Evtim Djerekarov

^ "на сорсовете" имам предвид горе с "на емитерите".

Охх, Емо, стегни се малко. Прочети малко, вместо да си губиш времето да рисуваш изначално грешни схеми. Къде ти е преднапрежението на JFET транзистора? Нещо такова имам предвид: R5, R7 може да са тримери, с които си настройваш 4.5V на емитерите. C4, C3 може да са 10-47uF, каквито имаш. C5, C6 може да са 1-2uF, не е критично, стига да не товариш изхода със нещо, имащо входен импеданс под 30-40килоома. За какво са ти в твоите схеми тия 20-40 uF кондензатори, които "хранят" импеданси от сорта на 25-50К? 0.1Hz ли ще усилваш?

През цялото време, не мога да разбера защо държиш да вкараш целия топлинен шум от двата паралелни 2.2М резистора на гейта на полевия транзистор. И защо ти е изобщо bias резистор в схема, в която адаптерите са директно свързани (не се превключват). Защо направо не филтрираш BIAS напрежението с голям кондензатор към земя (че да угасиш шума на bias резисторите) и не свържеш адаптера между този кондензатор и гейта на транзистора?

Нещо такова няма ли да ти свърши достатъчно добра работа за бленда? После можеш да сложиш и буфeрирана тонсекция, ако искаш. В крайно положение на blend потенциометъра, звукът он "нежелания" адаптер се подтиска с 38dB, което не знам, дали не е в крайна сметка достатъчно.

Имай предвид, че адаптерите на баса могат да имат амплитуда, по-голяма от няколко волта. Ако ползваш JFET със малко Vp (J201) без преднапрежение, отрицателната ти полувълна ще се отреже доста грубо. В тази схема не мога да разбера, какъв е смисълът от цялото упражнение: Хем има входен буфер (без преднапрежение), който освен естествената си сорсова ООВ няма някаква специална такава. След това има стъпало, обхванато от честотнозависима ООВ, и за капак накрая имаме емитерен повторител, който също няма кой-знае колко дълбока ООВ. За какво е цялата галимация?

Човек гледа как четирима носят Трабант: - Леле-е-е, повреди ли се? - А, не, върви, ама много бързаме.

като предусилвател за всеки адаптер.

Без да съм правил задълбочен анализ, нещо такова трябва да свърши работа за буфер. R5 може да ти е тример, с който си нагласяш около 4.5V на емитера:

Я сега кажи каква е генералната идея подробно? 12dB bass boost на мен ми звучи като рецепта за повреждане на говорители и пренасищане на трансформатори.

Схемата, която си начертал, едно че има много нисък входен импеданс, второ, че не позволява почти никакъв размах на напрежението, защото е проектирана са малките стойности на брумовото напрежение в dummy бобина. Преднапрежението е само 0.65V. А пък за да имаш по-висок вгоден импеданс, трябва да свържеш адаптера така, както е свързана dummy бобината в схемите, които предлагах. Сега имаш 82К към земя, което е по-малката беда - променливотоковото съпротивление на "диодите" е много малко. Чудя се, какво толкова анализираш, като допускаш грешки като тези.

А, аз мога да си надраскам набързо и да си я ецна.

Ще взема и аз накрая да й ецна една малка платчица, да видя как работи на една китарка.

За сложни решения, може би е по-добър варианта с трансформаторчета, където всеки адаптер си има последователно свързана вторична намотка на транзформаторче, да й гаси брума. Няма как сложни конфигурации да се разминат с просто, елегантно и евтино решение. Със сложността на конфигурациите нараства сложността на задачата. Като за начало, виж какви най-малки кондензатори можеш да сложиш C2/C3, C6/C8, така че да не губиш ниски.

Ако просто разгледаш оригинали на популярни записи със спектрален анализатор, ще видиш, че при по-старите неща, от определена средна честота нагоре, енергията на записа спада с 5-6 dB/oct, докато при някои по-съвременни, особено pop записи, спада с около 3 dB/oct. Ето това е един прост пример как се променят някои неща във времето, ако можем да говорим за някакви стандарти в индустрията. Този rolloff във високите честоти при по-акустичните записи не непременно прецизно търсен с еквилайзери, а до голяма степен отразява това, как повечето инструменти нямат кой-знае колко много енергия във високочестотната област, а също и отразява това, кое звучи естествено на хората (в първите си смесвания, които бяха далеч от идеални, бях улучил доста точно този спад, без да знам за него, само защото сравнявам с други записи). Също така, има инструменти, които ти показват колко headroom имаш в записа, защото при мастеринга, често се гони максимално ниво, за да звучи записа ОЩЕ МАЛКО по-силно от конкуренцията. Това е тъй нареченият Loudness War, който в крайна сметка води до записи, които звучат много яко усилени, и много вяло, когато ги слушаш тихо, с твърде смачкана динамика (почти никакъв контраст тихо-силно). За щастие, напоследък индустрията започна да се поосъзнава малко в това направление (най-смачканите записи, които съм слушал, бяха като чели от периода 2000-2010 г.). Но човек трябва да има някаква представа, колко динамика иска да има в записа, в зависимост от стила, аранжимента, общата фактура, а и търсения естетически ефект. Запис тип Wall of Sound вероятно ще има по-малко динамика от запис на акустичен джаз.

Това ми се струват прекалено общи писания за хора, които за първи път ползват еквилайзер. Единствено съветът, ако нещо никак не е добре, да оправим проблема първо в микса, ми се струва универсален, от написаното. Точно това смятам и аз - добрият запис звучи достатъчно добре и на ниво микс. Мисля, че има добри примери за известни записи, които на практика не са мастерирани (освен при финалната обработка за запис върху съответните носители). Иначе обратното - да си нагласяме микса, за да "пасне" добре да даден EQ при мастеринг, ми се струва безсмислица и двойна работа. Извън темата, най-важно е качественото звукоснемане, и ползването на хубава техника (усилватели, микрофони, помещение). Това извън темата за изпълнението, разбира се.

Както звучеше по-добре, вече не помня. Едва ли има (разбирай, няма) универсален еквилайзер, който да работи за всеки изходен материал. Едва ли е задължително да ползваш MasterEQ върху всичко. Някои ползват примерно, мултибанд компресия за максимизиране. Различни подходи има.

С Уран242 свирим предимно на живо, записали сме само две песни, от които само едната съм смесил аз, за демо, набързо, без претенции за добър микс. Освен това, там Tони си движи Творческият процес, а аз само свиря (защото сме добри приятели). Та не виждам каква е връзката между това и моите, бих казал конструктивни съвети.

На част от хората, пишещи по всички въпроси бих препоръчал (ако искат сериозно да смесват / мастерират): 1. Прилчно помещение с хубава мониторна система, позиционирана правилно, както и поне entry-level prosumer звукозаписна техника. 2. Повече задълбочено четене на специализирана литература по темата и по-малко научнопопулярни приказки. И то не на 1 или 2 "библии" по нещо си, а на повечко книжки, както и на статии. Защото това са си обширни теми с много различни гледни точки. 3. Доста реално смесване, четене, намиране на тракове от известни записи, анализ и т.н. Това си е сериозна работа и "научнопопулярният" подход към нея води до училищно-читалищни ТНТМ резултати в стил "построяване на социализма с подръчни средства". Аз съм посмесвал през годините неща с резултати, които мога да определя като движещи се по оста прилични-доста прилични (макар и не толкова добри, колкото ми с иска), но съвсем не бих могъл да се нагърбя с тежката и безсмислена задача, да дам рецепти за идеално смесване по табличка или фигура.

((3 * 0.65) - 0.65) / 3900 = 0.33mA. Тези 0.33mA ще направят 0.224V пад върху 680-омовия резистор. Очевидно, няма как да надскочиш захранващото напрежение(или което е същото - да паднеш под земя), следователно, максималната амплитуда ще е под около 0.2V.

Как да няма корелация, естествено, че има общо с пада върху 680-омовите резистори и амплитудата не може да е по-голяма от това напрежение. Което е и нормално - не се очаква брума да има амплитуда 1V... Цялата схема е смятана зая ниска консумация при определени условия. Размахът в изхода, зависи от коефициента на усилване, както и от размахът във входа - т.е. няма опростена калкулация, както няма опростена калулация, кога точно ще стане земетресение.

Някаква амнезия ли се хваща. не знам, или те мързи да смяташ. Ако на колекторите имаш половината от захранващото напрежение, схемата ще консумиура..... 12мА. Някъде 0.22 - 0.25V трябва да имаш върху 680-омовите резистори, за да консумира схемата под 1mA.

Ми то при цена на тристаен апартамент от 15000 лева, тогавашните 100 лева не са били далеч от днешните 2000, особено имайки предвид, че по-хубавите кремони от онова време струват над 200 лв. Да сравняваш тези по-скъпи Кремона Лилия или Роза със сегашните Кремони не е много удачно, камо ли да твърдиш, че са по-добри от сегашните. Сегашните кремони струват най-често 800 - 1500 лева, и са сравними с доста скъпи инструменти. А именно тогавашните кремони са сравними с китайски китари за 100 лева, само че никак не са стрували еквивалентно на днешни 100 лева, а по-скоро са стрували една средна работна заплата.

Фазата, едва ли. Несиметричност в усилването, така да се каже, на горната и на долната полувълна. Защото се работи при микроампери ток на покой, а ООВ няма. Може диод, да. По-вероятно е, да е от разлика в бобините.

Терапията в група би била едно доста добро начинание, което не знам, защо отлагаш толкова време.

Сега дописвам малко по малко софтуера за контролера и си правя проби с различни кафета. Какъв е вашият опит с екстракциите при различни температури и налягания? Какви разлики забелязвате и какви настройки според вас дават най-добър резултат?