Evtim Djerekarov

Няма да е фатално, ако не го сложиш.

Кои светодиоди?

Трябва да призная, че не бях погледнал точно схемата, която имаш предвид, а другата, с ОУ, публикувана по-късно. Тази наистина изглежда малко странно. Дори това преднапрежение 4.5V през 1 Мегаом на втория транзистор изглежда малко недоклатено. Много вероятно е и там да е причината за описвания проблем. Другият ваиант е, ползваният полеви транзистор да няма същите Idss, Vp, както този на схемата и входното стъпало да работи в погрешна работна точка, което може да се коригира, с малко познания и наблюдение на тестов сигнал, включен в устройството. Emosms, имаш ли ясна представа какво точно представлява феноменът "blocking distortion", та питаш за него, или просто си го мернал някъде из статиите и изказваш предположения с гръмки имена? Този проблем може да се корени на две места: 1.Неточни работни точки на стъпалата. 2. Сигнал с твърде много ниски честоти, подаден на стъпало с голямо усилване. Тогава стъпалото остава запушено или е в режим на насищане за голяма част от периода на ниската честота, която "накъсва" средно- и високочестотните съставки на сигнала и се получава характерното неприятно звучене. Наскоро си говорихме с валяка, че дори при перфектна схема, много зависи кой върти донастройващите тримери.

Провери си внимателно схемата, след това я включи в истински или импровизиран осцилоскоп и разгледай осцилограмите. Нагласи работните точки според тях. Биполярните транзистори си приличат доста. Може би има известна разлика в изкривяванията, които създават различни видове, когато се сложат в схемата, но подозирам, че ако се подберат транзистори с едно и също усилване по ток, разликите в звученето ще са скромни.

^

Темата е старичка. Можеше да сложиш едно "Спред мед" пред мнението си поне. Всъщност, нещата, които си написал изглеждат така само от гледната точка от която ти гледаш. За мен нещата стоят така: 1. Stagg, eвтините Squier и другите евтини марки са най-подходящи за първа китара на хора с ограничен бюджет, просто за да има някаква китара вкъщи и т.н. 2. За китаристи, които посвирват непретенционзно от време на време по репетиционни, клубчета и т.н. има избор от китари, които са малко по-скъпи и са вече малко по-добри инструменти. В зависимост от възможностите, човек може да вземе китара като Vintage за около 600, Squier Classic Vibe и други подобни модели и дори може да навлезе в малко по-горен клас и да вземе по-добра китара за 1000+. 3. За китаристи, които свирят редовно по участия, както и за китаристи които с това си изкарват хляба(това, което според моите разбирания означава "средно ниво", както ти горе пишеш), които просто искат да имат нормален инструмент, си има инструменти, които можем да наречем "средно ниво инструменти". Всъщност, това са относително добри инструменти, които са най-масовите модели на повечето производители и цените им варират от 1200+ до около да кажем 3-4 хиляди. Все пак, ако това ти е работата или просто искаш да имаш добър инструмент, такава китара струва колкото не много скъпа кола на старо. 4. За хора, които искат максимално добри инструменти, както и за хора с неограничени възможности има доста по-скъпи алтернативи, които в много от случаите са и изключително качествени и добре звучащи инструменти. Всяко правило си има изключения, разбира се, но колкото и да търсиш, най-вероятно никога няма да намериш китара за 400 лв, която звучи като средностатистическа китара за 2000.

Мисля, че няколко снимки са достатъчни, за целта на онагледяване на сбирката. Иначе, снимков материал и писмени резултати от измерванията биха били къде-къде по-полезни.

Съвсем не можах да разбера какво точно каза в първото изречение. И в двете статии е представен метод, който е достатъчно добър за домашни измервания.

Тестовата ти бобина трябва да има относително голямо правотоково съпротивление(за да не изгори тестовият ти усилвател, с който подаваш сигнала) и неголяма индуктивност. Eтот и примери: http://valvesphere.blogspot.com/2012/07/build-guitar-humbucker-pickup-frequency.html http://www.bossgtcentral.com/showthread.php?17077-Measuring-guitar-pickup-frequency-responses

Много добре. Идния уикенд, как ви се вижда?

Две различни неща са. Целта на премерването е, да се опита да установи конкретните причини за разликата в чутото. На мен измерването би ми било много интересно. Рафо, Валяк, какво мислите?

Ами примерно Voxengo CurveEQ с някакъв Averaging, да кажем на даден тон - на ниското ми или си. Това, което VOX казват за кабела си по всяка вероятност са маркетингови приказки. Щом казваш, че кабела наистина ти звучи различно, най-вероятно фирменият know-how е някъде другаdе и по всяка вероятност лежи някъде в психоакустиката. Иначе съм сигурен, че ако пуснеш да кажем 40HZ тестов сигнал през двата кабела и запишеш резултата, и в двата случая ще имаш еднаква амплитуда. Най-вероятно има други хитрини, до които производителите прибягват.

Принципно, кабелите нямат свойството да заглушават ниските честоти. Какво значи "вкарва повече бас". Означава ли това, че басът е повече, или означава, че високите са по-малко. или може би се получава някаква характерна АЧХ, която води до субективно възприятие за повече бас. Дали е възможно, когато имаш време, да направиш две сравнителни измервания с някой плъгин за снемане на АЧХ при равни други условия?

Увеличаването на входния импеданс на апаратурата няма да доведе до почти никакво подобрение на ситуацията. Както виждаш на схемата, паразитният капацитет на кабела шунтира входното съпротивление на апаратурата към земя. Например, реактивното съпротивление на паразитен капацитет на кабела 1nF при честота 2kHz е около 79.6 килоома, което е много по-малко от входното съпротивление 1 мегаом на апаратурата. Можеш да си смяташ реактивно съпротивление и с калкулатор като този: http://www.sengpielaudio.com/calculator-RC.htm Освен това, винаги има компромис между много голямото входно съпротивление и собствения шум на апаратурата. В немалко случаи стандартните конфигурации кабел/апаратура водят до достатъчно добър резултат. В други случаи, хората използват предусилватели в китарата, за да постигнат по-малко затихване във високите честоти, което освен всичко останало подобрява и съотношението сигнал/шум при по-високи честоти. Други хора не харесват китари с предусилвател, защото предпочитат характерния звук с гореспоменатия резонансен пик и по-малко високи честоти. Трети хора(като в статията по-горе) правят специализирани предусилватели, които да минимизират ефекта на кабела, но да запазят характерния пик (и дори да могат да го променят).

---------------------- В случая на китара с пасивни адаптери, в амплитудно-честотната характеристика има ресонансен пик, който се получава от трептящия кръг, образуван от индуктивността на адаптера и капацитета на кабела(както и паразитният капацитет на самите бобини на адпатера). Качественият фактор на този трептящ кръг (колко "остър" ще бъде пика) зависи от съпротивлението на бобините на адаптера и може би в малка степен съпротивлението кабела, както и стойността на реалната част на импеданса на индуктивностите/капацитетите във веригата(може да се измери с импедансметър, а на дадена честота - и с RLC-метър). Ако имаме два адаптера с една и съща индуктивност по-рязък пик в АЧХ ще има адаптера с по-малко съпротивление на бобината. При капацитета на кабела важи друго правило - колкото по-голям капацитет има кабела, толкова на по-ниска честота ще се случи въпросния резонансен пик. Ако пък искаме да се отървем от него, можем да поставим буфер бежду адаптера и кабела. Може да искаме и да създадем такъв пик нарочно с цел постигане на характерен тембър. От доста време из мрежата се върти една интересна статия по въпроса: http://buildyourguitar.com/resources/lemme/ Входният импеданс на добре направените апаратури е най-често 1 мегаом за ниски(звукови) честоти. Това е нещо като установен стандарт за електрическа китара и се смята за достатъчно висок, въпреки че се твърди, че тази стойност би могла да бъде проблемна с някои пиезо адаптери(без предусилвател).

Съпротивлението 500К, нарисувано в схемата, изобразява вътрешното съпротивление на източника на променливо напрежение, не регулатора на силата в китарата. По-горе споменах, че това съпротивление може да бъде различно в зависимост от конкретния адаптер. Това съпротивление не е правотоковото съпротивление на бобинката на адаптера, както много хора биха помислили. Това е изходното съпротивление на китарата(за променлив ток). Това съпротивление(импеданс) е освен всичко и честотно зависимо, но на фигурата е нарисувано с демонстрационна цел. Мнението на валяка касае разликите между кабелите, а не цели да бъде урок по вътрешно устройство на китарата.

^ ^ Горното мнение е много добре издържано и е хубаво да се чете внимателно. Нещата, които се описват не са сложни, но са фундаментални. Единственото, което мога да допълня е, че изходният импеданс на китарата може да варира в широки граници в зависимост от адаптерите. 500К ми се вижда височка стойност(поне при усилен докрай регулатор на силата на звука). По-ниско изходно съпротивление на китарата би изместило гореспоменатите честоти в посока към по-високи, а индуктивността на пасивните адаптери ще направи резонансен пик в общата характеристика китара+кабел, но разликата между двата кабела пак ще се запази. Горния пост е наистина един отличен пример за онагледяване на разликите между кабелите.

Струва ми се, че филтъра разваля малко звука. Пробвай с малко по-хубави кабели, като за начало . Виж и опроводяването на китрката. Да не свириш на слушалки вкъщи?

Разсъждаваш много наивно. Усилвателя, може и да е лампов. Може и да е 2W, но да е с хубав китарен говорител. Не се шегувам за транзисторния усилвател. Има такива, които звучат като metalzone, но има и транзисторни усилватели, които са доста прилични. Примерно, с едно евтинко Peavey Rage 158, вероятно ще напредваш по-бързо със свиренето, отколкото с компютърни симулации. Не е лампа, но все пак, свириш с усилвател. А това е важно. За свиренето. Дори вкъщи.

Гитар риг е страхорен софтуер, особено за по-нискобюджетни записи, също и за домашна играчка, обаче по мое мнение е много по-добре да се практикува с усилвател, бил той и транзисторен. Какъв смисъл има от това да се опитваш да наредиш чейн, който никога не би наредил с истински хардуер? А ако чейна е такъв, че истинския хардуер има приемливи шумови нива, а твоите симулации - не, то това не означава, че ти трябва система за подтискане на шума, а че имаш нужда от по-качествен хардуер. Ползването на Guitar Rig с евтина звукова карта и опитите за махане на шум след това, за мен са безсмислено занимание. При евтините карти, jitter-а е дори по-сериозен проблем от високите шумови нива. Освен това, много по-разумно е шума да се минимизира от източника му, отколкото да се правят опити за премахването му след това. Като резултат се получава звук, който е по-зле и от нескъп транзисторен усилвател. За тези софтуери трябва хубав хардуер, за професионални резултати. Другото е загуба на време и занимавки с проблеми, с които един китарист спокойно меже да не се занимава, а да си купи някакъв хардуер и да свири. Който ме познва, знае колко много обичах да свиря със симулации, дори писах такива. Сега ми се случва много рядко да ги ползвам. Поне за мен, така е по-добре. Можеш да си направиш изводи, ако искаш, разбира се.

Забравих също така да кажа, че устройствата за премахване на брум и особено на шум винаги са компромисно решение. Те най-често се слагат след дисторшън ефектите. Поради тая причина мисля, че устройствата, които работят на "envelope filter" принцип увреждат по-малко звука от тези, които обработват звука по-сложно. А и вършат добра работа - махат брума, когато не свириш - той тогава е най-дразнещ. Също така е добре да се знае, че няма идеален цифров алгоритъм за целта, а и самите АЦП имат собствен шум, не по-малък от този на един добър аналогов предусилвател. Предполагам знаете например, че няма смисъл от аудио АЦП с резолюция, по-голяма от около 21-22 бита, понеже оттам нататък, всички по-младши битове ще съдържат преобладаващо шум. Знаете също така, че всяка една цифрова обработка изисква някакво време, а закъснението не е най-добрия приятел на китариста.

Въпросът е по-скоро концептуален. На твоя въпрос, най-лесно ще намериш отговор, като намериш точното име на алгоритъма, който те интересува и след това провериш спецификациите на производителите на китарни ефекти. Опасявам се обаче, че повечето производители няма да са особено услужливи в споделянето на такава информация. За ISP Decimator знам, че методът е добре описан и документиран, но няма нищо общо с този, който те интересува. Опасявам се също така, че изчислителната мощ на нещо, харчещо примерно 1-2W няма да е достатъчна, за да изпълни много сложен алгоритъм в реално време с приемливо закъснение. Не знам дали съм прав. На първо четене, не намерих нищо с "noise profiling guitar pedal" в чичко гугъл. Освен това все си мисля, че собствения шум и брума на една добре направена аналогова "система" не са толкова голяма болка за умиране. Що се отнася до компромисни ситуации(свирене на места с неясни източници на брум), мисля си, че компромисните участия се връзват идеално добре с компромисните решения, за да се търсят някакви твърде специални устройства. Например един ISP Decimator, мисля е доста добро решение. А той е аналогова машинка с добре документиран начин на работа.

Малко се включвам на слабо време в темата, но забелязвам, че се дават разни предположения и се обсъждат различни DSP алгоритми за премахване на брума. С такива сложни цифрови устройства става интересно - аналоговите манияци си купуват апаратури с point-to-point обемен монтаж, специални кабели с посока и накрая слагат пред китарта си DSP педалче с 10-доларови конвертори и много сложни, патентовани DSP алгоритми. За латенции не повдигам и дума. Cool!

Ако си избереш китара без дефекти - стават, горе-долу колкотo останалите евтини марки. Може би наистина при тази марка има малко по-голям шанс да улучиш китара с някакъв дефект. Но и другите не са цвете - за толкова пари - толкова. Дори и перфектно изработена китара за aз толкова пари си звучи като евтино дръвце.

Това е понеже допускаме, че човека е наясно, че няма да получи Marshall JCM800 или Mesa Boogie DR за 200 лв.