Топ потребители

Бъдете живи и здрави, много музика и вдъхновение! И някакъв гиър ако изпадне - няма да го върнем

Snarky Puppy - Lingus (Cory Henry's solo Guitar Cover) Спомен от най-трудното соло, което някога съм свирил.

*** TEASER TRAILER *** Човек и добре да живее, рано или късно почва да прави студио... пак В моя случай за втори път Ако е рекъл Господ и не ме пуснат дивите, до края на годината това (и още куп железа): ще отиде тук: Смятам да снимам и публикувам цялата епопея, защото след нея или ще съм много, ама много хепи, или ще се мръдна напълно. Така че както се казва: stay tuned guys

То тая тема стана малко "свободни размишления", та ще се включа и аз с малко спомени и тъй като има вероятност аз да съм един от най-дъртите членове на форума, на който не му се четат пенсионерски спомени от рода "а какво беше едно време", нека ги пропусне. Преди '89-та с жена ми бяхме започнали да правим кариера като клавирно дуо към "Главна дирекция Музика", имаше едно време такава организация, която прекрати съществуването си след 1989-та, явяваш се на конкурс, свириш, одобряват те или не и след това ти уреждат ангажименти из страната. Та по онова време изнесохме трицифрено число концерти на 2 пиана или 4 ръце къде ли не, а когато всичко се прекрати изведнъж след 'промените', купихме 2 електронни клавира и набързо адаптирахме класическия материал за електрониката. Идеята беше да не губим инерцията и връзките, които вече си бяхме създали в много градове и градчета. Интересно, че успешните концерти, бисовете и т.н. от всичките тези години съм ги забравил тотално, но все още помня идеално провалите (бяха 2 бр. - на централния площад в Свищов и в едно голямо пловдивско село). И двата фала реално бяха заради дадена грешна информация от страна на организатора на събитието, но в крайна сметка си го отнесохме ние като изпълнители. Свищовският фал няма отношение към темата за фолка, затова разказвам само за другия. В началото на 90-те ни потърси някакъв, дето искал да събере в ресторанта хора от цялото село по някакъв повод и идеята му била този път музиката да е по-различна от това, дето в селото слушали всеки ден - чалга и народна музика. Казахме му какъв репертоар имаме - няколко часа адаптирани класически парчета и час-два ресторантски репертоар - евъргрийни основно + някои по-подвижни парчета. Човекът каза "идеално - идвайте", ние се замъкнахме с апаратурата, нагласихме я и започнахме с фонова музика докато се събираха по масите. Докато свирихме, определено ги гледах, че скучаеха по масите и им стана по-интересно чак когато започнаха да хапват и пийват....абе нещо като в "Оркестър без име" когато свиреха и никой не им обръщаше внимание. По едно време някои (явно от интелигенцията в селото) станаха и започнаха да играят на танцувалните парчета, ама рехава работа...4-5 двойки най-много ; останалите се наливаха вече с третата ракия и бистреха политиката на висок глас. След още час, ония с третата ракия вече бяха на петата и започнаха да пристигат с поръчки от рода "Знаете ли я тази..." (от чалга репертоара) или пък "Ай, изсвирете нещо по-така..." (пак от чалга репертоара). Излишно е да казвам, че нямахме нито едно парче от този вид и усетихме, че нещата няма да свършат добре, когато един почти на зиг-заг се домъкна до нас и вика "Ай' тогава Изсвирите барем едно 'Оро" (с капс лока се опитвам да предам диалекта ). Жена ми по това време вече искаше да събираме нещата и да се махаме, като дори не искаше уговорената сума за вечерта, но аз като по-тактичен реших да спасявам положението, защото из чантите с апаратурите носех и един дек, та отидох до оня организатора (вече съм забравил кмет ли беше или просто беше решил да възпитава неуспешно съселяните си с различна музика) и му казах да донесе някоя касета с чалга, народна музика или к'вото там слушат в това село. След 10 минути касетата вече вървеше, ония тутакси скочиха да играят, по някое време тръгна някакво право сватбарско хоро, ония се навързаха...и пак се почна с поръчките, ама в друга област. Идва някой почерпен и поръчва да кажем на микрофона, че "'Орото е за еди кой си"...след малко идва друг и поръчва да кажем на микрофона, че "Орото е за еди кой си" (друго име). Казвам аз, а оня първият пристига моментално и започва да се кара с мене защо съм съобщил че "Орото е за друг, след като не е свършило още...". Ей такива работи...После след като всичко приключи по малките часове, половината вече си тръгнаха, а по масите останаха само допиващите, гледам седи един от ония с поръчките и реших да замажа положението - отидох на масата му и му викам...така и така, тази вечер нямахме готовност с музиката, защото тоя вашият (организатора) ни ангажира за участие с друг вид музика, защото искал да направи по-различно мероприятие от това, дето го правите тука всеки ден, а оня вика "Не го слушай него, ние тука си слушаме наш'та музика дето си я познаваме". Иначе по-конкретно за темата със съвременните аранжименти в народната музика, не искам да звучи като някаква хвалба, но такива аранжименти започнах да правя още в 1992-ра, веднага след като бях взел кийбордите, един синт и един семплер (тогава не работех с компютър). Не знам дали защото бях млад, но тогава много ми се работеше и вадех страшно много неща за кратко време. Разбира се като класически музикант започнах с кавъри на класически парчета, но малко след това изкарахме един сборен диск (матрично CD, тогава все още нямаше записвачки да си го записваш сам) с инструментални композиции, между които имаше и 2 народни обработки - "Рипни, Калинке" в хард рокаджийски вариант (беше над 5 минути) и "Пустоно лудо и младо" в денс вариант, които тогава доста ги въртяха из радиостанциите, защото беше нещо ново като визия върху народната музика. Даже по време на световното през 1994-та, ОББ имаше една реклама, която вървеше преди и между полувремената на всеки мач, която я озвучаваха с началните ми гайди от "Рипни, Калинке". Та още от онова време си имах афинитета към съвременните обработки и дори бях направил "Девойко, мари хубава" в стила на "Children" на Робърт Майлс много преди Ирина Флорин да се сети да изкара "Цвят лилав" в подобен стил. Сега вече нещата са лесни - всички имаме компютри, саунд библиотеки, изкарваме як саунд и само трябва да ти работи инвенцията, за да се сетиш да изкараш нещо, дето не е правено досега, което всъщност е доста трудно. Но пък от друга страна покрай шкартото, чувам и много добри съвременни обработки, правени от хора, които знаят какво правят и са добри музиканти с въображение. Айде да спирам вече, че ми писна да пиша.

Има съществена разлика между профилирането на Kemper и моделирането при Tonex (и Neural Amp Modeler например). Първото е до голяма степен алгоритмично, базирано на data points, докато при Tonex и другите от типа е neural network based, което е съвсем друга базова технология и теоретично ( а и на практика) доста по-добра. С напредването и развитието й - защото има още много накъде, нещата съвсем ще задобреят.

Посредствен инструмент, точно като този, в името на когото е създаден. Струва колкото парите си. Ако ми го подарят - ще го взема ... за разпалки на барбекюто и от любов към въпросния ...

Лично за мен това беше едно от най-запомнящите се участия. Светлинното шоу, многото хора и интересното място определено допринасят за страхотната атмосфера.

Което пък води до извода, че поне Томан няма да фалират в близко време.

Off/ Като човек с достатъчно години зад гърба си, помня всички тези безсмислени табели със соц. лозунги окачени по стените на различни предприятия и учреждения. Конкретно това словосъчетание с нечленувания живот също го помня, но помня и една негова разновидност, която веднъж видях окачена на стената на някакво предприятие някъде из кърджалийско и ме е яд, че тогава нямаше телефони и цифрови апарати, за да го увековеча. Там селата са изцяло с турско(-говорящо) население, които говореха с акцент българския и имаха доста пропуски при съчетанието на думите в изречение. Та явно някой селски кмет беше решил да следва партийната линия и беше окачил табелка с надпис "БЕЗ ТРУД ЖИВОТА НИТО Е КРАСИВ, НИТО НИЩО!"...явно го беше написал по памет от горния лозунг. П.П. Аааа, да...всички тези табелки бяха метални, поне тези дето съм виждал и помня - тогава не пестяха материала и всяка табелка тежеше подобаващо.

За това нямам опасения, ще дойдат 10-15 човека и това е

- Do you like Pink Floyd music? - I didn't know her last name until now... 😆

В интерес на истината малко са хората, на които имам доверие да дам инструмент, но има такива и съм го правил, но като цяло:

Изпълнение от откриването на учебната година в XI ОУ "Николай Лилиев", Стара Загора.

Съобщение от модератор: @DANEV нанесени са последни корекции по твое желание В този пост ще сложа линкове към материали, които смятам за полезни и ще напиша моя начин на работа (вадене, свирене, философия и т.н.) Повечето са за по-напреднали китаристи. https://www.youtube.com/@TastyGuitarcom - любим канал в ютуб. Има уроци основно в направление блус, фънк, рнб и соул. https://www.youtube.com/@JackRuch - наскоро открих този канал. Много полезен за блус и по-конкретно ако искате да "подлютите" блуса си или иначе казано - да се научите как да вкарвате джаз елементи в блуса. https://drive.google.com/drive/folders/16xh7X1RmhCCsj0jmbEd-sI6UMJ_NxQeV - Guthrie Govan Words of Wisdom Clinic в 5 части - Отдавна не съм го гледал, но това е поглед на музиката в по-широк аспект. https://www.youtube.com/watch?v=tELIgr96WcM&ab_channel=Guitarist String Bending Masterclass в 5 части отново на Guthrie Govan - отново нещо, което периодично гледам и преоткривам. https://www.youtube.com/watch?v=IEPw06KxdOY&ab_channel=แบงค์กาโม่ - Ross Bolton Funk Guitar в две части. Много полезно! Преди време за мен бяха много полезни уроците на Lick Library - https://www.licklibrary.com/learn Scott Henderson - Outside the blues в две части - https://www.mymusicmasterclass.com/premiumvideos/scott-henderson-outside-the-blues-guitar-masterclass-videos-1-2-and-play-alongs-bundle/ Полезно за по-напреднали, които искат да избягат от клишето. Отново урок, който периодично гледам и преоткривам. Можете да разгледате уроците на Robben Ford, Andy Timmons, Joe Bonamassa, John Scofield и Mike Stern в YouTube, вярвам, че ще откриете полезни неща и там. https://www.youtube.com/@RicardoDeGaspari/videos Полезен канал за учене на песни. Този човек доста точно показва. Аз лично, когато уча дадена песен или инструментал, намирам човек, който я свири максимално добре според моите виждания (обикновено това значи да е максимално близо до оригинала), научавам я оттам и след това допълнително слушам оригинала, както в оригинално темпо, така и в забавено и слушам за детайли (кои ноти са ударени с перце, кои са легато, дали има рейк или не, правилната динамика, звукът на китарата, баланса спрямо другите инструменти, какви точни техники на свирене са използвани, фразиране, артикулация, звукоизвличане, абсолютно точното изсвирване като ноти и ритъм на всичко), понеже дори най-добрите уроци на песни в YouTube проускат понякога някои детайли, а аз се старая в повечето случаи да бъда перфекционист и дори така след време преоктривам нещо пропуснато. Често е така, и когато напредваме. Преди години не сме чували толкова много от нещата, които чуваме сега (поне при мен е така). След детайлизирането на нещата започвам да слушам песента основно в оригинално темпо, за да свикна с нея и най-накрая я записвам, след което правя микс. Обикновено всичко това е за удоволствие, макар че последните години ми отнема повече време и енергия. Пропуснах да напиша, че ако има, намирам и изолиран трак на инструмента, който ще записвам (понеже понякога свиря сола на пиано/бас/саксофон...). Там се чуват неща, които понякога в общия звук пропускаме. Също така слушам най-различни варианти на съответната песен или инструментал (от лайфове на оригиналния изпълнител, от кавъри...) и си открадвам, каквото си харесам, ако реша да разнообразя оригиналия студиен запис. На някои места вкарвам и от себе си (мнението ми е, че така или иначе вкарваме от себе си, в случая имам предвид тенденциозно), но според мен е важно да изхождаме от знание (тоест да знаем оригинала, да сме слушали, да имаме поглед и т.н.). Наблюденията ми са, че много често "Искам да свиря като себе си" е оправдание и мързел, понеже на съответния човек не му се занимава, с както виждате доста сериозния труд, който трябва да положи, ако иска да е в услуга на музиката, а не на "бизнеса". Един от моите учители казва: Красотата е в детайлите и аз съм абсолютно съгласен с това твърдение. За по начинаещи и като цяло по-комерсиални песни: https://www.youtube.com/@GuitarZero2HeroExpress/featured https://www.youtube.com/@Mr.Tabs.Guitar.Lessons/featured В Уроците на Jamtrack central, Truefire и Jamplay също има страхотни материали. Имах платен акаунт в Jamplay и Artur Menezes беше един от учителите там, който е много готин блус китарист. По принцип бях взел абонамента за Mike Lettieri, който също има готини уроци там. За упражнение препоръчвам приложението IReal Pro. Можете да го купите от App store или тук: https://www.irealpro.com/ Там има прогресии на различни песни или блус схеми, 2-5-1 и много други, в които можете да променяте темпо, какви инструменти да свирят, в какъв стил да свирят и много други неща. Уроците на Josh Smith и Kirk Fletcher в YouTube също препоръчвам. Да свириш добре най-вече изиксва изключително много работа по мое мнение. Слушането и имитацията на големите в бранша' е най-добрият път според мен за достигане на добро ниво. Черпим дирекно от извора. Теоретичната подготовка също не трябва да се подценява - да знаем какво правим, лично аз мисля по степени, което отново научих от същия учител, който казва приказката за детайлите и за радост е член на тази група. Какво имам предвид под мислене по степени - Най-простият пример е с блус прогресия: Приемаме, че сме в тоналност "Ла" и свирим мажорен блус: Първият акорд е A7, който произлиза от миксолидийски лад и степените върху, които се строи са: Основни - 1-3-5-7, което прави арпеж и надстройка - 9-11-13 (което прави още един арпеж). Именувани биха били: A-C#-E-G-B-D-F#. Правим същия анализ и на останалите два акорда от блус схемата (D7 и E7). Могат и трите да се третират така. Началото е да се научим да разрешаваме на основните степени на акордите, упражняваме се винаги да свирим 1ва степен на всеки, после 3та, 5та и 7ма по същия начин. Впоследствие се учим да имаме гласоводене - Да изсвирим например 3та степен на A7 и да отведем на следващия такт до 5та на D7... Темата е много дълга, но това е едно добро начало за този начин на мислене. Много е важно в музиката да разрешаваме. И теоретичните познания ни помагат да го правим. Разбира се е хубаво да стигнем момент, в който тези неща работят на фон за нас... Ние не мислим за тях, но те работят... Което е следствие на много упражнения... Ако има интерес към това, ще направя още един пост с по-подробни обяснения конкретно за мисленето по степени. Ще се радвам да споделите вашия начин на работа, както и материали, които считате за полезни. Надявам се да се намери за полезно това четиво, стана доста дългичко.

Няма как да стане само с изолация на тавана. Каквото и да се сложи само на тавана, ефектът ще е минимален - материали от типа на "дунапрен, стиропор и фибран" - даже не влизат в този разговор. За да има ефект трябва да се направи "стая в стаята". Аз имам по-лек вариант реализиран в домашното студио със специализиран винил, вата + гипс картон навсякъде, но без плаващи рамки и тампони, за които вече може @jabs да даде повече информацията. Моят по-лек вариант, който не е евтин също, изолира достатъчно за моите нужди, но ударни шумове, ниски честоти и като си "крещят" комшиите се чува - и аз бях наясно с това предварително. За да стане както трябва изисква доста ресурс.

Съгласен съм с musicman - от известно време нещата в тази област се развиват с такава скорост, че след някоя година може и да няма нужда от звукозаписни студия.

Какво значи повече компресия? Сложи един компресор отпред и готово. Иначе без да се моделира самия усилвател е трудно да се предположи, коя точно марка лампи ще даде търсения резултат - с други думи въпрос на експеримент, който като всички експерименти може в крайна сметка - колкото и лампи да завъртиш да няма резултата, който търсиш. Принципно, за да работи по начина, по който са го обявили означава, че има определени параметри на крайното стъпало (ерго изходния трансформатор и напреженията), които са компромисни, а не оптимални за даден импеданс, както по принцип се правят нещата.

Определено си по-търпелив от мен. Проблемът е, че алгоритмите от ден на ден стават все по-съвършени и все по-трудно разпознаваеми дали пеят хора или не. Изкуството и многогодишното обучение + къртовския труд на много музиканти вече съвсем започна да се обезличава и имам чувството, че след известно време ще останат само концертиращите изпълнители, които пеят на живо, а останалото дето е на запис, просто съм го отписал още отсега.

Свидетел съм на българската поп, рок музика от 70-те и 80-те години и не помня да е имало нито известни, нито полуизвестни блус групи, но почти всеки поп, рок музикант и най-вече китарист посвирваше блус теми и даже се опитваше да ги "пробутва" през някакви самодейни изяви. Не помня блуса да е бил забраняван, но като че ли нямаше традиция у нас. Слушаше се най-вече "Пърпъл, Бийтълс, Назарет, Цепелин, Сабат, Юрая и Стоунс. Чак след прожекциите в началото на 80-те на някои филми като "Шоу на колела"(Уили Нелсън), "Плешивото куче" и "The Band", се появи по-голям интерес към блуса. Когато свирех по соц. ресторанти през 80-те често допълвахме репертоара с някои известни блус парчета и прекалявахме с блус схеми, които намразих и до сега. Тогава се запознах и с Камен Кацата, който пееше само блус. Една вечер го качихме на сцената в типична чалга кръчма в Костинброд, където изрева известния хит "Гучи-кучи мен" и пияниците ни облепиха с оплюнчени банкноти, след което изгониха с ритници някакви милиционерчета. Това беше 1982г. Снимката е от там. Аз съм в ляво приклекнал.

В стара тема в друг форум, човек пита за по-маломощна алтернатива на dual rectifier. Втори отговор: "Once you find a good rectum fryer, it's difficult to accept substitutes."

На мен не ми миришат. Участвал съм 1979г. на Джаз Джамбуре-Варшава.От първи до пети джаз преглед в София с оркестър Русе на Петър Петров-парчето. Тогава други бяха времената-не лоши за музикантите.

Всичко е постижимо, стига да има желание и възможности. Ако ме питате като баща, който от 7 години всеки ден вози детето си на училище по един час във всяка посока, има ли смисъл.... не няма, детето се изморява страшно много. При вас не знам как ще бъде, не пречи да опитате. Онлайн уроците са хубаво нещо, но не и за начинаещи. Ще трябва да водите детето при учителя. И разбира се твърде рано е да разберете дали ще иска да се занимава с това като професия. @lyubohar, съжалявам че така се е получило при теб, обаче има и доста примери в обратната посока. Освен това според мен с навлизането на изкуствения интелект, едно от нещата, които за в бъдеще хората ще бъдат незаменими е изкуството. Така че никой не знае какво ще бъде след 20 - 30 години за нито една професия.

Фюжън инструментал, който стана на една година... Song written by Geno Gospodinov Recorded, mixed and mastered by Stoyko Lisichkov Video & editing by @Geno Gospodinov Drums - Nikola Enev Hammond & Synth - Stoyko Lisichkov Bass - Geno Gospodinov Guitar - Valentin Danev 2024, TSF Stara Zagora - Bulgaria - Center of the Universe

Ммм даааа, преразказът си е шедьовър отвсякъде, даже май ще тръгва нов комикс по случая.

Българска Музикална Работилница 12.04.2025, Joy Station 10:00 – 18:30 Вход свободен https://www.bgmuzikalnarabotilnica.com/

Jeff Beck - Cause We've Ended As Lovers (Guitar Interpretation) Този път с Fender Stratocaster Custom Shop Limited Edition 1957. Апаратурата, която използвам е същата, но интрото го правя с volume pedal на Boss (FV-30) вместо с потенциометрите на китарата: Fender Stratocaster Custom Shop Limited Edition 1957 Seafoam Green Mesa Boogie Lonestar Special 1X12 JHS Double Barrel TC Electronic Flashback X4 Delay Strymon Flint Reverb Boss Volume Pedal FV-30 Вариантът с Gibson Les Paul Standard 60s Honey Amber: Кой вариант ви допада повече?

В матрицата #matrix #funny #reality #lol #BG.mp4

На място или докато караш колата? Докато работи двигателя (ако не е електричка) или само с околния шум? Това вкарване във филми отдавна го гледам при някои хора и няма избиване от главата, щото си е почти като при плоскоземците и кемтрейлсовците - няма спасение. A за яките кабели, свързващи системата в колата с колоните, които насочват електроните по много специален начин, който така подобрява звука, че...за тях пък изобщо не искам да говоря, щото им трябвало малко време за разсвирване, но пък като загреят направо...

Ами... ако го правиш за забавление и престиж, тогава има смисъл. Познавам човек, който има студио, но парите идват от птицефермата на баща му. Аз също имам малко ТВ студио, но помещението и оборудването са моя собственост и в събота или неделя се забавлявам с разни неща. Дори понякога каня гости за подкаст, инфлуенсърки и т.н. : -) Ако го правиш за да изкарваш пари, с които да живееш и да си посрещаш разходите... тогава няма никакъв смисъл. А ако искаш да печелиш, т.е. да ти остават пари за инвестиции в студиото и то след като си платиш всички житейски разходи... просто забрави! Чували сте правило: ако с бизнеса си няма да печелите поне три пъти повече от досегашната си работа, тогава не я напускайте. С други думи - първо започни да печелиш от студиото три пъти сегашната си заплата, а след това напускай работата си 🙂

Много интересна тема - чак сега я видях. 90% от мотивацията ми да творя музика и звук е за себе си, а 10% за всеки добре дошъл. Вече не ме интересува никаква музикална мода и никаква комерсиална и финансова причина. Отдавна се уверих, че ако аз си харесвам музиката, която създавам, то със сигурност и много, много други слушатели ще я харесат. Затова и моята най-любима сцена е уличната и най-вече парковете. Само така мога да разбера, дали случайният слушател безпристрастно харесва музиката ми. Достатъчно ми е да видя, че хората се заслушват с интерес, а още по радостно е, ако някой дойде, пусне някоя монета и каже - "благодаря ви за хубавата музика, ваша ли е, не сме чували такава". Докато в клубовете част от слушателите идват с предварителна нагласа, защото те познават и в повечето случаи дори и да не те харесват, просто се забавляват и ти ръкопляскат от куртоазия. Ако не са те харесали - тихичко ти се надсмиват зад гърба ти.

Знаех си аз, че ще стигнем до стадионите 😀

Да допълня и уточня малко. 1. Ламповите усилватели ВИНАГИ внасят изкривявания. Това е пряко свързано с предавателната характеристика на трансформаторите - тя е с хистерезисен характер и си е доста комплексна величина. Особено при насищане на магнитопровода - тогав става съвсем "мазало". 2. Човешкото ухо е изключително чувствително към изкривяванията. Затова и освен кривите на Флетчър-Мънсон за еднакво възприятие на гръмкостта на звука, има куп други измерваеми характеристики, най-важната от които си остава THD (total harmonical distortion). За пример - една радиоточка свири субективно силно, защото възприемаме изкривяванията като "сила" на звука. Като съберем 1 и 2 - получаваме отговора на въпроса "Защо лампов усилвател свири по-силно от транзисторен" Успех на всички!

Здравейте, приятели, След дългогодишно отсъствие се завръщам с един кратък китарен инструментал: Записът е правен изцяло в домашни условия с вярната Cort Z42. Както винаги, продукцията е напълно самостоятелна. Постарал съм се да има сравнително богат аранжимент, което беше предизвикателство към микса, но сами ще прецените как се е получило. Надявам се да изслушате парчето докрай! Линк към всичките ми публикувани парчета Благодаря за вниманието!

Не ти трябват никакви педали за Кемпера, освен неговият си kemper remote който е педалиера за управление на главата + 1-2 експрешън педала. Има заводски вградени туб скриймъри, ако ти се налага, но повечето хай гейн профили нямат нужда. МНОГО важно е ако ще си ползваш кемпера с китарен кабинет да си заредиш т.нар. "директни" профили. Т.е. при снемането на "отпечатък" от усилвател, да е ползван само усилвател през външен товар вместо кабинет. Това е така, защото когато се прави модел през глава И кабинет, тогава ако и ти го включиш в кабинет става доста зле звука. По принцип кемпера има бутон, от който уж можеш да изключиш кабинет симулацията, но мисля че е най-добре да се ползват "чисти" профили.

С колегата @RevelanFriedman един новогодишен кавър. Аз съм на клавишите, той на китарата. Приятно слушане! https://adilo.bigcommand.com/watch/r_5U1xi5 SoundCloud link:

Аз го слагам преди драйва. Защото съм металист Реално, хората го ползват преди или след драйва. Преди - ако искаш да получиш повече драйв, след - ако искаш да усилиш нивото на драйва без да му даваш още кривоч. Примерно класиката в хай-гейна е да пуснеш един Tube Screamer преди усилвателя (преампа) и китарата ти е готова за смесване, защото TS-a има специфични характеристики, които режат ниските и добавят среди. TS-a в този случай е бустер, слагаш гейна на 0. Някои хора ползват бустер за да си вдигнат нивото, примерно по време на соло. Тогава го слагаш след драйва. Ако ползваш усилвател е след драйва и преди усилвателя. А на въпроса дали преди или след дивей, ревърб, определено преди. Дилея и ревърба са винаги последни във веригата. Освен ако не правиш някакви експериментални звуци. Но идеята на буста е да усили сигнала, или да добави малко гейн към драйва.

За съжаление преди няколко месеца осцилоскопа ми се спомина и го метнах в кофата (беше от 1994-та). Но понеже скоп ми трябва може би 2-3 пъти в годината реших че няма смисъл да си купувам истински и затова взех един детски от надАли Експрес. Добре изглежда, идните дни ще гледам да го тествам в полеви условия. Дано не гръмне при първото ровичкане в амп.

Трябва да спрем шерването с линкове, защото не остават за дълго. И направо да дам пример с един култов разговор, който мернах във ФБ. Става дума за новото парче на Контрол - Няма време (непременно го чуйте):

Вероятно знаете, но има AI специализиран в писане на поезия, докато текста, който публикувах, е от AI с общо предназначение. За професионалните музиканти и изпълнители може и да е дразнещ, но почти всички, на които показах текста на песента, го харесаха, демек - публиката. Въпреки това днес остро порицах AI и му казах да редактира песента. Ето какво ми написа: Куплет 2: Това все едно Анчев го е писал, И с нашите думи, нов стил e сътворил. Но въпреки бурите, ние сме неустрашими, С любовта в сърцата, заедно сме непоклатими.