Evtim Djerekarov

Усещането и разликите, които се чуват на живо, като че ли.

Аз не мисля, че ако някой не е на съответното ниво, а се вживява, това непременно трябва да означава, че принципите, в които вярва са неверни. Напротив - аз мисля, че нещата са твърде прости, ясни и отдавна известни, за да има нужда да ги обсъждаме надълго и нашироко. А кой открил разлика и кой - не, когато си слушал записи вкъщи, това не засяга принципите въобще.

Така е, но зависи от каква сплав е капачката. Помня, че при едни потенциометри ми се наложи да сменя капачката, за да стане работата.

Разбира се, че и подбрана 5 пъти по-евтина китара ще свири прилично. Разликите при яките инструменти най-често се чуват от хората, които могат да накарат разликите да изпъкват повече(свирят на съответното ниво), а и наличието на тези разлики подтиква китаристите към закупуване на скъп инструмент, главно заради личния гъдел и кеф, да чуват тези разлики. Така е. И тази констатация никак няма да преобърне китарната индустрия надолу с главата.

Ако наистина не мислиш, че има разлика между транзистроните усилватели и ламповите, която да е от практическо значение, това само може да означава, че никога не си сравнявал лампови и транзисторни усилватели на живо и в репетиционна. Ако под специфични обстоятелства имаш предвид "на живо" - да, така е. Направи си експеримент в репетиционна с лампови ампове - занеси транзисторно комбо и свирете двама души, на транзистора и на лампата. Когато се свири на високи нива, веднага ще забележиш, че транзисотрният амп не звучи никак както вкъщи, изпъкват едни не много приятни съставки на звука, а иначе самият тон потъва и (в общия случай, като изключим някои известни транзисторни ампове), тона ти или се чува по-тихо, или съвсем потъва под ламповия амп и не чуваш какво свириш. Разбира се, това има общо с нечовешките звукови нива, на които някои групи репетират, но това е положението в общия случай. Ламповото крайно стъпало значително променя начина, по който звучи един усилвател, когато е усилен сериозно и свири заедно с група. Има, разбира се и сравнително успешни опити за емулация на лампово крайно стъпало с транзистори, но засега те са в графата "експерименти".

За ламповите ампове 100000 пъти е споменато, че предимствата им се открояват повече на живо - по-пробивен саунд(не потъват) с по-умерено количество(не трещят неприятно, както много транзисторни ампове, когато се усилят) и по-различен характер хармоници, чието количество силно се променя с въртенето(примерно) на волюм пота на китарата, без това сериозно да влияе на амплитудата на сигнала. На запис всеки може да ги обърка с моделиращи, процесори или транзистори, при подходящите условия. Тези неща са важни само когато свириш на живо с група, особено ако има още една китара. За вкъщи или за групи с 1 китарист(метъл), е по-приемливо и без лампа.

Което едва ли означава, че имаш скуаер афинити - не корейски.

Хубаво нещо е човек да си харесва китарата, но тъй като преди години имсх опит с доста БГ китари, бих те посъветвал, да не се самозалъгваш. Може да се каже, че добре ремонтиран пълдин с нови адаптери, рефрет, ключове, магарце и т.н., свири може би малко по-добре от скуаер или стаг за 200 лева. Да кажем, че в най-оптималният случай може да се получи нещо, което свири, като китара за 500лв. от магазина, но е осезаемо по-грозно(освен, ако не е и пребоядисано).

Това може да се твърди саямо за усилватели с много нисък входен импеданс, или за нискоимпедансните входове на старите усилватели. На практика, при почти всички усилватели, има вход с входен импеданс 1+ мегаома, който е достатъчно висок, за да не се усеща загуба на високи честоти, освен ако не свирим с пиезо, примерно. Да ти кажа, съмнявам се да се чуе някаква разлика, особено ако напрежението на две батерии е еднакво. Пичти всички ефекти имат големи електролитни кондензатори в захранването си, които минимизират този ефект. Освен това, влиянието на вътрешното съпротивление на токоизточника става по-значително само тогава, когато консумацията на ефекта е голяма. При

Ако говориш за стартовите пакети "stop dreaming, start playing", това са стартови пакети, снабдени с евтина китара и евтино ампче. Със сигурност стават за начинаещи, но не са нещо особено качествено, ако за това питаш. Аналогични пакети имат още много марки.

Запиши се и пусни едно семпълче, за да мога да ти дам някакви насоки.

Съгласен съм, че за потенциометъра се запоява трудно, но по време на операцията може да се демонтира капачката, за да не се нагрява потенциометъра. Малко обичаш да залиташ в аудиофилщина . Нека зарежем позлатените контакти, кабелите без спойки и други подобни неща, поне в този подфорум. Не, че няма абсолютно никаква разлика между кондензаторите, но съм сигурен, че особено при по-евтини китари, един А/Б тест би доказал, че разликата или не се чува, или не може да се каже кое кое е. Разликите, които чуваш, по всяка вероятност се дължат на толеранси. Ужасно много доводи, на които съм се наслушал, се дължат в по-голямта си част на непълно изследване на проблема.

Може да се монтира така, че да се избегне този проблем(въпрос на компромис), но все пак, адаптерите си имат магнитопроводи в повечето случаи. Електромагнитните вълни не представляват само електрическо поле. Винаги съм смятал, че достатъчно доброто опроводяване с екранирани проводници решава поне 90% от проблемите(или по-скоро поне 90% от проблемите, които се решават на 100% с описаното екраниране, а не всички проблеми изобщо), особено при хъмбъкери. С други думи, имало е случаи, при които въпреки доста внимателното екраниране, ефекта от екранирането е бил доста слабо изразен, особено при hi-gain свирене.

^

Колкото всички други евтини китари . За първа става. Номера е да не изпадаш в сантиментализъм към първата трошка, както много хора сме правили. Сега поне има информация и можеш да четеш и сравняваш. Повечето по-евтини серийни китари са правени на конвейер, без индивидуално внимание към всеки инструмент, което естествено се отразява както върху качеството, така и върху цената. Да се попадне на добра бройка е чист късмет, а при марките, които по принцип произвеждат ниските класове на други марки, шансът клони към 0, понеже ниските серии обикновено са конструирани и разчетени да бъдат ниски серии и нищо повече.

Със сигурност дизайнера на китарата не е бил запознат с основното правило при китари без заключване, което много често се спазва - струните да се кривят минимално при нъта. Допускам, че това може да е първопричина за проблема, макар да не съм сигурен.

Ако ограничиш чуждиците малко, няма да ти се разсърдя . Според мен, проблемът е в начина, по който са подведени струните между ключа и грифа(под плоското нещо към горното магаренце). Не мисля, че така може да се постигне задоволителен резилтат - там дизайнерът на китарата е решил да се развихри, забравяйки някои основни принципи. Мисля, че може да се оправи, но оправянето може и да не стане със стандартни части и да се наложи изработка на по-специализирани. Като за начало, какво се случва, ако демонтираш черното нещо, притискащо струните, или пък ако много обилно го смажеш отдолу?

След известна практика с екраниране на китари с медно фолио, останових, че приложението на този тип екранировка има положителен ефект, но при единични адаптери той е умерен, а при китари с хъмбъкери - минимален. Предполагам, че това се дължи на факта, че медта не възпрепятства по никакъв начин магнитното поле. Може би фолио, съдържащо и слой от желязо или друг феромагнитен материал би свършило по-добра работа.

Не, че е невъзможно човек да извади схемата на лампов усилвател, но със сигурност е досадно. За DSP-техниката вече ограничението е проблем.

E, не мисля, че сравнението е особено коректно, бидейки изследвал тези влияния в една друга тема. При максимално усилен волюм пот, с намаляването на общото съпротивление на потенциометъра местиш честотата на LP филтъра, образуван от съпротивлението на потенциометъра и капацитетите в еквивалентната схема, както и резонансната честота на трептящия кръг, който се получава, когато вземем предвид и адаптера. Мисля, че макар разлика да има, разлики като тези, дължаши са на разлините капацитети на различни кабели, са по-осезаеми. Клипчето, което даваш, може би е интересно от научнопопулярна гледна точка, но не навлиза в технически подробности, необходими за нашата дискусия. Eто един линк за теб: http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=15457

E, aз съм на мнение, че Гибсъните имат една характерна нотка в саунда, която я няма нито в евтинти Epiphone(а според някои съфорумци и в по-скъпите), нито във Vintage. Не, че наличието й е от огромно значение, но все пак...

Не е въпроса в незнаенето или знаенето на процеса. Основният принцип при производството на по-евтини китари е, че трябва да са по-евтини и да представляват компромис за по-неплатежоспособни китаристи, но да не заемат пазарната ниша на по-скъпите си събратя. Аз не виждам защо една недъщерна фирма да не може да се доближи или дори да надмине(или да подобри съотношението цена/качество) качеството на дъщерните фирми, особено в по-ниските ценови класове. Не мисля, когато човек си купува страт или LP копие, просто иска да си купи максимално добро Strat или LP копие. Давайки този съвет, забравяш, че Винтидж може да се намери за по-малко пари. Аз съм съгласен, че е по-добре да е Epiphone, но бидейки видял немалко китари и от двете марки, не мога със сигурност да кажа коя фирма предлага по-добро съотношение цена/качество. Немалко от по-евтинките епифони(по-скъпи от Vintage) не са ми звучали по-добре от Vintage(особено ако винтиджа е с добри адаптери). За малко по-непрецизната изработка на Vintage вече споменах. Мисля, че на базата на това всеки може да прецени за себе си. PS: Предполагам, че не говориш за Epiphone LP Special II, която не е точно ЛП копие, със своето "laminated Alder" тяло...

На 1x12 най-ми харесава G12V30 и Eminence V12. При големите кабинети, най ми хареса G12T100. Този Boad Alnico звучеше доста добре, ни мисля, че не е метъл говорител.

Има множество фирми, който произвеждат LP и Strat копия, някои от които са на цените на съответните Squier и Epiphone, както и на тяхното качество. Ако не ги купуваха, и тях нямаше да ги произвеждат. Както вече казах, не мисля, че по-евтините серии на Epiphone(a според някои притежатели и по-скъпите) имат точно характера на Gibson, а за евтините Squier пък съм 1000% сигурен от опит, че нямат нищо общо със звука на фендер(а нарочно имат и конструктивни различия). Та за какво говорим, за качество и звук или за корпоративни обвързаности, когато оценяваме "достоверността на копията"?

Ако проблемът се задържи, можеш някой уикенд да минеш да я огледам.