Evtim Djerekarov

На мен все ми се струва, че за всичко освен студийна работа или крайно аудиофилство, слушалки за 500-600 долара са си тотален overkill. Хубаво е също да се има предвид, че както при избора на китара, субективният елемент е твърде силен, първо понеже всеки харесва това, с което е свикнал и второ, понеже малко или много, хората чуват различно, а и слуха се променя с годините. Освен това има и адаптация - дори доста посредствени домашни слушалки, които в началото звучат отвратително, след няколко часа започват да звучат доста нормлано, дори прилично, понеже мозъкът свиква и започва да реконструира звука по-добре. Аз говоря от гледна точка на човек, за когото има една не ниска, но не твърде висока граница на качеството, над която всичко просто "е добре". И всяка апаратура си е добре, по нейн си начин. Това ще рече, относително равна АЧХ и изкривявания, за които не може да се твърди, че са чуваеми, както и липса на характерни резонанси или дрънчене/звънтене от електроакустичната система. А това, дали на някоя апаратура ще се чуе, че в някоя песен, на 3:21 тонрежисьорът се е прозинал, за мен (а и най-често за редовия слушател), това не е от особено значение. Важно е да обърне внимание също така, че чуването на нещо на една апаратура, което не се чува на друга, не е непременно признак за ниски изкривявания или висока вярност, а понякога напротив - изкривяванията подчертават някои хармоници, а нелинейната АЧХ прави определени честотни диапазони по-лесно чуваеми.

^535 за които говоря горе, са в общи линии копия на Sennheiser HD-280. В MMG ги има понякога. Ако ти е любопитно, може да се видим, да чуеш. На мен ми изглеждаха като много съмнителен китайски боклук в магазина, но впоследствие останах доста изненадан от звука.

JTS HP-535 Намерих ги за 50-уна (лв.). Китайчести слушалки, които обаче звучат много добре за слушане на музика, според мен, което ги прави идеални за места като работното (може би стават и за студийна работа, но аз ги ползвам вкъщи). Единственият забелязан от мен недостатък е, че на някои усилватели, басът идва малко в повечко и става леко размазан, което налага някаква форма на еквилайзер в ниските честоти (малко, примерно -3dB). На слушалковия изход на служебния компютър звучат екстра - богата звукова картина. Звучат ми много добре. Сравнявал съм ги с (вярно, малко поостарелички) мониторни слушалки на Sennheiser и ми звучат близко като качество, и много по-добре, да кажем, от мониторите на Behringer (които са евтини слушалки, но все пак - мониторни). Ако ги намерите на тази цена, просто няма какво да губите. Кабелът в половината си дължина е навит на спирала като пружина, което може да мине за удобство, но мен малко ме дразни. Не съм забелязал, да се чуват дразнещо силно "отвън", когато човек все пак не прекалява със силата на слушане.

Е-е-е, най-накрая. Много добре е станал записа, а и клипа. И Евтим на барабани.. супер!

Да, свирене с две китари в един усилвател, не е никак добра идея, освен ако не говорим за чист звук (без овердрайв / дисторшън) при доста различно звучащи китари. Но дори така, пак е лоша практика.

^ - Или електромагнитно екраниране на стаята .

колкото до google, пиши Guitar blues improvisation, guitar blues backing track и т.н.

Бронзовите струни звучат съвсем мъничко по-добре като че ли, но фосфор-бронз за малко по-устойчиви на корозия. Ако си вземеш удобен размер фосфор-бронзови струни от някои популярна марка и ги сменяш веднъж на месец, месец и нещо, всичко ще е ОК (стига да не се опитваш да слагаш метални струни на класическа китара, което в твоя случай, не правиш).

Придържай се пъм основните принципи (примерно 25-30 секунди течене, за да напълниш около 40-45 грама течност), предварително загряване на машината около 10 минути поне, пускане на топла вода преди кафето (че да ти загрее и главата на машината, и ръкохватката, и чашката), подсушаване на топлата чаша, правилно смилане и натъпкване, правилна дозировка (за мен, около 8-9 грама кафе, за 40 грама течност) и т.н. Пробвай и различни кафета и ще започнеш да свикваш.

Много добро изпълнение!

^ И подходящ усилвател, няма да е лоша добавка. Или поне добра външна звукова карта с ниска латенция и малко шум, че да може в началото да си свириш със симулации като Revalver 3.5 / 4, Guitar Rig5 и т.н.

^^^ Aroma

Единствената пречка е, че с автобус ще отнеме цял ден, а с БДЖ - и мало више. Но пак е по-добре, отколкото бързане с автомобил в тия условия, а и е към 4-5 пъти по-евтино.

Marshall MG10 ползва TDA2030, а Marshall MG30FX - TDA2050. MG50DFX ползва TDA7293. Освен това имат специфичен current feedback, което им намалява дампинг фактора и малко повече ги доближава до звученето на лампово крайно стъпало, оставяйки малко от бумтенето на говорителя около резонансна честота.

http://www.bgmaps.com/link/5F0857AA4F35D8ED876902DC3FC1AFC7 На пазара Димитър Петков, близо до магазин "Европа" има магазин на "Арома". Вътре продават кафе, бонбони, чай, мед и т.н.

Лаваца вероятно можеш да си вземеш от много места - примерно, магазини. Повечето активни списвачи тук предпочитаме пряснопечени кафета. От популярните търговски марки по магазините, единственото, което на мен ми е харесвало, e Illy, обаче то струва около 80-100 лв/кг. Мляното кафе винаги е много по-зле от току-що смляното. Но дори да взимаш на зърна, ако е произведено преди 6-12-18 месеца, няма да се сцепва от аромат. Когато искам по-евтино кафе, най-често взимам пряснопечена смеска от Aroma - Примерно равни части Колумбия, Кения, Коста Рика и Етиопия. Ако искам още по-евтино (около 20 лв/кг.) си взимам същата смеска от "нормалните" не-пряснопечени кафета, пак оттам. Там пряснопечените кафета струват около 25-30 лв/кг, а вероятно ще ти харесат доста повече от скъпите пакетажи на която и да е популярна търговска марка. Преди купувах насипно кафе от Bianchi, но установих, че за моя вкус Aroma го правят по-добре - препичат го по-малко, което според мен прави по-добър баланс горчиво/кисело, без да има вкус на прегоряло. Домани Espresso Vivace ми е сред любимите кафета - мисля, че е една класа над най-доброто от гореспоменатите. Дъбов не съм пробвал, засега.

До голяма степен, Jim-ph е прав. В бея има всичко необходимо. За хъмбъкер, в общия случай трябват: -Макари с подходящ цвят и правилния размер (има 50, 53мм и т.н.) в зависимост от позицията (бридж, нек) и типа китара. -Метални шишове за тия макари (polepieces), може да са еднакви, може да са на едната макара прави, на другата с винтчета и т.н. В зависимост от тия неща може да се наложи да се подберат макари с подходящи отвори. -Основа на адаптера, подходяща за избрания размер макари. -Блокче магнит за хъмбъкер -Дистанционери, винтчета за прикрепяне на макарите, винтове и пружини за захващане на адаптера и т.н. бръбмъзлъци -Разбира се, емайлиран проводник с диаметър около 0.06мм. Може разбира се, да се вземе готов адаптер и да се сменят магнити, да се пренавива (или размотава) и т.н. За единичен адаптер най-често трябва: 1. самата основа (макара). 2.1. За алнико адаптер: 6 алнико шиша с подходящата дължина, 2.2.-За керамичен адаптер: 6 железни шиша и подходящ, поляризиран на късата си страна магнит за отдолу. 3. Декоративна капачка, винтове и пружини за захващане. 4. Проводник за навиване. Не е сложно, но си е занимавка за мераклии.

Противно на повечето участници, аз обичам да си навивам адаптерите според китарата. Ако искам по-режещ и агресивен тон, ползвам плочка с керамичен магнит. (най-често на бридж позиция). А ако искам някак по-фин тон, ползвам блокче алнико-2 или алнико-5. Най-често навивам нек адаптера умишено една идея по-тих (по-малко навивки), въпреки, че е идейно да има по два извода (един от по-ранна навивка, и с ключе да се превключва между по-тихия и "нормалния" режим) - когато навивките са по-малко, тонът е по-бистър, освен, че е по-тих. Това дава възможност без пипане на волюма на китарата, или със съвсем малка корекция, когато ползваме средно силен овердрайв, да имаме режещ рокаджийски овердрайв на бридж адаптер, а когато минем на нек, звука да става по-бистър и ясен, което позволява например, да свирим и акорди, които не звучат замазано, особено ако пипаме по-леко с перото. Ако се ползват шишове от обикновена стомана, тонът е по-масивен, но малко по-мазен, с по-малко детайл. Ако се ползват сплави с по-малка магнитна проницаемост, за сметка на по-ниския аутпут се получава по-детайлен тон (така и индуктивността на бобините най-често намалява). Ако звукът на двата адаптера заедно е приемлив, обичам да правя комбинацията дефазирана - за да имам по-тих и плосък, дрънчащ тон за акорди, а когато тази комбинация е включена в хай-гейн усилвател - за малко по-плосък и някак отчетлив и режещ звук, доста подходящ за пънкарски powerchord пасажи като песни на Green Day, Offspring и т.н. Последно си навих адаптери за "жълтата" Wolfgang-подобна китара. Два алнико-5 хъмбъкера с умерен аутпут и малко по-слаб нек. Тя е с трипозиционен ключ и без TONE регулатор, а с нея свиря най-често на живо, което налага, да имам по-широка гама от възможности. Правенето на адаптери сега не е и трудно. С чичо митко взехме различни размери (бридж, нек) макари, някои от които навити (човек може да размотава просто) с различни цветове, подложки (основи) за адаптери, магнити, различни шишове и т.н. Така човек може сам да стигне до комбинация, която добре го устройва за съответната китара. Едно от нещата, които искам да пробвам е, да направя хъмбъкер от две макари, които имат в себе си алнико-шишове, като единичен адаптер, а отдолу да има и трета магнитно екранирана от звука на ктиарата макара, която "чува" само шума, а отделно от това, има изводи от всяка от основните две макари, някъде около 1000-1500 навивки по-рано от края. Така може да се получи адаптер, който има извод "хъмбъер", и извод "безшумен сингъл", които освен това са еднакво силни, а притежават цвета на fender-ски единичен адаптер. Друга интересна модификация, която може да се направи на китара е, тон регултора в едната посока, да маха високи честоти, в другата - да маха ниски, а да звучи балансирано в средата. Това ще е полезно при прекалено мазно звучащи усилватли. Всъщност, treble bleed кондензаторите, които понякога се слагат на волюм-а, вършат подобна работа при намален волюм.

Поздрав за всички кафеджии:

"Номер едно" по принцип не означава нищо. Кафето може да се смели толкова фино, че изобщо, да не иска да тече. Трябва да уцелите едрината.

Още един, доста интерсен:

Напитката, получена с кремадиск разбира се, не винаги е лоша, особено ако кремадискът има умерено действие. Умерено ще рече, че макар да вдига налягането в цедката, дебита му все пак е достатъчно голям, за да не прави кафе, като примерно крема-клапаните на Saeco/Philips poemia, които правят астрономически количества пяна върху рядко кафенце... Примерно, моя CROWN, който ползвах до преди година, като му отиде кремадиска (поразшири се дупчицата), започна да може да прави кафе и относително финосмляно кафе, а каймакът стана доста приемлив. Това е защото дойствието на кремадиска е ограничено, така да се каже. Крема-цедките за повечето професионални машини също имат подобно действие. Може би и при твоята машина е така. Ако имаш предвид това, съм склонен да се съглася, че понякога такъв тип кремадиск компенсират недостатъци на кафето. От друга страна, когато суровината е хубава, прясна и правилно смляна, няма нищо по-хубаво от тънката, стабилна, в началото гъстичка струя кафе, облечено с оранжево-кафяв каймак, която изригва като лава от най-обикновена цедка без никакви кремадискове. Именно това е стремежа на всеки еспресо-любител.

Може да е от множество неща. Пробвай като за начало да махнеш всички педали и да ги включваш един по един, докато се появи проблема. Може да е от някой от педалите, от захранването, от кабелите...

Това за радиуса е вярно - ако радиусът е малък (по-малко плосък гриф) и не е коничен (compound), при нисък екшън и големи бендове - струните закачат и звука "гасне" - това си е геометрично (добре де - стереометрично) доказуемо твърдение. Така или иначе, ако искаш да имаш твърде нисък екшън и поради тази причина твоите китари не ти харесват, може би е по-практично, да се отървеш от тях и да вземеш някоя от китарите, за които говориш, че си пробвал. Аз съм пробвап предостатъчно нови фендери, при които не може безпроблемно да се свали толкова екшъна, което ще рече, че нещата не опират само до марката. Ако си харесаш "безпроблемен" екземпляр - купувай - на късмет е . Примерно, при акустичния гибсън за който говориш, цената едва ли е била 2500 долара, само защото екшъна е бил примерно 1мм. Но ако ти е мания твърде ниския екшън и ти трябва лютиер, който да обърне специално внимание на това - вероятно след известно (дълго) търсене, ще успееш да намериш иделният лютиер, който да има твърде голям опит, много специални приспособления, голямо работно помещение, което да ги побере, както и твърде малко поръчки и много свободно време, за да обърне всичкото внимание на света на прекомерно ниският желан от теб екшън на твоите китари. И вероятно ще работи на много народни цени. Ако цените не са проблем, можеш да ползваш услугите и на чужди лютиери, дори по всяка вероятност и на къстъм-шоповете на фирмите, за които говориш. Между другото - много от добрите наши лютиери четат форума. Ако им е интересно да се доказват пред теб и имат време за това, вероятно ще те потърсят сами. Аз се познавам лично с част от тях, за други съм слушал, но никой от тях не ми е правил (а и не съм искал това от него) 1мм екшън на китарата. Вероятно с повечето съфорумци, случаят е аналогичен. На това се дължи и известната всефорумна сдържаност с препоръките. А, още нещо. Лютиерите у нас, едва ли са хиляди, пък именитите от тях, вероятно и ти ги знаеш. В общият случай, дори доста заетият лютиер у нас, едва ли прави заплата на senior софтуерен инженер или мениджър в голяма компания. Та, едва ли ще намериш много добър лютиер, който дълги години яде по 3 грахови зърна на ден, упражнява се и се спотайва, само и само сега за да лъсне изведнъж от небитието (че да има нужда точно ние да те светваме за неговото съществуване) , за да ти направи китарите, точно както си ги представяш. Има теми за лютиери. Преценявай и се обаждай. Успех с начинанието!