Evtim Djerekarov

Статията ми се струва много зле написана, но първата схема изглежда добре, обаче може би трябва да се изчисли за по-малък ток. Колко VA ти е трафчето? http://www.eleccircuit.com/dc-power-supply-protection-circuits/ Подобна схема, в комбинация с бушони би трябвало да свърши работа за тестовата установка. И все пак, добре е преди да почне да се ползва, да се тества на ток, малко по-малък от този, на който сработва защитата, да се види дали трансформатора няма да започне да се загрява , ако е така - да се смъкне тока на сработване на защитата до приемливи нива.

Имам един малко банален въпрос: Не беше ли по-лесно да сложиш една букса за външно захранване на кутията и само един предпазител(а защо не и проста защита по ток с реленце и единствено "хардуерен ресет" чрез премахване и възстановяване на захранването). Така щеше да е сигурно, че си "изолиран" от високите напрежения, а щеше да имаш и по-голямо поле за експерименти с ефектите, без да се притесняваш, че нещо може да се опре някъде. Освен това, едва ли е много оригинално да си вкарваш такъв добър "електромагнитен смутител" в кутията на овердрайв ефект.

За 100 лв. трудно ще намериш надеждно решение, комбиниращо ниска латенция и достатъчно малко шум, за китарни цели. Може да пробваш разни бери-та и гитар-фрогове, но съм малко скептичен.

ИмА ли някои успехи с протопипче? Малко по-различен драйв можеш да получиш и с логики: http://runoffgroove.com/ubescreamer.html Въпреки, че аз най-много харесвам решенията с дискретни елементи.

1.Размени проблемния ключ със съседния и ще видиш дали е от това. 2. Режи си струните и рпави не повече от 2-3 навивки около ключа. 3. Законтряй струните и от двете страни на дупчицата, през която минават в ключа - и отрязания край на струната законтряй. 4. Можеш да ги калайдисваш отдолу - при брижда, за да се разплитат по-малко там. 5.Капни малко смазка там, където свъпват върху нъта и бриджа. 6.опъни ги хубаво след смяна с нови, да не ги чакаш часове да "свикват".

Магнитите на средния в същата посока ли са ориентирани, както на бриджа и нека? Пробвай с малко компасче или друг магнит.

^^ Мерси за четката. Валяка е рязък, но обикновенно има какво да каже. Може би понякога наистина е по-рязък от необходимото, но има и съответната позиция, за да го прави. Като свикне човек с останалите съфорумци, знае кой как да приема, за кое да се хваща и кое да му минава през ушите транзит . Напълно е възможно да има проблем с адаптерите, свързан с грешка или твърде голям производствен допуск. Уж сега всичко е конмютърно-контролирано в производствените процеси, а съм се нагледал на глупости - например преди време имах случай на един EMG81 и един EMG-HZ - и двата много небалансирани. Явно бобините им не бяха никак намотани еднакво, защото се справяха с брума доста по-зле от дори много евтини хъмбъкери. Наложи се да се сменят, което се оказа дълга и тежка процедура(бяха купувани от интернет магазин). След смяната и в двата случая проблема изчезна. Сега си спомних, че Марин(liquid_death) преди години също имаше проблем с един HZ - мисля, че имаше фабрично скъсана бобина в него.

Щом адаптерите са сингли, екранирането може и да има някакъв ефект. Като за начало, ако адаптерите не са твърде скъпи и "класически" за модификации, пробвай да им смениш проводниците с добър ширмован проводник (ако можеш да го измериш) с нисък капацитет. Това, което сега е "земя" на адаптера, да стане "оплетка", другото - средния, "активен" проводник. На всеки адаптер. Можеш да пробваш и да лепнеш алуминиево фолио от задната страна на пикгарда (ако китарата е страт / теле), което да заземиш при някоя от монтажните дупки за пикгарда. Можеш да направиш и една навивка от фолио около бобините на адаптерите, която да заземиш. Важно е краищата на лентата да не се опират - всъщност, тя никъде не трябва да се застъпва с части от навивката по-долу. Правиш една лента от фолио, запояваш я внимателно за жичка в началото й, залепваш и края с изолирбанд за бобината и правиш с нея една навивка около бобината, като внимаваш там, където краищата на лентата се срещат, да не се допират(изолираш и там). Ако направиш пълна намотка от фолио около адаптера, и краищата се допират, най-вероятно доста ще ти заглъхне звука. Ако тези стъпки не помогнат осезаемо, едва ли има смисъл да правиш пълно екраниране с медно фолио. Ако помогнат, можеш да я екранираш, за да си начешеш крастата. Това, което Валяка предлага е добро решение, стига да можеш да го преглътнеш, от гледна точка на техниката на свирене . Има и адаптери с метални капачки. Те също не са от феромагнитен материал. И въпреки това, леко променят звука на адаптера (може би заради разни примеси....).

Илюстрацията е полезна за някои приложения, но ми се струва че е ирелевантна към китарната тема. Тя илюстрира пведението на различни материали при високи честоти, а до колкото виждам, почва от 1MHz - това са честоти, които струва ми се, дори изходното съпротивление на китарата заедно с капацитета на кабела, поттискат достатъчно силно. А и както и да я разглеждаме, едва ли която и да е китарна апаратура ще възпроизведе добре 10GHz, където разликите са най-големи. За каква дебелина на материала става дума, написали ли са?

^Ефектчетата са с кутии от ЦАМ-ови сплави, защото се отливат по-лесно, не защото тези материали са идеални екрани. Във всяка подобна тема пиша, ще пиша пак: 1. Удобството на медното фолио е, че се запоява по-лесно, алуминиевото също се запоява, но по-трудно. 2. И медта, и алуминия не са феромагнитни материали т.е. не са магнитен екран, какъвто е например желязната ламарина. Те са екран за електрическото поле. 3. Една достатъчно добре опроводена китара с добри екранирани проводници няма да спечели много от екраниране, а местата, където ефекта би бил най-благоприятен се ограничават главно до кухината с електрониката. Много от адаптерите си имат екран около намотките, ламарината на дъното им е замасена и са свързани с ширмован проводник. В този случай екранирането на кухините за адаптерите би било по-скоро загуба на време. 4. На адаптерите не може да се направи добър електромагнитен екран, защото няма да работят при наличие на идеален такъв. 5. Ползата от екранирането е най-осезаема при лошо опроводена китара с единични неекранирани проводници и единични адаптери. Добре опроводена китара с ширмовани проводници и хъмбъкери би имала доста малка полза от този тип екранировка. 6.Колкото и да екранирате китарата, в общия случай ,досадния шум като не допирате никоя метална част на китарата си остава.

Пак говориш с много голяма убеденост, само защото си прочел това-онова по направи-си-сам сайтове, които аз съм изчел доста отдавна(още преди да започна да си правя експерименти). Разликата между симетрично и асиметрично ограничение и между този или онзи диод е реална, в някои случаи значителна, но определено не е нещото, което различава "транзисторното" от "ламповото" звучене, както много от тия сайтове убедено твърдят. Илюстрациите, които прилагаш, имат по-скоро научно-популярен характер. Ако спазваш някои основни неща: -компенсация на усилването след ограничаване, за да слушаш всички комбинации при едно и също ниво. -честотна компенсация, за да компенсираш евентуални разлики в паразитните капацитети. и прослушаш множество различни комбинации, ще установиш с изненада, че макар да има слаби разлики, можеш да докараш не повече от няколко характерни саунда. Много по-голяма роля за звука има формирането(филтриране) на сигнала преди и след ограничаване, отколкото конкретните диоди, които ползваш. Можеш да си направиш една експериматнална постановка, където имаш еквилайзери преди и след ограничаването на сигнала и да прослушаш вариации - така възможностите стават много по-големи.

Този boiling point звучи много добре, даже мисля да го налепя на една платчица. Това ли трябва да е, или си правил свои модификации:

^^ Ще се радвам, ако споделиш опит. Аз примерно помня, че бях свързал 4 двойки 1N34A(германиеви) към земя и превключвах между тях и двойка 4148. Не можах да открия съществена разлика - макар, че имаше някаква разлика, те не беше никак съществена. Ако сложим мощни изправителни диоди, разликите се чуват по-ясно, но там вече заради паразитни капацитети. За да има съществена разлика, трябва U/I характеристиките на диода да имат друга форма. Не че няма диоди, с по-плавна характеристика, но при всички полупроводникови прибори, "коляното" е доста по-рязко, отколкото при вакуумните(което често се имитира). Някои светодиоди имат малко по-плавни характеристики, но често същите имат доста значителни паразитни капацитети, което налага източника на променливо напрежение да бъде с по-ниско изходно съпротивление, за да се минимизира негативното влияние.

Хубаво е, човек да се позанимава, обаче от опит мога да кажа, че голямото експериментиране с диоди не води твърде далеч - без значение дали ще ползвате германиеви, силициеви или светодиоди в симетрична или асиметрична конфигурация, в общи линии винаги се достига до няколко варианта, разновидностите на които звучат много подобно(разликите са главно поради различни бариерни капацитети на диодите): -силно ограничение с една двойка силициеви или германиеви диоди - без значение дали диодите са германиеви или силициеви / шотки - звука е много подобен. Сложете няколко двойки германиеви диоди последователно(за да постиднете същото напрежение на ограничаване, както силициевите) и доста трудно ще усетите разлика. -по-слабо ограничение на сигнала(светодиоди и други диоди с по-плавна характеристика) - звучи по-меко, повече от оригиналния звук "прозира", обаче трябват няколко последователни стъпала, ако искате да постигнете "дисторшън" звучене, което пък води със себе си и повече шум. Да не говорим, че при варианта "диоди към земя след ОУ" най-често ОУ е "отрязал" сигнала доста остро, което оставя своя темброви отпечатък, без значение какви диодни ограничения сложите след това. И за това си има решение, но - трябва мислене и експериментиране. Бих казал, че не е от критично значение подбора на диоди. За постигане на коренно по-различно звучене, трябват други решения - стандартните диоди към земя или в обратната връзка на ОУ е едно твърде широко експлоатирано решение и едва ли с него можете да постигнете нещо кой-знае колко различно.

Всички потенциометри в стандартен корпус са с еднакво разстояние между крачетата плюс-минус някакви допуски. За да няма главоболия, просто площадките на платката трябва да са прилично големи и дупките трябва да са малко по-широки. Така всички влизат без проблеми. Ако купуваш стари DDR или съветски потенциометри - разбирам, обаче за стандартни - не виждам защо изобщо го правим на въпрос.

Идеята е оригинална и е добра, особено за по-прости проекти. За по-сложни, неколкократно съм се убеждавал, че ецването на експериментална платка и налепянето й често е по-бързо решение.

Не целя да се подигравам. Просто ми прави впечатление, че си много нахъсан, когато обясняваш нещо, а ако се окаже грешно, млъкваш, а би било по-полезно за тебе ако питаш и четеш обясненията.

^^ То хубаво, ама като не си сигурен в нещо, недей да пишеш свободни съчинения с такава завидна убеденост. Все пак ми стана интересно, да споделиш твоите разбирания по въпроса за фазите. Най-малкото, може да се посмеем, а заедно с това, да те поправим тук-таме, което няма да ти е безполезно.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------- Сигурен ли си, че за темата има особено голям смисъл, да си мериш DC-offset-а на изхода на усилвателя и да претендираш, че мериш някаква "посока" с DC миливолтмер? Не се ли сещаш, че с правотоков волтметър, на променливотоковия сигнал можеш да му измериш само правотоковата съставка, която в този случай не казва нищо, освен това, че усилвателя ти не е идеално балансиран или пък мултицета ти не мери много вярно, а и двете нямат никакво отношение към зададения въпрос.

Описал съм ти една несложна и приемлива методология във втората част на поста си. Ако тя ти се струва прекалено сложна и искаш да ти се обясни с още по-прости думи, имаш два варианта: -Четеш основи на електротехниката, физика и помагала, за да почнат думите да ти се струват по-прости и разбираеми. -Пробваш трафа в мрежата на своя отговорност. Ако го обърнеш наопаки обаче, можеш да очакваш непредвидени резултати, трябва да го сложиш някъде, където няма да стане пожар и да си на относително далече в момента на пускане. В крайна сметка, ако наистина не ти се занимава да научиш поне основите, съвсем спокойно можеш да не се занимаваш с това. Прости обяснения има за почти всичко, но тяхното научаване също отнема много време. В крайна сметка, нищо не е по-просто, отколкото е, нали така . Aко искаш, мога да ти препоръчам литература, където има прости обяснения, стига да ти се чете. Форумът е място за обсъждания, но не е точно училище. За да получаваш правилни отговори, трябва да задаваш правилни въпроси. А за да можеш това, трябва все пак да имаш някаква представа за какво става дума. Това пък става с четене.

Единственото число е MACRO, така или иначе. Зависи дали ще го преведеш преди или след придаване на множествено число.

С обикновен мултицет няма да стане. Ако на едната намотка се приложи слабо променливо напрежение с известна амплитуда от генератор, а напрежението на другите намотки се измери с променливотоков (мили)волтмер, то може да се разбере какво е преводното отношение на намотките, а квадратът на това отношение е отношението на индуктивността на намотките. За да имаме някаква представа за индуктивността обаче, трябва да измерим индуктивността поне на една от намотките, което отново не става с мултицет. Дори по-елементарни LC-метри не вършат работа, понеже паразитните ефекти в трансформатора често правят измерванията тотално невалидни. Най-добре е да се измери с някакъв импедансметър или свестен RLC-метър. Когато знаем какви са индуктивностите на отделните намотки, има още една трудност - трябва да разберем каква е магнитната проницаемост на сърцевината и при каква плътност на магнитния поток се насища тя. Бихме могли да предположим, че е силициева ламарина и на базата на това да направим считания, но това крие известни рискове. Може да измерим сечението на сърцевината и средната дължина на магнитния път и на базата на индуктивностите, които сме измерили, да предположим какъв е точният брой навивки на всяка от намотките. Ако е въможно без размотаване на трафа, може да измерим и какво е сечението на медния проводник на всяка намотка. На базата на цялата тази информация, можем да пресметнем за каква мощност е разчетен трансформаторът и при каква минимална честота е безопасно да се ползва. Известен проблем се явява и това, че мрежовите трансформатори работят най-близо до насищане на сърцевината, когато работят НА ПРАЗЕН ХОД(без товар). Сам виждаш, че не е играчка за всеки, особено имайки предвид, че малко опростих обяснението. Може да направиш и друго измерване, но и то не става само с мултицет, а и като чета какви въпроси задаваш, не знам дали е безопасно да го правиш, все пак мрежовото напрежение е опасно за живота. Можеш да ползваш един мрежов трансформатор(без изправителя, само трафа), който знаеш, че е да кажем 220V -> 3V, с мощност, видимо по-голяма от този, който проверяваш. можеш да свържеш тези 3 волта към някоя от намотките на трансформатора, който тестваш. По този начин, с променливотоков волтметър(може и мултицет, макар и не много точно) можеш да измериш напрежението на "входната" и "изходната" намотка на втория траф и от тяхното отношение можеш да видиш какво е преводното отношение на трансформатора, от което пък можеш да видиш кое е вход и кое-изход и можеш да изчислиш колко би било изходното напрежение при входно 220V. Това обаче може да се направи само ако си 100% сигурен, че тествания трансформатор също е мрежов. Ако се опиташ да направиш това, например с импулен трансформатор, можеш да го прегрееш и повредиш, а можеш да повредиш (и) тестващия траф(можеш да повредиш само тестващия също така). За да намалиш риска, можеш да сложиш някакъв предпазител(бушон) с адекватен максимален ток между двата трафа. Тук пак има риск, защото ако вържеш втория траф като повишаващ, на изхода му пак ще имаш високо, опасно напрежение. При много голямо преводно отношение на неизвестния траф и връзване като повишаващ трансформатор, изходното напрежение може да стане толкова високо, че да започнат да прескачат искри .

Всъщност, аз намотах малко трансформатори (предимно импулски, но и един китарен) и макар, че не мога да се похваля с пълно познаване на материята, вече имам нещо като работеща методология. Забравил съм напълно за тая тема и тя е потънала. Всъщност, основните изчисления не са трудни. По-голяма трудност представлява намирането на данни за сържевината, която ползвате и в някои случаи - реализацията. Може в едни случаи макарата да не ви стигне, а вдруги да навиете трансформатора, само за да установите, че имате прекалено големи капацитети между намотките. Със сигурност има ноу-хау в конструкцията на различните трансформатори, което производителите обикновено крият.

Можеш да ползваш всичко, на което си свикнал. Ако е за проротипна работа, дори на Paintbrush би могъл да ги начертаеш. SprintLayout e прилична. EagleCad има някои забележителни екстри като заоблени ъгли по "завоите" на пистите, най-различни площадки и т.н. Когато правя пробни платки, обичам Express PCB - патките стават малко грозноватички, но се работи БЪРЗО - за прототипи е ОК Има Protel, Altium Designer и много, много други. Всяка от програмите обикновено си има и програма за схеми към нея. От програмата за схеми може да се извади netlist, който да се импортне в PCB програмата и така процеса на чертане на платката става малко по-нагледен.

Много е добре! С много емоция я пееш. Явно ти е любима .