Evtim Djerekarov

Какъв тип ефект? Марка, модел?

Разбирам оригиналният въпрос, но малко ми се губи логиката в него, защото: 1. Говори се за това как се лъжат НАЧИНАЕЩИТЕ, които едва ли не, ще намразят музиката, ако не свирят на инструмент от масив. 2. След това въпросът се откланя в посока на това как лъжат производителите на нисък клас инструменти от именити марки (скъпи). Е, те начинаещите едва ли ще си купят Martin за 1200 лева за първа китара, та колко пък толкова да са излъгани?!? Вероятно мама и тате ще вземат китара за 100-200 лева, която почти със сигурност ще е от ламинат и ще звучи 5-6 идеи по-добре от масивните Кремони, на които ние свирехме, когато започвахме. Ако продължат да свирят, вероятно ще могат да си позволят малко по-прилични китари само след някоя друга година - нещо, което ние като младежчета, не сме могли да си позволим така лесно. Така че, аз не виждам много голяма драма. Има ли някаква гаранция, че един инструмент ще звучи по-добре от друг, само защото е от масив? Че то има толкова класове дървесина. Аз не виждам, как масивни инструменти от висок клас дървесина ще стигнат до ръчичките на начинаещите срещу 100-300 лева. То ние, които свирим от години, трудно намираме впечатляващ инструмент, често мръщейки се на звука на доста класни и скъпи инструменти и сме стигнали до заключението, че намирането на хубава китара е освен всичко, въпрос и на известен късмет, та не знам, как авторът на темата си представя, как към начинаещите, от рога на изобилието потичат пълноводни реки от великолепно звучащи инструменти, в които се влюбваш от първия тон, на достъпни цени, и то не за друго, а само защото са с масивен топ. Често се случва, по-съвестни лютиери, да направят плода на няколкодневния (седмичния) си внимателен труд на дърва за огрев, само защото не им звучи добре, и да направят втора китара за клиента, камо ли да мислим, че промишлеността е в състояние да произвежда текучество от великолепно звучащи инструменти на достъпни цени.

Много е гот!

Може би е по-лесно просто да се напием в караоке бар. ?

Ами, правена е в мебелен завод.... Винтове в грифа не бих препоръчал, но с хубаво лепило, почистване и стягане, може и да стане.

О, звучи много забележително добре, особено на драйв. Много живо и динамично, с променливо "поведение".

Ако искаш запиши директно в компютъра (със звукова карта, която има иснтрументален вход с висок импеданс), как звучат адаптерите. Така ще мога да дам поне някои насоки какво може да направиш, като чуя.

Имаш наблюдения върху точно тези адаптери ли? Защото някои активни спират да работят, като нямат захранване. Пасивният адаптер все пак има доста по-високо изходно напрежение на бобината, по-висок импеданс и т.н. Все неща, които няма как прозрачно да се "отразят" през предусилвателя.

O-о-о, Здравей и добре дошъл отново! С теб не сме се виждали от има-няма 11-12 години, което трябва да се поправи.

Единственото лошо нещо на еспресото, в сравнение с другите начини на приготвяне на кафе е, че не показва добре бъдещето...

Сега като се замисля, може в двете схеми, инвертиращите усилватели след PID тройката, както може би и интегралните части на PID регулаторите, да са по-бавни ОУ, но с много малък voltage offset. Това е особено важно, най-вече за инвертиращите усилватели след PID, защото техните коефициенти на усилване може да се по-значителни. ОУ от сорта на MCP609 има 20 пъти по-малко входно напрежение на несиметрия, в сравнение с LM358, примерно.

О, аз съм правил много платки, като често ползвам ExpressPCB, SprintLayout и други подобни. Просто в правенето на платки, всеки си има почерк, и винаги е по-голямо удоволствие, да гледаш чужди, особено ако някой много се е старал и е сместил всичко добре, по възможност без мостчета.

По подобен начин може да се направи и регулатор за налягането. Тук чрез потенциометъра U9 може да се настройва желаното налягане. А датчикът за налягане е някой от предлаганите датчици за налягане на течности, които обикновено имат диапазон на изходното напрежение 0.5 - 4.5V. Не съм сигурен, дали се свързва точно така, но не е трудно, да се провери в документацията на датчика. Може да се жертва още един TL431 за генератор на 5V опорно напрежение, ако да кажем нашето захранване дава 5.5V, за да не ни плава заданието на налягането (дори да плава, едва ли ще е фатално да е +- 0.5 bar, но може поне да се филтрира с кондензатор към земя, за да нямаме шум от захранването в това напрежение). Тук схемата с 555 пак генерира триъгълен сигнал, но този път с честота около 1kHz. U1 отново сравнява сигнала от PID регулатора с този триъгълен сигнал, за да се получи 1kHz PWM сигнал, с който през оптрона PC817 се управлява изходната част и помпата. Тук оптронът отново служи за галванична изолация. В изходната част имаме помощно захранване VauxPos изпълнено с помощта на D2, D3, Р15, C7, което не надвишава 12 волта (през положителната полувълна на мрежовото напрежение, през D3 и R15 се зарежда кондензатора C7, обаче ценеровия диод D2 се отпушва при напрежение 12 волта и така не ползволява напрежението да порастне повече, защото това може да унищожи мощният полеви транзистор M1, който вероятно ще има максимално допустимо напрежение на гейта, равно на 12V). Оптотранзисторът, както и биполярните транзистори T1 и T4 (totem pole конфигурация), в крайна сметка управляват гейта на M1 в съзвучие със PWM сигнала, който се подава на оптрона откъм контролната част на схемата. Помпата е свързана в дрейна на M1, а останалата част от схемата надясно от помпата е snubber, който разсейва излишната енергия, която може да се върне под формата на голям напрежителен пик от индуктивността на помпата, като не позволява напрежението на дрейна на M1 да надвиши около 600V (добре е, да се ползва 700-800 волтов MOSFET). Тук има нещо като нескопосана (нямам претенция да моделирам точно хидравличните процеси) симулация, с уговорката, че налягането не може да нарастне толкова бързо, но нямам цяла вечност, да чакам симулацията да приключи. В нормални обстоятелства, налягането се повишава по-бавно и не може да подскочи с толкова много на всяко преместване на буталото на помпата. Синьото е желаното налягане, като нарочно го изменям. Зеленото е "налягането", което се получава, като следва да се отбележи, че буталото на помпата може да се премести само веднъж на всяка 1/50 от секундата, а в отрицателната полувълна на мрежовото напрежение, налягането неминуемо пада малко, защото в тези 10ms буталото няма ход. Разбира се, тези подскачания биха били около 2-3 пъти по-малки в действителност. Червеното на графиката е управляващият PWM сигнал. Е идните дни, ще прецизирам двете схеми и ще ги обединя в една. След това, ще се наложи да потърся датчик за налягане и да нарисувам платка. Разбира се, ще е хубаво, ако има ентусиаст, който да начертае платката (Vayov най не е маниак на кафемашини, иначе има много опит с чертането). Разбира се, и аз мога да измисля някаква платка, но ако някой друг го направи, ще е много форумен проекта :).

Направих нещо като първоначален (нефинален) вариант на аналогов PID за температурата + термодатчик + PWM + галванично изолирана мощна секция. Вижда се, че схемата не идва твърде проста - сложна е, колкото по-сложен distortion ефект с еквилайзери, но идеята е, за някой друг час, да може да се налепи и настрои. Постарах се, да ползвам само достъпни и нескъпи компоненти. Tермодатчикът в случая е NTC съпротивлението R25, което при температура 25 градуса по Целзий, има съпротивление 10К, има константа B=3380 и има работна температура поне до 125-130 градуса. Датчикът е монтиран на подходящо място на бойлера, като е галванично изолиран от него. С потенциометъра TEMP се задава желаната температура, в случая, в диапазон от около 90-105 градуса. Операционните усилватели U1-U5 образуват PID регулатора, като U3 е интегратор, U2 e пропорционалната част, а U4 - диференциалната. U1 e диференциален усилвател на грешката. (желаната стойност минус измерената). Чрез подбор на C3 и C4, както и на R8, R12, R16, евентуално R10, R14, R18 както и R19 в суматора на изхода, може да се променят времеконстантите и коефициентите на усилване на грешката. Някои от тези потенциометри трябва да са тримери, но след внимателен анализ, ще начертая оптимална схема с минимален брой тримери. Изобщо, след известен анализ, ще публикувам по-издържана схема. Схемата около NE555 е генератор на триъгълна вълна с честота около 2Hz. Компараторът сравнява нея със сигнала от PID регулатора, за да състави 2Hz PWM правоъгълна вълна, с която се управлява изходната част (реотана). Оптотриакът MOC3063 изолира галванично изходната част от управляващата, като включва и изключва изходния триак BTA16700 само когато мрежовото напрежение минава през 0V. Така се получава управление на реотана, при което на практика мощността може да се променя на всяка половин секунда, от 0 до 100%, със стъпка 2%. Захранването 5V може да се направи, но най-добре и най-евтино е, да се ползва платката от някое прилично 5V USB зарядно. На графиката се вижда, че при нарочна (тестова) промяна на желаната температура (зеленото) и при постоянна измерена температура (сивото), токът през реотана (червеното) тече в почти цялата част от времето , когато температурата трябва да се повиши, съвсем не тече, когато температурата трябва да се понижи. При близка до желаната температура, ток тече само в част от времето. Зелено-синьото е PWM сигнала, с който се управлява оптотриакът MOC3063. Вижда се, че товарът (реотанът) се включва само когато мрежовото напрежение е около 0V - затова полувълните са винаги цели.

Работата е там, че при датчици (температура, налягане), които имат котакт с водата или бойлера, нисковолтовата част (контролера) трябва да е галванично изолирана от мрежата и да управлява помпата и реотаните, да кажем, чрез оптрони. Най-евтиният според мен вариант е, за помпата да се ползва оптотранзистор от сорта на PC817, а за реотаните - оптотирак от сорта на MOC3063 (zero-crossing), управляващ някакъв подходящ мощен триак за товара (около 2000W реотан). Помпата, както и преди, ще се управлява с около 1kHz PWM. Понеже бобината на помпата има значителна индуктивност, то това е еквивалентно, на смъкване на напрежението от 220V до по-малки стойности, което намалява мощността на помпата. Мининалните допустими мощности (около 6-10W) се постигат, до колкото помня, с около 70-80% PWM. Под тези мощности, не може да се раздвижи буталото на помпата. При нагревателят, за секунда имаме 100 полувълни мрежово напрежение. Ако приемем време на реакция от половин секунда, това означава, че ако искаме да пропускаме цели полувълни през реотана (за добър power factor), то ще имаме 50 различни степени на мощност. Това може да се постигне чрез 2Hz PWM, който управлява гореспоментатите триаци. Управляващата част (която взима информация от датчиците и управлява PWM регулаторите, за да се опитва до поддържа зададени setpoint-и) може да е както цифрова (софтуерни PID регулатори, може би с възможност за автоматична калибрация), така и чисто аналогова (два PID регулатора, изпълнени със схеми с операционни усилватели, с тримери за донастройка на PID коефициентите на усилване и съотношенията в PID сумата), като в този случай, желаната температура и налягане, могат да бъдат или пресет тримери, или потенциометри, поставени на панела на машината.

Някой има ли идея, къде сега човек може да намери електронен датчик за налягане, подходящ за еспресомашини, за прилични пари. В ebay има доста оферти, но честно казано, нямам идея, към кои да се ориентирам. Някой случа-а-а-йно да има опит с такива джаджи? За един тестов вариант преди време, бях намерил стар такъв датчик, но беше единична бройка. Става дума за датчик, който да мери налягане на течност в диапазона 0-30 bar, да има стойност на напрежение, като изход, и по възможност, да се захранва с 5 волта. Може и да има snubber на налягането. Хубаво е и, да е високотемпературен, но ако не е, ще се измисли решение чрез медна серпентина. Става въпрос за доразвитие на моята PWM платка от август 2016 г, като се добави аналогов PID за налягането и аналогов PID за температурата, където коефициентите се настройват с тримери, а на машината (евентуално) са изкарани само потенциометри за желана температура и налягане. Също, за разлика от тогавашната платка, тук ще има галванично развързване от силовата част, на "помпената" част - с PC817, а на нагревателната - с оптотриак.

Не се сещам за конкретна китара, но млако офтопик - българска китара ще да е. Нали стандартният български бил къс и дебел ???.

За да кажеш, че не е аналогов звука, трябва да си сигурен, че е цифров. А наличието на чипове, нищо не означава. Усилвателите на musicman от 70-те примерно са пълни с чипове. Всички популярни овердрайв педалчета също имат поне по един чип в тях, а дисторшън педалите с по-сложни еквилайзери - по 3-4 чипа. Това не ги прави цифрови. Аз не вярвам Amplug да има цифрова обработка в себе си. Чиповете, ползвани в китарна техника биват: -Операционни усилватели. -Закъснителни линии. -Линейни регулатори на напрежение. -Switched-capacitor удвоители/инвертори на напрежение. -SMPS регулатори. -Clock интегрални схеми за управление на закъснителни линии. -Чипове, съдържащи в себе си що-годе идинтични транзистори или диоди, произведени по общ процес за по-близки параметри. Тези (едни или други) чипове от гореспоменатите се ползват на практика във всички аналогови Delay/Chorus/Flanger/Phaser ефекти, както и може би в 95% от Overdrive/Distortion педалчетата (като изключим JFET ефектчетата, екзотичните лампови педалчета и много Vintage педалчетата с по 1-2 транзистора от сорта на FuzzFace и някои Treble Boоster-и). Всички тези ефекти са изцяло аналогови, а имат доста чипове. Горе-Долу така изглеждат платките на всеки TubeScreamer/MXR Distortion/YJM Distortion и т.н.: Така пък изглеждат по-сложните овердрайв/дисторшъни като MetalZone, DeathMetal, SansAmp и други : Така пък изглеждат платките на повечето аналогови времеви ефекти (Dealy/Chorus/Flanger и т.н.): А така изглежда платката на еквилайзера Boss GE-7: Вероятно VOX Amplug не е нещо друго, освен платка като на овердрайв/дисторшъните горе, но изпълнена с миниатюрни SMD компоненти, за да може да се смести в малката кутийка и да се произвежда евтино с роботи и chip shooter-и.

Е, какви разсъждения, то е ясно че там е дървото, изложено на най-големи усилия в цялата китара. Нормално е, често да има пукнатини там.

Е, това е лакиран фретборд, на който му се е изтъркал лака. Според мен, трябва почистване и прелакиране.

Да, ако суичинга е електронен, идеално!

Мисля, че ме разбираш ме неправилно. Ако не бяха ламповите усилватели, никой нямаше да свири с такива педалчета, защото щеше да звучи потресаващо ужасно и немузикално. Те са създадени, да "напомпват" звука на усилвателите. Без подходящ усилвател, тяхното приложение би било твърде ограничено. На клипа, който пращаш огромната част от звука е този на усилвателя. От усилвателя идва характера на звука, "аурата" - всичко! Няма никаква виндидж аура в звука на операционен усилвател - в сравнение с лампата, той е един доста по-скорошен прибор, състоящ се от множество транзистори, а схемите, в които се ползва най-често имат дълбока ООВ, което е в общи линии противоположно както на винтидж, така и на "аура". ОУ се ползват в общи линии от 70-те и още по-масово през 80-те до днес, което е доста след Vintage периода, ако говорим за китарна техника. Хайде - в педалчета като FF, които имат няколко транзистора, може да се каже, че има някакъв винтидж, в по-съвременни ОУ ефектчета - трудно. Търсейки из тубата, изобщо не намирам директен звук от педалчето, защото би звучало ужасно без усилвател.

Работи добре, само в комбинация с хубав усилвател. Иначе, сами по себе си, тези ефекти са е**ти жужалниците. В смисъл, че че не вършат работа в комбинация с подходящ лампов амп, обаче няма нищо екзотично в тези топологии. Дори най-обикновените JFET ефектчета звучат по-цветно, по-добре.

И сега има производство в Кремона, на много по-качествени инструменти. А соц цепениците... то едни китари за масова употреба... Ако имаш предвид за употреба на маса или вместо маса, може! Грифовете са здрави също така и стават за крак на маса.

Не е добре, да се ползва секундно лепило при фиксиране на прагчета, тъй като така има опасност, да се откърти много от канала при следващото им изваждане.