Evtim Djerekarov

^ Много ми стана международно!

Това би означавало, че за 1 секунда (1000 милисекунди), звука трябва да изминава 3000-4000 метра, когато в действителност изминава само около 343.

Мислиш, че нискочестотните съставни на сигнала, преминават по-бавно през транзисторите? Или нещо друго искаш да кажеш. Ако е първото, вероятно истината е точно противоположната, понеже изходния трансформатор, който ламповите усилватели имат, е доста "инертна" система. Но дори там, ниските честоти няма да закъснеят с повече от малък на брой градуси (не може да говорим дори за полупериод), което няма как да е осезаемо.

Само да кажа - няма усилвател без латенция (закъснение), дори да не е цифров, освен ако не свирите на слушалки. Скоростта на звука е крайна, и ако стоите на 3-4 метра от кабинета, вече имате към 10 милисекунди закънение. Иначе, аналоговите усилватели (транзисторни, лампови) имат незабележимо закъснение от китарата до говорителя, от рода на наносекунди или микросекунди. Но закъснението в акустичната среда е неизбежно. Реална представа можеш да добиеш, от добре записани демота в интернет, ако слушаш на добра мониторна система, но предимно за "текстурата" на звука и как усилвателя би звучал на запис (а това не е никак маловажно), отколкото за това, как се държи усилвателя като динамика, когато свириш. От друга страна, ако пробваш мощен усилвател твърде тихо, едва ли ще чуеш дори толкова, колкото на клипчетата в интернет. Ако пък го пробваш нацепен, тогава ще чуеш как се държи като динамика, но няма да чуеш почти нищо от текстурата на звука му, докато ти гърми в ушите. Затова, пробването и преслушването в интернет са еднакво ценни и не са точно взаимнозаменяеми. С опита, ще започнеш да чуваш повече и в двата случая.

Най-добрата обложка за музикален албум - тоалетна с клекало във форма на ухо!

To щото в нашите градове е пълно с апартаменти, по-широки и по-качествени от панелните. Особено сред построените последните 20-ина години - изобилие.... ама език да се чеше. И разликата в цените една - панел - 200 евро на квадрат, друго строителство - 5000.... Със сигурност трябва да си купи човек дворец и апаратура за стадион - иначе мнението му не важи по форумите.

Които мощности, не идват въобще от китарната апаратура. Но това е от изключителна важност, тъй като всеки от нас свири на стадион, тревно игрище, сгурия, тенис корт или състезателна писта по 2-3 пъти на ден, освен в събота и неделя, когато свири само на по един стадион. Въпреки това, винаги остава вариантът, човек да качи апаратура на връх Мусала, откъдето да озвучава международно с разни значителни мощности, докато упражнява гами и арпежи, които да изсвири на Еверест.

Кой пее?

Няма формула. Малко крайни лампи = по-малка мощност, но всяка лампа си има различна пределна мощност, та не е от значение само броя им, но и мощността им. При предусилвателните лампи, много голям брой може да значи много неща. Може да значи повече канали, повече gain стъпала, лампи на send-return, лампи в паралел за по-малко шум и т.н. Ако нямаш интерес в схемотехниката и не гледаш и сравняваш схемите на конкретни модели, този въпрос не би трябвало ни най-малко да те вълнува, а по-скоро да се интересуваш от емблематични марки и модели и техния характерен звук. Във форума (а и по англоезичните сайтове) има изписано доста по този въпрос. Във форума от хора като metalhammer, Nikifena, Baby Thomas, Synchu, Parni_Valjak, бог да го прости, също TONY, musicman, други хора, че дори и моя милост.

Честно казано, в момента не съм съвсем сигурен, но зависи от типа входно стъпало. В най-лесния случай, може да се наложи да се сложи делител на напрежението, ако предусилвателя е чувствителен, или последователно съпротивление. Въпросът не е съвсем маловажен, защото някои стъпала имат JFET вход без никакви последователни резистори. Може да се наложи и да се сложи кондензатор последователно на адаптера, за да не развали DC режима на стъпалото.

Може именно в лош контакт да е проблема, както вече други предположиха. Но Никони може да погледне.

Нищо чудно просто тази бройка да е дефектна, ползвана, удряна.... СССР няма от почти 30 години, а тази лампа кой-знае как е съхранявана.

Манов разбираше от тунери. За друг не се сещам, който да не се учи на тунера ти. Това не е точно музикална апаратура, специфично е. Виж във радиолюбителски форуми.

Ако е гъргорене, може. Ако е гърголене, не може. Ако е гъргориране с нотки на нежно влажно припръцкване, значи е за ремонт. Ако е ломотене или каканижене, то е от лампа V2 на схемата от март 1988 година. Помисли малко и сам предположи, по даденото обяснение, някой би могъл дори хипотетично, да даде каквото и да било обосновано предположение за характера на проблема. Ако дадеш повече параметри, може и някой нещо да измисли.

Бог да го прости Валяка. В последните 6 години ми беше сърдит, поради моята стилистика на писне във форума (която може би смяташе за някакво лично неуважение) и некозируване, та избягваше разговор от може би 2015 година, но беше наистина много добър специалист. Така и не можахме да си проговорим с него, за съжаление. Хубаво е, че все пак, са останали хора от форума, които са поддържали приятелство с него. Светъл му път!

Според мен, освен споменатите в темата неща, е важно да се преслушат тоновете на високите позиции, колкото по-малко глухи тонове има (а там, където ги има, да са възможно по-продължителни) толкова по-добре. Важно е също сол на 3-та струна (3-то прагче) да не е много глух - при повечето LesPaul китари там има малко по-къс тон. Важното е, да не е много по-къс. Друго - като го поразсвириш, да ти харесва. Някои гибсъни, ако се "пипат" по-неванимателно, имат доста груб тон, други имат по-изискан. Аз лично харесвам вторите, особено ако (и поради адаптери, разбира се), с овердрайв/дистършън, те имат един много характерен, малко хаплив тон (в контраст с твърденията за голяма облост и басовост на тона), която хапливост се дължи вероятно на характерният "twang" при атаката на тона. Преслушай и видеа на темата.

Да бе, голям траур в тая тема! Ако искаш да видиш Коцето - виж го в София.

Аз имам още по-добро предложение, да инвестираш пак скромна сума и да отидеш с някой, да ти избере що-годе свирещ нов инструмент. Тия Кремонки точно са относително стабилни тояги, но не са точно... китари.

Ако нямаш проблем с микрофониране на адаптерите (или вътре в звуковата карта / настройките), то вероятно удряш струната с перото точно някъде, където излиза флажолет. Пробвай да преместиш перото нагоре-надолу по струната. Това, което се чува на записа са предимно 5-ти, но и 2, 4, 6 хармоник.

Това не е ли песен за Никола Парапунов (или за Никола Калъпчиев, според други източници)? Винаги ми е интересно, че тя се възприема като народна (в смисъл, стара, традиционна), а всъщност е доста съвременна. Парапунов е партизанин, деец на БКП и ОФ, убит в засада през 1943 г. Песента е написана от Димитър Янев през 60-те години на 20-ти век и е била една от любимите песни на Живков, която той смятал за народна, и се изненадал, когато разбрал, че е написана от Янев. Капъпчиев е деец на БРП (к). Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, партизанин от Горноджумайската чета. Пхахаха, вижте какви глупости се пишат в македония за Парапунов: https://puls24.mk/nikola-parapunov/

Dupnitsa Open: http://www.dennews.bg/news/2021/9/20/62533-dupnitsa-open-subra-blizo-300-taekuondisti-ot-bulgariya-i-gurciya

Не е истина просто! Много добре!

Честно казано, никога не съм си правил такъв експеримент. Просто винаги ми е правило впечатление, че когато от еспресомашината струйката започне от почти черна, премине през кафява и завърши оранжевеникава (т.е. имаме добро преминаване на вода през цялото кафе, без тя да си намира лесен път), то екстракцията е голяма (голяма част от кафето е във водата) и това най-често при оптимална температура/налягане се съпровожда от хубав, тъмничък каймак. Правило ми е впечатление също, че сигурен белег за прекалено висока температура е накъсването на каймака "на парцали". Но аз обичам да настройвам машината на температура 92-93 градуса, което не е твърде близо до тази точка. Та вероятно каймакът, както казваш не допринася за вкуса. Но по мои наблюдения, той е визуален признак, че екстракцията е добра и пълна.

Силно препоръчвам варненската кафе-пекарна Jasmin, която праща и с куриер до София. Изключително съм доволен от тяхната Brazil, Colombia както и тяхната си смеска на пекарната. Като цяло, без да е кисело, кафето има по-малко от острата горчивина, която в по-голяма степен присъства в Espresso Vivace, Domani Blend (Domani) / City Blend (Columbus) / Colombia, Brazil,Friends Blend (ALDA). С две думи - доста са пивки на JASMIN кафетата, пък като се екстрахират добре (особено като човек направи едно дълго или две по-късички от 19-20 грама материал) си пускат бая-кафявия каймак на шарки, не е някаква светлоч.

Е как - един официален представител у нас е длъжен да няма нищо. Иначе какъв официален представител е, ако ще продава някакви неща за дребни леффчета.