synchu

На адаша amp/cabinet switchera също поддържа тази функция, наред с много други. @Nikifena

Ако Дейв Фрийдман я е свършил тази работа и е направил колона, която комбинира точно тези два говорителя - предлагам да не го мислим толкова много дали комбинацията е добра

Супер ценна колекция за почти без пари https://www.softube.com/products/essentials-collection

Това не е така 2 х 25W е максимума, именно защото товара се разпределя равномерно. Така че максималната мощност е 50 вата, за да не надхвърлим 25-те вата на Грийнбека. Комбинацията звучи като отлична идея между другото....

Ок - т.е. ако смениш говорителя с още един 16 ома, тогава максимума е 50 вата е краткия отговор. Съкратено дългият е - общият импеданс на двата говорителя при паралелно свързване е 8 ома, V = sqrt(50 W * 8 ohm) = 20V, P = V^2 / R (per speaker) = 20^2/ 16 = 400 / 8 = 25 W вата на говорител, което е точно 25 вата на грийнбека. При 100 вата усилвател - имаме 28 волта и сметката е по 49 вата на говорител, което "шдое малко множко"

#макактака е 120 вата? - без да навлизаме в дебрите на калкулациите - колко ома са говорителите е важно? Ако са свързани паралелно и са по 16 ома, тогава максималната изходна мощност на усилвателя следва да е 50 вата.

В зависимост от реализацията на изхода на предусилвателя, съвсем спокойно можеш да го изпържиш, освен ако изрично в ръководството не пише, че не е проблем да го използваш по този начин. Ако е със съгласуващ траф на изхода, който е center tapped (не знам на БГ как е ) или е електронно балансиран (но без необходимата защита) е сигурно, като има още много ако-та. Ако всичко това не е така, което е абсолютно възможно - няма проблем Тея станаха адски скръндзи всички - пестят по 5 долара на дивайс да направят всеки изход на интерфейса с отделно фантомно, айАман...

Половин метър тинол по-късно, спретвайки си набързо (Balanced) line out-a на Suhr Reactive Load-a (за информация - когато използвате Speaker Thru жака - целия reactive load е извън веригата - остава си reactive load-a от истинската колона), което ме води до предположението, че Tone King (които в горното видео са класирани последни) не се борят да направят линеен изход, който по същество е делител на напрежение със съгласуващ трансформатор - в случая на Suhr изключително миниатюрен 1:1 / 10к:10к такъв, а по-скоро се стремят да докарат приятен за ухото звук (тяхната схема е активна с операционни усилватели и т.н.) - сега дали ти харесва едното или другото е въпрос на вкус. На мен по-скоро ми харесва. Прекарвайки горната постановка през няколко усилвателя - за някои едното работи по-добре, за други другото (като и в двата случая едно EQ решава разногласията ) .... Всъщност най-пълната система в схемата е на UA с Ox Box-a - където синхрона между хардуера и софтуера, позволява minimum effort - maximum satisfaction , и разбира се нюансиране на взаимодействието, което с другите дивайси изисква доста повече време, цъкане и усилия.

Абе според зависи - я виж бобините на Мъндорф по колко пара са? Две парчета и си на стотака вече. Иначе повечето следват схемата на Айкен с малки (но съществени - според зависи как гледаш на нещата) добавки

Съществена бележка върху заглавието, е че сравнението е на линейните изходи на устройствата ( и то сравнението е към линейния изход на усилвател), т.е. по-скоро реализацията на Load box + линеен изход, а не на attenuator, като звук през говорителя, което е съвсем друга работа.

Да се съгласим, че не всички сме съгласни. Тук има съществено количество - зависи - зависи от слушателя, плочата, от оборудването и от помещението. Брат ми има нелош сетъп, като съм му спретнал два лампови моноблока, които плюс едни колони на Монитор аудио и среден клас грамофон (1-3к) предлага различен модел изживяване (за мен изключително в положителна посока), включително и в режим на сравнение - между дигитален източник и винила Не знам топло ли е, студено ли е (всъщност много добре знам какво е и защо е) - но си е различен модел. Дали ти харесва или не - е въпрос на вкус.

You know your solder, young man Иначе, имайки предвид честотата и продължителността, с която ще се използва, стига да топи тинола и да го държиш от правилния край, вероятно си е ок.

От голяма до никаква Гейна на плъгина (обикновено) е калибриран и като го мърдаш си пише + (може и минус) 3dB. Отбелязката 3 на гейна на интерфейса може да значи всичко - ако можеш да уцелиш точно 3 dB увеличение или намаление - ще си бъде съществен успех - има разбира се интерфейси, за които това не е така (с електронно управление на входното ниво). Сега тука има още една торба сол - примерно този гейн на интерфейса къде и как точно е реализиран, как влияе на АЦП процес/филтри и т.н. - но това са детайли, които за инструмент, който предстои да бъде смачкам от драйв и изкривявания (да - включвам тук и чистите китари) в последствие - не е чак от толкова голямо значение

Hi-Z режим, гейна на Motu M2-то максимално намален (0 или там каквото е) и после се усилвa Input гейна на плъгина (ако няма такъв - като TH-U например, може да се използва или друг плъгин или от аудио интерфейса - в зависимост от предпочитанията и калибрацията на самия интерфейс). Това точно Моту нямам никаква идея какъв му е хедруума, но на M4/6 е 16 dBu (= 0 dBFS), което значи, че за NeuralDSP плъгините - Input gain-а на плъгина трябва да е на 3.8

^^не.

Това видео е предшествано и "вдъхновено" (както и множество други по темата, излъчени от по-популярните създадели на съдържание) от това: https://thegearforum.com/threads/the-amp-sim-plugin-thread.3381/ В поста има постоянно актуализирана таблица, плюс линк към "оригиналните" видеа.

Tonocracy вече е free - ултимативното намаление https://tonocracy.com

Напреднали са доста и са доста удобни, но звукът на педалчетата все още е по-добър от моя гледна точка. В микс, на сцена и за публиката разликата вероятно ще е от абсолютно никаква до почти никаква

Докато се сетя за "I am the passenger..." откриващата строфа - "полудЕх" ... време си е за гинко билоба...

^^ ами доста стандартен подход, включително по-напредничавите машини (Lelith Bianca бидейки една от евтините такива) имат програмируем Low Flow режим... с изключение на температурната стабилност с La Pavoni (то ) можем да контролираме всички елементи от preinfusion през flow и т.н. ...

Абсолютно не е вярно това. Ще свири много по-добре с L4-орката, то е ясно и се вижда - кЕтарката е трепач. $4К срещу "много по-добре" е очевидно чудесна сделка!

Нуно Бетънкорт моля, че ще се наказваме, какъв е този Бетенкурт ... тез теми иначе редовно се предъвкват - няма лошо - колкото повече се дъвчат, дет се вика толкова повече омекват и стават удобни за сдъкване ... Доскоро търкалях Multiface 2, който смених по-скоро от гледна точка future proof - че го изполвах с един PCIe to PCI adapter, на който трябваше да му презапоя някои чаркове, за да работи нормално RME интерфейсите са на практика вечни.... общо взето... всъщност лимитацията е преносната технология... с която ПЦ производителите си играят през годините. Между другото - го смених с Apogee Rosetta 192 ... който е аналогично вехт, макар и относително, дискутируемо и трудно доказуемо - по-висок клас от Мултифейс 2 конвертор, към RME RayDat, и един RME ADI FS за разкош. За моите скромни цели, звучи чудно ///След като му фикснах захранването на Apogee-то.... though ...

Абсолютно нищо, а пък с ЕКю в луупа е още по-добре.

За да не останат поколенията с погрешно впечатление, първо не всички атенюатори са създадени равни, второ не всички усилватели и трето всичко зависи от целта на упражнението. Имам Koch Loadbox 2, който използвах дълги години, а в момента Tone King IronMan 2, който за мен е изключително добре проектиран и направен атенуатор и върши чудесна работа. Като качества на атенуатор, това може би е най-доброто на пазара в момента, макар че Ox Box например е значително по-продаван, както и устройствата на Two Notes, но не заради качествата им на атенуатори, а по-скоро допълнителните екстри, които вършат чудесна работа в домашни условия. Това, което е сигурно обаче е, че няма как нещо което е 5 пъти по-тихо да звучи като оригинала, това си е проста физика и биология. Ще избегнем научните наименования и описания - защо това е така, за да не загубим аудиторията, но Tone King-а се справя доста добре Post-phase inverter master volume (PPIMV), както и другите имплементации на Master Volume, си имат съответните технически ограничения в зависимост от архитектурата на усилвателя - каквото и да сложиш на Plexi (non master volume), Dr. Z, Fender Deluxe и много други - никога няма да звучи така както, ако е без него. Това също си е проста физика, освен че емпирично съм го тествал многократно. Когато намалиш сигнала към крайното стъпало независимо къде го правиш - работата на крайното стъпало се променя, просто защото крайните лампи (в режимите, в които работят в много от по-старите дизайни) не усилват линейно. Иначе в днешно време с развитието на технологиите - един Ox Box или Two Notes Captor X, вършат чудесна работа в домашни условия, в зависимост от използвания усилвател, макар че съвременните масови усилватели, с малки изключения, действително "генерират" звука в предусилвателната част и в тези случаи и тези устройства са им много, но за феновете на Non master volume, освен ако нямат условията - са отлично решение.

^мдам! И понеже Кори Уонг спомена Дъмбъл - там до голяма степен това управление на "бързината" (по-скоро на компресията) се реализира със значително количество "подсилване" на захранването - по-мощни мрежови трансформатори, съществено филтриране, особено в по-късните генерации (това деление е условно и за удобство на феновете но в първите две - така да се каже ранните - 70-те и началото на 80-те - не е така) и (понякога) повече от една и по-различен начин реализирани отрицателни обратни връзки - обща, както и в някои изпълнение на отделните предусилвателни стъпала (обикновено на първото), но в някои има и на други....