Evtim Djerekarov

Според мен има шанс причината за приятната звънливост да е в тялото. Според мен, ако тялото беше от елша, китарата щеше да има по-среднистия и малко по-малко звънлив елшов характер на звука. Спомням си миналата година, когато в една репетиционна бяха донесли няколко Фендер-а и един страт, направен от Диката, с тяло от явор. Последната беше осезаемо по-звънлива и в интерес на истината много хареса на собствениците на фендерите, които не, че звучаха зле, но някак си бяха по-среднисто и малко по-мътно звучащи. Та предполагам, че макар и light ash, тялото допринася осезаемо за звънливостта.

Честито, сигурен съм че се радваш много на качествения инструмент. Приятно свирене!

Пичове, айде стига сме писали глупости.

Много странно, как се държи китарата на друго място(репетиционна, в приятел..)?

Ако ключовете са ти в ред, най-вероятно си навиваш целите струни на ключовете(по 6+ навивки), откъдето по всяка вероятност произлиза и проблема ти. Като за начало, режи струната толкова, че да се получат около 2 и половина навивки(обикновено се реже около 4-5 см над ключа, на който ще се слага. Виж експеримантално. Ако след това проблемът продължи, свиркай пак. След като сложиш нови струни ги поопъни с ръка, да се поразтегнат и да се оберат луфтовете. След тази операция, би трябвало разстройването да е минимално.

Ако имаш късмет с бройка , Vintage след смяна на адаптерите няма да звучи по-зле от евтин Epiphone, но изработката на Vintage-а ще е малко по-калпава. Иначе, нито Vintage, нито евтиното Епи ще имат звука на Gibson. Почти същия е, но има нещо характерно, което го няма.

От пишещите китаристи във форума, много малко са наистина добри китаристи, а и те свирят с доста скъпи китари. Та не знам как така ще се ориентираш, при положение, че повечето хора свирят с най-обикновени боклуци за по 300-500лв. Ако искаш ориентир, влез в авторска музика и кавъри, виж кой какво и как свири и го питай на ЛС с каква китара е. Другият вариант е да се поинтересуваш с какво свирят групите, чийто звук харесваш(там пък цените може и да не ти харесат).

Моите са червена, оранжева и две сънбърст, а, имам и една сребристо сива, преливаща в черно.

За хората, които си сменят потовете на Squier, а може би и на други китари искам да кажа, че поне най-долния тон пот трябва да е малък, защото кухината е изрязана по-тясно и не се побира голям потенциометър в края й, без работа с длето.

Е в крайна сметка, ако говорим реалистично, човек трябва да има добра китара и добър усилвател .

Е, аз не вярвам, че някой ще усети огромна разлика между 470К и 500К така или иначе.

Метълзон звучи добре(на усилено)само с усилватели, който имат сравнително глух говорител/кабинет.

Искам да коментирам съзета за лютиер. Единственият човек, чийто акустични инструменти съм чувал(от лютиери!), че са страхотни, а и съм оставал зашеметен след като съм виждал снимки, е Галин Пенев. Не съм запознат в дълбочина с ценовата му политика, но доколкото знам, прави скъпи класически инструменти. Не съм сигурен дали у нас има лютиери, правещи акустични инструменти, които хем могат да се впишат в ценовия диапазон, който искаш, хем се справят по-добре от заводите. Според мен си струва да пробваш и Кремона, ако все оше произвеждат моделите за метални струни. Капъша също продава доста интересни(не често срещани и доста забележително изглеждащи) акустични китари, можеш да минеш и да ги пробваш.

Занеси я тогава на лютиер за сетъп. Предполагам, че или е това или свириш с по-дебели струни.

Мнението ми няма за цел да обезсърчава, но правилното окабеляване ще премахне само мрежовия нискочестотен брум, а при активни адаптери екранирането може и да не се усети въобще. Ако има високочестотен шум, има възмонжост вината да е в предусилвателите, вградени в адаптерите. Дано греша.

Късмет е. Случвало ми се е при различни партиди на един и същи потенциометър, единия наистина да е логаритмичен, а другия - на практика линеен.

Не бих казал, че причината е удобството. Хубавата китара просто свири различно и като усещане, и като саунд, плюс това обикновено има значително по-малко дразнещи проблеми. Хубавата китара често е осезаемо по-скъпа от приемлив лампов усилвател, макар и да има изключения. Мен лично много повече са ме дразнели проблеми, свързани с китарата, отколкото не дотам добрия саунд на апаратурата, понеже докато саунда на евтината апаратура е константно "недобър" винаги, то проблемите с китарата винаги те дразнят ужасно при инцидентното си появяване. Освен това, як саунд с хубава апаратура и лоша китара можеш да имаш само на hi-gain при много изкривявания. На клийн(чиста китара) и на крънч(леко изкривена китара), с евтина китара добър звук - някой друг път. Aко пък се търси евтин компромис, може би нещо от сорта на китара за около 500(примерно нещо като LP моделите на Cort за 470, които бяха похвалени от някои китаристи тук, или друго подобно), в комбинация с нелошо лампово усилвателче, може би е един доста добър вариант за начало.

-Взаимствани са от готовите решения, да. -Фирмите, който са измислили готовите решения не пасат трева и не се стремят китарите им да губят високи и да нямат състейн. -Няма как загубата на малко високи честоти да скъсява тона, поне не при нормалните китари. Късият тон е резултат от акустичните особености на китарата(синдромът, известен разговорни като "скапана дървения"). -Стойностите 500К за хъмбъкери и 250К за сингли са се утвърдили експериментално с годините. Присъствието на твърде много високи честоти в сигнала при няко адаптери може да бъде много нежелателно. -Ти си постигнал добър резултат с 1 мегаом, което не е нещо уникално - такава китара и такива адаптери си имал и се е получило. Това не значи, че решението е оптимално за всяка китара. -1М потенциометър има вдойно повече топлинен шум, което може да има или да няма значение, в зависимост от приложението.

Капъша е в търговски център "Трапезица", който представлява един коридор с магазини. Самата улица е първата пряка на Т.Александров след Витоша/Мария Луиза. Знаеш къде е католическата църква. Не тази улица, а следващата, по-близка до Мария Луиза - Тази, на едната страна на която има ограда, която пази да не паднеш в трапа, в част от който е построена католическата църква, улицата е така да се каже на гърба на католическата църква. На същата улица е клуб "Ликьор", До клуба има платен паркинг, а до паркинга е сградата, в която е ТК "Трапезица" Вътре единия магазин е JAM.

Е, хайде сега, епифон не е стаг или скуаер за 200 лв. Ще свърши работа, според мен. Пък каквото ще да е - работата си е работа. Най-добре да попиташ него.

С добър шублер измери ширината и височината на прагчетата, за да вземеш максималко близки. Капъша продава прагчета на бройка и има различни размери.

..и ще ти работят цял ден по китарата. Разбира се, има и такива, които ще ти вземат 50, но там е твърде вероятно да не си много доволен от резултата. Ако ще си на майстор, купи няколко прагчета(да има за фира) със същия или близък размер и се пробвай да го оправиш(само това прагче).

Aко можеш да го добуташ до 470, пробвай Les Paul копията на Cort. Хвалят ги доста хора.

E, разбира се. Ако един кабел има импеданс 50 ома, да кажем на 1kHz, със сигурност говорим за един много лош кабел. Язък, че производителите на хай-фи предусилватели се опитват да им смъкнат изходното съпротивление до минимум. То не требвало, щото с тия 50-омови кабели.... Аз тези неща ги пиша не за да се подигравам с ferario, а за да му покажа колко мръсна работа е маркетингът понякога, пък ако иска да се поинтересува по техническите въпроси повече. Специално за Ферарио давам този въвеждащ в материята с импедансите на кабелите линк: http://www.epanorama.net/documents/wiring/..._impedance.html ***Край на занимаването с поста на колегата по-горе***

ferario, Тези неща са важни само тогава, когато човек иска да убеди сам себе си, че притежава по-качествен звук. Подобни вманиячавания са типични за аудиофилите, където субективизма е закон, а техническата мисъл е ерес. Технически погледнато, нещата, които казваш са в общи линии глупости. Макар, че е безспорно, че се чуват разлики между различни кабели(поради съвсем други от посочените причини), дори да приемем факта, че съществуват "ултимативно добри" кабели, то в практиката това едва ли е от съществено значение. Прави ми впечатление, че винаги, когато се обсъждат някои от "езотеричните" ефекти и се дават псевдонаучни обяснения за разни промени в сигнала и загуби, се пропуска да се даде реален пример, подкрепен с изчисления. Това за мен е достатъчно, за да пренебрегвам напълно подобни мнения. Това не значи, че не приемам някои от мненията на аудиофилите, като например, че има малка разлика в звука при свързването на озвучителни тела с многожилни и "мостови" проводници, но тези разлики не правят единия звук добър а другия - лош, поради което задълбаването в тези неща ми се вижда безмислено. В случая с китарните кабели всичко, което има значение е кабелът да има достатъчно малко съпротивление(особено на оплетката), да е добре екраниран и да няма висок капацитет. Жаковете просто трябва да са надеждни и здрави, както и да отговарят на същите условия, като кабелите. Ако това е изпълнено, звукът(или по-скоро приносът на кабела за него) ще е съвсем добър, професионален и качествен, откъдето и да го погледнем. Иначе да наричаме един кабел "професионален", а друг "нисък" или "среден", защото първият примерно затихва сигнала с 0.01dB по-малко е просто смешно, най-малкото защото затихването в такива съотношения само по себе си с нищо не допринася за (примерно) по-големи изкривявания или доловимо по-голям шум. Друго, което не можах да разбера е какво ще стане, ако ползвам кабел с импеданс, различен от 50ома(явно не се знае на каква честота). Този импеданс изцяло резистивен характер ли трябва да има, или реактивен също се допуска. Примерно задължително ли е на някоя честота в тончестотния диапазон, импедансът на кабела да е примерно 48 + 2j, за да стане професионален резултата? Ако кабела има импеданс 20 ома, какво се случава? Всички китари ли са изчислени за кабел с точно 50ома импеданс? Ако е така, предполагам, че винаги трябва да се свири с кабел с една и съща дължина, както и да не се усуква кабела, за да не добива импеданса индуктивен характер, защото това е пагубно за звука . Ще се радвам и на разяснение, например ако сигнала мине през 100 последователни спойки, с колко ще затихне сигнала и как ще се ограничи честотния му диапазон, приимерно при адаптер стандартен хъмбъкер и 500К волюм потенциометър, усилен максимално, входно съпротивление на апаратурата 1 мегаом и входен капацитет на апаратурата 2pF? Друго - хубаво казваш, че кабела трябва да има "честоти на затихване мажду 20 и 20000Hz", ама какъв е тоя кабел, който затихва всичко под 20Hz, нещо последователно кондензатори ли да мисля да му слагам? А позволяват ли се повдигания на характеристиката в средночестотната област, или трябва да е абсолютно плоска? Как кабела постига това при реални пасивни адаптери, които си имат R, L и C компоненти в импеданса? Защо загубите в кабела ще са по-малко, ако той има честоти на срез 20 и 20000HZ, в сравнение със случая, в който честотите на срез са да кажем 0 и 150000Hz. Tези честоти на срез за какви адаптери трябва да важат, активни, пасивни, хъмбъкери, сингли? С какво изходно съпротивление? Щом контактите между кабела и жака са толкова важни, какво тогава да кажем за буксите на китарата и апаратурата. Предполагам, че и те трябва да бъдат изключително специални, за да не се увеличат изкривяванията с 0.000001%, което, разбира се, би имало като резултат един абсолютно непрофесионален звук. Може би че истински професионалните жакове трябва да бъдат изработени от абсолютно същия материал като проводниците, за да не се получава напрежение при допир между два нееднакви метала, това трябва да важи, сигурен съм, както за жаковете, така и за буксите . 0.01% разлика в примесите на металите със сигурност би разрушила звука. Или търгашите - специалисти казват, че това не е толкова важно, колкото спойките??? А как стигат до това заключение обясняват ли, или това е тайна само за просветените?