Evtim Djerekarov

Да не забравяме и подходящият (обикновено относително висок клас) хардуер. Примерно, с вградена звукова карта и ASIO For ALL със сигурност няма да стане. Аз примерно вече от доста време имам Creative SB Audigy 2 ZS с предния LiveDrive панел с по-качествените ЦАП/АЦП. Сега съм с Core2Duo 2.00GHz и 4 гиги РАМ DDR2/800. Макар, че тия серии на SoundBlaster са по-спънат вариант на E-MU, специално тази карта, като по-късен вариант в комбинация с KX Audio Driver, които заобикаля някои от "спънките", става нещо като (в повечето отношения - честота на дискретизация, шум на конвертерите и т.н.) E-MU APS, като има прилично добра хардуерна ASIO поддръжка (чипът , който картата ползва е същият, като на Е-MU картите от това време). С тази домашна конфигурация, мога да ползвам (например за свирене през Guitar Rig) 2ms(96 samples) или 2.66ms(128 samples) закъснения, но при по-сериозни процесорни натоварвания и повече стартирани приложения, понякога припуква и се налага да пусна 4ms(192 семпъла). Това е при 48 килохерца( 16 или 24 бита ). При 96К, се налага по-консервативна настройка, понеже самите приложения искат повече процесорно време(а и друг драйвер - с KX до колкото помня, не ставаше). За постигане на по-добри резултати, предполагам трябва най-вече по-добър интерфейс, освен това бърз процесор и много рам, може би 64-битова OS... Освен това, конфигурацията(дъно и т.н.) трябва да е свястна. Има много дъна, които си ползват разни IRQ-та(драйвери, други системни програми, може би и самия хардуер) по незнайни причини и има припуквания, каквото и да правиш. Друг (тъп) факт е, че в сравнение с много интерфейси (предимно външни, някои от тях - по-скъпи), моето геймърско Audigy се класира относително добре с латенцията. Помня преди време, бях пробвал някакъв външен USB Lexicon Alpha и положението с латенцията беше лошо (под 20mS не падаше, кактово и да правя). По-старите TASCAM-и имаха също проблем, помня, че за US122 имаше пач на фърмуера за тая работа. Предполагам, с по-новите интерфейси, нещата са по-добре...

Мисля, че оригинално тия усилватели на Marshall са били с Celestion G12M-70

Зависи, кой го е сглобявал. Завод на Marshall в България няма. Ако го е сглабял примерно бай Драган - най-добрия жичкаджия в блока - не се знае.

Така или иначе, лампов преамп през транзисторно крайно стъпало, не постига точно лампов звук. Ще звучиш като с някакъв хибриден усилвател. Преампа няма как да свържеш направо към говорителя - трябва ти крайно стъпало. Най-добре нещо изцяло лампово, според мен. Сам по себе си, оригиналният 5010 Marshall Master Lead не е никак лош усилвател. Схема: http://www.drtube.com/schematics/marshall/5010.gif

Парчето е добро! Може би текстът е малко многословен, но може и дамо на мен така да ми се струва... За звука не мога да кажа много, понеже слушам на лаптоп, но клипът изглежда добре направен.

Да де, аз затова горе казах, че при "Хората с прилична вокална техника" едва ли ще изпъкват. Може би това упражнение е част от някакъв shortcut към добра техника, не знам... Аз се имам за човек с прилична техника, и при мен не изпъкнаха въобще дори на тонове, на които вече се мъча, поради други причини, което най-вероятно значи, че същия ефект се постига и с по-традиционните упражнения. Просто това упражнение набляга точно на този проблем. Надявам се да е наистина полезно.

Ако ще ползваш лампова апаратура, добре е всичко (предусилвателя и крайното стъпало) да е лампово. Няма кой-знае колко голям смисъл да връзваш лампов предусилвател пред транзисторно крайно стъпало (особено ако транзисторния усилвател е по-обикновен). Друг вариант е, да свържеш цялото лампово комбо направо пък говорителя на транзисторния амп (но импедансите, както ти казаха, трябва да съвпадат). Ако искаш по-силен звук, отколкото ламповото ти комбо може да изкара, трябва да си вземеш друго по-мощно лампово комбо или глава. По-добре кажи с какво (като марка и модел) разполагаш и какво очакваш да получиш след като вземеш още нещо.

http://www.electrical4u.com/voltage-regulation-of-transformer/ http://www.allaboutcircuits.com/vol_2/chpt_9/6.html

Мисля, че тези мускули няма да слязат надолу при който и да е с прилична вокална техника. Иначе, упражнението може би си струва.

Това можеш да провериш чисто експериментално за точно определени компоненти. Иначе, колкото трафове, толкова разлики. Всичко зависи от изходното напрежение на трафа с малък товар или на празен ход. Щом тока е малък, няма да се доближиш до номиналния ток, стига трафа да не е някакъв микроскопичен.

С помощта на по-бърз хардуер - може. Особено при наличие на много хубав и скъп аудио-интерфейс с добра хардуерна ASIO поддръжка, много бърз процесор с много и бърза RAM и т.н.... Имай предвид, че закъснението не се измерва в метри в секунда (m/s), а в милисекунди(ms).

Неясното е - с каква цел? При всеки траф / кондензатори ще получиш различни стойности и различна "крива". Плюс това, напрежението няма да е постоянно, а ще пулсира на всеки полупериод, особено при по-големи изходни токове. Изобщо, цяла вечер пишеш небивалици с неясна цел.

погледни първия пост в тази тема, разделът с линковете в края му. Търси Send/Return. После пак кажи, че аз съм крив... Ще се радвам, ако модераторите изтрият развилия се между нас разговор, понеже той не е част от темата, а и очевидно въпросът си има отговор още в началото й.

Айде стига си се лигавил. Изходното моментно напрежение при тази схема не може да надхвърли входното, трябваше отдавна да се досетиш, вместо да пишеш 100 поста.

И с каква цел - за да се увериш, че се занимаваш с глупости? Това е като да измерваш корелацията между това колко далече хвърляш камък, в зависимост от песента, която върви по Z-Rock. И винаги накрая ще установяваш, че никога не може да отиде по-далеч, отколкото си го хвърлил. Хайде стига глупости.

Какви корелации, какви пет лева - пишеш небивалици.

Без да поясняваш, въпросът ти може да получи много различни отговори. А най-лесния начин да избегнеш ефектите на "различното трептене" е да зададеш въпроса точно. Може би причината за тези разминавания между нас двамата е, че обичам точността а ти може би не. Не обичам много и непредизвикани офтопици а темата за нашето "взаимно разбирателство" ме вълнува твърде малко, понеже нито сме любовници, нито се познаваме. Ако зададеш точен въпрос, много вероятно е да получиш точен отговор. Прочети си отново оригиналния въпрос и помисли, дали си го задал ясно. Отговорът е лесен: При всеки усилвател, който има send/return: -Send е изходът от предусилвателя. -Return е вход към крайното стъпало. Някои усилватели имат Line Out, което е нещо като Send, но понякога този Line Out е атенюиран(намален) сигнал от след крайното стъпало. Наличието на Line Out не означава наличие на Send/Return или както често се нарича - Effects Loop - често Send-Return се ползва за включване на ефекти между предусилвателя и крайното стъпало.

~1.414 е корен от две. Това е отношението между ефективната стойност на напрежението и амплитудната такава(при синусоида) - примерно в мрежата 220V AC = 311V пик. Останалото, което пишеш са аргументи изсмукани от пръстите. 1.45 от какво? От твоите очаквания? А паразитни ефекти, точност на уреда? Ако можеше напрежението на кондензатора да е по-високо от пиковото амплитудно напрежение на синусиодата, то това щеше да означава, че наличието на кондензатор повишава напрежението(което щеше да работи и при прав ток - зареждаш кондензатор с 5 волта, мериш напрежението върху него - 5.5 волта ! ). Не стига, че стойността на напрежението при тези схеми не може да надхвърли 1.414 от ефективанта стойност на входното напрежение, ами освен това, винаги е по-малка от 1.414 * UAC, понеже имаш диоди, които "изяждат" по един пад в права посока. Освен това - подобни измервания са надеждни само при наличие на свестен и точен AC/DC волтметър, какъвто в евтините мултицети няма.

Ако приемем като за начало, че всеки от усилвателите има предусилвател, крайно стъпало и говорител, кажи кое през кое искаш да вържеш , за да не пишем големи безмислени коментари. Не задаваш въпроса коректно, а и е двусмислен (кое как може да се свърже зависи от това кое какви изходи и входове има, а това какво да си купиш, си е твоя работа и няма общо с принципния въпрос за свързването).

Не може повече... Нещата които пишеш, показват, че макар да си чел това-онова, имаш много големи пропуски в разбирането на ОСНОВИТЕ на електротехниката(а може би и математиката). Ето например(с цел да попрочетеш) аз ще те попитам: -Защо гореупоменатото число е 1.414? -Защо не може повече? ПС:Ако модераторите преценят че е удачно, нека преместят последните технически писания в отделна тема.

Най-вероятно, ненулево съпротивление на проводниците, от които е навит трансформаторът, наред с други паразитни ефекти. Но не е заради сърцевината. Не знам, дали знаеш обаче има един противоречив факт - сърцевината работи в най-лош(тежък) режим тогава, когато трансформаторът работи на празен ход. Тогава има най-голяма промяна в магнитния поток и именно този режим прави изискванията към сърцевината най-големи. Точно поради същата причина, трансформатор за по-ниска честота изисква по-голяма сърцевина при равни други условия.

Изходното напрежение на трансформатора няма да се промени(освен малко - поради паразитни ефекти), без значение дали има или няма товар, стига входното напрежение да се поддържа константно (в смисъл, с постоянна амплитуда и ч естота). Е - при много резки импулсни промени на токовете в намотките може и да "подскочи" напрежението - но това е друга тема. Причината, поради която напрежението се мени в широки граници с товара, когато в захранване сложим изправител и филтров кондензатор е друга - именно във филтъра. При изходните трансформатори причината за наличие на "номинален товар" е друга - съгласуване на импеданси и мощности.

Награявенето, само по себе си е "активно" явление. Ако кондензаторът е идеален, реактивната мощност, няма да го нагрее и повреди. Референция - малък неелектролитен кондензатор за високо напрежение, свързан направо в електрическата мрежа във всеки втори уред. Може би имаш предвид това, за което говоря горе.

Има още нещо - електролитните кондензатори имат (относително) голямо вътрешно съпротивление (ESR), а стареенето на кондензатора, не е толкова функция на работното напрежение (дали е близо или далече от номинала), а в много по-голяма степен - от темперарурата, следователно на зарядните/разрядните токове. Понеже моментната разсейвана мощност в кондензатора P е равна на моментната стойност на тока I (заряден/разряден), умножен по моментния пад на напрежение върху вътрешното съпротивление U (= I * ESR). Получава се,че P = UI = I * ESR * I - разсейваната мощност расте линейно с влошаването на ESR, но с квадрата на големината на зарядните/разрядните токове. Затова е важно, схемата да е добре разчетена и при необходимост, да се запареляват кондензатори, с цел намаляване на големината на токовете през всеки от кондензаторите. Ако не се лъжа, при два идентични кондензатора в паралел, всеки от тях разсейва 1/4 от мощността(ако беше един), а двата заедно - половината. Разбира се, този ефект се влошава отчасти защото по-малките кондензатори(с по-малък капацитет или размер) често имат по-голямo ESR. При проектиране на импулсни захранвания например, еквивалентното съпротивление на кондензаторите, редом с напрежението в права посока на диодите и явленията при преходните процеси в транзисторите са главните определящи фактори при проектирането, а ESR на кондензаторите често се взима под по-голямо внимание дори от капацитета им(първо, заради гореописаните процеси, и второ - защото ESR на филтровите кондензатори променя времеконстантите във филтъра, в който участват и следователно изисква преизчисляване на компенсациите в обратната връзка).

Така е, всичко опира до талант. Но и при децата, то само си показва. Повечето хора, които имат вокални и музикални заложби, пеят вярно и (относително) правилно още от деца, (без някой да ги е учил) и често го правят самоволно, без някой да ги кара насила. Докато си играят, докато се лигавят, докато скучаят, чакайки някого или нещо, докато се разхождат... Даже, може да се направи следната класификация (според моите лични наблюдения от времето, в което ходех по уроци, солфеж, педагози): 1. Деца, които не са музикални, но се обучават, поради родителски амбиции - те обикновенно не са никак добри по солфеж и дърпат цялата група назад (но пък ги държат, защото за тях се плаща). Като инструменталисти обикновено също не са много добри (усещане за темпо, ход на мелодията и т.н.), въпреки, че с много зазубряне, могат и да свирят добре, в зависимост от двигателната им култура. Обикновено не пеят вярно. 2. Деца, които са музикални, изпълняват най-чинно всичко, но им липсва оригиналност. Обикновено се справят много добре със солфежа, пеят вярно, инструменталистите от деца са много изпълнителни. Свирят като машинки - много добре, но липсва чувство. Обикновенно с времето стават добри интерпретатори и изпълнители, без особено оригинални свои идеи. 3. Музикални и чувствителни деца, които имат индивидуалност и характер. Много музикални, нямат проблеми със солфежа, обикновенно пеят изразително и вярно. Често тези деца са относително непослушни и непостоянни (както много от творците), с досада се занимават с технически упражнения, често проявяват доста голям инат. Понякога са притеснителни, грешат пред хора неща, които вкъщи свирят/пеят с лекота. Като деца, обикновено не са от най-техничните инструменталисти. Виждат нещата по свой начин. Непостоянството и ината често им пречат в музиканата кариера, но тези, които успеят да се справят с тези си особености, обикновено стават добри и оригинални музиканти. Мисля, че този тип хора са особено подходящи за занимавки с композиция. 4. Музикални деца, които са много надарени, изпълнителни и целеустремени. Обикновенно не са много притеснителни, а са си "пердета" от малки. Върви им с пеенето и солфежа, често и с инструментите. С лекота учат и изпълняват всичко, като не им липсва и индивидуалност. Обикновенно излъчват ведрост. Рядко са от най-вглъбените хора, по-лековати са. Този тип хора, като че ли са най-подходящи за фронтмени и изобщо хора, които са близо до публиката.