Evtim Djerekarov

Здравейте. Имам едно старо страт копие HSS, което много си харесвам, но има проблем - с 21 прагчета е, което пречи на някои метъл сола. Фингърборда почти стига за 22 прагчета, но както вече казах, почти . Реших да направя тази тема поради две причини. Първо, защото търся неголямо парче палисандър да удължа фингърбора и второ, да поискам съвет. Китарата не е спъпа - няма дори марка, но свири доста прилично. Според вас има ли смисъл от подобна операция? Ако да - как според вас е най-добре да направя. Да наставя фингърборда точно на канала на някое от съществуващите прагчета? Как бихте процедирали вие? Срязване на фингърборда и разлепване на старото парче с пара? Премахване на парчето с оберфреза и после фина работа с длето? Ако имате подобно парче, пишете в темата. Благодаря предварително.

Някак ще го промени. Как - ще чуеш(евентуално). Може и да ти хареса.

Интересна джаджа. Но ще видим колко ще струва след да кажем 5 години. Ако успее да си запази относително високата цена и на старо - може би ще стане наистина популярна машинка. Ако старее (пазарно) както по-голямата част от цифровата електроника, то винаги ще има много хора, които няма да си я купят, дори само заради това. От друга страна - струва колкото нелош усилвател, дори колкото многоканален такъв. Дали имитира звука точно, не знам. Кольо_к не каза много за звука, но каза, че не му е допаднало твърде много, особено що се отнася до безкрайното въртене на копчета. Оттам изниква въпроса, какво ни дава технологията? Няколко килограма по-малко? По-висока надеждност(с толкова много чипове)? Запазване на стойността в дългосрочен план? Всеки знае, колко е приятно да се свири с истински усилвател и кабинет на силничко. Това едва ли ще се промени скоро. Все пак, китаристите са консервативни. Иначе джаджата не е лоша. Само мисля, малко скъпичка, но на пръв поглед, без да имам информация за компонентите в нея.

Вместо това, по-добре ми се струва да има ключе за смяна на напрежения и защита при пренапрежение или при твърде голям изходен ток. Да си гледаш захранващото напрежение, едва ли е твърде практично за един музикант. Това има смисъл в лабораторно захранване. Там вече има смисъл и да се задава напрежение/максимален допустим изходен ток. При тия захранвания обикновенно нещата са фиксирани.

Теоретично всичко трябва да е ОК, на 12-то и на 24-то октавите да са точни, а на всяко друго прагче тона да е точен в рамките на около 1 цент. Ако не са, може да има проблем в нъта или в грифа, или пък струните да са кофти.

Така е, но понякога биенето е от инструмента, знаеш . Дано е от струните .

На слух, на слух... Посвири малко нагоре-надолу по грифа акорди на 3-4 струни или някакви секвенции и сам ще чуеш как е най-добре.

Няма и как да има твъде много динамика този ефект, понеже стъпалата още от първото са с доста голямо усилване по напрежение, а захранващите напрежения са ниски. Не са лампите това което прави динамиката, а коректното проектиране. Главната разлика между лампа и транзистор (в звука) е в различните съотношения между отделните хармонични съставки. Също така, транзисторите имат малко повече хармоници, при това са по-силно изразени до по-висши хармоници, докато триодното стъпало, когато работи в "линеен" режим, няма почти нищо над 5-ти до 7-ми хармоник. Това прави транзисторите малко "трещящи" в сравнение с лампите, но това е главната разлика. За липсата на динамика има отношение неправилното проектиране, не толкова характера на полупроводниците и лампите. И двата прибора имат сходни шумови нива, което означава че са способни на подобна "динамика".

Възможно е да се интонира с което прагче си искаш(не е задължително да е октава, може и на децима да си проверяваш, ако искаш), но както ти казаха, прието е да се прави на 12-то прагче. Когато не бързам, интонирам на слух - обикновенно с по-добри резултати, отколкото с тунер и 12-то прагче.

Увеличаването на индуктивността и съпротивлението обаче, имат отношение към загубата на все повече високи честоти. Твърде силните магнити не са универсален лек за силно изходно ниво, понеже дърпат струните прекалено много. Всичко е въпрос на компромис, съответно - на вкус. И още нещо - различният адаптер може да подчертае или прикрие нещо, което китарата има в звука си, но не може да съчини нещо, което китарата няма.

Или имаш проблем във самата входна букса, или е повреда в предусилвателя. С гадаене - толкова . Идните 2-3 дни съм малко зает, но можеш да го донесеш в люлин към уикенда, ако ти се мъкне. Май си нов потребител и не можеш да ползваш личните съобщения. Може да оставиш едно мейлче (напиши го на части, четимо за хора, но не и за ботове, че ако го изтипосаш с правилния правопис, ще го кльопнат ботовете и ще започнеш да получаваш тонове спам). Може и скайп.

Не е имало възможност за проба, до колкото подразбрах от статията и снимките в нея.

Хахах - "They are a non-glass, non-vacuum tube device". Доста е забавно колко старателно се избягва думата "Транзисторен" в маркетинговата стратегия. Точно както се избягваше думата "луминисцентен", когато навлязоха енергоспестяващите крушки(понеже бяха 10 пъти по-скъпи от "нормалните" им луминисцентни аналози, пък и по-неефективни)...

Много яко!

В един и същи вход ли пускаш музиката и китарата, или за музика си има отделен? Между другото - китарните усилватели не са много удачни за музика. Или си пускаш бекинги?

Дали ще се организира сбирка в скоро време отново?

Taka e, KMG и компания отдавна пишат за това. Мисля, че AMT имат и производство на такива лампи, ако не се лъжа..

Напълно е възможно да се направят такиваелектрически съвместими "лампи", а и вече е правено. Не знам обаче дали е възможно хармоничните изкривявания да са съвзем същите като лампата(особено що се отнася до триодите), понеже транзисторите обикновенно оставят своя хармоничен отпечатък. Може би с добър подбор на транзистори, може да се стигне прилично близо. Някой пробвал ли е такива?

Може да се наложи и това да правиш със звукова карта. THD предполагам знаеш как се смята: http://en.wikipedia.org/wiki/Total_harmonic_distortion Има софтуери, които правят averaging на доста "прозорци" FFT и по този начин можеш да се отървеш от голяма част от шума. Само трябва да си сигурен, че при свързването на звуковата карта, всичко е наред и няма нежелани източници на изкривявания. Проблем се явява това, че няма как да измериш хармоници на 20KHZ по този начин, заради относително ниската честота на дискретизация. От друга страна знаеш, че THD при тези топологии започва да расте още от НЧ. Ако можеш да измериш THD на 100, 500HZ, 1K, 2K, 3K, 4K, можеш да направиш поне прогнозно предположение колко е на 20kHz, което до някъде да провериш и с FFT анализатора.

Ако се окаже, че генераторът не е добър, можеш да пробваш с добра звукова карта и добър предусилвател след нея. За 1КHZ това дава доста добри резултати, но за 20KHZ - не съм сигурен.

На симулация резултатите изглеждат добре. Интересно ще ми е какви ще са на практика?

Двете са си различни типове музика - всяка с майсторлъците и недостатъците си.

Твой избор и решение е дали искаш електрическа китара с усилвател или акустична такава. Най-малкото, звука е до голяма степен различен. Рано или късно ще се сдобиеш и с акустични и с електрически китари, ако свириш дълго време. За учител ти казаха - добре е да ходиш на уроци. Аз бих добавил, че с електрическата китара трябва да имаш приличен усилвател. Някак си, на много тихичко или на слушалки и разни компютри/симулации не се получават нещата така, както на усилен китарен усилвател. Свири се по друг начин. Това са просто съвети. Вземи това, за което имаш пари. Най-добре вземи и някой, които разбира като избираш. След това, бъдещето ще покаже, дали ще се запалиш. Почти сигурно е че по-нататък ще си вземеш по-хубави инструменти(освен ако не вземеш нещо добро и скъпо още в началото). Като човек свири отскоро, не може и да оцени много добре инструмента. Това става с практиката. В началото и най-голямата дъска, която свири горе-долу вярно може би ще ти се струва страхотен удар. След това, като свириш повече и пипаш други инструменти, лека-полека започваш да си изграждаш усет и вкус. С практиката е като при мечо пух - колкото повече, толкова повече. Можеш да свириш виртуозно или много зле както на електрическа, така и на акустична китара. Практика, упражнения, практика, упражнения... Относно звука - повечето младежи залитат по много изкривен и компресиран тон с купища ефекти отгоре, който почти свири сам. В дейтвителност, ако се заслушаш в звука на много от изпълнителите(особено блус/рок/рокендрол/хард рок) ще видиш, че те често свирят просто с китара включена в усилвател, без кой-знае колко много овердрайв/дисторшън. Този звук дава много изразни възможности, но често е толкова суров, че звучи ужасно за китарист, който не е свикнал да борави с него. Може би е по-добре да се стремиш да свириш с такъва тон, отколково с много изкривен и напудрен тон, който създава погрешната илюзия, че свириш прекрасно.

Трябва да намериш някой около тебе близо. Иначе бих могъл да го погледна след седмица, ама чак тук да го пращаш... Ако имаш след време минаване насам, може да наминеш.

Страхотно видео. Освен това, понеже много от нас имат кумири и влияния, видеото е прекрасна демонстрация за това, как всеки звучи като себе си.