Evtim Djerekarov

Цифровото управление е много гот, но на мен лично все ми се струва, че когато просто ти трябва лабораторно захранване, няма нищо по-подходящо от аналоговото захранване с линейни регулатори. Един въпрос, на който не обърнах внимание - какво става в твойта схема, ако плъзгача на някой от регулиращите потенциометри се откачи? Желателно е, в такива аварийни случай, напрежението/токовото ограничение да пада до минималното, за да се избегнат взривове по тестваната схема.

Изглежда много добре. Единствено, към "логическите" 5/12 V, аз бих добавил и 3.3V. Също, има немалко популярни ОУ, които работят и на +-18, дори някои до +-22V, та ми се струва, че +-15 може да се окаже недостатъчно. Аз бих го направил, с възможност за избор от някакви ниски до високи напрежения, примерно +-3, до +-22, на стъпки, да кажем през 3 волта, за да може да обхваща широка гама от ОУ приложения. Помисли и за възможността за вход за аварийно спиране на регулируемите канали. Посредством релета или мосфет транзистори в изхода, но най-малко на ниво управление(така все пак изходните кондензатори ще се разредят в товара). Може би на пръв поглед, това е излишна екстра, но ми се струва, че би била много полезна при проектиране.тестване на схеми с потенциални нестабилности.

Е, нищо де. Дет се вика - винаги можеш да ползваш импулсен преобразувател . Пък можеш да ползваш и второ трафче, за да имаш и 18 волта. Или пък някакъв бридж режим.

За да нямаш граунд лууп проблеми, трябва трансформаторът, освен че е 12+12, да няма средна точка (да излизад 4 вторични "жици" от него). Хубаво е да сложиш бушони, както в първичната, така и във вторичната намотка/и. Може да предвидиш ограничение по ток, с индикатор. Напрежението е добре, да може да се мени поне до 18 волта, защото има ефекти, които го изискват.

Извинявай, имах предвид RGS към -Uout(master).

Изглежда добре. -Само, гледайки схемата, не мога да разбера, как ще се получи двуполярно захранване. Ще се свържат RGM за RGS ли? Ако да, предполагам, че това са две галванично развързани захранвания, а GND е единствено шаси ( и евентуално някаква обща точка в захранването, предшестващо схемата). -Светодиодите, до колкото разбирам, показват просто кое ограничение е в момента активно(т.е, схемата може да работи като генератор на ток, ако напрежението е настроено на максимално, а единствено за тока е зададена гранична стойност). Ако разбирам правилно схемата, така би могъл да се "насили" постоянен ток през променящ се товар. -Захранването нама да е "трю, батка", ако не монтираш по един относително прецизен волтметър/амперметър на всеки канал. Като екстри, може RMS, AVERAGE, PEAK стойности и дори INSTANTANEOUS POWER / AVERAGE POWER, но с последните екстри, това си е цял нов проект. -Тъй като в изхода има относително голям кондензатор, възнамеряваш ли захранването да може да се ползва в режим "генератор на ток" или следенето на тока е просто за ограничаване. Ако трябва да може да се ползва захранването, като генератор на ток, то възникват и въпроси относно компенсацията на U1B и бързодействието на схемата, също за изходния й импеданс по променлив ток в този режим. - Добре е, да направиш някакъв вход, за единия, за двата, или общ вход, който да спира захранването към товара, когато се появи положителен импулс, и да задържа така до ръчно освобождаване на защитата. Това би било много полезно, например, за управление от външни схеми. Представи си, например, че външно направиш детектор на високи честоти над да кажем 80kHz и (в случай на проектиране на аудиоусилвател) я ползваш, за да прекъснеш захранването, в случай че проекто-усилвателят започне да прави високочестотни генерации. -Ако правех такова захранване за себе си, бих ползвал по-прецизни опорни източници, за да предотвратя плаване на изходните параметри.

Аудио пробката е много полезна. Е, не за всичко, но за основно проследяване е идеална.

Ясно.. сега ми се изясни тази част от схемата.

Честно казано, на пръв поглед, не мога да разбера как работи схемата детайлно. До колкото разбирам: -U2 е повишаващ импулсен преубразовател, който създава помощно захранващо напрежение за ОУ. -Транзисторът Q1 е мощният регулиращ транзистор. Той трябва да е монтиран на подходящ радиатор. -Ценеровият диод D1 предпазва транзисторът Q1 от превишаване на Ugs max. -R4 e "Pull down" резистор към отрицателното помощно напрежение, който гарантира, че Q1 е запушен при запушен Q2, а също е товар за Q2, който е емитерен повторител. -R6 поддържа Q2 отпушен, при отсъствие на запушващо напрежение на изходите на двата ОУ. -До колкото разбирам, U1A е усилвател на грешката, който контролира изходното напрежение, а U2B управлява ограничението по изходен ток, а R1 създава върху себе си пад на напрежение, за да може да работи токовото ограничение. Не разбирам как точно работят регулаторите. Например U1A сравнява земя със напрежението на делителя R5/R8/Tr2/Pt3, който на практиа "дели" между 9V (стабилизирани от D3) и отрицателната страна на изходното напрежение, като изходът на U1A управлява Q2. .... .... PS: И чак накрая забелязах, че положителното изходно напрежение е дадено на земя, а отрицателното плава, което отговори на повечето въпроси . U1A сравнява "средната точка" на делителя със земя, а средната точка зависи от потенциала на отрицателната страна на изходното напрежение (която е плаващата). понеже U1A управлява Q1 се получава ООВ. Логиката е малко обратна на обичайната логика, поради което е интересна. U2A и сложният , принадлежащ й делител, ограничават изходния ток, Като с нарастването му, потенциалът на инвертиращия й вход расте, което създава по-отрицателно напрежение на изхода, което запушва Q1. Не разбирам, гледайки схемата едно - при определени настройки, възможно ли е тя да работи в режим "генератор на ток". Не разбирам и функцията на D2 и прилежащият му кондензатор в ООВ.

Извинявам се.. общ дрейн, за протокола.

Въпросът не е в това, дали има разлика, а каква е тя и струва ли многократно повече. Относно забелязването и чуването, отдавна е експериментално доказано, че хората имат склонност да чуват относително големи разлики дори при дословно повторение на звуков материал, само защото им е казано, че трябва да ги има. В други случаи не чуват разлика при материали с известни разлики, само защото знаят, че слушат същото нещо. Психоакустиката е нещо сложно. Освен това, ако човек държи да ползва кабели за хиляда лева е някак смешничко да ги включва например в своя любим педал (да кажем SD-1, DS-1 и т.н.). който има полеви транзистор 2SK30A, свързан по схема общ сорс, за входен буфер и сам по себе си вкарва достатъчно значителни изкривявания в звука, за да направи трудноизмеримите величини без практическо значение. Ако ползваш толкова скъпи кабели, разумно би било цялата апаратура да бъде модифицирана да ползва толкова скъпи конектори/проводници/компоненти, че поне човек да може да се самоуспокои, че притежава най-доброто. Един от потенциалните проблеми с този подход обаче е, че ако едно толкова просто нещо като кабел може да струва хиляди, то не може да не се съгласим, че един операционен усилвател от толкова високо качество, би трябвало да струва поне десетки хиляди долари. За съжаление обаче, никой производител не произвежда толкова специални аудио операционни усилватели, дори транзистори и лампи(а големите производители някак си, не е като да нямат измервателна техника и специалисти). Това ни оставя с голям парадокс в съзнанието - ще свирим с кабели за 6 хиляди долара, а нашето бустерче ще има в себе си части за 5-10, но най-много за 100-200 - е, какво да правиш, такъв е животът.

Всеки има право да вярва, на каквото си поиска. Дали ще е на кабел за 6 хилядарки, или на уличната врачка... За мен самата фраза "There's a lot of science in those cables", комбинирана с рисунките, правдоподобни колкото анимационен филм и големият надпис MADE IN THE USA, е достатъчна да преценя за себе си. "Графиката" с правоъгълната вълна е доста забавна.

Какво стана, реши ли се на някакво схемно решение, или още умуваш? Поне блок-схема.

За всеки влак си има пътници. Лошото е, когато някой мисли, че давайки 100 лв, ще получи продукт като за 4287. Иначе, има хиляди приложения, където 100-левовото нещо е по-практично. Важното е, всяка жаба да си знае гьола на апаратурата. Иначе става като в темата за "многоканалния предусилвател".

Решението емитерен/сорсов повторител, без определени подобрения, не е добро, тъй като не е много линейно. Дори при биполярния транзистор, Re се мени нелинейно с колекторния ток, което кара коефициента на усилване по напрежение в изхода(емитера, Едно от възможните решения е генератор на ток в емитера/сорса, но няма да обяснявам подробно, има достатъчно четива по въпроса е нета.

Да.. така е. С найлонови струни (разбирай, класическа китара - за разликите - чичко гугъл) се свири по-лесно, в смисъл, че по-малко болят пръстите. При уестърн китарите, които са с метални струни, по-малко болят пръстите с по-тънки струни (въпреки, че няма голям смисъл да се слагат по-тънки от 10-ки). Ако се свири, по-често, пръстите загрубяват и заякват, поради което спират да болят и започват да се уморяват по-бавно. Каква акустична китара да вземеш - асортиментът е голям. Като качество и като цена. Зависи за какъв бюджет говорим.

Изпълнението на кутията е доста по-добро от изпълнението на това, което е вътре (поне от моята гледна точка, на човек, който не прави кутии).

Какво стана, имаш ли напредък с мисленето по проекта?

Според мен, някакви сравнително благоприятни за бас настройки биха били: Treshold Ratio: 1:1 - 8:1 Attack: 0 -50ms(най-често ще ползваш 2-10мс по всяка вероятност). Release: 0-200mS Makeup Би било добре и да имаш контрол(няколкостепенен превключвател) на твърдостта(knee) на активиране на компресора. Добре би било да има и някакъв индикатор (1-10 диода) за това, кога (и колко) компресираш. Но аз не съм басист, добре би било и басистите да кажат, какави настройки ползват на живо, в студио..

"Волтажно-регулиран усилвател" звучи доста забавно, в смисъл много далече е от всякаква терминология. Има различни начини за направа на компресор. Със специализирани ОУ, vari-mu вариант, примерно с JFET транзистор, с оптрони.... Примерно, за JFET вариант, прегледай схемата на небезизвестния UREI 1176: http://www.moxtone.com/FET_COMP.htm С малко мислене, можеш да си извадиш от нея това, което би ти свършило работа, и да я пригодиш за симетрично захранване. Ето и вариант с оптрон: http://dt.prohosting.com/hacks/joecheep_schem.gif Попрочети малко, какви времена attack/release, какви съотношения(ratio) и каква "рязкост" на коляното са най-приложими за бас. Няма смисъл да правиш "всеобхватен" компресор за това приложение.

Проблемът не е, че това, което ще направиш, няма да работи, или няма на теб да ти харесва. Проблемът е, че определението "многоканален микрофонен предусилвател", за каквото го представяш, е твърде далече от това, което реализираш и демонстрираш на съфорумците, с амбицията, че е на някакво ниво. Така можеш да объркаш някой и това е единствената причина, поради която се намесвам. А и да се опитам да ти предложа по-добро решение, което обаче не ти се нрави много.

Разбира се, когато става въпрос за параметрици, имам предвид транзисторни/ОУ решения. Даже, ако си спомняш валяк, бях правил едно такова чудо за Ранков(assoass) някъде в далечното минало, по идея, която беше дал ти, в една публикация(за отделен параметрик за всяка струна на баса). Предусилвателят беше с 4 параметрика(Gain, F), при които Q е функция на честотата и един със всички променливи параметри(Gain, Q, F). До колкото помня, дълбочината им беше +-12dB, а отпред беше реализиран лампов каскод. Това беше схема от края на тийнейджърството ми, или да съм бил най-много на 20-21, която с голяма гордост бях проектирал сам, с малко твоя помощ и на други съфорумници(ники, мефистофел, разбойника и други), и работеше много добре, за съжаление с едно немаловажно изключение - еквйлайзерът беше шумничък, особено чуваемо, когато затихваш. Беше направен с жиратори с ОУ. Всъщност, вътре имаше толкова много ОУ, че сега не бих го направил така. Бих се опитал да направя по-пасивно решение с истински трептящи кръгове, ако габарита го позволява. Не знам дали това е по-правилно, тъй като не ми се е налагало да повтарям начинанието, но при проектирането първо бих се ориентирал натам с проучванията. Хаха - ето я! http://forum.muzikant.org/topic/14628-oiinaaeoeey-ia-aan-idhaaaeoneeaaoaae/ Жалко, че ги няма картинките.

Най-добре виж кои са най-обичаните/използвани модели, провери им схемите, направи си едно резюме и чак тогава действай с проектирането. Според мен, всеки уважаваш себе си бас предусилвател трябва да има минимум приличен параметик(по възможност не един).

Самият усилвател звучи много добре и има изразен характер, поради което ми е доста трудно да си изградя представа за звука на ефекта. Но комбинаията звучи много добре.

. Лека нощ на всички участници.