Evtim Djerekarov

^^ И аз успях да я балансирам в моята симулация, даже направих изменение, което кара двата входни транзистора да работят при едно и също колекторно напрежение, обаче този баланс е много крехък - малка промяна в температурата го изкарва от равновесие. Не знам дали тия стандартни схеми могат да се балансират добре без ООВ, особено когато работим с реални компоненти, които не сме подбрали(или не можем да подберем) съвсем еднакви. Не знам дали имаш предвид някакви нестандартни хитрини, но ми се струва, че при конкретната схема, постигането на идеален баланс е малко като да се опитваш да поставиш топче върху острие. Мисля още, че постигането ма 0V на изхода(ако приемем това за самоцел) така, без ООВ, няма много общо с баланса на диференциалния усилвател.

Струва ми се практчески доста трудно, почти невъзможно, да имаме 0V в точка VF3, без обратна връзка. Дори съвсем малък дисбаланс веднага би направил изходното напрежение близко до едно от захранващите напрежения, а както е зададено условието - обратна връзка няма.

Както валяка каза, въпросът със стабилността не е никак прост. Като прибавим и влиянието на конструкцията и разликите между спецификациите на компонентите и реалността, нещата стават още по-сложни. Досега съм правил няколко относително прости усилвателя и не съм имал проблем с осцилации(поне не под 20MHz, колкото ми "вижда" осцилоскопа), но опита ми със симулации на по-авангардни решения, не е много розов и поради тази причина, не съм ги лепил на платка. Гледйки схемата ми се струва, че си се ръководил от Cordell / Self. Ако смяташ, че си направил добре изчисленията, можеш да сглобиш прототип и да го пробваш при различни товари. Ако имаш възможност постепенно да му увеличаваш захранващото напрежение и измервателна апаратура да наблюдаваш какво става при различни товари, както и изходни съпротивления на източника, а също да измерваш изкривяванията, мисля, че сам можеш да стигнеш до правилните изводи за топологията, която си избрал. Не мисля, че можеш да подминеш прототипната фаза, без значение колко добре си сметнал всичко. Наговорих ти малко общи приказки, но наистина по темата за стабилността на аудио усилватели като че ли не е писано твърде подробно(поне книгите, които аз съм чел елегантно се плъзгат по тая тема и не казват нищо кой-знае колко съществено) , особено що се отнася до паразитни ефекти, които водят до осцилации във високи честоти ( 1 - 100+MHz ). За проектиране на по-сложни решения е необходимо добро познаване на материята, както и натрупване на практически опит. Аз лично не съм срещал добро практическо четиво на тая тематика. Повечето хора, които пишат книги за аудио усилватели, разчитат че тия неща са известни на читателя, а това най-често не е така. На практика, всичко, което ползва обратна връзка e обект на теорията на управлението и добрата теоретична "подложка" е важно условие за правилното ориентиране в сферата на аудио усилвателите. Въпреки, че имам известен практически опит, не се чувствам удобно да давам конкретни съвети по схемата, която смяташ.

Не знам дали е много добре да имаш чак потенциометър за това. Може би тример на достъпно мясно(примерно отзад на капачката), или може би ключе за включване/изключване на тази опция. Ако втория тример/потенциометър се ползва рядко, за настройка, типа му не е от съществено значение. Като цяло, логаритмичен е по-добре, но и линеен би свършил в общи линии същата работа.

Така наистина е най-добре.

Звучи много яко! Поздравления. Авторска схема ли е?

Обикновено и грифа е махагонов,на повечето модели. Грешка на езика(клавиатурата). Естествено, че грифа е от махагон, извинявайте за объркването.

Крачето, на потенциометъра, кеоето е вързано към "земя" не трябва да е свързано със земя директно, а през резистор. Стойността на този резистор зависи от това, до колко искаш да намалява. Колкото по-малка стойност - толкова по тихо. Примерно, ако потенциометъра е 500К, ако сложиш реситор 500К, силата ще намалява точно наполовина(като напрежение, не като усещане за гръмкост). Ако сложиш 100К, ще нямалява 6 пъти. Ако сложиш 10К - 51 пъти. Решението е малко причудливо, но пробвай и ще намериш приемлива за теб стойност.

Предвид това, че сигурно няма да лакираш главата отново, най-вероятно лепилният шев ще личи. PVA лепилата са здрави, но наистина при тях често личи къде е лепено. Полиуретанови лепила не съм ползвал, за да имам мнение. Примерно, чувал съм, че Градинарски ползва разни бавносъхнещи "смоли". Поразчети се из нета за варианти, също така.

Зависи какво искаш. Например Gibson LP е с тяло от махагон(някои имат кленов топ) и гриф от клен(явор). Фендер Стратокастер е с тяло от елша(alder) или swamp ash и гриф от клен/явор. Чувал съм поръчкови стратове с тяло от явор и ми харесват. Някои от класическите метълски Ibanez са с тяло от липа/basswood. Това се отнася за електрически китари. Какво дърво ще избереш зависи главно от това, какво звучене търсиш. Избора на най-добро парче дърво е изкуство.

Статията ми се струва много зле написана, но първата схема изглежда добре, обаче може би трябва да се изчисли за по-малък ток. Колко VA ти е трафчето? http://www.eleccircuit.com/dc-power-supply-protection-circuits/ Подобна схема, в комбинация с бушони би трябвало да свърши работа за тестовата установка. И все пак, добре е преди да почне да се ползва, да се тества на ток, малко по-малък от този, на който сработва защитата, да се види дали трансформатора няма да започне да се загрява , ако е така - да се смъкне тока на сработване на защитата до приемливи нива.

Имам един малко банален въпрос: Не беше ли по-лесно да сложиш една букса за външно захранване на кутията и само един предпазител(а защо не и проста защита по ток с реленце и единствено "хардуерен ресет" чрез премахване и възстановяване на захранването). Така щеше да е сигурно, че си "изолиран" от високите напрежения, а щеше да имаш и по-голямо поле за експерименти с ефектите, без да се притесняваш, че нещо може да се опре някъде. Освен това, едва ли е много оригинално да си вкарваш такъв добър "електромагнитен смутител" в кутията на овердрайв ефект.

За 100 лв. трудно ще намериш надеждно решение, комбиниращо ниска латенция и достатъчно малко шум, за китарни цели. Може да пробваш разни бери-та и гитар-фрогове, но съм малко скептичен.

ИмА ли някои успехи с протопипче? Малко по-различен драйв можеш да получиш и с логики: http://runoffgroove.com/ubescreamer.html Въпреки, че аз най-много харесвам решенията с дискретни елементи.

1.Размени проблемния ключ със съседния и ще видиш дали е от това. 2. Режи си струните и рпави не повече от 2-3 навивки около ключа. 3. Законтряй струните и от двете страни на дупчицата, през която минават в ключа - и отрязания край на струната законтряй. 4. Можеш да ги калайдисваш отдолу - при брижда, за да се разплитат по-малко там. 5.Капни малко смазка там, където свъпват върху нъта и бриджа. 6.опъни ги хубаво след смяна с нови, да не ги чакаш часове да "свикват".

Магнитите на средния в същата посока ли са ориентирани, както на бриджа и нека? Пробвай с малко компасче или друг магнит.

^^ Мерси за четката. Валяка е рязък, но обикновенно има какво да каже. Може би понякога наистина е по-рязък от необходимото, но има и съответната позиция, за да го прави. Като свикне човек с останалите съфорумци, знае кой как да приема, за кое да се хваща и кое да му минава през ушите транзит . Напълно е възможно да има проблем с адаптерите, свързан с грешка или твърде голям производствен допуск. Уж сега всичко е конмютърно-контролирано в производствените процеси, а съм се нагледал на глупости - например преди време имах случай на един EMG81 и един EMG-HZ - и двата много небалансирани. Явно бобините им не бяха никак намотани еднакво, защото се справяха с брума доста по-зле от дори много евтини хъмбъкери. Наложи се да се сменят, което се оказа дълга и тежка процедура(бяха купувани от интернет магазин). След смяната и в двата случая проблема изчезна. Сега си спомних, че Марин(liquid_death) преди години също имаше проблем с един HZ - мисля, че имаше фабрично скъсана бобина в него.

Щом адаптерите са сингли, екранирането може и да има някакъв ефект. Като за начало, ако адаптерите не са твърде скъпи и "класически" за модификации, пробвай да им смениш проводниците с добър ширмован проводник (ако можеш да го измериш) с нисък капацитет. Това, което сега е "земя" на адаптера, да стане "оплетка", другото - средния, "активен" проводник. На всеки адаптер. Можеш да пробваш и да лепнеш алуминиево фолио от задната страна на пикгарда (ако китарата е страт / теле), което да заземиш при някоя от монтажните дупки за пикгарда. Можеш да направиш и една навивка от фолио около бобините на адаптерите, която да заземиш. Важно е краищата на лентата да не се опират - всъщност, тя никъде не трябва да се застъпва с части от навивката по-долу. Правиш една лента от фолио, запояваш я внимателно за жичка в началото й, залепваш и края с изолирбанд за бобината и правиш с нея една навивка около бобината, като внимаваш там, където краищата на лентата се срещат, да не се допират(изолираш и там). Ако направиш пълна намотка от фолио около адаптера, и краищата се допират, най-вероятно доста ще ти заглъхне звука. Ако тези стъпки не помогнат осезаемо, едва ли има смисъл да правиш пълно екраниране с медно фолио. Ако помогнат, можеш да я екранираш, за да си начешеш крастата. Това, което Валяка предлага е добро решение, стига да можеш да го преглътнеш, от гледна точка на техниката на свирене . Има и адаптери с метални капачки. Те също не са от феромагнитен материал. И въпреки това, леко променят звука на адаптера (може би заради разни примеси....).

Илюстрацията е полезна за някои приложения, но ми се струва че е ирелевантна към китарната тема. Тя илюстрира пведението на различни материали при високи честоти, а до колкото виждам, почва от 1MHz - това са честоти, които струва ми се, дори изходното съпротивление на китарата заедно с капацитета на кабела, поттискат достатъчно силно. А и както и да я разглеждаме, едва ли която и да е китарна апаратура ще възпроизведе добре 10GHz, където разликите са най-големи. За каква дебелина на материала става дума, написали ли са?

^Ефектчетата са с кутии от ЦАМ-ови сплави, защото се отливат по-лесно, не защото тези материали са идеални екрани. Във всяка подобна тема пиша, ще пиша пак: 1. Удобството на медното фолио е, че се запоява по-лесно, алуминиевото също се запоява, но по-трудно. 2. И медта, и алуминия не са феромагнитни материали т.е. не са магнитен екран, какъвто е например желязната ламарина. Те са екран за електрическото поле. 3. Една достатъчно добре опроводена китара с добри екранирани проводници няма да спечели много от екраниране, а местата, където ефекта би бил най-благоприятен се ограничават главно до кухината с електрониката. Много от адаптерите си имат екран около намотките, ламарината на дъното им е замасена и са свързани с ширмован проводник. В този случай екранирането на кухините за адаптерите би било по-скоро загуба на време. 4. На адаптерите не може да се направи добър електромагнитен екран, защото няма да работят при наличие на идеален такъв. 5. Ползата от екранирането е най-осезаема при лошо опроводена китара с единични неекранирани проводници и единични адаптери. Добре опроводена китара с ширмовани проводници и хъмбъкери би имала доста малка полза от този тип екранировка. 6.Колкото и да екранирате китарата, в общия случай ,досадния шум като не допирате никоя метална част на китарата си остава.

Пак говориш с много голяма убеденост, само защото си прочел това-онова по направи-си-сам сайтове, които аз съм изчел доста отдавна(още преди да започна да си правя експерименти). Разликата между симетрично и асиметрично ограничение и между този или онзи диод е реална, в някои случаи значителна, но определено не е нещото, което различава "транзисторното" от "ламповото" звучене, както много от тия сайтове убедено твърдят. Илюстрациите, които прилагаш, имат по-скоро научно-популярен характер. Ако спазваш някои основни неща: -компенсация на усилването след ограничаване, за да слушаш всички комбинации при едно и също ниво. -честотна компенсация, за да компенсираш евентуални разлики в паразитните капацитети. и прослушаш множество различни комбинации, ще установиш с изненада, че макар да има слаби разлики, можеш да докараш не повече от няколко характерни саунда. Много по-голяма роля за звука има формирането(филтриране) на сигнала преди и след ограничаване, отколкото конкретните диоди, които ползваш. Можеш да си направиш една експериматнална постановка, където имаш еквилайзери преди и след ограничаването на сигнала и да прослушаш вариации - така възможностите стават много по-големи.

Този boiling point звучи много добре, даже мисля да го налепя на една платчица. Това ли трябва да е, или си правил свои модификации:

^^ Ще се радвам, ако споделиш опит. Аз примерно помня, че бях свързал 4 двойки 1N34A(германиеви) към земя и превключвах между тях и двойка 4148. Не можах да открия съществена разлика - макар, че имаше някаква разлика, те не беше никак съществена. Ако сложим мощни изправителни диоди, разликите се чуват по-ясно, но там вече заради паразитни капацитети. За да има съществена разлика, трябва U/I характеристиките на диода да имат друга форма. Не че няма диоди, с по-плавна характеристика, но при всички полупроводникови прибори, "коляното" е доста по-рязко, отколкото при вакуумните(което често се имитира). Някои светодиоди имат малко по-плавни характеристики, но често същите имат доста значителни паразитни капацитети, което налага източника на променливо напрежение да бъде с по-ниско изходно съпротивление, за да се минимизира негативното влияние.

Хубаво е, човек да се позанимава, обаче от опит мога да кажа, че голямото експериментиране с диоди не води твърде далеч - без значение дали ще ползвате германиеви, силициеви или светодиоди в симетрична или асиметрична конфигурация, в общи линии винаги се достига до няколко варианта, разновидностите на които звучат много подобно(разликите са главно поради различни бариерни капацитети на диодите): -силно ограничение с една двойка силициеви или германиеви диоди - без значение дали диодите са германиеви или силициеви / шотки - звука е много подобен. Сложете няколко двойки германиеви диоди последователно(за да постиднете същото напрежение на ограничаване, както силициевите) и доста трудно ще усетите разлика. -по-слабо ограничение на сигнала(светодиоди и други диоди с по-плавна характеристика) - звучи по-меко, повече от оригиналния звук "прозира", обаче трябват няколко последователни стъпала, ако искате да постигнете "дисторшън" звучене, което пък води със себе си и повече шум. Да не говорим, че при варианта "диоди към земя след ОУ" най-често ОУ е "отрязал" сигнала доста остро, което оставя своя темброви отпечатък, без значение какви диодни ограничения сложите след това. И за това си има решение, но - трябва мислене и експериментиране. Бих казал, че не е от критично значение подбора на диоди. За постигане на коренно по-различно звучене, трябват други решения - стандартните диоди към земя или в обратната връзка на ОУ е едно твърде широко експлоатирано решение и едва ли с него можете да постигнете нещо кой-знае колко различно.

Всички потенциометри в стандартен корпус са с еднакво разстояние между крачетата плюс-минус някакви допуски. За да няма главоболия, просто площадките на платката трябва да са прилично големи и дупките трябва да са малко по-широки. Така всички влизат без проблеми. Ако купуваш стари DDR или съветски потенциометри - разбирам, обаче за стандартни - не виждам защо изобщо го правим на въпрос.