Evtim Djerekarov

Направих нещо като първоначален (нефинален) вариант на аналогов PID за температурата + термодатчик + PWM + галванично изолирана мощна секция. Вижда се, че схемата не идва твърде проста - сложна е, колкото по-сложен distortion ефект с еквилайзери, но идеята е, за някой друг час, да може да се налепи и настрои. Постарах се, да ползвам само достъпни и нескъпи компоненти. Tермодатчикът в случая е NTC съпротивлението R25, което при температура 25 градуса по Целзий, има съпротивление 10К, има константа B=3380 и има работна температура поне до 125-130 градуса. Датчикът е монтиран на подходящо място на бойлера, като е галванично изолиран от него. С потенциометъра TEMP се задава желаната температура, в случая, в диапазон от около 90-105 градуса. Операционните усилватели U1-U5 образуват PID регулатора, като U3 е интегратор, U2 e пропорционалната част, а U4 - диференциалната. U1 e диференциален усилвател на грешката. (желаната стойност минус измерената). Чрез подбор на C3 и C4, както и на R8, R12, R16, евентуално R10, R14, R18 както и R19 в суматора на изхода, може да се променят времеконстантите и коефициентите на усилване на грешката. Някои от тези потенциометри трябва да са тримери, но след внимателен анализ, ще начертая оптимална схема с минимален брой тримери. Изобщо, след известен анализ, ще публикувам по-издържана схема. Схемата около NE555 е генератор на триъгълна вълна с честота около 2Hz. Компараторът сравнява нея със сигнала от PID регулатора, за да състави 2Hz PWM правоъгълна вълна, с която се управлява изходната част (реотана). Оптотриакът MOC3063 изолира галванично изходната част от управляващата, като включва и изключва изходния триак BTA16700 само когато мрежовото напрежение минава през 0V. Така се получава управление на реотана, при което на практика мощността може да се променя на всяка половин секунда, от 0 до 100%, със стъпка 2%. Захранването 5V може да се направи, но най-добре и най-евтино е, да се ползва платката от някое прилично 5V USB зарядно. На графиката се вижда, че при нарочна (тестова) промяна на желаната температура (зеленото) и при постоянна измерена температура (сивото), токът през реотана (червеното) тече в почти цялата част от времето , когато температурата трябва да се повиши, съвсем не тече, когато температурата трябва да се понижи. При близка до желаната температура, ток тече само в част от времето. Зелено-синьото е PWM сигнала, с който се управлява оптотриакът MOC3063. Вижда се, че товарът (реотанът) се включва само когато мрежовото напрежение е около 0V - затова полувълните са винаги цели.

Работата е там, че при датчици (температура, налягане), които имат котакт с водата или бойлера, нисковолтовата част (контролера) трябва да е галванично изолирана от мрежата и да управлява помпата и реотаните, да кажем, чрез оптрони. Най-евтиният според мен вариант е, за помпата да се ползва оптотранзистор от сорта на PC817, а за реотаните - оптотирак от сорта на MOC3063 (zero-crossing), управляващ някакъв подходящ мощен триак за товара (около 2000W реотан). Помпата, както и преди, ще се управлява с около 1kHz PWM. Понеже бобината на помпата има значителна индуктивност, то това е еквивалентно, на смъкване на напрежението от 220V до по-малки стойности, което намалява мощността на помпата. Мининалните допустими мощности (около 6-10W) се постигат, до колкото помня, с около 70-80% PWM. Под тези мощности, не може да се раздвижи буталото на помпата. При нагревателят, за секунда имаме 100 полувълни мрежово напрежение. Ако приемем време на реакция от половин секунда, това означава, че ако искаме да пропускаме цели полувълни през реотана (за добър power factor), то ще имаме 50 различни степени на мощност. Това може да се постигне чрез 2Hz PWM, който управлява гореспоментатите триаци. Управляващата част (която взима информация от датчиците и управлява PWM регулаторите, за да се опитва до поддържа зададени setpoint-и) може да е както цифрова (софтуерни PID регулатори, може би с възможност за автоматична калибрация), така и чисто аналогова (два PID регулатора, изпълнени със схеми с операционни усилватели, с тримери за донастройка на PID коефициентите на усилване и съотношенията в PID сумата), като в този случай, желаната температура и налягане, могат да бъдат или пресет тримери, или потенциометри, поставени на панела на машината.

Някой има ли идея, къде сега човек може да намери електронен датчик за налягане, подходящ за еспресомашини, за прилични пари. В ebay има доста оферти, но честно казано, нямам идея, към кои да се ориентирам. Някой случа-а-а-йно да има опит с такива джаджи? За един тестов вариант преди време, бях намерил стар такъв датчик, но беше единична бройка. Става дума за датчик, който да мери налягане на течност в диапазона 0-30 bar, да има стойност на напрежение, като изход, и по възможност, да се захранва с 5 волта. Може и да има snubber на налягането. Хубаво е и, да е високотемпературен, но ако не е, ще се измисли решение чрез медна серпентина. Става въпрос за доразвитие на моята PWM платка от август 2016 г, като се добави аналогов PID за налягането и аналогов PID за температурата, където коефициентите се настройват с тримери, а на машината (евентуално) са изкарани само потенциометри за желана температура и налягане. Също, за разлика от тогавашната платка, тук ще има галванично развързване от силовата част, на "помпената" част - с PC817, а на нагревателната - с оптотриак.

Не се сещам за конкретна китара, но млако офтопик - българска китара ще да е. Нали стандартният български бил къс и дебел ???.

За да кажеш, че не е аналогов звука, трябва да си сигурен, че е цифров. А наличието на чипове, нищо не означава. Усилвателите на musicman от 70-те примерно са пълни с чипове. Всички популярни овердрайв педалчета също имат поне по един чип в тях, а дисторшън педалите с по-сложни еквилайзери - по 3-4 чипа. Това не ги прави цифрови. Аз не вярвам Amplug да има цифрова обработка в себе си. Чиповете, ползвани в китарна техника биват: -Операционни усилватели. -Закъснителни линии. -Линейни регулатори на напрежение. -Switched-capacitor удвоители/инвертори на напрежение. -SMPS регулатори. -Clock интегрални схеми за управление на закъснителни линии. -Чипове, съдържащи в себе си що-годе идинтични транзистори или диоди, произведени по общ процес за по-близки параметри. Тези (едни или други) чипове от гореспоменатите се ползват на практика във всички аналогови Delay/Chorus/Flanger/Phaser ефекти, както и може би в 95% от Overdrive/Distortion педалчетата (като изключим JFET ефектчетата, екзотичните лампови педалчета и много Vintage педалчетата с по 1-2 транзистора от сорта на FuzzFace и някои Treble Boоster-и). Всички тези ефекти са изцяло аналогови, а имат доста чипове. Горе-Долу така изглеждат платките на всеки TubeScreamer/MXR Distortion/YJM Distortion и т.н.: Така пък изглеждат по-сложните овердрайв/дисторшъни като MetalZone, DeathMetal, SansAmp и други : Така пък изглеждат платките на повечето аналогови времеви ефекти (Dealy/Chorus/Flanger и т.н.): А така изглежда платката на еквилайзера Boss GE-7: Вероятно VOX Amplug не е нещо друго, освен платка като на овердрайв/дисторшъните горе, но изпълнена с миниатюрни SMD компоненти, за да може да се смести в малката кутийка и да се произвежда евтино с роботи и chip shooter-и.

Е, какви разсъждения, то е ясно че там е дървото, изложено на най-големи усилия в цялата китара. Нормално е, често да има пукнатини там.

Е, това е лакиран фретборд, на който му се е изтъркал лака. Според мен, трябва почистване и прелакиране.

Да, ако суичинга е електронен, идеално!

Мисля, че ме разбираш ме неправилно. Ако не бяха ламповите усилватели, никой нямаше да свири с такива педалчета, защото щеше да звучи потресаващо ужасно и немузикално. Те са създадени, да "напомпват" звука на усилвателите. Без подходящ усилвател, тяхното приложение би било твърде ограничено. На клипа, който пращаш огромната част от звука е този на усилвателя. От усилвателя идва характера на звука, "аурата" - всичко! Няма никаква виндидж аура в звука на операционен усилвател - в сравнение с лампата, той е един доста по-скорошен прибор, състоящ се от множество транзистори, а схемите, в които се ползва най-често имат дълбока ООВ, което е в общи линии противоположно както на винтидж, така и на "аура". ОУ се ползват в общи линии от 70-те и още по-масово през 80-те до днес, което е доста след Vintage периода, ако говорим за китарна техника. Хайде - в педалчета като FF, които имат няколко транзистора, може да се каже, че има някакъв винтидж, в по-съвременни ОУ ефектчета - трудно. Търсейки из тубата, изобщо не намирам директен звук от педалчето, защото би звучало ужасно без усилвател.

Работи добре, само в комбинация с хубав усилвател. Иначе, сами по себе си, тези ефекти са е**ти жужалниците. В смисъл, че че не вършат работа в комбинация с подходящ лампов амп, обаче няма нищо екзотично в тези топологии. Дори най-обикновените JFET ефектчета звучат по-цветно, по-добре.

И сега има производство в Кремона, на много по-качествени инструменти. А соц цепениците... то едни китари за масова употреба... Ако имаш предвид за употреба на маса или вместо маса, може! Грифовете са здрави също така и стават за крак на маса.

Не е добре, да се ползва секундно лепило при фиксиране на прагчета, тъй като така има опасност, да се откърти много от канала при следващото им изваждане.

E, аз това се опитвам, да ти обясня, че "някаквата идея" може да се изчерпа в следните варианти: За самият адаптер: -Звук във фаза, брум противофазно (хъмбъкер). -Звук противофазно (дефазиран звук от самия адаптер), брум във фаза (повече брум от сингъл коил) За комбинация от адаптери: -Звук във фаза, брум противофазно (малко по-добре от хъмбъкер, когато звучат двата). -Звук противофазно, брум противофазно (носов звук); -Звук във фаза, брум във фаза (маалко повече брум отколкото при сам хъмбъкер). -Звук противофазно, брум във фаза (много по-добре отколкото противофазно свързване на самия хъмбъкер, но все пак, най-лошата комбинация).

Разликата, доколото виждам е, че ще е обратна фазата. Не знам, дали няма да постигнеш същия ефект, Ако на първата скица вържеш R към земя, а G към out. Напреженията на двете бобини се сумират, така че дали ще имаш 4+5 или 5+4 е все тая. Свързването на бобините и в двата случая е същото. По-скоро, разликата между втората схема и вариантът, който предлагам е, дали ще се гаси или ще се добавя брума (колкото и да е малко при хъмбъкерите) когато ДВА адаптера звучат заедно. Иначе, няма как да дефазираш бобините на един хъмбъкер, без да прецакаш humbucking ефекта, доколкото помня.

Много гот изглежда. Дали може, да запишеш нещо с нея?

Не знам, дали всички са минали натам, или просто никой тук не е слагал PID на такава машина. Искам да питам съфорумците, като изключим Domani, Columbus и Коферо, в последно време, намерихте ли други места из София, където да се продава интересно 100% Арабика кафе, моносорт или блендове? Питам, защото известно време пия магазински кафета, бях и малко в чужбина, пих дълго време кафе от френска преса, и сега искам да изчистя машините, и да взема някакво ново интересно кафе, от което да си правя еспресо вкъщи.

Все още има някои псевдоекзотични педали, базирани на подобни схеми, но в общи линии тази топология (включително и диоди един срещу друг към земя), са нещо твъде много дъвкано (във всички модификации със силициеви, германиери, светодиоди и комбинации) и едва ли може да се очаква някакъв нечуван резултат. Най-често тези схеми, при добре подбрани филтри, правят добри бустери, за включване в лампови усиватели.

И аз мислех да питам за Blu Guitar Amp1 - имам възможност да пробвам един, но ако можеш, напиши повече лични впечатления. За какво става, за какво не става, какви предимства (освен очевидните) и недостатъци виждаш в него?

Ето: https://ibb.co/GtypG1z Tова не е в никакъв случай финална схема, може да се оптимизира и трябва да се тества, да се сложат защити и т.н. Идеята е в общи линии: Първо стъпало: Диференциална двойка с хубаво токово огледало с ООВ и стабилен генератор на ток с високо изх. съпротивление. Второ стъпало: усилвател на напрежение (с повторител), захранен пак от генератор на ток, стабилизиран с двуполюсна компенсация (C2, C3, R12) за повече ООВ на високи звукови честоти. Тук има възможност за нестабилност, затова точните стойности трябва да се определят експериментално. Трето стъпало: повторители (Q11, Q18) и усилватели на мощност (Q12, Q16, Q17). Долната половина на крайното стъпало е генератор на констанрен ток, който се задава от R16. Може да се ползват и повече транзистори в паралел (4 - 5). Тъй като това е клас А усилвател, КПД в общи линии няма да се влоши с увеличаването на броя на транзисторите. Странната схема с ОУ измерва тока през слушалките и променя тока на генератора, в синхрон с тока през слушалките. Идеята е, да не се задава твърде голям ток на покой, защото така се получава много голямо разсейване на топлина, особено ако подберем голям ток на покой, при който усилвателят да работи добре и с 8-омови слушалки. Ако разсейваната топлина не е проблем (повече транзистори, добро охлаждане, мощно захранване), може просто да се зададе достатъчно голям ток на покой, за сметка на нищожното КПД. Друг вариант е, в зависимост от товара на слушалките, с ключ да се превключва стойността на R16, така че при по-високоомни слушалки, да се избира по-малък ток на покой на генератора. Схемата с ОУ може и да се махне, а товара да се заземи направо към земя. Тя просто позволява избор на ток на покой, с около 40% по-малък от тока на покой без нея. Ако все пак искаме да оставим схемата с ОУ, за да постигнем минимално като за Клас А усилвател разсейване на топлина, можем да намалим още повече стойността на R27, но да увеличим коефициента на усилване на ОУ стъпалото. Понеже цялата тази част от схемата (генератора на ток + ОУ) е на практика извън обратната връзка на усилвателя, би трябвало всякакъв шум, създаден от ОУ, да се потиска добре от ООВ на усилвателя. Дали тази схема би създала нестабилности, следва да се установи експериментално.

Мисля, да си направя едно клас-А слушалково усилвателче (чувствителност 1V, около 1W макс при 32 ома, което е твърде много, но в общи линии необходимо, за да могат да се постигнат поне едно 80-100mW при 600 ома). Трябва човек да не усилва много, като ползва по-нискоомни слушалки, за да не си изгърми ушите :). Засега се спрях на класическа схема с дискретни елементи, подобна на аудио усилвател, с тази разлика, че в изхода имам средномощни (бързи) транзистори, което позволява повече ООВ на високи честоти, което от своя страна, заедно с работата в клас А, позволява изкривявания от сорта на 0.004% на 20kHz при липса на характерни за клас АБ IMD, което ми се вижда достатъчно референтно. Предвид замисленото, трябва достатъчно добър източник, който да захранва усилвателчето. За линеен вход - ясно, но е добре, да има възможност за директно четене на музика от карта, както и за bluetooth работа. Повечето bluetooth receiver платки са ужасни - кофти конвертори + прослушване на звуци от цифровите сигнали. Знаете ли, дали има нещо като receiver, евентуално SD Card плеър, който има наистина добро качество на възпроизвеждане?

Най-поративното, с което някога съм свирил на сцена е Zoom MS-50G на батерии. Носиш два кабела, китара, педалчето + 2 резервни батерии АА (за тях също има място в кутията на педалчето). Педалчето може да се настрои така, че с единично натискане на копчето, да прехвръляш между блендите. Удобно е, до 2 или 3 бленди, после става неудобно да го натискаш по 3-4 пъти. Ако знаеш, как да си настроиш ефектите, става. Кабинет симулациите не блестят, някои дори са зле, но някои са ОК. Свирил съм така на сцена, на която няма усилватели (а нямаше и монитор за мен, излизах напред, за да чувам от централното, какво става). Звучеше прилично - мисля, че с половината по-непретенциозни лампови комбота или хибриди, няма да звуча по-добре. Когато отивам на място, където ще има усилвател, взимам процесор Zoom G5 (същия енджин като MS-50G, но с повече копчета и експрешън педал, че даже и лампа) и го включвам в RETURN на усилвателя. Ако крайното стъпало е лампово - още по-добре. Така често постигам звук, по-добър отколкото би бил звука на предусилвателя на усилвателя X. Познавам си пресетите. Най-много да трябва да пипна малко EQ поради различния кабинет. Когато все пак не искам да ползвам процесор, или пък искам да свиря с усилвател, ползвам едно мое малко Randall KH-15, което съм модифицирал с изходен трансформатор 1:1 и обратна връзка по ток, за по-високо изходно съпротивление, което да имитира начина, по който усилвателя и кабинета си влияят при ламповите усилватели. Звучи пак в общи линии съвсем ОК, особено в някои по-тъмно звучащи кабинети. Въпреки 15-те си вата, усилвателчето е достатъчно силно. Свирил съм с групата (Heavy metal) в клуб. Става. Оттам нататък, ако ще носите кабинет под каквато и да е форма, мобилността отива по дяволите и смисълът да ползвате разни джаджки силно намалява, на фона на възможността просто да свирите с едно по-леко комбо, което си харесвате. Това, поне за класически рок и метъл. Вижте - за по-електронни или синт звуци, си трябват процесорчета и ефекти.

Ако има замърсявания от органичен характер по електрониката или натрупвания от флюс от презапояване, се чисти със изопропилов алкохол (и се четка с четка). Такъв алкохол са например спрейовете G-20. Ако има прах, се издухва с компресор и понякога се маха с четка. С четките трябва да се внимава, особено при SMD компоненти, които можете да откъртите лесно от платката. При мръсни потенциометри или ключове, може да се ползва също почистващ спрей. Добре е да се спазва един принцип - първо съхо (въздух, механично) и чак след това мокро (спрей). Няма смисъл да мокрите кълбета от прах - спреят няма, да ги разтвори. При проблемни компоненти (потенциометри, хъркащи или неработещи поради износване или повреда), никой спрей няма да помогне - сменят се потенциометрите с нови. Важно е, да ползвате почистващ спрей, а не проводящ, защото ще си измените съпротивлението на потенциометрите.

Ами, засега го слушам на телефона, който има непретенциозен конвертор, но слушам FLAC-ове и засега впечатленията ми се силно положителни. Слушалките са по-малко басови от HP-535, които имам. Лично на мен пак ми се струват доста басови, но мисля, че вече съвсем в границите на нормалното. А аз явно съм по-чувствителен към басите, защото гледам из ревютата, че хората редовно искат повече бас от слушалки, които на мен ми се струват прекалено басови. Иначе, не мога да кажа (за разлика от другите слушалки, за които говоря горе), че в тези има нещо, което, да ме подразни в звука. Звучат хубаво, бих казал много балансирано, без нищо да ти човърка в ушите и да те напряга. Много са приятни за слушане. Може би са съвсем леко V-shaped, но ако има нещо такова, то е слабо изразено. Прекрасни са според мен. Слуша се приятно с тях. Мисля, че при тази цена, няма какво да му мисли човек.

Поръчах си едни Superlux HD681 EVO, и като пристигнат, ще напиша, как ми звучат. Иначе, попреслушвам от време на време слушалки. Например, с времето забелязах, че моите JTS HP-535 са малко прекалено басови (което компенсирам с пипане на еквилайзер), и като цяло, някак леко по-сухо звучащи, макар, че да смятам, че звучат в общи линии ОК, макар и малко стерилно. Четох преди време ревюта за тях, в които толкова много хора казваха, че "може би им трябва малко повече бас". Не знам колко още бас им трябва, обаче определено имат в излишък. А с какви уши слушат тия хора, не знам. Имах възможност, да чуя Superlux HD-669, които макар, да звучат прилично, според мен, имат една особена грубост и отчетливост във по-ниските високи честоти и високите среди. Пробвах също томанските слушалки T.Bone HD200, и никак не останах очарован от тях. Ако трябва да съм честен, телефонните ми тапички Canyon за 10 лв. звучат по-добре от тях. И то доста . Може би малко ще ви изненадам с това мнение, но най-много ми харесаха като звук измежду споменатите, слушалките Roland RH-5, който са иначе по-скоро предназначени за електрически пиана. При слушане на музика, тези слушалки звучат прекрасно балансирано, без много силни баси, или прекалено натъртени (или липсващи) високи или среди. Изобщо - хареса ми, според мен имат много приятна, неутрална и неуморителна звукова картина. PS: Хах, JTS HP-535 се търгуват май-май, като T.Bone HD880: https://www.thomann.de/gb/the_tbone_hd880.htm PS2: Усещам, как ще се започне едно правене на слушалкови предусилватели в скоро време. С ОУ, дискретни, лампови, с дълбока, с плитка ООВ....

Какво не му работи, не се включва, не се чува нещо? Питам, защото този усилвател има особености - модул с импулсно захранване и Class D усилвател.