synchu

Да се съгласим, че не всички сме съгласни. Тук има съществено количество - зависи - зависи от слушателя, плочата, от оборудването и от помещението. Брат ми има нелош сетъп, като съм му спретнал два лампови моноблока, които плюс едни колони на Монитор аудио и среден клас грамофон (1-3к) предлага различен модел изживяване (за мен изключително в положителна посока), включително и в режим на сравнение - между дигитален източник и винила Не знам топло ли е, студено ли е (всъщност много добре знам какво е и защо е) - но си е различен модел. Дали ти харесва или не - е въпрос на вкус.

You know your solder, young man Иначе, имайки предвид честотата и продължителността, с която ще се използва, стига да топи тинола и да го държиш от правилния край, вероятно си е ок.

От голяма до никаква Гейна на плъгина (обикновено) е калибриран и като го мърдаш си пише + (може и минус) 3dB. Отбелязката 3 на гейна на интерфейса може да значи всичко - ако можеш да уцелиш точно 3 dB увеличение или намаление - ще си бъде съществен успех - има разбира се интерфейси, за които това не е така (с електронно управление на входното ниво). Сега тука има още една торба сол - примерно този гейн на интерфейса къде и как точно е реализиран, как влияе на АЦП процес/филтри и т.н. - но това са детайли, които за инструмент, който предстои да бъде смачкам от драйв и изкривявания (да - включвам тук и чистите китари) в последствие - не е чак от толкова голямо значение

Hi-Z режим, гейна на Motu M2-то максимално намален (0 или там каквото е) и после се усилвa Input гейна на плъгина (ако няма такъв - като TH-U например, може да се използва или друг плъгин или от аудио интерфейса - в зависимост от предпочитанията и калибрацията на самия интерфейс). Това точно Моту нямам никаква идея какъв му е хедруума, но на M4/6 е 16 dBu (= 0 dBFS), което значи, че за NeuralDSP плъгините - Input gain-а на плъгина трябва да е на 3.8

^^не.

Това видео е предшествано и "вдъхновено" (както и множество други по темата, излъчени от по-популярните създадели на съдържание) от това: https://thegearforum.com/threads/the-amp-sim-plugin-thread.3381/ В поста има постоянно актуализирана таблица, плюс линк към "оригиналните" видеа.

Tonocracy вече е free - ултимативното намаление https://tonocracy.com

Напреднали са доста и са доста удобни, но звукът на педалчетата все още е по-добър от моя гледна точка. В микс, на сцена и за публиката разликата вероятно ще е от абсолютно никаква до почти никаква

Докато се сетя за "I am the passenger..." откриващата строфа - "полудЕх" ... време си е за гинко билоба...

^^ ами доста стандартен подход, включително по-напредничавите машини (Lelith Bianca бидейки една от евтините такива) имат програмируем Low Flow режим... с изключение на температурната стабилност с La Pavoni (то ) можем да контролираме всички елементи от preinfusion през flow и т.н. ...

Абсолютно не е вярно това. Ще свири много по-добре с L4-орката, то е ясно и се вижда - кЕтарката е трепач. $4К срещу "много по-добре" е очевидно чудесна сделка!

Нуно Бетънкорт моля, че ще се наказваме, какъв е този Бетенкурт ... тез теми иначе редовно се предъвкват - няма лошо - колкото повече се дъвчат, дет се вика толкова повече омекват и стават удобни за сдъкване ... Доскоро търкалях Multiface 2, който смених по-скоро от гледна точка future proof - че го изполвах с един PCIe to PCI adapter, на който трябваше да му презапоя някои чаркове, за да работи нормално RME интерфейсите са на практика вечни.... общо взето... всъщност лимитацията е преносната технология... с която ПЦ производителите си играят през годините. Между другото - го смених с Apogee Rosetta 192 ... който е аналогично вехт, макар и относително, дискутируемо и трудно доказуемо - по-висок клас от Мултифейс 2 конвертор, към RME RayDat, и един RME ADI FS за разкош. За моите скромни цели, звучи чудно ///След като му фикснах захранването на Apogee-то.... though ...

Абсолютно нищо, а пък с ЕКю в луупа е още по-добре.

За да не останат поколенията с погрешно впечатление, първо не всички атенюатори са създадени равни, второ не всички усилватели и трето всичко зависи от целта на упражнението. Имам Koch Loadbox 2, който използвах дълги години, а в момента Tone King IronMan 2, който за мен е изключително добре проектиран и направен атенуатор и върши чудесна работа. Като качества на атенуатор, това може би е най-доброто на пазара в момента, макар че Ox Box например е значително по-продаван, както и устройствата на Two Notes, но не заради качествата им на атенуатори, а по-скоро допълнителните екстри, които вършат чудесна работа в домашни условия. Това, което е сигурно обаче е, че няма как нещо което е 5 пъти по-тихо да звучи като оригинала, това си е проста физика и биология. Ще избегнем научните наименования и описания - защо това е така, за да не загубим аудиторията, но Tone King-а се справя доста добре Post-phase inverter master volume (PPIMV), както и другите имплементации на Master Volume, си имат съответните технически ограничения в зависимост от архитектурата на усилвателя - каквото и да сложиш на Plexi (non master volume), Dr. Z, Fender Deluxe и много други - никога няма да звучи така както, ако е без него. Това също си е проста физика, освен че емпирично съм го тествал многократно. Когато намалиш сигнала към крайното стъпало независимо къде го правиш - работата на крайното стъпало се променя, просто защото крайните лампи (в режимите, в които работят в много от по-старите дизайни) не усилват линейно. Иначе в днешно време с развитието на технологиите - един Ox Box или Two Notes Captor X, вършат чудесна работа в домашни условия, в зависимост от използвания усилвател, макар че съвременните масови усилватели, с малки изключения, действително "генерират" звука в предусилвателната част и в тези случаи и тези устройства са им много, но за феновете на Non master volume, освен ако нямат условията - са отлично решение.

^мдам! И понеже Кори Уонг спомена Дъмбъл - там до голяма степен това управление на "бързината" (по-скоро на компресията) се реализира със значително количество "подсилване" на захранването - по-мощни мрежови трансформатори, съществено филтриране, особено в по-късните генерации (това деление е условно и за удобство на феновете но в първите две - така да се каже ранните - 70-те и началото на 80-те - не е така) и (понякога) повече от една и по-различен начин реализирани отрицателни обратни връзки - обща, както и в някои изпълнение на отделните предусилвателни стъпала (обикновено на първото), но в някои има и на други....

Damping factor-a e друга работа, може да има някакво усещане за хм ... "бързина" каквото и да означава това в точно този контекст. Но това е съотношение на импедансите на говорителя и изходното съпротивление на усилвателя. С всички валидни за такива съотношения правила (които в повечето случаи означават промяна на нивата, разлики в SNR - което при тези нива е доста относително ... ). Предварително се извинявам за смесицата между български и чуждици - но ще ми е по-лесно... "Бързината" на даден усилвател е субективно усещане за начина, по който звучи атаката на нотата - ако е по-изразена - тогава повечето китаристи бихме възприели усилвателя като бърз С други думи говорим в общия случай за начина по-който усилвателя малко или много изкривява или компресира сигнала - това може да се дължи на фактори като захранване (примерно замяната на масово използвaните електролитни кондензатори с филм - като Solen при Carr - по-масивни мрежови трансформатори, solid-state срещу лампови изправители - всичко това намалява популярния sag и създава усещане за "по-бърз" усилвател - или с други думи пад на напрежението причинен от повишена консумация - особено в клас А изпълненията - особено когато имаме bass heavy circuits). Другото вече са специфични характеристики на конкретното изпълнение / схема, които могат да подчертаят атаката на нотата - с други думи представяме си компресор с по-бавна атака и относително среден рилийз. Това е и начина, който да кажем използват множество фънк и кънтри китаристи - и който лесно може да се тества - чист усилвател - един компресор със споменатите настройки и лек бууст на сигнала и си в "бързия" бизнес Но общо взето - това е.

Всичко може да се свърже към всичко и с обикновена тел. Не става въпрос физически дали може или не може. Електрически не е правилно, което рефлектира върху качеството на сигнала, звука и отношението полезен сигнал / шум. Можем да навлезем и в по-големи детайли - защо това е така, да приложим измервания и картинки от осцилоскопи, THD характеристики и какво ли още не, но аз специално, така като чета, първо не виждам смисъл и второ - всеки сам си преценя....

Хубавото е че е безплатен... не бих казал, че съм впечатлен. Но вкусове много и различни. Пък и продължава да се развива усилено. Tonex-a не ми допада също. Въобще емулациите на IK Multimedia, като цяло. Не е мойто, но отново - има избор в днешно време голям - и на много хора им харесва. Към момента Neural DSP моделинга & TH-U Overloud rig captures ми допадат най-много в тази категория китарни звуци. Captures на TH-U са много добри и реагират по моя вкус ...

Къде трябва да стигне сигнала на този бас? Иначе - не, не става така - общо взето, каквото написа Koobenot с някакви дребни корекции...

Напоследък UPS са по-зле и от пощите, по мои скромни наблюдения .... имам няколко случки от последните месеци, които все повече занижават и без това исторически ниските ми очаквания към тях ... със сигурност ще дойде, но кога е труден въпрос, на който - поне за мен - неочаквано и самите UPS нямат дефинитивен отговор. Датите на сайта им са ...."more like a guidance" ... Иначе Ънкъл Грег си използва Флуенс постоянно, вървейки в комлект със signature Reverend теле-то му. Но има едно вехто 50-арско теле, с което звучи няколко класи отгоре - суровата реалност обаче е, че за живо свирене Флуенс няма грешка - безшумен при всички обстоятелства - просто технологията е такава

Проблемът на стандартното WD40 е че остава тънък филм, ако не се почисти добре, което в общия случай при затворен потенциометър не е толкова проста задача. При Contact cleaner тип продуктите на теория това не би трябвало да е така. Но аз си използвам и изопропил - след каквото и да *Cleaner....

19 години (почти) след като е отворена темата, вече е значително по-лесно технически да се случи, но съветите на Jay Graydon са вечно актуални…

Под марката wd40 има различни продукти, включително и contact cleaner. Иначе оригиналът е създаден като охлаждащ продукт при рязане и пробиване на метал. В масата от случаите и изопропил върши чудна работа.

7-цата работи отлично под Windows (лицензираната версия, с други не се занимавам). В 8-цата не намирам нещо, което да ми трябва или да ме изкушава.

Логиката въобще не е същата. Разбитият белтък е краен продукт на физико-химичен процес, също като майонезата, който променя вкусовите качества на изходния такъв. Текстурата е резултат от същия този процес, който не определя вкусовите качества на крайния продукт, но влияе върху тяхното възприятие (например продължителност, концентрация на усещането и т.н.). Дай да не се хлъзваме по тази наклонена плоскост... Каймакът е страничен продукт на екстракцията, чиито вкусови качества се определят от описания състав. На твоят вкус му харесва, на моя не му харесва. Няма лошо