synchu

Това е маркетинг и брандиране на определена марка. Няма термин в индустрията "слушалки" от второ поколение Колко са добри точно тези - нямам идея.

^^Струва ми се, че доста изпреварващо разглеждаме събитията и вероятните възможности Да не говорим, че винаги можеш да им пишеш и да ги питаш.

Същите функции за синхронизация на мултикам има и DaVinci. Това за хардуера и нямането на мощ беше вярно преди няколко години, но вече далеч не е така. Все таки, нямам намерение да убеждавам никого. Има достатъчно достъпни материали, DaVinci има и напълно достатъчно функционална, безплатна версия.

Преди всичко за Mac има версия Чудесен софтуер, със съответните си недостатъци тук там Color Grading-a му е топ в индустрията, а възможностите за редактиране последните две години се увеличиха многократно, което беше и критикуваната част. Много съм доволен. Има и фрии версия. "Студио" версията освен повече възможности и по-бърза работа е с безплатни лайфтайм ъпгрейди.

DaVinci Resolve винаги препоръчвам аз Автоматизацията на много от необходимите дейности за такъв клип е на доста високо ниво, но си изисква време за разучаване.

^ както и в музиката, така и в писаното слово, понякога паузата е по-важна .... https://lmgtfy.app/?q=метафора и спираме с офтопика.

Въпросът е, че авторът вероятно иска да звучи като Marshall JCM/JMP/JTM, което е звукa на Marshall....

^^Отлично разбирам какво казваш. Мисълта ми е дефинирането на оригинала - защото Chris Lord Alge например, или който и да е, го е чул по начин, по който ние няма как да го чуем, ако не сме в неговата конфигурация, която е конфигурация, която той си е направил спрямо неговия начин на работа и как иска да чува нещата. А той прави оригинала Който пък как звучи в студиото и как е отработен е съвсем друга работа Все таки - не това е темата, а и няма кой знае какво значение.

To тази работа с "оригинала" е цяла друга поредица от томове събрани съчинения

Motu за Windows е сериозен хазарт, но не пречи да се пробва

^^Хъх Не ми се спори, не мисля да го правя и няма и много смисъл. Аз не бих си го взел точно този DSL.

Ти май по-добре от него знаеш какво иска и съответно съкровените му мечти, защото аз не останах с впечатление да знае и затова пита и търси и алтернативни предложения, ако прочетем какво пише Сега - без да разбиваме мечтите на хората - Marshall DSL15 една от немалкото стабилни пръчки в производството на Marshall и съответно Orange Tiny/Dark Terror & Blackstar HT20, например, много повече се доближават до търсените звуци на "големите братя" на DSL15 отколкото самия той.

Е това едва ли е така - хората си записват - просто вероятността да има някаква драма е по-голяма. От друга страна - може и да няма Аз имам id4 - интерфейсът си е ок - но зависи на каква конфигурация се използва и не няма общо със стабилността на RME.

Ако търсиш стабилност на драйвери и ниска латенция под Windows - RME. Останалите всички са ок като функционалност, но RME e друга категория, като става въпрос за стабилност.

Технически - 100W усилвател е два пъти по-шумен от 10W усилвател, въпросът е, че малко хора си представят какво значи "два пъти" по шумен - а то значи "адски много по-шумен" Всичко над 1 ват в стандартен апартамент е шумно (любимият на поколения Celestion Vintage 30 e с чувствителност от 100dB, което значи, че продуцира 100dB на 1 метър при подаден 1 ват - което е доста шумно) . Това не значи, че всички апартаментни герои трябва да са обзаведени с едноватови усилватели, защото цифрите са едно, но реалното представяне на усилвателя е нещо съвсем друго и то не откъм колко е шумен, а как звучи при определено усилване с конкретния тип лампи и изходен трансформатор (разбира се, имайки предвид и конкретния дизайн на усилвателя). Просто "големите" лампи от типа на 6L6, EL34, 6CA7,КТ66/77/88 и т.н., изискващи "голяма" железария (изходен трансформатор) са възприемани (условно) от масовия изпълнител на рок/метъл (със сериозен набор от изключения - почитатели на Vox/Supro/Magnatone и маса други марки всъщност) като "по-добре" звучащи. Тук сега може да се изпише един ферман защо това е така или съответно защо не е така - ама имам чувството, че вече сме го писали... Колко усилваш един усилвател, за да звучи добре - зависи от дизайна на усилвателя. Не става въпрос дали може да се озвучи стадион, а дали можеш да усилиш, да кажем, един Marshall JTM45 така че да звучи добре в апартамент например. Моите емпирични наблюдения са - по-скоро не. От друга страна - можеш ли да направиш звук с Mesa Boogie Mark V на "апартаментни" нива - вероятно да. На въпроса - иди си тествай малките Маршали като аз бих тествал и малките Orange (Terror серията) и Vox. Катаната също никак не е зле за това, което е. И за да няма съмнения - аз оставам извечен фен на 4 големи лампи, с голяма железария - нищо друго не ми звучи така Успех.

Въобще не е така - боклуци си има навсякъде по света и при нас не е изключение. Продават това, което изпраща дистрибутора на съответната марка за региона. Освен ако в магазина, като приемат китари или там каквото е друго не осъществяват собствен качествен контрол и съответно да връщат инструментите, които просто не стават и не подлежат на фиксиране от хората в магазина - просто продават това, което получават. Такъв собствен качествен контрол се прави доста рядко И трудно можеш да го очакваш за инструмент от 200-300 лева, но определено трябва да го очакваш за такъв от 4к например

....абе за един кратък момент щеше да сбъркаш.....:) Но да - D28 е teh mother, father and сичко останало.... a сега много ти трябва един OM/000 модел

Не знам колко трябва да са изпаднали за целта... ама какво ли не правят в днешно време. Но при положение, че нов цената му е съмнително ниска, колко да е още по "съмнително ниска" :

^Първото изречение аз лично не го разбирам, като смятам, че би било полезно най-малко още веднъж да се информираш за какво служат съответните видове интерфейси и стандарти. Същото се отнася и за word clock. ^^Относно Antelope - като цяло мненията са, че звукът на предусилвателите и най-вече конверторите е страхотен, но софтуерът, вкл. и драйверите могат да са проблематични. Нямам личен опит - в някакъв момент може би ще се снабдя, за да се уверя и в двете твърдения. Но ако се търси стабилност, бих предпочел RME - категорично.

RME. То и само това е достатъчно. RME и точка Има много дискусии относно звуковите характеристики, наличните функции, качествата на предусилвателите на различните марки и всеки има различен вкус и виждане за нещата. Но от гледна точка стабилност и латенция, мисля че RME винаги са били, ако не първи - то винаги в първата тройка. Използвам Multiface 2 от горе долу когато излезе - никога, никога не съм имал проблеми - мина успешно през доста конфигурации. И тъй като не мога да намеря читаво дъно с PCI слотове вече, в момента го използвам през PCI->PCIe адаптер - никакъв проблем. Имам и по-нов RME Raydat - също чудесно поведение, вкл. и в комбинация със старичкия Multiface 2. Между другото имам и споменатия ID4, който е приличен интерфейс сам по себе си.

^^ това малко "един ми каза, едни неща, за едни работи". Кои са тези "стари майстори лютиери"? Нищо му няма на дървения материал - особено смърчa, който масово се използва за "top". Проблемът е точно в дървесината за останалата част.

Е що старо - някои още правим

Не

Един от често пропусканите, но съществени параметри на адаптерите е индуктивността. Съпротивлението, както се казва, не определя самостоятелно правилата на играта едно достъпно обяснение има ето тук https://www.seymourduncan.com/blog/latest-updates/inductance-what-it-is-and-why-it-matters. По отношение на потенциометрите, когато искаш да постигнеш определени параметри и поръчаш да кажем - 5000 потенциометъра на даден производител - цената е много различна от стандартния асортимент, който се произвежда в много по-голям мащаб, и възможните отклонения са много по-малки. Та това е, което обяснява и по-високите цени да кажем на Беърнъкъл. Иначе - на който, каквото му харесва, да не говорим, че определението “класика” за едни е Лес Пол, за други Пейдж, Клептън за трети Слаш и т.н. и т.н.

Класиката е Classic 57 останалите изцъклени (според мен) представители са резултат от металургията 80те и 90те... Тук таме и Burstbuckers могат да се класифицират като класика, според вижданията на класифициращия. Но всичко е въпрос на вкус разбира се.