Evtim Djerekarov

Маслинено - струнен принтер?

E, чак пък толкова . Ето малко от по-късната версия на усилвателя:

Разгледах и някои каталози. Bugera не се славят точно като най-здравите усилватели, но ти попадат в ценовата категория. Можеш да пробваш. http://www.musicworld.bg/bg/c_426/i_27794/Bugera_V55.html http://www.musicworld.bg/bg/c_426/i_27125/Bugera_V22.html http://www.musicworld.bg/bg/c_426/i_27796/Bugera_V5.html

Примерно, в репетиционната в Балкантон.

Какво точно имаш предвид с това "блус възможности"? Какво точно очакваш от усилвателя? Дай пример с някой популярен усилвател. По принцип, макар да има по-подходящи и по-неподходящи усилватели за блус, като изключим някои много хай-гейн метъл резачки, повечето усилватели могат да се ползват за свирене на блус. Блусът е повече в ръката на свирещия. Та.. какво точно имаш предвид?

Така като те слушам, всички усилватели ти звучат омазано(изброи много), което ме навежда на мисълта, че все още не знаеш какво търсиш и по-важното - как да го ползваш. Имай предвид, че ако търсиш звук тип "самосвирка", какъвто често се получава с дигиталните ефекти и повечето "изпържени" камиончета, то класическите лампови усилватели изобщо няма да ти дадат това. С тях се свири по-специфично, изисква се ръчичка, за да изкараш тон от тях, с вяло свирене тип "от скоро се упражнявам за супер бърз шред" не се получава. Затова, аз бих препоръчал следното. Отиваш и пробваш едно Marshall Plexi (с каквото свири Angus от AC/DC), научаваш от нета с какви настройки свири Angus и пробваш да изсвириш нещо тяхно. Ако пак ти звучи много мътно и неприятно, има два варианта: - Още не пипаш китарата както трябва. - Китарата ти звучи мътно. Пробвай и една Mesa Boogie Dual Rectifier, или пък Peavey 6505 - метълски усилватели. Виж дали ти харесва звука. След това пиши, кой от хубавите ампове ти приляга по-добре, че да можем да умуваме какво да ти препоръчаме, като по-евтин усилвател.

Темата ти е за раздел "Изработка и ремонт". По принцип е възможно, да се изреже такова нещо, може би ще имаш лек проблем с острите ъгли, които трябва да се загладят. Не знам в китарите с такъв пикгард, дали е точно метален. Потърси информация.

Никой не оспорва, че детето е много талантливо и чаровно. Просто си говорим за странични неща, покрай това. Наистина, не знам до колко е добре, да се пее много в тази възраст. Въпреки, че има много примери за такъв успех - веднага се сещам на Hanson, които бяха много забележителни като подрастващи пубертети - имаха прекрасни звънливи гласове, докато сега-като големи, бих казал, че звучат доста по-стандартно.

В интерес на истината, за годините си, момичето пее добре, макар и да има по-добри примери. Вярно е, че прекомерното пеене в тази възраст, не е препоръчително. Може би момичето е толкова показвано, не защото пее сравнително добре, а защото е и симпатично. Има много примери за таланти в ранна възраст: вижте това циганче как пее - Някои може би ще кажат, че записът не е подходящ пример поради разни причини, но обърнете внимание, колко обикновено изглежда пеенето на момчето, без поза, без напъни - все едно (а и очевидно) това прави по цял ден. А е доста виртуозно. Различният бит на този етнос често ражда доста забележителни таланти в музиката, особено в народната такава, а и чалгата. Това може да ни накара да се замислим за нашия бит, нашите нагласи, идоли, начин на живот и за причините, поради които често сме(и създаваме) повече или по-малко успешни имитатори на западната музика, на които може би липсва непосредствеността, която е отличителна черта за наистина добрите музиканти. Разбира се, нета гъмжи и от може би по-подходящи примеи за "деца-чудо":

Магията не е самия TS. Комбинацията с усилвателя е ключа от палатката. Плюс това, в първият запис ползват и EQ.

В смисъл? Дано й остане хубав глава и като порастне, че това пубертета си е страшна работа .

Наистина добър пример, що се касае до звук на чист (без бустер) звук на JCM800 (а и изобщо за "маршалски" хай-гейн звук). Единственото не чак толкова хубаво нещо на записа е, че е домашен, чува се реверберацията на помещението.

Да, наистина, не бях прочел коментарите... благодаря за забележката, описах я горе!

Ето един приличен запис на Marshall JCM800 (емблематичен усилвател от 80те години) за подрастващите метъли . Изсвиреният материал е предимно метъл от 80-те, което прави записът особено уместен. Пред усилвателя има бустер (Tubescreamer) и еквилайзер. http://forum.muzikant.org/topic/149636-jcm800-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D1%83%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0/?do=findComment&comment=825875

Докато преслушвам едни колонки, които си направих, потърсих семпли на JCM800 и попаднах на това: http://www.youtube.com/watch?v=_aP1ZQtgBxQ Човекът не свири идеално, но записът е хубав и позволява сравнително точно да се чуе, как звучи JCM800, особено в ръцете на средностатистически метъл китарист. Музиката е предимно метъл от 80-те, което прави записът особено образователен . Поствам го тук, освен всичко друго, за да мога да давам референции в други теми, когато става дума за саунд на усилватели. EDIT: Пред усилвателя, както се разбира от коментарите, има бустер(Ibanez Tube scremaer TS9) и EQ(MXR 10 band).

Друго(в страни от проблемите, свързани с SMD елементите), което много пъти ми е правилно впечатление е, че много апаратури не са преоразмерени(както налага нормалната инженерна практика) а са по-скоро недооразмерени дори за спецификациите си. Случвало ми се е, да "прерисувам" схемата на популярен транзисторен или лампов усилвател в софтуер за симулация, просто за да наблюдавам как работи схемата, с образователна цел, и да забележа, че при номиналната изходна мощност, се превишават максималнодопустимите токове на мощните (че дори и драйверните) транзистори. Много схеми превишават и максималните токове на лампите и техните максимални анодни напрежения. Но докато при лампите, това по-често води до кратък живот на лампата, при транзисторните схеми, положението е страшно - на максимална мощност, усилвателят работи на магия известно време и след това... бум! Ако това се комбинира и с SMD монтажи, ремонтът на подобно изделие става труден, невъзможен или (при по-големи гърмежи) изключително грозен.

А има ли реален практичен смисъл, например, да се слагат непременно СМД елементи на апаратура, която има изходни трансформатори, които тежат, да кажем, 8 или 15кг? Освен при масово производство и поточни линии, слециално за лампови апаратури, смисълът малко ми се губи.... При цена от близо 1 евро за 22 нанофарада, не знам дали обичайните кондензатори не са в крайна сметка с по-ниска себестойност за същото качество.

Както горе стана ясно - измерването е проболематично. Седлата долу са подвижни, а нъта понякога не е точно на мястото на 0-во прагче. Трябва да се мерят разстояния между отдалечени прагчета и после да се смята(или налучка с някой онлайн калкулатор).

А не е ли практично, да намериш някакво евтино компактно устройство (заради кутийката) или направо кутия, която има гнезда за 7 батерии, да кажем, вътре в самото устройство да се реализира защита от преразреждане, а от него да излиза кабелче, което да включваш в DC IN(входа за адаптер) на устройството, което ползваш? Освен всичко друго, така ще имаш и относително универсално решение и за други случаи.

Възможно е това със стабилизатора, възможно е и импулсен регулатор. Но не съм съгласен, че след няколкостотин/хиляди цикъла работа в лаптоп, на батериите нищо им няма. Но предвид по-лесната достъпност на зарядните 1.2-волтови батерии, не ви ли се вижда, че ще стане доста по-лесно със 7 батерии по 1.2V, вместо 6 x 1.5.

25.5 е инча е на Strat, мисля Tele и другите фендерски, повечето суперстратове, както и Акустичните уестърн китари ( а май и класическите размер 4/4). Gibson LP/SG са със по-къса 24.75-инчова мензурам ако не ме лъже паметта. A PRS са с междинна дължина на мензурата от 25 инча. Повечето китари са 25.5. Най-често гибсън копията са 24.75, а 25 се среща рядко - главно при PRS и техните копия. Разбира се, баритон китарите например, са с по-дълга мензура. Има и китари с по-къса мензура, но тези, които изброих може би покриват 95% от случаите. Дори старите електрически кремонки са 25.5

Така е. Файдата е теоретична.

Нещо такова.. Но и така може да има известна неточност. Може би е най-правилно да измерим разстоянието примерно от 1-во до 12-то(или някое друго високо прагче) и след това да ползваме някой от калкулаторите за мензура, за да видим каква точно е мензурата. Може да е необходимо да повторим процедурата неколкократно, заради възможната статистическа грешка от неидеалното позициониране на прагчетата, което понякога е налице. От друга страна - повечето китари се произвеждат със няколко типа стандартни мензури. Нъта не винаги е поставен на точното място, защото струните са по-високо от върховете на прагчетата(очевидно) и при натискането им се получава малко повишаване на тона, особено на първите 2-3 позиции.