С риск да събера хейтърите. Аз не разбирам много и слушам lossless на студийни монитори (някой ден може да си взема и система за калибрирането им според помещението, което ползвам за домашно студио, защото искам да слушам записите без "допълнения" и "подобрения", доколкото е възможно). За мен лично е безсмислено да купувам плочи, които последните години са от цифров мастър (няма как нещо записано от оригинал да звучи по-оригинално от оригинал) или надраскани оригинални плочи записвани от ролкови магнетофони преди 30 години. По повод "топлината" един приятел ми казваше че не харесва CD-тата, щот там всичко се чувало много ясно, а на изтритата лента от касетка е по-добре, без динамика, по-равно, без отчетливост и т.н. и е някак по-топло заради това. Ами аз искам да чувам всеки детайл и всеки тон на всичките инструменти. С динамиката и честотите. Не искам да ми е замазано и равно. Това е все едно една мома да каже, че не иска да се гледа на 4К защото ще ѝ се видят пъпките по-лицето, а по-добре на SD. Много от съвременните записи са на цифров мастър и не са записвани на магнетофон. Това означава ли, че няма да ги слушам? Добре, за ламповите усилватели ако "топлото" е четните хармоници . Добре, да кажем че тези хармоници галят ухото и се възприемат за "топло", но какво общо има грамофона с това, което се възпроизвежда в общия случай некачествено (ако не е скъп) запис презаписан от цифров сорс? Тоест, първо трябва записа, който искам да го чуя в оригинал да ми го развали грамофона и после лампов усилвател да ми го "подобри" и в крайна сметка не е оригиналният запис, а "топъл" запис. Тука има и друг момент който споменават, а той е фетишът към опаковките докато се разглеждат (колкото по-големи и цветни – по-добре), това да гледаш как се върти плочата и носталгията, разбира се. Може би това подсилва усещането за музиката ... не знам. За мен е музиката и всеки тон в нея, не опаковката.
