Evtim Djerekarov

Наистина добър пример, що се касае до звук на чист (без бустер) звук на JCM800 (а и изобщо за "маршалски" хай-гейн звук). Единственото не чак толкова хубаво нещо на записа е, че е домашен, чува се реверберацията на помещението.

Да, наистина, не бях прочел коментарите... благодаря за забележката, описах я горе!

Ето един приличен запис на Marshall JCM800 (емблематичен усилвател от 80те години) за подрастващите метъли . Изсвиреният материал е предимно метъл от 80-те, което прави записът особено уместен. Пред усилвателя има бустер (Tubescreamer) и еквилайзер. http://forum.muzikant.org/topic/149636-jcm800-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D1%83%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0/?do=findComment&comment=825875

Докато преслушвам едни колонки, които си направих, потърсих семпли на JCM800 и попаднах на това: http://www.youtube.com/watch?v=_aP1ZQtgBxQ Човекът не свири идеално, но записът е хубав и позволява сравнително точно да се чуе, как звучи JCM800, особено в ръцете на средностатистически метъл китарист. Музиката е предимно метъл от 80-те, което прави записът особено образователен . Поствам го тук, освен всичко друго, за да мога да давам референции в други теми, когато става дума за саунд на усилватели. EDIT: Пред усилвателя, както се разбира от коментарите, има бустер(Ibanez Tube scremaer TS9) и EQ(MXR 10 band).

Друго(в страни от проблемите, свързани с SMD елементите), което много пъти ми е правилно впечатление е, че много апаратури не са преоразмерени(както налага нормалната инженерна практика) а са по-скоро недооразмерени дори за спецификациите си. Случвало ми се е, да "прерисувам" схемата на популярен транзисторен или лампов усилвател в софтуер за симулация, просто за да наблюдавам как работи схемата, с образователна цел, и да забележа, че при номиналната изходна мощност, се превишават максималнодопустимите токове на мощните (че дори и драйверните) транзистори. Много схеми превишават и максималните токове на лампите и техните максимални анодни напрежения. Но докато при лампите, това по-често води до кратък живот на лампата, при транзисторните схеми, положението е страшно - на максимална мощност, усилвателят работи на магия известно време и след това... бум! Ако това се комбинира и с SMD монтажи, ремонтът на подобно изделие става труден, невъзможен или (при по-големи гърмежи) изключително грозен.

А има ли реален практичен смисъл, например, да се слагат непременно СМД елементи на апаратура, която има изходни трансформатори, които тежат, да кажем, 8 или 15кг? Освен при масово производство и поточни линии, слециално за лампови апаратури, смисълът малко ми се губи.... При цена от близо 1 евро за 22 нанофарада, не знам дали обичайните кондензатори не са в крайна сметка с по-ниска себестойност за същото качество.

Както горе стана ясно - измерването е проболематично. Седлата долу са подвижни, а нъта понякога не е точно на мястото на 0-во прагче. Трябва да се мерят разстояния между отдалечени прагчета и после да се смята(или налучка с някой онлайн калкулатор).

А не е ли практично, да намериш някакво евтино компактно устройство (заради кутийката) или направо кутия, която има гнезда за 7 батерии, да кажем, вътре в самото устройство да се реализира защита от преразреждане, а от него да излиза кабелче, което да включваш в DC IN(входа за адаптер) на устройството, което ползваш? Освен всичко друго, така ще имаш и относително универсално решение и за други случаи.

Възможно е това със стабилизатора, възможно е и импулсен регулатор. Но не съм съгласен, че след няколкостотин/хиляди цикъла работа в лаптоп, на батериите нищо им няма. Но предвид по-лесната достъпност на зарядните 1.2-волтови батерии, не ви ли се вижда, че ще стане доста по-лесно със 7 батерии по 1.2V, вместо 6 x 1.5.

25.5 е инча е на Strat, мисля Tele и другите фендерски, повечето суперстратове, както и Акустичните уестърн китари ( а май и класическите размер 4/4). Gibson LP/SG са със по-къса 24.75-инчова мензурам ако не ме лъже паметта. A PRS са с междинна дължина на мензурата от 25 инча. Повечето китари са 25.5. Най-често гибсън копията са 24.75, а 25 се среща рядко - главно при PRS и техните копия. Разбира се, баритон китарите например, са с по-дълга мензура. Има и китари с по-къса мензура, но тези, които изброих може би покриват 95% от случаите. Дори старите електрически кремонки са 25.5

Така е. Файдата е теоретична.

Нещо такова.. Но и така може да има известна неточност. Може би е най-правилно да измерим разстоянието примерно от 1-во до 12-то(или някое друго високо прагче) и след това да ползваме някой от калкулаторите за мензура, за да видим каква точно е мензурата. Може да е необходимо да повторим процедурата неколкократно, заради възможната статистическа грешка от неидеалното позициониране на прагчетата, което понякога е налице. От друга страна - повечето китари се произвеждат със няколко типа стандартни мензури. Нъта не винаги е поставен на точното място, защото струните са по-високо от върховете на прагчетата(очевидно) и при натискането им се получава малко повишаване на тона, особено на първите 2-3 позиции.

Отдавна не съм смятал лампови стъпала, но до колкото помня, не е добре решетките да ти плават така във нищото... Защо във входната комутация ef86_in и ef84_out са свързани?

Ако имаш възможност, попосещавай малко и вокален педагог - много неща ще ти се изяснят.

..дупе само за големи майстори!

За инструментите на stewmac - ясно. Там има инструменти за всичко. Но пак има уговорки, поне ако искаме да звучим много вярно на първите позиции, без Earvana нът...

Не ме разбирай погрешно - нямам нищо срещу тебе лично, нито знам колко добре свириш. Труда, който си положил, за да опишеш работата с калкулатора е голям за един пост във форум. Просто, това е едно помагало, което е полезно, за да могат да се правят сравнения.

Има минимум десетки подобни калкулатори из нета. И те са много полезни ако искаме.... да видим какъв е опънът на струните. Браво, че си написал тази тема и си обяснил толкова подробно, но до същите изводи може да се стигне съвсем емпирично. Ползата от подобни калкулатори е главно за лютиери или за geek-ове, които повече смятат, отколкото свирят. Може би е полезно ей така, за reference, дет се вика, като човек не знае какви струнида сложи. Ще я линквам към подобни въпроси.

Значи какво излиза - най-лесния начин да премахнем вокал е с огнестрелно оръжие .

До колкото може да се каже въобще "добре" в този случай...

Аз си мисля, че ако струната все пак прави 1 - 1.5 навивки около ключа, не губиш нищо.

Как ще е за затваряне... колко още мъдрости има да се изпишат по нея....

...с горчиво вино

Моите уважения, обаче тонът го зададе ти (в пост #90). Каква е идеята в крайна сметка, да "търгуваш" отговори срещу добър тон? Или си задаваш въпроси сам на себе си? Аз бих се радвал, на смислени отговори на подобни въпроси. Обаче все си мисля, че ако имаше убедителни и прости такива, подобни теми никога не биха започвали. Реалността е, че скъпите серийни инструменти (поне в хубавата си част) звучат значително по-добре от евтините такива(дори от селекция от най-добрите от тях). Причината това да е така е чисто пазарна. По-хубавото е по-скъпо, защото има кой да плати повече за него. На много хора им се иска, всичко да е много хубаво, но за сметка на това да е много евтино. Но повечето хора си спомнят положението с музикалните инструменти от соца, когато на лукса се гледаше с лошо идеологическо око - инструменти, които нито са добри, нито по тогавашния стандарт особено евтини. Разбира се, причините за онова положение са най-различни и всичките-извън темата. Всеки, когато е много млад и примерно 100 лева му се струват много пари, често мисли, че има някаква измама в цените на нещата, обаче в последствие разбира, че не е така (поне при музикалните инструменти). И аз бях така, като бях на 18-19 и имах допир предимно с моята Кремона и Пълдин. Обаче с времето човек пробва повече неща и вижда, че разлики има, и то винаги в ползва на по-класните инструменти. Но ако човек е свирил много и е да кажем на 40, а все още не намира разлики - по-добре да не се опитва.