Evtim Djerekarov

Това, което са ти казали, не е твърде вярно. Макар при найлоновите струни, наистина да има малко по-дълготрайно първоначално разтягане на струните, би трябвало при малко по-упорито опъване и пренастройване, нещата да дойдат в приемливи граници за минути. При повечето китари (особено акустични, които почти винаги са без тремоло), разстройването не идва от качеството на инструмента или ключовете(дефектни ключове са по-скоро рядкост), а от недобро поставяне на струните и/или недобро настройване. Ако искаш да настроиш струните, така че известно време да не се отпускат, трябва да ги опъваш с ръка с някаква не твърде малка сила и след като паднат, да ги настроиш отново до желания тон. Колкото повече повтаряш процедурата, толкова по-малко осезаемо е падането на тона след подръпване, докато накрая спрат да падат. Друг основен принцип е, че китарата винаги се настройва чрез натягане на ключа, а никога чрез отпускане. Ако тона е по-висок от желания, струната се отпуска докато падне под желания, и след това се вдига до желания тон чрез натягане.

За подобни преносими приложения е най-добре, ако се намери специализирано говорителче с много голяма чувствителност (примерно над 92-95dB). Така се постига голяма гръмкост и при малки мощности.

Изглежда наистина много приятно, особено за домашна изработка. Какво е говорителчето, което си ползвал?

Това, за което пишеше валяка е, че всички свестни цифрови схеми имат т.нар. Anti-aliasing филтри: http://en.wikipedia.org/wiki/Anti-aliasing_filter http://en.wikipedia.org/wiki/Sampling_theorem http://en.wikipedia.org/wiki/Nyquist_frequency

Ако не се вижда картинката горе:

Ето едни резултати от симулация. Всички загуби са взети предвид, като загубата във вътрешното съпротивление на батериите, неидеалните бобини и ESR на кондензаторите, както и загубите в транзисторите и диодите. Вижда се, че за целия диапазон на живот на батериите, яркостта не пада повече от 8 пъти, което за окото е равносилно на усещане за около 2-пъти по-ниска яркост. Ако схемата работи на 2 батерии(3 волта), КПД се движи около 88% в по-голямата част от живота на батерията. Ако схемата работи на 1 батерия, консумацията и първоначалната яркост са по-малки, кпд се движи около 81% през по-голямата част от живота на батерията, а загубата на яркост от за целия цикъл на батерията е около 3:1, което се вижда като "малко по-тъмно". Ако схемата се ползва с една алкална батерия ААА, тя свети около час и половина - два часа, като ако се изчаква да се възстанови батерията и се включва пак, общо може да свети над 3 часа. Ако схемата се ползва на една алкална батерия АА, тя свети около 4 часа, като ако се изчаква възстановяване и се пуска пак - около 6-7 часа. Ако схемата се ползва при една батерия размер C, то тя свети около 20 часа. Колко общо време, фенерчето може да свети на батерия C със изчакване, както и колко дълго работи с две батерии, засега не е тествано. Резултатите от тестването с една батерия са базирани на първата схема с по-несъвършени компоненти и по-ниско КПД. С тази схема, може да се очаква, времето на светене да е около 10-12% по-дълго. Използван е светодиод CREE XB-D 5000K от бин Q5. 200uF кондензаторите са танталови с ESR=0.5R. Ако има обем за такова с по-ниско ESR, КПД може да се вдигне с около 2%, същото важи за вътрешното съпротивление на батериите. Ако се ползват повече в паралел, както и хубави кондензатори, пика на КПД е около 93%.

Ето и една реализация на JT, оразмерена за по-голям ток. Вижда се, че ако се ползват подходящи за целта компоненти, КПД не отстъпва много, а и сега има повече място за входен филтров кондензатор. Друго, което се забелязва е, различната зависимост на спадане на изходния ток с намаляване на входното напрежение(6 пъти в горната схема, срещу 33 пъти тук, в горната схема токът пада 1.4 пъти по-бързо от входното напрежение, а в тази схема - 7.7 пъти):

Разглеждал съм тази страница много пъти. Ако искаш да покажеш нещо определено, бъди по-конкретен. От това, което пишеш горе мога да предположа, че не си изчел първото мнение на темата, както и предното мое. При тази схема, токът през светодиода пада почти линейно с входното напрежение, а консумацията на енергия пада по-бързо от линейно(а и белите LED като цяло са по-ефективни при токове, по-малки от максималния). Именно това й е хубавото. Ако схемата се направи с хубави изправители с малки загуби и добър транзистор с VCE(sat) При 3 волта вход, можем да оразмерим схемата, да кажем за 200мА при нови батерии(3 волта). Тогава ще имаме около 62 лумена светлинен поток със свестен светодиод(доста за джобно фенерче). При 1.5 волта вход, ще имаме около 90-100мА и около 25-30 лумена. При 0.7 волта вход, ще имаме около 30-40мА и около 10-15 лумена - все още достатъчно за да се ползва. Ако искаме да сме по - енергоспестително, можем да оразмерим схемата за 150 или 100 милиампера при 3 волта. При по-ниско входно напрежение, токът ще намалява пропорционално. Именно това е главното предимство на схемата пред сложните специализирани решения, които се опитват да поддържат тока през диода постоянен. Представи си сега фенерче, с ключе, което връзва батериите последователно или паралелно при избран максимален ток през диода от 0.2А@3V вход. При 3 волта - кеф - голяма яркост, по-голяма консумация, но все пак, поне час, час и половина живот. При 2 батерии в паралел - по-малка, но приемлива яркост и доста дълго светене(поне 3-4 часа, ако не и повече, ако се свети "на почивки"(изчакваме батерията да се "регенерира" 10-20 минути и пробваме пак) - поне 7-8 часа).

Схемата на Joule Thief и неговите производни са ми добре известни, но те са по-оптимизирани за малки токове(10-20mA), при тях токът през диода е импулсен и не притежават някои от предимствата на горната схема. Не случайно публикувах схемата. Идеята е моя, макар и да не е много различна от популярните схеми из нета, в нея има известни разлики. Гледах доста схеми из интернет, но досега не съм откривал драйвер за 350мА светодиод, който има проста схема, не ползва никакви интегрални схеми, има добро КПД и работи до много дълбок разряд на батерията. Моята схема тръгна като идея от 5VSB схема на АТХ импулсно захранване, където има MOSFET за високо напрежение, "гасящ" биполярен транзистор за защита по дрейнов ток и оптрон за ООВ. С оглед на минимизиране на компонентите, както и на философията, че не е необходимо да имаме ООВ ако си поставим поне 30-50% поле за увеличаване на тока (примерно, да ползваме 350mA диод на ток 250мА), а също и на заключението, че поддържането на константен ток не е важно за това приложение (все пак, с изхабяването на батерията, нейното вътрешно съпротивление нараства и й става все по-трудно да осигурява нарастващата нужда от по-големи токове с падане на напрежението й), схемата се опрости до това, което съм нарисувал, но идеята й не е точно като на JT - прилича, но до нея е достигнато по друг път. И мисля, че за приложението си, е по-добра, макар и малко по-сложна. С нея например, ако сложим светодиод с пад в права посока над 3 волта, може да ползваме 2 батерии АА/ААА, като имаме ярък режим(батериите последователно) и енергоспестяващ/дългообслужващ режим(батериите паралелно). Друга нейна особеност е по-голямото КПД от JT(втората моя схема с по-добри компоненти). JT е най-простото възможно решение, след ползване на токоограничаващ резистор. Моята схема е съвсем малко по-сложна, но в много отношения е конкурентна на доста по-сложни решения, що се касае до джобно фенерче.

След вчерашния анализ, помислих върху една лека доработка, ползваща по-специализиран транзистор и диоди с минимални загуби, която на теория, би имала КПД, вариращо от над 90% при пълна батерия, до почти 80% при празна. Много ми е любопитно, какви реални резултати биха се получили, като намеря такива части и пробвам схемата с тях. Схемата може да се ползва с 1 или 2 батерии, като ако се подбере светодиод с по-нисък пад(съвсем малко над 3V, или малко над 2V, ако схемата се ползва с 1 батерия) очаквам дори по-добро КПД:

Здравейте, Макар, че тук се обсъждат предимно схеми на устройства, свързани с музиката, неведнъж се е случвало, да се говори за електроника от бита. От известно време, се занимавам с направа на разнообразни импулсни захранвания, предимно като част от устройства, но и за удоволствие. Има много прецизни и сложни схеми, като прецизни лабораторни захранвания, дори такива като импулсни електрожени, които обикновено имат относително сложни контролни схеми и защити. Голям кеф обаче ми прави, да чопля прости схеми за прости устройства, което се представят добре и вършат добра работа предвид пределната си простота. Понеже съм привърженик на философията, че едно нещо е най-близо до съвършенството не тогава, когато няма какво да добавиш към него, а тогава, когато няма какво да махнеш, предлагам на вниманието на всички инженери, електронни хобисти или просто Copy/Paste фенове във форума следната проста схемка, над която мислих известно време. Не съм срещал точно такова решение в мрежата, въпреки, че схемата на практика е прост осцилатор, а от гледна точка на импулсната схемотехниката е комбинация от някои схеми на фенерчета и 5V Standby самоосцилиращата схема на повечето по-евтини ATX импулсни захранвания. Схемката е импулсен повишаващ DC/DC преобразувател, предназначен за употреба във джобни фенерчета, която може да се ползва с една или две 1.5-волтови батерии и може да управлява светодиод с пад на напрежението в права посока по-голям от 3 волта(ако се ползват 1 или 2 батерии), или пад над 2 волта(ако се ползва 1 батерия), като светодиодът може има максимален ток в границите около 100-400 милиампера, като стойностите на съпротивленията R1 и R2, както и транзисторът( по коефициент hFE/бета) се избират в зависимост от желаният максимален ток при нови батерии и избраният модел светодиод. Макар с тази схема, да не откривам никак топлата вода, смея да твърдя, че тя е изключително подходяща за приложението си, поради ред причини: -Демонстрира КПД oт рода на 83% при 3V входно напрежение, като в по-голямата част от живота на батерията, KПД варира в границите 70-80%, а когато батерията е вече почти мъртва, пада до около 50%. С подбор на транзистор с голям коефициент на усилване, висока скорост и малко VCEon, както и подходящ изходен кондензатор с малко ESR и изправител с минимален пад на напрежение в права посока, възможно е да се постигне кпд с пик около 90% в началото, което в от сорта на 75-80% в по-голямата част от времето. Това е доста добро КПД за толкова проста схема, което много от по-сложните схеми със специализирани контролери, рядко конкурират. -Схемата е много проста, като има само един активен елемент. -Макар да не поддържа константен ток през светодиода, схемата постепенно намалява консумацията си с изразходване на батерията, което прави възможна максимално дълга приемлива експлоатация, без да имаме налице рязко спиране на светлината след определена граница на падане на напрежението на батерията. На практика в измерения прототип, всяко двукратно падане на входното напрежение, води до 3-кратно падане на тока през светодиода. Понеже окото има логаритмична сетивност към светлината, привидната яркост на фенерчето остава почти неразличима от първоначалната в първите 50% от жизнения цикъл на батерията, съвсем приемлива в 90% от времето, като осезаемо спадане на яркостта се наблюдава чак при съвсем крайно понижаване на входното напрежение. Въпреки това, светлина, достатъчна за да можете да видите ключалката си, схемата има дори при входно напрежение само 0.3 волта. Повечето популярни схеми, поддържащи константен ток, биха изключили доста преди предложената схема, оставяйки доста неизползвана енергия в батерията. Това прави настоящата схема доста "зелена". Като главен недостатък на схемата, може да се сметне това, че тя няма обратна връзка по ток, а транзисторът както и два резистора се подбират според светодиодът, който ще се ползва, и според максималният желан ток при нови батерии. Ето самата схемичка: *Транзисторът е BD139 Схемата на практика представлява осцилатор, като активен елемент е транзисторът Т1, а бобините L1 и L2 са навити на обща сърцевина и по този начин образуват трансформатор, като L1 участва в step-up конвертор и трябва да може да работи с ниски загуби поне до ток 1.2A при избраната честота на работа на конвертера, докато L2 служи за обратна връзка, за да имаме генерации. Интересно е, да се отбележи, че L2 помага както да се запуши транзисторът в едната полувълна, така и за по-бързото и рязкото му отпушване в другата. Схемата няма много възможности за регулиране на честотата на осцилациите, като главното средство за това е, промяната на индуктивностите на бобините, като е желателно да се придържате в някаква степен, към съотношението на индуктивностите им. Какъв ще бъде изходният ток при максимално входно напрежение(3.1V) зависи от максималният пиков колекторен ток на транзистора, който в тази схема е около 1A за 350-милиамперов бял светодиод, а той от своя страна зависи от подбора на съпротивленията R1 и R2, както и от коефициента на усилване по ток на транзистора. Стойностите се уточняват експериментално в прототипна фаза, предвид избраният светодиод и преобладаващото усилване по ток на транзисторите, с които разполагаме, като по-големи стойности на R1 и R2 компенсират по-голямо усилване по ток на транзистора и обратно. Тази стъпка е важна, тук като ако изходният ток при нови батерии е твърде голям, бихме могли да повредим светодиода. Възможно е и да се сложи филтров кондензатор ва входа на устройството, паралелно на батерията. Ако сложите такъв, желателно е прекъсвача на батерията да е поставен след него, точно преди L1. Това се прави с цел - при включване на устройството, заради самоиндукцията на L1, напрежението от дясната страна на L1 рязко "подскача", което позволява генераторът да тръгне и схемата да се включи при много ниски входни напрежения, от сорта на 0.55V. В началото, през светодиода не протича значителен ток, защото той е подбран така, че падът му на напрежение в права посока е по-голям от напрежението на батериите. Единствено през D1 може да протече по-значителен ток, който да зареди C2. Помощният изправител D1 и кондензаторът C2 осигуряват стабилно отпушващо напрежение за T1(токът тече през R1 и прехода база-емитер). Щом транзисторът започне да се отпушва, протича и колекторен ток, през транзистора и бобината L1. Това от своя страна, създава ЕДН и в краищата на L2, което представлява положителна обратна връзка по променлив ток, която осигурява осцилациите. Групата D6, R3 предотвратява прекомерното понижаване на базовото напрежение, когато транзисторът е запушен и по този начин предотвратява отпушването на "диода" колектор-база на транзистора. Схемата няма защити, както много от вас ще отбележат, но ако е оразмерена правилно, в нея има пасивна защита. Ако генераторът по някаква причина не тръгне, колекторният ток на T1 се определя само от входното напрежение и R1(които определят базовия ток). Следователно R1 може да се подбере такова, че да не е възможно да се превиши максималният колекторен ток на транзистора, ако генераторът не стартира. Това, което кара транзисторът да се отпушва до режим на насищане, не е токът през R1, а токът на обратната връзка(през R2, който е неколкократно по-малък от R1 и през C1, който се подбора с относително голяма стойност). Ако имаме налице генерации, тогава това, което определя максималният колекторен ток, вече не е R1, а е L1. Поради тази причина е много важно, при честотата на осцилация (1-8 kHz при максимално напрежение, в зависимост от избраните стойности) и избраният пиков ток, сърцевината на L1 да не навлиза в насищане, защото това би могло да повреди транзистора. Ако подборът на стойности е добър, на практика е доста трудно да повредите схемата, понеже в самия и принцип на работа са залегнали гореспоменатите естествени, пасивни защити. Всеки път, когато T1 се запуши, напрежението на колектора му скача рязко над захранващото напрежение(заради самоиндукцията на L1) и през изправителите(или изправителя, ако е само един) D2,D5, зареждат изходния филтров кондензатор C3 до напрежение, по-високо от входното. Когато това напрежение се изравни с напрежението в права посока на светодиода, той започва да свети с избраният максимален ток. Надявам се, че четивото е било интересно за вас. Ще се радвам много на предложения за доработки по схемата, както и на желаещи за по-подробен анализ, така че да могат да се изведат полезни зависимости. Също така, ако някой от вас обича да чертае платки и има 3D софтуер, бих се радвал и на предложения за платки(конвертора би могъл да се смести в обема на една AAA батерия също на по-голямата AA, а гонителите на максимално КПД могат да начертаят по-голяма платка за компоненти с по-малки загуби. Друг интересен принос би бил на хора, които разбират от електрохимия, за да се определи оптималната консумация за даден тип батерия. Именно затова правих и някои замервания. Тествах схемата при максимален ток 80мА, относително нова(но не много) алкална батерия AAA ANSMANN 1.5V (1.404V на празен ход), светодиод CREE от сериите XLamp при ток 80mA при 1.404V вход (около 35 лумена светлинен поток, не твърде ярко, но достатъчно, предвид факта, че работим с една батерия и не искаме батерията да свърши бързо). Интересно е, че батерията се възстановява след първоначалното изчерпване, и то в значителна степен. Това може да означава две неща: -Трябва задължително да има входен филтров кондензатор. -Трябва да се подбере по-малък консумиран ток, за да може консумацията да не изпреварва "регенерирането". Долу съм описал измервания за около 3 часа и 10 минути светене, 3 часа от които - с приемлива яркост. Предполагам, че с още 3-4 "цикъла" на регенериране-изхабяване на батерията, това време може да достигне поне 4 часа, ако не и малко повече. Може да ви е интересно, прегледайте. След като изключим фенерчето и изчакаме 10-на минути електрохимията в батерията да свърши малко работа, се наблюдава известно "съживяване" на батерията . Интересен феномен след първоначалният разряд е това, че напрежението пълзи нагоре вместо надолу за известно време, след първоначалното по-бързо падане. 00:01 1.232V 00:02 1.134V 00:03 1.001V -> възстановяване, напрежението пълзи нагоре известно време 00:04 1.015V 00:05 1.008V 00:06 1.003V 00:07 0.998V 00:08 0.994V 00:09 0.990V 00:10 0.987V 00:11 0.984V 00:12 0.981V 00:13 0.978V 00:14 0.975V 00:15 0.972V 00:16 0.969V 00:17 0.966V 00:18 0.963V 00:19 0.960V 00:20 0.957V 00:00 - включване 00:06 - възстановяване, напрежението пълзи нагоре 0.960V - 0.990V 00:28 - 0.750V - рязко спадане на напрежението 00:29 - почти пълно изчезване на светлината. 0:00 - включване(след половин час пауза) 0:07 - 830mV - възстановяване, напрежението пълзи нагоре 0:21 - рязко падане на напрежението, затъмняване Очаквам всякакви акъли .

PT2399 е популярен чип, за постигане на дилей/хорус/флейнджър. Из нета има доста схеми с него.

Това мнение не може да се приеме за меродавно на всяка цена, тъй като и педалите, и процесорите, са твърде разтегливо понятие. Класическите дилей/хорус/флейнджър/компресор/овердрайв педалчета не са кой-знае какво предизвикателство за цифрова имитация, а и самите те са доста несъвършени. Някои хора ги харесват, именно заради изкривяванията, които добавят към звука, но от чисто техническа гледна точка, почти всичките те са доста компромисни и не много технически издържани решения. Станали за класики, но това не може да заличи факта, че са "бюджетни" решения във всеки един смисъл(особено схемотехнически). От тази гледна точка, повечето такива (дилей,хорус и т.н.)ефекти съществуват дори в ниския клас процесори и не бих казал, че качеството им там е по-лошо от на педалчетата със закъснителни линии, транзисторни вари-мю компресори и т.н. Ако говорим за бутикови ефекти, педалчета с лампи, както и по-съвременни цифрови ефекти, тогава съм по-склонен да се съглася с твоето мнение, въпреки, че и там навярно има специфики и изключения. А относно понятието "студиен процесор", то е наистина много разтегливо понятие. Почти никой китарен процесор не е непременно студиен, а в студиото могат да се използват и много ефекти, които са от различни хардуерни устройства, които не са непременно предназначени специално за китара. Но както и да го въртим и сучем, в свестните студиа не се разачита само на процесори и ефекти, а главният звукозаписен "работен кон" са китарни усилватели, които се записват с микрофон(и). Затова моят съвет е, да се преслуша с ушички и китара в ръка, каквото има по магазините, като преди това се направи ютюб разследване.

Темата роди следния виц: -Кои акорди са любими на блек метълите? -Разложените!

Моето мнение се явява малко офтопик, но досега не съм виждал компресор, който работи точно по описаният от теб начин. Освен това, компресорът има особености - не се задейства под дадено ниво treshold, a компресира след като известно време сигнала е бил по-силен от това ниво, а известно време след като е паднал под това ниво, спира да компресира. Компресор и waveshaper съвсем не е едно и също нещо. Предусилвателят е лампов, заради характерната украска, която лампите придават, а и заради начинът, по който звучат, когато изкривяват.

Ами нали имаш осцилоскоп, включи една китарка и посвири, да видиш, какви са пиковете (ако приемем, че осцилоскопа има 1-мегаомови входове). Аз нямам ясен спомен, но като пробвах с по-"горещи" адаптери, ми изплува спомен за пикови амплитуди от сорта на 5-6 и повече волта при по-резки динамики.

А при 2 и повече волта? Все пак пиковите амплитуди при китарата, не са много малки. Ако пак ефектът е минимален, това означава, че имаш по-високи катодни съпротивления, съответно - по-малко усилване по напрежение. При стандартните 1К/1.5К/2.7К / 100К/220К входни стъпала, ефектът е ясно видим.

При какъв импеданс на източника на тестов сигнал? Все пак, разликата например, между 50R и 68К e 1360 пъти, което не е много за пренебрегване. Колкото до чуването - човешкото ухо не е много голям фактор, при слушането на хармонични изкривявания на синусоида. То има интересната способност да чува каквото си иска понякога. Помисли най-малкото върху фактът, че в изкривяванията, които не чуваш, влизат около 1-2% изкривявания от говорителя. Та.. ако идеята на ООВ е да намалява изкривявания, не знам дали това приложение има голям смисъл. Ако идеята е, да се регулира нивото, защо не ползваш просто регулатор, без ООВ. Изобщо, още в началото те подпитах каква е идеята, но не отговори.

Ами какво да кажа, решетковият ток на триода започва да тече при относително ниски напрежения Vgk, като той започва да се усилва плавно(по-плавно от диод), но все пак експоненциално в зависимост от Vkg, а също и от Vak, като с понижаване на Vak, той се увеличава чувствително,също в зависимост, близка до експоненциалната. Това влияе на изкривяванията доста осезаемо, когато източникът има по-значително изходно съпротивление (каквото на практика представлява входното гасящо 68К съпротивление на повечето китарни апаратури, а и самият изходен импеданс на повечето китари). При амплитуди на входния сигнал над около 0.5 волта, този ефект може да се наблюдава и посредством осцилоскоп, като подаваме на входа синусоидално входно напрежение през резистор(примерно 68К, който да имитира източник с висок изходен импеданс) и наблюдаваме формата на сигнала на решетката. Дори при относително ниски входни напрежения, синусоидата е малко по-заоблена от едната страна, като с увеличаване на входното напрежение, тя става видимо компресирана в горната си полувълна, а при още по-големи входни нива - видимо сплескана(силно компресирана). При определен подбор на стойностите на елементите и режим, това може да означава, че стъпалото никога не може да влезе в режим на насищане, дори при доста значителни входни амплитуди, а анодното напрежение никога не слиза много близко до 0V, като в идеалният вариант, при неразумно голяма входна амплитуда, има гранична стойност от сорта на 10-20 волта, под която не пада(много силна компресия, но все пак не ограничение). Този сценарий се наблюдава в много от стъпалата на ламповите китарни апаратури. Това на първо място означава, че тази форма на сигнала (решетковата) ще е подобна и в анода на входната лампа, по-точно в долната полувълна. Тъй като ООВ не обхваща входа на устройството, а се взима от анода и се "връща" в катода за "корекция", то на практика гореспоменатите изкривявания остават некомпенсирани(извън ООВ). Това може да бъде и желан ефект, но не знам каква е идеята в твоя случай, а и виждам , че не си твърде описателен/словоохотлив по въпроса.

Някой досеща ли се за n-канален JFET транзистор с отсечка от сорта на (или по-скоро медиана) от около минус 3.2-3.5 волта и не много голяма стръмност, примерно Idss = 5-12mA, за предпочитане по-нисък, като транзистора е с малък собствен шум, или поне "General Purpose Amplifier". Аз избирам от големи количества BF245B/BF245C, обаче рядко попадам на такъв, какъвто ми трябва. Често или напрежението на отсечката е по-малко, или са по-стръмни и от необходимото. Прегледах няколко модела, като да кажем MPF109, който май много трудно може да се намери. Може би MMBF5457....

Би ли могъл до доизясниш идеята, че аз мога да си представя наколко различни неща, а в момента не съм в духовна кондиция да анализирам схемата. Мернах ти бегло мнението и искам да направя някои уточнения, а и да задам въпроси: -Изходното ниво на адпатерите е доста значително при по-рязка динамика на свирене. Повечето входни стъпала на лампови апаратури започват да кривят видимо на около 4-6Vpp входен сигнал, като за абсолютно неизкривено възпроизвеждане, и това е недостатъчно. -Аз също смятам използването на ООВ за странно в случая. Примерно, ако оставим всякакви други потенциални проблеми, няма ли да се получи нежелан ефект, ако промениш нарочно динамиката си на свирене към по-силна или по-тиха? Каква е идеята на ООВ - постигане на по-ниски изкривявания или някакъв тип AGC? -Ако искаш да постигнеш някаква времеконстанта на реакция(на промяна на чувствителността), не е ли по-добре да се спреш на върху някакви LDR/Digital Pot подходи? -Въвеждането на такава ООВ ми се струва, че ще има известно въздействие върху собствения шум на устройството. -Не е ли по-добре, вместо глобална ООВ, да се ползва така да се каже, локална такава във едно или повече стъпала(съответно, да бъде регулируема), за постигане на регулируем коефициент на усилване, потенциално - с оптимално нисък собствен шум?

^^ Чак сега го зебелЕзАх!

Благодаря Ви за хубавите думи и куража. Но не искам да бъда разбран погрешно - аз не намирам спора "лампи срещу транзистори" за състоятелен - лампите имат своето място на пазара и едва ли транзисторите скоро ще ги изместят от там. Моето мнение е по-скоро, че добър китарен звук може да се направи и с транзистори, без той на всяка цена да бъде абсолютно същия като ламповия. Дори смятам, че опитите за точно пресъздаване на лампов звук с транзистори (по неадекватни начини, без необходимото старание и опит) презгодините е донесло на транзисторите по-лоша репутация сред китаристите, отколкото те заслужават. Относно интегралните схеми - смятам, че инж. Манов ми дава добри съвети - дори да се окаже, че препоръчаните интегрални схеми не са точните за предложеното приложение (по ред причини, които биха могли да излязат в процеса на работа), все пак насоките за добри и заслужават своето внимание. Един такъв сложен въпрос, като този за китарния тон има много страни - както чисто научна и инженерна страна, която е необходима предпоставка за постигането на определени цели, така и много занаятчийство, опити, набюдение, слушане, оценка и други неща, което са по-близко до изкуството и изобщо до субективното. Добрият резултат е синтез от тези неща. Да не би да имате предвид Rockman X100?

Понеже emosms спомена темата за динамиката и изчистването, записах още един плейлист. Нищо от потенциометрите не се пипа, различните семпли са просто с различни входни нива на сигнала, като наставката след файла ще рече входно ниво(1х,2х,4х,8х): Първият семпъл е оригиналният сигнал, без обработка.

Или поне на различен щанд... Когато съм доволен от разработката на самите изкривяващи стъпала, мисля че логична стъпка е, да помисля за вариант с ADSR/VCA.