Evtim Djerekarov

Е ти нормално като литраж ли ги измерваш нивата?

Защо са ти микроампери? Сложи един 100k / 900к делител (10:1), виж на какво напрежение ти clip-ва звуковата карта при 0db усилване. В документацията й трябва да да пише максималното входно ниво.

Мери ли амплитудата на басите? Да не излезе накрая, че като ги усилиш с 6-12 децибела и се разцепва от клипинг?

^ Не знам какво им баят на китарите Хамериканците, обаче като чуя на някое клипче, как някой си подрънква на някой стар Guild или Taylor, после всички китари, които мога да пробвам в магазините тук ми звучат като по-добри или по-лоши варианти на китари за 200 лева. Не знам на какво точно се дължи това, и дали наистина разликата е толкова голяма, но поне на слух, изглежда да е. Китарите на клипчетата са звучни като камбана. Чак е странно.

Така е, но може би най-важен е материала на грифа и предната дъска. Страниците и гърба са важни, но като че ли по-малко. Съгласен съм, че при акустичните китари много строги правила няма и се избира изключително по звук и удобство, като разбира се, ако има бюджет, време и много екземпляри за проба, е най-добре.

Да, биас. Асиметричното си е почти напълно симетрично, щото резистора е 1М, а потенциометъра - само 50К (5%). Фитъра можеш да го направиш както си искаш. Удобството при моята схема е, че имаш пълния размах на напрежението, а и възможност да избираш от почти плоска АЧХ до такава с lowpass, плавно чрез потенциометъра. И има само повторители - няма усилване по напрежение никъде.

Може да се мисли в такава посока също: буфери и бленд, след което повторител, lowpass филтър и след него още един повторител, като накрая има потенциометър, с който може да се избира от линеен сигнал в единия край, до сигнал от филтъра в другия край, и така може да се настройва колко да е дълбок treble cut-a.

Ползата от това, да се ползва някакъв lowpass филтър е, че ниските честоти ще запазят амплитудата си, а високите могат да се "заглушат" пасивно, което ще намали и шума им. Ако басът си има достатъчно висока амплитуда, допълнителното усилване, особено на ниските честоти, където амплитудите са най-значителни, ще доведе само до повече clipping, предвид 9-волтовото захранване. Буферната схема, която предложих, се държи добре до амплитуда около 4 волта, което е около максималното при 9-волтово захранване, без ползване на разни bootstrap-нати решения. Ако в изхода й се сложи още един буфер, който захранва пасивен lowpass филтър от 1-ви или 2-ри ред (може и регулируем) се получава нещо много близко до това, което искаш. Колкото до схемите ти - уморително ми е, да ги гледам, в този нахвърлян вид. Начертаи ги разбираемо и ще е по-лесно да се обсъждат.

Всяко следващо стъпало усилва шума на предходното, което е особено важно в случая, в който имаш статичен bass boost. Затова е необходимо, първото стъпало да е малошумящо. И там идва следващият въпрос - не ти достига общо ниво ли, че искаш, да имаш Bass Boost вместо treble cut? Вземи запиши този бас, и виж какви корекции звучат добре, преди да проектираш изобщо каквото и да било.

^ "на сорсовете" имам предвид горе с "на емитерите".

Охх, Емо, стегни се малко. Прочети малко, вместо да си губиш времето да рисуваш изначално грешни схеми. Къде ти е преднапрежението на JFET транзистора? Нещо такова имам предвид: R5, R7 може да са тримери, с които си настройваш 4.5V на емитерите. C4, C3 може да са 10-47uF, каквито имаш. C5, C6 може да са 1-2uF, не е критично, стига да не товариш изхода със нещо, имащо входен импеданс под 30-40килоома. За какво са ти в твоите схеми тия 20-40 uF кондензатори, които "хранят" импеданси от сорта на 25-50К? 0.1Hz ли ще усилваш?

През цялото време, не мога да разбера защо държиш да вкараш целия топлинен шум от двата паралелни 2.2М резистора на гейта на полевия транзистор. И защо ти е изобщо bias резистор в схема, в която адаптерите са директно свързани (не се превключват). Защо направо не филтрираш BIAS напрежението с голям кондензатор към земя (че да угасиш шума на bias резисторите) и не свържеш адаптера между този кондензатор и гейта на транзистора?

Нещо такова няма ли да ти свърши достатъчно добра работа за бленда? После можеш да сложиш и буфeрирана тонсекция, ако искаш. В крайно положение на blend потенциометъра, звукът он "нежелания" адаптер се подтиска с 38dB, което не знам, дали не е в крайна сметка достатъчно.

Имай предвид, че адаптерите на баса могат да имат амплитуда, по-голяма от няколко волта. Ако ползваш JFET със малко Vp (J201) без преднапрежение, отрицателната ти полувълна ще се отреже доста грубо. В тази схема не мога да разбера, какъв е смисълът от цялото упражнение: Хем има входен буфер (без преднапрежение), който освен естествената си сорсова ООВ няма някаква специална такава. След това има стъпало, обхванато от честотнозависима ООВ, и за капак накрая имаме емитерен повторител, който също няма кой-знае колко дълбока ООВ. За какво е цялата галимация?

Човек гледа как четирима носят Трабант: - Леле-е-е, повреди ли се? - А, не, върви, ама много бързаме.

като предусилвател за всеки адаптер.

Без да съм правил задълбочен анализ, нещо такова трябва да свърши работа за буфер. R5 може да ти е тример, с който си нагласяш около 4.5V на емитера:

Я сега кажи каква е генералната идея подробно? 12dB bass boost на мен ми звучи като рецепта за повреждане на говорители и пренасищане на трансформатори.

Схемата, която си начертал, едно че има много нисък входен импеданс, второ, че не позволява почти никакъв размах на напрежението, защото е проектирана са малките стойности на брумовото напрежение в dummy бобина. Преднапрежението е само 0.65V. А пък за да имаш по-висок вгоден импеданс, трябва да свържеш адаптера така, както е свързана dummy бобината в схемите, които предлагах. Сега имаш 82К към земя, което е по-малката беда - променливотоковото съпротивление на "диодите" е много малко. Чудя се, какво толкова анализираш, като допускаш грешки като тези.

А, аз мога да си надраскам набързо и да си я ецна.

Ще взема и аз накрая да й ецна една малка платчица, да видя как работи на една китарка.

За сложни решения, може би е по-добър варианта с трансформаторчета, където всеки адаптер си има последователно свързана вторична намотка на транзформаторче, да й гаси брума. Няма как сложни конфигурации да се разминат с просто, елегантно и евтино решение. Със сложността на конфигурациите нараства сложността на задачата. Като за начало, виж какви най-малки кондензатори можеш да сложиш C2/C3, C6/C8, така че да не губиш ниски.

Ако просто разгледаш оригинали на популярни записи със спектрален анализатор, ще видиш, че при по-старите неща, от определена средна честота нагоре, енергията на записа спада с 5-6 dB/oct, докато при някои по-съвременни, особено pop записи, спада с около 3 dB/oct. Ето това е един прост пример как се променят някои неща във времето, ако можем да говорим за някакви стандарти в индустрията. Този rolloff във високите честоти при по-акустичните записи не непременно прецизно търсен с еквилайзери, а до голяма степен отразява това, как повечето инструменти нямат кой-знае колко много енергия във високочестотната област, а също и отразява това, кое звучи естествено на хората (в първите си смесвания, които бяха далеч от идеални, бях улучил доста точно този спад, без да знам за него, само защото сравнявам с други записи). Също така, има инструменти, които ти показват колко headroom имаш в записа, защото при мастеринга, често се гони максимално ниво, за да звучи записа ОЩЕ МАЛКО по-силно от конкуренцията. Това е тъй нареченият Loudness War, който в крайна сметка води до записи, които звучат много яко усилени, и много вяло, когато ги слушаш тихо, с твърде смачкана динамика (почти никакъв контраст тихо-силно). За щастие, напоследък индустрията започна да се поосъзнава малко в това направление (най-смачканите записи, които съм слушал, бяха като чели от периода 2000-2010 г.). Но човек трябва да има някаква представа, колко динамика иска да има в записа, в зависимост от стила, аранжимента, общата фактура, а и търсения естетически ефект. Запис тип Wall of Sound вероятно ще има по-малко динамика от запис на акустичен джаз.

Това ми се струват прекалено общи писания за хора, които за първи път ползват еквилайзер. Единствено съветът, ако нещо никак не е добре, да оправим проблема първо в микса, ми се струва универсален, от написаното. Точно това смятам и аз - добрият запис звучи достатъчно добре и на ниво микс. Мисля, че има добри примери за известни записи, които на практика не са мастерирани (освен при финалната обработка за запис върху съответните носители). Иначе обратното - да си нагласяме микса, за да "пасне" добре да даден EQ при мастеринг, ми се струва безсмислица и двойна работа. Извън темата, най-важно е качественото звукоснемане, и ползването на хубава техника (усилватели, микрофони, помещение). Това извън темата за изпълнението, разбира се.

Както звучеше по-добре, вече не помня. Едва ли има (разбирай, няма) универсален еквилайзер, който да работи за всеки изходен материал. Едва ли е задължително да ползваш MasterEQ върху всичко. Някои ползват примерно, мултибанд компресия за максимизиране. Различни подходи има.