synchu

Напреднали са доста и са доста удобни, но звукът на педалчетата все още е по-добър от моя гледна точка. В микс, на сцена и за публиката разликата вероятно ще е от абсолютно никаква до почти никаква

Докато се сетя за "I am the passenger..." откриващата строфа - "полудЕх" ... време си е за гинко билоба...

^^ ами доста стандартен подход, включително по-напредничавите машини (Lelith Bianca бидейки една от евтините такива) имат програмируем Low Flow режим... с изключение на температурната стабилност с La Pavoni (то ) можем да контролираме всички елементи от preinfusion през flow и т.н. ...

Абсолютно не е вярно това. Ще свири много по-добре с L4-орката, то е ясно и се вижда - кЕтарката е трепач. $4К срещу "много по-добре" е очевидно чудесна сделка!

Нуно Бетънкорт моля, че ще се наказваме, какъв е този Бетенкурт ... тез теми иначе редовно се предъвкват - няма лошо - колкото повече се дъвчат, дет се вика толкова повече омекват и стават удобни за сдъкване ... Доскоро търкалях Multiface 2, който смених по-скоро от гледна точка future proof - че го изполвах с един PCIe to PCI adapter, на който трябваше да му презапоя някои чаркове, за да работи нормално RME интерфейсите са на практика вечни.... общо взето... всъщност лимитацията е преносната технология... с която ПЦ производителите си играят през годините. Между другото - го смених с Apogee Rosetta 192 ... който е аналогично вехт, макар и относително, дискутируемо и трудно доказуемо - по-висок клас от Мултифейс 2 конвертор, към RME RayDat, и един RME ADI FS за разкош. За моите скромни цели, звучи чудно ///След като му фикснах захранването на Apogee-то.... though ...

Абсолютно нищо, а пък с ЕКю в луупа е още по-добре.

За да не останат поколенията с погрешно впечатление, първо не всички атенюатори са създадени равни, второ не всички усилватели и трето всичко зависи от целта на упражнението. Имам Koch Loadbox 2, който използвах дълги години, а в момента Tone King IronMan 2, който за мен е изключително добре проектиран и направен атенуатор и върши чудесна работа. Като качества на атенуатор, това може би е най-доброто на пазара в момента, макар че Ox Box например е значително по-продаван, както и устройствата на Two Notes, но не заради качествата им на атенуатори, а по-скоро допълнителните екстри, които вършат чудесна работа в домашни условия. Това, което е сигурно обаче е, че няма как нещо което е 5 пъти по-тихо да звучи като оригинала, това си е проста физика и биология. Ще избегнем научните наименования и описания - защо това е така, за да не загубим аудиторията, но Tone King-а се справя доста добре Post-phase inverter master volume (PPIMV), както и другите имплементации на Master Volume, си имат съответните технически ограничения в зависимост от архитектурата на усилвателя - каквото и да сложиш на Plexi (non master volume), Dr. Z, Fender Deluxe и много други - никога няма да звучи така както, ако е без него. Това също си е проста физика, освен че емпирично съм го тествал многократно. Когато намалиш сигнала към крайното стъпало независимо къде го правиш - работата на крайното стъпало се променя, просто защото крайните лампи (в режимите, в които работят в много от по-старите дизайни) не усилват линейно. Иначе в днешно време с развитието на технологиите - един Ox Box или Two Notes Captor X, вършат чудесна работа в домашни условия, в зависимост от използвания усилвател, макар че съвременните масови усилватели, с малки изключения, действително "генерират" звука в предусилвателната част и в тези случаи и тези устройства са им много, но за феновете на Non master volume, освен ако нямат условията - са отлично решение.

^мдам! И понеже Кори Уонг спомена Дъмбъл - там до голяма степен това управление на "бързината" (по-скоро на компресията) се реализира със значително количество "подсилване" на захранването - по-мощни мрежови трансформатори, съществено филтриране, особено в по-късните генерации (това деление е условно и за удобство на феновете но в първите две - така да се каже ранните - 70-те и началото на 80-те - не е така) и (понякога) повече от една и по-различен начин реализирани отрицателни обратни връзки - обща, както и в някои изпълнение на отделните предусилвателни стъпала (обикновено на първото), но в някои има и на други....

Damping factor-a e друга работа, може да има някакво усещане за хм ... "бързина" каквото и да означава това в точно този контекст. Но това е съотношение на импедансите на говорителя и изходното съпротивление на усилвателя. С всички валидни за такива съотношения правила (които в повечето случаи означават промяна на нивата, разлики в SNR - което при тези нива е доста относително ... ). Предварително се извинявам за смесицата между български и чуждици - но ще ми е по-лесно... "Бързината" на даден усилвател е субективно усещане за начина, по който звучи атаката на нотата - ако е по-изразена - тогава повечето китаристи бихме възприели усилвателя като бърз С други думи говорим в общия случай за начина по-който усилвателя малко или много изкривява или компресира сигнала - това може да се дължи на фактори като захранване (примерно замяната на масово използвaните електролитни кондензатори с филм - като Solen при Carr - по-масивни мрежови трансформатори, solid-state срещу лампови изправители - всичко това намалява популярния sag и създава усещане за "по-бърз" усилвател - или с други думи пад на напрежението причинен от повишена консумация - особено в клас А изпълненията - особено когато имаме bass heavy circuits). Другото вече са специфични характеристики на конкретното изпълнение / схема, които могат да подчертаят атаката на нотата - с други думи представяме си компресор с по-бавна атака и относително среден рилийз. Това е и начина, който да кажем използват множество фънк и кънтри китаристи - и който лесно може да се тества - чист усилвател - един компресор със споменатите настройки и лек бууст на сигнала и си в "бързия" бизнес Но общо взето - това е.

Всичко може да се свърже към всичко и с обикновена тел. Не става въпрос физически дали може или не може. Електрически не е правилно, което рефлектира върху качеството на сигнала, звука и отношението полезен сигнал / шум. Можем да навлезем и в по-големи детайли - защо това е така, да приложим измервания и картинки от осцилоскопи, THD характеристики и какво ли още не, но аз специално, така като чета, първо не виждам смисъл и второ - всеки сам си преценя....

Хубавото е че е безплатен... не бих казал, че съм впечатлен. Но вкусове много и различни. Пък и продължава да се развива усилено. Tonex-a не ми допада също. Въобще емулациите на IK Multimedia, като цяло. Не е мойто, но отново - има избор в днешно време голям - и на много хора им харесва. Към момента Neural DSP моделинга & TH-U Overloud rig captures ми допадат най-много в тази категория китарни звуци. Captures на TH-U са много добри и реагират по моя вкус ...

Къде трябва да стигне сигнала на този бас? Иначе - не, не става така - общо взето, каквото написа Koobenot с някакви дребни корекции...

Напоследък UPS са по-зле и от пощите, по мои скромни наблюдения .... имам няколко случки от последните месеци, които все повече занижават и без това исторически ниските ми очаквания към тях ... със сигурност ще дойде, но кога е труден въпрос, на който - поне за мен - неочаквано и самите UPS нямат дефинитивен отговор. Датите на сайта им са ...."more like a guidance" ... Иначе Ънкъл Грег си използва Флуенс постоянно, вървейки в комлект със signature Reverend теле-то му. Но има едно вехто 50-арско теле, с което звучи няколко класи отгоре - суровата реалност обаче е, че за живо свирене Флуенс няма грешка - безшумен при всички обстоятелства - просто технологията е такава

Проблемът на стандартното WD40 е че остава тънък филм, ако не се почисти добре, което в общия случай при затворен потенциометър не е толкова проста задача. При Contact cleaner тип продуктите на теория това не би трябвало да е така. Но аз си използвам и изопропил - след каквото и да *Cleaner....

19 години (почти) след като е отворена темата, вече е значително по-лесно технически да се случи, но съветите на Jay Graydon са вечно актуални…

Под марката wd40 има различни продукти, включително и contact cleaner. Иначе оригиналът е създаден като охлаждащ продукт при рязане и пробиване на метал. В масата от случаите и изопропил върши чудна работа.

7-цата работи отлично под Windows (лицензираната версия, с други не се занимавам). В 8-цата не намирам нещо, което да ми трябва или да ме изкушава.

Логиката въобще не е същата. Разбитият белтък е краен продукт на физико-химичен процес, също като майонезата, който променя вкусовите качества на изходния такъв. Текстурата е резултат от същия този процес, който не определя вкусовите качества на крайния продукт, но влияе върху тяхното възприятие (например продължителност, концентрация на усещането и т.н.). Дай да не се хлъзваме по тази наклонена плоскост... Каймакът е страничен продукт на екстракцията, чиито вкусови качества се определят от описания състав. На твоят вкус му харесва, на моя не му харесва. Няма лошо

Ако някой докарва воднист кисельоч от познати на мен кафета - проблемът дефинитивно не е в кафето ( а аз съм фен предимно на африкански кафета - най-вече с произход Етиопия ) . Има маса спешълти кафета, които на мен не ми харесват, но щом се продават -съм убеден, че на маса други хора им харесват. Каймакът по същество е комбинация на CO2, кафеен прах, мастни молекули и т.н. и е индикатор на степента на изпичане, и айде свежестта на кафето (т.е. колко време е изминало от изпичането). Вкусово освен киселинност (CO2) и горчивина (не само, но и от кафеения прах минал през филтъра) няма особени достойнства, да не говорим, че тъмно изпечено, кофти кафе има чуден вкус на кьоспе с асфалт независимо от перфектния му на вид каймак. Съгласен съм, че визуално прави еспресото по-привлекателно Но - вкусове различни (освен това се променят във времето - небцето търси нещо ново все пак) и кафета много. Всекиму каквото му харесва. От проба глава не боли, а и цифрите за проба не са високи в случая. Последният път в Италия пих сносно кафе точно на едно място от 20-ината населени места, които обиколихме и беше Julius Meinl арабика бленд някакъв. Добре смляно, правилна екстракция и сносен резултат. Не мога да го класифицирам като "много хубаво", но беше сносно, за разликата от другите 50 кафета. От които една трета сигурно бяха поносими, останалите ....хм... Да - знам, че съм станал сноб по темата И сега си нося мелничката, V60 и кафенце ...

По принцип тези усилватели имат относително сложни имплементации на защити и контрол на преднапрежението (bias) на крайните лампи. При проблем в тях е възможно да се наблюдават подобни проявления. Честно казано - на мен не ми се занимава , въпреки че Х&К далеч не са най-неприятните за ….хм…гледане. @Baby Thomas може и да се навие да погледне, ако го пратиш до Русе…

Естествено, че се използва и платената версия на Рийпър. За индивидуална употреба е 70 долара или нещо подобно. Това е доста приемлива сума за това, което предлага, отделно все пак и разработчиците заслужават компенсация за труда си.

Ето тук, например: https://www.headphonesty.com/2019/04/headphone-impedance-demystified/ ще намериш доста отговори - има и някаква плява Реално се използва един и същи изход с изходен импеданс между 50 и 300 ома например, при което нищо не звучи прекалено зле (а то при евтини дивайси и да звучи добре е относително), а пък спестяват някой друг юан от чаркове и работа. Иначе - някакъв вид автоматично съответствие на импеданс по принцип може да се реализира (например с компаратори), но в евтините модели е почти абсурд да са направили такова нещо.

Ами цената е доста приемлива за Apple абонамента всъщност. Проблемът за мен по-скоро е, че доколкото разбирам със стандартното приложение за Windows (Apple iTunes/Music whatever бавно-работеща-бъгава-боза-която-ме-дразни-всеки-път-като-я-стартирам) Lossless audio не се поддържа към момента. Аз използвам Tidal и Tidal Mastering Quality формата ми звучи най-добре от всичко, което съм тествал.

Твърде много разсъждения и малко действия и както споменах и един пост по-горе ти го намериха в musicworld.bg, магазина на Динакорд - имат. Аз не съм скептичен, защото съм го правил - не давам "идеен проект" - правил съм го - става със струна и работи.

Неслучайно "Сделано...." се използва(ше) като нарицателно... Все таки - питай ето тук - КИТАРИ, ЕФЕКТИ И УСИЛВАТЕЛИ | Facebook - повече хора се навъртат, може пък някой да знае.