Evtim Djerekarov

Може би също няма да е зле, да има от онези цокли за лампите, които имат метална "чашка" в която влиза лампата.

Здравей, засега не мога да кажа нищо, тъй като започвам сега да чета. Но ще се включа утре-другиден, като помисля малко. Засега, мога само да се радвам на начинанието! Колкото до кутията - Валяка е казвал някъде из темите. Най-добре е кутията да е (или да се направи да е) "сандвич" от (примерно) желязо и алуминий. Единият материал е добре, да е феромагнитен, а другия - парамагнитен. Не съм сигурен, какво точно е ползата, но ако малко помисля се получава следната картина: Парамагнитния материал има по-ниска от въздуха проницаемост, поради което магнитните силови линии се стремят, да го заобиколят, затваряйки се през друг път (през околния въздух). По-вътрешните феромагнитни части на "сандвича" пък, бидейки заобиколени от парамагнитен материал, затварят силовите линии почти напълно през себе си, понеже имат значителна магнитна проницаемост. ----------------- Най-важно е, първо да се изясни източникът на този брум. Дали се "прослушва" от захранването, или просто лампите го улавят от смущаващи фактори в помещението. Има ли някакви "сигнални" точки в схемата, които имат значителен импеданс? Друго - имаш ли някакъв дросел в захранването, освен че имаш електролитни кондензатори?

Е, така е, който не влиза няколко дни във форума, пропуска...

Защо гребе тая камила?

От реален разговор: - Защо билетите в градския транспорт все ги печатат сини, зелени, жълти, но никога червени? - Защото ако бяха червени, щеше да се наложи, да ги продават на народни цени.

Купих City Blend от Columbus. Даже взех два пакета с идеята да подаря единия, но от първия път не умерихме едрината и сега е твърде фино за машината на човекът, на когото щях да го подарявам. За щастие на Classic-а все пак тече, макар в началото да капе, и все пак успява да напълни 22-25 грама за 40 секунди, при това с по-малко суровина (около 6 грама). Това е по-бавничко, отколкото трябва, а не върви да чакам минута и повече, защото тогава ще се получи прекалено голяма екстракция, съответно - мазни петна на повърхността и лош вкус. Та мисля, че две седмици има да си го пия така... При тази екстракция, кафето е някак една идея по-наситено и горчиво, но въпреки това си личи, че е хубаво - няма никакви нежелани странични привкуси на прегоряло, плесен или други особености. Струва ми се, че без да е по-малко наситено, или по-горчиво, е дори по-малко кисело от Espresso Vivace-то. Но това са първи наблюдения. Ще видим как ще е, като взема нормално смляно. Интересно е, да се отбележи, че кафето тече и при двете машини, на които съм настроил налягането на 9-10 бара, докато на двете, които нямат възвратен клапан и правят 15-16 бара, нищо не изтича, а във всички случаи ползвам същата ръкохватка и цедка. Та явно твърде голямото налягане натъпква кафето твърде силно, и такъв вариант не е подходящ, когато кафето е мляно по-фино от необходимото.

В добавка на последния си пост, мога да кажа, че няма нищо лошо, всеки да пие каквито си иска кафета. Просто самата темичка се превърна с времето в една градация на познанията по кафеправене и логично, последните две години в нея се наблюдава нещо като универсално съгласие по темата, кое кафе наистина е класно и кое е по-скоро компромисно. Същото и за техниката. При това консенсусът е доста забележителен, и предвид различните гледни точки на участниците (един може да е по - снобарски настроен, друг, да е по-практичен, а трети - да иска цялата работа да излиза на далавера...), то излиза, че консенсусът не е случаен и не е някаква форма на форумна елитарна задруга. Пък и темичката, макар не музикантска, си е доста готина, предвид оскъдното и доста "масово" мнение из болшинството форуми по тези въпроси. Затова, макар да знам, че всеки има право на собствено мнение, някак си, не мога да сложа Lavazza и Domani в една и съща графа, и то не защото съм сноб, хипстър, или обичам да прахосвам пари. Yves, вече не помня какво беше казвал в по-предните си постове за твоя опит и техника, обаче аз бих те посъветвал, да вземеш едно да кажем Espresso Vivace, смляно правилно (или ако си имаш хубава мелачка - да си я настроиш точно), и ей така, да си правиш по малко. Сигурен съм, че дори пак да пиеш предимно магазинско кафе, някак с времето ще станеш по-съгласен с нас по отношение на разликите в качеството, и то - не от снобизъм, ами от наблюдение и пробване.

^Да, и аз мога да потвърдя, че изобщо не става дума за вманиячаване като с кабелите. Просто хубавото кафе си е.... хубаво. Има разлика, и не говорим за някакви привкуси на бадем, круша или боровинка и въображаеми усещания. Просто хубавото прясно печено кафе е осезаемо по-вкусно и ароматно. Не мисля, че говорим и за страшна разлика в цената. Разликата между 33 и 48 лева за килограм , не мисля, че може да определи едното кафе като "народно", а другото - като "елитарно". Ето сравнение за цената на доза единично кафе (8g): Nova Brasilia: 12 - 16 стотинки. Lavazza Crema e Gusto: 25 стотинки. Lavazza Crema e Aroma: 28 стотинки. Lavazza Qualita Oro: 40 стотинки. Domani Espresso Vivace: 38 стотинки. Domani City Blend: 40 стотинки. Illy Espresso: 60 стотинки. Вижда се, че пряснопечените кафета, за които говорим са всъщност струват, колкото малко по-хубаво магазинско кафе. ------------------- Изобщо, като отворих темата преди три години, не разбирах нищо от кафе и целта ми беше, да разбера как може в домашни условия, без някакви прекомерни разходи за техника и суровина, да се пие наистина добро еспресо. Както стана ясно с развитието на темата, поставената цел не е изобщо непостижима. Хубавите кафета се намират и на приемливи цени, а пазарът втора ръка създава възможности за придобиване на добра техника на съвсем прилични цени. Никога не съм се превъзнасял по елитарни глупости, нито имам склонност към хипстърия.

Последното нещо, което искам да правя е, да иронизирам мнението на някого, или да съм арогантен. Просто говоря спрямо моя досегашен опит. И за съжаление, не се шегувам за хубавото кафе и машината за 90 лв. Не целя, да те обиждам, нито да оспорвам твоите вкусове, но според мен, си е разсипия, да се ползва толкова хубава техника, за да се пие пакетажно кафе в нея. Лично мнение.

Целия Gear фетиш според мен е адски ненужен, ако кафето ще е компромисно. Някак тъпо ще е, някой да накупи техника за хиляди и фотоапарати с които да я снима, за да слага вътре кафе от класа на Lavazza Qualita Rossa, само за да се дивят "зрителите", какви астрономически количества каймак се виждат. С правилната суровина и мелачка под ръка, мога да направя много по-хубаво кафе и на пластмасова китайска еспресомашинка за 90 лева. Смисълът на хубавата машина е, да се ползва с хубава суровина. За евтината и компромисна суровина си има Saeco Poemia - те правят подобна напитка от почти всяко кафе, без никаква врътня от страна на ползвателя. Пък и загряват бързо, щото имат много малко метални части. Аз също мисля, че при арабиките, каймакът е, може да се каже, едно от важните мерила за качество и "прясност". Примерно, дори смляно в магазина(още нямам мелачка), Espresso Vivace-то прави много приятно плътен, добър на цвят (иска ми се още по-кафяв, но вероятно ще трябва двойна цедка и друг термостат), и дебел в крайна сметка около 3-4 милиметра каймак, който освен това е и ароматен. Повечето по-компромисни арабики правят повечко каймак, само ако са или пряснопечени, или все пак от вървежен магазин, където по-често се въртят партиди. Арабика пакетаж от магазина, ако е на година, най-често не прави каймак (понеже е едросмляна), пък ако я занеса да ми я смелят (купена на зърна) някъде, прави или малко, или странен каймачец, я светъл, я нетраен, я безвкусен. Робустата, от друга страна, на Gaggia-та прави повече каймак, отколкото кафе, дори да е стояла 3 месеца отворена, но това по никакъв начин не оправя вкуса й. ----------- Вчера една приятелка ми подари пряснопечено Tchibo Blonde Roast 100% арабика от Германия, мляно ма-а-а-лко по-едро отколкото трябва, но все пак - прилично фино. Кафенцето не е лошо, едно такова десертно е на вкус, но е дооста по-кислело от което и да е кафе на Domani. Става, ако ще се пие със сладкиш или вафла, примерно. Но иначе е ОК - няма говняните привкуси на масовите кафета. ----------- Понеже напоследък пия основно Espresso Vivace, чат-пат City Blend от Domani, и още по-рядко - пряснопечени Aroma (които в някои случаи са направо конкурентни на предните, но за съжаление, е малко като хвърляне на зарче там, кой ги знае какво пекат...). Таа... може ли да направите едно резюме на казаното в последните страници, за други кафета, като споменете и цени, а и като цяло, как ги намирате като вкус, ако сметнем Espresso Vivace - то за някаква отправна точка (каквато вероятно всеки от нас ще се съгласи че е).

Като най-евтин вариант за все пак приемливо кафе, мога да предложа пряснопечените кафета в магазините Aroma, чийто цени се въртят около 25-30 лв/кг - около двойно по-евтино от това, което споменаваш горе. Мисля, че цената е дори по-ниска от това, да си купуваш над среден клас пакетажни кафета от магазините. Ако игнорираш еспресото (няма го на зърна) - за джезве (макар и да не е финосмляно) пробвай Casa Blanca Gold (100% арабика), ако го има в Билла още. Не е скъпо, не става за еспресо, обаче на джезве става супер, за кратко. Вероятно с френска преса ще е още по- .

blr и други, назад в темата, неведнъж са се оплаквали от киселостта на кафета на Дъбов, споделяйки, че това по принцип е тенденция при американската мода на кафепечене. Според мен е въпрос на изпичане, а не стареене на кафето.

^^ И аз отдавна се каня на мелачка, но още не съм се наканил (а си е необходимост). Колкото до цедките - от магазина Глория (на Стамболийски, близо до пазара Д. Петков) си взех една единична, но 2-3мм по-дълбочка цедка за машина Бразилия, която пасна идеално в ръкохватката на моята Gaggia. Отиди най-добре с ръкохватката. ^ Бях пробвал веднъж, като не останах очарован. То това беше в началото на моите занимавки, та не знам - може да имат различни "модели". http://www.baristo.info/products/coffee-beans.html До колкото виждам, повечето им блендове са Арабика/Робуста смеси. Аз лично предпочитам или чисти арабики, или смес, в която робустата е най-много 15% (за каймак и малко горчивина), като робустата пак да не е каква да е. Иначе, какво да ти кажа - ако можеш да си го смелиш с хубава мелачка (вкъщи или в кафемагазин) на правилна едрина е по-добре, отколкото да купуваш мляно от магазина (прекалено едро е и тече като чешма). Най-добре е да го мелиш направо в ръкохватката, с профи мелачка. Също така, колкото по-скорошен е пакетажа, толкова по-добре. От кафе на 6 - 18 месеца, не очаквай нищо кой-знае какво.

Всъщност, на пазара има ли multiband компресори за китара? Ако английският не е проблем, може да погледнеш тази занимателна статия: http://www.bestguitareffects.com/top-best-guitar-compressor-pedals/

Не е невъзможно, едната машина да е по-добра. Но при други (пак равни) условия, може да се окаже, че кафето от Lelit-а ти харесва повече. Има машини, които правят доста ароматна, но малко кисела екстракция. Има и такива, които правят доста наситена горчивина, дори от бая киселички кафета. В тези случаи, ако няма да правиш модификации, просто съобразяваш какво кафе да взимаш, според машината. Не е еднозначно всичко. Разликите, които можеш да откриеш са, така да се каже, многомерни.

Началният риг изглежда прекрасно! Аз съм от София, но може скоро да имам отиване/връщане/отиване/връщане до Пловдив. Имам нужда от ръкохватка с манометър, или манометър за ръковхватка, за да си настроя клапана на Гаджията. За какъв манометър говориш? ^ Не си твърде прав - правил съм доста добро еспресо и с евтина кафемашинка Crown. Макар наистина да има кафемашини, с които всичко е много лесно, по-скоро мога да кажа, че опитът позволява човек да направи прично кафе на широк кръг от машини. Освен това, както вече много сме писали - качеството на суровината и едрината (и качеството) на смилане могат да направят голяма разлика. Например, със сигурност мога да кажа, че току-що, и както трябва смляно (в рамките на няколко минути) пряснопечено кафе, веднага направено дори на евтина кафемашинка (мисля че конкретната беше някакъв Rohnson), прави по-хубаво кафе от еспресо, смляно онзиден, направено убер-професионалната машина в барчето, в което често минавам.

Изглежда като една много сериозна разработка. Поздравления!

Вероятно е механичен проблем с комутацията (ключ, реле..), потенциометър, или друг подобен проблем. Може да се проследи и да се стигне до проблема. Ако не се справиш сам, може да го донесеш някой път, да погледна.

Няма да забележиш никаква осезаема разлика между това, да си захранваш ефектите с 8.5, 9 или 10 волта. Понякога, да ги захранваш с по-високо от около 10 волта напрежение МОЖЕ да крие рискове - примерно, част от процесорите искат определено напрежение, и ако човек ги захранва примерно с 18 волта, може да им изгори вградените регулатори (от прегряване). Иначе, при повечето овердрайв педалчета, където активните компоненти са ОУ и транзистори, няма проблем.

Това е вярно, само ако са налице други условия, които е най-добре ако не са налице. Иначе, ако всичко е downscale-нато както трябва, и при ниски напрежения, има същият динамичен диапазон. Освен това, при даден коефициент на усилване, когато вдигнете захранващите напрежения два пъти, вие намалявате изкривяванията, за сметка на по-големия допустим размах ("режете" сигнала по-късно). Ако пък имаме работа с известни овердрайв техники като "диоди към земя", или "диоди в ООВ на ОУ", то колкото и да качваме захванващите напрежения на ОУ, най-много да ги загреем повече. Иначе - файда никаква - изходният размах си е същият. От високо захранване на педачета има една единствена файда и, то тя важи само при лошо проектирано входно стъпало - още на първото стъпало, сигнала няма да се изрязва толкова ниско. Иначе друга ползва няма. Наличието на възможност за голям размах на изходното напрежение (на изхода на ефекта) изглежда като нещо хубаво, но всъщност, така не можем да постигнем друго, освен да си претоварим входното стъпало на усилвателя.

Кафеджии, комсомолци, имам нужда от малко акъл. От две години, единствената единична цедка вкъщи, която е без кремадиск, е една, която не мога да понапълня, без кафето да опре в душа. Сега от Глория-та, взех друга единична (за Бразилия), която е около 2 милиметра по-дълбока от досегашната. Но се опасявам, че ако реша да сложа малко повече кафе, пак ще опирам в душа. Четох, че предпочитате двойни цедки, но пък двойната, която се продаваше, ми се стори с прекалено големи дупки. Какъв акъл ще дадете - откъде да си взема прилична цедка, за 1 - 1.5 кафета, която да може все пак, да побере 8-9 грама кафе, без да опре кафето в душа на машината? Какъв е вашият опит?

^^ 24 бита са само схемотехнически (да, стримйа, който идва е 24 битов). Иначе, 144dB SNR не е възможно да се постигне в аналоговия домейн, поради топлинния шум на частиците. Лидерите в областта признават, че дори за "истински" 22-битови конвертори, трябват ниски тмеператури - много енергия и т.н. - неща, които в общи линии не можеш да имаш в средностатистическо устройство. Повечето по-масови 24-битови конвертори, най-често имат 19-20 бита, които не са на практика шум. ^ Лаптоп имам. Интерфейс - може би след някой друг месец. Много е важно и какви предусилватели и микрофони ще се ползват. Иначе, ако се гони качество - мисля, че тавана на Тошо, мазето на Гошо и килера на Янко не са точно местата, където ще стане оптимално. Там е по-скоро идеално за упражнения по звукозапис. Ако човек иска да се получи относително добре от първия път, има достатъчно студиа, в които работят хора с опит (и продукция). Ако пък искаме да се пробваме сами, трябва да отделим първо малко средства за някаква приемлива техника (примерно, аз мога да взема някакъв интерфейс в скоро време, а мисля като се пренеса, да взема и мониторна система). Трябват и добри микрофони (барабанен сет не се записва с каквото има, аз имам приличен кондензаторен мик. примерно за акустични китари). И разбира се - трябва време, както на свирещите, така и на записващите.

А бе, и мнения не пиете. Най-лесно ще е с едно поне 12-годишно питие.

^ Всъщност, повечето 24-битови АЦП са реално 18-битови (по-евтините), до максимусм около 21-битови (много скъпите). Не, че това не е по-добре от 16-битово, просто споменавам за протокола (18 * 6 = 108dB, 21 * 6 = 126dB - такова SNR в аналоговия свят е близко до фантастиката). Най-младшите битове са просто аналогов шум. Не, че това е лошо, получава се естествен dithering . Може би, освен, че е по-добре да се записва на повече от 16 бита, къде-къде по-важно е, честотата на дискретизация за е по-висока от 44100 Hz. Мисля, че в днешно време, 96 kHz е по-скоро стандарт. Според мен, съвсем реалистичен е сценария, да се записва с лаптоп и многоканален интерфейс.

Поради странни и почти случайни стечения на обстоятелствата, се сдобих с едно такова нещо: Произведено е през 2011 година, вътре си има соленоид и OPV, и като изключим че от време на време соленоида нещо запецва, в общи линии машинката си работи добре. Ще пробвам малко с препарат за почистване на кафемашини, да видя, ще се оправи ли соленоида, или ще иска ремонтче. Но сега имам друг проблем - крана за душа няма онзи безмисления клапан, като на черната Gaggia от преди няколко поста, което е известна трагения, понеже не мога да тествам налягането с манометър, че да си наглася добре клапана за налягането. Та, някой от вас случайно да има ръкохватка/цедка с манометър, или пак ще трябва да се направисисамства?