Evtim Djerekarov

^ Той Светльо от Хиподил, и сега го пробутва това парче.....

Звучи, като да има много приятен характер предусилвателя. Но може и да е от микрофона, а естествено, и от жена ти. Шум или брум, не може да се чуе на записа. Така или иначе, ако човек не разполага с някакви екстремно глухи помещения, поради фонови шумове, на практика при запис с микрофон, рядко може да се постигне динамичен диапазон над 60 децибела. Например, шума в началото и на опашката, е трудно да се прецени, дали е собствения шум на микрофона, на предусилвателя, или е фонов шум от помещение, компютър...

Повечето усилватели имат нужда от някаква вентилация за охлаждане, което прави въпросът още по-въпросителен, така да се каже. В изключено състояние или при пренос - може, ако човек е толкова вманиачен. Иначе, периодично издухване на праха с компресор мисля, че няма да навреди. Поне компютрите, които събират много прах, ги почиства добре. Мисля, че въпросът е почти аналогичен на въпроса чанта-за-лаптоп.

^ Да ти кажа, миналата седмица сменях кондензатори на оригинален Fender Bassman 6G6-B от 1964 година, който някой едва ли би изхвърлил, а и той въпреки смяната на кондензаторите, си има някакъв брум, който между впрочем, както е обяснено в една техническа статия, е доста важен компонент от характерния звук за тези усилватели, заради интермодулационните изкривявания, които се получават между полезния сигнал и мрежовия брум. Споменавам ей така - защото е интересна информация, понеже сме свикнали винаги да гледаме на брума, като на нещо лошо. Ето я статията, която обяснява влиянието на мрежовия брум върху звука на усилвателя при клас AB лампово стъпало: https://www.ampbooks.com/mobile/classic-circuits/class-AB-ripple/

Да, клипче е необходимо, понеже не може да се прецени, дали става дума за нормален брум или е нещо прекомерно. Може да се окаже, че имате смущаващи полета в помещението, или лоша инсталация. Но засега, това са само предположения.

Да са изолирани захранванията е необходимо не само заради ground loop-овете, ами също понеже някои цифрови ефекти много ошумяват захранването, и през него, тези шумове могат да се предадат на другите ефекти. Виждал съм и това да става, поради съпротивлението на самия захранващ проводник - като свържеш Daisy-chain-а с един ред на ефектите - няма проблем. Като ги вържеш в друг ред - примерно "цифров" шум се прослушва от ехото в овердрайва, през захранването.

Как точно разбираш, че именно AUX IN вкарва шум и брум, а източникът не е от друго място? Ако брумът го има когато в AUX IN не е включено нищо, то не този вход е източникът. Ако от друга страна, допълнителен брум и шум има само когато включиш нещо там, то тогава вероятно източникът на брум е външният източник на сигнал, който включваш. Това може да бъде, заради некачествен източник, или поради проблеми със заземяването или филтрацията на захранването на източника (например, ако включиш там лаптоп, включен на захранване, вероятно ще имаш доста неприятни шумове). За другия проблем - най-добре направи демонстрационно клипче. И двата проблема, не звучат като нормални проблеми за нов усилвател. Но ако това ти е първи усилвател е възможно, всъщност да чуваш съвсем нормален брум. Ако намалиш GAIN-а докрай и изключиш входния кабел от усилвателя, пак ли има много брум? С каква китара го ползваш - единични или двойни адаптери? Само на overdrive канала ли има брум, или на чистия също? Усилването на брума от REVERB-а, може да е нормално, ако и без него има някакъв брум. Все пак самия реверб създава "ехо" на брума, което, като се смеси със "оригиналния" брум, леко го усилва.

Не, че не мога да го отиграя с ДДС номер и фирма, ама - защо пък такива ограничения?

Извинявай, на голяма октава. Там са по две струни на тон. Пианото е съветска Чайка. Струната е оплетена. Дължината от края на ухото, до началото на оплетката е 14.5 см. Оплетената част е дълга 91.5 см. Остатъкът (неоплетено) до скъсването е около 6.5 см (а тя се скъса на самия ключ или до него). Според шублера, стоманеното ядро е с диаметър 1 - 1.05 мм, а диаметърът на оплетката е 2.1мм. Тонът е ЛА от голяма октава. На пианото, вибриращата част на струната е самата оплетка, плюс около 2.4см от едната страна и около 2.3 см, от другата - общо около 96,2 см от мостче до мостче (или както там се казва на пианото мястото, където стъпва струната). Микрометър нямам, ако трябва ще взема.

Здравейте, Докато акордирам пианото си вкъщи, успях да скъсам едно от ла-тата (малка октава), та искам да питам - откъде човек може да намери струни за пиано. Търсих доста, но в интернет магазините, нищо не намирам.

Фигурата от 0.9 nV/√Hz е доста забележителна за операционен усилвател. Като гледам, това е на границата на постижимото, и може би не е случайно, че токът на покой на този ОУ е немалките 8.2 mA, по-голямата част от които сигурно минават през генератора на ток на диференциалната двойка. Единственото, което ме отклонява от идеята за изцяло ОУ-базиран предусилвател е, че той вероятно ще изкривява по съвсем предвидим (отрязване) и мисля, недобре звучащ начин, а знаеш, че това, как предусилвателя изкривява, е едно от субективните мерила за неговия звук. Но всъщност, няма много място за чудене - мога да изсимулирам дискретните варианти, и всъщност да ги чуя, за да видя придобия най-основна представа как звучат когато навлизат в клипинг.

Здравейте, Преди време си спомних за една моя стара тема за PCM2902 Group Buy, когато имах намерение, да направя външна USB 48kHz звукова карта с вграден микрофонен предусилвател. Не, че идеята ми е умряла, но сега има дори по-добри USB кодеци за целта. Но както и да е - фокусът ми е, върху микрофонния предусилвател. Вчера, докато чакам, да ми се приспи, направих ето това: Единственият лек проблем с предусилвателя е, че е идеално празен отвътре и нещо не работи както трябва. Това е, понеже никога досега не съм правил балансиран микрофонен предусилвател, и не знам по кой път да поема. Предният панел засега има накичени следните неща: -Микрофонен вход (очевидно) -Потенциометър за регулиране на усилването -Над потенциометъра - CLIP индикатор (обмислям над него, да има и жълт за -18 или -12dB примерно) -Ключове със съответстващ индикатор (Phantom Power 48V, Phase, Low Cut). * Обмислям, дали под потенциометъра, да не сложа един Push бутон за примерно 20dB pad. На задния панел, засега има само RCA конектори и захранване, но обмислям, да сложа: -Стерео букса 6.3mm (за балансиран изход, то затова и RCA конекторите са два). -Ключе за избор на фаза за втория "канал" - дали да е балансирано, или да е симфазно. Това на пръв поглед, може да изглежда абсурдно, но главното му приложение е в цифровия домейн, където може или малко да подобрим съотношението сигнал/шум на звуковата карта, като съберем сигналите от двата канала (симфазно), или можем да се отървем от вътрешни системни шумове в звуковата карта или компютърната система, като обърнем фазата на единия канал и след това съберем двата сигнала (балансирано). Колебанията са относно: -Какво захранване да ползвам - да заменя 9-волтовата букса с 220-волтов куплунг, и да сложа трансформатор и линейни регулатори, или пък да си остане тя, и да направя три импулсни регулатора с MC34063-ки, съответно за +15V, -15V и +48V, или малко по-високо, с последваща линейна регулация, или пък без линейни регулатори, но с маниакално RC (L) филтриране. -Каква схема да ползвам: 1. Дали тази, с биполярен вход (която изисква огромни кондензатори за "развързване" на фантомното захранване), и не знам, колко грозно криви (но пък има много малък собствен шум), малко прилича на Yamaha D-Pre предусилвателите. http://sound.whsites.net/project66.htm 2. Дали тази, на Cordell с JFET входове, също с доста нисък шум: http://www.cordellaudio.com/preamplifiers/dynamicmicpreamp.shtml 3. Дали да ползвам "Стандартно" решение с INA217 или някаква по-особена схема. Важно е, да спомена, че търся относително бюджетно решение (не бих купувал специализирани аудио трансформатори, например). Което повдига въпросът, дали да ползвам аудио трансформатор на входа, или евентуално - само на изхода, или да го карам безтрансформаторно. Това, с трансформаторите, го имам повече като въпрос за обсъждане, иначе, не знам, дали бих се наел, да експериментирам, да навивам трансформатори - най-малкото, трябва да си направя не-много-проста постановка за измерване на изкривяванията, докато стигна до приемливо решение. Имате ли опит с направата на микрофонни предусилватели, и какви съвети можете да дадете?

От китарен и електротехнически опит, мога да кажа следното: -True Bypass означава, че когато ефекта не работи, сигналът от китарата минава от входния жак, през механичен ключ, към изходния жак, и така получаващата се верига е напълно изключена от останалата част на ефекта. Също, това често означава, че когато ефектът е "байпаснат", входа на самия ефект (вътрешната схема на ефекта) е окъсен към земя, а не влиза там китарният сигнал, за да не се създава паразитен сигнал, който би могъл да се прослуша в чистия байпас сигнал. -Добре изпълнения електронен байпас почти не променя звука, но ако навържете последователно множество ефекти, неблагоприятните неща се наслагват и накрая се получава сигнал, който има твърде малко ниски честоти (поради многото последователни HighPass филтри на всеки вход на ефект) и е ненужно ошумен от няколкото последователни буфери. -True Bypass e доста подходящо решение за ефекти, които нямат голямо усилване (модулационни ефекти, ехота и т.н.) но не е много подходящо за high gain ефекти като овердрайв и особено дисторшън педали, понеже когато ефектът е включен, често се получава нежалана обратна връзка през самия ключ, и ефектът започва да пиши и да се самовъзбужда. Според мен, най-добрия True Bypass би бил с реленца, но това не е много battery friendly решение. -Ако китарният кабел е добър и капацитетът му не надхвърля 300-400 пикофарада, не мисля, че той указва някакво лошо влияние върху звука, което да ни пречи. -За мен, най-добре е, ако имаме ефект, който не е True Bypass, като първи ефект след китарата (или пък свирим с активни адаптери), след което можем да наредим няколко TrueBypass ефекта. Така ще сме сигурни, че захранваме ефектите от нискоимпедансен източник и е твърде вероятно да се отървем от всички нежелани ефекти. Дори "пищенето" при овердрайв/дисторшън тру-байпас ефектите вероятно ще изчезне, понеже ще захранваме входа на ефекта от нисък импеданс и така, няма да е много вероятно сигналът от изхода да може лесно да се прослуша във входа.

С това заглавие и графика изглежда, доста Half-Life сте играли! Поздравления, звучи много добре! Графичен поздрав:

И аз мисля, че трябва да стане поне една страничка. Сега стои като от първите страници на начален учебник за пиано (освен ако наистина не искаш да напишеш педагогическо упражнение).

Понеже отдавна искам, (а и blr ме съветва) да си взема двойна цедка, но точно толкова настойчиво го отлагам безкрайно във времето, изпилих долното дъно на една от моите непотребни двудънни двойни цедки с крема-диск (по-скоро бих го нарекъл крема-дупчица). Нормалното дъно, малко излезе от цедката, като приложих налягане от машината, правейки си кафе, но за щастие опря в дъното на ръкохватката, та няма опасност да изскочи, а и сега имам цедка с максималният възможен обем, който ръкохватката би могла да позволи, което си е удобно (най-малкото, никога няма да ми опира кафето в душа). Понеже дупките на "нормалната" по-вътрешна стена на крема-цедката по принцип са малко по-широчки отколкото на стандартна "не-крема" двойна цедка, сега на дъното на чашата остават и мъничко частици от кафето, но аз по-скоро предпочитам така, понеже така се замаскира иначе леко по-киселия вкус на последната глътка кафе на дъното на чашата (някой може да обясни този феномен, ако е наясно с причините). Така да се каже, като има малко кафени частици на дъното, на мен лично последната глътчица ми е по-"кафена" и смятам това за по-добър завършек на напитката, отколкото необичайно киселеещият остатък, който ми се получава иначе. Направих си в нея едно 45-грамово кафе (от около 13-14 грама суровина), и да ви кажа, друго си е с двойната цедка! Първо, че кафето тръгва по-късно в сравнение с единичната, второ - вкусът е още малко по-добър, а изсветляването не започва толкова рано. Сега бих казал, че в общи линии не го различавам от вкуса, който усещам, като отида в Domani и си поръчам кафе на място - ако си взема и хубава мелачка, вероятно разликата съвсем ще изчезне. Сега забелязвам, че каймакът е малко повече и ми е някак си по-лесно, да го изкарам по-тъмен. Ако е прекалено тъмен (чрез още допълнително подгряване), вкуса завива в малко по-прегоряла посока, макар пак да остава хубав. За мен, при ето такъв, до малко по-кафяв цвят каймак, се получава идеалният вкус от Espresso Vivace, с доста балансиран горчиво-кисел вкус, с все пак преобладаване на горчивото, и най-важното, с онзи характерен оттенък, който напомня на... ами, на кафе, не знам как по-точно да го опиша. Без значение, дали говорим за еспресо, турско кафе или кафеварка, ако има този оттенък, като цяло кафето е приятно за пиене. Ако го няма, тогава можем да си говорим за кисело или горчиво, за карамелено или с прегорял или бобен привкус, но нещо ще липсва. Като го има този характерен вкус, някак си, се наслаждаваме именно на "кафения" вкус, а останалите параметри подчертават това или онова качество на суровината. Снимката е взета почти веднага след екстракцията, за да няма време, каймакът да потъмнее чувствително от седене. PS: Изглежда, не си въобразявам, за киселичките последни глътки, вижте: https://coffeeforums.co.uk/showthread.php?19824-Sour-last-sip https://www.home-barista.com/tips/last-sips-of-my-espresso-are-unbearably-sour-t16575.html

Не изглежда твърде тъмен, но не е и светъл. Само може би имаш някаква корекция на бялото на това, с което снимаш, което прави цялата картина малко бежова.

Едва ли каймакът може да се каже, че е прекален, щом е извлечен по естествен начин. Като цяло, видеото изглежда впечатляващо. Просто, ако ползваш Espresso Vivace и каймакът ти стои жълт или леко оранжевее, вероятно температурата е малко по-ниска, от необходимата за кафяв каймак. Сега, ако водата съвсем ври, каймакът, макар и кафяв, става малко на парцали (къса се, като пиеш, не седи така равномерно - мазен) и като цяло малко се предобря работата, става по-особен вкуса. Но ако всичко е наред, за постигане на оптимален еспресо вкус, според мен каймакът трябва да е по-скоро кафяв, може да оранжевее, а може и да е като цяло кафяв, но с малко тъмнооранжеви ивици (така, като че ли поне на мен ми е най-вкусно). При по-ниска температура, каймакът още от началото си излиза по-скоро жълтичък, до леко оранжевеещ. За цедката ти писах, защото моята ръкохватка не е bottomless и ако е мокра, водата в нея й пречи да се загрее до над 90-ина градуса (понеже се изпарява), което води при мен, до малко по-обикновен вкус и по-светъл каймак. Когато цедката и ръкохватката са ми съвсем сухи и нагрети, първото кафе излиза точно както го искам.

Изглежда много апетитно, но ми се струва (ако чашата ти е 50-на грама) че изтича с почти 1/3 по-бързо, отколкото трябва, а и че каймакът светлее от по-раничко. Опитвал ли си, като щракне термостатът, да доподгрееш още 7-8 секунди с бутона за парата, за да видиш, дали няма да излезе малко по-тъмен. Моят опит показва, че трябва, ако пуснеш вода (при извадена ръкохватка) от машината, малко да си се вдига пара (без да ври) от водата, за да е температурата около точната. Също, винаги като пускам кафета наново, съм си изчистил цедката още от предишния ден, и я оставям в машината да си загрява с нея, и не я мокря въобще, а направо си пускам сутрешното кафе със суха и нагорещена цедка/ръкохватка. Забелязал съм, че има разлика.

Поздравления за ъпгрейда! Прави ли ти впечатление сега, как вкуса на кафето е още по-далече от познатия автоматен кремадиск вкус, с по-подчертани аромати, тъмен и малко шарен (понякога на петна) каймак и бих казал - характерна еспресо горчивина, която е силна, но не е неприятна. Вероятно сега всички кафета ще започнат да ти излизат по-малко кисели.

Ако и запояването е толкова внимателно колкото сглобяването, ще бъде един изключително добре изглеждащ усилвател.

^^ Какво е това преносимо осцилоскопче?

^Вероятно класически и чалга музиканти .

Идеите са интересни, може и да се комбинират (датчик на Хал за педала, оптична или цифрова реализация на потенциометъра и т.н.). Засега направих оптичното уа, остава да го сглобя както трябва, но това ще стане някой по-свободен ден, а и да посвиря малко с него, че да има какво да покажа - досега никога не съм свирил с Уа. Но главната идея беше, да може да бъде Drop-In replacement за съществуващи уа педали с потенциометър - а това засега май може само с оптрони/цифрови потенциометри да се постигне.