Evtim Djerekarov

Има, има...

Малине, никой не казва, че ламповите усилватели не са гот. Просто темата е за евтини усилватели, а те обикновенно са транзистори. Темата НЕ Е и за усилватели на старо или за такива, взети на далавера. Също така не за изграждане на мнение за усилвателите като цяло. По-скоро става дума за тема, сравняваща евтините усилватели на пазара. Хайде да има и такава тема, и по възможност тя да не е пълна със стандартните овчи мисли за транзисторните и ламповите усилватели, които присъстват в почти всяка техническа тема.

Да, по принцип е добре да се вписваме в ограниченията на заглавието. Предпоженият Peavey Envoy мисля, че е правен с Transtube технологията. С тази технология се прави Peavey Blazer / Rage 158, който мисля, че се вписва в бюджета. Освен предложеното от мен усилвателче KH-15, което е една прекрасна джаджка за стайно метъл свирене, мисля, че Randall имат и други подобни усилвателчета, които може би си струва, да се чуят. Roland MicroCube са интересни, както вече споменахме. От моделиращите усилватели, веднага се сещам за Peavey Vypyr, който може да се намери за 250-300 лв. Нямам мнение за малките Marshall/Park усилвателчета, нека ако някой е ползвал такова, да пише.. Иначе съм свирил с гореизброените усилвателчета и имам следното мнение: MicroCube лично на мен повече ми харесва от Vypyr. Последният има повече възможности, но ми се струва по-"цифрово" звучащ. TransTube технологията на Peavey има овердрайв с доста добра артикулация, но леко странен войсинг(драйва звучи малко странно понякога) и в повечето такива усилватели липсва някакъв много хай-гейн звук. При умерен гейн, мисля, че свирят добре, а и понасят бустер педалчета пред драйв канала им. KH-15 звучи не по зле от TransTube ампчетата, като може би единствения му недостатък(предвид класа и целта) е малко прекалено яркия чист канал, с който понякога трябва доста да си намалите тона от китарата. Въпреки това, той е много подходящ за звънливи и по-прости метъл секвенции(предполагам, че това му е идеята). Драйв канала му обажда относително добре и има и BOOST функция за още повече драйв. На мен лично това усилвателче ми звучи най-добре на драйв канал (без BOOST, с драйв около или малко над средата), като пред усилвателчето се сложи някакъв по-благо звучащ овердрайв/дисторшън педал, също с драйв около средата. Така в крайна сметка се получава хай-гейн звук, който звучи много по-благородно, има доста "аванс" откъм допълнително изкривяване при по-силна динамика на свирене и като цяло липса на силно изразено транзисторно съскане и трещене.

Наистина, Roland Micro Cube не са ама никак лоши, aко говориш за тях! До автора: ако си заинтересован в звука на KH-15 и си от софия, може да ти дам да пробваш. А предполагам, може и в магазина. Пробвай и роланд-а. После, сравнявай с останалите подобни...

Преди известно време си взех за тих домашен практиз едно кубенце Randall KH-15 (Kirk Hammet Signature). Кубенцето е 12W и е мъничко, но си има два канала(за съжаление без footswitch), като мръсния канал има и boost. Говорителчето е 6-инчово, но кабинетчето е closed back и когато го поставите до стената, е способно да извади разумно количество ниски честоти, което е много гот за такова малко усилвателче. Овердрайв канала може да се нарече по-скоро дисторшън канал, защото не е твърде подходящ за свирене, да кажем на блус, но за метъл рифове, особено при стайни нива на свирене, при които характерното транзисторно съскане не е чуваемо, усилвателчето свири много приятно. Освен това, когато намалите волюма на китарата си, дисторшъна се поизчиства приятно, което е по-скоро рядкост за такъв клас усилвателчета. Със сигурност, ако искате да записвате нещо, това не е усилвател, който ще свърши работа, но за домашно свирене, мисля че е много адекватно, за хората които обичат 80-тарско хеви-метъл звучене. Освен това (не че това му е идеята), говорителя е доста чувствителен и ампчето свири много силно (повечето време свиря с него на волюм около 1, за да не тормозя съседите). Драйвът на усилвателчето е сравним с някои по-бутикови JFET-транситорни педали. Всъщност, самото то използва предусилвател с JFET транзистори (2SK30A). Предвид факта, че педалчетата с подобен драйв обикновено струват над 200лв, мисля, че за незаангажираш домашен практиз с хеви метъл звук, усилвателчето е много подходящо.

Хахах.. яката работа!

А бе, то е пълно из нашите ширини с китаристи, кой по-добър от Мъстейн, кой по-добър от Хамет, ама накрая все излиза, че са най-добрите главно в блока си. Та, малко скромност никога не е излишна.

Това не винаги е нещото, което е от решаващо значение. По-скоро избора на дървесина, особено когато говорим за висок клас инструменти, от които се очаква да имат определени звукови качества А малките евентуални неточности, едва ли биха били забелязани.

Що бе, супер си е!

Кавърът е станал на едно много приемливо ниво. По принцип, ако се стремиш към музикална кариера, струва ми се, че няма да е зле(ако вече не го правиш) да посещаваш вокален педагог. И така е добре, но мисля, че може да го направиш още по-добре след време. Какъв глас си? Нещо като баритон ми се струваш, на първо чуване. Струва ми се, че прилагаш ненужно много напрежение на тонове, които (ако си баритон) би трябвало да се падат на сравнително удобни места в диапазона ти. ПС: чух записи от участия, там е по-добре. Забелязвам, че тоновете ти стават по-трудни горе-долу както на мен. Но аз съм по-скоро бас, мисля, че можеш да повдигнеш "трудното" място поне с 2, ако не и с 3 тона нагоре, с подходяща техника.

Хмм. много готино изглежда. Надявам се, ще запишеш нещичко. Ако не е тайна, колко ти излезе проекта, като не броим боядисването?

Не знам, обаче не звучи дори забавно... Аз не те познавам и нямам нищо против теб. Просто подсказам, че тия съвети, без да се има предвид безопасността, са безотговорни. А ти защо се засягаш, не знам. Може би го приемаш твърде лично.

Според мен случая е друг - ти подхвърляш провокации, а си мислиш, че ние сме гладни. А това, че човекът си закърпи проблема с предложение, дадено от теб, е по-скоро случайност, отколкото резултат от някякъв инженерен гений или рядка ясновидска дарба. Нашите забележки не са и никак излишни, тъй като дават повод за размисъл при такива проблеми, които биха могли да имат потенциални читатели. Например, твоето предложение за включване в различни контакти би дало доста зрелищни резултати при наличие на един заземен и един офазен контакт. Предложението за завъртане на щепсела пък би било с интересен изход, ако имаме пробив в захранващия трансформатор, откъм страната на първичната намотка, която в момента е свързана към "маса" - това е по-скоро хипотетичен вариант, но не невъзможен. В случая, най-вероятния проблем е била модулирана от компютъра земя, която "върви" по шаситата на техниката и по ширмовката на кабелите. Обаче проблемът можеше и да бъде по-сложен и неблагоприятен. Ама мисъл трябва, а често такава липсва. За сметка на това, преобладава лаенето - всяка липса трябва с нещо да се компенсира. Мисленето е уморително, а плямпането - забавно. Пък и нали никой не си слага подписа зад своите интернет предложения - аз да предложа, пък да става каквото ще.

Тонът, с който пишеш показва ненужен афект и прави конструктивния разговор невъзможен. Валяка не винаги намира правилният подход за писане с всички, но предвид своята позиция и квалификация, а и тоновете глупости, които често се пишат, има своето право. ПС: явно дори не си прочел поста ми, тъй като съм се сетил да го подсетя за завъртането, а и за други неща, покрай това. При проблеми като този, завъртането рядко върши работа, тъй като "земята" винаги си е земя, а захранващият трансформатор е галванично изолиран, пък изправителите след него работят и в двете полувълни... Нека да приемем, че нашите предположения, не са базират точно върху хвърляне на боб.

Всъщност, проблема вероятно в крайна сметка не е бил във фазовата разлика, а в замърсена земя (замърсена от компютъра). Валяка не написа нищо невярно в неговата забележка. "Специалистите" могат да помогнат понякога, но налучкването по принцип не е твърде добра помощ, особено когато не се споменават възможните рискове (кога поради твърде голям оптимизъм, кога поради непознаване на рисковете). Едни такива "Специалисти" като бях дете така помогнаха на един семеен приятел, да си монтира и свърже бойлера, той вече не е между нас, след като опитал да се изкъпе. Както можеш да се досетиш, после никой от "специалистите" не пое отговорност за свършеното, нито за подпомагане на жена му и малкото му детенце.

Имай предвид, че при този проблем, брумът ще го има, дори ако както предлагаш в началото, ползваш два процесора. В момента в който земите на двете системи се срещнат(най-вероятно в кабела за китарата или китарата), пак ще се появи брума.

Няма никакво противоречие. Усилвателите ти са със заземени шасита(с щепсел тип Шуко), а домашната стереосистема най-вероятно не е заземена(нейният щепсел вероятно не е Шуко, а е плосък щепсел като на касетофоните). Което автоматично отговаря на въпроса ти и потвърждава, че по принцип в началото на темата, не го търсиш където трябва. Това потвърждава и мнението на валяка, че проблема е в захранващата мрежа и/или вътрешното окабеляване на усилвателите и изобщо схемотехниката им. Това за безопасността също не е маловажно. Например със голяма доза сигурност мога да кажа, че ако свържеш един от усилвателите към незаземен контакт или му изолираш заземяващите пера, брума ще изчезне, обаче това е едно много недоклатено и доста рисковано решение, тъй като ако нещо в системата ти не е наред, може да се стигне до сериозен токов удар, който да доведе както до повреди, така и то тежки травми и не дай-си боже нещо по-лошо. При изправна техника и правилно свързана мрежа, това решение, макар и потенциално опасно, би било ОК, но тъй като не знам нищо нито за изправността на мрежата ти, нито за изправността на техниката, а и предвид техническите познания, които демонстрираш, не те съветвам да го правиш. По принцип, повечето такива усилвателчета имат трансформатор, който галванично ги изолира от захранващата мрежа, но едва ли е твърде безопасно да се разчита само на това, в този случай, в който няма как да провериш изправността им. Пробвал ли си да завъртиш щепсела на единия от усилвателите. Най-добре е да ползваш услугите на специалист. Но най напред, за всеки случай, вземи един фазомер(нядявам се, че знаеш какво се прави с него) и първо провери дали работи(като си държиш пръста на пъпката в задния му край трябва да светне, като го пъхнеш в дупката на "фазата"). След това по същия начин пипни с фазомера заземяващите пера на контакта, да видиш дали не са офазени. Ако и при тях фазомерът свети силно или слабо, имаш проблем с мрежата или свързването на контакта - това е много опасно.

Това с киселната, не знам дали е много здравословно за процесорчето. Все пак, пробвай с DI-box, когато можеш, или пробвай по някакъв начин (с още един кабел, който не е вързан никъде), да го принудиш да работи в режим стерео, докато реално е вързан само към един от усилвателите. Можеш също така да пробваш, да изключиш единия усилвател от контакта, докато процесора е включен и в двата и тогава да видиш, дали има брум в усилвателя, който е останал включен. Така ще знаеш дали проблема е в процесора или по-скоро, в комбинацията.

Шума има ли го, когато процесорът е в режим "Стерео", но е свързан само към един от усилвателите? За шум (свистене) ли става дума, или за ниско бучене (брум)?. Моето предположение е, че може да става въпрос за мръсна земя(т.нар ground loop). Пробвай да вземеш на заем DI-box и виж как е през него, когато той е включен между процесора и един от усилвателите (или между процесора и двата усилвателя, ако DI-бокса има два канала).

Това, което са ти казали, не е твърде вярно. Макар при найлоновите струни, наистина да има малко по-дълготрайно първоначално разтягане на струните, би трябвало при малко по-упорито опъване и пренастройване, нещата да дойдат в приемливи граници за минути. При повечето китари (особено акустични, които почти винаги са без тремоло), разстройването не идва от качеството на инструмента или ключовете(дефектни ключове са по-скоро рядкост), а от недобро поставяне на струните и/или недобро настройване. Ако искаш да настроиш струните, така че известно време да не се отпускат, трябва да ги опъваш с ръка с някаква не твърде малка сила и след като паднат, да ги настроиш отново до желания тон. Колкото повече повтаряш процедурата, толкова по-малко осезаемо е падането на тона след подръпване, докато накрая спрат да падат. Друг основен принцип е, че китарата винаги се настройва чрез натягане на ключа, а никога чрез отпускане. Ако тона е по-висок от желания, струната се отпуска докато падне под желания, и след това се вдига до желания тон чрез натягане.

За подобни преносими приложения е най-добре, ако се намери специализирано говорителче с много голяма чувствителност (примерно над 92-95dB). Така се постига голяма гръмкост и при малки мощности.

Изглежда наистина много приятно, особено за домашна изработка. Какво е говорителчето, което си ползвал?

Това, за което пишеше валяка е, че всички свестни цифрови схеми имат т.нар. Anti-aliasing филтри: http://en.wikipedia.org/wiki/Anti-aliasing_filter http://en.wikipedia.org/wiki/Sampling_theorem http://en.wikipedia.org/wiki/Nyquist_frequency

Ако не се вижда картинката горе:

Ето едни резултати от симулация. Всички загуби са взети предвид, като загубата във вътрешното съпротивление на батериите, неидеалните бобини и ESR на кондензаторите, както и загубите в транзисторите и диодите. Вижда се, че за целия диапазон на живот на батериите, яркостта не пада повече от 8 пъти, което за окото е равносилно на усещане за около 2-пъти по-ниска яркост. Ако схемата работи на 2 батерии(3 волта), КПД се движи около 88% в по-голямата част от живота на батерията. Ако схемата работи на 1 батерия, консумацията и първоначалната яркост са по-малки, кпд се движи около 81% през по-голямата част от живота на батерията, а загубата на яркост от за целия цикъл на батерията е около 3:1, което се вижда като "малко по-тъмно". Ако схемата се ползва с една алкална батерия ААА, тя свети около час и половина - два часа, като ако се изчаква да се възстанови батерията и се включва пак, общо може да свети над 3 часа. Ако схемата се ползва на една алкална батерия АА, тя свети около 4 часа, като ако се изчаква възстановяване и се пуска пак - около 6-7 часа. Ако схемата се ползва при една батерия размер C, то тя свети около 20 часа. Колко общо време, фенерчето може да свети на батерия C със изчакване, както и колко дълго работи с две батерии, засега не е тествано. Резултатите от тестването с една батерия са базирани на първата схема с по-несъвършени компоненти и по-ниско КПД. С тази схема, може да се очаква, времето на светене да е около 10-12% по-дълго. Използван е светодиод CREE XB-D 5000K от бин Q5. 200uF кондензаторите са танталови с ESR=0.5R. Ако има обем за такова с по-ниско ESR, КПД може да се вдигне с около 2%, същото важи за вътрешното съпротивление на батериите. Ако се ползват повече в паралел, както и хубави кондензатори, пика на КПД е около 93%.