Evtim Djerekarov

Днес се позанимавах малко, най-накрая намерих, макар и малко по-едричък топфкерн за бобината на Wah-то, също взех и операционни усилватели TL062 (заради ниската консумация), и сглобих "опто-потенциометрите". Ето ги тях, преди и след монтажа на малка платчица: С известен късмет, умерих правилната дебелина на проводника (0.15мм диаметър) и около 360-370 навивки, при ядро с AL=~4000, за да получа правилната индуктивност от около 500-550 mH при съпротивление около 14 ома - същите параметри като на бобината на Dunlop. Трудно ми беше, да я измеря, понеже моите уреди правилно показваха 1.6mH при 20 навивки и 10mH при 50 навивки, обаче при около 360-370 навивки, единият уред незнайно защо показваше 111mH, а другия беше извън диапазон (той мери до около 90mH). Накрая я измерих, като й проверих импеданса при 100Hz (от слушалковия усилвател на компютъра, в интерес на истината ) и установих, че в действителност, индуктивността е около 540mH, което е достатъчно добре. Ето я разглобена и сглобена (че и парафинирана): Ето и схемата на Wah-то, като съм сменил входния буфер с JFET такъв, въпреки, че ми се иска да има по-нисък изходен импеданс, за да го ползвам за не-тру-байпас. Но това вече е компромис с консумацията на ток. На картинката се вижда една колона с текст, показваща зависимостта от позицията на потенциометъра (Ако е линеен) в стъпки от 5%, и честотата на която се получава резонансния пик на Wah ефекта. Прави впечатление, че зависимостта е далеч от линейна, а също, че при нормално "потенциометърно" уа, работа не върши нито линеен, нито логаритмичен потенциометър. За да имаме относително плавно плъзване на честотата на ефекта с движението на педала, а също и да имаме мъртви зони в краищата (в диапазона на копчето за байпас, например), трябва да имаме по-особена крива на промяна на съпротивлението, която до колкото разбрах, трябва да е нещо такова: Остава да помисля още малко върху управляващата схема, и да налепя "версия 1" на експерименталната платка, да видим какво ще излезе. Ще публикувам самата схема на управлението, като и ако започне да работи предвидимо и добре. Ако не - ще прибегна до вариант MCU + цифров потенциометър.

^^ За жироскоп не се бях сещал, но за цифров потенциометър - да. Просто искам да пробвам чисто аналогово, пък ако не стане - ще мисля варианти. ^ За кой точно модел на Vox говориш, че ти е харесал? Все още не съм направил самата уа схема - разглеждам смеми, но честно казано, са почти еднакви. Сега, като си намеря сърцевина топфкерн със голяма проницаемост, ще си навия бобинката и ще налепя нещо (може би с JFET или JFET/CS входен буфер). Засега най-голямото предизвикателство се оказва това, че за да имаме в "средна точка" съпротивление 50+50К на фотоелементите, трябва светодиодите към тях, да се управляват със по-особена схема (две референтни напрежения, управляващото напрежение и два логаритмични усилвателя с ОУ). Ако в крайна сметка заработи като хората - ще постна схемата. В момента трескаво мисля, как може да се постигне максимална гъвкавост, с минимален брой донастройващи тримери. А трябва и да е относително стабилна температурно, защото говорим за токове от рода на микроампери през светодиодите (може би трябваше да поставя нещо относително непрозрачно между тях и фотоелементите). При така избраните светодиоди, фотоелементите имат съпротивление 50К при ток около 2uA през светодиода, което си е доста мижав ток. При 50uA съпротивлението е около 100 ома. Ако имам offset проблеми, ще трябва да сложа шунтове, така че токовете да са по-значителни. Единствено ме радва, че така схемата става относително икономична, и може би ще успея да направя цялата "управляваща" част да консумира нещо от сорта на 1-2 mA. Друг голям плюс е, че при ток 50uA, светодиод, предназначен за употреба при номинален ток 18mA едва ли ще остарее много бързо. Ако приемем, че от средна позиция завъртаме "потенциометъра" до едната крайна, то светодиода на едната половинка трябва да промени тока си от 2 до 40-50uA, докато другата - от 2 до 1 uA. Това налага употребата на логаритмични усилватели.

Здравейте, От доста време искам, да си направя някакво Wah-Wah, което звучи добре, и не изисква константна смяна на потенциометри (скъп консуматив са, а и е досадничко). Имам едно Wah на Ibanez, което обаче поприпуква. Има схеми на различни оптични педали, обаче моята цел е малко по-амбициозна - да направя оптично Wah, което в общи линии работи точно като, да кажем, Dunlop CryBaby. Идеята ми е следната: 1. В пластмасов цилиндър, имам подвижен светодиод ("бутало"), захранван от константен ток, който педала движи . 2. В другия край на цилиндъра имам неподвижен фоторезистор. 3. Фоторезисторът участва в някакъв делител на напрежение, което освен това се филтрира с low-pass филтър, до някаква разумна честота от сорта на 20-30Hz, за да не се чува например, почукване или драскане по педала. 4. Така формираното управляващо напрежение, управлява два генератора на ток (Когато единият увеличава тока си, другия го намалява и обратно). Тези управлявани токове минават през два светодиода (когато светлината от единият се усилва, от другият - намалява и обратно). 5. Тези два светодиода са фиксирани срещу два фоторезистора, като токовете се настройват така, че да променят съпротивлението на фоторезисторите, да кажем в диапазон 1К-50К (за да се имитира 100К потенциометър), или 1К-235К (за да се имитира 470K потенциометър). 6. Фоторезисторите са свързани потенциометрично, така, че да имитират нормален потенциометър. 7.Останалата част от схемата на Wah-to е в общи линии стандартна. --------------------- За целите на експериментаторството, днес взех един стар волюм педал, за да ползвам механичната му част. С няколко фоторезистора, светодиоди, един стар лилав флумастер, химикалка и епоксидна смола, си поиграх малко и засега сътворих начален вариант някакъв, който се движи приемливо плавно: Фоторезистор, залят в епоксидна смола в част от задната капачка на флумастера: Задната, боядисана в черно страна на светодиода: Така образуваният цилиндър от флумастера: Светодиодния "чеп", монтиран на дъното на педала: Цилиндърът, залепен вътре в педала. Ето и малко екшън видео, как работи засега: http://sendvid.com/yjjuaujp ----------------------- Опитът засега показва, че при правилен подбор на тока през светодиода (в случая, около 360 uA) съпротивлението се мени (относително) линейно между 1 и 3 килоома, което е обнадеждаващо (засега). Понеже не съм много на ти с уа-педалите, моля, споделете всякаква информация, която би била от помощ - коя схема ви допада най-много и защо, какви са разликите, дразни ли ви относително рязката промяна (малък ход на педала) при CryBaby-тата, и изобщо - приемам всякакви акъли. Най-много ме притеснява линейността на "потенциометричните" фоторезистори. Може би ще се наложи, да мисля някакви компенсационни/моделиращи вериги.

Задължително ще го пробвам този Domani Blend.

Добро утро на всички съфорумци с последните грамчета от моето Espresso Vivace. Малко отпих, преди да снимам, но пак, се вижда каквото трябва :

Може би също няма да е зле, да има от онези цокли за лампите, които имат метална "чашка" в която влиза лампата.

Здравей, засега не мога да кажа нищо, тъй като започвам сега да чета. Но ще се включа утре-другиден, като помисля малко. Засега, мога само да се радвам на начинанието! Колкото до кутията - Валяка е казвал някъде из темите. Най-добре е кутията да е (или да се направи да е) "сандвич" от (примерно) желязо и алуминий. Единият материал е добре, да е феромагнитен, а другия - парамагнитен. Не съм сигурен, какво точно е ползата, но ако малко помисля се получава следната картина: Парамагнитния материал има по-ниска от въздуха проницаемост, поради което магнитните силови линии се стремят, да го заобиколят, затваряйки се през друг път (през околния въздух). По-вътрешните феромагнитни части на "сандвича" пък, бидейки заобиколени от парамагнитен материал, затварят силовите линии почти напълно през себе си, понеже имат значителна магнитна проницаемост. ----------------- Най-важно е, първо да се изясни източникът на този брум. Дали се "прослушва" от захранването, или просто лампите го улавят от смущаващи фактори в помещението. Има ли някакви "сигнални" точки в схемата, които имат значителен импеданс? Друго - имаш ли някакъв дросел в захранването, освен че имаш електролитни кондензатори?

Е, така е, който не влиза няколко дни във форума, пропуска...

Защо гребе тая камила?

От реален разговор: - Защо билетите в градския транспорт все ги печатат сини, зелени, жълти, но никога червени? - Защото ако бяха червени, щеше да се наложи, да ги продават на народни цени.

Купих City Blend от Columbus. Даже взех два пакета с идеята да подаря единия, но от първия път не умерихме едрината и сега е твърде фино за машината на човекът, на когото щях да го подарявам. За щастие на Classic-а все пак тече, макар в началото да капе, и все пак успява да напълни 22-25 грама за 40 секунди, при това с по-малко суровина (около 6 грама). Това е по-бавничко, отколкото трябва, а не върви да чакам минута и повече, защото тогава ще се получи прекалено голяма екстракция, съответно - мазни петна на повърхността и лош вкус. Та мисля, че две седмици има да си го пия така... При тази екстракция, кафето е някак една идея по-наситено и горчиво, но въпреки това си личи, че е хубаво - няма никакви нежелани странични привкуси на прегоряло, плесен или други особености. Струва ми се, че без да е по-малко наситено, или по-горчиво, е дори по-малко кисело от Espresso Vivace-то. Но това са първи наблюдения. Ще видим как ще е, като взема нормално смляно. Интересно е, да се отбележи, че кафето тече и при двете машини, на които съм настроил налягането на 9-10 бара, докато на двете, които нямат възвратен клапан и правят 15-16 бара, нищо не изтича, а във всички случаи ползвам същата ръкохватка и цедка. Та явно твърде голямото налягане натъпква кафето твърде силно, и такъв вариант не е подходящ, когато кафето е мляно по-фино от необходимото.

В добавка на последния си пост, мога да кажа, че няма нищо лошо, всеки да пие каквито си иска кафета. Просто самата темичка се превърна с времето в една градация на познанията по кафеправене и логично, последните две години в нея се наблюдава нещо като универсално съгласие по темата, кое кафе наистина е класно и кое е по-скоро компромисно. Същото и за техниката. При това консенсусът е доста забележителен, и предвид различните гледни точки на участниците (един може да е по - снобарски настроен, друг, да е по-практичен, а трети - да иска цялата работа да излиза на далавера...), то излиза, че консенсусът не е случаен и не е някаква форма на форумна елитарна задруга. Пък и темичката, макар не музикантска, си е доста готина, предвид оскъдното и доста "масово" мнение из болшинството форуми по тези въпроси. Затова, макар да знам, че всеки има право на собствено мнение, някак си, не мога да сложа Lavazza и Domani в една и съща графа, и то не защото съм сноб, хипстър, или обичам да прахосвам пари. Yves, вече не помня какво беше казвал в по-предните си постове за твоя опит и техника, обаче аз бих те посъветвал, да вземеш едно да кажем Espresso Vivace, смляно правилно (или ако си имаш хубава мелачка - да си я настроиш точно), и ей така, да си правиш по малко. Сигурен съм, че дори пак да пиеш предимно магазинско кафе, някак с времето ще станеш по-съгласен с нас по отношение на разликите в качеството, и то - не от снобизъм, ами от наблюдение и пробване.

^Да, и аз мога да потвърдя, че изобщо не става дума за вманиячаване като с кабелите. Просто хубавото кафе си е.... хубаво. Има разлика, и не говорим за някакви привкуси на бадем, круша или боровинка и въображаеми усещания. Просто хубавото прясно печено кафе е осезаемо по-вкусно и ароматно. Не мисля, че говорим и за страшна разлика в цената. Разликата между 33 и 48 лева за килограм , не мисля, че може да определи едното кафе като "народно", а другото - като "елитарно". Ето сравнение за цената на доза единично кафе (8g): Nova Brasilia: 12 - 16 стотинки. Lavazza Crema e Gusto: 25 стотинки. Lavazza Crema e Aroma: 28 стотинки. Lavazza Qualita Oro: 40 стотинки. Domani Espresso Vivace: 38 стотинки. Domani City Blend: 40 стотинки. Illy Espresso: 60 стотинки. Вижда се, че пряснопечените кафета, за които говорим са всъщност струват, колкото малко по-хубаво магазинско кафе. ------------------- Изобщо, като отворих темата преди три години, не разбирах нищо от кафе и целта ми беше, да разбера как може в домашни условия, без някакви прекомерни разходи за техника и суровина, да се пие наистина добро еспресо. Както стана ясно с развитието на темата, поставената цел не е изобщо непостижима. Хубавите кафета се намират и на приемливи цени, а пазарът втора ръка създава възможности за придобиване на добра техника на съвсем прилични цени. Никога не съм се превъзнасял по елитарни глупости, нито имам склонност към хипстърия.

Последното нещо, което искам да правя е, да иронизирам мнението на някого, или да съм арогантен. Просто говоря спрямо моя досегашен опит. И за съжаление, не се шегувам за хубавото кафе и машината за 90 лв. Не целя, да те обиждам, нито да оспорвам твоите вкусове, но според мен, си е разсипия, да се ползва толкова хубава техника, за да се пие пакетажно кафе в нея. Лично мнение.

Целия Gear фетиш според мен е адски ненужен, ако кафето ще е компромисно. Някак тъпо ще е, някой да накупи техника за хиляди и фотоапарати с които да я снима, за да слага вътре кафе от класа на Lavazza Qualita Rossa, само за да се дивят "зрителите", какви астрономически количества каймак се виждат. С правилната суровина и мелачка под ръка, мога да направя много по-хубаво кафе и на пластмасова китайска еспресомашинка за 90 лева. Смисълът на хубавата машина е, да се ползва с хубава суровина. За евтината и компромисна суровина си има Saeco Poemia - те правят подобна напитка от почти всяко кафе, без никаква врътня от страна на ползвателя. Пък и загряват бързо, щото имат много малко метални части. Аз също мисля, че при арабиките, каймакът е, може да се каже, едно от важните мерила за качество и "прясност". Примерно, дори смляно в магазина(още нямам мелачка), Espresso Vivace-то прави много приятно плътен, добър на цвят (иска ми се още по-кафяв, но вероятно ще трябва двойна цедка и друг термостат), и дебел в крайна сметка около 3-4 милиметра каймак, който освен това е и ароматен. Повечето по-компромисни арабики правят повечко каймак, само ако са или пряснопечени, или все пак от вървежен магазин, където по-често се въртят партиди. Арабика пакетаж от магазина, ако е на година, най-често не прави каймак (понеже е едросмляна), пък ако я занеса да ми я смелят (купена на зърна) някъде, прави или малко, или странен каймачец, я светъл, я нетраен, я безвкусен. Робустата, от друга страна, на Gaggia-та прави повече каймак, отколкото кафе, дори да е стояла 3 месеца отворена, но това по никакъв начин не оправя вкуса й. ----------- Вчера една приятелка ми подари пряснопечено Tchibo Blonde Roast 100% арабика от Германия, мляно ма-а-а-лко по-едро отколкото трябва, но все пак - прилично фино. Кафенцето не е лошо, едно такова десертно е на вкус, но е дооста по-кислело от което и да е кафе на Domani. Става, ако ще се пие със сладкиш или вафла, примерно. Но иначе е ОК - няма говняните привкуси на масовите кафета. ----------- Понеже напоследък пия основно Espresso Vivace, чат-пат City Blend от Domani, и още по-рядко - пряснопечени Aroma (които в някои случаи са направо конкурентни на предните, но за съжаление, е малко като хвърляне на зарче там, кой ги знае какво пекат...). Таа... може ли да направите едно резюме на казаното в последните страници, за други кафета, като споменете и цени, а и като цяло, как ги намирате като вкус, ако сметнем Espresso Vivace - то за някаква отправна точка (каквато вероятно всеки от нас ще се съгласи че е).

Като най-евтин вариант за все пак приемливо кафе, мога да предложа пряснопечените кафета в магазините Aroma, чийто цени се въртят около 25-30 лв/кг - около двойно по-евтино от това, което споменаваш горе. Мисля, че цената е дори по-ниска от това, да си купуваш над среден клас пакетажни кафета от магазините. Ако игнорираш еспресото (няма го на зърна) - за джезве (макар и да не е финосмляно) пробвай Casa Blanca Gold (100% арабика), ако го има в Билла още. Не е скъпо, не става за еспресо, обаче на джезве става супер, за кратко. Вероятно с френска преса ще е още по- .

blr и други, назад в темата, неведнъж са се оплаквали от киселостта на кафета на Дъбов, споделяйки, че това по принцип е тенденция при американската мода на кафепечене. Според мен е въпрос на изпичане, а не стареене на кафето.

^^ И аз отдавна се каня на мелачка, но още не съм се наканил (а си е необходимост). Колкото до цедките - от магазина Глория (на Стамболийски, близо до пазара Д. Петков) си взех една единична, но 2-3мм по-дълбочка цедка за машина Бразилия, която пасна идеално в ръкохватката на моята Gaggia. Отиди най-добре с ръкохватката. ^ Бях пробвал веднъж, като не останах очарован. То това беше в началото на моите занимавки, та не знам - може да имат различни "модели". http://www.baristo.info/products/coffee-beans.html До колкото виждам, повечето им блендове са Арабика/Робуста смеси. Аз лично предпочитам или чисти арабики, или смес, в която робустата е най-много 15% (за каймак и малко горчивина), като робустата пак да не е каква да е. Иначе, какво да ти кажа - ако можеш да си го смелиш с хубава мелачка (вкъщи или в кафемагазин) на правилна едрина е по-добре, отколкото да купуваш мляно от магазина (прекалено едро е и тече като чешма). Най-добре е да го мелиш направо в ръкохватката, с профи мелачка. Също така, колкото по-скорошен е пакетажа, толкова по-добре. От кафе на 6 - 18 месеца, не очаквай нищо кой-знае какво.

Всъщност, на пазара има ли multiband компресори за китара? Ако английският не е проблем, може да погледнеш тази занимателна статия: http://www.bestguitareffects.com/top-best-guitar-compressor-pedals/

Не е невъзможно, едната машина да е по-добра. Но при други (пак равни) условия, може да се окаже, че кафето от Lelit-а ти харесва повече. Има машини, които правят доста ароматна, но малко кисела екстракция. Има и такива, които правят доста наситена горчивина, дори от бая киселички кафета. В тези случаи, ако няма да правиш модификации, просто съобразяваш какво кафе да взимаш, според машината. Не е еднозначно всичко. Разликите, които можеш да откриеш са, така да се каже, многомерни.

Началният риг изглежда прекрасно! Аз съм от София, но може скоро да имам отиване/връщане/отиване/връщане до Пловдив. Имам нужда от ръкохватка с манометър, или манометър за ръковхватка, за да си настроя клапана на Гаджията. За какъв манометър говориш? ^ Не си твърде прав - правил съм доста добро еспресо и с евтина кафемашинка Crown. Макар наистина да има кафемашини, с които всичко е много лесно, по-скоро мога да кажа, че опитът позволява човек да направи прично кафе на широк кръг от машини. Освен това, както вече много сме писали - качеството на суровината и едрината (и качеството) на смилане могат да направят голяма разлика. Например, със сигурност мога да кажа, че току-що, и както трябва смляно (в рамките на няколко минути) пряснопечено кафе, веднага направено дори на евтина кафемашинка (мисля че конкретната беше някакъв Rohnson), прави по-хубаво кафе от еспресо, смляно онзиден, направено убер-професионалната машина в барчето, в което често минавам.

Изглежда като една много сериозна разработка. Поздравления!

Вероятно е механичен проблем с комутацията (ключ, реле..), потенциометър, или друг подобен проблем. Може да се проследи и да се стигне до проблема. Ако не се справиш сам, може да го донесеш някой път, да погледна.

Няма да забележиш никаква осезаема разлика между това, да си захранваш ефектите с 8.5, 9 или 10 волта. Понякога, да ги захранваш с по-високо от около 10 волта напрежение МОЖЕ да крие рискове - примерно, част от процесорите искат определено напрежение, и ако човек ги захранва примерно с 18 волта, може да им изгори вградените регулатори (от прегряване). Иначе, при повечето овердрайв педалчета, където активните компоненти са ОУ и транзистори, няма проблем.