Evtim Djerekarov

Това е вярно, само ако са налице други условия, които е най-добре ако не са налице. Иначе, ако всичко е downscale-нато както трябва, и при ниски напрежения, има същият динамичен диапазон. Освен това, при даден коефициент на усилване, когато вдигнете захранващите напрежения два пъти, вие намалявате изкривяванията, за сметка на по-големия допустим размах ("режете" сигнала по-късно). Ако пък имаме работа с известни овердрайв техники като "диоди към земя", или "диоди в ООВ на ОУ", то колкото и да качваме захванващите напрежения на ОУ, най-много да ги загреем повече. Иначе - файда никаква - изходният размах си е същият. От високо захранване на педачета има една единствена файда и, то тя важи само при лошо проектирано входно стъпало - още на първото стъпало, сигнала няма да се изрязва толкова ниско. Иначе друга ползва няма. Наличието на възможност за голям размах на изходното напрежение (на изхода на ефекта) изглежда като нещо хубаво, но всъщност, така не можем да постигнем друго, освен да си претоварим входното стъпало на усилвателя.

Кафеджии, комсомолци, имам нужда от малко акъл. От две години, единствената единична цедка вкъщи, която е без кремадиск, е една, която не мога да понапълня, без кафето да опре в душа. Сега от Глория-та, взех друга единична (за Бразилия), която е около 2 милиметра по-дълбока от досегашната. Но се опасявам, че ако реша да сложа малко повече кафе, пак ще опирам в душа. Четох, че предпочитате двойни цедки, но пък двойната, която се продаваше, ми се стори с прекалено големи дупки. Какъв акъл ще дадете - откъде да си взема прилична цедка, за 1 - 1.5 кафета, която да може все пак, да побере 8-9 грама кафе, без да опре кафето в душа на машината? Какъв е вашият опит?

^^ 24 бита са само схемотехнически (да, стримйа, който идва е 24 битов). Иначе, 144dB SNR не е възможно да се постигне в аналоговия домейн, поради топлинния шум на частиците. Лидерите в областта признават, че дори за "истински" 22-битови конвертори, трябват ниски тмеператури - много енергия и т.н. - неща, които в общи линии не можеш да имаш в средностатистическо устройство. Повечето по-масови 24-битови конвертори, най-често имат 19-20 бита, които не са на практика шум. ^ Лаптоп имам. Интерфейс - може би след някой друг месец. Много е важно и какви предусилватели и микрофони ще се ползват. Иначе, ако се гони качество - мисля, че тавана на Тошо, мазето на Гошо и килера на Янко не са точно местата, където ще стане оптимално. Там е по-скоро идеално за упражнения по звукозапис. Ако човек иска да се получи относително добре от първия път, има достатъчно студиа, в които работят хора с опит (и продукция). Ако пък искаме да се пробваме сами, трябва да отделим първо малко средства за някаква приемлива техника (примерно, аз мога да взема някакъв интерфейс в скоро време, а мисля като се пренеса, да взема и мониторна система). Трябват и добри микрофони (барабанен сет не се записва с каквото има, аз имам приличен кондензаторен мик. примерно за акустични китари). И разбира се - трябва време, както на свирещите, така и на записващите.

А бе, и мнения не пиете. Най-лесно ще е с едно поне 12-годишно питие.

^ Всъщност, повечето 24-битови АЦП са реално 18-битови (по-евтините), до максимусм около 21-битови (много скъпите). Не, че това не е по-добре от 16-битово, просто споменавам за протокола (18 * 6 = 108dB, 21 * 6 = 126dB - такова SNR в аналоговия свят е близко до фантастиката). Най-младшите битове са просто аналогов шум. Не, че това е лошо, получава се естествен dithering . Може би, освен, че е по-добре да се записва на повече от 16 бита, къде-къде по-важно е, честотата на дискретизация за е по-висока от 44100 Hz. Мисля, че в днешно време, 96 kHz е по-скоро стандарт. Според мен, съвсем реалистичен е сценария, да се записва с лаптоп и многоканален интерфейс.

Поради странни и почти случайни стечения на обстоятелствата, се сдобих с едно такова нещо: Произведено е през 2011 година, вътре си има соленоид и OPV, и като изключим че от време на време соленоида нещо запецва, в общи линии машинката си работи добре. Ще пробвам малко с препарат за почистване на кафемашини, да видя, ще се оправи ли соленоида, или ще иска ремонтче. Но сега имам друг проблем - крана за душа няма онзи безмисления клапан, като на черната Gaggia от преди няколко поста, което е известна трагения, понеже не мога да тествам налягането с манометър, че да си наглася добре клапана за налягането. Та, някой от вас случайно да има ръкохватка/цедка с манометър, или пак ще трябва да се направисисамства?

http://forum.muzikant.org/user/150-fifcho/ http://forum.vwclub.bg/viewtopic.php?t=60018&start=45

Не слушам много такава музика, но ми се струва добре направено парчето. За клипа, не мога да говоря, тъй като не съм режисьор. Единственото, което мога да кажа като критика е, че според мен дикцията може да е по-ясна (без разбира се, да е натъртена), защото така, както е сега, се изисква известно внимание, за да чуе човек ясно някои то думите.

Обмислям, най-накрая да се хвана, да разработя някакъв контролер за тази машина ( и по принцип, за ръчни кафемашини ). Помислих малко, за да видя, какво би било полезно, и стигам до следните неща. Ако мислите, че пропускам нещо, или се оливам с нещо, пишете. Контрол / дисплей: - (По избор, ако има дисплей и клавиши) Real-time часовник, за да може да се включва и изключва в зададено време - (По избор) дисплей (двуредов 2х16 символа) - (По избор) клавиатура (4 бутона) за управление - (По избор) потенциометри за управление на температура / налягане / pre-infusion Идеята е, машината да може да изобразява данни на дисплей, но това да не е задължително. Също така, да може да се управлява от клавиатура и/или потенциометри, а може и да не може да се управлява (настройки, предварително зададени в EEPROM паметта на контролера) - последният вариане е цифрово решение, което се държи точно като ръчна машина (всичко е зададено, няма нищо за пипане). Може и да има вариант само с потенциометри, което създава едно такова, аналогово усещане. Единствените задължителни елементи са: -On/Off превключвател с някаква светлинна индикация някъде на машината. -Ключ за пускане на кафе с някаква светлинна индикация, като тук светлинната индикация е пожелателна. -Ключ за пускане на пара. Понеже почти всяка машина отговаря на тези изисквания, може да се счете, че един такъв контролер би могъл да се вгради почти навсякъде (кеф ти вместо клапан/термостат, кеф ти с потенциометри, потенциометри и дисплей, клавиши и диспей, или потенциометри, клавиши и дисплей). Функционални възможности: Режим изчакване / кафе: - Задаване на автоматично включване в даден час (или Real Time Clock, или просто интервал от текущия момент). - Максимално време (30 мин - 3 часа) след което машината се самоизключва (ако не са ползвани brew / steam копчетата). - Автоматично изключване на реотаните и помпата при липса на вода в резервоара (при инсталация на съответен датчик). - Поддържане на зададена температура на водата чрез електронен датчик, PID регулатор и тиристорно управление на реотаните. - Поддържане на зададено налягане, когато се прави кафе, чрез датчик за налягане, PID регулатор и високочестотен PWM контрол на помпата. Режим Пара: -Автоматично допълване на резервоара, в този режим. Мисля, че този списък е достатъчно изчерпателен, за да е обект на сериозна разработка. Как мислите? Примерно, микроконтролерите PIC16F877A или PIC18F4550 имат 3 таймера, АЦП с няколко аналогови входа (мултиплекс) и мисля, че ще свършат работа. Само трябва да се направи относителна оценка, колко RAM и EPROM ще трябват за програма. Иначе 4550 мисля, че може да изпълнява до 10М инструкции в секунда, което за това приложение мисля, че е предостатъчно. Има и готови 16-битови PID подпрограмки за тях.

След известна пауза, пак се позанимах с малко кафе подвизи. Миналото лято си взех една стара, черна машина Gaggia Espresso от битака за крупната сума от 5 кинта (без ръкохватка, за съжаление). Oтворих я, и освен че цялата (и отвън, заради течове) беше покрита с обилни количества котлен камък, а всички уплътнения й бяха заминали, установих че и онази почти безмислена керия "Self Priming Valve" е била пластмасова и е изгоряла и тече вътре в машината. На тази снимка, никелирания щуцер е метален, но повечето подобни машини са с пластмасов такъв, който изгаря (и е баш на най-топлото място в цялата машина): По време на разглабянето имаше и два ръждясали и съвсем спекли болта, на които се наложи да отрежа главите. После - топло, ледено, топло, ледено, преобразувател за ръжда, почукване с малко чукче и.. накрая за щастие излязоха. Взех нови уплътнения и ги смених навсякъде, взех и нови болтове, които този път навих с малко грес в резбите, за да не запичат така. Остана проблемът с изгорелия клапан - дълго се чудих как да го реша и накрая измерих, че резбата е малко странната, но все пак метрична M7 със стъпка 0,75mm. Никъде не намерих такъв болт, да затапя дупката. От една машина Turmix, която скоро ще изхвърля, защото е неремонтопригодна, си бях запазил един манометър, с "бърза" връзка - от онези връзки, които се пъхат една в друга и се застопоряват с една зегерка - без резби, без нищо. С радост открих, че диаметъра на месинговия профил на тази бърза връзка е познайте... 7мм, което ме зарадва, макар че малко трудничко открих плашка М7х0.75, с която в крайна сметка успях, да нарежа резба. В дъното на дупката сложих уплътнение като това под душа и го разпробих в средата с малка бургийка. След това завинтих новорезбоватана бивша бърза връзка, и сега вместо онзи безсмислен клапан, си имам манометър . Ето една снимчица - ще трябва да се работи по козметично облагородяване на доста поиздрания панел: На изхода на помпата има ето такъв клапан: Откъм лявата страна на T-то, където се нахлузва маркуча за към резервоара, може да се върти с отвертка, уж да се наглася налягането, обаче както и да го въртя, не изтича и капка оттам. Или е твърде спекъл, или сработва при огромно налягане. За съжаление не се отваря, без да му изрежа щанцованото в края, че да мога да извадя болта, който иначе не може да се развие. Ако имате опит с ремонт на такова чудо - казвайте. Друг вариант е, да взема такъв клапан и да го боцна на входа на бойлера: А.. последно, тъй като това на снимката е ръкохватката от другата Gaggia - някой има ли идея, откъде мога да си намеря стара ръкохватка - нова е около 40 лева, което малко обезмисля високоефективното хипстърско-клошарско начинание, за което до момента са дадени не повече от 30 кинта. А и трябва да се боцне в моя офис, след като се наиграя, че да пия свястно кафенце сутрин.

Еей супер! Ще споделиш ли някакви детайли. И аз от години се кумя. Има ли някакви трудности. А и колко излиза целия проект, като разходи. Гледам, че си си поръчал оригиналните платки. Или целия kit?

Нямам комкретно мнение за този ефект, но в услуга на здравия разум, бих те посъветвал, да ползваш ехо с Tap опция, така че на живо, когато свирите в някакво темпо, да можеш да си го зададеш чрез двукратно настъпване на Tap педал. Това, за на живо, е много добра опция. Иначе, ти си си нагласил едно време, после, когато свирите в друго темпо, стои малко странно.

Единствената соцкитара, чиято рестарация ми е доставяла някакво удоволствие (като краен резултат) беше един оранжев електрически Puldin тип "зебра", но беше видимо изработен доста прецизно по някакви причини (може би лютиерът в завода не е бил пиян). Смених и адаптери (навих и нови), ключовете и целия хардуер (с черни, които доста отиват на оранжевото), направих и месингов нът и тогава Панко (pacman) ми смени прагчетата със super jumbo. Стана доста добра китара, помня. Но не по-добра от която и да е нова китара за 400-500 лв. (на старо, може би 350..). Не може да се сравнява с по-висок клас китара. Много добра беше, предвид остатъка от соцпроизводството. Дали сега пах бих се занимавал - не. 350 лева се изкарват по-бързо.

Не съм забелязал, някой от нас да се е похвалил с нещо. По-скоро мислим, че свиренето на приличен инструмент е нещо нормално, а времето, за което могат да се изкарат пари за неговоро закупуване (особено на старо) е доста по-кратко и безболезнено от времето за реставрация на разни тояги, а и резултатът е по-задоволителен. Твоето начинание за нас е, като да реставрираш телевизор Рубин или Електрон - не, че не може да стане, но при днешният пазар, може и нещо работещо и по-плосичко да си вземе човек, че вероятно и по-евтино ще му излезе. Ако искаш да реставрираш нещо, разбира се, никой не може да те спре, ние просто гледаме нещата практично. Аз съм се занимавал с подобни начинания като младежче, и съм стигнал сам до някои изводи.

Тук изобщо не говорим за мерцедеси, нито за нови коли. Но съгласи се, че 20-годишна Honda е много по-добре от ЗАЗ или както вече предложиха - лагерна количка. За това говорим!

Не знам, колко е чисто нова едната, но съм почти сигурен, че не е от новото производство (т.е, на над 20 години е). В противен случай, едва ли щеше да звучи по-зле от старата. Новото производство на кремона е доста добро и няма общо със социалистическите приспособления за взимане на мярка за шапка. Не можеш да лакираш върху мазно. Без снимки, няма как да ти се даде много правилен съвет. Ако грифът е от светло дърво (което по соц време е било боядисвано черно с лак - чудна идея!) то трябва или пак да си го боядисаш черно, или ако искаш да ти е с натурален цвят, да го лакираш. С масла се маже фингърборд от дървета като палисандър, абанос и т.н., които не се лакират, а периодично се мажат. Когато дървото е лакирано, това упражнение е безпредметно. Почти невъзможно е, ако магарето ти е подвижно, да сложиш "като онези, статичните", защото поддържащата конструкция под предната дъска вероятно е друга и е много вероятно да ти се "изтумби" предния капак с времето, ако смениш магарето със статично. Ако китарата ти е от онези с двете дупки, или други подобни шпертплати, по-добре е, според мен, просто да си вземеш по-прилична китара.

Не знам, колко е добро оборудването в грайндхауса, обаче обикновено се бичи толкова силно, че ако искаш все пак да чуеш групата, по-добре да излезеш извън сградата. Аз най-често там успявам да чуя просто шумотевица (както между впрочем и в много други заведенния). Не знам, дали защото не съм вече на 20 и не изпитвам телешки възторг от мощността на дадена апаратура, обаче в подобни звукови какафонии, аз не виждам нищо, което да си струва вниманието. Може би е до голяма степен и заради жанровете, които се изпълняват там, не знам. Обаче си има разлики, които са ушевадни. Примерно, в Делта Блус Бар (където свирят предимно блус, рокабили, рокендрол, малко джаз), без изобщо барът да се хвали с апаратура, звукът е доста добър. Най-лошият звук, който съм чувал там е много по-добър от най-добрия, който съм чувал в грайндхауса и други заведения. Но вероятно е и от музикантите, даже най-вероятно.

E.. да ползваш кемпера като предусилвател е почти безпредметно, в смисъл, че може с V-amp, може със процесор, може с педалчета.

E, и по тегло превъзхожда. Ама ако там, където отиваш няма кабинет, който те устройва, пак си трябва мъкнене. Винаги съм се чудил, не може ли желязото в изходните трафове, да се замести с някакъв нов материал, който да позволява по-голяма плътност на магнитния поток, че да могат да се правят по-леки трафове.... Със сигурност, може да се направи импулсно захранване и "кенотронният" ефект (Че и нарочното "прокрадване" на малко брум) да се имитира. Това ще олекоти усилвателя поне с 4-5 килца..

Има огромна разлика. Лаптопът е съвместима система - дори да се наложи да го изхвърлиш, ще вземеш друг, на който можеш да работиш със същите програми. Ако ти се прецака китарния процесор, с който си свикнал и няма как да намериш друг, или да ремонтираш този, имаш проблем. Точно затова по-рано писах, че единственото, което според мен ще бъде надеждно, би било отворена съвместима хардуерна система, върху която после си инсталираш софтуери, които можеш да си закупуваш. Така се отвързва софтуера от хардуера, което всъщност е и огромното преимущество на софтуера изобщо. Да избягваш това преимущество, от търговски съображения, за мен е късогледо. Лаптопи не се оправят (надеждно) с лупа, а с доста специализирани стендове за reball-инг на чипове. При по-стари (и поевтинели) лаптопи тези ремонти често са съизмерими с цената на лаптопа, а гаранция никой сервиз не дава.

Искрено се надявам, че не си се пробвал точно с поялник за улуци. Дори с най-прецизни станции за запояване, не всичко подлежи на ремонт, ако целия софтуер не се публикува, и ако компонентите вече не се произвеждат. Като най-просто пример, повечето DSP/MCU, ако имат бит, задаващ забрана на четене на ROM паметта в тях, е почти невъзможно (понякога постигат успех срещу 6-7- цифрени суми) да се разчете програмата. Та, без софтуер и компоненти, ремонтът става невъзможен.

Между другото, не знам дали сега има нови DSP-та, но ето какво е ползвал кемпера в началото: http://www.nxp.com/documents/data_sheet/LPC2468.pdf Не изглежда впечатляващо, Pentium от 1997 г. би бил доста по-бързичък.

Аз потърсих малко информация за резервни части или модули за Кемпер, но не намерих нищо. Интересно ми е, какво е сменяемо / поправяемо, нещо на ниво модул, или на ниво компонент, и колко струва операцията. Също така, може ли да се разчита, че ако утре някой купи фирмата и я преструктурира, или пък ако фирмата изчезне след време, усилвателите ще продължат да подлежат на ремонт. Защото при аналоговите усилватели, може да се каже, че няма проблем с това. Единствената цифрова система, която поне за мен е надеждна, е евентуално някаква open source такава, или поне отворена хардуерна платформа (която си върви със схеми [можеш да си я сглобиш и сам при мерак] и ползва масови части), и евентуално софтуер, който си закупуваш за нея. Иначе на всичките super-ultra-proprietary много специални системи, им нямам никакво доверие, а е доста кофти след години да ти се сбози нещо, с което си свикнал и.... пак трябва да си търсиш, примерно аналогов усилвател.

Не съм твърде убеден в дългосрочната надеждност на сложната цифрова техника. Дори относително здраво и надеждно направена система като добър стационарен компютър, едва ли би могла да се похвали с надеждността на аналогов усилвател. Пък и при компютъра можеш да купиш компонент и да го замениш, а при кемпера?