато ценеровият диод D5 се отпуши, поради достигане на "граничен" пад върху полевият транзистор. Макар запушването на тиристорите, поради стръмността на характеристиката на ценеровият диод, да може да има характер, близък до импулсния, кое е нещото, което гарантира достатъчна рязкост на включване. Характеристиката на генератора на ток? характеристиката на D3, D2, D6? Питам, за да си го изясня добре, а и да го обсъдим. В осцилограмите се вижда, че при по-ненатоварени режими, тиристор не се отпушва на всяка полувълна, а понякога се изисква да "минат" няколко полувълни, за да се включи някой от тиристорите. Макар това да не излага полевия транзистор на голям стрес(очевидно, малка консумация в тези режими), има ли някаква практическа причина, да искаме по възможност, тиристорите да се отпушват на всяка полувълна, така че напрежението върху полевия транзистор да няма колебания с толкова голям размах?

Аз не мисля, че му трябва настройка. Няма ли си ръководство? Не видях никъде описание, как се ползва. Вероятно трябва да завъртиш копчето в позиция за измерване на ток, а след това, не знам, може би трябва да натиснеш FUNC докато накъде на дисплея стане ясно, че медиш DC ток. След това направи теста с измерване на тока на батерия 9V през резистор 10К, уредът трябва да покаж около 900 микроампера(напрежението на батерията, разделено на 10000).

Макар и с проблеми, които са по-скоро нормални при прототипна работа, се радвам, че проекта е няколко крачки преди завършване!

Аз не съм в състояние, да ти дам съвет, в който съм абсолютно сигурен. Ако искаш, помоли K.D. ако има желание, да се включи в темата - ще стане интересна и информативна, защото проблемът е сложен.

Не знам, дали е разумна инвестиция, предвид не твърде високият клас на прибора, но въпреки това - сега би трябвало да е по-точен.

Е, разбира се, че няма да ползва компоненти, като усилвател са $3000. Но въпросът ми беше друг - какви са компонентите. Резисторите може да струват по 2 стотинки и пак да не са лоши (примерно RW6MF). Кондензаторите също може да са качествени и некачествени, подходящи или неподходящи за дадено приложение, и това не винаги е свързано с прекомерно раздуване на цената. Затова те попитах, за резистори (въглеродни, метал-филм, мощност..), кондензатори (керамика, полиестер, марка) и т.н.

Транзисторните ефектчета са съвсем друга краста. Иначе, за ламповият вариант - ясно. Дими, може и това да са стойностите на транзисторите. Направи ли теста с 9-волтовата батерия, за който ти писах? Какъв уред ползваш? Просто искам да сме сигурни за транзисторите, за да не смятам глупости.

Можеш ли да бъдеш по-детайлен в това мнение. В смисъл, кое според теб не беше "скъпо". Трансформатори, кондензатори, лампи? Какви бяха? А според теб, какви трябва да бъдат?

Предвид характерът на проблема и неговата сложност, съм скептично настроен относно оправянето му с подръчни средства, стил "хоби в спалнята". Разбира се, винаги можеш да си изобретиш някакви установки, например, за гладко шкурене в една равнина, или пък за гладко изравняване на повърхност с длето, оберфреза и т.н. Много е вероятно обаче, да се окаже, че инвестицията ще излезе по-скъпа от това, да дадеш инструмента на някого. Ако разгледаш например, KD Зона, ще видиш, че К. Димитров се занимава с най-разнообразни ремонти. Възможно е, да се съгласи да направи нещо по тази китара. Можеш да говориш с него, за да видиш дали ще стигнете до консенсус.