Evtim Djerekarov

Блейзъра не е лош като за малко ампче, да.

Повечето лакове вървят в комплект с подходящ грунд и втвърдител. Ако пръскаш лак върху дървото, ще стане мазало - първо ще си нацапаш дървото, което ще изпие много от лака и второ - ще трябва да наслоиш много ръце, докато спре да пие. Освен това, ще останат несъвършеноства по повърхността. Грундовете обикновенно са по-гъсти и дървото не ги пие толкова много. въпреки това, често се налагат две ръце от тях. След това, като се обработи грунда с шкурка, имаш вече една добра и гладка основа.

^Звучи много приятно. На нек адаптер ли е свирено? Не знам дали някой е еспериментирал, но в повечето J201 схеми, аз забелязвам една особеност - първото стъпало е изпълнено също с J201, който има относително малък Vgs(off) и съответно отрязва сигнала доста рано в долната (на входа) полувълна. За сравнение, входния триод на ламповите апаратури почти не изкривява сигнала при амплитуди под 2-3 волта, на 4-5 вече изкривяването е видимо, като едната полувълна е по-"заоблена" от другата. При много големи входни амплитуди сигнала става много изкривен като долната входна(горната изхода) полувълна се отрязва доста рязко, а горната входна(долната изходна), остава видимо заоблена(всъщност това, което я заобля, е решетковия ток на лампата, който вече е значителен). С промяна на входното напрежение (при големи стойности), малко се променя "коефициента на запълване" на почти правоъгълната вълна. В контраст, повечето входни стъпала с J201 започват да отрязват рано(на около 0.5-1V входна амплитуда) и на изхода им сигнала започва да изглежда доста правоъгълен. Това със сигурност има общо с динамиката на свирене и спектъра на получените изкривявания. Казвам тия неща, защото повечето китари имат доста сериозни пикови изходни напрежения, особено при динамично свирене.

Извинявайте, ако разводнявам темата с моите уточнения. 2N5457 имат Idss=1 до 5mA, Vgs(off) = -0.5 до -6V 2N5458 имат Idss=2 до 9mA, Vgs(off) = -1 до -7V J201 имат Idss 0.2 до 1mA, Vgs(off) = -0.3 до -1.5V Mоите измервания на значителен брой J201(от една партида) показват, че най-често стойностите варират около 0.6mA, -0.6V. Вижда се, че първите два транзистора трудно могат да се нарекат дори далечен аналог(както често се твърди по западните форуми), понеже разликите са половин-един порядък. Понякога се забавлявам, когато чета из чуждоземни и наши форуми, как едни JFET транзистори звучат топло, други остро, или много "harsh". Всъщност JFET транзисторите са известни с доста предвидимата си параболична предавателна характеристика и полето за неизвестни магически причинители на различният звук е доста тясно (примерно, паразитни капацитети, които при повечето маломощни JFET транзистори са доста близки). Всъщност това, което хората чуват е пряк ефект на факта че директната замяна на J201 с 5457 или друг подобен аналог тотално променя работните точки и коефициентите на усилване по напрежение на стъпалата. Това от своя страна може да промени и честоти на срез, поради милеровия ефект или някои нарочно сложени в схемата филтри между гейт и дрейн и т.н.

Всъщност са полеви транзистори като всички други, само че имат по-малък максимален дрейнов ток и по-ниско напрежение на отсечката. С преразчитане на схемата(и най-вероятно по-високи захранващи напрежение), може да се постигне в общи линии идентичен ефект. Не знам дали имат директен заместител, който се произвежда в момента, но някои стари КП303А имат много подобни характеристики.

Сигурно е "обикновн" ефект, ползван от човек, който добре свири джаз .

Така е, металните струни могат да повредят китарата ти. Това може да не стане веднага, но с времето има шанс да се случи(да се издуе постепенно предния капак и т.н.). Може и да не се случи, но както се казва, не леж на тая кълка.

Да не са единични двата адаптера?

Грифа можеш леко да го напънеш напред(не много леко, но не да го чупиш, де) и можеш да си спестиш изчакването(ако това е твоя проблем).

Не е зле, приятно е. Но не е нещо забележително като звук. Наистина - прилично практиз ампче. Как звучат неговите си овердрайви, без драйв педал отпред?

Би ли споделил твой записан звук на усилвателчето, което така хвалиш? Аз съм останал с приятни впечатления от Roland Micro Cube. Peavey Spider 15 и посоченото маршалче не съм ги пробвал, но може би също са прилични варианти.

707II може да се приеме за добър заместител на някои неща(на драйв педалчета, дилеи, реверб, хорус...), особено ако изискванията към ефектите не са твърде големи, обаче не бих казал, че е добро цялостно решение за емулация (ефекти->усилвател->кабинет). Последните две звена, по мое мнение, при моделите от това поколение, куцат.

Пичове, авторът питаше за шума на усилвателя си, а отговори му бяха дадени още в началото. Вие започнахте да чоплите нойз редъкшън системи, екранирания и специални материали на НАСА. Да - всичко това са възможности със своите положителни и отрицателни страни, но нямат много голямо отношение към характера на въпроса. Екранирането има доказан ефект само върху китари с проблеми, които по принцип не са добре опроводени. Аз съм екранирал добре опроводени китари с хъмбъкери, за да видя дали ще има разлика и там ефектът се колебае между незабележим и скромен. Освен това, нито медта нито алуминия представляват магнитен екран, поради това, че нито единия от материалите не е феромагнитен. И медта, и алуминия могат да са екрат само за електрическото поле. Плюс това, няма как да екранирате всички източници на брум, защото самите адаптери, за да работят, трябва да усещат колебанията в магнитното поле, породени от движението на струните. А адаптерите са преобладаващият източник.

Ако само единият адаптер прави тоя проблем и ако двата са идентични(бриджа е абсолютно същия като нека), пробвай да им размениш местата и да ги свържеш пак внимателно. Ако пак същият адаптер бруми, може би наистина е за смяна.

Разбира се, че може да се свири и с такава играчка, макар и с неоптимален звук. Преди години, когато по-малко хора имаха хубава апаратура, много пъти съм слушал концертни изяви с такава техника(мримерно зум 505-II, включен в ЛАТ със говорител Celestion). Не, че е бил убийствен звук, но когато китаристът си може, звучи приемливо.

То и с пеенето като цяло е така. Тук считаме, че влизат хора, които все пак имат някакви дарби.

Преди да мисля по темата сериозно - не е ли нормално един адаптер да има брум, когато е единичен? Нали това е главната разлика между единичните адаптери и хъмбъкера? Наличието на предусилвател не може да намали шума на адаптера, само може да го усили заедно със сигнала. Идеята на хъмбъкера е, че сумира сигналите от двете намотки и изважда шумовете. Като имаш една намотка, няма какво да ти изважда шума. То затова и примерно Фендер Стратокастер има брум на позиции 1,3,5 на ключа(всеки адаптер поотделно).

Ореолът от сериозност около нашия фолклор е до голяма степен създаден по време на комунистическата власт. Преди това е имало и по-непринудени песни, но голяма част от тях са се изгубили с отмирането на старите поколения музиканти. Баща ми казваше, че са направили хербарий от народната ни музика, с цел да я запазят автентична. Той даже има документален филм, мисля, че се казва "Съблазни и Въздържание", от 1983 година. Филмът е документален филм за Гюрга Пинджурова, която му е била съгражданка и близък човек, но става дума също така и за съдбата на народната музика в нашата страна и причините за това положение. Прави се паралел и със сръбската музика и това, как сърбите са я популяризирали, а нашата власт - не. Имам филма на касета, може би трябва да го цифровизирам и да кача откъси от него. След това, именно в края на 80-те, сръбския турбофолк и огромното му влияние у нас, започва да създава страхове в партията, поради голямото сръбско културно влияние и чак тогава излиза решението на политбюро, което много посочват за "създаване на чалгата в България". Всъщност, решението е да се създаде полулярна музика, базирана на българския фолклор, за да може партията да се бори със сръбското музикално влияние(много хора в западна българия са хващали сръбска телевизия по онова време, с малко по-натъкмени антени ). Днешната наша чалга е нещо, което е избуяло чак след промените, но много хора обичат да се шегуват, че и чалгата е създадена от БКП. За жалост, повечето наша чалга все още е нещо като подобие на "сръбското", но често с доста по-цинични и банални текстове. Не знам дали ще доживеем да видим обратния вариант. Разговорът наистина много интересен и приятен, но сигурно оставяме много лошо впечатление в ортодоксалните метъли, които можеби го четат.

Хубаво е, че си си направила труда. Не знам дали да ползваме темата, за да обсъждаме конкретната песен и дали да се опитвам да извадя ноти, но е интересно да се отбележи, че специфичните украшения са съвкупност от бързи трилери, мелодически ходове и тоноизвличане, преправяне на гласа и т.н. - то си е цяло изкуство само по себе си. Човек със сигурност трябва дълго да се занимава с това, за да постигне автентично звучене. Правило ми е впечатление, че украшенията често са съставени от повече тонове, отколкото изглежда и си представляват малки мотиви сами по себе си - има известен тематизъм в тях -например в "Заборави" има развитие при украшенията върху "samo se jednom", като третото повторение е с по-сложно украшение. В нотите, някои неща май са пропуснати. Мисля утре да пусна един силно забавен вариант, за да се опитаме да чуем всичко. Например, на '' volela ludo", мисля, че шестнадесетините са 5 или 6, не 4 - обърни внимание как закъснява последната сричка "do" - това е търсен ефект. Като се заслушах, в куплета, третото "samo se jednom" е дори по-трудно за изпълнение от припева. На забавено звучи така, все едно някои от украшенията са леко фалшиви или по-скоро неточни(а може би наистина са ) - това сигурно също е част от звученето. Също, понякога в украшенията, някои тонове съзнателно се изместват с полутон, за да се получи някакво звучене(подобно на хиатус и т.н.). За съжаление, не съм запознат добре с фолклора, за да мога да назова нещата с истинските им имена. Мисля, че най-характерното в това пеене е именно умението да се правят бързи украшения, заено с умението да се прави прилично бързо и точно "вибрато"(или май се казваше трилер) между два(или повече) тона - доста накъдрено е, с малко прави тонове и малко "стандартно" вибрато. Струва ми се, че това е и нещо като мелез между народно и популярно пеене, като постановка. Всъщност, баща ми беше от западни покрайнини (Трън), където също се пее по подобен начин, който той обичаше да сравнява с бродерия. И е наистина доста изкустно - доста по-богата орнаментика от огромна част от популярното пеене. При този начин на пеене, самия певец е нещо като "вокален инструменталист", който освен, че пее мелодия, я украсява по свой начин, а в това има доста голямо поле за "изграждане" на мелодията и дори известна импровизационност. Може би, ако автора иска да се научи да пее по такъв начин е добре да се поинтересува и от народната музика, на базата на която е създадена сръбската популярна музика: http://www.youtube.com/watch?v=FH4pc6Qtda4 Наистина, най-добре би било, ако певец, опитен в този стил се включи в темата.

Човека отдавна май спря да пита... .

Хаха, чак сега виждам, че началото е от 2010 година, всичко до послеписа казае първите ти неща в темата от преди години. Походи малко на вокални педагози, обърни внимание на фразата, изговарянето на думите, емоцията. Там ще се научиш на някаква постановка, ще си поизравниш гласните и т.н. Пробвай и различно вибрато, украшения... Лека-полека ще започне да се получава. Имаш в общи линии добър глас, и приличено висок. Не мога да преценя така, но може би си баритон, при това не от най-ниските. ПС:Сега е по-добре. Въпреки всичко, Wasting love, не ми харесва много, едно, че на места е леко фалшиво, второ звучи малко измъчено. Пробвай да си малко по-лиричен. Умерено бързо вибрато... но не знам, както си го усещаш, в крайна сметка.

По мои наблюдения, това, което различава вибратото на сръбските певци(а и на певците в някои региони на България) е това, че е най-често е нагоре - бързо повторение на тона от мелодията, който се пее и горния тон от лада. Не говоря за цялостните украшения, които освен всичко друго се различават между изпълнителите, а само за вибратото което ползват. Аз съм се опитвал да го наподобявам и въпреки, че съм с нисък, не особено подвижен глас, най-добре ми се получава по следния начин. 1. Пееш тона от мелодията, без вибрато(примерно ми). 2. Когато започнеш да правиш вибратото, мислено "стъпваш" върху по-горния тон от лада(примерно фа). 3. Вибратото представлява бързо редуване на двата тона, като се настройваш така, все едно пееш фа-то, а "отпускаш" до ми. 4. Накрая понякога е малко трудно да завършиш точно на долния тон, но се свиква. Не знам дали ще проработи при теб. При мен така се получава горе-долу, Не съм се занимавал и много с това. Най-вероятно с времето ще стане навик и ще спреш да го мислиш. На базата на това "вибрато", което се движи по тоновете от лада, би трябвало да добиеш известна пъргавост в бързата смяна на тоновете, която с времето да ти позволи да правиш и по-сложните украшения в тази музика. Забелязал съм, че понякога по време на украшенита(особено жените) си променят и регистъра по някакъв начин. Ето например в добре известната Турбо-фолк песен "Заборави", която има доста орнаментика в пеенето: http://www.vbox7.com/play:f65f04b9 Например, по време на "da sam te ikad volela ludo", обърни внимание как регистъра става някак по-главов. При мъжете може би не е така. Може би няма да е зле, да си свалиш програмка от рода на Amazing Slowdowner и да си ги забавяш, че да чуеш детайлите.

Виж, нормално е да има голямо коментиране. Първо, защото почитателите на тази система са готови да извадят вода от 1000 кладенеца, за да се опитват да докажат, че тя не променя звука на китарата и второ, защото тия, които я недолюбват вадят същото количество вода, за да кажат, че всъщност системата има свой звук, който според техните разбирания е много далече от "непроменящ звука на китарата" и не пасва на разбиранията им за китарен тон. Аз обичам флойд-роуз системата, поради нейните възможности, но определено не бих ползвал само китари с нея. Смятам, че тя оставя своя нюанс в звука на китарата, добър или лош, точно както го оставят много други фактори. Паралели между нейните звукови нюанси и нейната популярност е излишно да се правят, защото това са две различни неща. Също така, еднакво безполезно може да се изтъкне и фактът, че повече от 20 години на много китари тази система стабилно не се монтира, както и това, че през всичките тези години, тя си има немалко опоненти и убедени неползватели. Поради наличието на двете тенденции, според мен, един интелигентен човек, може да си направи следните изводи: 1. Системата е достатъчно добра в техническо и звуково отношение, за да се ползва успешно там, където е необходима. 2. Системата, макар и да дава много възможности и въпреки високото си качество, има достатъчно голямо влияние върху звука, за да не си спечели любовта на традиционалистите, които предпочитат по-класическия тон, или просто имат по-голяма нужда от техния тон, отколкото от нея (а и все пак, нека признаем че "класическия тон" присъства в китаростроенето от по-отдавна, отколкото FR системата ). Всякакви паралели и философии, странящи от горните изводи, се стремят да убедят(с различна сила и с различни езикови средства) читателя в две неща: В единия случай: "FR системата не променя звука и всички хора, които твърдят, че тя оказва нежелано влияние са идиоти и почитатели на реакционни течения". В другия случай: "FR системата е ужасна и не става за нищо, а всички, които я ползват, са китарни фелационисти, които не разбират от класически тон". И двете твърдения са еднакво глупави, поради което и съответното вадене на вода от кладенци. А това че една китара МОЖЕ да се направи така, че хем да е с FR, хем тона й да не е повлиян от това, сигурно е вярно в специални случаи, но това е една теоретична постановка с много условности, която съвсем не е еквивалентна на твърдението "FR не променя тона". Двете твърдения изобщо не са взаимнозаменяеми.

Когато свириш на живо, сам знаеш, че проблемите започват чак след PA-системата - най-често идват от помещението. От тази гледна точка, не виждам смисъл, човек да си прави "лайв" звук вкъщи. Вкъщи, стаята е съвсем друга, времето й на реверберация е друго, нивата са съвсем други и липсват останалите инструменти. Би било изключително трудно да се прецени как ще звучи домашен звук на живо. Иначе, веднъж в 3 Уши слушах Hillbilly(Малин) да свири в блус директно в пулта - ползваше Gibson Les Paul и Vox Amplug, включен в пулта. Получи му се доста добре, но той пипа много добре китарата, а и знае как да си гласи звука, има усет.

Честита придобивка и приятно свирене! Успех с първите, вторите, третите.... че и петите стъпки!