Evtim Djerekarov

Хахахахахх! Семплите звучат близко до усилвателя, както може и да се очаква от цифрова технология, разработена през последните години. Много ми е интересно, обаче, както коментирах и в една друга тема, как свири този усилвател на живо с неговото си крайно стъпало, сравнен с истинските усилватели.

Eто едно видео от концерт през 1985(някъде между Ride the lighting и Master of Puppets): Там Джеймс свири с flying V, а Kърк - с Jackson Rhoads. Не мога да видя надписите на адаптерите на джаксъна, но изглеждат повече като EMG, отколкото като Jackson.

Точно така е. Само искам да те предупредя - не всяка китара с форма на стратокастер свири като хубав страт. Ако вземеш евтини тяло и гриф, направени от компромисни материали, може да получиш идеално изглеждаща китара, която обаче свири като евтинка китара - безизразно и неотличаващо се с нищо хубаво. Това почти не може да бъде поправено чрез покупка на по-скъпи адаптери или друг хардуер - сърцето на една китара, така да се каже, е дървото от което е направена. При това не говорим само за тип дървесина, а за подбор - две тела/грифове, направени от един и същ тип дървесина могат да звучат съвсем различно, като съвсем различен клас китара. Затова, избора на такива неща от интернет е игра на сляпо. Разбира се, същото важи и за купените китари. Неведнъж се е случвало, скъпа китара, примерно Fender American Stratocaster, или друга скъпа китара(особено често видимо при метълските суперстратове с флойд на различни фирми), да не звучи както човек би очаквал от китара с такава цена. Нещата опират и до конкретна бройка. Например, чувал съм доста по-евтин мексикански стратокастер, или дори Squier Classic Vibe, да звучат по-добре от произволно избран американски стратокастер. Разбира се, там огромно влияние има това, кой е избирал китарата, като я е купувал. Най-често добрите китаристи имат изграден усет за инструмента и по-често подбират хубави китари. Е, няма как, да избереш Squier, Stagg, Cort или друга китара за 200-300 лева, която да звучи като хубав страт, колкото и да избираш, понеже това вече са твърде нисък клас китари, но при "междинните" класове, понякога има изненади. Рядко, но се случва. За съжаление, по-често от това се случва, скъпа китара да не е точно еталон за звук.

AUX входа е по въщество линеен вход. Тъй като микрофоните имат изходно ниво, много по-тихо от линейното, не чуваш нищо. Микрофонен предусилвател ти трябва, както стана дума и в друга твоя тема. Не се ли умори да пускаш теми, в които да задавап лаишки въпроси? Не ти ли стана ясно, още от темата за сонаши-то, двата микрофона в един...? Хайде малко по-сериозно.

А с орфея преоткрива ли алкохола?

Не знам дали потенциометърът на входа (левият на рисунката) не е 100к. Виж в схемата/пробвай. Ако не объркаш крачетата на транзистора и посоката на диода и ако свържеш правилно тримера, ще работи.

Изглежда много интересно. Защо е тази "fan-fret" технология? В смисъл, какво е предимството? Гони се по-голяма дължина на ниските струни, за да звучат по-ярко и да се интонират по-лесно ли?

Май няма китара, която цялата да е от липа... Я, покажи някоя снимка, да видим. Какво имаш предвид, че те е прекарал? Продал ти е за 1500лв. китайска китара, или ти си очаквал американска хубава китара за 200 лв, пък той не ти е продал такава...

Сам си отговаряш на въпроса. Няма някакво магическо положение, при което грифа се измята или не се измята. Дървото, както и шиша вътре са от гъвкави материали, съответно се огъват в някаква степен. Струните имат някакъв опън, следователно огъват цялата система в някаква степен. Шиша противодейства на това и целта му е, да поддържа грифа в относително право състояние(съвсем леко извит напред), когато Е СЪС СТРУНИ. Естествено, че когато махнеш струните, ще се огъне назад. Да не е от масивна стомана? Това са естествени неща. При огромни усилия на струните и много натегнат шиш, дари е желателно, като махнеш струните, да поотпуснеш шиша, за да не огъне грифа твърде силно назад. Сега, дали грифа да е абсолютно прав, дали да е извит малко напред е компромис, който зависи от това, колко ниско искаш да са ти струните и с колко бръждене си склонен да се съгласиш. Колкото по-ниско са струните, толкова пповече браждене получаваш, а ако са твърде ниско - някои тонове изчезват вече. Всичко е компромис. Естествено, височината на струните се регулира и от други места. Шиша в грифа наглася "дъгата" на грифа така да се каже. Разтърси се из форума, има теми(включително и мои) как се проверява колко извит трябва да е грифа(относително), като натиснеш струна на 1-во - 14-то прагче примерно и гледаш на колко е високо струната над 6-то. Разстоянието не трябва да е голямо, не е желателно струната да се опира в 6-то, но колко точно е въпрос на предпочитания, вкус, сетъп и състояние на инструмента.

Ако в BIOS-а температурата е нормална, то причината за проблемите не е тази. Нещята са безкрайно прости - когато процесорът започне да се нагрява много (ако е Intel и speed stepping технологията е включена), честотата му започва да пада. Но за тази цел, трябва да се нагрее доста. Ако температурата му е в допустими граници, дали ще е 30 или 55 градуса, все тая - няма да забележиш никаква разлика. Не знам защо е нужна тази полемика относно пастите и процесора, след като още доста рано в темата те посъветвах да провериш, дали процесора прави грешки, посредством програма за тестване, а след това - да му провериш температурата. Имам чувството, че тая информация ти минава покрай ушите и някак си искаш, ей така, да става раздумка покрай твоя компютър, а не толкова, да си оправиш проблемите с него. При компютрите нещата не са така разтегливи, както в изкуството, а са пределно ясни. Проверяваш температури, тестваш процесора, тестваш паметта, тестваш харддисковете и ако никъде няма грешки, значи търсиш на грешното място. Няма място за съмнения, предположения, спорове, мнения и т.н. Ако всичко се тества ОК или имаш софтуерен проблем, или IRQ проблем.

Според мен, за поддържане на максималко пресипнал и клошарски глас за квартален рок и блус, задължително трябва да се употребяват Сигари, бири4ка, домошарска рИкия, туршия, понякога уЙски с лед и фъстъчки/бадеми, точно преди пеене - жени/мъже и други вредни за здравето на човека мат'риали. Иначе, бихме могли и да се въздържаме от всички тия неща, но тогава трябва да признаем, че всъщност не сме никакви ортодоксални рокаджии.

Трябва наистина да се съглася, че това първото е едно особено съдържателно съобщение , което дава много ясна идея за причината за грешката.

Просто ползвай търсачката на форума и потърси "стойка китари". Преди да пускаш подобни теми, помисли малко. Много вероятно е, да се окаже, че не си първия, който пише за това.

Проба 1: Така изчислената схема е за напрежения от 100-300V (R6 може да е 1К + потенциометър 2.2К) и максимален изходен ток 100мА. Разбира се, имам някои притеснения: -R7 разсейва твърде голяма мощност, ако трябва да осигури поне 10мА товар за целия диапазон от изходни напрежения, което означава, че е добре(а и от гледна точка на напреженията върху него) да е изпълнен с няколко последователни съпротивления. Може би решение с няколко последователни съпротивления и генератор на ток би бил оригинален "товар". -Същото може да важи и за R6, който макар и сравнително висока стойност, пак трябва да е 1W и неговото загряване би повлияло на изходното напрежение. Последното, освен всичко друго означаван, че не е зле дой да се охлажда по някакъв начин. -Възможно е R1 също да се изпълни с последователни съпротивления, заради значителния пад върху него при ниско изходно напрежение. -Напрежението на ценера е подбрано без кой-знае колко голяма умисъл, просто е подбрано под 40 волта. VgsON на повечето мосфети е от порядъка на 5-6V, имаме и известен пад върху сорсовите резистори - при така под. -Същото важи и за сорсовите съпротивления, при определяне на чиято стойност е гледано само да са максимално високи с цел добра локална ООВ и да разсейват допустимо количество топлина (под 0.5W така подбрани). При максималния ток, те също "изяждат" около 5V напрежителен пад върху себе си, което значи, че върху интегралните схеми ще имаме нещо от порядъка на 18-20V. Ако искаме да проектираме схемата за 1А изходен ток, е добре напрежението на ценерите да е дори малко по-ниско, за да е възможно да се постигне пад 15V върху интегралните схеми, както g_vayov отбеляза. -Притеснява ме възможността за осцилации без да се вземат допълнителни мерки. *Желателно е и двете ИС, както и транзисторите, да бъдар монтирани на подходящо оразмерен радиатор.

Emo, виж заглавието на темата. Не че нещо, ама не е точно тук мястото да се препоръчва Guitar Link за 20 лв.

Коментари от сорта на "няма проблеми с латенцията, или поне аз не усещам да има" не са много сериозни, когато не цитират числа. Нали направих темичка за PCM2902 - та това е интересна информация(фактическата латенция). Ако някой има точна такава, нека каже... "Ако иска човека да си дрънка нещо вкъщи да взима един за 20 лева и да забрави въпроса".... ммне - не е така. Зависи дали иска да свири с кеф.

Влез в BIOS-а и провери температурата на процесора.

Всъщност, 80 волта е много оптимистийно, тъй като няма гаранция, че U1 и U2 ще си разпределят падовете по равно. По-скоро, можем да говорим за малко над 40 волта.

Всъщност, относно избора на транзистори, май пиша глупости.. транзисторите в схемата не вършат ли работа по-скоро на повторители? Горните разъждения, а и фактът, че ценерът не бива да разсейва твърде голяма мощност, ме навеждат на мисълта, че R1 трябва да е от порядъка на 50-70К, а в зависимост от изходното напрежение, токът през ценеровия диод варира в рамките на 1-2 до 5-6mA.

Забелязах тази схема скоро. Разгледах я и направих някои умозаключения за себе си, които ще се радвам ако коментираш. Даже съм до голяма степен сигурен за стойностите на всички компоненти, освен R1/R2/R3, които изискват повече четене за "отгатване". Не съм сигурен и относно типа на транзисторите, който предполагам, не е без значение(и то не само по отношение на максималнодопустимите мощности и напрежения). -Напрежението между входа на първата и изхода на втората интегрална схема не трябва да надвишава 80(или по-малко, за сигурност) волта. -Желателно е втората ИС да се подбере така, че да може да не излиза от регулация и при по-малки токове, за да не е необходимо твърде обемисто и мощно съпротивление R7, особено при 350V изходно напрежение. -R7 гарантира минимален изходен ток, който осигурява правилната работа на схемата. -R5/R6 са делител, който настройва изходното напрежение. -Ценеровите диоди се избират така, че пробивното им напрежение да не е твърде далеч, но да е под тези 80 волта, за да няма гърмеж. -През ценеровите диоди винаги протича част от изходния ток, и този по-малък ток прави пад върху R1. -Падът върху R1 започва да запушва полевите транзистори с нарастването си, като по този начин ограничава напрежението върху двете ИС. -Транзисторите в повечето време го играят "резистори", което означава, че разсейват значителна част от загубната мощност, особено при ниски напрежения. -Избрани са полеви транситори, enhancement mode n-channel тип, защото това опростява нещата - те са отпушени при старт на схемата. -Избран е вариант с два транзистора, за да се намали разсейваната от тях мощност(и на всеки от тях). -Транзиторите се подбират близки по параметри. -Сорсовите резистори служат за локална обратна връзка и "уеднаквяване" на двата транзистора. -Действието на транзисторите се явява ООВ на цялата схема, което поражда опасност от осцилации. -Последното изисква стабилизиране на схемата, посредством изходен филтров кондензатор и евентуално кондензатори на други ключови места. -При правилно изчисляване на схемата, изходното напрежение се дели посредством делителя R5/R6, а максималният изходен ток - посредством R4.

Изглежда много добре направено.

Нека първо направим някои уточнения. Различните линейни входове биха имали различни максимално допустими входни напрежения. Възможно е на изхора да се предвиди и атенюатор. Ето какви са моите разбирания за линеен вход, ако някъде греша - поправете ме. Максимално изходно ниво на "нашия" предусилвател: 9.19V RMS = 21.48dBu номинално ниво на линейния вход на повечето домашна техника: -7.78dBu (0.316 V RMS) номинално ниво на линейния вход на повечето професионална техника: 4dBu (1.228 V RMS) Максимални нива(приемаме, че имаме 20dB хедрум, при различните апаратури, варира) максимално ниво на линейния вход на повечето домашна техника: 12.22dBu (3.16V RMS) максимално ниво на линейния вход на повечето професионална техника: 24dBu (12.27V RMS) - нашият предусилвател дори не може да постигне такъв размах. Line level output impedance: 100 to 600 ohm Line level input impedance 10+ kohm Може би е добра идея на изхода на предусилвателя да има атенюатор, но по принцип, до колкото ми е известно, не е зле предусилвателя да работи при максимално възможно усилване без изкривявания, с цел постигане на оптимално съотношение сигнал/шум. Индикирането на наличие на изкривявания в линеен вход е, струва ми се, работа на следващото устройство по веригата.

Да, операционните усилватели от серията INA са една популярна възможност, най-вече INA217. В документацията на INA217 е дадена примерна схема, която има усилване по напрежение от 7.21(17.1dB) до 1251(61.9dB), като схемата може да се коригира за усилване от да кажем 6dB до 60dB. Има фантомно захранване, към което е добре да се прибави и индикатор. http://www.farnell.com/datasheets/1762707.pdf Ако се добави към схемата и един clip индикатор, то схемата прави един добър кандидат за нашия микрофонен предусилвател. Потенциометърът, който се ползва трябва да е антилогаритмичен, за да е линейна зависимостта. Друг вариант е, да се ползва галетен превключвател с калибровани съпротивления. Изходът на микрофонния предусилвател може да излиза директно отзад на устройството, а посредством превключвател, да се включва към нашия кодек(само към левия или към двата канала). По-скоро, трябва да имаме два(ляв и десен) предусилвателя с регулируемо усилване(и затихване), които имат защита от пренапрежение(на кодек чипа) и отделни индикатори за Clip. Именно входовете на тия предусилватели имам предвид, като казвам "вход към кодека". Не знам дали тия ОУ са най-подходящото решение за инструментален вход, или не е по-добре(и по-евтино/просто) да се направи относително стандартно JFET входно стъпало, както на повечето китарни апаратури. Може стъпалото да има, да кажем, генератор на ток в сорса, за по-добра линейност, или пък друго подобно решение. Възможно е, стига да осигурим достатъчно голям допустим размах при входното стъпало, след така направения "повторител" да имаме регулатор на усилването, изпълнен с по-обикновен ОУ, например TL072... Не знам кое би се оказало по-повтаряемо, евтино и най-вече безшумно решение. При така оформящ се проект, трябват 5, +15, -15 и +48V захранвания. Ако устройството се проектира така, че слушалковия предусилвател и евентуалния усилвател на мощност работят с външно захранване, може да се проектира импулсно захранване, което създава +-15 и +48 от 5-те волта на USB порта, така, че устройството да може да записва и без външно захранване, когато не е необходимо да се ползват усилватели на мощност. Сега трябва да разберем, какъв е максимално допустимия размах на изхода на INA217 спрямо захранващите напрежения, за да можем да направим индикатор за CLIP в аналоговата част.

При така написаните спецификации горе, ако трябва да направя една мръсна скица на панела на микрофонния предусилвател, си представям нещо такова: Може и да има трето копче Enable, което напълно го включва/изключва от аудио пътя към кодека. ПС: А.. и разбира се, копче за фантомно захранване, с индикатор.