Jump to content
Българският форум за музиканти

Топ потребители

  1. Koobenot

    Koobenot

    Mods


    • Points

      317

    • Мнения

      1079


  2. Baby Thomas

    • Points

      111

    • Мнения

      9091


  3. musicman

    musicman

    Admin


    • Points

      108

    • Мнения

      6018


  4. yamaha

    yamaha

    Members


    • Points

      102

    • Мнения

      1176


Най харесвано

Showing content with the highest reputation since 03/19/23 във всички области

  1. Айде че не съм се хвалил скоро... Fender American Ultra. До сега не съм имал електрически Фендер.
    8 points
  2. През септември нов проект с моето скромно участие излезе на светло. Групата се казва Aliens In Search Of Space Nar, което ясно показва и стиловата ни неуравновесеност Първото ни парче можете да чуете и видите тук, а до края на годината се надяваме да пуснем още поне 2: Aliens In Search Of Space Nar са: Итън Шейбър - вокал и китара, познат и от проекта Selqnin Dion Михаил Михайлов - китара (също и китара в One Day Less) Николай Иванов - ударни инструменти (също и със Soundprophet) Явор Разбойников - бас китара
    7 points
  3. Един портокал си взех, че от доста време ме сърбеше. Яде ефекти за закуска. Признавам си - за дуум го взех, а се оказа че умее всичко.
    7 points
  4. Понякога намесването на ренесансови астрономи може да доведе до решението на потенциален проблем ... в Кръстова вада.
    7 points
  5. Проблемът на златните уши е, че са нелинейни в златно сечение и съответно чуват всичко, което не се чува, но най-често не чуват това, което се чува. И така ние, обикновените хора с чугунени или стъклокерамични уши, най-много от неръждавейка, изслушваме много за вътрешните терзания, душевните оргазми и цялата палитра от недостижими за нас чувства, които апаратурата поражда в душата на златночувателя, но това твърде често остава за нас един красив разказ за един съвършен свят, до който ни се напомня, че никога не можем да се докоснем, за да почерпим с пълни шепи от неговата божествена сладост.
    6 points
  6. И отново: къстъма мье е много по-добър от къстъма тье 😆 Edwards by ESP Les Paul Custom John Sykes. Тежи 4120гр
    6 points
  7. Това ми е една от любимите симфонии (на един от най-любимите ми композитори), благодаря за линка 🙂 Слушал съм я безброй пъти в най-различни изпълнения. Но въздействието е още по-силно, ако човек прочете историята на премиерата на тази симфония в Ленинград – тя е силно разтърсваща и дори доскоро си мислех, че мога да я предложа на Нетфликс да я екранизират, но за съжаление покрай последните геополитически борби това вече няма как да стане, тъй като ще се интерпретира като опит да се представя Русия в положителна светлина, но да не захващаме тая дълга тема... Който иска, може да прочете цялата история за тази премиера тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Leningrad_première_of_Shostakovich's_Symphony_No._7 Накратко: Шостакович завършва симфонията в момент, в който Ленинград е под продължителна немска обсада и целият град с жителите е в пълно изтощение. Решава се, че симфонията ще се ползва с цел психологическа война срещу противника и повдигане на морала на руските войници, затова ще се изпълни наживо от обсадения Ленинград. Произведението е мащабно, но в града почти няма останали живи музиканти. Ходи се от врата на врата да се търсят доброволци, като за участие им се предлага скромна дажба, понеже към тоя момент гладът е масов. Зимата е много тежка, събират се за репетиции в залата, в която няма отопление и осветление, слагат предварително затоплени тухли до музикантите, някои музиканти не доживяват до премиерата. За самата премиера руските войски предприемат операция срещу немците, за да могат да ги отблъснат и да спечелят известно време тишина, в която ще могат да излъчат изпълнението по високоговорителите. По време на изпълнението някои музиканти припадат от изтощение... Изобщо емоционалната сила на това изпълнение е невероятно и дори самите немци признават, че са изненадани и дори подтиснати от куража на руснаците и невъзможността да бъдат пречупени. Абе, прочетете статия от Уикипедия, изключително интересна е 🙂 Само за информация, първата част започва със заемки от от мелодия от "Веселата вдовица" на Лехар, в която Шостакович представя настъпващата немска армия, приповдигната и весела, изгражда се почти като болерото на Равел, като обаче настроението става все по-минорно и застрашително, а към края вече оркестърът пресъздава и предупредителни сирени. Симфонията завършва триумфално, разбира се. Ух, разприказвах се, ама мога много да говоря за тази симфония и любовта ми към музиката на Шостакович 😀
    6 points
  8. Къстъма ми е много по-добър от къстъма ти 😆 Или как смених гибсъна си за трето ESP:
    6 points
  9. Българска Mузикална Работилница е първото по рода си събитие в България, което има за цел да събере под един покрив талантливите хора на България, които извършват дейност свързана с музика, музикални продукти или музикални услуги – музиканти, лютиери, звукозаписни студиа и др. Събитието предоставя възможност на широката музикална публика да види лично, както хората, които стоят зад даден продукт, така и самия продукт. Очакваме ви на 20 Април 2024г. /събота/ от 10:00 до 18:30 в Joy Station, за да станете част от това уникално събитие! Вход СВОБОДЕН! https://www.bgmuzikalnarabotilnica.com/ P.S. С любезното съдействие на колегата @Baby Thomas, който ни светна за тази хава!
    5 points
  10. Tonocracy вече е free - ултимативното намаление https://tonocracy.com
    5 points
  11. Клийн канала на усилвателя служи само за настройване на китарата!
    5 points
  12. Напреднали са доста и са доста удобни, но звукът на педалчетата все още е по-добър от моя гледна точка. В микс, на сцена и за публиката разликата вероятно ще е от абсолютно никаква до почти никаква
    5 points
  13. Класациите на Rolling Stone са неразбираеми за нас и често изглеждат глупави, поради няколко причини: - Първо, хората които пишат в Rolling Stone действително познават или са познавали тези хора, което придава много тежък личен елемент. - Второ, те си живеят в един много малък балон и в този малък балон Джони Мичъл е по-влиятелна, отколкото Ричи Блекмор или Дейвид Гилмор, поради простата причина, че вторите просто не са били част от този конкретен американски социален кръг. - Трето, никога не е ясно какво точно се опитваш да докажеш с тези класации. Техническа грамотност? Бързина? Колко хора си вдъхновил да хванат китара? Колко си променил музиката след себе си, като си добавил своя собствен стил? Ако ще са само първите две, там ще бъде пълно с YouTube китаристи, които вероятно не съм чувал (освен едно японче с едни едноминутни видеа, което гледам с кеф). Ако ще е за вдъхновения брой хора - ами сигурно Джон Ленън, Джими Хендрикс и Кърк Хамет наистина ще свършат повече работа от Гътри Гован, Стийв Вай и Джо Сатриани. - Четвърто, въпреки че третото важи, важи по-голямото правило, че тези класации насочват интерес към издание, което отдавна е минало пика на интереса към себе си. Много пъти съм мислил какъв би бил най-добрия начин да се направи такава класация и в крайна сметка съм стигнал до заключението, че няма оптимален вариант. Ако се питат музикални професори, забравете за повечето рок китаристи. Ако се питат просто фенове, особено онлайн, е ясно какво ще стане - просто някоя група ще мобилизира феновете си по-добре от другите. Ако се питат музикални критици, попадаме пак в проблемите от точка едно и две - тези хора си живеят в много малък балон, концентриран в САЩ и който британец е успял да стигне оттатък океана. Така че може би най-добре е просто да има списък с имена, а не класация. И тогава пак ще има множество проблеми, но поне най-основният ще бъде решен - да се премахне въпроса "ама защо този е 50-и, а онзи е 43-и". Един пак в тубата го беше синтезирал добре - за Rolling Stone е важно отгоре да е Джими Хендрикс, а останалите са си наистина по-скоро списък. Този същия ги беше наредил по собствен вкус и не се беше справил особено по-добре. Гътри Гован може да е невероятен китарист, но за най-велик май се изисква нещо по-различно. Какво точно обаче, това е въпросът.
    5 points
  14. От време на време си позволявам да давам съвети в теми относно избор на пиано и метод на преподаване. Доколко имам право и мненията ми имат тежест, оставям да преценят потребителите на форума. Писал съм и преди - синът ми е студент в музикална академия. Снощи спечели много сериозен международен конкурс. https://polishmusiccompetition.pl/we-have-the-winners-of-the-3rd-international-competition-of-polish-music/
    5 points
  15. Ernie Ball Music Man: Steve Lukather 30th Anniversary L4 Guitar Collection
    5 points
  16. Уесли Снайпс отишъл на някакъв официален прием, обаче охраната не го допускала, защото не можала да го разпознае, а си забравил поканата. Казал им той: - Аз съм Уесли Снайпс, актьорът. - Не ви познаваме, господине - отвърнали те, и не го пускали. Въртял се той, въртял се, отишъл до другия вход на събитието и когато и другите охранители не го познали, казал: - Аз съм Леонардо Дикаприо. - Кой, кой? - А бе, Леонардо Дикаприо, дето играе в "Титаник"! - А-а-а, добре! - казали охранителите, въпреки известното съмнение на лицето на единия, и го пуснали. Заговорили се те след това, и единият казал: - А бе, аз да ти кажа, "Титаник" съм го гледал, ама не помня, Дикаприо удави ли се или изгоре...
    5 points
  17. Нов зенит в спам мейловете - получавал съм милиони от камерунския принц, хапчета за отслабване, спрени банкови карти, но тук вече са се постарали.
    5 points
  18. Една акустична блус машина Два дена си играх за сетъп - нът, бисквитка (бриджа), тръсс рода на грифа, интонация (заради подвижния бридж), обичайните неща.Тамън реших, че съм готов и на другия ден се разбръмча Разглобяване изцяло, почистване на конуса и вътре с влажен, сглобяване пак, нови струни. Сега е трепач. Тежи яко, не случайно хората ги свирят седнали. Корпусът е изцяло от месинг и е покрит с никел.
    5 points
  19. Кацнал Веско Хляба в Париж, взема такси и казва: - Откарайте ме в най-скъпия локал, с най-хубавите момичета. Пристига там и още от вратата вика: - Търся Мишел, имате ли Мишел тука, много е спешно, трябва да я видя веднага! - Мосю! Да, имаме Мишел, тя е най-скъпо платеното ни момиче и обикновено е свободна, моля, изчакайте я. Чака той и ето - по стълбите надолу бавно и с достойнство слиза Мишел - ослепително красива и сексапилна. - Господине, търсили сте ме, аз съм на Вашите услуги, но трябва да Ви предупредя, тарифата ми е много висока, аз взимам 1000 Евро за половин час. - Няма значение, много ми е спешно, имам парите, да се качваме веднага! На другия ден се повтаря пак същото, влетява той в локала и пак спешно търси Мишел. Слиза Мишел, отново ослепителна и секси, и му казва: - Господине, радвам се, че сте така настоятелен, но трябва да Ви предупредя - тарифата ми е същата и не приемам чекове или кредитни карти. - Няма значение, много е спешно, имам парите, да се качваме веднага! На третия ден той пак влетява като на пожар в локала и отдалече вика: - Къде е Мишел, трябва веднага да я видя! Слиза Мишел в цялото си великолепие, още по-съблазнителна от преди и му казва: - Господине, Вие ме учудвате, никой от клиентите ми не е идвал три дни подред като Вас и трябва да Ви предупредя - не давам отстъпки за количества, тарифата ми е пак същата. - Няма значение, имам парите, да се качваме веднага! Качват се те и той за трети пореден ден получава неописуем секс. Този път обаче Мишел не може да устои на любопитството си и му казва: - Господине, моята класа не ми позволява да питам клиентите си такива неща, но никой досега не е идвал три дни подред. Кой сте Вие? От къде сте? - От България. От Трявна. - Трявна! Колко се радвам, аз имам сестра, омъжена там, може и да сте чували за нея! - Да, знам, градът е малък, познавам сестра Ви, тя ми даде 3000 Евро да Ви ги предам.
    5 points
  20. Най-важните неща в звуковите карти са: - Качеството на конвердорите (АЦП-ЦАП) - Качеството на предусилвателите и аналоговата схемотехника, за да се гарантира чист и безшумен сигнал. - Качеството на USB контролера и драйверите (стабилна работа, ниска латенция и т.н.) Както не е трудно да видиш, типа DSP, който производителите са или не са нахакали в творението си, въобще не фигурура в този списък. DSP означава digital signal processor и се ползва за ОБРАБОТКА на сигнала - за ресемплиране, EQ, смесване, ефекти и т.н. За да ви върши това DSP някаква работа, трябва да го ползвате със специализирания за него си софтуер, от който да пускате ефекти и т.н. Това DSP обаче не ви върши никаква полезна работа, ако ползвате общодостъпни VST и други ефекти, които така или инче се изплняват на централния процесор. В твоя Mooer, самите Mooer-ски ефекти вероятно вървят на DSP-то. Но не и NeuralDSP - него си го смята процесора. DSP не може нито да замести, нито да подобри нито едно от трите неща в горния списък. Така че, ако трябва да перефразираме поговорки - DSP звукова карта не прави!
    5 points
  21. Седя' с патица на залив... Нещо от новия албум на Аристократчетата'...
    4 points
  22. Чисто технически - ампът иска 16 ома на изхода си. Колко и какви говорители/колони ще свържеш и как ще ги комбинираш него не го бърка стига общият им импеданс да е 16 ома (не че ако свържеш 8 ще стане нещо кой знае какво; 4 обаче вече е малко и не се препоръчва). Палмър джаджата ти позволява лесно да свържеш два 8-ома говорителя серийно и да получиш 16 ома общ товар, който да се види от усилвателя. Освен това да си пусна и дежурната доза полухейт. 1. В къщи с лампи няма да ти се получи нищо. Можеш и с още по-малко ватове да свириш и пак ще е силно. Или в момента, в който намалиш достатъчно, звукът изчезва и ампът звучи като проц. Не местиш говорителя, той не мести въздух и т.н., просто няма хубав китарен тон. И цялата схема с лампите в къщи остава супер само на хартия. 2. Китарните колони са с чувствителност 100dB/W/m. Тоест пускаш им 1 ват сигнал и на метър от тях джангъра, който вдигат (SPL малко по-научно казано) е 100dB. Което е бая! 3. 1 ват принципно е clean power, без кривене. Мериш със скоп на изхода преди да почне да криви синусоидата, която си пуснал на входа. Това е преди Мастъра да е стигнал средата (примерно) и без да имаш овърдрайв. Пуснеш ли стъргалката става "сбогом тишина". Тествах в къщи съседния модел 1-ват Маршал, когато правих един още по-тих амп. Конкретни измерени стойности на скопа: Моят уж мегатих амп: Min. Power: 0.035W; Max. Power: 0.3W DSL1H: Min. Power: 0.035W; Max. Power: 0.77W Усеща се, че е по-тих от Маршалчето, но общо взето е същата работа. На чисто можеш да си го пуснеш да подрънкваш доста тихо (колкото телевизор да речем), но то и с какъв да е транзисторен можеш да си свириш така. 4. Атенюаторите могат да вършат частична работа (имам реактивен такъв, кото буквално грам не яде честоти), но не и за свирене в къщи - тогава остава проблема ъс захранването на говорителя/местенето на въздух. Не мога да твърдя на 100%, че точно това е причината, но до такъв извод стигнах. Може би ако изкарам едно вишсе по физика и едно по акустика ще мога да го разбера по-детайлно, но не мисля че има смисъл. 5. Тоя амп не бих си го купил никога. П.П. Всичко в долната част на поста са си мои мнение, разследвания и опит. Първият абзац си е обктивен и верен.
    4 points
  23. Извинямам се да дългия пост, но ще е малко две-в-едно. Февруари месец бях показал тук един PRS Mike Mushok, който взех с ужасно голям ентусиазъм, и все още се радвам че имах възможността да имам тази китара, и ако имах безкрайно свободно място вкъщи щях да я задържа само от колекционерска гледна точка. Много се радвах че успях да се сдобия с този модел, докато не прекарах малко повече време с него - почти всичко в тази китара не ми хареса, освен това че е 27.7". Формата на китарата - усеща се все едно съм хванал бъркалка за лютеница, по-ръбеста и плоска и от лопата. На височината на която съм свикнал да държа китарата въобще не ми пасна. Свирейки прав като си отпусна дясната ръка, тя някак си натежава върхо горната част на тялото така че долната част е свободно във въздуха и стърчи напред, а в мен се опира само горния ръб. Тялото има "belly cut" но според мен е прекалено плитко за тази форма. И това е при положение че аз не съм с едро телосложение. За който е свикнал да си носи китарата супер ниско би била по-удобна. Грифа е сравнително дебел (както повечето баритони) но това което не ми хареса не беше дебелината, а профила. Може би просто аз съм свикнал грифа да има асиметрична форма .Все си мисля че не съм претенциозен от към гриф, но разликата като оставя която и да е друга китара и взема PRS-а си беше осезаема. Формата на грифа все пак не ме спираше, но липсата на 24ти праг се оказа голям проблем. Хем си мислих "пф, закво ще ми е 24ти праг на баритон китара", но после си го търсих. Освен това прагчетата бяха със сравнително ниска височина (стандартна за PRS). По-ниски от Джъмбо размер, което чесно казано ме отблъсна. Връзката между грифа и тялото е малоумен ръб, който също ме дразнеше и въобще не ми беше удобен. Нъта - пластмаса тип от седало за тоалетна. Адаптерите за мен са анемични, прекалено слаби са за какъвто и да е метъл. Изработката на китарата беше ок, с изключение че имаше няколко високи прагчета, което беше изненадващо, уж Корейски PRS, ама... И така, още Май месец се разделих с нея, с намерението да си взема друго баритонче. --------------------------------------------- И сега - Ibanez RGIB21 - 28" инча баритон Много се чудих за този модел. Още преди да взема PRS-а му се чудих, и това което най-вече ме спираше беше черния гланц. В крайна сметка кандардисах. А пък сега ако знаете колко ме е яд че не взех една RGIB6 която лекомислено подминах в OLX-a (общо взето същата но фретборда е без точки и е от абанос), но какво да се прави. Миналия месец се разкарах до София и пробвах такъв Ibanez в магазина на Икономов. Първо впечатление - грифа се усеща много по-дебел от колкото е "на хартия". 21mm на първи праг не ми звучи толквоа много, предвид че LTD-тата вкъщи са с Thin U, който харесвам, и е 20mm. Един милиметър разлика, но този на ибанеза е със доста силно изразена асиметрика и освен това е широк 45mm. Подържах китарата за може би няма и 5 минути и се отказах. Чак ми стана тъпо защото си бях набелазал и един от новите модели - RGRTBB21, а грифа му е същия. Помотах се в магазина, гледах други китари (купих една, ще я покажа и нея тук), и после помолих да ми свалят пак баритона. И чак изненадващо за мен, след още 10-15 минути с китарата не я чувствах така отблъскващо, а напротив - харесваше ми. Само че преди да си тръгна (само с една китара) ги питах дали ще изравнят цената с тази от другите магазини, да взема и двете - щяха да върнат отговор с обаждане или имейл, ама нищо не съм получил още. Тази купих от Музикер, за 434 лв по-малко от цената тук, и е от по-нова партида. Като бройка китарата е учудващо добре, аз наистина очаквах да е по-зле. Фабричния сетъп естествено беше покъртителен, слотовете на нъта бяха абсурдно високи, но това бързо го оправих. Китарата дойде със струни EXL157 14-68 които са "свръхубийство" за фабричната баритон настройка в Си (B Standard). Имат страшно много опън и въпреки това като дойде грифа беше пренатегнат с извивка назад. Свалих я в дроп Сол диез (Drop G#) и пак ми се струват прекалено дебели, мисля да мина на нещо като 13-62. Впечатление ми напрачи как интонирането просто беше "песен". И най-важното е че прагчетата са ѝ добре, чак се изненадах че няма нужда нещо да се пили, и то с около 1мм екшън на първа струна и малко над 1.5мм на шеста. Фретборда на тези китари първоначално беше "Jatoba" но след 2021г го сменят на палисандър. Само че като дойде беше толкова сух че седнах да проверя да не са го сменили пак с нещо друго. Още не съм отделил много време за свирене, но на първо време чувството е great success, и мисля че трябваше по-скоро да си взема такава. Но поне е едно нещо успях да се уверя - PRS не са за мен. Използвах замба и от един черен стикер си направих черни точки са грифа, но все пак ми се иска да ги няма.
    4 points
  24. Вижте на какво попаднах в интернет! Доверен източник съобщава, че Том Круз ще снима новата “Мисия: Невъзможна“ на наша територия. Вече изтече информация и за саундтрака, в който са замесени хора от този форум, пожелали анонимност: https://youtu.be/yZLbMVWTeS4 P.S. Kindly use headphones for best experience!
    4 points
  25. Отдавна не съм писал тук. Последните придобивки са усилвател Diezel D-Moll и кабинет ENGL 412Pro.
    4 points
  26. Е, всеки си има своя рецепта и виждания. Аз например, вкъщи свиря със софтуер, на прилични мониторни колони. И ми се струва достатъчно добре, като за вкъщи. Някои предпочитат атенюатор. Трети предпочитат домашен практиз амп. Според мен, всички тези рецепти работят достатъчно добре, стига човек да знае какво прави, и все пак да може да свири поне малко.
    4 points
  27. Ще бъда по-обстоятелствен. Конкурсът е държавен, решение на Министерството на културата за популяризиране на съвременните полски композитори. Това е цялостна политика на полската държава. По регламент се свирят само композитори от 20 век. Затова няма Шопен. Конкретният концерт му препоръча сегашният му преподавател Павел Вакареци, който е финалист на "Шопен". Дъщерята на композитора Милош Магин му даде и специална награда за изпълнението на концерта. Поляците много добре усвояват средството за европрограмите за култура. Ако в България парите отиват само в бетон и асфалт, в Полша половината средства са за култура. Строят се нови училища с уникални зали, в неговата академия роялите са предимно до десетгодишни, има от всяка марка и модел по няколко броя. През първата година на следването през седмица ни пращаше видео как идва камион и разтоварват няколко чисто нови рояла. Примерно два броя Yamaha CFX, Shigeru Kawai SK7, няколко Bosendorfer Vienna Concert, Steinway A, B, D и всичко останало. В обикновените музикални училища имат концертни зали с качествена акустика и поне по два концертни рояла за избор при продукциите на учениците. Ще цитирам Георги: "Много съжалявам, но българчетата колкото и да са талантливи и способни, няма къде да се докоснат до качествен инструмент в хубава зала и така не знаят каква музика може да се свири". Той лекинко пообиколи няколко места в Полша и това промени изцяло усещането му и търсенето за звук. Часове наред сме говорили за драстичната разлика между България и Полша. Наскоро в концертната зала на неговата академия гостуваше Людмил Ангелов. Според Георги никой в България никога и никъде никой не е "чувал" как може да музицира Людмил Ангелов, защото първо няма инструменти, второ няма зали. И така не може да оценим какво богатство е този човек. За рояла. Yamaha са спонсор на конкретния конкурс. Затова е имало само CFX. Чисто нови, дори фолиото не е свалено, макар да не си личи от видеата. Амии, роялите не са били никак добре - тежки, глухи, мътни, неотзивчиви. Мнение на абсолютно всички участници. Но в течение на конкурса са започнали да се променят. Пианистите са отдали промяната или на разсвирване, или че от Ямаха са си взели поука и техниците и акордьорите са се постарали повечко. Така на финала вече ставали за свирене. В Полския институт в София има Yamaha CFX, много добре поддържан. Миналото лято направи рецитал и стана много добре. Слуховете из музикалните среди са за динамика и промяна сред предпочитанията. Steinway все повече отстъпват от качеството, позволяват си влагане на по-нисък клас материали в новото производство, което изисква постоянна грижа от лицензиран акордьор. Новите рояли Yamaha много бързо се амортизират и само за десет години от висок клас падат до средно ниво. Но при тях дори след сериозна поддръжка и ремонт не се възстановявали. Интересни са Shigeru Kawai. Все по-добри, издръжливи и лесни за поддръжка и много приятни за свирене. Плетньов обикаля с Shigeru Kawai, Марта Аргерич в последно време ги предпочитала (тя е лична приятелка с проф. Попова - първата преподавателка на Георги и затова той понякога получава информация от първа ръка). На предния конкурс имаше възможност за избор между Yamaha CFX, Shigeru Kawai SK-EX, Steinway D и Fazioli F308. И макар никога да не бе пипал Fazioli след консултация с преподавателите му избра него. Разправя интересни работи - как в момента в който приключи с избора изведнъж около него идват представителите на фирмите и се почва с хвалбите колко хубаво и чудно свири и т.н., малки подаръчета - чанти, химикалки, ключодържатели, тениски и други такива . Та на Fazioli му се получи абсолютно всичко, дори в повече. И разни благинки като обяд със сина на собственика на Fazioli, размяна на контакти, покана за гостуване във фабриката, да посвири в тяхната зала. Естествено роялът е бил подготвен конкретно по желанията на Георги (хорааа, това в България го няма). За съжаление главният техник и акордьор на Fazioli почина преди няколко месеца. След един от туровете на конкурса Лука Фациоли (синът на собственика) похвалил Георги, че за първи път чувал Fazioli да звучи както им се искало. И още много мога да пиша по темата. Пускам линкове и от предния конкурс Не знам защо вторият клип не почва от където трябва - Превъртете на 2:27:00. А аз отивам да репетирам с колежките https://photos.app.goo.gl/5288FqxvtoQ9Lju97
    4 points
  28. По какво да различим фалшив Gibson Les Paul? Ако главата на грифа е здвара, и никога не е лепена, вероятно е фалшификат...
    4 points
  29. Без да се замислям, веднага препоръчвам за учител от Пловдив колегата Николай Карагеоргиев - @kolio_k, човек с много опит свирил китара със знайни и не знайни светила у нас и отвъд граница, от когото можеш да научиш много.
    4 points
  30. Увод Да си представим следният имагинерен субект - Бай Иван Мастърбъса . Той има домашно студио за запис в някоя безизвестна софийска маза и може да записва барабани, бас, китари, кийборди, вокали, браси и т.н. Един прекрасен ден при Бай Иван Мастърбъса на гости идва изгряващата траш-метъл банда Демоническа Злоба, която иска да запише новият си албум - в това число барабани, бас, китари, вокал. Да си представим, че Бай Иван разполага с нужната техника за звукозапис и има многоканална карта Focusrite, кабели, горе/долу добри микрофони и студиен компютър с DAW, където ще съхранява записания материал. Да речем, че Бай Иван е решил да се заеме със записа на барабаните. Мастърбъсът се почесва по челото, пуска едно кафе в control room-а и се залавя за работа да реди стойки, микрофони, да мери с рулетката разстоянието от overhead-микрофоните до соло барабана, да застели килим в студиото и след 2 часа псуване, потене и тест дали има сигнали в аудио интерфейса, Бай Иван е готов да записва. Да речем, че пред Бай Иван стои следната верига от процеси: изпълнение → звукозапис → смесване → мастеринг → издаване Пред него обаче стои и избора как да процедира със записите. Стратегия 1 - Сухи сигнали Да си представим, че Бай Иван е решил да вземе сигнала от микрофоните и да ги пусне директно в многоканалния интерфейс. От интерфейса е регулирал правилно gain-а и вижда, че има сигнал в DAW-а. Натиска копчето record и записва цялата песен. Барабанистът пристига да чуе резултата и не остава очарован - всичко звучи сухо, няма кохезия, цвят, обем и плътност. Какво прави Бай Иван? Вади любимите plugin-и на Waves и почва да реди по всеки канал - auto-align, EQ, compression, harmonic excitement, слага шина с verb-обе и подава част от сигналите към нея. Бай Иван е добър инженер и е предвидил preset-и, така че процесът става полуавтоматично и с донагласяне. В крайна сметка, нещата зазвучават така както му се иска след серия стъпки. Все пак обаче, CPU-то на компютъра му е сериозно набримчено след всичките тези плъгини, освен това той си е поиграл да натъмани звука. Резултат има и материалът е готов за мастеринг и издаване. Предимства пълна свобода на действията - със сухи сигнали можем да правим каквото намерим за добре, лесно да им променяме местата, начина на работа и т.н. неограничени възможности по отношение на ефекти - рутирането, подбора, броят и схемата на свързване няма значение, стига DAW-а да го позволява и CPU-то да не сдохне независимост от външни хардуерни модули - EQ, компресори, verb-ове и т.н. обратимост на приложената обработка - ако Бай Иван обърка нещо, винаги има on/off switch на плъгина или пък ако барабаниста Пешо Парадидъла дойде и каже, че иска соло барабанът да звучи като продънена поцинкована кофа, бай Иван ще изпсува и ще промени chain-а на snare bus-а. консистентност във времето - ако той се съобрази с тези фактори, един проект пуснат преди 5 или 10 години, все ще звучи еднакво относително безшумен и чист сигнал - Focusrite-а разполага с достатъчно добри предусилватели, които стерилно и чисто да запишат подадените им сигнали без излишни артефакти бюджетно решение - много е вероятно софтуерната имитация на даден хардуерен модул да е по-евтина и така да се спести някакъв бюджет, като се инвестира само в интерфейс/кабели/микрофони и лицензи Недостатъци нужда от стабилна конфигурация - ако Пешо Парадидъла иска докато записва да чува process-нат сигнал от барабаните си, то тогава бай Иван трябва да осигури ниска латенция докато плъгините са пуснати. Без добра конфигурация шансовете за гличове/забавяния в слушалките на Парадидъла нарастват и е възможно Бай Иван да отнесе и някоя и друга псувня, ако се случи нещо подобно докато Пешо записва двойна каса в 64-тини процесорно време - след толкова VST ефекти по каналите, подаване на сигнали към parallel bus и сложно рутиране, бедното CPU може да грохне и да се проявяват гличове/артефакти или дори целият проект да не тръгне; все пак умните DAW-ове имат механизми при render да ги изолират тези неща и да bounce-нат възможно най-чисто обработения материал зависимост от лицензи и съвместимост на VST плъгините с OS - дори Бай Иван да е хрисим гражданин и да си купува целият софтуер легално, може определен плъгин да не върви на определена OS/DAW или да има проблеми с лиценза ... всеки производител на VST плъгини предоставя някакъв механизъм за поддръжка, но обикновено системите са различни и няма унифицирано решение - я license manager, я iLock, я нещо друго и т.н. технологично време за смесване - дори Бай Иван да има готови preset-и, все пак той трябва да подготви сесията, да отрегулира нива и да вкара плъгините в техния оптимален работен режим възможност за софтуерни грешки/проблеми - ако пусне проекта след 5 години и поради някаква причина HDD-то е сбозило или пък по погрешка е изтрит някакъв файл/плъгин, сесията няма да звучи по същия начин. Обикновено всеки умен DAW има механизъм за справяне с тези проблеми като показва какво липсва, но пак остава действието в ръцете на инженера да иде и да открие решение Стратегия 2 - Хибриден вариант Минала е някоя и друга година, бай Иван е посъбрал някоя стотинка и вече не се вълнува прилежно да съхранява заготовки от VST вериги и да трепери от нерви, дали утре ще му тръгне DAW сесията с всичко заредено. Изградил си е методология на работа и при всяка звукозаписна сесия прилага сходни настройки на EQ и баланс. Затова решава да задели 2200 лв. и да си купи един Soundcraft Signature 22 multi-track, 22 канален миксер с 22 канален USB интерфейс, в който ще закачи не само всички сигнали от барабаните, ами дори цялата банда, отново ще запише многоканално, ще направи някаква базова EQ корекция на всички елементи от записа в самият миксер, предусилвателите на миксера ще оцветят по някакъв начин сигнала и DAW сесията ще придобие по-завършен вид още преди да е тръгнал да прилага операции в DAW-а. Освен това Пешо Парадидъла ще получи по-добър сигнал в слушалките си още преди наличието на плъгини и шансовете Мастърбъса да отнесе някоя псувня намаляват. Нека да помислим какво ще се случи в този вариант. Предимства разтоварване на системни ресурси - веднъж оцветен и обработен сигнала ще са му нужни и по-малко последващи обработки в DAW - по-малко плъгини, по-малко загубено процесорно време, резултиращо в по-лесен мониторинг, респективно по-малко вероятности за гличове софтуерни проблеми решаване на честотния баланс по-рано във веригата - преди Бай Иван разчиташе на верига от плъгини, които ще му наместят всеки елемент от веригата, а вече разполага с предварително смесен сигнал, идващ от миксера, ментално се чувства по-спокоен, работи с по-добри сигнали, по-голяма увереност и са му нужни по-малко корекции по-добър мониторен сигнал, който да раздаде на записващите музиканти внасяне на "характер" по-рано във веригата - предусилвателите на всеки миксер си имат собствен характер, който често води до комбинация от определена стерео/честотна/хармонична картина, която трудно може да се постигне със софтуерни плъгини и всъщност е обяснение за един от митовете, че "аналоговият звук бил по-добър от дигиталния" ... просто в този тип устройства обработката на сигнала се случва още преди същия да се е стоварил на хард диска, което в сравнение със стерилния Focusrite спестява последваща верига от плъгини, които да изимитират тозиму характер Недостатъци възможност за грешки, при които няма пълна обратимост - Бай Иван може да забрави някой low-cut филтър на някой от каналите на миксера и така ще внесе сигнал, който е неподходящо срязан, да речем като записва каса. После има да псува при смесването и трябва или да възстановява тези честоти с harmonic excitement/sub-harmonic generation или да замества цялата каса с тригери/софтуерни семпли или пък да си е измислил някое EQ, което звучи добре в режим соло, но в тандем с другите сигнали на записа изобщо да не приляга на цялостният звук относителна зависимост от характера на записващото устройство - може предусилвателите на въпросния миксер да "оцветяват" сигнала по начин, който на Бай Иван не му се нрави и да китарите му да звучат изпържено ... а веднъж оцветен, сигнала трудно се прави стерилен, в някой ситуации дори може би невъзможно, ако има изкривявания. В други ситуации е възможно просто да са зле проектирани и да шумят сервизиране на записващото устройство - колкото и да е, миксерите са си хардуерни модули и си искат нужната поддръжка - да не прашасват, може някой фейдър/потенциометър да почне да пращи, трябва да го пръсне човек с контактен спрей, да спре някой елемент, който трябва да се замени ... всичко това е свързано с нерви, време и финанси, които Бай Иван трябва да предвиди цена на записващото устройство - все пак Бай Иван трябва да задели левец да го купи този миксер, ако иска да процедира по този начин и доста често това удоволствие струва по-скъпо от аудио интерфейс в същия ценови клас Стратегия 3 - Напълно обработени И така, минали са вече 30 години откакто Бай Иван записва мастити изпълнители от бранша, станал е местен корифей, взема проекти дори отвъд Океана, които му носят достатъчно финанси да има добър живот и да си купува каквито си неща намери за добре, било то в личен или професионален план. Бай Иван е купил в хода на годините камара хардуерни модули, предусилватели, API конзола, Distressor/LA2A/1176 комресори, Pultec/API/други бутикови еквилайзери, външни reverb модули, Eventide H3000, patch кабели, въоръжил се е до зъби с всякакви бутикови микрофони в изобилие и срещу Бай Иван Мастърбъса няма проект, който да му се опре на малкия пръст. Изтествал е всичките си микрофони във всички комбинации с наличната си техника, пробвал е безброй варианти по позиционирането им по сета барабани и знае какво точно иска да постигне. Междувременно е сменил студиото с по-голямо, което е акустично третирано и спокойно може да записва с широкоспектърни кондензаторни микрофони звукa на помещението, защото той е естествен и приятен, а и няма bleed от външния свят, заради добрата звукова изолация, както в старото му студио. Работи с подготвени музиканти, които идват, знаят какво искат, нарисували са му диаграма на свързване на устройствата, не пеят/свирят фалшиво, имат ясна визия за звука си и крайният резултат, тъй че неговата работа е да направи запис на цялата постановка. Предимства постигане на перфекционизъм на ниво запис - всичко е отрегулирано предварително посредством всички хардуерни модули, Бай Иван е сложил няколко Distressor-a по барабаните, EQ-та, гейтове, sub-kick и целият комплект си идва напълно смесен и готов за еxport. Пешо Парадидъла не се сърди вече, а докато отпива чаша английски чай, слушайки творението на Мастърбъса, му разказва за живота на Майк Портной и искреното му възхищение от възможността да крачи по тази земя и да слуша творбитe му напълно разтоварване на CPU - целият processing става във външните модули, било то с reamping или записвайки сигнала вече обработен. Компютърът служи като склад/носител за вече напълно смесен сигнал, единствено Бай Иван трябва да се погрижи за automation на фейдъри по каналите и евентуално някакви супер-базови корекции без да прилага основна обработка изцеждане на онези липсващи 10% - и до ден днешен битува мнението, че дигиталните аналози на хардуерните модули не пресъздават напълно оригинала, така че Бай Иван като един вeздесъщ пурист и перфекционист ползва абсолютно външни хардуерни модули, които да му направят сигнала такъв, какъвто той винаги си е представял 100%-во изместване на отговорността по обработката от софтуерните към хардуерните модули - той е свикнал с тях, звукa им, характера им, по-лесно му е да ги настройва и манипулира отколкото да си играе и цъка по менюта изключителна бързина при продукцията - процесът на смесване и запис са напълно слети и една добре записана сесия, автоматично става и добре смесена сесия, което елиминира един от процесите във веригата Недостатъци възможност за грешки, при които няма обратимост - ако в горния пример с хибридния вариант, единствено смесителният пулт внася цвят в записаният сигнал, тук вече има пълна зависимост на хардуерните модули; едно зле отрегулирано ниво някъде по веригата и всичко се проваля пълна зависимост от характера на записващите устройства - бай Иван трябва да се съобрази с това как звучат индивидуалните елементи по веригата, кое какво прави със сигнала, за да може да е доволен от крайния резултат, който е почти необратим сервизиране на записващите устройства - ако Бай Иван при хибридния вариант трябваше да се грижи само за сервизирането на миксера, сега трябва да е наясно със сервизирането на десетките устройства в студиото му, както и правилното им свързване по отношение на patch кабели, отрегулиране на нива и куп други изненади, като шум, спиращи лява/дясна страна и т.н. цена на записващото устройство - ако в хибридният вариант Бай Иван е похарчил 2200 лв. за миксер и още 200 да речем за кабели, сега цената на цялото удоволствие от техника + студио + третиране е да речем ... 100K. Готов ли е да я плати и дори да го направи, би ли могъл да използва наличният му хардуерен арсенал на 100%? сложност на постановката - стени от техника, множество patch кабели, които без нужното документиране/сервизиране резултират в пълен кошмар за инженера Заключение Може би всеки един от вас припознава себе си в една от горните картинки или в някой нюанс измежду тях, все пак ситуациите и героите са имагинерни и се опитват да обобщят някакви философски и стратегически положения при продуцирането на материал. Въпросът е кое е проработило във вашия случай и къде се виждате по трите оси. Лично аз усещам, как бавно, но славно съм се запътил към втората, Дай Боже всекиму един ден да се добере до третата както ментално, така и финансово.
    4 points
  31. Според някои е забавно, според други е простотия, но от седмица насам започнах рубрика "Един басист разказва..." в Metal Hangar 18. Може да видите първата история от серията, а после ако ви хареса по етикета да прочетете и останалите до момента. Имам още 15-тина замислени, тъй че следете
    4 points
  32. 4 points
  33. Един странен казус, по който би ми било интересно какво мисли форума. Повдигам темата, защото в базара се появи обява за Bad Monkey на стойност 420 лв. От една страна - успех на продаващия, но от друга, да обясним защо един доста обикновен педал се продава за подобни пари. Предисторията е следната: канала JHS в YouTube качи преди няколко седмици клип, в който, казано накратко, изкарва идентичен звук от Digitech Bad Monkey и доста по-скъпи педали: Klon, Zendrive и дори техния собствен JHS Morning Glory. Ако не сте го гледали, направете го. Доста интересно видео, което е точно в стила на JHS, които постоянно повтарят, че повечето скъпи педали са предимно хайп, въпреки че самите те правят сравнително скъпи ефекти. Това доведе до истерична реакция в този ъгъл на интернета и цените на Bad Monkey в сайтовете за втора ръка техника (доколкото знам в момента не е в производство) скочиха неколкократно - от 50 долара до 200-300-500 долара. Този ефект се опитва да пресъздаде и човекът в нашия базар. Наложи се JHS да направят второ видео, в което първо показват истерията, както и как се е родило първоначалното видео (било е направено доста преди да се появи на бял свят). Общо взето идеята им е следната: те знаят, че повечето драйв педалчета са със сходна платка и съответно знаят, че ако имат корекция за ниски и високи, могат да докарат почти 1:1 всеки звук от други сходни драйвове. Ето го и второто видео, което е значително по-тегаво за гледане: Интересно ми е какво мислите: първо, всички ли подобни драйвове (скриймъри) могат да бъдат настроени да звучат еднакво? Ако да, както предполага тезата на JHS, то какво обуславя плащането на 300 долара за стар TS-9 например, спрямо 50 долара за един Bad Monkey, макар че второто вече изглежда невъзможно? Да не говорим за 10 хил. долара за Klon. И, разбира се, най-важният въпрос: еднакви ли са повечето скриймъри и въобразяват ли си хората разликата конкретно в звука? Друга част от тезата на JHS е, че много китаристи биват манипулирани да мислят, че им трябва по-скъп педал, за да докарат даден звук, докато всъщност могат да изкарат същия или поне сходен резултат от евтина реплика с подобна схема на платката и достатъчно възможности за корекции.
    4 points
  34. Здравейте, колеги клавиристи! От два месеца насам се занимавам усилено с разработването на YоuTube канал. Темата я пускам тук, защото каналът е клавишно ориентиран, със няколко различни клона, ако мога така да се изразя. Основната идея е да се създаде техническа част, в която се обясняват основни функции на инструментите, които ще се презентират. Вторият клон е чиста аудио демонстрация, и третата(за момента) е подкаст, в който ще се канят музиканти от родната сцена. Имаме контакт със интересни имена от така наречения кръчмарски бизнес. В общи линии ще гледаме да има за всекиго по нещо, да е полезно и да има събрана информация за основни самосвирки, синтове, органи и т.н. Молбата ми тук е, ако не е твърде нескромна. Посетете каналчето и ударете по една камбанка и лайкче. Не ви коства нищо, а на нас това ни е от полза, за да има смисъл да продължаваме в тази насока. Доста неща са инвестирани, време, техника, и т.н. За момента с всеки ден нивото се качва, учим се в движение както се казва. Та поразгледайте и ударете едно рамо - ще сме безкрайно благодарни. Също, ако виждате нещо, което ние не виждаме - дайте съвети, споделете, за да се получат нещата по-добре. Предварително благодаря. Оставям линкче на едно видео, от там на сетне сте вие. П.С. Ако админите сметнат, че темата не е подходяща - трийте, няма поблем.
    4 points
  35. Няма нужда от анатемосване. Джъга-джъга вероятно е по-добре с активни адаптери. Разни минималистични clean неща - вероятно също. До голяма степен съм сигурен, че неща като рок и блус ще са по-добре с пасивните. Има и изключения, разбира се, но активните адаптери често звучат по-съвършено и по-равно, все едно някъде е включен лек компресор.
    4 points
  36. Поствам линк към видео, което направих със сравнението на двете устройства (MOOER GE300 срещу Focusrite Clarett 4PRE). Не е кой знае какво, но се надявам да ви ориентира достатъчно. Изводите, които си направих аз лично: MOOER GE300 е добър процесор, дори бих казал много добър за парите си. Стоковите амп и кабинет симулации може да не са върха, но с Tone Capture функцията, както и възможността за добавяне на външни импулс респонси правят звука доста приличен. Процесора може да се използва като рекординг интерфейс за китара без проблем, стига да удовлетворява критериите за добър звук на ползвателя. Моите лично не успя - за записи дори само на една китара си оставам с фокусрайта. https://youtu.be/YAyzjirpA0Y
    4 points
×
×
  • Създай нов...

Важна информация!

Поставихме "бисквитки" на вашето устройство, за да направим този сайт по-добър. Можете да коригирате настройките си за "бисквитките" , в противен случай ще предположим, че сте съгласни с тяхното използване.