Evtim Djerekarov

http://forum.muzikant.org/user/150-fifcho/ http://forum.vwclub.bg/viewtopic.php?t=60018&start=45

Не слушам много такава музика, но ми се струва добре направено парчето. За клипа, не мога да говоря, тъй като не съм режисьор. Единственото, което мога да кажа като критика е, че според мен дикцията може да е по-ясна (без разбира се, да е натъртена), защото така, както е сега, се изисква известно внимание, за да чуе човек ясно някои то думите.

Обмислям, най-накрая да се хвана, да разработя някакъв контролер за тази машина ( и по принцип, за ръчни кафемашини ). Помислих малко, за да видя, какво би било полезно, и стигам до следните неща. Ако мислите, че пропускам нещо, или се оливам с нещо, пишете. Контрол / дисплей: - (По избор, ако има дисплей и клавиши) Real-time часовник, за да може да се включва и изключва в зададено време - (По избор) дисплей (двуредов 2х16 символа) - (По избор) клавиатура (4 бутона) за управление - (По избор) потенциометри за управление на температура / налягане / pre-infusion Идеята е, машината да може да изобразява данни на дисплей, но това да не е задължително. Също така, да може да се управлява от клавиатура и/или потенциометри, а може и да не може да се управлява (настройки, предварително зададени в EEPROM паметта на контролера) - последният вариане е цифрово решение, което се държи точно като ръчна машина (всичко е зададено, няма нищо за пипане). Може и да има вариант само с потенциометри, което създава едно такова, аналогово усещане. Единствените задължителни елементи са: -On/Off превключвател с някаква светлинна индикация някъде на машината. -Ключ за пускане на кафе с някаква светлинна индикация, като тук светлинната индикация е пожелателна. -Ключ за пускане на пара. Понеже почти всяка машина отговаря на тези изисквания, може да се счете, че един такъв контролер би могъл да се вгради почти навсякъде (кеф ти вместо клапан/термостат, кеф ти с потенциометри, потенциометри и дисплей, клавиши и диспей, или потенциометри, клавиши и дисплей). Функционални възможности: Режим изчакване / кафе: - Задаване на автоматично включване в даден час (или Real Time Clock, или просто интервал от текущия момент). - Максимално време (30 мин - 3 часа) след което машината се самоизключва (ако не са ползвани brew / steam копчетата). - Автоматично изключване на реотаните и помпата при липса на вода в резервоара (при инсталация на съответен датчик). - Поддържане на зададена температура на водата чрез електронен датчик, PID регулатор и тиристорно управление на реотаните. - Поддържане на зададено налягане, когато се прави кафе, чрез датчик за налягане, PID регулатор и високочестотен PWM контрол на помпата. Режим Пара: -Автоматично допълване на резервоара, в този режим. Мисля, че този списък е достатъчно изчерпателен, за да е обект на сериозна разработка. Как мислите? Примерно, микроконтролерите PIC16F877A или PIC18F4550 имат 3 таймера, АЦП с няколко аналогови входа (мултиплекс) и мисля, че ще свършат работа. Само трябва да се направи относителна оценка, колко RAM и EPROM ще трябват за програма. Иначе 4550 мисля, че може да изпълнява до 10М инструкции в секунда, което за това приложение мисля, че е предостатъчно. Има и готови 16-битови PID подпрограмки за тях.

След известна пауза, пак се позанимах с малко кафе подвизи. Миналото лято си взех една стара, черна машина Gaggia Espresso от битака за крупната сума от 5 кинта (без ръкохватка, за съжаление). Oтворих я, и освен че цялата (и отвън, заради течове) беше покрита с обилни количества котлен камък, а всички уплътнения й бяха заминали, установих че и онази почти безмислена керия "Self Priming Valve" е била пластмасова и е изгоряла и тече вътре в машината. На тази снимка, никелирания щуцер е метален, но повечето подобни машини са с пластмасов такъв, който изгаря (и е баш на най-топлото място в цялата машина): По време на разглабянето имаше и два ръждясали и съвсем спекли болта, на които се наложи да отрежа главите. После - топло, ледено, топло, ледено, преобразувател за ръжда, почукване с малко чукче и.. накрая за щастие излязоха. Взех нови уплътнения и ги смених навсякъде, взех и нови болтове, които този път навих с малко грес в резбите, за да не запичат така. Остана проблемът с изгорелия клапан - дълго се чудих как да го реша и накрая измерих, че резбата е малко странната, но все пак метрична M7 със стъпка 0,75mm. Никъде не намерих такъв болт, да затапя дупката. От една машина Turmix, която скоро ще изхвърля, защото е неремонтопригодна, си бях запазил един манометър, с "бърза" връзка - от онези връзки, които се пъхат една в друга и се застопоряват с една зегерка - без резби, без нищо. С радост открих, че диаметъра на месинговия профил на тази бърза връзка е познайте... 7мм, което ме зарадва, макар че малко трудничко открих плашка М7х0.75, с която в крайна сметка успях, да нарежа резба. В дъното на дупката сложих уплътнение като това под душа и го разпробих в средата с малка бургийка. След това завинтих новорезбоватана бивша бърза връзка, и сега вместо онзи безсмислен клапан, си имам манометър . Ето една снимчица - ще трябва да се работи по козметично облагородяване на доста поиздрания панел: На изхода на помпата има ето такъв клапан: Откъм лявата страна на T-то, където се нахлузва маркуча за към резервоара, може да се върти с отвертка, уж да се наглася налягането, обаче както и да го въртя, не изтича и капка оттам. Или е твърде спекъл, или сработва при огромно налягане. За съжаление не се отваря, без да му изрежа щанцованото в края, че да мога да извадя болта, който иначе не може да се развие. Ако имате опит с ремонт на такова чудо - казвайте. Друг вариант е, да взема такъв клапан и да го боцна на входа на бойлера: А.. последно, тъй като това на снимката е ръкохватката от другата Gaggia - някой има ли идея, откъде мога да си намеря стара ръкохватка - нова е около 40 лева, което малко обезмисля високоефективното хипстърско-клошарско начинание, за което до момента са дадени не повече от 30 кинта. А и трябва да се боцне в моя офис, след като се наиграя, че да пия свястно кафенце сутрин.

Еей супер! Ще споделиш ли някакви детайли. И аз от години се кумя. Има ли някакви трудности. А и колко излиза целия проект, като разходи. Гледам, че си си поръчал оригиналните платки. Или целия kit?

Нямам комкретно мнение за този ефект, но в услуга на здравия разум, бих те посъветвал, да ползваш ехо с Tap опция, така че на живо, когато свирите в някакво темпо, да можеш да си го зададеш чрез двукратно настъпване на Tap педал. Това, за на живо, е много добра опция. Иначе, ти си си нагласил едно време, после, когато свирите в друго темпо, стои малко странно.

Единствената соцкитара, чиято рестарация ми е доставяла някакво удоволствие (като краен резултат) беше един оранжев електрически Puldin тип "зебра", но беше видимо изработен доста прецизно по някакви причини (може би лютиерът в завода не е бил пиян). Смених и адаптери (навих и нови), ключовете и целия хардуер (с черни, които доста отиват на оранжевото), направих и месингов нът и тогава Панко (pacman) ми смени прагчетата със super jumbo. Стана доста добра китара, помня. Но не по-добра от която и да е нова китара за 400-500 лв. (на старо, може би 350..). Не може да се сравнява с по-висок клас китара. Много добра беше, предвид остатъка от соцпроизводството. Дали сега пах бих се занимавал - не. 350 лева се изкарват по-бързо.

Не съм забелязал, някой от нас да се е похвалил с нещо. По-скоро мислим, че свиренето на приличен инструмент е нещо нормално, а времето, за което могат да се изкарат пари за неговоро закупуване (особено на старо) е доста по-кратко и безболезнено от времето за реставрация на разни тояги, а и резултатът е по-задоволителен. Твоето начинание за нас е, като да реставрираш телевизор Рубин или Електрон - не, че не може да стане, но при днешният пазар, може и нещо работещо и по-плосичко да си вземе човек, че вероятно и по-евтино ще му излезе. Ако искаш да реставрираш нещо, разбира се, никой не може да те спре, ние просто гледаме нещата практично. Аз съм се занимавал с подобни начинания като младежче, и съм стигнал сам до някои изводи.

Тук изобщо не говорим за мерцедеси, нито за нови коли. Но съгласи се, че 20-годишна Honda е много по-добре от ЗАЗ или както вече предложиха - лагерна количка. За това говорим!

Не знам, колко е чисто нова едната, но съм почти сигурен, че не е от новото производство (т.е, на над 20 години е). В противен случай, едва ли щеше да звучи по-зле от старата. Новото производство на кремона е доста добро и няма общо със социалистическите приспособления за взимане на мярка за шапка. Не можеш да лакираш върху мазно. Без снимки, няма как да ти се даде много правилен съвет. Ако грифът е от светло дърво (което по соц време е било боядисвано черно с лак - чудна идея!) то трябва или пак да си го боядисаш черно, или ако искаш да ти е с натурален цвят, да го лакираш. С масла се маже фингърборд от дървета като палисандър, абанос и т.н., които не се лакират, а периодично се мажат. Когато дървото е лакирано, това упражнение е безпредметно. Почти невъзможно е, ако магарето ти е подвижно, да сложиш "като онези, статичните", защото поддържащата конструкция под предната дъска вероятно е друга и е много вероятно да ти се "изтумби" предния капак с времето, ако смениш магарето със статично. Ако китарата ти е от онези с двете дупки, или други подобни шпертплати, по-добре е, според мен, просто да си вземеш по-прилична китара.

Не знам, колко е добро оборудването в грайндхауса, обаче обикновено се бичи толкова силно, че ако искаш все пак да чуеш групата, по-добре да излезеш извън сградата. Аз най-често там успявам да чуя просто шумотевица (както между впрочем и в много други заведенния). Не знам, дали защото не съм вече на 20 и не изпитвам телешки възторг от мощността на дадена апаратура, обаче в подобни звукови какафонии, аз не виждам нищо, което да си струва вниманието. Може би е до голяма степен и заради жанровете, които се изпълняват там, не знам. Обаче си има разлики, които са ушевадни. Примерно, в Делта Блус Бар (където свирят предимно блус, рокабили, рокендрол, малко джаз), без изобщо барът да се хвали с апаратура, звукът е доста добър. Най-лошият звук, който съм чувал там е много по-добър от най-добрия, който съм чувал в грайндхауса и други заведения. Но вероятно е и от музикантите, даже най-вероятно.

E.. да ползваш кемпера като предусилвател е почти безпредметно, в смисъл, че може с V-amp, може със процесор, може с педалчета.

E, и по тегло превъзхожда. Ама ако там, където отиваш няма кабинет, който те устройва, пак си трябва мъкнене. Винаги съм се чудил, не може ли желязото в изходните трафове, да се замести с някакъв нов материал, който да позволява по-голяма плътност на магнитния поток, че да могат да се правят по-леки трафове.... Със сигурност, може да се направи импулсно захранване и "кенотронният" ефект (Че и нарочното "прокрадване" на малко брум) да се имитира. Това ще олекоти усилвателя поне с 4-5 килца..

Има огромна разлика. Лаптопът е съвместима система - дори да се наложи да го изхвърлиш, ще вземеш друг, на който можеш да работиш със същите програми. Ако ти се прецака китарния процесор, с който си свикнал и няма как да намериш друг, или да ремонтираш този, имаш проблем. Точно затова по-рано писах, че единственото, което според мен ще бъде надеждно, би било отворена съвместима хардуерна система, върху която после си инсталираш софтуери, които можеш да си закупуваш. Така се отвързва софтуера от хардуера, което всъщност е и огромното преимущество на софтуера изобщо. Да избягваш това преимущество, от търговски съображения, за мен е късогледо. Лаптопи не се оправят (надеждно) с лупа, а с доста специализирани стендове за reball-инг на чипове. При по-стари (и поевтинели) лаптопи тези ремонти често са съизмерими с цената на лаптопа, а гаранция никой сервиз не дава.

Искрено се надявам, че не си се пробвал точно с поялник за улуци. Дори с най-прецизни станции за запояване, не всичко подлежи на ремонт, ако целия софтуер не се публикува, и ако компонентите вече не се произвеждат. Като най-просто пример, повечето DSP/MCU, ако имат бит, задаващ забрана на четене на ROM паметта в тях, е почти невъзможно (понякога постигат успех срещу 6-7- цифрени суми) да се разчете програмата. Та, без софтуер и компоненти, ремонтът става невъзможен.

Между другото, не знам дали сега има нови DSP-та, но ето какво е ползвал кемпера в началото: http://www.nxp.com/documents/data_sheet/LPC2468.pdf Не изглежда впечатляващо, Pentium от 1997 г. би бил доста по-бързичък.

Аз потърсих малко информация за резервни части или модули за Кемпер, но не намерих нищо. Интересно ми е, какво е сменяемо / поправяемо, нещо на ниво модул, или на ниво компонент, и колко струва операцията. Също така, може ли да се разчита, че ако утре някой купи фирмата и я преструктурира, или пък ако фирмата изчезне след време, усилвателите ще продължат да подлежат на ремонт. Защото при аналоговите усилватели, може да се каже, че няма проблем с това. Единствената цифрова система, която поне за мен е надеждна, е евентуално някаква open source такава, или поне отворена хардуерна платформа (която си върви със схеми [можеш да си я сглобиш и сам при мерак] и ползва масови части), и евентуално софтуер, който си закупуваш за нея. Иначе на всичките super-ultra-proprietary много специални системи, им нямам никакво доверие, а е доста кофти след години да ти се сбози нещо, с което си свикнал и.... пак трябва да си търсиш, примерно аналогов усилвател.

Не съм твърде убеден в дългосрочната надеждност на сложната цифрова техника. Дори относително здраво и надеждно направена система като добър стационарен компютър, едва ли би могла да се похвали с надеждността на аналогов усилвател. Пък и при компютъра можеш да купиш компонент и да го замениш, а при кемпера?

Ами, едва ли ще имаш проблем - сложи говорителите и свържи всеки говорител към един от каналите на съответният усилвател (при транзисторен усилвател, импедансът на говорителя трябва да е по-голям или равен на минималния импеданс, който поддържа усилвателя). При лампов усилвател трябва импедансите на озвучителното тяло и усилвателя да отговарят точно.

За някаква домашна самоцел, подобни сетъпи може и да се сметнат за разумни. Но ако искаш мидито да ти звучи добре, може и да го изкараш през някаква хай-фи система. Китарните говорители имат твърде ограничен честотен диапазон, а и големи изкривявания. Отделно от това, ако мислиш да пускаш различни сигнали в един и същи кабинет (единият говорител да свири едно, другият - друго) не съм сигурен, че ще се получи твърде смислен резултат. Също имай предвид, че въпросът ти, за импедансът на паралелно/последователно свързани говорители има смисъл, само ако включиш И ДВАТА говорителя към ЕДИН канал на ЕДИН усилвател. Ако се пробваш да свържеш два усилвателя едновременно към един и същ говорител или двойка паралелно/последователно свързани говорители, може и да има лоши последствия, тъй като единият усилвател ще товари другия. Изключение правят само някои възможности за BRIDGE режим на работа, но това не го може всеки усилвател, а и е цяла отделна тема. Ако във всяко тяло сложиш два 12-инчови говорителя, и във всяко тяло говорителите са свързани заедно, то общо с двете тела можеш да имаш само два канала. За повече канали ти трябват повече озвучителни тела. Ако пък свържеш всеки от четирите говорителя към 4 отделни усилвателя, ще работи, но как ще звучи - никой не знае.

Имай предвид, че размерът на говорителя означава просто, че ще пасне на отвора, но не значи нищо повече. Озвучителните тела се изчисляват за ТОЧНО определен говорител, с определени механични и електрически параметри (Thiele - Small parameters). Друг говорител може да свири някак, но толкова. Не очаквай чудеса. Все още не съм наясно с основната идея - защо искаш да свириш на кирата с Hi-Fi озвучителни тела и усилватели. Не се прави така, по принцип.

Според мен, главните проблеми с процесорите са (говоря, за добрите процесори): - Честото неналичие на монитор за китариста, свързан с отделна AUX шина на пулта, за да може да си ползва монитора вместо кабинет+говорител. - Правенето на пресети в спалнята, които след "концертно" усилване, се оказва, че (поради кривите на Флетчър - Мънсън) имат твърде много режещи високи честоти, и звучат доста евтино и странно на живо.

Нещо не схващам - какваи са колоните(за музика ли, или китарни кабинети), за какво ще ги ползваш (да свириш на китара с тях ли) и ако са за китара - първо не се ползват такъв тип озвучителни тела и второ - за чий са ти тези усилватели, които не са за китара?

А само да ползвам темата да питам - Guitar Rig 5 Pro има ли пълнофункционална безплатна версия . По темата - известна програма за звукозапис, която е безплатна (безкраен Trial) е Reaper. Оттам нататък, има множество безплатни програми, плъгини и т.н., но трябва да попрочетеш, за да видиш кое ще ти свърши работа. Свиренето на компютърна клавиатура е безмислено така или иначе.