Evtim Djerekarov

Тръмпотия....

E, Поиграй си със стойностите и виж. Може, разбира се. Но всичко е въпрос на компромис. Този еквилайзер, с който си играеш, на практика сумира изхода на band-pass филтри и от всеки филтър избира между 0 и амплитудата на сигнала от него. Ето варианти на това, което постнах, без индуктивности: https://www.diyaudio.com/community/threads/looking-for-schematic-for-10-band-eq.396797/ https://www.rolls.com/product/EQ210 https://www.rolls.com/doc/infosheets/infosheet_1_EQ210.pdf Ето проекти и четива от Rod Elliott: https://sound-au.com/project252.htm https://sound-au.com/project64.htm https://sound-au.com/project75.htm https://sound-au.com/project149.htm https://sound-au.com/project152-1.htm

Не съм сигурен, изсимулирай го и раздвижи някой потенциометър на 10-на стъпки през 100 има и виж как се променя АЧХ-то. Мисля че нелинейността няма да е нещо драматично. Във всеки случай, корекциите са нулеви точно в средата на хода на линеен потенциометър. А дълбочината на порекция е повече от +-12dB.

Сложните аналогови филтри често създават проблеми със собствения си шум, пък в инструментална апаратура, където често има и gain, съответно шум още от източника, положението може да стане критично. Чудя се, дали не можеш да бръкнеш из интернет магазините и да намериш нещо цифрово, което да ти свърши работа на сносна цена, с хубави конвертори и прилично DSP.

Ей това изглежда малко по-добре, от някаква схема в нета е. Вероятно ще има по-малко шум и изкривявания. 500-омовите резистори един до друг (забравил съм 100R / 900R на четвъртата група) са всъщност 1К потенциометри (нямам символ за потенциометър). Ако ти се занимава да моташ бобинки, и да си смяташ RLC групи за различните честоти, може да го пробваш. Преди 20-на години бях правил бас предусилвател с многоканален параметричен еквилаизер, изпълнен с жиратори - там пък проблема беше, че колкото повече коригираш, толкова повече шум получаваш (дори когато режеш, не повдигаш). Някои педалчета като GE-7 правят pre-emphasis на високочестотния регион, където шума е най-дразнещ, за да подобрят отношението сигнал/шум....

Гледам, и Elliott се е пробвал по темата: https://sound-au.com/project149.htm

Тия еднотранзисторни усилватели по схема ОЕ, бая изкривявания вероятно ще вкарат. Ами, начертай си схемата на един SPICE, който позволява FREQ анализ, раздвижи потенциометрите и виж как си влияят. Като за начало, вероятно цялата линия от дясната страна на C2 има относително висок импеданс. А като потенциометрите са в горна позиция, вероятно променят импеданса на точката точно над потенциометъра, което може да доведе и до известно плаване на коригираната честота.

Тия схеми едно, че вкарват доста свои изкривявания, отделно - така като гледам тази, може отделните секции на еквилайзера да си влияят една на друга. Разгледай схеми на утвърдени решения.

Ето в тази много-много стара тема бях вадил акордите (за китара) по питане на съфорумник. Ако вече не сте намерили ноти, може да ви е от помощ:

Винаги се чудех, на какво ми прилича този тон, а то всъщност най-много е на Brian May-ския тон.

Устройството ми изглежда като много добър начин за постигане на различни тонове от една и съща китара (например, плътен тон, прозрачен тон за акорди и strumming, хаплив тон за сола, бистър, мътен тон и т.н.). Според мен, накои характеристики на китарта че "прозират" и през моделинга (примерно, платото на тона, състейна) и няма да е съвсем същото като да свириш на съответната китара, но ще е достатъчно близо за целите на оформянето на тона и атаката.

Извинявайте за офтопика, но заглавието е симпатично. Никога не съм пробвал рига на Даймбег, но е наистина забележително как звучи толкова добре с целия този нацепен транзистор. А колкото до Хамет - той може да не е върха на композициите и да има дни, в които не свири много технично, но твърде малко китаристи свирят по начин, който да може да го замени в група като Металика, където един фин прецизен музикант може би ще стои чуждо. Освен това, неговото свирене звучи живо, като че с някакъв малко тревожен или ентусиазиран младежки устрем, което пасва много добре на музиката, която е по-сурова и може би сериозна по един характерен за Металика начин.

От гледна точка на получаването на минимално количество шум и брум, основният закон е, че ефектът с най-голямо усилване (драйв/дисторшън) трябва да е първи във веригата. Това не е желязно правило. Има и друг нюанс - тона. Ако да кажем ползваш овердрайв, който по принцип звучи мазно и плътно, и замазва при по-сложни неща (богати акорди, неконсонантни двугласи, палм мютинг), или китарата има адаптери, които звучат плътно и правят "киша" като се свири с повече овердрайв, тогава един бустер, който подсилва средните или средно-високите честоти (или изяжда от ниските) може да се ползва не само за да получиш повече изкривявания от дисторшъна/овердрайва, но и за да избистри изкривения звук, ако сложиш бустера пред овердрайва, на цената на повечко шум. Варианти има много.

И трябва да се удряш по гърдите докато го пееш.

Тия адаптери, по мой спомен, звучат доста постно. Ако трябва да се запази външен вид, и пластмасата позволява, бих направил следното: 1. Нагряване и изваждане на оригиналните метални шишове и разпробиване малко на дупките. 2. Нарязване на резби и поставяне на стопорни болтове в тях, които позволяват регулиране на височината. Може да се експериментира с болтове от различни сплави. 3. Ако е нужно, навиване на различен брой навивки. Или ако звучат мътно адаптерите, размотаване на 500-2000 навивки от всяка намотка. Както се каза - свързване последователно. 4. Пробване на различни магнити. В ebay има керамични, алнико2, алнико5 и т.н.

Преди време, когато свирех на Audigy 2zs, за борба с шума и ограничения динамичен диапазон, си бях направил хардуерно/софтуерен (VST) компресор/експандер, като при това сумирах сигнала от всичките 8 аналогови входа (kx driver). Накрая се получаваше нещо като прилично носък шум. За щастие, с по-новите аудиоинтерфейси, тези еквилибристики са ненужни.

Още навремето, когато обичах да правя JFET симулации на разни предусилватели, забелязах, че много от популярните схеми започват да "режат" твърде рано на входните си стъпала, което твърде много ограничава динамичния диапазон. Това, разбира се, е малко по-различно от това, за което си говорите горе, но има общо, защото трябва да сме сигурни не само, че усилването на предусилвателя на аудио интерфейса е на правилното ниво, а също, че не го караме да влиза в режим на ограничение, понеже изходното напрежение на повечето адаптери може да стане значително. При прекомерно динамично свирене, това ограничение може да се случи и във входните стъпала на истинския лампов усилвател, но поради особеностите на триодното стъпало, поведението там е доста различно от просто "ограничаване" и "отрязване", както биха отрязали повечето аудио интерфейси.

Вземи си и един дисторшън Милин Камък, да ги сбориш кой лови по-арно. С малко заземяване, може и да сe оправи.

Бисо Рачев защо го няма, а? А?

Не...

Проблемът на златните уши е, че са нелинейни в златно сечение и съответно чуват всичко, което не се чува, но най-често не чуват това, което се чува. И така ние, обикновените хора с чугунени или стъклокерамични уши, най-много от неръждавейка, изслушваме много за вътрешните терзания, душевните оргазми и цялата палитра от недостижими за нас чувства, които апаратурата поражда в душата на златночувателя, но това твърде често остава за нас един красив разказ за един съвършен свят, до който ни се напомня, че никога не можем да се докоснем, за да почерпим с пълни шепи от неговата божествена сладост.

(За мен) хував процесор (в моя случай компютърче с плъгини и аудио интерфейс), включено в прилично мощно лампово крайно стъпало (40W EL34 при мен) и благ кабинет (1x12 closed back при мен) , звучи напълно достатъчно добре за множество различни саундове и ситуации, като дава нещо като оптимален компромис по отношение на хамалогията. Не е панацея и идеално решение за всичко, но покрива доста качествено широк диапазон от звуци, за които иначе трябва да мъкнете и поддържате доста и доста специфични усилватели.

Само да отбележа, че изводите send-return на усилвателя са най-често между неговите предусилвател (съответно overdrive) и крайното стъпало. Мястото на бустерните ефекти (компресори, овердрайви, дисторшъни) обикновено е на входа на усилвателя (преди неговия предусилвател), докато мястото на времевите ефекти (delay/chorus/reverb...) обикновно е точно преди крайното стъпало (в send-return на усилвателя). Следователно с един единствен процесор и send-return е малко трудно да се отговори на двете противоречащи си условия.

- Можеш ли да свириш Фадо? - Да, мога. - Изсвири нещо! Фа-а-а... , До-о-о...

Може пък сисийвърът да е някакво ново устройство, което, например, не прави нищо, но има копче.