Evtim Djerekarov

E, разбира се. Ако един кабел има импеданс 50 ома, да кажем на 1kHz, със сигурност говорим за един много лош кабел. Язък, че производителите на хай-фи предусилватели се опитват да им смъкнат изходното съпротивление до минимум. То не требвало, щото с тия 50-омови кабели.... Аз тези неща ги пиша не за да се подигравам с ferario, а за да му покажа колко мръсна работа е маркетингът понякога, пък ако иска да се поинтересува по техническите въпроси повече. Специално за Ферарио давам този въвеждащ в материята с импедансите на кабелите линк: http://www.epanorama.net/documents/wiring/..._impedance.html ***Край на занимаването с поста на колегата по-горе***

ferario, Тези неща са важни само тогава, когато човек иска да убеди сам себе си, че притежава по-качествен звук. Подобни вманиячавания са типични за аудиофилите, където субективизма е закон, а техническата мисъл е ерес. Технически погледнато, нещата, които казваш са в общи линии глупости. Макар, че е безспорно, че се чуват разлики между различни кабели(поради съвсем други от посочените причини), дори да приемем факта, че съществуват "ултимативно добри" кабели, то в практиката това едва ли е от съществено значение. Прави ми впечатление, че винаги, когато се обсъждат някои от "езотеричните" ефекти и се дават псевдонаучни обяснения за разни промени в сигнала и загуби, се пропуска да се даде реален пример, подкрепен с изчисления. Това за мен е достатъчно, за да пренебрегвам напълно подобни мнения. Това не значи, че не приемам някои от мненията на аудиофилите, като например, че има малка разлика в звука при свързването на озвучителни тела с многожилни и "мостови" проводници, но тези разлики не правят единия звук добър а другия - лош, поради което задълбаването в тези неща ми се вижда безмислено. В случая с китарните кабели всичко, което има значение е кабелът да има достатъчно малко съпротивление(особено на оплетката), да е добре екраниран и да няма висок капацитет. Жаковете просто трябва да са надеждни и здрави, както и да отговарят на същите условия, като кабелите. Ако това е изпълнено, звукът(или по-скоро приносът на кабела за него) ще е съвсем добър, професионален и качествен, откъдето и да го погледнем. Иначе да наричаме един кабел "професионален", а друг "нисък" или "среден", защото първият примерно затихва сигнала с 0.01dB по-малко е просто смешно, най-малкото защото затихването в такива съотношения само по себе си с нищо не допринася за (примерно) по-големи изкривявания или доловимо по-голям шум. Друго, което не можах да разбера е какво ще стане, ако ползвам кабел с импеданс, различен от 50ома(явно не се знае на каква честота). Този импеданс изцяло резистивен характер ли трябва да има, или реактивен също се допуска. Примерно задължително ли е на някоя честота в тончестотния диапазон, импедансът на кабела да е примерно 48 + 2j, за да стане професионален резултата? Ако кабела има импеданс 20 ома, какво се случава? Всички китари ли са изчислени за кабел с точно 50ома импеданс? Ако е така, предполагам, че винаги трябва да се свири с кабел с една и съща дължина, както и да не се усуква кабела, за да не добива импеданса индуктивен характер, защото това е пагубно за звука . Ще се радвам и на разяснение, например ако сигнала мине през 100 последователни спойки, с колко ще затихне сигнала и как ще се ограничи честотния му диапазон, приимерно при адаптер стандартен хъмбъкер и 500К волюм потенциометър, усилен максимално, входно съпротивление на апаратурата 1 мегаом и входен капацитет на апаратурата 2pF? Друго - хубаво казваш, че кабела трябва да има "честоти на затихване мажду 20 и 20000Hz", ама какъв е тоя кабел, който затихва всичко под 20Hz, нещо последователно кондензатори ли да мисля да му слагам? А позволяват ли се повдигания на характеристиката в средночестотната област, или трябва да е абсолютно плоска? Как кабела постига това при реални пасивни адаптери, които си имат R, L и C компоненти в импеданса? Защо загубите в кабела ще са по-малко, ако той има честоти на срез 20 и 20000HZ, в сравнение със случая, в който честотите на срез са да кажем 0 и 150000Hz. Tези честоти на срез за какви адаптери трябва да важат, активни, пасивни, хъмбъкери, сингли? С какво изходно съпротивление? Щом контактите между кабела и жака са толкова важни, какво тогава да кажем за буксите на китарата и апаратурата. Предполагам, че и те трябва да бъдат изключително специални, за да не се увеличат изкривяванията с 0.000001%, което, разбира се, би имало като резултат един абсолютно непрофесионален звук. Може би че истински професионалните жакове трябва да бъдат изработени от абсолютно същия материал като проводниците, за да не се получава напрежение при допир между два нееднакви метала, това трябва да важи, сигурен съм, както за жаковете, така и за буксите . 0.01% разлика в примесите на металите със сигурност би разрушила звука. Или търгашите - специалисти казват, че това не е толкова важно, колкото спойките??? А как стигат до това заключение обясняват ли, или това е тайна само за просветените?

Ако капнеш по една капка канононлит(мъничка, може би на карфица, не от тубичката) от долната страна на седлото, в процепа на резбите, хем няма да се отпускат, хем ако решиш да променяш височината на струните, ще се разчупи лесно. Друг може би възможен вариант е да навиеш тънък меден проводник(0.05-0.07мм) върху винтчетата, който да уплътни луфтовете.

Разбира се, тук става дума за "оптимални компромиси" при ограничени средства.

Наистина, Mark Avrelii имаше подобен, макар и не толкова силен проблем с активни адаптери, който се оправи след смяна на кабелите. Звука на твоето видео напомня повече на шум от касетофон. Възможно е това да е шума от предусилвателите на адаптерите, усилен от хай-гейн апаратурата. Доста EMG-та имат подобен, макар и по-тих шум. Принципно най-често смущаващите сигнали са по-нискочестотни, 50, 100, 200, 400 Hz.... Такъв шум рядко е причинен от електромагнитни смущения. Възможно е обаче и нещо да не е свързано правилно.

Ако е станало така, би трябвало тока да е протекъл през заземяващите проводници.... Трябва да се разгледа, едва ли може да се каже повече на този етап.

Всичко се прави на слух, а изпълнителите, които харесваш, свирят с най-различни усилватели.

Мисля, че е крайно време да дефинираме какво е "добра евтина китара". Аз мисля, че просто евтина китара, от която по някакво стечение на обстоятелствата човек е доволен, не е достойна за тази тема. Давам прост пример. Китарите Vintage са добри евтини китари, защото не са скъпи(около 550-600), а звучат, ако не идентично, то съизмеримо със по-скъпи китари, като по-евтините модели на Epiphone, макар и като прецизност на изработката да са по-лоши. Най-скъпите модели на Stagg(около 500), например тези с PRS форма също са евтини и макар да нямат кой знае какви звукови характеристики, притежават някои удобства като сравнително удобен сет-нек гриф с 24 позиции. "Aз си купих Стагг/Squier/Billy Ray и т.н. за 250лв. и съм много доволен" мисля, че не е достойно за тази тема, защото в крайна сметка човек може и да е доволен от 100-левовия си орфей. Нека когато хвалим китари казваме кое според нас е предимство, както и да споменаваме недостатъците. Иначе ако просто всеки се хвали колко е доволен от 200-левовата си китара(която просто няма как да е особено добра, китарите в този ценови диапазон почти винаги имат доста плосък звук, недобре звучащи евтини адаптери и много глухи тонове), темата губи смисъла си.

Е, и така да е, за учебна китара, мисля, че предложената ще ти свърши добра работа, а човек обикновено не се научава да бъде страхотен китарист за 1 година. Затова, както ти казах, няма какво да се притесняваш толкова. Гледай само да си избереш бройка без досадни дефектчета. Универсална китара няма, това исках да ти кажа. Най-добре е човек да има по една от всички по-популярни видове.

Едва ли за 550лв. ще получиш най-страхотната китара, на която ще свириш цял живот, така че няма какво толкова да се притесняваш. Така или иначе, няма да намериш китара, която звучи като 100 различни китари и винаги звучи точно както искаш, веднъж като Gibson, веднъж като Strat, веднъж като Jackson, веднъж като Ibanez. Така че не се стягай много .

Имаш ли сенд-ретърн? ако имаш, пробвай да включиш нещо в ретърна. Ако проблема е в предусилвателя, мисля, че ще се оправи сравнително лесно. Ако е в крайното стъпало, пак ще се оправи, но с малко повече(или по-скоро по-пипкава) работа.

Da, чистият канал на Маршал комботата(дори най-евтините транзисторни) ицветява звука и да накараш метълзон да звучи приемливо в такива комбо е малко пипкава работа. Спомням си, че преди години един приятел докарваше приличен домашен джангър с МТ2, включен в ампче Фендер 15W.

Щом търсиш китари в този ценови диапазо, можеш да пробваш примерно Cort. Най-добре малко се запознай с историята на електрическата китара, най-известните модели и техния звук. След това решавай. Това е работа за няколко дни. Можеш да попрочетеш за Gibson Les Paul(както и за човека Les Paul), за Gibson SG, Fender Stratocaster, Telecaster, другите модели на Gibson и Fender, BC Rich, ранните модели Ibanez, След това за така наречените "суперстратове" като много популярните Ibanez RG, Jackson и т.н. Прочети за различните видове адаптери, за различните видове тремоло системи, техните предимства и недостатъци. След като понаучиш това-онова и разбереш какъв тип китара искаш, тогава обиколи магазините, виж какво се предлага и пак питай за конкретни модели, които си си харесал. Във форума също има доста полезна информация, стига да четеш мненията на по-опитните и информирани хора и да се абстрахираш от тийнейджърските изцепки. Слушай семпли и обърни сериозно внимание на разликите в звука между китарите, конструктивно близки до Les Paul, Stratocaster и Суперстратовете(китари с форма на тялото, подобна на Stratocaster, но с Floyd Rose тип тремоло и обикновено два двойни адаптера и един единичен по средата). Последните обикновено са с по-метълска насоченост, докато LP и Stratocaster са по-класически звучащи инструменти(LP става и за метъл, до някъде и Страт с двоен адаптер, но класическият звук на фендер китарите е с единични alnico адаптери, които не са точно за метъл). Обърни внимание в огромната разлика в звученето на Gibson и Фендер китарите. И двете са класики в рокмузиката, и не само в нея. Може също да прочетеш за различните типове дървесина и характерния за всяка звук. За това време можеш да скатаеш още някой лев и да си вземеш нещо за около 400-500, което ще е малко по-добре при всички положения. Успех в избора!

Защо не се погрижиш китарата да не е с прекалено твърди струни и с по-нисък екшън. Струва ми се по-разумно.

За съжаление не съм лекар, но съм сигурен, че ако този проблем не се получава при други дейности, то причината за вдървяването е постановка, както и психологическо "сковаване". Посети някой друг урок по електрическа китара при учител, на когото може да се има доверие, за да ти покаже правилна постановка и се отпусни. Съфорумника kolio_k беше публикувал полезно видео на тема пикинг. Потърси го и го изгледай.

Aми сигурен съм, че можете да уговорите нещо с Механика по въпроса с пробването. Доколкото го познавам и съм имал китарни отношения с него - няма да те преметне. Пиши му и обсъдете варианти, ако китарата ти харесва. Иначе за конкретния модел Stagg не мога да дам никакво мнение. Аз имам едно PRS-копие на стаг от по-скъпите им(може би около 450лв нови) китари. Китарата е добре изработена(за класа си) и свири прилично, доколкото една евтина китара може да свири прилично, също е много удобна(поне на мен). Въпреки това бих казал, че да кажем Vintage V100 е една-две идеи по-добра като звук, макар и да има малко по-неугледна изработка.

Дано е това! Най-евроятно е .

След смяната на адаптери, евтините китари започват да звучат като... евтини китари със сменени адаптери. Недей да се надяваш, че така ще постигнеш звука на скъпите китари. Няма. Със сигурност. Евтините китари си имат своите проблеми като глухи тонове, като цяло недобър и беден тон, изобщо неща, които са свързани със самата акустична страна на нещата, не с електрониката на китарата. Не изпадай в заблуждението, че електрическата китара, понеже е "дъска" и всяко дърво със струни, на което сложиш хубави адаптери ще звучи добре. Това е често срещано мнение и не е вярно. Адаптерите са много по-малкия проблем, понеже оикновено са много по-евтини . Китарата, която ЕАMechanix ти предлага, ако се вмества в ценовия ти диапазон, мисля, че ще е по-добро решение. Също така, ако си намериш Vintage V100(около 550лв) ,ново или старо, запазено и без дефекти, това е доста добър избор(Vintage са евтини китари, които, макар и да не звучат съвсем като скъпите, звучат две идеи по-добре от повечето китари на сходни цени, иначе като качество на изработката и прецизност на детайлите не са много блестящи). Друг мой личен фаворит сред евтините китари са китарите Richwood, които магазина "JAM"(Капъша) продава. При тях, разбира се, също се налага подбор. Китарите CORT предлагат доста добра "фаца"(лак, прецизност, визия) за парите си, въпреки, че не съм имал достатъчно голям досег, за да мога да говоря за звуковите им качества. Тези ти препоръчвам, понеже виждам, че си по-ориентиран към "Gibson LP" тип китари. Та.. това са моите две думи.

Метълзон има характерен звук с изразени среди около 900Hz, които, когато се изрежат посредством параметричния еквилайзер, се получава малко скопено звучене, подобно например на Dime Distortion. Дори съвсем лекото оливане с treble потенциометъра води до неприемливо жужене. Като цяло, ако се включва в усилвател, който има по-глухо звучащ говорител и съвсем чист, неоцветяващ звука канал, звучи като приличен метъл педал. Ако обаче го включиш в по-ясно звучащ усилвател, или такъв, чийто чист канал украсява малко, когато усилиш много, жуженето е прекалено остро и неприемливо. Зависи от усилвателя. Jackhammer e подобен педал, но има малко по-маршалско звучене и не чак толкова много изкривяване. Не знам как се държи в различни усилватели. Имай предвид, че с класическите транзисторни дисторшън педали ще постигнеш характерен звук, който обаче ще се различава от звука на драйва от ламповите усилватели, който слушаш на болшинството от записите. Най-добре преслушай семпли в нета на педалчетата, включени в различни усилватели. По-старите транзисторни дисторшън педали обикновено звучат доста натрапчиво и жужащо, когато например усилиш много усилвателя на репетиция. Постигането на приемлив звук с тях е както въпрос на доста внимателно пипане на еквилайзерите, така и въпрос на пасване между педалчетои усилвателя/кабинета. Ако гониш звука на хай-гейн лампов усилвател, за вкъщи и за по-тихо свирене, добра работа ще ти свърши по-скъп и нов процесор с добри метъл драйвове. В шумотевица най-добре ще е да свириш със съответния лампов усилвател и съответния кабинет. Бюджетно транзисторно решение, което наподобява въпросните лампови усилватели са транзисторни усилватели от рода на Hughes & Kettner Attax, Carvin SX200(ако можеш да намериш изобщо такъв някъде), както други транзисторни и моделиращи усилватели.

Всеки музикант е малко чешит, затова се срещат доста резки мнения. Наистина, Hillbilly говори за музиката, която той свири и за неговия маниер на свирене е абсолютно прав в преценката си за марката. Разбира се, това не означава, че Jackson нямат страхотни модели, просто самия маркетинг на марката е по-ориентиран към тежката музика, където, според мен е силата й. Не може да се очаква, че човек, чийто любими китари са Гибсън ЛП и Фендер страт, непременно ще има високо мнение за марка предимно метъл-ориентирани китари. Почти сигурен съм, например, че мнението му за метлите на Ibanez не е много по-различно. BabyThomas пък, доколкото знам е луд фен на Ibanez. Според мен, що се отнася до метъл-китарите на Ibanez,те наистина могат да се похвалят с прецизност на изработката и иновативност в създаването на различни тремоло-системи,в по-голяма степен от Джаксън. От друга страна, тези китари имат и много противници, поради малко по-различния звук, който имат(осбено липовите модели). Аз наистина мисля, че има отличителни разлики в звука на някои популярни модели на Ibanez, което е хубаво, понеже представлява разнообразие. Jackson също имат като цяло малко по-различен звук от метлите на Ibanez. Ако питате мен, ако човек има Strat, LP, Jackson и Ibanez e най-добре .

Е, аз имам и една такава и засега не съм се оплаквал(доколкото може човек да не се оплаква от нисък клас китара). Без значение дали ще е Squier, Factor, Стагг и т.н., при цени под 500лв. говорим за евтини и не особено добри китари. Както много често казвам, за да се попадне при тези условия на китара без дефекти, трябва да се избира, а марката не е от съществено значение. Hillbilly свири блус и за неговото свирене тези китари наистина са почти неприложими. Той е фен на по-класическите тонове и не свири много-много метъл.

Мен не ме интересува засипването с учебници, а по-скоро дали знаеш какво пише в тях. Програми като Speaker Workshop, а доколкото разбрах и програмите на http://www.ht-audio.com/ минават през процес на измерване на параметрите на говорителите. Най-често се измерва импеданса на говорителя в тончестотния диапазон, след което говорителя се поставя в тестов затворен обем или се прикрепя известна допълнителна маса(delta mass test), след което измерването на импеданса се прави повторно и софтуерът на базата на сложни изчисления определя реалните T/S параметри на измерваният говорител(повече или по-малко точно). Възможно е и да се ползват T/S параметрите от производителя, ако може да се разчита на тях. Софтуерът помага в определянето на обема за озвучителното тяло и проектирането на филтрите. Но и софтуера не е перфектен и понякога лъже. Затова трябва да знаеш какво правиш. По принцип съм малко скептично настроен към безексперименталното проектиране на тела.

Не ми е много ясно как точно ще съчетаеш курсовия си проект със китарата, понеже обикновено при изчисляването на озвучителни тела се гонят някакви параметри, на базата на които се подбират говорители, изчисляват филтри, смятат кутии и т.н. На първо място - китарните говорители нямат модели в програмите, за които говориш. От друга страна, кабинетите за китара се ползват за свирене и създават изкривявания, чиято единствена цел е да звучат готино на свирещия. В този смисъл, китарните кабинети гонят постигане на съвсем субективни възприятия, които най-често не са добре анализирани и документирани, а начините са постигане на съответния "саунд" най-често не се публикуват, а са ноу-хау на съответната фирма(постигнати експериментално). В този ред на мисли, според мен ще имаш по-голям успех с курсовата си работа, ако се заемеш да проектираш озвучително тяло, различно от китарен кабинет. Тогава ще можеш да дефинираш изисквания, да подбереш говорители и да изчислиш филтрите и телата. Програми като Speaker Workshop могат да ти бъдат доста полезни в процеса на проектиране, стига да знаеш какво правиш. Добре е и да имаш достъп до някаква сравнително точна измервателна апаратура(най-малко RLC-метър), например за изработка на филтрите. Ако ще ползваш Speaker workshop, добре е да го ползваш с някаква по-свястна звукова карта. На първо място, намери си някаква литература, която обсъжда проектиране на озвучителни тела и я прочети внимателно. След това вече се занимавай със софтуери.

Kaкто винаги, говорите глупости. Стига да си избереш китара без дефекти, няма проблем. Всички гореизброени марки са нисък клас китари, където е въпрос на късмет да попаднеш на бройка без дефекти. А ако търсиш наистина качествен звук - не го търси в този ценови клас.

Какво можете да кажете за звука на фингърбордите, направени от pau ferro? На места чета, че звука на това дърво се намира между палисандъра и абаноса.