Evtim Djerekarov

Рядко могат да се променят оттам IRQ-та. Просто можеш да ги видиш и да провериш дали не е саунд картата на едно и също IRQ с видео, мрежова платка или нещо такова. Ако е, можеш да сменяш местата на картите по слотовете и евентуално да ги напаснеш да работят добре.

IRQ графата гледай, не DMA или I/O.

Вградената също е видео карта. Пробвай да поразместиш картите. Виж и в Device Manager -> View - > Resources by type дали саунд картата на дели IRQ с други ресурсоемки хардуери.

Свали си някакво тестово BootCD, тествай процесора, паметта, дисковете. Ако всичко е наред, най-вероятно имаш IRQ проблем - пробвай да поразместиш картите в слотовете. Плюс това, не всяка дънна платка е много подходяща за обработки в реално време с ниска латенция. Ако процесорът ти беше повреден, компютърът по всяка вероятност нямаше въобще да работи. Ако беше паметта, щеше да забива в произволни моменти. По принцип, едни от най-големите консуматори на IRQ-та са видеокартите...

Така е, обаче винаги се гони такова тоноизвличане, че да звучи по-близко до гръдното - изравнен диапазон. Това не позволява да се пее произволно високо, както често се прави в популярната(особено рок) музиката, със съответните компромиси, които спохождат това. Макар, че не съм така добре запознат с ариите като теб, сигурен съм, че не можеш да дадеш пример с нито една, в която тенорът пее нещо от сорта на ми-фа-сол от втора октава, а ако има ре, то е по-скоро изключение.

При китари за 200-300лв просто което и да е усещане е несравнимо . Мисля, че ако човек умее да си избере китара без дефекти, която му е удобна и не свири твърде зле е в общи линии все тая, дали ще вземеш нова или втора ръка. Втора ръка е една идея по-рисковано, но пък има потенциална възможност за по-добър избор за цената си. Зависи кой ще я избира, а и какво ще изпадне. Все пак, ако имаш късмет и намериш за 300 лева на старо китара, която иначе струва да кажем 600+, почти съм сигурен, че усещането не само, че няма да е същото, а ще е по-добро.

Вероятно ще стане, като временно решение. Но вече ти каязаха - нов пикгард. Нито е твърде скъпо(особено ако е стандартна форма), нито се намира толкова трудно. Ако искаш, пробвай с лепенка, де...

Изглежда добре.. обещават уж и много ниско-латентно АСИО, но трябва да се пробва.

Както и да се боядиса, винаги ще се обели. Няма смисъл, както вече ти казаха - нов пикгард.

Ъмм... има и по-добри китари от горепрепоръчаните, за не много повече пари. Някои (Лилия, Зорница) Кремони от онова време имат що-годе приятен звук, но по-евтините модели са... пълно дърво. А тия горепрепоръчани китари - не може да очакваш, че ще получиш прилична китара за 100 лева нова...

Точно в екранировката, тъй наречените граунд луупове едва ли са от практическо значение(а и нещата май не се случват точно както ги описва колегата по-горе, това не е въртележка), но мисля, че проблемът е в друго. Има множество проводими материали, които се ползват (бои, фолиа и т.н.). но макар и проводници, те обикновено не представляват магнитен екран, поради което са доста компромисно решение. Много пъти съм писал в подобни теми - фактът, че адаптерите разчитат на промяна в магнитно поле, за да работят, автоматично означава, че няма как китарата да е съвсем защитена откъм електромагнитни смущения. За справка - включете само адаптер в уредбата и слушайте. Най-доброто, което може да се постигне е това. А повечето добре опроводени китари, не са далече.

Е, с тия приказки и вечна убеденост, ти де факто не искаш помощ. Когато говорим за интерфейси с малко канали, цените не са чак толкова стряскащи, че да предизвикват буйна полемика. А твоята реакция, не мога да си обясня. Когато се занимаваш с музика, нормално е да не работиш със вградената си звукова карта, според мен. Това не е въпрос на някаква елитарност, а са съвсем нормални неща. Aко си пуснеш примерно по-нова версия на Guitar Rig в някое студио с яки интерфейси и хубави монитори, няма да останеш никак разочарован. Не, че преампа е излишен, просто.. хубавото си е хубаво. ^@Сънчо Разбира се, че има ампове, които се изчистват добре. Всичко е много относително. Най-набримчените хай-гейн канали се изчистват по-трудничко(примерно LEAD канала на 6505) и не без известно количество hiss. А и не може да се отрече, че най-добро съотношение сигнал/шум имаме при чист канал.

То затова е амп симулация... ама ти си знаеш, занимавай си се. Иначе и ламповите лийд канали не се изчистват чак до съвсем чиста китара, а и кой иска да свири клийн с такова съотношение сигнал/шум. Нищо - важното е локуми да се разтягат.

Говориш на твърде квартален език, за целите, които си си поставил. Аз нямам нищо против, и с интерфейс за два лева да става добър запис. Проблемът е, че не става. Пробвано и доказано. Но пък човек може да си изгуби половината живот да продължава да пробва, вместо да отдели малко време и да си вземе добър такъв. Въпрос на избор и приоритети. Продължавам да твърдя, че хубав интерфейс със свестен предусилвател, ще звучи по-добре от прекрасен аналогов предусилвател, включен в компромисна звукова карта. За делителя - ще рабори, само трябва много да внимаваш 12К резистора и ценера да не изгорят(да не се изключат от веригата). Може и стабилизатор да ползваш...

Най-вероятно никога няма да установиш това, ако ползваш хубав интерфейс с инструментален вход (със съответния регулатор). Освен това, на колко волта в двете посоки, мислиш, че започва да ограничава едно стандартно триодно входно стъпало? При това условие, заглавието на темата не е правилно. Предусилвателите, предназначени за интерфейс, обикновено не са овердрайв педалчета. Колкото повече обратна връзка, толкова по-далече от стъпалата, характерни за болшинството китарни предусилватели, които оцветяват по съответния начин. Много ясно те попитах още първия път.... Ниският клас звукови карти страдат от шум, смушения, jitter и други подобни понятия в такава степен, че дори най-прекрасният лампов предусилвател, записан през тях, ще направи много по-посредствен запис от един хубав интерфейс без нито една лампа.

Ми, свири с JCM800.... Шегата настрана - никога не съм пробвал този усилвател, но е неразумно да очакваш, че ще звучи като JCM800 - целта на този усилвател е коренно различна.

Едно е, да свириш със евтино оборудване, друго е, да казваш, че свири като скъпо такова, а трето е да имаш скъпо такова. И това няма нищо общо с общите философии за пръстчетата, ръчичките и другите подобни неща. Има общо само с перфекционизма. А хубавите усилватели, и на американците не са им много евтини. Въпросът е, колко човек е склонен да инвестира в музика. А като не е склонен да инвестира много - да не намира мана на тия, които са склонни да дават повече, под форма на какви ли не общи приказки, оправдания и обяснения. Хубавата апаратура си е хубава, ако ще човек за първи път да хваща китара, по-лоша няма да стане.

Някои хора предпочитат да си служат с гръмки имена. Малко като "Фендер Стратокастер от евтините".

Хахах - никак!

Имам няколко въпроса, относно играчката, която толкова време правиш: 1. Имаш ли достатъчно добър аудио интерфейс, че се втелясваш толкова в преампа. Ако нямаш - първо това трябва да вземеш. 2. За какво са ти всички тия неща с локални обратни връзки, ако това, което гониш е лампово оцветяване. 3. След като ще се записва китара, не е ли най добре просто да направиш еднотриодно входно стъпало (както входното стъпало на 90% от усилвателите за китара) и да атенюираш сигнала (посредством делител и евентуално регулатор след това) - така, според мен ще имаш много подходящ входен сигнал за всичките симулатори (Guitar Rig, Waves GTR, Amplitube, ReValver...) и при наличие на свестен аудио интерфейс и някакви прилични монитори, ще има голям кеф при свирене/запис вкъщи. 4.С какви колони ще слушаш цялата работа? По принцип, един хубав аудио интерфейс с малко шум, висока честота на дискретизация, добра резолюция, малка латенция и евентуално наличие на инструментален вход, в комбинация с новите симулационни софтуери, би постигнал по-добри резултати от записаните от теб, дори да няма една истинска лампа по веригата. Ако човек държи да има лампа, може да си направи само входно стъпало... Но твоите 100 кутишки ми се виждат малко странно начиняние с неясна цел. Ще правим едни много специали интерфейси, с които да си записваме с вграденото аудио и после да слушаме през колонките от пазара... ако съм прав за целта, това е малко като лети джанти и марково аудио на трабантче от 66-та.

Говориятеля по принцип няма драйв, като изключим няколкопроцентните изкривявания, които създава. Колеката имаше друго предвид. Както и да е. Някой ден можеш да пробваш да сложиш по-метълджийски. Само този импеданс 4 Ома малко ти стеснява избора, но можеш да намериш по-подходящ говорител от този.

Едва ли ще се получи това, което по принцип се очаква от усилвател за електрическа китара - целта на този усилвател е друга.

Искаш да кажеш, проводима... Не знам дали се продава в БГ, може би някой друг ще каже... имаше тема за това преди време.

Да не забравяме и подходящият (обикновено относително висок клас) хардуер. Примерно, с вградена звукова карта и ASIO For ALL със сигурност няма да стане. Аз примерно вече от доста време имам Creative SB Audigy 2 ZS с предния LiveDrive панел с по-качествените ЦАП/АЦП. Сега съм с Core2Duo 2.00GHz и 4 гиги РАМ DDR2/800. Макар, че тия серии на SoundBlaster са по-спънат вариант на E-MU, специално тази карта, като по-късен вариант в комбинация с KX Audio Driver, които заобикаля някои от "спънките", става нещо като (в повечето отношения - честота на дискретизация, шум на конвертерите и т.н.) E-MU APS, като има прилично добра хардуерна ASIO поддръжка (чипът , който картата ползва е същият, като на Е-MU картите от това време). С тази домашна конфигурация, мога да ползвам (например за свирене през Guitar Rig) 2ms(96 samples) или 2.66ms(128 samples) закъснения, но при по-сериозни процесорни натоварвания и повече стартирани приложения, понякога припуква и се налага да пусна 4ms(192 семпъла). Това е при 48 килохерца( 16 или 24 бита ). При 96К, се налага по-консервативна настройка, понеже самите приложения искат повече процесорно време(а и друг драйвер - с KX до колкото помня, не ставаше). За постигане на по-добри резултати, предполагам трябва най-вече по-добър интерфейс, освен това бърз процесор и много рам, може би 64-битова OS... Освен това, конфигурацията(дъно и т.н.) трябва да е свястна. Има много дъна, които си ползват разни IRQ-та(драйвери, други системни програми, може би и самия хардуер) по незнайни причини и има припуквания, каквото и да правиш. Друг (тъп) факт е, че в сравнение с много интерфейси (предимно външни, някои от тях - по-скъпи), моето геймърско Audigy се класира относително добре с латенцията. Помня преди време, бях пробвал някакъв външен USB Lexicon Alpha и положението с латенцията беше лошо (под 20mS не падаше, кактово и да правя). По-старите TASCAM-и имаха също проблем, помня, че за US122 имаше пач на фърмуера за тая работа. Предполагам, с по-новите интерфейси, нещата са по-добре...

Мисля, че оригинално тия усилватели на Marshall са били с Celestion G12M-70