Evtim Djerekarov

Ами, много хубаво си звучи, според мен, поне по това, което демонстрираш.

The Holy Grail Super Lead bus:

Eее, много е добре! Имаш много пъргаво и приятно за слушане свирене, особено на солата.

Много приятно!

Това се явява офтопик малко, ама тия теми са като теорията, че усилвател трябвало да има много ниски изкривявания чак до 20 kHz. Как ги чуват тия хармоници на 40 и 80 kHz не знам.... Казват, с космите, с мустаците. А може би с гъза - като във вица - само п*рди и се ослушва .

Който и вариант да избереш (аз предпочитам чекмедженца на стена), гледай първо, чекмеджетата (или там, каквото е) да са изработени от по-гъвкав материал, за да не им изпотрошиш дръжките, както стана с едно от моите сглобяеми полски чекмеджета.

Добре, че никой все още не се е появил да каже, че звучи най-натурално .

След известен размисъл, стигнах до схема, която може разумно добре да имитира характеристиките на специализираните потенциометри и има прилична температурна стабилност: Идеята е следната. R3 е нашият фоторезистор, до който приближаваме или отдалечаваме светлинния източник, когато работим с педала. Стига да води до горе-долу линейна промяна на напрежението в желаните граници, вместо делителят може да е всякаква схема (светлинна, индуктивна, датчици на хол и т.н.). R3 в моя случай се променя в границите 3-11 килоома, но както и да се променя, винаги делителят R1/R2/R3 може да се преоразмери (и да се остави вариант за донастройка чрез тример/и). Другият делител R5/R6/R7 създава две референтни напрежения, които условно могат да се нарекат VrefHigh и VrefLow, между които искаме да бъде ограничено изходното напрежение (за да не излезем от диапазона на допустимите съпротивления на оптроните, които ще управляваме). В моя случай, това са напрежения ~4.15 до ~4.85 волта, но за всяка реализация могат да бъдат различни. Хубаво е, когато те не са твърде далече от половината захранващо напрежение, за да не се принуждаваме да ползваме Rail-to-Rail операционни усилватели, а и за да имаме известен аванс от напрежение в двете посоки. Добре е и да не са твърде близо, защото тогава ще имаме температурни / offset / drift проблеми. Моите са малко близичко, но така съм изчислил делителите за "потенциометрично-оптронната" схема. U3 ограничава изходното напрежение до не по-ниско от VrefLow, а U1 го ограничава, до не по-високо от VrefHigh. Особеност на схемата, е че между двете звена (след като напрежението е ограничено "отдолу"), има плавноограничаващо звено, реализирано чрез повторителя Q1, който на емитера си има VrefLow - ~0.65V и червеният светодиод. Може би ще е дори по-добро решение, да се вземе напрежение някъде от "средата" на R6 (да се раздели на два резистора), и вместо светодиода, да имаме още един транзистор, свързан като диод, и последователно на него, някакво опитно установено съпротивление. Ролята на тази ограничаваща верига е, да имитира характеристиката на специализираните потенциометри, преди напрежението да бъде ограничено отгоре от U1. При по-слабо светещ "педален" светодиод и употреба на ОУ с JFET входове, двата делителя биха могли да имат още по-голямо съпротивление, за да може схемата да има още по-ниска консумация (показаната схема черпи около 1-2 mA, но с малко мислене и подходящи ОУ, мисля, че може да се стигне до 400-800 uA). Характеристиката на изходното напрежение спрямо входната величина, за три различни температури (10, 30 и 50 градуса по Целзий) е показана тук: Обърнете внимание на приликата й с показаните по-рано характеристики на уа-уа потенциометри:

Благодаря за споделеното. Имаш ли информация за ефектите от стареене на фоторезисторите? Моето разбиране, което ползвам като отправна точка за схемата, е следното: - Стареенето на два фоторезистора с близки параметри, осветявани по един и същи начин, би трябвало да ни доведе отново до два фоторезистора с близки параметри. Освен това, в това приложение, не ги осветявам силно, а достатъчно, че да си менят съпротивлението в рамките на 2-100kOhm. - ООВ е задължителна, за да имаме относително линейна промяна на характеристиките, освен това температурните зависимости би трябвало да са подобни при близки параметри, което би трябвало да означава, че ООВ ще компенсира и тях. - В схемата има тримери, които позволяват, ако е необходимо, добалансиране (в рамките на около 50% на характеристиките на двата тримера). За приложение като Уа-Уа, не е необходимо съвършенство в тази насока, просто трябва общото съпротивление да не се изменя извън някакви допустими рамки (би било лошо, изходното съпротивление, или изходното ниво на уа-то да се мени от позицията на педала). - Има немалко LDR компресори, което би трябвало да означава, че оцветяването е приемливо малко, особено за приложения като Уа-Уа. Не знам дали съм прав, но горните съждения ми се струват що-годе логични. Ако имаш по-подробна информация и опит, ще се радвам, да споделиш.

С помощта на новата машинка за измерване, направих тези 4 оптоизолатора, които два по два имат доста близки параметри: Тук съм измерил параметрите на 20-ина оптрона, от които съм избрал тези (липсващите), които са били достатъчно близки. Ето и един поглед вътре в "гърлото" на машинката за измерване. Стените на тръбичката са така хамалски надрани неслучайно - когато бяха гладки, отразяваха светлината и я фокусираха повече е центъра на отвора, поради което измерванията бяха по-ненадеждни. С местене на фоторезистора по повърхността на отвора се менеше измерваната величина. Сега ефектът е в рамките на около 1% - пренебрежимо малък. Възможно е дори да се направи оптрон, който има един източник на светлина и два приемника, но засега не успях да измисля достатъчно надеждна миниатюрна кутийка за целта. Сега обаче чрез тример на два от четирите светодиода, може идеално схемата да се балансира, така че в средна точка, да имаме точно 50К съпротивления и на двете половини. Въоръжен с инструментчето за измервания, вече мисля, че мога да направя схема с ООВ, която гарантира линейна промяна на съпротивленията на фотоелементите, така че да се държат съвсем като линеен потенциометър. Това би било много полезно, понеже във веригата, създаваща управляващото напрежение, комбинирано с тримерите за нагласяне на горна и долна точка на педала, сега могат да се добавят в подходящ делител диод с малък (Si, Ge) пад на напрежение и "късо" коляно, и такъв (LED) с голямо коляно, така че точно да се моделира изменението на съпротивлението, както е при специализираните Уа-Уа потенциометри (бързо първоначално нарастване на напрежението, и последващо намаляване на нарастването при линейна промяна на входния параметър).

За да могат що-годе надеждно да се измерят характеристиките на фоторезистор, трябва да имаме: -Надежден (постоянен) светлинен източник. -Осветяване силно и затъмняване (може би неколкократно) преди измерването. -Известно изчакване, преди да се стабилизира стойността. За да е по-лесен процеса, си направих едно ето такова приспособление: Вътре, нещото което свети е светодиод, чийто ток (съответно, яркост) се наглася с потенциометъра. Чрез ЦК ключето може да избираме между максимална яркост, пълна тъмнина или зададената с потенциометъра сила на светлината (погрижих се, токът през светодиода да е доста постоянен, с много малко температурно отклонение). Нещото, което стърчи на двете жици е това, в което се слага фоторезистора - вътре има клеми, в които можем докрай да вкараме елемент дори с доста дълги крачета. Процесът е следния - взимаме нашия фоторезистор, слагаме го в "стърчащото нещо", и го притискаме на равна повърхност (За да дойде повърхността на фоторезистора на равно с челото на приспособлението. След това взимаме нещото, и го опираме в кутийката така, че светодиода в нея, да свети точно срещу него. След това няколко пъти, да кажем за по секунда, прещракваме много светло/тъмно с ЦК ключето, и накрая го поставяме на позицията за измерване, чакаме няколко секунди да се стабилизира стойността и измерваме. В клеми на кутийката, които не се виждат на снимката, се свързват микро/милиамперметър и омметър, настроен на диапазон, да кажем 200 килоома. Така би трябвало, да могат да се снемат параметрите доста по-бързо и надеждно.

Снех характеристиките на двата оптоизолатора, които представляват оптичния "потенциометър": Вижда се, че съпротивлението на елементите има нещо-като-логаритмична зависимост от тока през светодиода. За да получим (относително) линейна зависимост, трябва токът да се променя логаритмично спрямо входната величина (позицията на педала). Освен това, двете характеристики (едната - увеличаваща се, другата - намаляваща) трябва да се пресичат, на около 1 микроампер, и това не трябва да се променя с повече от 10-25% за приемлив температурен диапазон (например 10-50 градуса по Целзий). Поне за мен разработката на такава схема с компенсация представлява известно предизвикателство. Имам няколко по-успешни варианта (на симулации) но все още не съм сигурен в тях. Вие имате ли опит с такива схеми?

Не знам, дали ще е вечно, но дори нещо да се наложи, да се смени, едва ли ще е скъпо колкото потенциометър за уа-уа. Известна сложност представлява това, че в средно положение (50+50К) токът през всеки от светодиодите трябва да е около 1 uA, но той плава доста с температурата. Ако стане 3 uA, то около средно положение, потенциометърът ще изглежда като 33К, не 100К. Сега мисля достатъчно надеждна схема с температурна компенсация, за да могат параметрите да са ОК в широк температурен диапазон.

Е, то предвид "сложността" на схемата на Crybaby-то, едва ли може да се очакват кой-знае какви разлики в звука. Гледам из нета, че някои китаристи се вманиячосват и си сменят бобината с FASEL или Halo, сменят кондензатори и правят други модификации, само и само, да постигнат по-особено или по-винтидж звучене. В някои случаи ползват и бобини с неестествено високо съпротивление, или пък с много малко сечение на сърцевината, за да постигнах характерни изкривявания. Като изключим този род фенщина, моето мнение е, че уа-то не е точно педалът за създаване на изкривявания, и поради тази причина съм навил бобина с невисоко съпротивление върху относително голяма магнитна сърцевина, а също съм ползвал повече полиестерни кондензатори - за да може звукът да си остане възможно по-неизкривен (до колкото може тези неща да имат голямо значение). Колкото до плавността на регулация - горе долу същата е - само пластмасовото ми педалче се движи много по-лесно, поради което го движа по-бързо с ръка, и на записите изглежда, че има по-разък преход може би. Иначе, контролната схема позволява известна регулация на горна/долна точка и стръмност.

Ето и два семпъла, които вчера драснахме набързо със собственика на Crybaby-то. Crybaby GCB-95: Моето оптично уа-уа: Като изключим, че има около полутон разлика в честотите (Crybaby-то e малко по-ниско, поради това, че техните бобини обикновено са над 500mH (560-580mH). Но това се оправя доста лесно, а мисля, както вече казах, да сложа ключ, който мени sweep range-а.

^ Не разбрах хумора. Попитай по друг начин, ако е някакъв въпрос. Иначе, вчера сравних вкъщи GCB-95 с моята схема и в общи линии не намирам никаква разлика, нито в звука, нито в плавността на регулация, което е, мисля, добре. На волюм педала има място отстрани за потенциометър, и за едно плъзгащо ключе - мисля да направя потенциометъра "Q-factor", а с ключето да могат да се избират 3 диапазона на sweep на честотите. Може и евентуално да сложа още едно, което избира малко/нормлано/повече средночестотно съдържание в звука. Колкото до експерименталната платка, в момента се опитвам да измисля по-проста и температурно стабилна схема на управлението. Не, че тази не работи, нo за всеки случай. Пък и надявам се, този път да проработи без модификации, че да я налепя по-красиво.

Направих някои модификации, сега имам пълният диапазон на регулация, като че ли с доста приемлива плавност. Ще взема едно Crybaby да сравня, и ако всичко е ОК, ще постна снимки и схема на управлението. Интересно е, че имам едно Wah - Ibanez WF-10, което звучи наистина доста различно от CryBaby-тата - звука доста повече наподобява изразително и дълбоко "УА" и обхваща и средните честоти, докато и моя тест, а и клиповете из интернет ми говорят, че CryBaby-то звучи някак си по-въздушно, повече като високочестотна украска на звука, без тона да е толкова фундаментално различен. Какъв е вашият опит с уа педалите, по отношение на цялостното им звучене. Как бихте го описали. Можете ли да ме насочите към конкретни модели, или клипове, които демонстрират уа педали, които са ви направили впечатление?

^ Благодаря, то си е за поздравления, с тая каша, която стана откъм страната на управлението.... Накрая, трябва да го махна цялото, и да го налепя човешки.

След в общи линии цяла нощ запояване, разпояване, мерене и малко псуване (нали с блага дума казват, всичко потръгва), стигнах до версия 0.1 alpha на оптичното уа. Както може да се очаква, а и както е видно от дясната част на експерименталната платчица, първоначалната идея за управление не проработи много добре, и то поради бързане в проектирането (ОУ няма аванс от захранващо напрежение), поради което го опростих, и сега управлението на тока през диодите е "нещо-като" логаритмично и средната точка не е точно 50К+50К, а е ~41К+43К, а и се наложи да сложа 100К резистори в паралел на фотосъпротивленията, също така, в крайно положение, съпротивлението сега не пада под 5К.... има още какво да се домисля, но все пак работи, при това мисля, приемливо. Още не мога да разбера дали всичко е наред (Струва ми се, че има по-малко остър Q-фактор), но иначе ми харесва плавността, с която работи. Трябва да помисля още върху управлението, може да се наложи, да го преправям. Ето снимчица на платката: Ето и първото малко демо. Все още не е сглобено (а и погрешка съм обърнал действието на педала наопаки), но в общи линии се вижда, че честотата се регулира приемливо плавно. За съжаление, няма как да свиря докато снимам и движа педала, но мисля, че се разбира каквото трябва, за първоначална демонстрация на идеята: TinyPic не може да ми качи файла, затова го пращам като линг за сваляне: http://www.yourfilelink.com/get.php?fid=1470892 Бих се радвал, на дискусия, както за този проект, така и по принцип за опита ви с Wah педали.

Днес се позанимавах малко, най-накрая намерих, макар и малко по-едричък топфкерн за бобината на Wah-то, също взех и операционни усилватели TL062 (заради ниската консумация), и сглобих "опто-потенциометрите". Ето ги тях, преди и след монтажа на малка платчица: С известен късмет, умерих правилната дебелина на проводника (0.15мм диаметър) и около 360-370 навивки, при ядро с AL=~4000, за да получа правилната индуктивност от около 500-550 mH при съпротивление около 14 ома - същите параметри като на бобината на Dunlop. Трудно ми беше, да я измеря, понеже моите уреди правилно показваха 1.6mH при 20 навивки и 10mH при 50 навивки, обаче при около 360-370 навивки, единият уред незнайно защо показваше 111mH, а другия беше извън диапазон (той мери до около 90mH). Накрая я измерих, като й проверих импеданса при 100Hz (от слушалковия усилвател на компютъра, в интерес на истината ) и установих, че в действителност, индуктивността е около 540mH, което е достатъчно добре. Ето я разглобена и сглобена (че и парафинирана): Ето и схемата на Wah-то, като съм сменил входния буфер с JFET такъв, въпреки, че ми се иска да има по-нисък изходен импеданс, за да го ползвам за не-тру-байпас. Но това вече е компромис с консумацията на ток. На картинката се вижда една колона с текст, показваща зависимостта от позицията на потенциометъра (Ако е линеен) в стъпки от 5%, и честотата на която се получава резонансния пик на Wah ефекта. Прави впечатление, че зависимостта е далеч от линейна, а също, че при нормално "потенциометърно" уа, работа не върши нито линеен, нито логаритмичен потенциометър. За да имаме относително плавно плъзване на честотата на ефекта с движението на педала, а също и да имаме мъртви зони в краищата (в диапазона на копчето за байпас, например), трябва да имаме по-особена крива на промяна на съпротивлението, която до колкото разбрах, трябва да е нещо такова: Остава да помисля още малко върху управляващата схема, и да налепя "версия 1" на експерименталната платка, да видим какво ще излезе. Ще публикувам самата схема на управлението, като и ако започне да работи предвидимо и добре. Ако не - ще прибегна до вариант MCU + цифров потенциометър.

^^ За жироскоп не се бях сещал, но за цифров потенциометър - да. Просто искам да пробвам чисто аналогово, пък ако не стане - ще мисля варианти. ^ За кой точно модел на Vox говориш, че ти е харесал? Все още не съм направил самата уа схема - разглеждам смеми, но честно казано, са почти еднакви. Сега, като си намеря сърцевина топфкерн със голяма проницаемост, ще си навия бобинката и ще налепя нещо (може би с JFET или JFET/CS входен буфер). Засега най-голямото предизвикателство се оказва това, че за да имаме в "средна точка" съпротивление 50+50К на фотоелементите, трябва светодиодите към тях, да се управляват със по-особена схема (две референтни напрежения, управляващото напрежение и два логаритмични усилвателя с ОУ). Ако в крайна сметка заработи като хората - ще постна схемата. В момента трескаво мисля, как може да се постигне максимална гъвкавост, с минимален брой донастройващи тримери. А трябва и да е относително стабилна температурно, защото говорим за токове от рода на микроампери през светодиодите (може би трябваше да поставя нещо относително непрозрачно между тях и фотоелементите). При така избраните светодиоди, фотоелементите имат съпротивление 50К при ток около 2uA през светодиода, което си е доста мижав ток. При 50uA съпротивлението е около 100 ома. Ако имам offset проблеми, ще трябва да сложа шунтове, така че токовете да са по-значителни. Единствено ме радва, че така схемата става относително икономична, и може би ще успея да направя цялата "управляваща" част да консумира нещо от сорта на 1-2 mA. Друг голям плюс е, че при ток 50uA, светодиод, предназначен за употреба при номинален ток 18mA едва ли ще остарее много бързо. Ако приемем, че от средна позиция завъртаме "потенциометъра" до едната крайна, то светодиода на едната половинка трябва да промени тока си от 2 до 40-50uA, докато другата - от 2 до 1 uA. Това налага употребата на логаритмични усилватели.

Здравейте, От доста време искам, да си направя някакво Wah-Wah, което звучи добре, и не изисква константна смяна на потенциометри (скъп консуматив са, а и е досадничко). Имам едно Wah на Ibanez, което обаче поприпуква. Има схеми на различни оптични педали, обаче моята цел е малко по-амбициозна - да направя оптично Wah, което в общи линии работи точно като, да кажем, Dunlop CryBaby. Идеята ми е следната: 1. В пластмасов цилиндър, имам подвижен светодиод ("бутало"), захранван от константен ток, който педала движи . 2. В другия край на цилиндъра имам неподвижен фоторезистор. 3. Фоторезисторът участва в някакъв делител на напрежение, което освен това се филтрира с low-pass филтър, до някаква разумна честота от сорта на 20-30Hz, за да не се чува например, почукване или драскане по педала. 4. Така формираното управляващо напрежение, управлява два генератора на ток (Когато единият увеличава тока си, другия го намалява и обратно). Тези управлявани токове минават през два светодиода (когато светлината от единият се усилва, от другият - намалява и обратно). 5. Тези два светодиода са фиксирани срещу два фоторезистора, като токовете се настройват така, че да променят съпротивлението на фоторезисторите, да кажем в диапазон 1К-50К (за да се имитира 100К потенциометър), или 1К-235К (за да се имитира 470K потенциометър). 6. Фоторезисторите са свързани потенциометрично, така, че да имитират нормален потенциометър. 7.Останалата част от схемата на Wah-to е в общи линии стандартна. --------------------- За целите на експериментаторството, днес взех един стар волюм педал, за да ползвам механичната му част. С няколко фоторезистора, светодиоди, един стар лилав флумастер, химикалка и епоксидна смола, си поиграх малко и засега сътворих начален вариант някакъв, който се движи приемливо плавно: Фоторезистор, залят в епоксидна смола в част от задната капачка на флумастера: Задната, боядисана в черно страна на светодиода: Така образуваният цилиндър от флумастера: Светодиодния "чеп", монтиран на дъното на педала: Цилиндърът, залепен вътре в педала. Ето и малко екшън видео, как работи засега: http://sendvid.com/yjjuaujp ----------------------- Опитът засега показва, че при правилен подбор на тока през светодиода (в случая, около 360 uA) съпротивлението се мени (относително) линейно между 1 и 3 килоома, което е обнадеждаващо (засега). Понеже не съм много на ти с уа-педалите, моля, споделете всякаква информация, която би била от помощ - коя схема ви допада най-много и защо, какви са разликите, дразни ли ви относително рязката промяна (малък ход на педала) при CryBaby-тата, и изобщо - приемам всякакви акъли. Най-много ме притеснява линейността на "потенциометричните" фоторезистори. Може би ще се наложи, да мисля някакви компенсационни/моделиращи вериги.

Задължително ще го пробвам този Domani Blend.

Добро утро на всички съфорумци с последните грамчета от моето Espresso Vivace. Малко отпих, преди да снимам, но пак, се вижда каквото трябва :