Evtim Djerekarov

^ ^ Горното мнение е много добре издържано и е хубаво да се чете внимателно. Нещата, които се описват не са сложни, но са фундаментални. Единственото, което мога да допълня е, че изходният импеданс на китарата може да варира в широки граници в зависимост от адаптерите. 500К ми се вижда височка стойност(поне при усилен докрай регулатор на силата на звука). По-ниско изходно съпротивление на китарата би изместило гореспоменатите честоти в посока към по-високи, а индуктивността на пасивните адаптери ще направи резонансен пик в общата характеристика китара+кабел, но разликата между двата кабела пак ще се запази. Горния пост е наистина един отличен пример за онагледяване на разликите между кабелите.

Струва ми се, че филтъра разваля малко звука. Пробвай с малко по-хубави кабели, като за начало . Виж и опроводяването на китрката. Да не свириш на слушалки вкъщи?

Разсъждаваш много наивно. Усилвателя, може и да е лампов. Може и да е 2W, но да е с хубав китарен говорител. Не се шегувам за транзисторния усилвател. Има такива, които звучат като metalzone, но има и транзисторни усилватели, които са доста прилични. Примерно, с едно евтинко Peavey Rage 158, вероятно ще напредваш по-бързо със свиренето, отколкото с компютърни симулации. Не е лампа, но все пак, свириш с усилвател. А това е важно. За свиренето. Дори вкъщи.

Гитар риг е страхорен софтуер, особено за по-нискобюджетни записи, също и за домашна играчка, обаче по мое мнение е много по-добре да се практикува с усилвател, бил той и транзисторен. Какъв смисъл има от това да се опитваш да наредиш чейн, който никога не би наредил с истински хардуер? А ако чейна е такъв, че истинския хардуер има приемливи шумови нива, а твоите симулации - не, то това не означава, че ти трябва система за подтискане на шума, а че имаш нужда от по-качествен хардуер. Ползването на Guitar Rig с евтина звукова карта и опитите за махане на шум след това, за мен са безсмислено занимание. При евтините карти, jitter-а е дори по-сериозен проблем от високите шумови нива. Освен това, много по-разумно е шума да се минимизира от източника му, отколкото да се правят опити за премахването му след това. Като резултат се получава звук, който е по-зле и от нескъп транзисторен усилвател. За тези софтуери трябва хубав хардуер, за професионални резултати. Другото е загуба на време и занимавки с проблеми, с които един китарист спокойно меже да не се занимава, а да си купи някакъв хардуер и да свири. Който ме познва, знае колко много обичах да свиря със симулации, дори писах такива. Сега ми се случва много рядко да ги ползвам. Поне за мен, така е по-добре. Можеш да си направиш изводи, ако искаш, разбира се.

Забравих също така да кажа, че устройствата за премахване на брум и особено на шум винаги са компромисно решение. Те най-често се слагат след дисторшън ефектите. Поради тая причина мисля, че устройствата, които работят на "envelope filter" принцип увреждат по-малко звука от тези, които обработват звука по-сложно. А и вършат добра работа - махат брума, когато не свириш - той тогава е най-дразнещ. Също така е добре да се знае, че няма идеален цифров алгоритъм за целта, а и самите АЦП имат собствен шум, не по-малък от този на един добър аналогов предусилвател. Предполагам знаете например, че няма смисъл от аудио АЦП с резолюция, по-голяма от около 21-22 бита, понеже оттам нататък, всички по-младши битове ще съдържат преобладаващо шум. Знаете също така, че всяка една цифрова обработка изисква някакво време, а закъснението не е най-добрия приятел на китариста.

Въпросът е по-скоро концептуален. На твоя въпрос, най-лесно ще намериш отговор, като намериш точното име на алгоритъма, който те интересува и след това провериш спецификациите на производителите на китарни ефекти. Опасявам се обаче, че повечето производители няма да са особено услужливи в споделянето на такава информация. За ISP Decimator знам, че методът е добре описан и документиран, но няма нищо общо с този, който те интересува. Опасявам се също така, че изчислителната мощ на нещо, харчещо примерно 1-2W няма да е достатъчна, за да изпълни много сложен алгоритъм в реално време с приемливо закъснение. Не знам дали съм прав. На първо четене, не намерих нищо с "noise profiling guitar pedal" в чичко гугъл. Освен това все си мисля, че собствения шум и брума на една добре направена аналогова "система" не са толкова голяма болка за умиране. Що се отнася до компромисни ситуации(свирене на места с неясни източници на брум), мисля си, че компромисните участия се връзват идеално добре с компромисните решения, за да се търсят някакви твърде специални устройства. Например един ISP Decimator, мисля е доста добро решение. А той е аналогова машинка с добре документиран начин на работа.

Малко се включвам на слабо време в темата, но забелязвам, че се дават разни предположения и се обсъждат различни DSP алгоритми за премахване на брума. С такива сложни цифрови устройства става интересно - аналоговите манияци си купуват апаратури с point-to-point обемен монтаж, специални кабели с посока и накрая слагат пред китарта си DSP педалче с 10-доларови конвертори и много сложни, патентовани DSP алгоритми. За латенции не повдигам и дума. Cool!

Ако си избереш китара без дефекти - стават, горе-долу колкотo останалите евтини марки. Може би наистина при тази марка има малко по-голям шанс да улучиш китара с някакъв дефект. Но и другите не са цвете - за толкова пари - толкова. Дори и перфектно изработена китара за aз толкова пари си звучи като евтино дръвце.

Това е понеже допускаме, че човека е наясно, че няма да получи Marshall JCM800 или Mesa Boogie DR за 200 лв.

Чрез "диодни" игри можеш до някаква степен да постигнеш желаното ниво на изкривявания, а също с малко по-сложни техники(делители от диоди/резистори, по-малки разлики в коефициента на усилване на ОУ със/без "диодната" ООВ) можеш да постигнеш по-меко коляно и нещо като компресия. Не очаквай чудеса. Без значение какви точно диоди ще ползваш, освен ако не прибегнеш до доста по-сложни техники, всички те ще звучат подобно, особено слушани на едно и също ниво. Примерно двойка силициеви диоди всъщност звучат много подобно на 3-4 последователни двойки гериманиеви диоди(че да има горе-долу един и същи пад в права посока).

Разликата между различните говорители не е толкова в силата на звука, колкото в различния тон. Иначе за силата си има обективна измерителна единица - чувствителност (dB/W/m). Т.е. говорител, който има чувствителност 97dB прави звуково налягане 97dB на разстояние 1 метър, когато мощността е 1W. Обикновенно измерванията се правят на 1kHz. Може да се каже, че всеки 3dB означават удвояване на мощността на усилвателя, т.е. ако имаш два говорителя с чувствителност 97 и 100 dB, то ако подаваш мощност 1W на 100-децибеловия, за да постигнеш същата сила с 97-децибеловия, трябва да подаваш 2W. Повечето домашни Hi-Fi системи имат говорители с чувствителност 86-88dB. Ако една домашна система има говорители с чувствителност 88dB и мощност 30W, то същата сила може да се постигне с 97dB китарен говорител и само около 3.75W мощност. Сега надявам се, разбираш защо според нас 15W са ОК за вкъщи. Иначе, китарните говорители са цяла вселена, като има поне няколко десетки класически модели, всеки със свой тон. Едва ли едно евтино комбо ще е оборудвано с някакъв кой-знае какъв говорител. Само един "най-обикновен" Celestion V30 може и да излезе по-скъпо от комбото. @lyu_records - не мисля, че е удачно да се прави съпоставка между двата усилвателя - съвсем различни са.

Можеш да потърсиш някое малко транзисторно комбо. Помня примерно, че по едно време имаше едни малки Peavey Transtube 15-ватови усилвателчета. С тях и едно буустерче се постигаше нелош звук за практиз. Ако ти изпадне, пробвай, чуй.... http://www.youtube.com/watch?v=ehpSyMZ7i2s Иначе, наистина 12 инча говорител е по-добре, но пак зависи какъв говорител. PS: O, те излизали направо клиповете...

Не знам какво може твоя процесор като звуци, но предполагам знаеш, че много от лийд каналите на ламповите предусилватели имат сравнително плавен преход между по-чисто(крънч) звучене, и по-изкривен(хай-гейн звук). Това дава известни изразни възможности, както при разлики в силата на удряне на струните, така и при игра с volume регулатора на китарата. Разбира се, всичко е въпрос на вкус, но аз лично много обичам драйв канали, които се изчистват добре, а освен това и такива, които позволяват цели акорди да звучат приятно дори когато ползваме хай-гейн звук. Тези характеристики рядко се срещат при транзисторните усилватели, а и много от моделиращите не ги моделират много добре, но по принцип е добре да слушаш за тия неща, като си търсиш усилвател. Ето например звука на едно малко проектно 0.5W усилвателче от сайта на runoffgroove. То съвсем не е еталон на това, за което говоря - напротив, звука му е сравнително грозничък като се усили, но въпреки това, виж как се изчиства: http://www.runoffgroove.com/littlegem.mp3 Обърни внимание и колко живо звучи, в сравнение с повечето евтини процесори, макар че е евтина транзисторна играчка. Дори този звук би бил по-подходящ от педагогическа гледна точка, за доброто тоноизвличане, отколкото някаква брутална процесорна омазвация със дилей и реверб отгоре. Не казвам, че процесора не може да се настрои да има хубав звук - просто има много настройки и поДтиква човека да слага ефекти и да прави мазало. Почти всеки, свикнал да свири с процесори и симулации, като се включи в някакъв приличен амп без ефекти казва - "много ми е сух звука".

За вкъщи и 5 вата стигат, ако говорителя има добта чувстителсност(97-100bB).

Мога да ти предложа алгоритъм на търсене: 1. Отиваш в магазина 2. Посвирваш 3. Ако ти харесва взимаш или търсиш на старо, ако не, отиваш на т.1. Можеш да си вземеш и процесора. Моето лично мнение е, че не е зле да си нмериш нещо аналогово, пък било то и транзисторно. Да се изкарва тонче от китарата е изкуство, което се учи по-лесно, без 100 кила ефекти върху звука. Пък и нищо не може да се сравни с кефа да цъкнеш едно копче и да свириш. Не ти трябва много, просто ти трябва някакъв инспириращ тон. А процесорите имат 100 кила настройки, ефекти, чудесии. Нищо лошо, но за домашна практика според мен, колкото по-просто, толкова по-добре, стига звука да ти харесва. 15 вата е достатъчно силно за вкъщи, едва ли ще го усилваш много над половината. Ако имаш възможност(приятели музиканти, репетиционни, групи..), пробвай малко да посвириш на хубави лампови усилватели(пък били те и 1х12 комбо). След като свикнеш с тях, че започнеш да намираш общи черти и разлики и ще си по-наясно кой от транзисторните/моделирщи усилватели звучи по-близо до тях и кой по-далече. Ако досега си свирил само вкъщи с процесора в уредбата, едва ли имаш добра представа за китарен тон. И това е въпрос на опит. Остави настрана и съветите да свириш с компютърен софтуер. Без необходимия хардуер(многократно по-скъп от кубето, което търсиш) звука им е доста далече от истината.

Изгледайте го цялото

Ако целта е постигане на изкривявания за китара, често се налага да има high-pass филтри преди или в това стъпало, а след него - да си възстановиш ниските. При много плавно и гладко ограничение, това не е нужно, но при овердрайв, ниските имат тенденция да "запушват" драйва.

Има ли се предвид захранване за големи мощности(например, за пробване на транзисторни крайни стъпала) или по-скоро по-маломощно захранване за ефекти? Нужно ли е според вас, освен ограничние по ток, да има и защита(изключване на захранванията при прекомерно голям ток). Ако се има предвид и мощен модул за разработка на усилватели на мощност, мисля, че поне на мощния модул трябва да има токова защита. При случая с мощно симетрично захранване, защитата би трябвало да изключва и двете захранвания. В този случай трябва да се дефинира и време за сработване на защитата.

По принцип ползването на разни вградени или геймърски саундкарти и ASIOForAll е едно твърде бюджетно решение, което най-често не води до задоволителни резултати, нито като латенция, нито като шимови нива, нито като качество на звука. Все пак, не може да се заменат хубави конвертори и хардуерна ASIO поддръжка с някакъв драйвер, който емулира ASIO и прескача уиндоуския kernel стрийминг.

Не ми се занимава да сменям целия фритборд. Позициите са за смяна всичките, ще слагам нови така или иначе, затова реших да правя и тази интервенция. Благодаря за съветите.

Не мога да кажа, дали разликата, която чувам е значителна, но е хубаво, че се занимаваш с такива неща. В някоя от следващите версии(ако планираш такива), можеш дори да навиеш малко трансформаторче изчислено така(степен на насищане на сърцевината, паразитни ефекти), че да се имитира, до колкото е възможно истински изходен трансформатор.

Здравейте. Имам едно старо страт копие HSS, което много си харесвам, но има проблем - с 21 прагчета е, което пречи на някои метъл сола. Фингърборда почти стига за 22 прагчета, но както вече казах, почти . Реших да направя тази тема поради две причини. Първо, защото търся неголямо парче палисандър да удължа фингърбора и второ, да поискам съвет. Китарата не е спъпа - няма дори марка, но свири доста прилично. Според вас има ли смисъл от подобна операция? Ако да - как според вас е най-добре да направя. Да наставя фингърборда точно на канала на някое от съществуващите прагчета? Как бихте процедирали вие? Срязване на фингърборда и разлепване на старото парче с пара? Премахване на парчето с оберфреза и после фина работа с длето? Ако имате подобно парче, пишете в темата. Благодаря предварително.

Някак ще го промени. Как - ще чуеш(евентуално). Може и да ти хареса.

Интересна джаджа. Но ще видим колко ще струва след да кажем 5 години. Ако успее да си запази относително високата цена и на старо - може би ще стане наистина популярна машинка. Ако старее (пазарно) както по-голямата част от цифровата електроника, то винаги ще има много хора, които няма да си я купят, дори само заради това. От друга страна - струва колкото нелош усилвател, дори колкото многоканален такъв. Дали имитира звука точно, не знам. Кольо_к не каза много за звука, но каза, че не му е допаднало твърде много, особено що се отнася до безкрайното въртене на копчета. Оттам изниква въпроса, какво ни дава технологията? Няколко килограма по-малко? По-висока надеждност(с толкова много чипове)? Запазване на стойността в дългосрочен план? Всеки знае, колко е приятно да се свири с истински усилвател и кабинет на силничко. Това едва ли ще се промени скоро. Все пак, китаристите са консервативни. Иначе джаджата не е лоша. Само мисля, малко скъпичка, но на пръв поглед, без да имам информация за компонентите в нея.

Вместо това, по-добре ми се струва да има ключе за смяна на напрежения и защита при пренапрежение или при твърде голям изходен ток. Да си гледаш захранващото напрежение, едва ли е твърде практично за един музикант. Това има смисъл в лабораторно захранване. Там вече има смисъл и да се задава напрежение/максимален допустим изходен ток. При тия захранвания обикновенно нещата са фиксирани.