Evtim Djerekarov

С обикновен мултицет няма да стане. Ако на едната намотка се приложи слабо променливо напрежение с известна амплитуда от генератор, а напрежението на другите намотки се измери с променливотоков (мили)волтмер, то може да се разбере какво е преводното отношение на намотките, а квадратът на това отношение е отношението на индуктивността на намотките. За да имаме някаква представа за индуктивността обаче, трябва да измерим индуктивността поне на една от намотките, което отново не става с мултицет. Дори по-елементарни LC-метри не вършат работа, понеже паразитните ефекти в трансформатора често правят измерванията тотално невалидни. Най-добре е да се измери с някакъв импедансметър или свестен RLC-метър. Когато знаем какви са индуктивностите на отделните намотки, има още една трудност - трябва да разберем каква е магнитната проницаемост на сърцевината и при каква плътност на магнитния поток се насища тя. Бихме могли да предположим, че е силициева ламарина и на базата на това да направим считания, но това крие известни рискове. Може да измерим сечението на сърцевината и средната дължина на магнитния път и на базата на индуктивностите, които сме измерили, да предположим какъв е точният брой навивки на всяка от намотките. Ако е въможно без размотаване на трафа, може да измерим и какво е сечението на медния проводник на всяка намотка. На базата на цялата тази информация, можем да пресметнем за каква мощност е разчетен трансформаторът и при каква минимална честота е безопасно да се ползва. Известен проблем се явява и това, че мрежовите трансформатори работят най-близо до насищане на сърцевината, когато работят НА ПРАЗЕН ХОД(без товар). Сам виждаш, че не е играчка за всеки, особено имайки предвид, че малко опростих обяснението. Може да направиш и друго измерване, но и то не става само с мултицет, а и като чета какви въпроси задаваш, не знам дали е безопасно да го правиш, все пак мрежовото напрежение е опасно за живота. Можеш да ползваш един мрежов трансформатор(без изправителя, само трафа), който знаеш, че е да кажем 220V -> 3V, с мощност, видимо по-голяма от този, който проверяваш. можеш да свържеш тези 3 волта към някоя от намотките на трансформатора, който тестваш. По този начин, с променливотоков волтметър(може и мултицет, макар и не много точно) можеш да измериш напрежението на "входната" и "изходната" намотка на втория траф и от тяхното отношение можеш да видиш какво е преводното отношение на трансформатора, от което пък можеш да видиш кое е вход и кое-изход и можеш да изчислиш колко би било изходното напрежение при входно 220V. Това обаче може да се направи само ако си 100% сигурен, че тествания трансформатор също е мрежов. Ако се опиташ да направиш това, например с импулен трансформатор, можеш да го прегрееш и повредиш, а можеш да повредиш (и) тестващия траф(можеш да повредиш само тестващия също така). За да намалиш риска, можеш да сложиш някакъв предпазител(бушон) с адекватен максимален ток между двата трафа. Тук пак има риск, защото ако вържеш втория траф като повишаващ, на изхода му пак ще имаш високо, опасно напрежение. При много голямо преводно отношение на неизвестния траф и връзване като повишаващ трансформатор, изходното напрежение може да стане толкова високо, че да започнат да прескачат искри .

Всъщност, аз намотах малко трансформатори (предимно импулски, но и един китарен) и макар, че не мога да се похваля с пълно познаване на материята, вече имам нещо като работеща методология. Забравил съм напълно за тая тема и тя е потънала. Всъщност, основните изчисления не са трудни. По-голяма трудност представлява намирането на данни за сържевината, която ползвате и в някои случаи - реализацията. Може в едни случаи макарата да не ви стигне, а вдруги да навиете трансформатора, само за да установите, че имате прекалено големи капацитети между намотките. Със сигурност има ноу-хау в конструкцията на различните трансформатори, което производителите обикновено крият.

Можеш да ползваш всичко, на което си свикнал. Ако е за проротипна работа, дори на Paintbrush би могъл да ги начертаеш. SprintLayout e прилична. EagleCad има някои забележителни екстри като заоблени ъгли по "завоите" на пистите, най-различни площадки и т.н. Когато правя пробни платки, обичам Express PCB - патките стават малко грозноватички, но се работи БЪРЗО - за прототипи е ОК Има Protel, Altium Designer и много, много други. Всяка от програмите обикновено си има и програма за схеми към нея. От програмата за схеми може да се извади netlist, който да се импортне в PCB програмата и така процеса на чертане на платката става малко по-нагледен.

Много е добре! С много емоция я пееш. Явно ти е любима .

Помисли малко повече, преди да си играеш. Дали сигналите са във фаза, и дали шума е във фаза, са две различни неща, от които както можеш да се досетиш, има четири възможни комбинации. Както Ники горе загатва, за да можеш да направиш хъмбъкер от два сингъл адаптера, трябва полюсите на магнитите им да са обърнати. При еднаква ориентация на полюсите, няма как да стане хъмбъкер, или и сигналите, и шумовете ще са във фаза, или и сигналите, и шумовете ще са в противофаза. Точно по същата причина, няма как да свържеш един хъмбъкер така, че хем да имаш дефазиран носов звук, хем шумовете на двете бобини да се изваждат - защото двете бобини са на различни полюси на магнита. В коя посока е навита бобината е от второстепенно значение и се коригира чрез размяна на жиците на намотката. Резюме: *Под "начало" и "край" не се разбира жицата, която излиза от най-долния или най-повърхностния слой на бобината, а по скоро накъде излиза жицата от бобината по отношение на посоката на навиване. Например, ако навивката е по часовниковата стрелка (гледаме адаптера отгоре винаги), то извода на бобината, който "влиза" в движението по час. стрелка се счита за начало, а извода, който "излиза" от часовниковото движение - за край. Ако бобината е навита обратно на час. стрелка важат същите правила. Няма значение кой край влиза в най-долния слой и кой излиза от най горния. Всички слоеве са навити в една посока, затова "начало" и "край" имат отношение само към посоката на навиване. *долу се счита, че двете бобини са навити в една посока, ако са навити в различни посоки, разменяме "край за край" и "край за начало". 1. сигнали във фаза и гасене на шума - двете бобини да са на различни полюси, а бобините да са свързани "край за край" 2. сигнали във фаза и усилване на шума - двете бобини да са на еднакви полюси, а бобините да са свързани "край за начало" 3. сигнали във противофаза и усилване на шума - двете бобини да са на различни полюси, а бобините да са свързани "край за начало" 4. сигнали във противофаза и гасене на шума - двете бобини да са на еднакви полюси, а бобините да са свързани "край за край"

Ако комбинациите на ключа среден+бридж и среден+нек не звучат дефазирано, значи фазите на адаптерите са ОК една спрямо друга. Имаш много брум ли, че толкова се заглеждаш в детайлите?

Да! 220К

Не знам до колко тази тема е сериозна, но май си струва един поглед: http://www.diyaudio.com/forums/parts/127414-lm317-vs-7805-19-different-ics-compared.html Всъщност, мисля, че твърде много се каза по тази тема. Няма нищо сложно в популярните схеми. Трябва само малко съобразителност за да се сглобят с успех. Сглобих си първия 7805 регулатор на около 9-годинки, без да разбирам нищо, по схема от списание "Радио, Телевизия, Електроника". Главната работа, която тия ИС вършат, е да регулират изходното напрежение при различни входни напрежения/товари. Иначе, ако целта ни е минимален брум при овердрайв ефекти с много малка консумация(няколко mA), с няколко RC групи съм постигал нечуваем шум от захранването, дори от много-hi-gain ефекти. Без регулация - някои ефекти позволяват захранващото напрежение да варира в известни граници и 8 или 12 волта не са фатални. При това решение(много малка консумация, допустимо е известно движение на захранващото напрежение), няколкото последователни RC групи са бих казал, доста прилично решение. Ако не ви дразни няколкосекундното изчакване, докато се покачи напрежението до номинална стойност(същото важи и за изключване), и също толкова дългото възстановяване от късо съединение - получавате доста безшумно захранване с "вградена" защита от късо и много малко брум. Да не говорим, че ако човек обича да човърка, може да си направи регулатор и от дискретни компоненти, ОУ или каквото му хрумне - при добро проектиране за приложението, може и да постигне по-добри резултати отколкото със стандартните схеми на линейните регулаторни ИС.

Не задаваш смислени въпроси, макар, че може би ти се струват такива. И в двата случая, диоди 1N4001 - 1N4007 ти вършат работа, освен ако няма да черпиш 1А, което не вярвам да направиш, ако е за ефекти. Иначе - диоди за по-голям ток. Има колкото щеш. Пиши в google "3А rectifier datasheet" или просто потърси диоди в някой от нашите електронни магазини и огледай характеристиките им. Документация: http://www.diodes.com/datasheets/ds28002.pdf Би трябвало да можеш да се справиш със схемата, не виждам нищо сложно в нея. Като за начало - измисли си спецификация - най-малкото какъв максимален изходен ток искаш да имаш. Чак след това могат да се дават конкретни насоки. http://1.bp.blogspot.com/-tVwVxjOxBo8/UPLsan9B0jI/AAAAAAAAAjo/tnFYWk4uP48/s640/Untitled-1.jpg http://circuit-electronic.blogspot.com/2007/05/regulator-5v6v9v12v-1a-by-ic.html

Не знам обаче, дали с падането на КПД-то не се подобрява стабилизацията.

Греца може или да е готов, или да е изграден от отделни диоди. Диодите са силициеви за ток поне 1A(няма смисъл да пробваш с малосигнални диоди от сорта на 4148 - тях дори зарядният начален ток на кондензаторите може да ги повреди). Mоже да ползваш например 1N4001 до 1N4007. Те са за ток в права посока 1А, като позволяват редки единични пикове до 30А за 1-2 милисекунди(полувълна с продължителност 8.3ms). Няма нищо сложно в греца, навсякъде е един и същи. Пречертай си схемите и ще видиш че свързването навсякъде е еднакво. на "+" винаги отиват две "предници" да два диода, на "-" - две "задници", а на двата полюса за променливо напрежение винади има по една "предница" и една "задница". Предполагам, че за ефектчета ще го ползваш. Максималният ток, който 7809 може да снабдява(вече при не чак толкова добра регулация) е 1А. при това, когато е монтирата на достатъчно голям радиатор. Ако е за едно -две ефектчета, едва ли ще ползваш повече от 0.1-0.2А. Можеш да си сложиш и токоограничаващи резистори, които да намаляват зарядния ток на кондензаторите, ако консумацията ти е достатъчно малка, че да нямаш сериозен пад на напрежение върху тях (U = I.R) . Още нещо - за да получиш 9V на изхода на 7809, на входа трябва да имаш повече. Не помня какви точно бяха граничните стойности, можеш да ги видиш в документацията й, но е добре преди нея да имаш поне 11-12 волта напрежение под товар.

На мен ми се вижда къде-къде по-важно да ползвате копчета на потенциометрите, които да имат пластмасова вложка. Често металните копчета нямат такава и като ги пипнете, за да си регулирате волюма/тона, се получава така, все едно пипате струна - и което е по-лошо - при въртене на потенциометъра се чува неприятно пукане, понеже оста му се трие в корпуса при въртене - и двете части са електропроводими(а и металното ви копче), а гърбовете на потенциометрите са заземени. В резултат се получава ефект, подобен на това да хванете един метален предмет и да го търкате в бриджа на китарата, без да държите струните - много неприятно хъркане. Затова, според мен трябва или да се ползват пластмасови копчета, или метални такива с пластмасови вложки(така, че потенциометъра да няма галваничен контакт с металното копче) или пък трябва да си направите някакви други точки за заземяване, вместо на капачките на потенциометрите, в случай, че много си държите на копчетата. Някакъв вариант е и осите да се смажат с електропроводима смазка, но той крие и своите рискове.

Изглежда добре! Какво точно му прави?

Блейзъра не е лош като за малко ампче, да.

Повечето лакове вървят в комплект с подходящ грунд и втвърдител. Ако пръскаш лак върху дървото, ще стане мазало - първо ще си нацапаш дървото, което ще изпие много от лака и второ - ще трябва да наслоиш много ръце, докато спре да пие. Освен това, ще останат несъвършеноства по повърхността. Грундовете обикновенно са по-гъсти и дървото не ги пие толкова много. въпреки това, често се налагат две ръце от тях. След това, като се обработи грунда с шкурка, имаш вече една добра и гладка основа.

^Звучи много приятно. На нек адаптер ли е свирено? Не знам дали някой е еспериментирал, но в повечето J201 схеми, аз забелязвам една особеност - първото стъпало е изпълнено също с J201, който има относително малък Vgs(off) и съответно отрязва сигнала доста рано в долната (на входа) полувълна. За сравнение, входния триод на ламповите апаратури почти не изкривява сигнала при амплитуди под 2-3 волта, на 4-5 вече изкривяването е видимо, като едната полувълна е по-"заоблена" от другата. При много големи входни амплитуди сигнала става много изкривен като долната входна(горната изхода) полувълна се отрязва доста рязко, а горната входна(долната изходна), остава видимо заоблена(всъщност това, което я заобля, е решетковия ток на лампата, който вече е значителен). С промяна на входното напрежение (при големи стойности), малко се променя "коефициента на запълване" на почти правоъгълната вълна. В контраст, повечето входни стъпала с J201 започват да отрязват рано(на около 0.5-1V входна амплитуда) и на изхода им сигнала започва да изглежда доста правоъгълен. Това със сигурност има общо с динамиката на свирене и спектъра на получените изкривявания. Казвам тия неща, защото повечето китари имат доста сериозни пикови изходни напрежения, особено при динамично свирене.

Извинявайте, ако разводнявам темата с моите уточнения. 2N5457 имат Idss=1 до 5mA, Vgs(off) = -0.5 до -6V 2N5458 имат Idss=2 до 9mA, Vgs(off) = -1 до -7V J201 имат Idss 0.2 до 1mA, Vgs(off) = -0.3 до -1.5V Mоите измервания на значителен брой J201(от една партида) показват, че най-често стойностите варират около 0.6mA, -0.6V. Вижда се, че първите два транзистора трудно могат да се нарекат дори далечен аналог(както често се твърди по западните форуми), понеже разликите са половин-един порядък. Понякога се забавлявам, когато чета из чуждоземни и наши форуми, как едни JFET транзистори звучат топло, други остро, или много "harsh". Всъщност JFET транзисторите са известни с доста предвидимата си параболична предавателна характеристика и полето за неизвестни магически причинители на различният звук е доста тясно (примерно, паразитни капацитети, които при повечето маломощни JFET транзистори са доста близки). Всъщност това, което хората чуват е пряк ефект на факта че директната замяна на J201 с 5457 или друг подобен аналог тотално променя работните точки и коефициентите на усилване по напрежение на стъпалата. Това от своя страна може да промени и честоти на срез, поради милеровия ефект или някои нарочно сложени в схемата филтри между гейт и дрейн и т.н.

Всъщност са полеви транзистори като всички други, само че имат по-малък максимален дрейнов ток и по-ниско напрежение на отсечката. С преразчитане на схемата(и най-вероятно по-високи захранващи напрежение), може да се постигне в общи линии идентичен ефект. Не знам дали имат директен заместител, който се произвежда в момента, но някои стари КП303А имат много подобни характеристики.

Сигурно е "обикновн" ефект, ползван от човек, който добре свири джаз .

Така е, металните струни могат да повредят китарата ти. Това може да не стане веднага, но с времето има шанс да се случи(да се издуе постепенно предния капак и т.н.). Може и да не се случи, но както се казва, не леж на тая кълка.

Да не са единични двата адаптера?

Грифа можеш леко да го напънеш напред(не много леко, но не да го чупиш, де) и можеш да си спестиш изчакването(ако това е твоя проблем).

Не е зле, приятно е. Но не е нещо забележително като звук. Наистина - прилично практиз ампче. Как звучат неговите си овердрайви, без драйв педал отпред?

Би ли споделил твой записан звук на усилвателчето, което така хвалиш? Аз съм останал с приятни впечатления от Roland Micro Cube. Peavey Spider 15 и посоченото маршалче не съм ги пробвал, но може би също са прилични варианти.

707II може да се приеме за добър заместител на някои неща(на драйв педалчета, дилеи, реверб, хорус...), особено ако изискванията към ефектите не са твърде големи, обаче не бих казал, че е добро цялостно решение за емулация (ефекти->усилвател->кабинет). Последните две звена, по мое мнение, при моделите от това поколение, куцат.