Evtim Djerekarov

Ако ограничиш чуждиците малко, няма да ти се разсърдя . Според мен, проблемът е в начина, по който са подведени струните между ключа и грифа(под плоското нещо към горното магаренце). Не мисля, че така може да се постигне задоволителен резилтат - там дизайнерът на китарата е решил да се развихри, забравяйки някои основни принципи. Мисля, че може да се оправи, но оправянето може и да не стане със стандартни части и да се наложи изработка на по-специализирани. Като за начало, какво се случва, ако демонтираш черното нещо, притискащо струните, или пък ако много обилно го смажеш отдолу?

След известна практика с екраниране на китари с медно фолио, останових, че приложението на този тип екранировка има положителен ефект, но при единични адаптери той е умерен, а при китари с хъмбъкери - минимален. Предполагам, че това се дължи на факта, че медта не възпрепятства по никакъв начин магнитното поле. Може би фолио, съдържащо и слой от желязо или друг феромагнитен материал би свършило по-добра работа.

Не, че е невъзможно човек да извади схемата на лампов усилвател, но със сигурност е досадно. За DSP-техниката вече ограничението е проблем.

E, не мисля, че сравнението е особено коректно, бидейки изследвал тези влияния в една друга тема. При максимално усилен волюм пот, с намаляването на общото съпротивление на потенциометъра местиш честотата на LP филтъра, образуван от съпротивлението на потенциометъра и капацитетите в еквивалентната схема, както и резонансната честота на трептящия кръг, който се получава, когато вземем предвид и адаптера. Мисля, че макар разлика да има, разлики като тези, дължаши са на разлините капацитети на различни кабели, са по-осезаеми. Клипчето, което даваш, може би е интересно от научнопопулярна гледна точка, но не навлиза в технически подробности, необходими за нашата дискусия. Eто един линк за теб: http://forum.muzikant.org/index.php?showtopic=15457

E, aз съм на мнение, че Гибсъните имат една характерна нотка в саунда, която я няма нито в евтинти Epiphone(а според някои съфорумци и в по-скъпите), нито във Vintage. Не, че наличието й е от огромно значение, но все пак...

Не е въпроса в незнаенето или знаенето на процеса. Основният принцип при производството на по-евтини китари е, че трябва да са по-евтини и да представляват компромис за по-неплатежоспособни китаристи, но да не заемат пазарната ниша на по-скъпите си събратя. Аз не виждам защо една недъщерна фирма да не може да се доближи или дори да надмине(или да подобри съотношението цена/качество) качеството на дъщерните фирми, особено в по-ниските ценови класове. Не мисля, когато човек си купува страт или LP копие, просто иска да си купи максимално добро Strat или LP копие. Давайки този съвет, забравяш, че Винтидж може да се намери за по-малко пари. Аз съм съгласен, че е по-добре да е Epiphone, но бидейки видял немалко китари и от двете марки, не мога със сигурност да кажа коя фирма предлага по-добро съотношение цена/качество. Немалко от по-евтинките епифони(по-скъпи от Vintage) не са ми звучали по-добре от Vintage(особено ако винтиджа е с добри адаптери). За малко по-непрецизната изработка на Vintage вече споменах. Мисля, че на базата на това всеки може да прецени за себе си. PS: Предполагам, че не говориш за Epiphone LP Special II, която не е точно ЛП копие, със своето "laminated Alder" тяло...

На 1x12 най-ми харесава G12V30 и Eminence V12. При големите кабинети, най ми хареса G12T100. Този Boad Alnico звучеше доста добре, ни мисля, че не е метъл говорител.

Има множество фирми, който произвеждат LP и Strat копия, някои от които са на цените на съответните Squier и Epiphone, както и на тяхното качество. Ако не ги купуваха, и тях нямаше да ги произвеждат. Както вече казах, не мисля, че по-евтините серии на Epiphone(a според някои притежатели и по-скъпите) имат точно характера на Gibson, а за евтините Squier пък съм 1000% сигурен от опит, че нямат нищо общо със звука на фендер(а нарочно имат и конструктивни различия). Та за какво говорим, за качество и звук или за корпоративни обвързаности, когато оценяваме "достоверността на копията"?

Ако проблемът се задържи, можеш някой уикенд да минеш да я огледам.

Пич, разгледай 109874192-те теми със същия въпрос назад в раздел китара. АКо се потрудиш да го направиш, няма да съжаляваш. Прочети едно 20-30 теми и ще си съставиш охбща представа.

Ще ме извинявате, ама обикновено, когато някой има пари за Gibsоn, не си купува Epiphone, а когато има пари за Fender, не си купува squier. Та това ми е мнението за точността на копията на дъщерните фирми.

Според мен има шанс причината за приятната звънливост да е в тялото. Според мен, ако тялото беше от елша, китарата щеше да има по-среднистия и малко по-малко звънлив елшов характер на звука. Спомням си миналата година, когато в една репетиционна бяха донесли няколко Фендер-а и един страт, направен от Диката, с тяло от явор. Последната беше осезаемо по-звънлива и в интерес на истината много хареса на собствениците на фендерите, които не, че звучаха зле, но някак си бяха по-среднисто и малко по-мътно звучащи. Та предполагам, че макар и light ash, тялото допринася осезаемо за звънливостта.

Честито, сигурен съм че се радваш много на качествения инструмент. Приятно свирене!

Пичове, айде стига сме писали глупости.

Много странно, как се държи китарата на друго място(репетиционна, в приятел..)?

Ако ключовете са ти в ред, най-вероятно си навиваш целите струни на ключовете(по 6+ навивки), откъдето по всяка вероятност произлиза и проблема ти. Като за начало, режи струната толкова, че да се получат около 2 и половина навивки(обикновено се реже около 4-5 см над ключа, на който ще се слага. Виж експеримантално. Ако след това проблемът продължи, свиркай пак. След като сложиш нови струни ги поопъни с ръка, да се поразтегнат и да се оберат луфтовете. След тази операция, би трябвало разстройването да е минимално.

Ако имаш късмет с бройка , Vintage след смяна на адаптерите няма да звучи по-зле от евтин Epiphone, но изработката на Vintage-а ще е малко по-калпава. Иначе, нито Vintage, нито евтиното Епи ще имат звука на Gibson. Почти същия е, но има нещо характерно, което го няма.

От пишещите китаристи във форума, много малко са наистина добри китаристи, а и те свирят с доста скъпи китари. Та не знам как така ще се ориентираш, при положение, че повечето хора свирят с най-обикновени боклуци за по 300-500лв. Ако искаш ориентир, влез в авторска музика и кавъри, виж кой какво и как свири и го питай на ЛС с каква китара е. Другият вариант е да се поинтересуваш с какво свирят групите, чийто звук харесваш(там пък цените може и да не ти харесат).

Моите са червена, оранжева и две сънбърст, а, имам и една сребристо сива, преливаща в черно.

За хората, които си сменят потовете на Squier, а може би и на други китари искам да кажа, че поне най-долния тон пот трябва да е малък, защото кухината е изрязана по-тясно и не се побира голям потенциометър в края й, без работа с длето.

Е в крайна сметка, ако говорим реалистично, човек трябва да има добра китара и добър усилвател .

Е, аз не вярвам, че някой ще усети огромна разлика между 470К и 500К така или иначе.

Метълзон звучи добре(на усилено)само с усилватели, който имат сравнително глух говорител/кабинет.

Искам да коментирам съзета за лютиер. Единственият човек, чийто акустични инструменти съм чувал(от лютиери!), че са страхотни, а и съм оставал зашеметен след като съм виждал снимки, е Галин Пенев. Не съм запознат в дълбочина с ценовата му политика, но доколкото знам, прави скъпи класически инструменти. Не съм сигурен дали у нас има лютиери, правещи акустични инструменти, които хем могат да се впишат в ценовия диапазон, който искаш, хем се справят по-добре от заводите. Според мен си струва да пробваш и Кремона, ако все оше произвеждат моделите за метални струни. Капъша също продава доста интересни(не често срещани и доста забележително изглеждащи) акустични китари, можеш да минеш и да ги пробваш.

Занеси я тогава на лютиер за сетъп. Предполагам, че или е това или свириш с по-дебели струни.