Jump to content
Българският форум за музиканти

IvanDTr

VIP listed
  • Posts

    532
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    1

IvanDTr last won the day on October 22 2019

IvanDTr had the most liked content!

About IvanDTr

  • Birthday 09/17/1959

Previous Fields

  • Инструмент
    US layout 101 keys

Contact Methods

  • Website URL
    http://www.d-tracks.eu
  • ICQ
    0
  • Skype
    dtracks

Profile Information

  • Gender
    Male
  • Location
    София
  • Interests
    D-Tracks - Цифрово музикално студио.
    Многоканален цифров запис изцяло в цифрова среда. Композиране, аранжименти, монтажи, звукова обработка, мастеринг. Песни, албуми, реклами, музикални фонове, музика към филми, театрална музика, консултации, участия в семинари, лекции и други.
    dtracks@abv.bg.

Recent Profile Visitors

709 profile views

IvanDTr's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

22

Reputation

  1. Отново стартира конкурса "Златна пролет". До сега беше мухлясъл, но сега, като гледам участниците, май има интересни неща. Дайте своя глас тук! Аз вече го направих - Audiovision
  2. Евридика Натиснете тук! С това парче поздравявам всички мои колеги и приятели. Надявам се да Ви хареса - нищо повече. Когато го регистрирах - 11.01.2007 входящият номер беше 279. Очакват се поне още 50 да влезнат днес. До колко ли внимателно ще бъде прослушването на комисията и до колко обективна ще е оценката им, след като ще се съберат на 15-ти и в същия ден ще трябва да се обявят резултатите? 330 песни по 3 минути прави 990 минути, което пък от своя страна означава - 16 часа и 30 минути непрекъсната музика. Като се прибави технологично време от 1 минута между песните за зареждане на новата - 329 минути (още 5 часа и 30 минути) нашето "неподкупно и компетентно" жури ще си прекара прекрасно едно пълно денонощие. Мислите ли, че е възможно това? Аз - не! Ясно е че песните ни ги очаква Recycle bin-а Защо тогава участвам? Ами, защото ми хареса да работя с приятен екип, на когото изпращам сърдечни поздрави и изказвам огромна благодарност: Bobalan, момичетата от Audiovision, Жоро, Краси и Мони. Защото ми беше приятно И защото се надявам да Ви хареса, понеже, може би, ще сте единстената аудиотория. И на последно място, защото съм може би единствения, който не е пускал авторска музика в този форум и с това поправям този пропуск Приятно слушане!
  3. Product Description The Boss BR-864 puts 8-track digital recording in the palm of your hand. Never has so much power been available in such a small package. With features like 64 Virtual Tracks, onboard COSM® effects, CompactFlash media for recording and a built-in USB port, the BR-864 has everything guitarists and songwriters need to turn ideas into songs. Features: Compact 8-track digital recording studio with intuitive Boss-style operation Uses 128MB CompactFlash media (included) for over 60 minutes of recording time 8-track simultaneous playback; 64 Virtual Tracks (V-Tracks) for recording Programmable Rhythm Guide drum track with Tone Load function Insert/Loop effects with COSM Guitar Amp Modeling and Bass Simulator, plus new wah effects, guitar synth and Harmonist New dedicated track EQ for all 8 playback tracks Instrument/Hi-Z Instrument input, XLR and 1/4-inch Microphone inputs, plus stereo RCA Line input USB port for .WAV/AIFF file exchange with PCs; S/PDIF digital output and built-in microphone and battery power for recording any time, any place Affordable and Portable The BR-864 is not only Boss’ smallest 8-track recorder, but it’s also their most affordable. With 64 Virtual Tracks, there’s plenty of room to track multiple overdubs, vocals and instruments. A 128MB CompactFlash card comes standard, giving you over an hour’s worth of high-quality recording time. Easy USB File Exchange and Data Backup A built-in USB port makes it easy to import and export audio with USB-equipped computers. Now you can load and convert .WAV/AIFF files from your Mac or PC directly into a track, or export your song for CD-burning and MP3 creation. The USB port also makes for a great way to archive and backup recordings to your computer’s hard drive. A World of High-Quality Effects Thanks to COSM modeling, guitarists can plug right into the BR-864 and get killer tone every time. Simply choose from several COSM Amp Models and you’ll sound huge. There’s even a Bass Simulator that lets you lay down bass from a guitar -- plus several new effects like wah, guitar synth and a Harmonist for scale—intelligent pitch shifting. Rhythm Guide Redux The Rhythm Guide function has been beefed up considerably for the BR-864. First, Boss added full programmability, meaning you can tap in your own drum patterns in addition to the dozens of great-sounding presets. A new Tone Load function lets you add custom drum sounds by importing .WAV/AIFF files. Best of all, the Rhythm Guide doesn’t use any of the 64 recording tracks, so you still get eight playback tracks and drums. Guitar-Friendly Features While anyone can benefit from the BR-864’s portability and power, guitarists in particular will appreciate having a dedicated Hi-Z input and onboard tuner. There’s also a Phrase Trainer function that lets you slow down riffs, making them easier to learn. And since the BR-864 runs on batteries, you can take this little 8-track studio anywhere. Technical Info Tracks: 8 V-Tracks: 64 (8 V-Tracks per each Track) * Up to 2 tracks can be recorded simultaneously, and up to 8 tracks can be played back simultaneously. Useful Data StorageCapacity: CompactFlash: 32 MB to 1 GB Data Type: HiFi (MT2), STANDARD (LV1), LONG (LV2) Sample Rate 44.1 kHz Digital Resolution: 16-bit Recording Time HiFi (MT2) 32 MB: 16 minutes 64 MB: 32minutes 128 MB: 65 minutes 256 MB: 130 minutes 512 MB: 260 minutes 1GB: 520 minutes STANDARD (LV1) 32 MB: 19 minutes 64 MB: 39 minutes 128 MB: 78 minutes 256 MB: 156 minutes 512 MB: 312 minutes 1GB: 624 minutes LONG (LV2) 32 MB: 24 minutes 64 MB: 49 minutes 128 MB: 98 minutes 256 MB: 196 minutes 512 MB: 392 minutes 1GB: 784 minutes * The above-listed recording times are approximate. Times may be slightly shorter depending on the number of songs that were created. * The above number is the total for all the tracks that are used. If each of the eight tracks contain an equal amount of data, the length of the resulting song will be approximately 1/8 of the above. Nominal Input Level Guitar/Bass: -24 dBu Mic (Phone/XLR): -44 dBu Line: -16 dBu Input Impedance Guitar/Bass: 1 M ohm Mic (Phone/XLR): 8.9 k ohm (unbalanced), 8.2 k ohm (balanced) Line: 15 k ohms Nominal Output Level: LINE OUT : -10 dBu Output Impedance Line Out: 2 k ohms Headphones: 147 ohms Recommended Load Impedance Line Out: 20 k ohms or greater Headphones: 8 to 50 ohms Residual Noise Level: Line Out : -85 dBu or less * Input Select: Guitar/Bass, input terminated with 1 k ohms, Input Sens: Center, IHF-A, typ., Effect: off) Interface: USB connector Digital Out (optical type) Connectors Guitar/Bass: 1/4 in. phone type Mic: XLR, 1/4 in. TRS phone type Line In: RCA pin type Line Out: RCA pin type Foot Sw/ EXP Pedal: 1/4 in. phone type Headphones: Stereo 1/4 in. phone type MIDI out Power Type: DC 9 V; AC Adaptor (PSA series), Dry batteries x 6 Current Draw: 200 mA Accessories: Dry battery (R6(AA)type) x6 Owner's Manual Demo Card (CompactFlash: 128 MB) Optional: AC adapter (PSA series) Foot Switch (FS-5U) Pedal Switch (DP-2) Expression Pedal (EV-5, FV-300L) Dimensions: 322 x 225 x 69mm; 12-11/16 x 8-7/8 x 2-3/4 Weight: 1.65 kg; 3 lbs. 11 oz. *0 dBu=0.775 Vrms * The specifications are subject to change without notice.
  4. САМОУЧИТЕЛ ПО КАВАЛ Написан и публикуван първоначално от Bob Snider на адрес: http://home.columbus.rr.com/rqs/KavalBeginning.html Свирене на кавал Да се научим да свирим на кавал може да бъде доста отегчително нещо и много хора може би се отказват прекалено рано. Голяма част от трудността идва от това да се изкара звук въобще. Няма такъв канал или цепка в кавала, която да издава звука както при дудука или другите свирки, така че вие трябва да използвате вашите устни за да насочите въздуха в тръбата по такъв начин, чеда “просвири”. Необходими са малко упражнения с устните, но веднъж когато бъде усетено се получава лесно и естествено. Всички следващи инструкции са за дясно свирещи музиканти,който обикновено ще свирят на кавала с лявата ръка над дясната и тръбата ще е насочена от устата към дясната страна на тялото. Ако вие сте левичар или искате да свирите на другата страна просто обърнете дясното с ляво и обратно в инструкциите. Аз не претендирам да съм експерт на кавала. Тези инструкции работят добре при мен и съм помогнал и на други хора с тях. Техниките описват какво лично аз правя и може да се различават от това какво ви учи професионалния инструктор. Още веднъж най-добре е да си наемете личен инструктор Издаване на звука Това е най-трудната първия път. Може да отнеме час докато извадите първата нота, а може и да отнеме седмица. Ако сте настоятелни обаче, ще откриете че ви става все по-лесно и по-лесно отколкото сте си представяли в началото и ще учудите приятелите си с напредъка си. Духалото (мундщука) на кавала има скосен край. Той е надалеч от дупките по кавала. Дръжте устните си притворени за сега и сложете мундщука върху дясната страна на устните ви (виж фиг.) Имайте в предвид, че диаграмата показва това което бихте видели ако се гледате в огледалото. Кръгът на тръбата трябва да докосва и двете устни. Ето един начин за определяне на приблизителния ъгъл, под който да се духа.Седнете на стол с краката на пода. Дръжте кавала до устата си, а долната част на кавала нека да докосва външната част на бедрото ви. Ако държите главата си гледаща право напред към колената, вие би трябвало да с правилен ъгъл на кавала. Разбира се това е само да ви помогне да определите ъгъла. Когато свирите ще трябва да държите кавала изправен за да можете да гледате хората докато играят и пеят. В тази позиция тръбата не е паралелна на пода. Наклонява се малко надолу, но винаги е насочена към леко на дясно. Не се грижете за запушването на тоновите дупки сега, просто ги оставете отворени. Духнете лек закръглен въздушен поток към скосяването на тръбата някъде между 8 и 10 часа като гледате към нея. Потока е насочен под ъгъл към ръба. Не духайте направо в тръбата, а леко диагонално към лявата ви страна. Духайте леко. Променяйте ъгъла на тръбата леко с кръгово движение и променяйте отвора на устата като се опитвате да извадите звук. Мъчете се да направите формата “О” с устните си (все едно че казвате О). Опитайте и следния трик: Засвирете с уста без кавала и след това приближете кавала докато свирите. Помъчете се да запазите формата на устата си но нека звукаот свирката на изчезне. Не е необходимо да надувате силно. Съблюдавайте да поддържате контакта на тръбата с горната и долната устна, без да ги натискате силно. Опитвайте различни позиции, интензивност на духането, ъгъл, големина на отвора и форма на устните. Мислете за “О”. Трудно е да се опише и не е лесно да се обясни лично. Трябва сами вие да го усетите. Веднъж усетите ли го не са ви нужни повече наставления, а само упражнения. Обща грешка е да се забравя за формата О. Вашите първи тонове сигурно ще бъдат неясни и пискливи и може би ще получите ниска или висока нота. Това е така понеже дадено разположение на пръстите (пръстовка) може да извлече до 4 различни ноти, в зависимост от интензивността на духане и формата на устните. Когато получите някакъв тон , работете върху продължаването и изглаждането му и запомнете положението на устните си. Духнете по-леко и по-силно и ще забележите, че излизат различни ноти. Опитайте да затворите различни дупки и наблюдавайте какво ще се случи.Възможно е да получите нота и след това да я загубите. Това не бива да ви разочарова. Не се предавайте. Ако бъдете упорити скоро ще всичко ще става съвсем естествено. Може да се окаже полезно да имате до себе си друг инструмент като пиано за да определяте кой точно тон свирите. Ако издавате добър звук без да запушвате дупки, но нещата се провалят когато натиснете дупките, най-вероятно имате “изтичане” в някоя от дупките. Опитайте да натиснете всеки пръст по силно към кавала или да ги поразместите наляво или дясно. Започнете от най-горните дупки (близо до устата). Изтичане на въздух в някоя горна дупка разваля звука на всички запушени след нея. Издаване на звук – Чеклист • направете “О” форма с устните си, молив от въздух • духайте леко – колкото е достатъчно за меко изсвирване с уста. • По-голяма част от тръбата докосва устните – и двете • Духайте в посока към 8-10 часа (посоката на стрелката когато сочи8,9,10 часа) • Променяйте ъгъла на тръбата в кръг • Не се опитвайте да затваряте дупки в началото. Пръстовка. Ето диаграмата на поставянето на пръстите върху кавала: Кавала има общо 8 дупки за пръсти, включително и дупката за палеца от долната страна. Четирите дупки в най-долната част са добавени за подобряване на акустичните качества и не се затварят никога. Повечето десняци свирят с дясната ръка под лявата. Това не е правило (освен може би в консерваторията), така че ако по обратния начин ви е удобно всичко е наред. Палеца на лявата ръка запушва дупката от долната страна на кавала.Следващите три пръста на лявата ръка натискат трите най-горни дупки. Лявотокутре виси във въздуха или с почива отстрани на кавала. Не се използват възглавничките на върха на пръстите за запушване на дупките, а по–скоро се използва втората фаланга. За лявата ръка безименния пръст натиска дупката с възглавничката си (б. Пр. – моите пръсти са дълги и си го натискам с втората фаланга). Когато подредите пръстите на лявата си ръка добре те трябва да са почти изпънати, без да са прегънати и да запушват напълно дупките си. Палеца е застанал странично за да могат останалите пръсти да се разположат удобно. Тази позиция може да ви изглежда странна в началото, но тя е неделима част от постановката на кавала. Десният палец само поддържа кавала от долната страна. Останалите четири десни пръста запушват останалите четири дупки. Кутрето запушва своята дупка с възглавничката си, а останалите пръсти с плоската част на втората фаланга. Диаграми на пръстовките и регистри. • Диаграма за първи втори и трети регистър • Диаграма за четвърти регистър Тези диаграми са направени за кавали в “Ре”, има обаче и някой изключения в някой от високите ноти. Диаграмите показват затворените дупки с запълнени кръгчета, отворените с незапълнени кръгчета, а полузапълнените дупки не е нужно да бъдат затваряни за да излезе тона, но могат да бъдат запушвани за да се придържа кавала, и за да дават по добра тонова интонация. Ще забележите, че едно и също разположение на кавала издава различни ноти. По-високата нота се получава като се надува малко по силно и насочено(фокусирано). Духайки още по силно се получава още по-висока нота.Експериментирайте с различните ноти без да сменяте разположението на пръстите и ще усетите как се сменят регистрите. Има някой ноти, който се получават при две различни пръстовки като например долното Ла. Алтернативните ноти се използват често в Българското свирене зада се отделят няколко еднакви ноти свирени една след друга, понеже се чува“пукане” при смяната на пръстовката (виж секция изразяване по долу) Повдигането пръстите един по един при всички затворени дупки изсвирва хроматичната серия на кавала, което означава, че всяка дупка е музикален полутон. Има и изключение от това. Няма чисто Ре в долните регистри. Самоповдигането на дясното кутре преминава от Ре към Ми. Понякога можете да получите чисто Ре чрез частично покриване на дупката на дясното кутре, но не се тревожете за това. То няма много приложение. Забележете, че ако духате много леко, има един долен регистър – една октава под деветте най-ниски ноти показани на диаграмата на пръстовките. Този регистър е полезен при някоя случайна ниска нота в мелодията, но съществува дупка между най-високата негова нота Си и най-ниската от горния регистър Ре.Когато се свири в този регистър се използва техника наречена “Каба.” Не сетревожете ако не можете да изкарате тези ниски ноти като начинаещ, те са трудно усвоими. Когато свирите в Каба и леко пренадуете тогава минавате през октава, ако преминете през квинта, то значи сте преминали във втория регистър, където ще бъдат повечето от мелодиите който изпълнявате. Когато се опитате да изсвирите мелодия, ,може би ще имате проблеми с някои ноти, които не “искат да излязат”. Ако те не са над горно Сол, който не излиза много добре въобще, то причината е вероятно в лошо уплътняване на някой от вашите пръсти. Долно Ре (всички дупки затворени) няма да излезе много добре ако има “изтичане” от някой от пръстите ви. Често изтичането се получава когато вместо с втората фаланга вие натискате дупката със сгъвката на пръста. За да намерите евентуалното изтичане огънете, разместете леко пръстите докато духате и нотата вероятно ще засвири. Или опитайте да изсвирите всички ноти отпускайки по всеки път по един пръст. Когато стигнете до нотата която не свири, вероятно пръстта и не е добре сложен. Друг трик: намокрете пръстите си или по-добре ги намажете с олио или зехтин... Това ще помогне пръстите ви да прилепват по-добре към дупките. Използвайте различни пръстовки за да постигнете най-лесния и плавен преходна пръстите при свирене. Никоя пръстовка не се използва с предимство. Някои пръстовки дават малко по-различни височини на нотите, така че експериментирайте и използвайте всяка според това как най-добре звучи мелодията. Понякога можете да променяте леко височината на нотата като променяте интензивността на духането или чрез леко засенчване на отворена дупка почти докосвайки я с пръст. Захват Скоро ще разберете, че е трудно да държите кавала при свирене на ноти при който има малко затворени ноти. Едното решение на това е да държите кавала с пръсти запушващи дупки който нямат значение за момента. За повечето от нотите, затварянето на дупка предхождана от 2 отворени няма да доведе до осезаема разлика във височината на тона. Например, долно Ла има натиснати само ляв показалец и палец. Можете да натиснете кой и да е пръст от дясната ръка без да се променя височината на тона. Така, че можете да прикрепяте кавала с някой от тези пръсти. Много музиканти се учат да използват дясното кутре за да задържат кавала когато то не запушва дупката си. Слагайте го точно след дупката която трябва да затваря. С малко упражнения ще се научите почти автоматично да го премествате напред назад. Докато не е необходимо да затваря дупката си то може да остане там. Това е може би по-добре за придържането на кавала, отколкото да се затварят други дупки. Един свирач казва, че колкото повече отворени дупки има толкова по-добре звучи кавала. Внимавайте с придържането с левия безименен пръст. Това е навик който развих и ми беше необходимо много да се упражнявам за да се отуча от него когато се появиха странични проблеми. Главния проблем е интонацията на Ла – той е почти с бемол със затворен ляв безименен пръст. Този пръст обаче, често се използва за придържане когато се свири Си бемол. В последствие ще усетите,че е трудно да се придържа кавала когато се“пулсира” (бързото повдигане на даден пръст). Опитайте да балансирате кавала за краткото време и да не го задържате с други пръсти. Това изглежда да е начина, по който другите музиканти го правят. Стремете се към по-лек захват на инструмента и да стои възможно по успореден на пода. Вашия личен инструктор може най-добре да ви помогне с овладяването на най-добрия захват. Артикулация (разчленяване) и “ситнене” Артикулацията е отделянето на една нота от текста обикновено чрез малка пауза. Тя е особено важна при свирене на еднакви ноти една до друга (както в Twinkle, Twinkle, Little Star – не се сещам подобна българска). Ситненето е пулсиране на нотите така, както че ли са низове от къси ноти. Това е специфично за стила използвани в Българския фолклор. Ситненето е нещо като много лека артикулация. Това са основни елементи от свиренето на кавал, а не са орнаменти. Те трябва да бъдат усвоени ако искате да вашата музика да звучи по Български начин. На съвременните флейти артикулациите се правят като езика спира за момент минаващия въздух все едно че казвате ТУ-ТУ. Българските кавалджии използват древния Тракийски стил, който го постига не чрез език, но чрез леко побутване на пръстите, което прави нотите да звучат отделно. Те духат постоянно в тръбата и извършват цялата артикулация и ситнене с пръстите си.Тракийския стил е това което обичайно се преподава в Балканските школи.Шопския и Македонския стил използват език, но аз няма да се спирам на това по-нататък. На кавала ситненето се използва за артикулация, но е“по-олекотено” и не толкова ясно. Съвсем ясен е почерка на кавала имаш такива ситнящи ноти и рова придава на музиката на кавала чуруликащ и мек глас. Да започнем с ситненето. Правилото е да се почуква леко с пръст точно над отворената дупка на нотата, отпушвайки и запушвайки я много бързо. Например за да наситним Ми, леко чукнете с четвъртия пръст на дясната страна върху неговата дупка и върнете бързо обратно. Това създава една малка красива нота (Фа) която разделя Ми на две части. Ако се прави достатъчно бързо, красивата нота дори не се чува и звучи почти като чуруликане. Сега за артикулацията. Ако две ноти една след друга са различни, нищо специално не се налага да се прави. Втората ще бъде отделена от първата понеже ще звучи с различен тон. Но ако две ноти една след друга са еднакви,те могат да бъдат разделени чрез изсвирването на различна, много къса “нота”помежду им. За артикулацията е необходимо да се направи повече от почукване със следващия пръст. Единият начин е бързо да затворите нотата и да я отворите отново, създавайки нещо като по-ниска “грациозна” нота. Например за да разделим два Сол-а чрез артикулация, бързо шляпнете показалеца на дясната ръка към дупката му. По някога още по-ясна артикулация се прави със шляпването на два последователни пръста по техните дупки едновременно. Начин за артикулация популярен сред много кавалджии е да се чукне нота под оста по-нависоко в кавала отколкото свирената нота, създавайки по-голям скок към тази украсителна нота. Правено бързо, това дава усещането за по-голямо “изпукване” от колкото при ситненето. Има няколко школи за това кой дупки трябва да бъдат използвани. Георги Желязков ни учеше на Балканския лагер през 1991 да побутваме или левия палец показалец или безименен, в зависимост от това каква нота от мелодията се свири. Като цяло използвайте левия безименен пръст за всяка нота свирена с участието на пръст от дясната ръка; използвайте левия показалец когато се свирят ноти с пръсти от лявата ръка и без пръсти от дясната ръка. Някой инструктори побутват с средния пръст за някой ноти. Отново, вашия личен инструктор ще ви посъветва най-добре. Друг начин да артикулирате и да ситните е да сменяте алтернативните пръстовки за дадена нота. Например, изсвирете Ла само с левия палец и показалец натиснати. След това просто отпуснете всички пръсти на двете ръце.Ще е нужно да контролирате и устните си по време на смяната за да накарате да кавала да свири Ла, а не Ре. Получава се нещо като отражение, ехо на първия тон. Разбира се този начин се отнася само за няколко ноти, които имат алтернативни пръстовки. Тази техника се нарича “клепане” или “клепоне”.Някой учители смятат, че тя е прекалено изтъркана, но все пак е хубава. Изпълняването на ситненето и артикулацията (и разбиране на разликата помежду им) е нещо за което най-добре може да ви помогне вашия личен учител.Доста се поизмъчих докато ги опиша. За щастие, вие можете да имитирате това,което чувате с тези техники и да докарате звученето на кавала по-българско.Забележете, че свиренето с плоската част на втората фаланга на пръстите позволява по-лесното изпълняване на тези бързи почуквания, от колкото свирейки с възглавничката. Тези артикулации могат да изглеждат доста обременителни и тежки в началото, но след известно време се превръщат в съвсем естествени и правят звученето “като от кавал”. Прости украшения Ето на кратко два типа украшения. Първото е вибратото. Вибратото се прави с леко издигане и отпускане на най-ниската запушена нота за да се произведе вълнообразна тонова интонация. Тук употребата на втората фаланга улеснява това. Пръстта всъщност не отваря дупката като се повдига, а част от него към крайчеца му се поизпъва и открива малка част от дупката. За ноти, които се затварят с възглавничката на пръстта (както левия безименен) опитайте да размърдате да размърдате показалеца на дясната ръка за да получите същия ефект. Глисандо е плавното преминаване от една нота в друга. Цуг-тромбона често драматично прави глисандо. С кавала, начин да се направи глисандо нагоре еда преплъзнете пръстите по техните дупки, вместо да ги повдигате. Това е почти както дупките да се чукнат с краищата на пръстите точно преди те да сепоиздигнат над техните дупки. По обратна посока може да се действа за да се постигне глисандо надолу. Други орнаменти са артикулирането (разчленяването) дори когато нотите са различни, което дава ударение на нотата и различни комбинации от потупвания и пошляпвания в бърза последователност. Те са извън темата на този самоучител и трябва да бъдат заучени от инструктор. Каба Кабата е техника за свирене на ниските ноти, една октава по-долу от“нормалния” регистър. Тези ниски ноти от Ре до Си могат да бъдат свирени,като се надува много леко, но те са доста “крехки”. Каба може и да включва едновременно звучене на ниската нота заедно с друга на октава по-високо.Резултата не е както свирене на две ноти, а по-скоро като ниска нота с ясен писклив тембър като на кларинет. Тази способност на кавала го отделя от повечето останали флейти и кавалджиите които могат спокойно да свирят кабаса високо ценени. Трудно е да се изпълнява Каба и техниката за всеки човек е различна, защото изисква едва доловими движения и форми и с устата. Опитайте да изсвирите някоя от високите ноти на най-ниския регистър. Сега пренадуйте малко и издайте “обичайното” Ла (на октава по-високо от ниското Ла). Опитайте да се “поразходите” малко из долното и нормалното Ла, като само променяте формата на устните си или налягането на въздушната струя.Когато вече спокойно правите това, опитайте да издадете звук, който е между двете ноти, така че да ги чувате и двете едновременно. Това може да изисква малко по-различна форма. Надувайте леко. Често кабата ще се получава без да се опитвате да я изсвирите или да я искате. Когато това се получи, опитайте да запомните какво правите за да можете после да го възпроизведете отново.Нека да ви успокоя все пак: Това е доста трудно уловима и разочароваща техника дори и за добрите свирачи. Ето няколко неща, който можете да опитате: • Отворете устата си широко отвътре без да отваряте повече устните си • Местете вашата долна челюст назад повече от обичайното • Духате в тръбата с по-голям ъгъл от обичайното • Духайте малко по-нагоре или по-надолу • Духайте по-леко с устни отворени но запушвайки гласните си струни,все едно че казвате “..Аах” (но устните са все още на “О”) • Намръщете се. Усмихнете се. Изпънете краищата на устните си. • Докоснете с края на езика си вътрешната страна на долните си зъби. Най-ниските ноти ще са най-трудни, така че не се обезкуражавайте. Ситуацията може да е мени от ден на ден. Дори промените във времето могат да окажат влияние.
  5. Защити в аудио... Създадена е нова технология за закрепване на цифрови "водни знаци" в звуковите файлове. Поставянето на воден знак е техника целяща да защити цифрова медия от укриването на авторско право или друга информация. Поставения воден знак е неусетен и незабележим за потребителя и стабилен на атаки или други типове на изкривяване. Най-често срещан метод е поставянето на воден знак произведен от филтрацията на PN-последователност (PN-Pseudo Noise) с филтър, който е извън честотните характеристики на човешката слухова система, след което е въплътен в маскиращ звуков материал. Разпознаването на така поставения воден знак е трудно и размера на устойчивостта към грешки, атаки и различни сигнални обработки е много висок. За да се разчете такъв знак е необходима сходна с поставящата апаратура, която работи в инверсен режим. Процеса на поставяне на воден знак се състои от два етапа. Най-напред водния знак се организира в модел (PN последователност) от същия тип и дължина с цел да се създаде аудио файл съдържащ скритата маркировка. Организацията на водния знак може да се осъществи чрез прибавяне на секретен код. Следващия етап е смесването на маркирания файл с файла, който се защитава. Това става като се обработи файла по специален начин и му се прибави специален недоловим шум, който съдържа получения воден знак. Много е важно да се осигури присъствието на този шум, тъй като е възможно някой медиен трансмитер да усети присъствието му. Детектора на водни знаци от своя страна е зависим от схемата по която е поставен водния знак. Ако детектора е от тип "сляп" или общодостъпен, тогава по време на декодирането не е необходимо да участва основния аудио файл. Необходим е само секретния код за декодирането на скритата информация. Друга възможност е детектора да бъде "информиран". При нея е необходимо да се раздели шума от аудио файла, така че скрития знак да остане в аудио файла. Един от начините на откриване на защитен файл е чрез сравняване на входния сигнал с изходния. Доловимoстта на водния знак се повишава след допълнителни обработки на покриващия сигнал. Процесите normalize, volume adjustment, noise reduction, digital to analog conversion и др. намаляват устойчивостта му. Видове водни знаци: Устойчиви - Това са защитни знаци, който са устойчиви на атаки. Дори да се знае за присъствието на този вид защита, той трябва да остане невредим на опитите да се снеме без секретен код. От тук следва, че информацията на този тип защити е малка и ето защо следва и извода, че тези защити са по-скоро допълнителни, а не конкуриращи. Чупливи - това са защити за следене на непозволени модификации на защитения материал. Те нормално се повреждат и при най-малка намеса или обработка. Доловими - както името говори, това са защити, които се използват за предупреждение. Поради характера им те не могат да се използват в аудио файловете. Bitstream - използват се в компресирани аудио и видео материали. Следва...
  6. Измерването Дигиталния запис, сам по себе си е проста работа – всичко което трябва да направите е да внимавате да достигате до 0 dB и никога да не прескачате тази граница! И всичко това ще е прекрасно докато един ден вие намирате дигитално устройство, в упътването на което пише - пикове до -1 dB, а на други машини е показано дори ниво над максимално допустимата граница, докато вашата дигитална станция допуска максимално ниво – 0dB. Голяма бъркотия, а? Ето за какво ще говорим сега. Дигитални измерители и OVER индикатори В корпуса на дигитално устройство има много "джунджурии”, поради което, често пъти, производителите правят компромиси в измервателните уреди, с цел снижаване на цената. На други пък измерителите се управляват от аналогови схеми (друг извор на неточности). Дори фирми, които следят своите уреди с дигитални измерители, намаляват цената, като слагат ефтини светещи сегменти и поставяйки големи пролуки в скалите. Като резултат е възможно да имате деление -3 и деление 0 с огромно разстояние по между тях. Производителя може да си мисли, че ви помага, като показва на индикаторите 0, въпреки, че сигнала действително да е межу -1 dB и 0 dB или да поставя границата на OVER доста под истинското ниво с цел презастраховка. Дори устройството да има означения на всеки децибел, то не може да направи разлика между 0 dBFS (FS = Full Scale) и OVER (индикатор на превишени нива). Различието между тези два индикатора изисква интелигентност, каквато няма в дигиталните устройства. Има само един изход от това положение – калибриран измерител. Има най-различни модели с различни незначителни допълнителни функции (закъснители, различни метър скали и т.н.), но всички до едно показват еднакво, стандартно дефинирано, най-високо ниво на сигнала. Верен цифров звуков измерител чете числения код на цифровия звук и го преобразува в точна величина. Също така той може да отчете разликата между 0 dBFS и OVER. Парадокса на цифровия OVER След като дигиталното ниво не може да надвиши 0 dB (по дифиниция ня нищо повече), тогава как може да се получи звуков сигнал OVER? Един от начините е повреме на запис от аналогов източник. Разбира се дигитално кодирано ниво не може да надвиши 0 dBFS, но сензора на нивото на А/Ц преобразувателя кара индикатора да покаже OVER. Ако тоноператора не редуцира нивото на записа, то записаното ниво по време на OVER ще е 0 dB, като записания сигнал ще представлява една добре изкривена квадратна вълна. Има един много прост начин за откриване на превишаващи сигнали, а именно следене за семли, които имат ниво 0 dB и представляват квадратна вълна. Специализирания дигитален измерител открива превишаващи нива, като просто следи за броя на последователни семли на 0 dB. В стандарта Sony 1630 за OVER се приемат 3 последователни семпъла, тъй като спокойно може да се приеме, че аналоговото звуково ниво е превишило 0 dB някъде между първия и третия семпъл. Трябва да отбележим, че този стандарт е доста консервативен, тъй като повечето експерти смятат, че сигнал който трае 33 микро секунди (три семпъла при 44.1 KHz) е невъзможно да бъде чут, ето защо различни производители поставят границата за отчитане на превишени нива на 4,5 или 6 последователни семпъла. Като се има в предвид, че дори и 6 семпъла са трудно различими в някои видове музика, то стандарта от 3 семпъла е повече от сигурен, че всички превишени сигнали че бъдат потушени в зародиш или поне навреме отчетени. Безопасни нива Когато прехвърляте от дигитален източник на аналогов носител използвайте ниво -1dB, ако нямате калибриран външен измерител. Так вие няма да изгубите никакво значимо качество, но ще имате чист, идеален запис.
  7. Измерители – кратък общ поглед! Много от вас имат достатъчно опит и добри завършени миксове направени в дигитална среда. Както колегата забеляза в неговия пост средното ниво е доста ниско, ето защо е необходимо да се извърши мастеринг, но не това е темата на тази статия. За сега ще оставим мастеринга на мира и ще поприказваме за имерителите. Точните измерители могат да помогнат много особено ако имате дигитален peak метър и аналогов VU метър. Поддържайте нивото на VU метъра на 0 (което се равнява на -16 на дигиталната скала). Това може да бъде така само ако нивото на вашия ЦАП (цифрово аналогов преобразувател) е калибриран на 0 (линейно ниво). Различни производители ползват "0VU” -16 (дигитално) между -10 до -18 dB. Най-важното нещо е да не се допуска дигитално клипиране на цифровия запис. Някои измерители имат аналогова и дигитална скала с възможност за првключване от една в друга. Това е много полезна възможност, защото двата типа са полезни, но различни. Причината се скрие в спецификата на аналоговия и цифровия запис. При боравене с аналогова лента има невидими 14 dB презастраховка, която не се показва на измерителите, докато при цифровия запис всичко се индикира. Лентата има способността да компресира леко кратки пикове, които не се виждат на аналоговия измерител. Тези записи, с невидима компресия, звучат много приятно. От друга страна всеки, колкото и кратък да е, пик произвежда остра, квадратна вълна, която ние може и да не усещаме, но предизвиква леко раздразнение. Да приемем, че имаме готов микс, направен в дигитална среда. RMS (overall) нивото му измерено с аналогов VU ще бъде много ниско и такова ще бъде, ако се прехвърли върху CDR и не се използва Finalizer или "mastering" плъгин. Опитвайки се да компенсирате това ниско ниво (дори и в най-добрите случаи) вие си създавате проблеми и влошавате качеството на вашия запис. Най-често срещан случай е когато тон инженера постави на стерео групата компресор и го настрои да повдигне нивото на готовия вече микс. Да! Компресорът ще повдигне нивото на микса. Той дори ще извади някои средни нива, които не се виждат на цифровите индикатори. Работейки внимателно, то би свършило добра работа, но все пак е по-добре да се компресират индивидуалните писти, които причиняват тези нива, вместо да се напомпва целия микс. Ето къде RMS VU метрите намират полезно приложение. Какво е препоръчителното ниво за запис на различните инструменти? Ако имате VU и лентата е калибрирана на +5dB, ползвайте следните параметри: kick -2 VU, snare -1VU, hi hat -6VU, toms -1VU, overheads -3VU, bass -1 или 0VU, vocals 0VU or +1 понякога, guitars 0VU, keyboards -1 или 0VU, high percussion като tambourine -10 или -8VU, conga или low percussion -2VU, strings -2VU, brass -2VU. Звуковия материал от високочестотния диапазон с е нуждае от повече презастраховка В цифрова среда просто се придържайте към -1 до -2dB под нивото на клипиране. Следва детайлно разглеждане на измерителните уреди и тяхното приложение...
  8. Съвършенното смесване Има много начини вашите песни да достигнат крайна форма. Крайната форма означава красиво излъскано парче музика в 16 бита 44.1 khz цифров звук (например, "red book" CD звуков стандарт) или стандартен wave файл. Вие трябва да започнете, от напълно или почти свършена песен. Това е пункта където писането завършва и започва смесването. В тази статия ще говоря за Mixdown и Mastering. Mixdown и Mastering са два много различни процеса. Mixdown е изкуството на изравняване, еквилизиране и украсяване с ефекти на всичките различни източници от многопистовия материал и смесването им в два стерео канала. Mastering е процеса на финализиране на готовия, двуканален стерео материал и поставянето му в албум. Съвременния софтуер и хардуер правят тези процеси по-лесни и по-малко скъпи отколкото те някога са били в историята на създаване на музика. Ако извършването на тези процеси се осъществи в цифрова среда, може лесно и без усилие да се поддържа високо съотношение на сигнал шум и да се постигне оптимална динамика. "Цялостни" параметри на смесване Тези параметри не са правила, а отправна точка за смесвания на стандартни поп песни или балади. Разбира се състава на инструментите се променят ако вие правите techno или симфония, но последващия материал все още би ви бил полезен. Подготовка: Поставете последователно всеки инструмент в СОЛО режим и повдигнете нивото на сигнала до 0db. (аналогова нула - в зависимост от калибровката на системата отговаря на - 12dB до - 10dB на дигиталните измерители) -Kick Drum на 0db eq на +3 в 50 Hz ; +1 db на 275 Hz -3db на 3kHz, никаква ефекти, изключение може би на тънка среда. Вие ще довършите инструмента по-късно. Това за сега стига като отправна точка. -Snare: -2 на вкус в честотите над 4khz. Прибавете reverb ако песента се нуждае от него. Направите всичко възможно да го държите настрана от вокалните, даже ако ви се наложе го изместете леко в страни. -Lead Vocal 0db използване нисък филтър за да елиминирате грохота и „п” пукането около 100-200 хц. Внимателно повишете деликатния висок край около 15khz да прибавите въздух и блясък, но без да прекалявате! Това е най-добрия начин на регулиране, който може да ви донесе успех. Центрирайте вокала, но не с панорамата, а с много тънко изместване вляво/вдясно на eq на високите честоти. Поставете си слушалки и се убедете, че го чуватеот центъра на вашето чело. Всяка дума трябва да е разбираема. Прибавете Reverb и Delay без да пречат. -Чинели: -25dB. Не позволявайте да пречат на вокала. Поставете ги на 2 часът и помнете,тяхната основна функция е да прибави лепилото на пистата, да държат музика заедно. Те няма нужда да бъдат силни, а само да присъстват. -Synth pads: -20 db Миксирайте ги в стерео и широка панорама ляво и дясно с много Ефект, ако е необходимо, но ги държте назад. Подложките са красиви допълнения, но доста често засенчват основните елементи на песента. -Bass -10 dB Винаги в предната част и в центъра на микса. Ако използвате ефект ограничете се до chorus или лек flanger, никакъв reverb. -Rhythm guitar -15 dB панорама – в страни от центъра, eq: използвайте low cut филтър за да се освободи от какъвто и да било бас и подайте незначително eq в средния диапазон с малък ъгъл, но се убеждете това да не пречи на вокала. -Percussion -20 db поставете тези елементи в страни от центъра освен ако те не са съществени за основния ритъм. EQ с вкус, ако е необходимо. Наблюдавайте маркиращите индикатори, когато просвирвате целия микс. Пиковете могат да достигат максимум +3db. Ако нивото на микса ви надвишава допустимия максимум дръпнете надолу всеки плъзгач с по 1 dB докато получите желания резултат. Моно проверка: Винаги проверявайте вашия микс в моно режим и следете за неочаквани спадове или инструменти, които изчезват. Това е фазово саличаване и е резултат от неправилно ползване на сефект в терео трак. Без нива над 0 db правило: Когато започнете да смесвате, следвайте това правило неотлъчно и без компромисно. Ако намирате, че вокала ви не звучи добре по-ниско от +5 dB, тогава намалете всичко с 5 dB. Спазвайте резервното ниво (headroom). Със сигурност нама да ви хареса да си компрометирате микса с кликове и кракове, предизвикани от прекомерно силни нива. Сега вече може да донастройте на вкус. Слушайте и следете внимателно. Хубавия и перфектен микс се появява внезапно и ще ви изпълни с възторг, вие ще се влюбите в него. Това съвсем не е шега. Никога не подхождайте към миксирането и мастерирането повърхностно. И най-малкото мръдване на плъзгача причинява разлика. Бъдете точни! Миксирането е динамичен процес: Не стойте безучастно, когато вашия финален микс се прехвърля върху лента, диск или DAT. Ако ползвате миксер с ъс суб групи, насочете някои плъзгачи към тях и участвайте активно в финализирането. Например, ако вашия пулт има 4 съб групи, насочете вокала към 1,2 група, а всички останали тракове – към останалите 3,4. По този начин можете леко да допълните баланса между групата и вокала, докато песента се прехвърля на матер носителя. Тази техника може да ви даде неочаквани резултати. Вие може да прибавите допълнителен контур на вокала, по време на изпълнението му, а през паузите да увеличите леко инструментала. Ако пулта ви има 8 групи, вие може да насочите барабаните към 5,6, а ефектите – към 7,8. По този начин може да контролирате всяка група, както е уместно. Ролята на компресията в микса: По време на записа, вие може да ползвате компресори, Gate, Limiter. Задачата на Gate е да прекъсне сигнала при недостатъчно силен сигнал, по зададено предварително гранично ниво, така че при наличие на шум, причинен от вашия синтезайзер, той да бъде елиминиран преди музиката да започне. Лимитера, от своя страна държи пиковете под зададено предварително ниво и не допуска превишаването му. Употребата на компресора е по-сложна и по-многостранна. Той може да усили по-слабите нива и да редуцира по-силните пикове. По същество компресора намалява динамичния диапазон, който ние с голям труд сме се борили да постигнем. Може би ще се чудите за какво е необходимо това? В много случаи това е ненужно, но в повечето случаи употребата на компресора е небходима, за да направи вашата музика по-гореща, с повече удар, да бъде колкото се може по силна или да наподобява плътността на радио микс. Стерео компресора служи за баланс на музиката ви, да и придаде стандартен облик, който ние сме свикнали да слушаме в комерсиалната музика. По същество той усигурява най-силния и най гладък микс, като премахва ненужните резки колебания в динамиката, които биха смутили слушателя. Имайте в предвид, че много лесно, при неправилна настройка на компресора, можете да лишите вашият микс от живот и да направите едно красиво оркестрово начало да звучи като някакъв футуристичен техно експеримент. Така че бъдете внимателни и винаги сравнявайте резултата си с включен и изключен компресор. Все пак основната функция на компресора е да редуцира случайните пикове, които превишават максимално допустимото ниво на цифровия звук и които биха повредили трака. Ролята на Mastering процесора: Днес mastering процесорите добиват все повече популярност. Не може да си представите, колко ефектна е тяхната роля, превръщайки един хубав микс в невероятен краен оригинал. Ако поставите такъв процесор на крайния микс вместо компресор, вие може да усетите разликата, тъй като mastering процесорите имат и допълнителни функции, като mastering eq, multi-band компресор (с възможност на настройване на компресията в ниския, средния и високия честотен диапазон), а така също и limiter и gate. Тези mastering инструменти могат да извършат огромна работа придавайки на вашия микс уникален акустичен облик. Има много начини. Основната функция е финно довършване на вашия микс повреме на качването му на крайния носител В допълнение меже да се използват да придадат еднакъв стндартен облик на всички песни от компилацията, както и да изравнят различните нива, като им придадат професионален вид. Използвайки тесен ъгъл на eq в средия честотен диапазон, вие може да добиете съвременно акустично звучене на вашите dance тракове, прибавяйки им малко свежест. Използването на лека компресия в 50-60hz може да накара баса да ви „удря в гърдите”, без да причини щети на деликатната динамика на вокалната партия. Има още много функции, като изпращането на вашите MIDI канали към аудио миксера оптимално компресирани, ducking за voice over, de-esser, затопляне на звука с "tape saturation" и резки Gate ефекти на индивидуални писти. Запомнете един основен закон: Всеки уред може да се ползва по всякакъв начин, стига той да повишава качеството на крайния продукт. Software Mastering и Post-Продукция Всеки добър звуков секуенцер ви позволява да мастерирете на вашия компютър. Аз няма да седна да изброявам марки, тъй като съществува голяма вероятност да възникне спор – всеки да защитава любима марка. Следващите редове се отнасят до всички марки аудио софтуеър, въпреки, че на различните едни и същи функции се наричат различно и се извършват по различен начин. И така: Основна функция е възможността да се изобрази и контролира графично силата на звуковия сигнал (volume envelope). Вместо двайсет пъти да се връщате и да се опитате да направите несръчно затихване, просто го нарисувайте с мишката. Там където микса ви изгубва временно итензивност рязко възтановете намалената динамика, като отрежете необходимата част и приложите необходимите ефекти върху нея. Нека си представим, че вие имате един перфектен образец, с изключение на един досаден дефект на (да речем) 72 такт, където вашия софтуеър препуква. Просто пресмесете този такт отново, отрежете го и го вмъкнете отново в микса, където вашия софтуеър съвсем приятелски ще го намести и ще създаде удобни crossfade връзки, които да прелеят новия материал в стария. Нещо повече. Ще имате възможност за допълнително донастройване на тези връзки по ваш вкус. Имате нужда за допълнително EQ или да прибавите компресия? Мооля! Всичко е на една мишка разстояние и всичко е обратно възтановимо, така че не губите нищо. Решавате, че микса от миналата година не го бива? Трябва да махнете един куплет, да преместите втората част от първия бридж на втория или каквото ви хрумне друго? Две, три резвания, едно преместване и хоп, готово! Имате транс парче, където касата ви кашля немощно? Добавете нов трак с каса от 808, прибавете компресия и сила и я балансирайте с вашия трак. На финала - резюме: Независимо дали пишете industrial hardcore или тъмен амбиент, оркестров микс от 100 инструмента или акапела хор, винаги дръжте ушите си отворени и подхождайте към миксирането творчески, артистично. Това е основата на магията. Колкото повече контрол ви усигурява вашия миксер, толково по добра звукова картина може да нарисувате. Работейки с компресорите и мастеринг процесорите имате възможност изящно да полирате вашата работа, така както се полира диаманта за да добие блясък. И накрая ще повторя още веднъж. Тези редове не са правила, а отправна точка за смесвания на стандартни поп песни или балади. Подхождайте към вашата работа творчески, но и се съобразявайте с тях, до колкото това е възможно. Приятно смесване!
  9. Тук се намира съкровището! Копайте и го преместете, защото този сървър стои благодарение на Мнемосина, която любезно е лишила провайдера ми от скорошни посещения.
  10. Окабеляване - често задавани въпроси Когато стане дума за аудио връзки, всичко се обърква! Ще се опитам да дам отговори на най-общите въпроси. Q Какво е балансиран и небалансиран кабел и каква е разликата между тях? Всеки звуков кабел е екраниран, което означава, че външният кабел е намотан около другия за да го защитава - екранира от електромагнитна интерференция. Външният екран, който най-често представлява метална оплетка, метално фолио или проводима пластмаса, е обикновено свързан със земята така, че всички индуцирани токови заряди (причинени от електромагнитна интерференция) се отправят директно в земята, вместо да им се позволи да модулират звуковия сигнал. И все пак екранирането не е съвършеното решение, което е и причината за изобретяването на балансираните кабели. В небалансирания кабел има една вътрешна сърцевина, която носи сигнала, докато външният екран дублира връщането на сигнала . Всяка електромагнитна интерференция, която води до създаване на индуцирани потоци, ще направи така, че тези потоци да бъдат добавени към полезния сигнал, ето защо е възможно да се появят някои интерферентни проблеми, особено при дългия кабел или където има наблизо източници на електромагнитни вълни. Екранираният кабел предлага много малка защита срещу жуженето, тъй като кабелът в действителност представлява своеобразен единичен трансформатор, който свързва енергията от основния проводник и я пробразува в околността. В балансирания кабел има два вътрешни проводника, често известни както топъл и студен. Екранът е заземен, както преди, но този път етой не е част от пътя на сигнала. Балансираните уреди са разработени така, че топлият и студеният проводник носят еднакъв сигнал, но фазата на студения сигнал е инвертирана спрямо топлия. В приемащата страна балансираната входна каскада повторно обръща фазата на студения сигнал и я прибавя към горещия, възстановявайки по този начин оригинала. Интелигентната част е това, че която и да било интерференция, която успява да премине през екрана, има фактически еднакво влияние върху горещите и студените сигнали (тъй като те са повече или по-малко на едно и също място). След обръщането на фазата на входа на получаващото устройство, която и да било външна интерференция обща за проводниците ще се сомоунищожи. Ефективността на тази система зависи, от това колко добре са балансирани горещия и студения проводник в който и да е край на кабела. Друг тип кабел, известен като Star Quad, бе резултат от стремежа да се подобри имунитетът срещу интерференцията. Състои се от два чифта вътрешни проводници, екранирани в паралел, но разделени (в действителност втъкани или сплетени) така, че която и да е интерференция, индуцирана от проводниците и която не оказва еднакво влияние и на двата, да бъде до голяма степен отменена. Star Quad кабелите се използуват главно в приложенията на синхронния звукозапис, където дългите кабели са често използвани и където тяхната ефективност е по-голяма отколкото конвенционалените балансирани кабели. Q Еднакви ли са екранираните кабели или някои са по-добри от други? Екранираните кабели посредством фолио или плитка са по-добри от екранираща гледна точка, докато екран от разплетени жици и загърнати отвън е по-малко ефективен, тъй като при огъване е възможно да се отвори пространство в екрана. Другият популярен тип е използването на водещ пластичен екран, където метална жица е поставена успоредно на екрана. На къси разстояния и ниво линия, повечето типове на екраниране са еднакво полезни, макар, че оплетен метален екран или екран от фолио е вероятно да бъде по-ефективен, отколкото екрана, състоящ се от проводима пластмаса или загърната жица. Избор на кабел за микрофона е особено важен, тъй като някои кабели могат да произведат електрически шум, когато се местят или огъват. Кабела с оплетен екран е разработен специално за употреба с микрофони и осигурява най-ефективно екраниране и достатъчно слабо ниво на шум, но екрана от проводима пластмаса е също така ефективно решение особено за дългите кабели, използвани в малко студио. Проводимата пластмаса има по-ниско ниво на шум и е достъпна в широк диапазон на цветове, които могат да помогнат да се определи лесно кой микрофон къде е свързан. Фолио-екранираните кабели са доста твърди и неудобни за огъване, но те наистина предлагат отлично екраниране. Ползват се за малки измерителни кабели, както и за връзки в комутационни полета - patchbay и места, където могат да бъдат положени за постоянно. Много multicore кабели (няколко кабела поставени заедно в шлаух) също така използват фолио екраниране, и за това е важно да не се навиват твърде плътно. Q Може ли да се използва един и същи вид екраниран кабел и за микрофонен, и линеен сигнал? Няма установен стандарт за съпротивлението на звуковите кабели, както и за дължините, използвани в студиото, но не забравяйте факта, че микрофонният кабел се нуждае от добра екранировка и ниско ниво на манипулиран шум. Q Може ли да използвам небалансиран сигнал във вход с phantom-power, предвиден за микрофони? Можете да използвате балансиран динамичен микрофон, свързан в система с phantom power, но единственият начин на свързване на небалансирано устройство в същата система е през симетриращ трансформатор – DI Box. Ако ви се налага да свържете небалансиран кабел можете да окъсите едната страна на блока за захранване и, макар че подходящо разработено захранване ще бъде защитено срещу повреда, то този начин не е препоръчителен. Известна част или цялото напрежение на захранването ще бъдат отнесено към крачетата на конектора на небалансираното устройство и това може да причини загубата му. Q Какъв е най-добрият начин за свързване на източници на небалансирани сигнали в балансирани входове? Традиционният метод е да се използва балансиран кабел и да се свърже студеният край с екрана в небалансирания край. Обаче - това може да доведе понякога до заземителни проблеми : жужене, обратна връзка... Ето защо най-доброто свързване на кабела в небалансирания край е както следва : Свържете екрана със заземяващото краче през резистор между 100(ома) и 500(ома) или ги разединете напълно. Свържете студения проводник на кабела на крачето където обикновено се свързва екрана. Свържете горещия проводник на крачето, където обикновено се свързва горещия проводник. Q Може ли да ползвам аудио кабел за S/PDIF сигнали? Много хора го правят и си мислят, че се справят с проблема, но това в действителност не е така, тъй като често се получават щракания и глитчове, които изглежда нямат никаква видима причина. Във високите честоти, които са необходими да пренесат цифровите сигнали, кабелното съпротивление има значителен ефект на формата на вълната на сигнала, който се предава. S/PDIF сигналите идеално протичат през 75(ома) кабел, разработен специално за пренасяне на цифрови данни. Ако кабелът и преграждащото съпротивление не са правилни, енергията се отразява обратно по кабела, което има ефекта на смачкване на контура на цифровите импулси. Некачествените и евтини конектори могат също така да повредят сигнала, ето защо дори самостоятелно запоения кабел би могъл да бъде по-добре от покупка на готов кабел с правилната дължина. При по-дългите кабели, нуждата да се избере правилният, висококачествен цифров кабел е още по-голяма и правилото е цифровите кабели да са толкова дълги, колкото е необходимо. AES-EBU сигнала е по-толерантен, макар че и тук съществува специалният кабел (в този случай 100(ома)). При липса на специален цифров кабел, микрофонен кабел с проводим, пластмасов екран, обикновено дава добри резултати, но на къси и средни разстояния. Q Какъв е най-добрият начин за свързване на източници на балансирани сигнали в небалансирани входове? Вие ще трябва да проверите наръчника за ползване на устройството си, като вида на връзката зависи от проекта на балансираната изходна каскада. В някои случаи вие трябва да свържете студените и екранните крачета в балансирания край, в други трябва да оставите студеното краче разединено. В ситуациите, които изискват последния подход, вие вероятно ще установите, че сигналът е с 6dB по-ниско отколкото, когато използване балансиран уред. Това е така, защото използвате само едната част от разполовения сигнал от изходната каскада. Q Проблем ли е ако силовите кабели са близко до аудио кабелите? Силовите кабели носят сравнително високи редуващи се токови импулси, които могат да се индуцират в звуковите кабели, положени успоредно до тях, дори и в случаите, когато звуковият кабел е добре екраниран. Колкото по-дълго разстояние кабелите вървят успоредно един до друг, толкова по-голямо количеството интерференция (обикновено брум) ще бъде индуцирано в звуковия кабел. Когато звуков и силов кабели трябва да се пресекат, опитайте се да направите това под прав ъгъл. Q Каква е дължината на аудио кабелите преди да се усети загуба на качеството на сигнала? Това е един от онези въпроси отговора, на който зависи от вида кабел и от съпротивлението му в който и да е край. Като много общо правило, микрофонните кабели с високо съпротивление или захранените от микрофон тип бубулечка, инструментални кабели с високо съпротивление, не би трябвало да бъдат по-дълги от около четири или пет метра, тъй като емкостта на кабела може да причини заглъхване на високите честоти. В същото време, балансираните микрофонни кабели с ниско съпротивление, могат да бъдат десетици или дори стотици метра дълги, ако изпращащото и получаващото устройства са разработени подходящо и изходното съпротивление е много ниско. С полу-професионална екипировка, употребявайки балансирани микрофонни или линейни кабели не по-дълги от 10 или 20 метра максимум, можете да получите значителен резултат, макар че все пак най-добре е всеки кабел да бъде колкото се може по-къс. Q Може ли да използвам какъвто и да е двужилен кабел за hi-fi монитор кабел? Мониторния кабел изисква много ниско съпротивление, за това той трябва да е доста здрав и направен от чист материал, както например неокислена мед (OFC). Смесеният материал може да създаде проблеми (окислената мед в действителност се държи като полупроводник) например увеличено изкривяване в ниските нивата на сигнала . Има много кабели които пасват за тази цел, включително и битов кабел, но разумно скъпият, специално пригоден за работа в тежък режим, мониторен кабел е по-добър и изглежда по-хубав. Ако съпротивлението на кабела е повече от дори една малка частица от Ом-а, поглъщащият фактор на усилвателя се проявява по-явно, а също така честотната ответна реакция на високоговорителя може да е нереална. Причината за това, че съпротивлението на високоговорителя варира с честотата, но ако това съпротивление е подложено на последователни серии посредством значителното фиксирано кабелно съпротивление, то встъпва в качеството си на потенциален делител и силата подадена на високоговорителя в различните честоти ще бъде изменена. Като правило, използвайте мониторни кабели в стерео или surround системи с еднаква дължина, но никога по-дълги отколкото е необходимо. Добрите, с ниско съпротивление конектори, също така са фактор за качествен звук. Активните монитори могат да се свързват посредством балансирани микрофонни кабели, като типът не оказва значителен ефект на звуковото качество. Q Как да свържа 'Y' кабел? Типичен 'Y' кабел има обикновен стерео жак на единия край на балансиран кабел, но в другия край е разделен така, че екранът и горещия проводник е свързан на моно жак, а екранът и студения проводник е свързан към друг. Принципът на действие е в това, че всеки от двата кабела пренася небалансиран сигнал, единият от insert-а на миксера към външно устройство, а другият от външното устройство назад към миксера. Кой от двата кабела изпраща, зависи от производителя на миксера. Проверете наръчника на миксера си, за да се ориентирате в начина на свързване. Ако мразите да запоявате, то потърсете на пазара - някои компании произвеждат 'Y' кабели.
  11. Днес сутринта почина Емил Димитров! Българска поп легенда! Моля никой да не петни паметта му! Лека му пръст!
  12. Студийни монитори най-общ преглед Темата студио - монитори е трънлив предмет с много различни мнения и варианти. Независимо от безбройните, често разгорещени полемики, все пак има известен напредък в систематизиране на описанията на различните монитори. Активни и пасивни монитори Най-общо мониторите могат да се разделят на две категории - активни и пасивни. В какво е разликата между тях? Активните монитори имат вграден усилвател. Обикновено е монтиран в задната част. "Редовните Монитори" също така наречени пасивни монитори, изискват усилвател, с който да работят. Идеята за създаването на активните монитори е да се вгради в тях идеалния усилвател. Това спестява главоблъсканицата при избора от предложените на пазара. Също така, понеже активните монитори се включват направо в системата, те елиминират проблема говорител, жици - друг източник на потенциално безпокойство. Nearfield и Main - основни монитори Почти всички тоноператори се съгласяват с необходимостта от "nearfield " контролно прослушване, което дава възможност точно да преценят музиката, която създават. Nearfield монитора се поставя близо до слушателя - на около 0.90 - 1.80 м. Причината е, че музиката която чуваме се измененя драстично от акустиката на стаята . Да направим малък експеримент. Поставяме говорител в ъгъла на стая. Резултата е басово резониране, което не съществува, когато говорителят е в средата на стаята. Собствениците на големи студия могат да си позволят да го третират акустично, с басови капани и други допълнителни устройства. Може би това са единствените места, където можете да видите огромните основни монитори, които създават голяма и дебела маса звук. "Nearfield” контролното прослушване е решение, което намалява взаимодействието на звука със стаята. Тъй като мониторите са позиционирани близо до Вас, вие чувате звука направо. Близоста им до слушателя позволява по-малка сила на слушане, а така по-слаб звук достига до стените и ъглите и рекушира обратно. За разлика от hi-fi говорителите, които са разработени с цел да моделират всеки звуков материал приятен за ухото, студио мониторите имат като основна цел да следят за точен звуков образ, без неестествено подчертаване или подтискане на специални честоти. Такъв монитор се нарича "flat" - "плосък", "неоцветен" или "прозрачен". Такава е теорията, а действителността понякога създава различни ситуации. И това е мястото където спорът започва. Трябва ли мониторът да бъде flat? Някои казват - не. Те препоръчват покупка на монитори, звукът на които да Ви харесва, на които Вашата любима музика звучи прекрасно, след което, по неин образец да направите вашето смесване. Други съветват, ако някои честоти във Вашия микс избиват, Вие можете да ги подтиснете. Ето един пример: Студиото А има басово слаб комплект от nearfield монитори. За да направи баса силен и перкусивен, тоноператора усилва малките 6 инчови говорители да пукат и бият. Когато оператора от Студио А отива в студио Б, съоражено със subwoofer-и, Оператор А осъзнава, че неговия микс е нищо друго освен една нискочестотна боза. Аз харесвам моя Бас! Имам ли нужда от subwoofer? Ако вие действително харесвате бас, вие се нуждаете от subwoofer. Така Вие ще можете точно да работите с тембъра му. С малки монитори няма да чуете плътния басов тон и няма да знаете дали чувате До от контра или До# от контра. Дръжте обаче вашия subwoofer на много ниско ниво когато смесвате, тъй като има риск от създаване на беден откъм бас микс. Пример две: Сега операторът от студио Б създава нов микс - на чисто акустично басово съвършенство, като контролира смесването на неговите subwoofer-и. Басът е точно както трябва. Той удря в гърдите, причинява сърдечна атака, останалата част от звуковия материал изглежда достатъчно силна и балансирана в целия честотен диапазон. Операторът Б самодоволно дава CD на оператор А в неговото студио и пускат новия микс. За тяхното учудване, съвършения бас даже не присъства освен малък шум туп-туп-туп - звук на картонен кашон, който трябва да бъде бас барабан. Причината за този резултат са две: първо Оператор Б е чувал баса много добре в неговото студио и не е поставил достатъчно от него в микса и второ - малкият плосък монитор.
  13. КОМПРЕСИРАНЕ - ХИТРИНКИ няма да се плашите вече от вашия компресор... Предговор Причината, поради която хората разпитват за компресирането повече от каквото и да било е, че много от тях го намират трудно за разбиране или чуване. Най-краткото обяснение е да се мисли за компресора като за автоматичен регулатор на нивото, когато звукът е силен - намалява, а когато е слаб - усилва звуковия сигнал. Грубите звуци са омекотени и заглушени, а по-меките и тихи са повдигнати и траят по-дълго. Това също така означава повече омекотени звуци и по-мазни ноти. Меко коляно, твърдо коляно - Soft knee, hard knee Ако нямате софтуерен компресор или по-скъп модел, няма да можете да го настройвате. Вие просто трябва да се решите дали си вземете "Soft knee" компресор (с меко коляно) или "Hard knee" компресор (с твърдо коляно). Ако си купите компресор от първия вид, той ще бъде полезен и практичен без да развали звука. Използва се най-вече при вокали и крайни миксове, той позволява по-голямо количество компресия, докато твърдо коленните компресори, които могат да се чуят при работа, се използват при бас. Вокалите… Вокалите са може би най-трудната и повече от всичко динамична материя, на която можете да се натъкнете. Опитайте да хванете пиковете в песента. Използвайте меко коляно, поставете съотношението около 2:1 (а може би даже 6:1 за voiceovers и говор), attack (атакувайте) на 0.09ms, release (пуснете) на 100ms в такъв случай поставете threshold (прага) да хване най-гръмогласните части на песента, така получавате около 8dB намаление, което трябва да компенсирате, може би, с потенциометъра на изходното ниво. Получавате за каквото си плащате… Сега софтуерните компресори са фантастични и вграденият компресор в повечето водещи програми се справя с много вокали. Обаче, ако си надвиете на масрафа и купите класически лампов компресор, това ще доведе до невероятен резултат. Това са много пари в сравнение със софтуерния вариант, но цената на получения звук си струва всяка стотинка. Ритъмът… Барабаните могат да са преобразени чрез компресиране в крайния микс. На барабанчето ползвайте меко коляно, поставете съотношение 4:1, дълга атака и малко по-дълго отпускане, приспособете прага така, че да сграбчи при първите два dB на намаление (reduction). Сега регулирайте атаката по-кратко, и прага по-високо за да пригодите звука да изпълни пистата, R&B тип на щракване или пукот тип плесница. Стерео ниско ниво… Някои инженери често използват хитростта да прекарат барабаните през субгрупираща стерео двойка и след това прилагат общ стерео компресор за да постигнат помпащ звук. Това е стар ефект – (Old-school) ...и за всичко… До голяма степен всеки звук звучи по-добре с малко компресиране, целият акустичен състав - от барабаните до флейтите. Но… По-малко, не повече… Помнете че винаги можете да прибавите повече ако искате, но след това е невъзможно да отстраните. Опит и опит отново… Не се страхувайте да експериментирате и, като с всеки звук, 'използвайте ушите си'! Ако тези звуци Ви харесват, тогава това е точно както трябва, независимо от това какво казва наръчникът. Начин да удвоите парите си… Вместо да поставяте целия звук през компресор, една много спретната хитрост е да разделите пистата на два канала, силно да компресирате единия от тях и да го смесите внимателно с оригиналния канал. Това работи особено добре с барабаните и може да се използва, както за индивидуални инструменти, например барабанче, така и за стерео submix-а на целия комплект (или някой от неговите избиращи части). Компресираната версия на звука може да е приложена да напомпа звука, като се настрои с подходящо късо отпускане (release) и да бъде добавена към оригиналната версия за да получите динамика на ритъма . Многодиапазонна компресия - Multiband compression… Когато се работи с материал, който покрива пълен или поне голяма част от честотния спектър, както например крайно смесване, нормалните компресори имат тенденция да въведат 'подкачване - pumping ' ефект. Това е така защото по-ниските честотите имат тенденция да задвижат компресора по напълно различен начин от високите честоти, а компресора ще обработи целия изход с еднаква зададена стойност. Kакто наименованието подсказва, уреда използва разделител – crossover за да раздели пълната-широчина на лентата на входния сигнал на малки честотни ленти, които се компресират отделно. След като се смесят отново резултата, който се получава е много по-мощен краен микс, които не помпа и не звучи смачкано. Странична верига – Sidechain… Sidechain, или ключ, е сигнал в компресор който се използва да управлява изходното ниво. Когато този сигнал превиши прага на който е настроен се прилага компресиране на целия изходен сигнал. Много от хардуерните компресори (и някой от по-добрите плъгини) имат външен sidechain - ключ – входове, така можете да използвате характеристиките на един източник за да компресирате друг. По този начин вие можете, например, да използвате писта на барабан, удара на който да направи синтезатрен „ПАД” да помпа навреме с музиката. De-essing… Използвана главно за вокали, това е техника за намаляване на нивото на свистящите звуци ( С' или 'Ш', и т.н.) които са значително по-силни отколкото другите звуци, асоциирани с речта. Проблемните области на тези свистящи звуци имат тенденция да бъдат над 7-8kHz, така че борбата срещу тях е намаляване на нивото на микрофона. Вземате сигнал от auxiliary send от вокалния канал, прекарвате го през еквилайзер и след това във вашия компресор sidechain вход. Вмъкнете компресора във вокалния канал (insert входа). Сега използувайте еквилайзера на sidechain да усилите свистящите честоти. Ще трябва да имате възможност да следите sidechain-а, (както и всички други неща) независимо един от друг. Слушате основния вокален канал за да определите най-добрия установъчен параметър за прага и съотношението, но използвате бърза атака и отпускане за да направите ефекта прозрачен по възможност. Китари… Overdriven и изкривената китара рядко изпитват потребност от компресиране тъй като процеса на overdriving въвежда голямо количество компресия. Чистите и акустични китари са различна ситуация. За класически, funky и чисти китари, използвайте доста нисък праг, съотношение поне 3:1, бърза атака и много бавно отпускане. Прибавете леко chorus или flanging за да прибавите допълнително гланциране на звука. Арпежираните електрически или акустични китари, са по-добри с висок праг, целта е да се намали краткотрайния звук (дрънкането) а да се съхрани цялостното ниво. Както винаги, използвайте вашите уши! Бас… Една от най-използваните функции на компресора е употребата му на басовите звуци – получаване на контур, устойчива основа на записа. Оптималният установъчен параметър се различава тук. Това зависи от типа на басовия звук - synth, електрически, акустичен, и т.н. - но като общо правило, се използва бърза атака и средно ниво на отпускане, среден праг и съотношение между 3:1 и 5:1. Определете основна цел… Представям си как всички тези циферблати и бутони Ви приканват да ги завъртите и заръчкате колкото се може по-скоро след като включите компресора, но преди всичко определете каква е целта Ви. Да направите звука по-енергичен, още по-пригладен или точно да го държите под контрол? Слушайте и помислете преди да скачате. За атаката… Стремете се, ако е възможно, да настройвате атаката по-нагоре (т.е., не в нейната най-бърза среда) в повечето случаи, например - китари, действителната полза от това действие е добавяне на 'предна част'. Повечето препоръчителни настройки за случаи, като вокали, се предлагат с най-бързата атака, но опитът ще ви научи най-добре как да я използвате. Вие можете да прибавите малко атака на най-малко вероятни неща и да ги подпомогнете да изпъкнат. Използвайки bypass… Ползвайки стерео компресор на целия микс по принцип е полезно, но следейки през него докато смесвате е тежка работа. Добре е да се знае какво е крайното звучене, но има голяма вероятност през цялото време да се борите с ефекта предизвикан от компресирането. Оставете компресора на bypass до като крайния микс е почти завършен. За ефекти... Много е забавно да компресирате върнатия сигнал на ефекта, ако имате свободни канали на Вашия миксер. Ако имате delay, който не затихва напълно, както би Ви се искало, в такъв случай компресия на върнатия ефект може да Ви осигури контрола от който се нуждаете. Преди или след еквилайзер Pre- или post-EQ... Разликата между поставяне на компресора преди EQ секцията или след нея може да е драстична. Когато настройвате компресора, опитайте и чуйте и двата начина, по които той въздейства на вашия EQ.
  14. От тук, през следващитите десет дни ще можете да си издърпате списанието Sound On Sound мартенския брой. След изтичането на срока, линка ще бъде изтрит! :read: Дърпай!
  15. Хармонайзерите Определете вашия уникален вокален звук... Хармонайзерът е един от по-малко разбираемите процесори в студиото. Те се срещат рядко в типично домашно студио. Аз мисля, че това е недоглеждане, макар че лесно може да се види защо. Уредът е скъп, поне известният Eventides. Днес вие не можете да получите добър звук за под хиляда долара. С хармонайзера, за разлика от другите ефекти, вие трябва да ползвате хардуер. Съществуват някои псевдо-модели, комбинирани в софтуеърни комплекти, които за разлика от скъпите външни устройства не вършат никаква работа. Така че за да участвате в играта, вие трябва да платите за хардуер. Какво е Хармонайзер? Хармонайзер е устройство което приема звуков материал и автоматично създава няколко версии в реално време в различни височини и тонови цветове и ги обединява, като ги смесва през един звуков изход. Това устройство се употребява най вече в радиостанциите. Всеки път, когато вие чувате крайни, стегнати вокални хармонии, които звучат “твърде съвършено” вие слушате работата на уреда - хармонайзер. Много често се ползва и на места, където не е необходимо. Хармонайзерът може да се използва за да се сгъсти, да разстрои или прибави ефект на някой инструмент, с две думи, може да се създадат много странни ефекти, които не са характерни за даден звуков материал. Защо да ползвам Хармонайзер? Хората могат да помислят, че Хармонайзер е само вокален процесор. Запомнете! Истината е, че както всеки уред може да се използва за нестандартни функции и хармонайзерът е едно от онези устройства, които могат да направят много подобни неща. Например ползването му като допълнение към вокалите, или прибавен към китара, синтезатор, дори барабани (вие можете да направите богат звук на барабани с разстройване), или създаването на дебели, необятни, обкръжаващи падове (всъщност мазния и плътен R&B пад е направен с хармонайзер). Процесът тук е прост. Свирите или пеете една нота; а се чуват 1 или 5, в зависимост от това, кой модел сте ползвали и как сте го настроили. Много хармонайзери също така имат ефекти, както например, закъснител - delay и reverb, а някои дори Mic preamps. Така - помислете за минута. Вместо да изсипете купчина пари за хардуерен reverb и delay (нещо, което който и да е софтуерен plugin може да направи красиво), защо да не инвестирате в ефект, който никой plugins не може да прави, а и да имате като бонус reverb, delay и предусилвател. Използвайки Хармонайзер Доброто нещо относно днешните Хармонайзерите е възможността, да се инициализира. Даже ако не знаете достатъчно за музиката, достатъчно е точно да свържете вашия микрофон и да изберете действително хубавата музика за Вас. Идеално, макар, че, трябва да имате представа за тоналността в която е вашата музика, например C#major, A minor или любимата на Бетовен Eb minor... Веднъж поставили тоналността, хармонайзерът ще изчисли каква нота пеете, или свирите и ще създаде хармонии, които са консонантни с тона Ви. Ако изпеете или изсвирите тона A от тоналността A minor, уреда ще създаде хармонии в C и E. Хармонайзера се настройва по много начини. Можете да ползвате всички гласове в унисон, което прави вокала дебел и плътен или можете да определите точно интервалите, като например, един глас ще бъде по-нагоре с 2 полутона, другия глас ще бъде още по-нагоре с 7 полутона, третия глас желаете да бъде по-надолу с 5 полутона. Или вие можете да определите точно акорда на момента и хармонайзера ще създаде гласове съобразени с акорда. Използвайки MIDI с вашия Хармонайзер Вие можете също така да настроите някои хармонайзери така, че по MIDI да бъдат контролирани на какъв текущ акорд да работят. Тук хармониите, които трябва да се създадат ще последват акордите, които вие свирите на вашата MIDI клавиатура. Това не е толкова трудно, колкото звучи. Това е същият принцип на кодиране използван от вокодера. Просто създайте MIDI писта, която не съдържа нищо друго освен прости блок-акорди всеки такт или два и я свържете с хармонайзера. Тогава запейте и се насладете на получения ефект. Типове на ефекти Основния ефект, естествено е хармонизирането. Типичното използване е да се запише припева на писта през хармонайзер и да се подложи под тази на основния вокал. Една характерна особеност на скъпите модели, е “промяна на рода”, също както и промяна на височината . Можете да направите своя глас висок или нисък, да звучи като Darth Vader и като на маймуна, но това, е вече старо и използвано. С отличителните черти на рода вие можете да прибавите повече мъжественост или женственост на своя глас. Някога имате нужда гласът да звучи като пиленце, друг път като на macho. Или пък представете си че сте три метров, двеста и петдесет килограмов негър певец на blues с дълбок, нисък глас. Basso Profundo! Другият ефект, който леко се постига е сгъстяване, удвояване (или утрояване и учетворяване), както и леко разстройване. Това звучи добре не само на глас, но също така и на други инструменти. Много хармонайзери имат ефекти като delay и reverb. Ако искате бихте могли да използувате ефектите и да шунтирате всичко останало. Това е полезно когато работите на живо. Няма да има каквото и да е хълцане на reverb когато ударяйки footswitch преминете от хармонизиране на чист глас. Настройване на Хармонайзер Има много видове хармонайзери и вие трябва да обърнете внимание на различните входове и изходи. Ето защо е необходимо внимателно да подберете уред, който ще пасне напълно на вашата съществуваща система. Например, ако искате да ползвате устройство без микрофонен предусилвател или искате да използвате различен външен preamp трябва да се убедите че хармонайзерът има линейни конектори съгласувани с тези които има останалата част от системата Ви. Имайте предвид, че някои имат само комплект от XLRs, TRS, TS или RCA връзки. Свързване За употреба с аналогов миксер, вие бихте свързали хармонайзера на insert, или в типичният send/return конектор за ефекти . Използването на send и return може би е по-полезно, ако имате възможност да превключвате изпращането преди или след плъзгач - “prefader”, където имате възможност да отстраните оригиналния звук и да прослушате изменения сигнал. С помощта на insert, може да отворите допълнителен канал. Хармонайзерите могат да имат единствено моно вход, а изходът е обичайно стерео, ето защо се нуждаете от допълнителен канал. Свързването деректно също така намира често приложение, макар, че може да се очаква минимално време latency ако вие прослушвате през CPU - ЦЕНТРАЛНИЯ ПРОЦЕСОР. Ако това е единствената ви възможност за връзка, то търсете хармонайзер с конектор jack. Това ще Ви позволи да прослушвате хармонайзера преди CPU - ЦЕНТРАЛНИЯ ПРОЦЕСОР в действителност да записва. Разбира се, ако имате само 2x2 канална soundcard ще се оплетете в кабели, освен ако хармонайзерът не е снабден с цифров вход/изход.. Корекции на височината Не всеки от хармонайзерите има корекция на височината . Ако не сте вокалист, тогава е задължително да имате тази опция във вашето устройсто. Хармонайзерът не може да работи ефективно, ако не е възможно да се определи височината на основния тон. Ако Вие тръгвате от Gb и се издига до A#, когато всъщност се опитвате да пеете A, ще имате огромни трудности в настройването на Вашия хармонайзер. Едно от преимуществата да имате корекция на височината е това, че щом чуете гласа си да достига правилната височина, Вие добивате увереност и се отдавате на изпълнението си. След като свикнете с правилното звучене на тона, вашите вокални способности може в действителност да се подобрят. Аз мисля че виждам някакво подобрение в рамките на няколко дни. Общи положения Тъй като в много домашни студия хармонайзерът не присъства, вашето студио ще бъде на върхът, ако Вие имате. Ще има много малко неща, които големите момчета (големите студия) могат да направят, а вие да не можете.
×
×
  • Create New...

Important Information

We have placed cookies on your device to help make this website better. You can adjust your cookie settings, otherwise we'll assume you're okay to continue.