Evtim Djerekarov

Нищо няма да надхвърли, не е ракетна наука. Когато човек купува неща на старо е добре, да ги прегледа, не се знае кой какво може да е правил.

Добре е все пак, човек да му хвърли едно око, да не са правени модификации по схемата.

Що по 1000?

Това за кестена е изключително важно! Моят скромен опит със свирене на сцена пък показва че горе-долу приличен звук за това което свирим (не говоря за блус тон "от извора" а за метълии), може да се направи с богат избор от варианти, като неотменимата част е, че все пак накрая трябва да минава през приличен усилвател на мощност и най-важното - хубав кабинет. А пуристите естентвено имат нужда от лампичка най-малкото за самоуспокоение. За мнозина ламповият усилвател е и най-простият вариант.

Е, може да "му го намести" на ръка удар по удар, че да е поне регулярен.

Важното е, да не даде 8 или 10 (в конкретния случай - под 8). Иначе, няма да е точно, но ще е ОКОЛО 16 ома на DC.

Всичко над 19-20 бита е много добре. Хубаво е, да може да поддържа и повече от 48kHz. 24-битови са конверторите, не защото реално могат да ползват всичките 24 бита, а защото така е удобно от схемотехническа и компютърна гледна точка. Иначе динамичен диапазон от 24 * 6 = 144dB е непостижим поради особености на физиката. Както и да е - Вземи да кажем Focusrite Scarlett 3rd Gen, или съответния Focusrite Clarett, ако искаш нещо по-специално и можеш да си го позволиш. Със там колкото входове и изходи ти трябват.

Ако музика се правеше с техника, щеше да е добре. Поне знаеш - купуваш техника - имаш музика. Според мен, в днешното време на цифровата техника, има много начини да направиш доста приличен звук на живо, който няма да струва милиони (понеже се зачекна Металика), но няма как да направиш това нито с посредствена музика, нито с посредствено изпълнение, нито с незаинтересовани организатори и звукари, овладели до съвършенство изкуството на халтурата.

Звучи обещаващо. Има ли къде да се пипне?

Нали си има level/clip метри на звуковата карта? А разликите в звука не идват от силата на сигнала или по-ниския импеданс в такава степен, в каквато от фактът, че активните адаптери често са с бобини с по-малка индуктивност, а често и с керамични магнити. От там имаме по-изцъклено и плоско звучене. Което пък е екстра за метъл тресня.

^Яката работа, майно льо!

Боз. Гледам, че в далечната 2008 година, Дими е говорил за тру байпас "недостатъкът". Е да де, ама механичното превключване, когато е включено в чист лампов усилвател, понякога (в зависимост от ефектите) прави такъв чутовен пукот, че не знам, дали и това е оптимално решение.

Toва най-често тотално се забравя от музикантите в рокмузиката. И принина много иначе добри певци и певици, да я избягват.

От флойд ли е вдъхновено, от ФСБ/Le Orme или от нещо съвсем друго? Хубаво е!

И накрая, като не останат пари за хубави микрофони и третирано помещение, със вълшебния усилвател биват записвани клипчета в кухнята с микрофона на телефончето.

Със сегашните толеранси, особено ако пробваш различни марки, може да се окаже трудно, да намериш лампа, която звучи точно както е звучала старата. Но пък лампите така или иначе си променят параметрите с остаряването, така че е малко щъкотлив въпрос това.

Трябвало е група "Везни" да си именува най известното парче "Песен, писана на лампи".

Главното изискване за китарен пот е, да има достатъчно дълга резба, че да може да премине през дупката и да се хване гайката. Оттам нататък, важно е, да е приемлива логаритмичната крива (за volume, поне), което обаче, няма как да се види с просто око. Дали големи или малки потенциометри - тези, които се продават като китарни по-често са големи. А кой колко ще издържи си е малко божа работа. Пуш-пул пота е просто потенциометър с ключ (най-често DPDT). Не съм забелязал някаква огромна разлика в качеството на самия пот.

Ц, в дискусията се ражда спора!

Почти всички solid state усилватели също са изцяло аналогови. Чак тези, които са цифрови или имат някакво DSP за ефекти в тях може да се каже, че не са изцяло аналогови. Но пък някои от тях струват доста , че не звучат и лошо (Neural, Kemper и т.н.). Конкретно за JCM2000 DSL100, доколкото не ме лъже паметта и преглеждам набързо схемата, малкото полупроводникови елементи, през които минава сигнала са оптроните, и мисля - операционни усилватели при reverb-а и send-return. Имаше и тук-там някой катоден JFET, който променя режима на лампово стъпало. Също, не мога да си спомня точно, дали за този модел ставаше въпрос, но Дими навремето казваше, че поради избора на изходен трансформатор и ток на покой, JCM2000 (или беше за 900...) сдухва лампите по-бързо. Та така, извинявам се, ако звуча екзо- или ендотерично, но това са ми спомените за тези модели. Но да - може да се каже, че е по-лампов модел, от да кажем JTM30, който също е лампов, но ползваше някакви диоди при "изкривителните" вериги, което му придаваше малко по-полупроводниково "съскане" при определени нстройки.

Само при свободна струна ли става?

Скриват в малкия джоб е пресилено, но звучат доста добре и нямат дрънченето на разни резонансни честоти от пластмасовите отливки, които присъстват в много бюджетни монитори. Става дума за Edifier R2000DB. Отвяват със сигурност не-по-малко китайски, но уж по-приети нискобюджетни монитори като Alesis Monitor One МК3, например. Но имай предвид, че Edifier имат по-нови модели също така, а тук-таме има сериозни review-та с измервания. Ето интересен сайт с измервания на някои edifier-и, и изобщо на всякакви озвучителни тела: https://www.audiosciencereview.com

Събрахме се цели 12-ина човека. Другия път - повече. Ама припомнете си ги тия пароли за влизане, Пишете на Рафо, ако сте ги забравили.

Аз ще се присъединя около 7:30. В случай, че закъснея малко, кажете, че масите са запазени за Евтим дългокосия 😄.

Засега масите са две, ако се съберем повече от 12 човека, ще го мислим.