Evtim Djerekarov

Ако крайната лампа е една, то това означава, че усилвателят работи в клас А, което също често означава: 1. Че ще има тежичък изходен трансформатор въпреки неголямата си мощност. 2. Че звукът ще е някак по-прозрачен и чист от масовите усилватели с push-pull крайно стъпало и четен брой лампи, работещи в клас AB. Това може да ти хареса или да не ти хареса - субективно е. Една предусилвателна лампа не означава твърде много GAIN, но има изключения от това правило. Ако няма превключвател Clean/Drive е по-вероятно усилвателят да звучи чисто, да прекривява чак при сериозно усилване, и за по-тежка жица да има нужда от овердрайв/дистроршън отпред. За кой усилвател става дума, ако не е някаква тайна?

Има също в MMG music, ул. Антим I, 63

Да, сетих се за коя братовчедка става дума.

С коя от всичките?

Може ли в технически детайли да обясниш за това "забавяне в ниските"?. Звучи много интетесно, тъй като така излиза, че транзисторите имат някаква неподозирана памет, която обаче е много селективна към ниските честоти, които някак магично се възпроизвеждат по-късно?!? Предполагам, че говориш за накакво субективно възприятие, което обичаш да си обясняваш със "закъсняване на ниските".

Да, толкова идва. Това близко до неосезаемо, когато помещението е третирано добре и чуваш повече директния звук от мониторите. Ако има силни отражения, голям comb filtering ще настане, още от ниски среди вероятно...

^ Много ми стана международно!

Това би означавало, че за 1 секунда (1000 милисекунди), звука трябва да изминава 3000-4000 метра, когато в действителност изминава само около 343.

Мислиш, че нискочестотните съставни на сигнала, преминават по-бавно през транзисторите? Или нещо друго искаш да кажеш. Ако е първото, вероятно истината е точно противоположната, понеже изходния трансформатор, който ламповите усилватели имат, е доста "инертна" система. Но дори там, ниските честоти няма да закъснеят с повече от малък на брой градуси (не може да говорим дори за полупериод), което няма как да е осезаемо.

Само да кажа - няма усилвател без латенция (закъснение), дори да не е цифров, освен ако не свирите на слушалки. Скоростта на звука е крайна, и ако стоите на 3-4 метра от кабинета, вече имате към 10 милисекунди закънение. Иначе, аналоговите усилватели (транзисторни, лампови) имат незабележимо закъснение от китарата до говорителя, от рода на наносекунди или микросекунди. Но закъснението в акустичната среда е неизбежно. Реална представа можеш да добиеш, от добре записани демота в интернет, ако слушаш на добра мониторна система, но предимно за "текстурата" на звука и как усилвателя би звучал на запис (а това не е никак маловажно), отколкото за това, как се държи усилвателя като динамика, когато свириш. От друга страна, ако пробваш мощен усилвател твърде тихо, едва ли ще чуеш дори толкова, колкото на клипчетата в интернет. Ако пък го пробваш нацепен, тогава ще чуеш как се държи като динамика, но няма да чуеш почти нищо от текстурата на звука му, докато ти гърми в ушите. Затова, пробването и преслушването в интернет са еднакво ценни и не са точно взаимнозаменяеми. С опита, ще започнеш да чуваш повече и в двата случая.

Най-добрата обложка за музикален албум - тоалетна с клекало във форма на ухо!

To щото в нашите градове е пълно с апартаменти, по-широки и по-качествени от панелните. Особено сред построените последните 20-ина години - изобилие.... ама език да се чеше. И разликата в цените една - панел - 200 евро на квадрат, друго строителство - 5000.... Със сигурност трябва да си купи човек дворец и апаратура за стадион - иначе мнението му не важи по форумите.

Които мощности, не идват въобще от китарната апаратура. Но това е от изключителна важност, тъй като всеки от нас свири на стадион, тревно игрище, сгурия, тенис корт или състезателна писта по 2-3 пъти на ден, освен в събота и неделя, когато свири само на по един стадион. Въпреки това, винаги остава вариантът, човек да качи апаратура на връх Мусала, откъдето да озвучава международно с разни значителни мощности, докато упражнява гами и арпежи, които да изсвири на Еверест.

Кой пее?

Няма формула. Малко крайни лампи = по-малка мощност, но всяка лампа си има различна пределна мощност, та не е от значение само броя им, но и мощността им. При предусилвателните лампи, много голям брой може да значи много неща. Може да значи повече канали, повече gain стъпала, лампи на send-return, лампи в паралел за по-малко шум и т.н. Ако нямаш интерес в схемотехниката и не гледаш и сравняваш схемите на конкретни модели, този въпрос не би трябвало ни най-малко да те вълнува, а по-скоро да се интересуваш от емблематични марки и модели и техния характерен звук. Във форума (а и по англоезичните сайтове) има изписано доста по този въпрос. Във форума от хора като metalhammer, Nikifena, Baby Thomas, Synchu, Parni_Valjak, бог да го прости, също TONY, musicman, други хора, че дори и моя милост.

Честно казано, в момента не съм съвсем сигурен, но зависи от типа входно стъпало. В най-лесния случай, може да се наложи да се сложи делител на напрежението, ако предусилвателя е чувствителен, или последователно съпротивление. Въпросът не е съвсем маловажен, защото някои стъпала имат JFET вход без никакви последователни резистори. Може да се наложи и да се сложи кондензатор последователно на адаптера, за да не развали DC режима на стъпалото.

Може именно в лош контакт да е проблема, както вече други предположиха. Но Никони може да погледне.

Нищо чудно просто тази бройка да е дефектна, ползвана, удряна.... СССР няма от почти 30 години, а тази лампа кой-знае как е съхранявана.

Манов разбираше от тунери. За друг не се сещам, който да не се учи на тунера ти. Това не е точно музикална апаратура, специфично е. Виж във радиолюбителски форуми.

Ако е гъргорене, може. Ако е гърголене, не може. Ако е гъргориране с нотки на нежно влажно припръцкване, значи е за ремонт. Ако е ломотене или каканижене, то е от лампа V2 на схемата от март 1988 година. Помисли малко и сам предположи, по даденото обяснение, някой би могъл дори хипотетично, да даде каквото и да било обосновано предположение за характера на проблема. Ако дадеш повече параметри, може и някой нещо да измисли.

Бог да го прости Валяка. В последните 6 години ми беше сърдит, поради моята стилистика на писне във форума (която може би смяташе за някакво лично неуважение) и некозируване, та избягваше разговор от може би 2015 година, но беше наистина много добър специалист. Така и не можахме да си проговорим с него, за съжаление. Хубаво е, че все пак, са останали хора от форума, които са поддържали приятелство с него. Светъл му път!

Според мен, освен споменатите в темата неща, е важно да се преслушат тоновете на високите позиции, колкото по-малко глухи тонове има (а там, където ги има, да са възможно по-продължителни) толкова по-добре. Важно е също сол на 3-та струна (3-то прагче) да не е много глух - при повечето LesPaul китари там има малко по-къс тон. Важното е, да не е много по-къс. Друго - като го поразсвириш, да ти харесва. Някои гибсъни, ако се "пипат" по-неванимателно, имат доста груб тон, други имат по-изискан. Аз лично харесвам вторите, особено ако (и поради адаптери, разбира се), с овердрайв/дистършън, те имат един много характерен, малко хаплив тон (в контраст с твърденията за голяма облост и басовост на тона), която хапливост се дължи вероятно на характерният "twang" при атаката на тона. Преслушай и видеа на темата.

Да бе, голям траур в тая тема! Ако искаш да видиш Коцето - виж го в София.

Аз имам още по-добро предложение, да инвестираш пак скромна сума и да отидеш с някой, да ти избере що-годе свирещ нов инструмент. Тия Кремонки точно са относително стабилни тояги, но не са точно... китари.

Ако нямаш проблем с микрофониране на адаптерите (или вътре в звуковата карта / настройките), то вероятно удряш струната с перото точно някъде, където излиза флажолет. Пробвай да преместиш перото нагоре-надолу по струната. Това, което се чува на записа са предимно 5-ти, но и 2, 4, 6 хармоник.