Evtim Djerekarov

Принципно, кабелите нямат свойството да заглушават ниските честоти. Какво значи "вкарва повече бас". Означава ли това, че басът е повече, или означава, че високите са по-малко. или може би се получава някаква характерна АЧХ, която води до субективно възприятие за повече бас. Дали е възможно, когато имаш време, да направиш две сравнителни измервания с някой плъгин за снемане на АЧХ при равни други условия?

Увеличаването на входния импеданс на апаратурата няма да доведе до почти никакво подобрение на ситуацията. Както виждаш на схемата, паразитният капацитет на кабела шунтира входното съпротивление на апаратурата към земя. Например, реактивното съпротивление на паразитен капацитет на кабела 1nF при честота 2kHz е около 79.6 килоома, което е много по-малко от входното съпротивление 1 мегаом на апаратурата. Можеш да си смяташ реактивно съпротивление и с калкулатор като този: http://www.sengpielaudio.com/calculator-RC.htm Освен това, винаги има компромис между много голямото входно съпротивление и собствения шум на апаратурата. В немалко случаи стандартните конфигурации кабел/апаратура водят до достатъчно добър резултат. В други случаи, хората използват предусилватели в китарата, за да постигнат по-малко затихване във високите честоти, което освен всичко останало подобрява и съотношението сигнал/шум при по-високи честоти. Други хора не харесват китари с предусилвател, защото предпочитат характерния звук с гореспоменатия резонансен пик и по-малко високи честоти. Трети хора(като в статията по-горе) правят специализирани предусилватели, които да минимизират ефекта на кабела, но да запазят характерния пик (и дори да могат да го променят).

---------------------- В случая на китара с пасивни адаптери, в амплитудно-честотната характеристика има ресонансен пик, който се получава от трептящия кръг, образуван от индуктивността на адаптера и капацитета на кабела(както и паразитният капацитет на самите бобини на адпатера). Качественият фактор на този трептящ кръг (колко "остър" ще бъде пика) зависи от съпротивлението на бобините на адаптера и може би в малка степен съпротивлението кабела, както и стойността на реалната част на импеданса на индуктивностите/капацитетите във веригата(може да се измери с импедансметър, а на дадена честота - и с RLC-метър). Ако имаме два адаптера с една и съща индуктивност по-рязък пик в АЧХ ще има адаптера с по-малко съпротивление на бобината. При капацитета на кабела важи друго правило - колкото по-голям капацитет има кабела, толкова на по-ниска честота ще се случи въпросния резонансен пик. Ако пък искаме да се отървем от него, можем да поставим буфер бежду адаптера и кабела. Може да искаме и да създадем такъв пик нарочно с цел постигане на характерен тембър. От доста време из мрежата се върти една интересна статия по въпроса: http://buildyourguitar.com/resources/lemme/ Входният импеданс на добре направените апаратури е най-често 1 мегаом за ниски(звукови) честоти. Това е нещо като установен стандарт за електрическа китара и се смята за достатъчно висок, въпреки че се твърди, че тази стойност би могла да бъде проблемна с някои пиезо адаптери(без предусилвател).

Съпротивлението 500К, нарисувано в схемата, изобразява вътрешното съпротивление на източника на променливо напрежение, не регулатора на силата в китарата. По-горе споменах, че това съпротивление може да бъде различно в зависимост от конкретния адаптер. Това съпротивление не е правотоковото съпротивление на бобинката на адаптера, както много хора биха помислили. Това е изходното съпротивление на китарата(за променлив ток). Това съпротивление(импеданс) е освен всичко и честотно зависимо, но на фигурата е нарисувано с демонстрационна цел. Мнението на валяка касае разликите между кабелите, а не цели да бъде урок по вътрешно устройство на китарата.

^ ^ Горното мнение е много добре издържано и е хубаво да се чете внимателно. Нещата, които се описват не са сложни, но са фундаментални. Единственото, което мога да допълня е, че изходният импеданс на китарата може да варира в широки граници в зависимост от адаптерите. 500К ми се вижда височка стойност(поне при усилен докрай регулатор на силата на звука). По-ниско изходно съпротивление на китарата би изместило гореспоменатите честоти в посока към по-високи, а индуктивността на пасивните адаптери ще направи резонансен пик в общата характеристика китара+кабел, но разликата между двата кабела пак ще се запази. Горния пост е наистина един отличен пример за онагледяване на разликите между кабелите.

Струва ми се, че филтъра разваля малко звука. Пробвай с малко по-хубави кабели, като за начало . Виж и опроводяването на китрката. Да не свириш на слушалки вкъщи?

Разсъждаваш много наивно. Усилвателя, може и да е лампов. Може и да е 2W, но да е с хубав китарен говорител. Не се шегувам за транзисторния усилвател. Има такива, които звучат като metalzone, но има и транзисторни усилватели, които са доста прилични. Примерно, с едно евтинко Peavey Rage 158, вероятно ще напредваш по-бързо със свиренето, отколкото с компютърни симулации. Не е лампа, но все пак, свириш с усилвател. А това е важно. За свиренето. Дори вкъщи.

Гитар риг е страхорен софтуер, особено за по-нискобюджетни записи, също и за домашна играчка, обаче по мое мнение е много по-добре да се практикува с усилвател, бил той и транзисторен. Какъв смисъл има от това да се опитваш да наредиш чейн, който никога не би наредил с истински хардуер? А ако чейна е такъв, че истинския хардуер има приемливи шумови нива, а твоите симулации - не, то това не означава, че ти трябва система за подтискане на шума, а че имаш нужда от по-качествен хардуер. Ползването на Guitar Rig с евтина звукова карта и опитите за махане на шум след това, за мен са безсмислено занимание. При евтините карти, jitter-а е дори по-сериозен проблем от високите шумови нива. Освен това, много по-разумно е шума да се минимизира от източника му, отколкото да се правят опити за премахването му след това. Като резултат се получава звук, който е по-зле и от нескъп транзисторен усилвател. За тези софтуери трябва хубав хардуер, за професионални резултати. Другото е загуба на време и занимавки с проблеми, с които един китарист спокойно меже да не се занимава, а да си купи някакъв хардуер и да свири. Който ме познва, знае колко много обичах да свиря със симулации, дори писах такива. Сега ми се случва много рядко да ги ползвам. Поне за мен, така е по-добре. Можеш да си направиш изводи, ако искаш, разбира се.

Забравих също така да кажа, че устройствата за премахване на брум и особено на шум винаги са компромисно решение. Те най-често се слагат след дисторшън ефектите. Поради тая причина мисля, че устройствата, които работят на "envelope filter" принцип увреждат по-малко звука от тези, които обработват звука по-сложно. А и вършат добра работа - махат брума, когато не свириш - той тогава е най-дразнещ. Също така е добре да се знае, че няма идеален цифров алгоритъм за целта, а и самите АЦП имат собствен шум, не по-малък от този на един добър аналогов предусилвател. Предполагам знаете например, че няма смисъл от аудио АЦП с резолюция, по-голяма от около 21-22 бита, понеже оттам нататък, всички по-младши битове ще съдържат преобладаващо шум. Знаете също така, че всяка една цифрова обработка изисква някакво време, а закъснението не е най-добрия приятел на китариста.

Въпросът е по-скоро концептуален. На твоя въпрос, най-лесно ще намериш отговор, като намериш точното име на алгоритъма, който те интересува и след това провериш спецификациите на производителите на китарни ефекти. Опасявам се обаче, че повечето производители няма да са особено услужливи в споделянето на такава информация. За ISP Decimator знам, че методът е добре описан и документиран, но няма нищо общо с този, който те интересува. Опасявам се също така, че изчислителната мощ на нещо, харчещо примерно 1-2W няма да е достатъчна, за да изпълни много сложен алгоритъм в реално време с приемливо закъснение. Не знам дали съм прав. На първо четене, не намерих нищо с "noise profiling guitar pedal" в чичко гугъл. Освен това все си мисля, че собствения шум и брума на една добре направена аналогова "система" не са толкова голяма болка за умиране. Що се отнася до компромисни ситуации(свирене на места с неясни източници на брум), мисля си, че компромисните участия се връзват идеално добре с компромисните решения, за да се търсят някакви твърде специални устройства. Например един ISP Decimator, мисля е доста добро решение. А той е аналогова машинка с добре документиран начин на работа.

Малко се включвам на слабо време в темата, но забелязвам, че се дават разни предположения и се обсъждат различни DSP алгоритми за премахване на брума. С такива сложни цифрови устройства става интересно - аналоговите манияци си купуват апаратури с point-to-point обемен монтаж, специални кабели с посока и накрая слагат пред китарта си DSP педалче с 10-доларови конвертори и много сложни, патентовани DSP алгоритми. За латенции не повдигам и дума. Cool!

Ако си избереш китара без дефекти - стават, горе-долу колкотo останалите евтини марки. Може би наистина при тази марка има малко по-голям шанс да улучиш китара с някакъв дефект. Но и другите не са цвете - за толкова пари - толкова. Дори и перфектно изработена китара за aз толкова пари си звучи като евтино дръвце.

Това е понеже допускаме, че човека е наясно, че няма да получи Marshall JCM800 или Mesa Boogie DR за 200 лв.

Чрез "диодни" игри можеш до някаква степен да постигнеш желаното ниво на изкривявания, а също с малко по-сложни техники(делители от диоди/резистори, по-малки разлики в коефициента на усилване на ОУ със/без "диодната" ООВ) можеш да постигнеш по-меко коляно и нещо като компресия. Не очаквай чудеса. Без значение какви точно диоди ще ползваш, освен ако не прибегнеш до доста по-сложни техники, всички те ще звучат подобно, особено слушани на едно и също ниво. Примерно двойка силициеви диоди всъщност звучат много подобно на 3-4 последователни двойки гериманиеви диоди(че да има горе-долу един и същи пад в права посока).

Разликата между различните говорители не е толкова в силата на звука, колкото в различния тон. Иначе за силата си има обективна измерителна единица - чувствителност (dB/W/m). Т.е. говорител, който има чувствителност 97dB прави звуково налягане 97dB на разстояние 1 метър, когато мощността е 1W. Обикновенно измерванията се правят на 1kHz. Може да се каже, че всеки 3dB означават удвояване на мощността на усилвателя, т.е. ако имаш два говорителя с чувствителност 97 и 100 dB, то ако подаваш мощност 1W на 100-децибеловия, за да постигнеш същата сила с 97-децибеловия, трябва да подаваш 2W. Повечето домашни Hi-Fi системи имат говорители с чувствителност 86-88dB. Ако една домашна система има говорители с чувствителност 88dB и мощност 30W, то същата сила може да се постигне с 97dB китарен говорител и само около 3.75W мощност. Сега надявам се, разбираш защо според нас 15W са ОК за вкъщи. Иначе, китарните говорители са цяла вселена, като има поне няколко десетки класически модели, всеки със свой тон. Едва ли едно евтино комбо ще е оборудвано с някакъв кой-знае какъв говорител. Само един "най-обикновен" Celestion V30 може и да излезе по-скъпо от комбото. @lyu_records - не мисля, че е удачно да се прави съпоставка между двата усилвателя - съвсем различни са.

Можеш да потърсиш някое малко транзисторно комбо. Помня примерно, че по едно време имаше едни малки Peavey Transtube 15-ватови усилвателчета. С тях и едно буустерче се постигаше нелош звук за практиз. Ако ти изпадне, пробвай, чуй.... http://www.youtube.com/watch?v=ehpSyMZ7i2s Иначе, наистина 12 инча говорител е по-добре, но пак зависи какъв говорител. PS: O, те излизали направо клиповете...

Не знам какво може твоя процесор като звуци, но предполагам знаеш, че много от лийд каналите на ламповите предусилватели имат сравнително плавен преход между по-чисто(крънч) звучене, и по-изкривен(хай-гейн звук). Това дава известни изразни възможности, както при разлики в силата на удряне на струните, така и при игра с volume регулатора на китарата. Разбира се, всичко е въпрос на вкус, но аз лично много обичам драйв канали, които се изчистват добре, а освен това и такива, които позволяват цели акорди да звучат приятно дори когато ползваме хай-гейн звук. Тези характеристики рядко се срещат при транзисторните усилватели, а и много от моделиращите не ги моделират много добре, но по принцип е добре да слушаш за тия неща, като си търсиш усилвател. Ето например звука на едно малко проектно 0.5W усилвателче от сайта на runoffgroove. То съвсем не е еталон на това, за което говоря - напротив, звука му е сравнително грозничък като се усили, но въпреки това, виж как се изчиства: http://www.runoffgroove.com/littlegem.mp3 Обърни внимание и колко живо звучи, в сравнение с повечето евтини процесори, макар че е евтина транзисторна играчка. Дори този звук би бил по-подходящ от педагогическа гледна точка, за доброто тоноизвличане, отколкото някаква брутална процесорна омазвация със дилей и реверб отгоре. Не казвам, че процесора не може да се настрои да има хубав звук - просто има много настройки и поДтиква човека да слага ефекти и да прави мазало. Почти всеки, свикнал да свири с процесори и симулации, като се включи в някакъв приличен амп без ефекти казва - "много ми е сух звука".

За вкъщи и 5 вата стигат, ако говорителя има добта чувстителсност(97-100bB).

Мога да ти предложа алгоритъм на търсене: 1. Отиваш в магазина 2. Посвирваш 3. Ако ти харесва взимаш или търсиш на старо, ако не, отиваш на т.1. Можеш да си вземеш и процесора. Моето лично мнение е, че не е зле да си нмериш нещо аналогово, пък било то и транзисторно. Да се изкарва тонче от китарата е изкуство, което се учи по-лесно, без 100 кила ефекти върху звука. Пък и нищо не може да се сравни с кефа да цъкнеш едно копче и да свириш. Не ти трябва много, просто ти трябва някакъв инспириращ тон. А процесорите имат 100 кила настройки, ефекти, чудесии. Нищо лошо, но за домашна практика според мен, колкото по-просто, толкова по-добре, стига звука да ти харесва. 15 вата е достатъчно силно за вкъщи, едва ли ще го усилваш много над половината. Ако имаш възможност(приятели музиканти, репетиционни, групи..), пробвай малко да посвириш на хубави лампови усилватели(пък били те и 1х12 комбо). След като свикнеш с тях, че започнеш да намираш общи черти и разлики и ще си по-наясно кой от транзисторните/моделирщи усилватели звучи по-близо до тях и кой по-далече. Ако досега си свирил само вкъщи с процесора в уредбата, едва ли имаш добра представа за китарен тон. И това е въпрос на опит. Остави настрана и съветите да свириш с компютърен софтуер. Без необходимия хардуер(многократно по-скъп от кубето, което търсиш) звука им е доста далече от истината.

Изгледайте го цялото

Ако целта е постигане на изкривявания за китара, често се налага да има high-pass филтри преди или в това стъпало, а след него - да си възстановиш ниските. При много плавно и гладко ограничение, това не е нужно, но при овердрайв, ниските имат тенденция да "запушват" драйва.

Има ли се предвид захранване за големи мощности(например, за пробване на транзисторни крайни стъпала) или по-скоро по-маломощно захранване за ефекти? Нужно ли е според вас, освен ограничние по ток, да има и защита(изключване на захранванията при прекомерно голям ток). Ако се има предвид и мощен модул за разработка на усилватели на мощност, мисля, че поне на мощния модул трябва да има токова защита. При случая с мощно симетрично захранване, защитата би трябвало да изключва и двете захранвания. В този случай трябва да се дефинира и време за сработване на защитата.

По принцип ползването на разни вградени или геймърски саундкарти и ASIOForAll е едно твърде бюджетно решение, което най-често не води до задоволителни резултати, нито като латенция, нито като шимови нива, нито като качество на звука. Все пак, не може да се заменат хубави конвертори и хардуерна ASIO поддръжка с някакъв драйвер, който емулира ASIO и прескача уиндоуския kernel стрийминг.

Не ми се занимава да сменям целия фритборд. Позициите са за смяна всичките, ще слагам нови така или иначе, затова реших да правя и тази интервенция. Благодаря за съветите.

Не мога да кажа, дали разликата, която чувам е значителна, но е хубаво, че се занимаваш с такива неща. В някоя от следващите версии(ако планираш такива), можеш дори да навиеш малко трансформаторче изчислено така(степен на насищане на сърцевината, паразитни ефекти), че да се имитира, до колкото е възможно истински изходен трансформатор.